Светът е оцелял, защото се е смял, казват шегобийците от Габрово. Прави са.
А според Достоевски – красотата ще спаси света. И той е прав.
Смея плахо да добавя, че оцеляването на света, наред със здравословния смях и красотата ( две безспорни причини да ни има), се дължи на нещо още по-важно: на добротата.
Благодаря на добрите хора, че Ви има!
Но ще добавя: хайде да престанем да оцеляваме! Има и по-важни неща. С което не искам да кажа, че не трябва да сме добри.
Молбата ми е да бъдем още по-добри.
Горното, което е една абсолютно нормална реакция, е много, много повече повече от всякакви декларации…Исках да кажа също, че сме отвикнали от нормалното.
Наистина, красотата и смеха са хубаво нещо, те са средство чрез които успешно може да оцелееш. Но вярвам, че човек е призван повече от това да оцелее, да живее един живот с мисия чиято цел е да благослови другите хора. За това е необходимо повече от красота и някакви други човешки физически атрибути, необходимо е истинска продуктивна ВЯРА за каузата която си призван. Определено вярвам че вие сте такъв човек!
г-н Инджев, днес излязоха данни, че сте бил сътрудник на ДС. Искам да кажа следното относно вас – за мен това не е важно, важното за мен е да не се огънете пред атаките и да продължите да бъдете същия човек и журналист, който няма да се отдръпне от принципите които следваш.
Пожелавам ви повечеутеха, радост, успехи и благословения в вашия личен живот.
Ваш И.Койчев
На индивида трябва цял живот да стане по-добър. На народа – поколения. Затова Моисей е бродъл дълго из пустинята. И човечеството като цяло, за хиляди години дали е израснало духовно?
Нека ставаме всеки ден по-добри …
Хареса ми
Колко е трудно да бъдеш добър човек!
Хората,които не написаха нищо днес до Вас, са страшно много, и ви вярват не по-малко от нас,които писахме! Не е ли добра новина за крехката демокрация това? Мене поне ме прави щастлива, че все пак немалко хора се научихме да отсяваме вината от задълженията, свързани с онзи ужасен период от живота ни….С помощта на хора като вас,разбира се:)
Давай! 🙂
Преди около 15-16 години бях останал без работа и се наложи да оборудвам личния си автомобил като таксиметрова кола. Един ден, точно на светофара на бул.Руски преди ул. Раковски между колите се промъкна малко момиче на около 10 годинки с плакат, закачен на шията, на който пишеше: “Моля помогнете. Аз и малкото ми братче сме сираци. Родителите ни загинаха при катастрофа.”
Аз и клиентката, която возих, както и повечето хора от колите, чакащи на светофара му дадоха пари, потресени от съдържанието на плаката. След като закарах клиентката до кв.Надежда се върнах обратно там. С жена ми имахме две деца, а и нямах стабилна работа, но сърцето ме заболя за тези изоставени деца и бях реших да ги поканя да живеят с нас. Обаче не открих детето. Няколко месеца нарочно минавах всеки ден от там с надеждата да видя това дете. И толкова години от тогава аз продължавам да съжалявам, че не реагирах тогава веднага и продължавам да се терзая за съдбата на тези деца.
ОТГОВОР:
Разбирам Ви…С предишната ми съпруга ( с която, впрочем поддържаме отлични отношения и днес-тя също получи втори шанс в живота), гледахме репортаж по държавната телевизия, тогава единствена…Едно момченце беше изоставено в ЦУМ-като онези кученца в кашони, на които пише, ч си търсят дом… Ясен се казваше май. Решихме на мига да си го приберем към нашите 3 деца. Тръгнах да го издирвам и го открих в дома за такива деца в Драгалевци. Толкова се бяхме ентусиазирали, че му купихме вече креватче, преправихме детската стая. Директорката на дома обаче ме поля с ледена вода, като ми цитира закона, че родителите си запазват правата върху детето до една година. Настоявах поне да ни го дадат да живее в нашата “детска градина” в къщи, защото беше ясно, че детето е расло в семейна среда. Но с последния аргумент директорката ме срази окончателно: ами какво ще стане, ако детето се привърже към Вас и родителите си го поискат обратно…Логично и жестоко…Предадох се.Така и не знам какво стана после-май се появи някакъв дядо, който се разкая и това поне малко ни успокои…
Трудно е да правиш добро в един лош свят. Още по-трудно е да си добър журналист, добър човек, добър гражданин в едно общество, разядено от злоба, завист, ненавист и липса на морал и каквито и да е ценности. Радвам се че не само Вие, господин Инджев, но и тези, които Ви четат и пишат под Вашите мнение, са съхранили доброто у себе си и се надяват нещата все пак да се нормализират. Надявам се че след време повече българи ще осъзнаят че начинът е ние самите да се оправиме, а не все да чакаме някой друг да идва да ни “освобождава.”
