Арестът на Караджич освободи Сърбия. По ирония на съдбата в същия момент, когато изолираната, бомбардираната, леко презираната и на един неотдавнашен етап почти окупираната ни съседна западна страна се отваря на Запад, а малко по на Изток се случва точно обратното. Разликата е, че съседите се отварят демонстративно, а ние (на Изток)-под сурдинка. Под президентската ни сурдинка ( каквото и да значи сурдинка, когато става дума за гьонсурат).
Какво съвпадение само! Президентът ни, когато беше нищо и никакъв партиен шеф, пишеше писма в подкрепа на своя събрат по идеология ( и геополитическа ориентация) Милошевич. После съдбата качи опортюниста Първанов на върха на евроатлантическа България и въпреки яростната руска съпротива низвергна Милошевич на дъното. Ето че наследниците на Милошевич, участници във вече единодушно наричаното по света „проевропейско правителство” в Белград, взимат рязко завоя натам, откъдето нашият главнокомандващ изпада все повече и влачи нас след себе си.
За да бъде контрастът още по-голям, размяната на ролите в противоположна посока в случая се извършва под кодовото название „арест”. В случая с първановата България Европа ни гълчи за „липса на арести”, а при съседите обратно: „ арест” е магическата формула на успеха. При това в единствено число. Тук, казват навъсените чужди наблюдатели, няма нито един арест ( да го наречем за улеснение и онагледяване на тъпата ситуация със също толкова тъпата, но все по-популярна дума „знаков”). А там, един арест и…Сърбия вече е…обратното на България.
Добре де, пресилено е да се каже. Белград ще има да се потруди, особено след като някои от най-новите страни в ЕС накараха останалите да съжаляват, че са ги приели без да са подготвени. Но фактът си е факт: те отпушват европейския си път, ние се препъваме по него.
Качени сме на европейския ескалатор и си махаме лице в лице. Те нагоре, ние надолу. Да, положението не е чак толкова ново. В миналото не пропускахме в подобна ситуация при среща по средата в асансьора на историята да си шибнем по някой съседски шамар. Принципът „шамар да е , аванта да е”, е стара балканска тъпня. Въпросът е, кой ще отнесе шамарите тук за това, че след смъртоносното за цяло поколение българи драпане нагоре, платено с огромен ресурс от бездънния националния фонд „търпение” при така наречения преход, бомбардираните ни съседи сега отнасят аплодисментите, а ние се пльоскаме по стълбите в обратна посока под канонадата на унизителни европейски чиновнически снаряди?
Справка: за “ескалатори” в началото на миналия век:
“…досежно сближение със Сърбия-“…според А.Тошев от Белград петербургският кабинет отговорил на премиера Милованович,”че предоставя на сръбското правителство,да постъпи както обича…”
………………………
“Възмутен от грозната неразбрана каша..,Паприков лекомислено шифрира….депеши…/а/съвсем в наш интерес…” да прближим границата на Запад…Наредих на Добрович:”да съобщи в Петербург…съм “твърдо решен да присътвувам на погребението с пълно игнориране на руските власти,ако би да продължават старато поведение”… и да не бъдат вежливи към мене…”С днешния конвенционален влак….” 5.ІІ.1909 г./ст.с./Царят
Моята сбствена и на мои колеги професионална и опърпана национална гордост,/в т.ч. и за паметта на “покойниците от другия полк” или за живите изобретателно подвключени в пъстрата електорална и професионална цветова българска политическа палитра,в душите си /колкото и да се правят,че им е уютно,не е !!!
Защо? Защото сиромахомилството на племето ни бе “огоявано” десетилетия от “интернационалната” гордост на БКП.
И само някои,наред с мен-и в с частта априори прецакани плахи опити за “убежище” в приемствеността – са удряли унизително на камък,защото здравият разум бе “изнасилван” и “изнасилван” от “титани на мисълта…
Сърбите унижавани само от бащата на цар Петър, Симеон Велики, са били винаги гордо и кораво племе…
Г-н Инджев,къде,как и по-уместно ще ни го “наместите” на нас българите,като на “п” най-вече елитните…е вече Ваша работа,,а виждания като мои -дааалеч и не единствените…ще бъдат охулени-то аджеба и до там могат.До тук и спазвайки най-поносимата част от канона в професионалта му част… А за прогнози и умения на КОЗНИ или това ОКЗНИ,да си го навре,където най,много му се намества,защото не си е свършило работата:един прост “недодялан” уж селянин ще се окаже по-ербап докрай…със съвременните наследници на Кямил паша,на Венизелос,на онзи “циганин”Петър,на Михай или Никита,защото философи и истрици не били “схванали”,че работата не е за цуйка,препеченица и “братско”потупване,дори когато някой суетен архиварин е удостоен да присъствува на “впечатляващо” ежене…
Не виждате ли,че западняците,дори и като бомбардират,те уважавт когато имаш “кохонес”,а не влачиш мижаво народа си …
Тъжно е,че няма приемственост и скъпи покойници в т.ч. и стенографи,сигурно се обръщат в гроба,когато
Ви четат сега…
Eeeeh koga li i pri nas shte izdurwat i arestuwat predatelite na naroda ni i grabitelite na durjavata ni??? Boia se che otgowora e Nikoga. 🙁
Отдавна спрях да вярвам в “случайности” като тази. Мисля си, че сръбското разузнаване отдавна е знаело къде се намира и като какъв се подвизава Караджич, просто са изчаквали подходящ политически момент да го заловят и предадат на Трибунала, за да извлекат максимална полза от този акт. Вероятно това е бил единственият въможен избор на сръбските политици да получат покана за членство.
Винаги съ били по-хитри Милена:след Симеон Велики,при Михаил Шишман ІІІ,при княз Батенберг,при цар Фердинанд,при цар Борис ІІІ,при Г.Димитров,при и Т.Живков,ако щете и следващите ни “юнаци”.
Разговаряли сме си между колеги със специалистите от ІІІ Балкански отдел…какво да Ви кажа,освен болка и покруса,когато са ни “притискали” колективно в пръстен,а ние и сега 2008 г. нямаме кураж да си признаем,че охулената българска буржоазия с термина “излаз на три морета”,много преди Х.Кисинжър е прозряла какъв е чалъмът при ваймодействие в сферата на центробежни и центростремителни сили,задействуван при сърбите в доктрината им през 60-те години на 19 в.Затова и употребявам термина кораво племе.За другото очевидно сте се сетила и ако сте както Ви усещам прям и честен човек,Ви отговарям лично и с уважение за досетливостта.
Сърбите са непослушните галеници на Европа. Ще видите как бързо ще наваксат изгубеното време. А и са в пъти по европески настроени от нас.
Нашият крак все се (го) влачи(ат) на Изток към дивата Русия и винаги сме на страната на победените. Историята отново ще се повтори, но без конвеционална война този път.