Не откривам нещо, което да не е очевидно, но нека го кажа: свободата е проблем на хората, които поне се стремят към нея. На останалите е по-важна солидарността.
Свободата е основна ценност за хората с либерално мислене. В едни страни ги наричат консерватори ( защото има какво да консервират, притежават дълга история на стремежа на личността към независимост и оттам-към просперитет). У нас такива индивиди са белязани с най-различни прозвища. Да не изброявам. Най-лютото от тях, с което се обозначаваха противниците на „солидарното мислене”, беше…демократи. Официозът на солидарните бичуваше най-редовно демократите за наглостта им да искат повече индивидуална свобода в началото на 90-те години на миналия век. „Миналият век”, Боже, как си минава времето, а нравите ни се оказват осолени като сельодка в каца и запазени за още едно поколение желаещи да поемат мезетата без вината. Тази реплика на червения депутат Боков си остана запазена марка на прехода. Спокойно може да замени надписа на Народното събрание и оформена като девиз на своето време „ Взимаме ви за мезе, не поемаме вината и това прави силата ни!”. Боков не случайно и днес не могат да си го поделят като съветник Първанов и Станишев.
За това, какво още не могат да поделят двамата, вече се писа много. Нов повод даде съратникът им Костадин Паскалев, днешен кмет, но до неотдавна нещо много повече в партията и държавата. Като едно изключение от правилото в техните среди той се изяви като нетипичен герой със солова акция. Важно е обаче каква е реакцията на неговите твърдения, че президентът крои планове да препъне премиера Станишев. Нароченият за смяна министър-председател дори не спомена източника на тази хипотеза, а предпочете да говори за медийни интриги или политически такива. Паскалев явно е заподозрян като политически интригант а нищо неподозиращият водещ без да иска се оказа изправен като един смелчага срещу властта, само защото в неговото предаване благоевградският кмет Паскалев хвърли „атомната си бомба” ( по израза на водещия).
Какво се оказва обаче: левите си пускат уж атомни бомби, но нищо не им се случва. Дишат си волно, както и преди, като български дечица на първомайска демонстрация, маршируващи в неведение за с надвисналия над тях чернобилски облак. А десните се замерят с едни миризливи неща, увити в целофан, но от тях се вдривява поредната Хирошима в разединения им лагер. Достатъчно беше лидерът на СДС Пламен Юруков да бъде пуснат на целофанената пързалка с ноу хауто на ДС и се разрази поредната гражданска война в партията и нейните околности. Дали е вярно, или не казаното за агентурната истинска същност на Юруков, от което пък произтича въпросът за неговата честност пред съпартийците, е друг разговор. Симптоматичното е колко са уязвими хората, за които да НЕ си свободен човек, е много важно. Просто за пореден път се доказа, че играта с картата на ДС е най-смъртоносното оръжие на противниците на свободата. Тя е нещо като неутронната бомба. Поразява избирателно. Взривната й вълна помита единия полюс, докато другият не само гледа неуязвим сеира, но дори се грее на огъня.
Защо, пита се, другарите тогава да не се замерят с „атомни бомби”, след като от техните периодични експлозии загиват само омразните демократи. Ами то е дори полезно за каузата на солидарността между хората, които се гордеят, че тях никаква радиация не ги лови и опитите да бъдат облъчени с нещо като чувство за срам, вина, гузност само ги каляват още повече за бъдещи битки. До пълната победа на капитализма, при който другарите олигарси солидарно ще спонсорират всички лобита в миролюбивата партия, устояла на всякакви оръжия за масово прозяване-точно така, масово прозяване е състоянието на апатичното общество, което с безразличието си поощрява силата на солидарните същества и дава малко шансове за оцеляване на свободолюбивите.
Междувременно, между две прозевки, солидарните, трайно, дори тройно подсигурени във властта ратифицираха документално проявата си на солидарност с интересите на руските олигарси. Узакониха това, което, без да има това право, много преди тях Първанов и Путин са решили на 4 очи в Загреб през юни миналата година. Нарича се „ Южен поток” . Такова е кодовото название на осъществяващия се пред очите ни руски план за налагане на собствената сфера на влияние по нашите земи и под нашите води. Така ни показаха отново, че където е текло, пак ще тече. Особено, когато направиха възможното да секнат европейските пари. Солидарно лъжат вече, че не фондовете от Брюксел, а инвестициите въобще са важното нещо за нас ( сякаш тези съдове не са скачени на плоскостта на международното доверие!). И ето, инвестициите са на път да се отприщят. Явно така е в света на „голямата политика”-докато малките хора се прозяват, големците запушват притока от Брюксел и отпушват каналите към Москва. Диалектика!
Поставям риторичен въпрос.Какво хубаво се е случило на българина,което да е дошло от Русия.Колкото и да се втренчваме в нашата история,никъде не мога да срещна нещо позитивно да е дошло от Русия.Зная комунистите какво ще кажат,учил съм от техните учебници.За мен има само една истина.