Поздравления отново и давайте все в същия дух!
Защо бе хора, да е трудно да правим добро.Може би ни е страх да платим тази цена. Ами просто не правим това, което не искаме на нас да ни направят и помагаме на този, който смятаме, че има нужда, ако можем, ако не, просто не му пречим. Направеното добро ни се връща, радва душата ни, а има ли по-хубаво нещо от това:)
Това няма да промени онези, които Ви четат с вярата, че имат съмишленик във Ваше лице. А и май не е новост?
Общия знаменател, когато се отнася за хора и политика винаги и бил лош съветник на ограничените хора. И ако м личен план всеки си носи отговорността, в обществен не е така. В ДСБ, например, са приели една много “твърда” позиция срещу бившите “сътрудници”. За мен обаче, но не само, дистанцирането на ДСБ от Коритаров например, който направи и прави като журналист доста по отношение на нормалността днес / което се превръща фактически в опозиция срущу статуквото в България / беше една много голяма грешка. От една страна отхвърляш един силен съюзник и твой пропагандатор, от друга оставяш хората с впечатлението за лицемерие. Защото какво по-нормално е да кажеш – ок, онези времена ги знам, кой ще измери истината за конкретната личност достатъчно точно. А фактите днес са достатъчно доказателство…Подобна беше и ситуацията с Венко Бешков, шефа на ДСБ Средец.
А относно съчувствието. Някой да е чул български политик да е проявил дори и опит за състрадание с лично поведение. Дори и като намерение. От техните “лагери”, в огромното си болшинство, излизат само действиия и решения, които прилични за тъмни балкански субекти…За съжаление, ние всички сме убедени, че нормалното, в което включвам добротата и съчувствието, няма да намери място в политиката.
И съм съгласен и не дотам. И ще се поясня (за съжаление не с думи, казани първо от мен, но аз леко ще си присвоя авторството) – най-противната черта на българския народ е сбособността му да оцелява на всяка цена и при всякакви условия. Като резултат имаме оцеляващ и не много качествен народ. Още един пример – разликата между маймуните предхождащи човека и първата, на която и е хрумнало да се труди (вероятно е била генетично предразположена да бъде слаба), е това, че втората заради слабостта си, започва да променя средата, в която живее, започва да я подобрява. Ние, българите, сме от първия вид – здрави и оцеляващи, разбирай тъпи и раболепни.
Не съм много съгласен с идеята българина да бъде молен да бъде по-добър. Не че е лошо да си добър, а че е невъзможно този ограничен народ да го проумее. Няма да стане. Готов съм да се съглася с всеки, който ме убеди в противното, като предварително правя уговорка, че не приемам посредствени мелодрами от сорта на дарителски и спомоществувателни идеи, от малки ежедневни добринки или сълзливо съчувствие.
И една провокация:
Времето е чудесно, грее страхотно есенно слънце. Де да видим как целокупния български народ този път ще се оплаче.
В Библията пише: “Не съдете, за да не бъдете съдени!”
Не мога да спазвам винаги това правило, съдил съм и продължавам да съдя много от нашите “герои на навото време”, но гордостта ми не стига до там да съдя Вас, г-н Инджев.
Блгодарен съм Ви за навременните и точни коментари по най-значимите събия и се надявам още дълго да ги четем.
С удоволствие виждам(така и очаквах)че хората не са обърнали никакво внимание на вчерашното съобщение на комисията по досиетата,защото когато докажеш на хората ,че си добър и достоен за уважение,никаква ДС не може да ти оцапа името.
Продължавай все така Иво.Даже и да не пишат много са хората,които те подкрепят и чакат с нетърпение някой,който може да ги поведе истински,за да изчистим тази мръсотия(ДС) от себе си един път за винаги.
Г-н Инджев,
имам огромно уважение към Вас и се радвам, че има хора, които да могат да говорят сериозно и обосновано по най-важните теми за страната. И точно защото Ви увашавам искам да Ви помоля да дадете ясно обяснение за работата си с ДС. До кокото разбирам от информация в нета, Вие вече веднъж сте говорили по темата – не можах да намеря такава информация. Убеден съм, че “работа за ДС” може да означава много неща и точно за това Ви моля за история – накратко.
