На фона на уникалния в историята на ЕС скандал с български адрес, който основателно ангажира вниманието на всеки граждански настроен сънародник, е напълно възможно да не забележим някои подробности от международния пейзаж. А те също заслужават внимание. Например: кубински тежкоатлети избягали в Испания по време на подготовка на националния олимпийски отбор. Не им върви на тежкоатлетите с корени в социалистическата школа-ту ги отстраняват заради допинг (като нашите ), ту ги влече капиталистическия ад.
Ще кажете-що за „важна новина”? Добре. Ето Ви още една островна. Русия плаши Америка, че ще разположи бомбардировачи в Куба като отговор на американската инициатива за разполагане на противоракетна отбрана в Европа. Не става ясно дали Москва е попитала Хавана за съгласие, но това явно не е важно за Кремъл. А би трябвало, защото кубинските другари са заети как да пуснат малко повече свобода на Острова на свободата, с надеждата да си осигурят плавен преход към неизбежното, което сполетя комунистическите режими навсякъде по света ( с изключение на Северна Корея). Умилкването пред кубинския народ на семейство Кастро , чийто брат пое скиптъра на властта по подразбиране, започна с малки крачици. Вярно, за измъчените граждани, затворени от десетилетия в тази антимпериалистическа крепост, всяка такава крачица може и да изглежда като казаното от астронавта Армстронг при стъпването на луната за величието на първата крачка. Добрият брат Раул, заменил автоматично болния Фидел, вече склони да разреши хората да могат да си купуват компютри ( нищо, че те ще им служат като украшение поради недостъпния за масите Интернет), либерализира достъпа до мобилните телефони ( с горе-долу същия ефект) и, о мили марксистки Боже, заговори дори за раздаване на необработвана земя за лично ползване!
И тъкмо режимът в Куба започна да дава признаци, че няма вечно да прави напук на здравата логика, руските другари решиха да припомнят на камарадите от Карибите да не се дърпат много, като върнаха ( поне на думи) историята 45 години назад към времето на карибската криза, изправила света на ръба на ядрената война.
Сега вече досещате ли се защо и международните новини могат да звучат като мила родна картинка? Имаме си работа с реваншисти, които не биха се спрели пред нищо, за да избият комплекса си на унизена световна сила и за тази цел са готови да мобилизират всяка своя пета колона навсякъде, където това им се позволява.
Докато изпушим хаванските пури Иво,да не забравяме,че Марк Антоний ме дебнеше когато ръцете на Брут още кървяха и организира групи за скандиране!
Бледият,кльощав и нахален племенник Гай Октавий от Клавдийте,(чито баща бе претор,а по-късно наместник на Македония*),също още го няма,но ме е смразявал с мълчание и втренчен поглед на “слабоватите”,а не е закръглил и 20-те.
Надникни и в Сената:четири предложения,а и поправки за втория указ..сега е здрач на 15 март,44 г.Горещините ни давят въпреки хладината от адратическата теснина.
Прескочи до обсерваторията на астролога Теоген,…той съди за политиците и според разположението на звездите при зачеването и според това дали са напълно свободни от емоции…Ако чуеш скандирания:”Lepidus pontifex maximus!”-значи мир на праха и на вуйчото и на цялата кохорта от убийци,египетски курви,гръцки поети и философи.Е,да на Рим ще му приседне моя висок сан на върховен жрец…кажи им само да не забравят обещанията си от митинга…а сега прощавай,но бързам към заседателната зала,и изтръскай пепелта от догарящата пура!Те са със световно качество и бяха любими на Чърчил,Франко и на кой ли не!
Иначе грешка немаш,Иво,но утопията е неуморна в изобретателността си,още повече в раболепна, централизирана и военизирана държавна организация.Който се бори за власт,той си служи с всички средства и в атака,и в самоотбрана,защото иначе ще загине.
Вие там по долното течение на Дунава,сте естествената граница на Августовата държава и вероятно и в това ви е надеждата,но няма защо да чакате само на готово!Както казваше Вашият Н.Добрев -мир на праха му-никъде не хвалят за управленческа немощ!
Така…, от известно време насам в любимия ми блог се изсипват коментари като горния. Моля господина или господата да престанат с ужасно досадните си коментари, неставащи за четене. Като искат толкова да си направят блог и да не спамят тук. Благодаря им предварително.
За (не)вярата на Москва ще кажа само, че руснаците имат адски дълга история в стил “Реал политик”, брутален при това. Те от друго не разбират