Когато бъде споменат „българският чадър” жестока ирония може да бъде видяна в съдбите на двама български интелектуалци с много общи, но и много различни нюанси в биографиите. И двамата са „невъзвращенци”, бегълци на Запад по приблизително едно и също време. Враговете им и до ден днешен ги бичуват морално с любимия си коз-че били отлично поставени в обществото по време на Живковия режим, от което, по логиката на тези хора, излиза, че са не просто „предатели на Родината”, а и „неблагодарници” на режима, който е благоволил да оцени качествата им.
Подобно на писателя Георги Марков и журналистът Владимир Костов става жертва на обгърнато в мистерия нападение с отрова. Разликата във времето между двата атентата е толкова малка, че няма как да бъде още едно „съвпадение” ( за каквото се опитват да изкарат фактът, че Георги Марков е отровен в Лондон именно на 7 септември, рождения ден на Живков, когото лично е познавал и остроумно е развенчавал пред БиБиСи и „ Свободна Европа”). Само две седмици по-рано Владимир Костов изпада в аналогична ситуация в Париж. Но успява да преболедува отровата.
Единият, Георги Марков, написва „Задочни репортажи” и с това, вероятно, си подписва смъртната присъда пред отмъстителния властелин в София. Другият пък, Владимир Костов, е осъден задочно на смърт в НРБ заради дързостта си да избере свободния свят пред кариерата на офицер от ДС. Авторът на „Задочни репортажи” умира в адски мъки на 11 септември 1978 г. Задочно осъденият на смърт оцелява и допринася с книгата си „Българският чадър” ( 1986 г.) да се запази паметта за престъплението, което, както виждаме, тревожи не нас, сънародниците, а…британците. Ако не беше техният печат, вероятно нямаше да разберем, че през май в София е бил британски екип от „ политически офицери”, които, според „ Индипендънт” и „ Дейли телеграф”, търсят доказателства срещу заподозрените КГБ и ДС. Повтарям: без пресата от Лондон най-вероятно отново щяха да крият от нас това, което другите правят заради нас…Както, впрочем, с повече от месец закъснение научихме също, че и директорът на ЦРУ Майкъл Хедън е бил тук малко преди това, но отново тукашните власти са предпочели да не ни информират-срамуват ли се от своите червени избиратели или просто ( както обикновено) ни спестяват всякаква информация, която сами не знаят как да смелят в рамките на тройната им управляваща мелница?
Понеже случаят „Марков” и случаят „ Костов” очевидно са скачени съдове, предположих, че г-н Костов има какво да каже. Така е. В телефонен разговор от Париж той потвърди, че британците са се обърнали и към него с актуализирани въпроси, каквито българските „компетентни власти” не биха задали без натиск отвън. Потърсили са съдействието Владивир Костов чрез френските служби. Пред тях той е потвърдил, че поддържа показанията си отпреди 30 години и се е убедил още веднъж, че за следователите от Острова българският „либерален” подход към убийството е чужд-за тях няма давност, напомни той по повод на факта, че в България на 11 септември тази година виновниците ще получат окончателно своя български оневиняващ чадър под формата на „давност” за престъплението.
Владимир Костов, както и близките на убития писател, искат само едно: да бъде осъдена практиката на ДС да унищожава враговете на режима. Да, практиката! Това го казва бивш офицер от външното разузнаване, същото, което братът Никола Марков и братовчедът Любо Марков от години ( солидарно със Скотланд Ярд, явно) смятат за пряк извършител. И още: в ДС е имало структура, която се е занимавала с такава дейност-кои са хората, къде са сега, даром ли са яли хляба на държавата ( т.е. къде са ведомостите, документите за тях), пита Владимир Костов. Той припомня, че макар и с половин уста, само убийството на беглеца Борис Арсов е признато в днешна България.
Сред живите няма друг, лично засегнат, избегнал на косъм смъртта, който повече от Владимир Костов да иска развръзка на „мистерията”. И затова призовава българската държава да се откаже от формалната страна на разследването, да прояви политическа воля да бъде доведено докрай. „ Очевидно е, че пречките са от политическо естество и е само в интерес на България, вече член на ЕС, да предприеме необходимите стъпки в това отношение”, каза още Владимир Костов и предаде за онези, които искат да го чуят: „ на разположение съм, ако мога с нещо да бъда полезен”! Когато бъде споменат „българският чадър” жестока ирония може да бъде видяна в съдбите на двама български интелектуалци с много общи, но и много различни нюанси в биографиите. И двамата са „невъзвращенци”, бегълци на Запад по приблизително едно и също време. Враговете им и до ден днешен ги бичуват морално с любимия си коз-че били отлично поставени в обществото по време на Живковия режим, от което, по логиката на тези хора, излиза, че са не просто „предатели на Родината”, а и „неблагодарници” на режима, който е благоволил да оцени качествата им.
Ама костов защо така се сърди, че са искали да го убият, пък на това отгоре не си и признават?
Просто такава е играта на стажари и апаши, на разузнавачи и разузнавани.
Започнеш ли да я играеш, играеш по правилата. Нарушиш ли ги – бъди готов да понесеш последствията.
На Влдимир Костов сигурно може да се вярва, той ги разбира тези неща! Нивото на подготовка, което е преминал по линия на ДС, за да бъде специален пратеник на нациовнална медия в чужбина предполага, че е добре информиран – за правилата на играта, за рисковете, за ангажиментите, които си поел, за евентуалното възмездие, ако кривнеш от “правия” път. Незабравимото му театрално преминаване от “другата” страна, просълзените стари родители в студиото на телевизията, кълнящата се сестра, смазана от мъка по отвлечения и манипулиран от врага близък – само малко сапунка му трябваше на този цирк. И тъй като не било вярно, нямаше как българските служби да не направят опит да го премахнат, предателя, този така добре информиран и опасен офицер от КДС. Във всички филми е така. Но не успяха! Пак не успяха, за какво им се плаща на тези некадърници! След време почти толкова театрално господин Костов се завърна, подхвана стария нов бизнес, но не би! Разбира се, че има политически пречки пред разкриването на всички налични данни и факти по случая Марков. И слава богу, че е така. Една по една, реалните пречки, или по-скоро причините за тях, ще отпаднат и ние ще научим, че… Нека почакаме малко, който е жив, ще научи. И това е част от играта, нали, Иво, и ти ги разбираш тези неща, май!
Щом Владимир Костов иска това да се случи, вече е напълно сигурно, че няма да се случи….Тъжно е, но който е от ДС си остава завинаги от ДС.