Благодаря,
Николай
“…по делата им ще ги познаете…”
бих добавила: и по писаното слово, мислите и намеренията.
Намерих едно интервю с професор Михаил Константинов от 18.10.2006
Ето извадка от него:
((А ако направим паралел с Иво Инджев, ще видим, че те няма какво да вадят. Всички знаят, че той си е сътрудник на разузнаването и той самият си го знае, че е така. И няма никакъв смисъл да се опитват да го манипулират, просто няма за какво да го пипнат. Щото той е готвен и е работил за разузнаването, пък тях ги вадят големи герои. Той може да си каже спокойно – аз съм работил за родината там, в Бейрут, под дъжд от куршуми и шрапнели. Ами то се знае, че журналист международник в ония времена задължително беше сътрудник на Първо главно към ДС.
– Значи Иво Инджев няма от какво да се страхува?
– Ами той вероятно не е бил доносник. Мой добър познат е и аз мисля, че доносник не е бил. Друг е въпросът, че и аз вече считам, че е имало добри и лоши ченгета. Иначе, както при агент Гоце, ако беше гръмнало досието на Иво Инджев, трябваше автоматично да го сложат при добрите ченгета. Но това в случая не им върши работа и те го уволняват.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ))
Какво още има да се коментира!
Цялото интервю можете да прочетете тук: http://www.blitz.bg/article/2779
И преди, и сега казвам:
Иво Инджев = Йосиф Хербст!
Фашистите убиха Хербст.
Ще позволим ли комунистите да “убият” Инджев!!!
Ето това пристигна при нас. Пращаме го където трябва:
Г-н Инджев,
приемете моите най-искрени почитания и цялото ми уважение към вашата личност и професионална реализация. Всичко, което описвате в днешната статия е вярно до детайла, познавам отблизо сътрудници на ДС, които отказаха да отидат в Ливан, защото ги беше страх за живота им.
Сегашната акция срещу вас е част от кампанията срещу малкото останали истински журналисти в България, едни ги пребиват, други изнасят на първо място в списък, който отново е избирателен. Какво да кажем за Лили Маринкова, която с предаванията си просто проми мозъка на хиляди нормални българи, надяващи се на промяна.
Желая ви здраве, лично щастие и смелост! Бог да ви пази, вас и семейството ви!
С уважение: Т. Иванова
Ние знаем кой е Иво Инджев.
Всеки с поне някакви общи познания по методите и средствата на ДС знае, че е било невъзможно да заемаш някакъв ръководен пост, ако ще да си началник и на трудова бригада от още 5 души, и да не информираш “съответните органи” за какво се говори в този колектив. Защото има други хора, чиято работа е да информират за тебе. И може поне един от тези хора да е в контролирания от теб колектив… Съдби и истории много.
Да не говорим за възможността да станете секретен сътрудник без дори да знаете: научен работник сте, примерно в университета и един ден от вас се изисква да напишете анализ и оценка по даден въпрос. По-късно написаното от вас ще се използва от някой оперативен работник и ето че като автор на този документ вие сте станал секретен сътрудник… Историите са безкрайни наистина.
Надявам се да няма много хора, чиито мнения за Вас ще се изкривят занапред. А що се отнася до червените, нека някой да ми се присмее, че извадиха досие на Иво Инджев – по този начин той сам ще признае че ДС е уродлива организация чиято главна цел е терора над собственото население и развиването на престъпна дейност в международен мащаб, организация от която трябва да се срамуват. Или ако толкова я обичат, да започнат да се гордеят с вас като неин бивш член 🙂
Лично за мен името Иво Инджев само по себе си обезсмился всяко такова обвинение и прави опроверженията излишни.