Да се построи една много висока стена,да не може и въздух да идва от там,камо ли да взимаме идеи.А ГОЦЕ трябва за бъде изпъден от президентството като най-неморалния българин
Това обръщение е към всички колеги журналисти, които отхвърлят височайшия патронаж на злополучния авджия и агент на комунистическата ДС, Георги Първанов – Гоце, който се оказа също патрон на мошеници източвали европари. Заради недоразумението наречено “български избирател”, същество без принципи, готово да продаде съвестта си и бъдещето на децата си за 50 лева, Гоце стана президент и олицетворява единството на 20% от гласувалото за него население. Президент на тези 20%, които се идентифицират с неговите ценности: доноси, лъжи, манипулации и далавери за свои хора, сервилност и енергийно заробване на страната от путинска Русия.
Драги колеги, ако вие не се припознавате в този неприятен образ, помогнете да изгоним Гоце. Помогнете с перо и слово, по метода на древноримския сенатор Катон Стари. Той завършвал всичките си речи с неизменното: “Мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен”. Другите сенатори не искали да разрушават Картаген, а да го направят васал на Рим и да прилапат богатствата му. Но настойчивото послание на Катон постепенно обърнало нагласите и Картаген бил изравнен със земята.
Предлагам Ви от този момент да приключваме текстовете си, независимо на каква тема са с една и съща фраза: Прочее, мисля, че Гоце трябва да бъде отстранен. Възможни са стилистични варианти, но е важно посланието. И нека това да продължи докато отстраняването се случи.
http://www.atanas.fr
Това обръщение е към всички колеги журналисти, които отхвърлят височайшия патронаж на злополучния авджия и агент на комунистическата ДС, Георги Първанов – Гоце, който се оказа също патрон на мошеници източвали европари. Заради недоразумението наречено “български избирател”, същество без принципи, готово да продаде съвестта си и бъдещето на децата си за 50 лева, Гоце стана президент и олицетворява единството на 20% от гласувалото за него население. Президент на тези 20%, които се идентифицират с неговите ценности: доноси, лъжи, манипулации и далавери за свои хора, сервилност и енергийно заробване на страната от путинска Русия.
Драги колеги, ако вие не се припознавате в този неприятен образ, помогнете да изгоним Гоце. Помогнете с перо и слово, по метода на древноримския сенатор Катон Стари. Той завършвал всичките си речи с неизменното: “Мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен”. Другите сенатори не искали да разрушават Картаген, а да го направят васал на Рим и да прилапат богатствата му. Но настойчивото послание на Катон постепенно обърнало нагласите и Картаген бил изравнен със земята.
Предлагам Ви от този момент да приключваме текстовете си, независимо на каква тема са с една и съща фраза: Прочее, мисля, че Гоце трябва да бъде отстранен. Възможни са стилистични варианти, но е важно посланието. И нека това да продължи докато отстраняването се случи.
http://www.atanas.fr
Уважаеми господин Инджев, изключителни поздравления за този текст! Радвам се също така, че форумът е отново отворен. Предполагам че беше затворен за коментари след “Хубава работа, ама брюкселска” поради дълбокото Ви огорчение от финалния текст на доклада, с който бяхме удостоени на 23 юли. Текстът Ви беше много силен и безкрайно личен. Споделям напълно емоционалното състояние , в което сте го писали, защото и на мен ми идеше в този ден да отворя широко прозореца и да изкрещя: “Бедни ми, бедни народе! Кой те в таз робска люлка люлее!” Но след първото вдишване на “чистия” софийски въздух затворих прозореца и си отговорих – сами се люлеем в робската люлка. Други само определят силата на маха. Темата за индивидуалната свобода и всички произтичащи от нея последствия всъщност ни водят към позиционирането ни в публичното пространство. И не само като леви и десни, а най-вече като граждани. Защото дори и в държавите с монархически статут на държавно устройство /специално в Европа/ хората са освен поданици и граждани. Някому това може да се струва като парадокс, но не е. Онази форма на демокрация, за която Чърчил казва, че вероятно не е най-доброто нещо измислено от човека, но по-добро засега не съществува, не поставя в контрадикция уважението към държавния глава, получил властта чрез наследяване и индивидуалните им позиции за схемата на функциониране на обществото. Искам да кажа, че онази демокрация се е родила, съществува и ще я бъде само защото хората изповядват ценностната система, при която на първо място е индивидуалната им свобода на личности и икономически субекти, а от сбора на зачитане на свободата на индивидите се получава свободата на обществото като цяло. Ние, обаче, в България все още и като индивиди, а оттам и като общество сме на светлинни години разстояние от подобна ценностна система. Затова и не знаем