До довечера в Червената Къща
Здравейте г-н Инджев,
и вие като останалите ченгета и доносници започвате да ни обяснявате как като някакъв “член” – затруднявам се да ви определя, защото от писаното от вас не става ясно, на ДС. Не можете ли да намерите капка мъжество и да кажете: бях много амбициозен – направих всичко възможно да отида да уча в Москва/много трудно ставаше навремето/, след това си продадох душата и станах някакъв в ДС – само и само да взимам много пари и да ръста нагоре в кариерата. Това е толкоз просто и логично. И вие като Коритаров, Тодор Колев, Данаилов и прочие ни обяснявате как без да усетите сте станали ченгета или доносници, на друг – казармата му била тежка – и ние бяхме там, в същата казарма, трети изобщо не усетил че бил ченге, а освен това най-нахалните казват че са били силни патриоти и затова стнали доносници. Само в България може да се отгледа такава наглост. Просто кажете за нас няма морал и направихме всичко възможно за да се нагушим яко. Вие, всичките тези интелектуалци ченгета сте продукт на социализма.
До Ивайло Станков. Г-н Станков, и аз съм бил в казармата, и мен се опитаха да ме правят някакъв. Направих се на луд…Но и досега си спомням, че това ми костваше и коства част от достойнството. Обратното също коства достойнство – например ако подпишеш и след това бягаш по тъча…Така или инак обаче чак пък да е било някакво геройство в тази страна, в която ако не си си плюл на суратя няма как да оживееш / в смисъл всички си бяхме плюли / не е…Въпросът днес е – направил ли си и правиш ли нещо освен да ходиш да гласуваш против това…Защо никой не попита Първанов има ли получен апартамент, защо, като никой от нас героите не му напише едно отворено писмо с подобни въпроси / включая нещата от Опасните /? Аз знам защо – защото е много лесно да кажеш какво не трябва да бъде, но нито казваш какво трябв да бъде, нито правиш нещо за бъденето.
Извинето за нахалството, но по горните поводи бих искал да се цитирам сам. / цитат с 25 годишна давност /:
В избухналия смях, от тези, които могат да шетат само при социализма и във Вулгария, вече не всичко ми беше все едно.
Отместих стола си и рекох:
– И живя щастливо, и умря доволен.
Надали някой ме чу, но това беше една от малкото ни опори в живота – да чувстваме колко са жалки другите.
Помните ли как преди няколко години небезизвестният социолог, политолог, анализатор, коментатор и не знам още какво Андрей Райчев се опитваше да ни убеди, че българският преход свърши. Прилагаше доста витиевати техники, но някак си не се получи. И се страхувам, че вече дори не е актуално някой да се опитва да пробутва подобно долнопробие. Истината е, че още дълги години ще врим в собствен сос и на моменти ще ни усилват “огъня”, а после ще го намаляват, защото вездесъщата ДС на комунистическата държава не е имала и няма никакво намерение да се оттегля от властта. Тя е навсякъде – в икономиката, в политиката, в журналистиката, в културата, в науката. Тя е нашият съсед, колега, познат, роднина. България е малка страна – всеки втори ти е братовчед по права, съребрена линия или по сватовство. И само възторжените наивници смятат, че и този път истината докрай ще излезе наяве. Доста дълго предисловие и не добре систематизирано, за да се кажат няколко прости неща
– няма как да избягаме от миналото си, лошо е че то е и наше настояще;
– със сигурност мнозина от нас няма да изпитват никакво чувство на вина, че ще оставим всичко това в наследство и на нашите деца – просто нямаме куража като граждани да се опитаме да се преборим, всеки пази “общественото си удобство” /цитатът е по Петко Симеонов в нощта на изборите на 10.06.1990 г./;
– един от най-точните индикатори за истинския принос от принадлежността към ДС /бивша и настояща, а то е почти едно и също/ е съдбата през нетоталитарния период от развитието на България /1990-2008/ – нека видим кой каква кариера направи, от кое топло на кое още по-топло местенце се местеше и каква му е декларацията за имущественото състояние;
– и т.н. и т.н. – всеки може да си допълва сам.
Прочее, в събота в 11 ч. в градинката до парламента ще има протест в защита на свободата в интернет!