какво да правим с “подареното” ни право на гласоподаватели, нямаме истинска оценка на индивидуалната ни стойност като данъкоплатци, не зачитаме чуждото мнение, а винаги смятаме, че всичко започва и свършва с нас и щом нещо не се вмества в ограничените ни представи за демокрация, значи ние трябва да го заобиколим. С всичко казано дотук не искам да останете с впечатлението, че не знам че и тук има отделни индивиди, които няма как да бъдат натикани в кюпа на солидарните. Колективното ни нещастие е във факта, че сме безнадеждно малцинство. Чухте ли какви смехотворни заключения се появиха тази седмица – опозицията щяла да подкрепи недоволството на народа, ако той излезе на улицата. Боже, за тези хора ли гласувхме 20 години! Ами, ако опозицията не е в състояние да организира в подходяща форма гнева на невинно пострадалите от управленското безкадърие и брутална арогантност, за какво е тя въобще. Тези хора очевидно не са рожба дори на първата половина 20-ти век! Втората половина не цитирам, защото тогава светът бе поразен от страшната болест на комунизма. И последствията от нея не се стовариха само върху гърба на нещастните народи, принудени да живеят поколения наред при тоталитаризъм. Личната ми болка идва от невъзможността на немалка част от управляващите елити на страните от бившата Западна Европа и САЩ да проумеят колко наивно дават кредити, както финансови, така и политически на безнадеждно неподлежащи на промяна хора. И все пак, за да завърша малко по-оптимистично ще споделя едни факт. След заканително размаханият пръст от Франция към “новите демокрации” след подкрепата им за САЩ по повод войната в Ирак, един от големите чешки всекидневници излезе с блестящо заглавие: “Преживяхме Брежнев, ще преживеем и Ширак!” Та така и ние, “любителите” на индивидуалната свобода – преживяхме Живков, преживяхме прехода, ще преживеем и скудоумна Европа!
Мдааа, а едно време господина, пардон другарят Бокова беше казал: “… ние вината приемаме само с мезета…”; “хвала” на такива другари, “хвала”…
Показват лицето на майката си партия в циялата му уродливост и наглост.
Хахаха! Г-жа Томова — това е много добро предложение;-) Би довело и до резултат, вярвам, ако достатъчно много хора го приложат.
Аз напоследък много се чудя как стана така, че мнозинството българи и сега (съдейки по някакво проучване на обществените нагласи, което четох в Дневник) подкрепят Гоце и партията му в пъти повече от всички “демократични” партии вкупом. Нямам търпение да си дойда до България другия месец и да срещна някой такъв човек, за да си поговоря с него, па дано да го разбера… Ум не ми побира колко сляп/верващ трябва да си, за да си мислиш, че “Костов е виновен!”.
Прочее, мисля, че е крайно време Гоце да се маха!
Г-н Инджев,
бихте ли коментирали мнението на този участник във форума на mediapool. За този сценарий и аз си мисля напоследък като твърде възможен.
Относно: Накъде отиваме
Автор: ae
Получено на: 26 Юли 2008 13:12
Нещата са много по -елементарни отколкото си ги мислите. Управляващите са си /почти/ същите,номерата им от комунизма са същите и началниците им от Москва са си същите.
Целта на московските ни господари е да излезем от ЕС , но нещата така тарикатски да се докарат, че за това да е виновна Европа, т.е. да й писне от гоцевски номера и да ни напъди.
Този сценарий е гениално прост : крадем европейски фондове, Европа ги спира, а ние й правим сърдити физиономии и напук влизаме във всички де що може енергиини проекти на Москва, в страната се създава бизнес върхушка независима от Европа и още по-зависима от Москва, с крадените пари пък се захранват
продажни медии, които правят антиевропейски внушения всеки ден.
Народът става все по безразличен, и все повече мечтае за ТКЗС-та и хляб , цигари Арда и мляко -всичко по 25 стотинки.
В определен момент, се надига “народния гняв” (организиран от ДС)- няма да плащаме повече европейската вноска, България официално напуска ЕС.
ОТГОВОР:
Вече понаписах нещичко в този дух…Например в публикацията от днес, озаглавена ” Чисто и просто, като къпан милиционер”, а и преди съм изразявал опасение, че “играта” загрубява с участието на едни алтернативни милиарди с петролно-газов произход, с които постепенно подслаждат старата зарибяваща теза за “вечната дружба”.
Иво Инджев
Г-н “НАТО вън!” успя.
Само допреди 4-5 г. си мислехме, че в България вече е решен въпросът за европейската ни принадлежност. Всички партии на думи приеха това, за което старото СДС се бори повече от 10 г. – България да стане член на семейството на развитите и свободни европейски държави.
Но ето – завъртяхме се пак на изток, получихме шамари от запад и с бързи стъпки се отдалечаваме от това, до което с доста лишения бяхме допълзяли.
Кофти. 🙁
Мисля, че е време Петранов да си ходи, защото ни дърпа надолу с неудържима сила.
Що се отнася до Картаген: http://sulla.bg/carthago-delenda-est