Да… Съгласен с наблюденията на ZB! Действително мнозина не се чувстват в дълг към децата си за ‘ипотеката’ спомената от Танкиста… Аз обаче се надявам да имам поне още 40-50-60-70г /или колкото Бог ми даде/ живот и не ми остава нищо друго освен да се причисля към възторжените наивници, давайки си сметка, че съм такъв! Иначе перспективата е да си посипвам главата с пепел през въпросните N броя години. Така… Защо все пак не сме чак толкова наивни, колкото Ви изглежда, уважаеми ZB? Ами просто защото има ИЗБОРИ! Това е краткия отговор, аз вярвам в това, че ДС НЕ ОПРЕДЕЛЯ бъдещия премиер. Те могат да организират сценарии, интриги, да манипулират правителството /както и го правят де/, но ВЕЧЕ не могат да контролират общата воля на хората. Още нещо… Преди 10-15 години си спомням, че хората които мислеха като мен, като баща ми, като г-н Инджев определено бяха малцинство, да кажем 10-20%. Днес, за жалост не сме 70% както би трябвало, но клоним вече към 50-ака… Ако щете само поради демографски причини. Затова не мисля, че ДС ще остане во веки веков по нашите земи, ще остане ДОКАТО ИМ РАЗРЕШИМ! Докато не ИЗБЕРЕМ премиер, който да постави нещата в истинската им светлина. Което ще рече /и тук вече правя своя коментар по ‘случая’ Инджев/ отрязване на зависимостите между сегашните функционери и бившите тоталитарни служби. Ако Иво Инджев беше зависим от ДС днес, тук и сега, то едва ли щеше да пише нещата които са публикувани в този блог. Ако този или онзи някога е правил нещо неморално – нека това стане публично достояние, всеки ще може да прецени кой колко е бил не/морален, отчитайки естествено тогавашните реалности. Сиреч, простичкото ‘отваряне на досиетата’, което все още не се е случило у нас. Заклеймяването ‘по документи’ е също толкова нередно колкото и вкарването в лагер защото баща ти, леля ти и вуйчо ти са били буржоа… Но конкретната постъпка /писането на донос срещу гаджето ти/ трябва да стане общоизвестно и макар да не отидеш в затвора, да се знае, че някога си направил това или онова. Живей си мирно и кротко и се срамувай! Аз не те мразя, но не искай и да те уважавам, а камо ли да те избирам за мой лидер. Но ние сме ЛИШЕНИ от тази възможност, ние не знаем кой, кога, какво е правил за ДС и какво прави сега. А тъкмо това незнание дава възможност на ДС да манипулира политици и други функционери днес. Ако някой наш държавник официално, от името на народа си, СЕ ИЗВИНИ за това, че сме си имали някога ДС, положи усилия да разкрие цялата истина /макар да е ясно, че 100% няма да се изясни всичко/, то тогава за кратко време ще обезоръжим тези мерзавци!!! И не е наивно да смятам, че това може да стане, то ще стане най-късно след 50-60 години, когато просто няма да има начин физически някой от ДС да съществува… Но трябва ли да чакаме толкова??? Или е по-добре повечко хора да станат наивни като мен днес и да изчистим стадото си от мършата…
Гоце и Иво като морални антиподи
Until 06.10.08 at 06.05 EEST the comments ref.to the last articles of Mr. Ivo Indzev are 84 or more.
You will find attached here bellow only three of the most important links concerning US Campaign Vote 2008.
Such be the case and no matter,how much Americans are very busy in their actual challenges,might be not so strange,if they know,what is happen with their allies worldwide and also in Bulgaria.
http://mybarackobama.com/page/contact/
http://www.BarackObama.com/issues
http://answercenter.barackobama.com
Will appear on November the 4-th
Re: ZB
Първи заяви, че прехода е свършил Самият той – Костов.
@ Г. Дойчинов
За да обезоръжим “мерзавците” ни трябва една преобладаваща част от електората, която да има поне в основите на гражданско съзнание и гражданска култура.
Този процес на ограмотяване ако се остави да стане от само себе си, и още повече, ако се забавя умишлено от определени политически сили, наистина няма да настъпи в близките 4-5 десетилетия.
Ускоряването на този процес трябва да е основна задача на всеки индивид, за когото процесът е завършил, както и за политическите сили, които разчитат да управляват чрез общество от граждани и да бъдат избирани от гражадни, за да управляват въобще.
В противен случай въпросните политически сили няма на кого да се сърдят освен на себе си. Защото електоратът ще продължи да гласува и за комунисти, и за представители на едрия бизнес, неангажиран с обществения интерес, и за популисти, и за явно невменяеми ксенофоби, и въобще за всякакви, но не и за демократи.
Да, положенито е лошо и да, можем да го подобрим ако действаме.
С моя акъл, толкова.
Г-н Инджев, чета всеки ден Вашите коментари с огромно удоволствие. До сега не съм се включвала в коментарите на читателите. Много ми харесва Вашето изключително чувство за хумор и винаги точните сравнения и епитети за случващото се и лицата. Въпреки, че у мен, както у всеки друг да се надига погнуса от ченгетата и доносниците, не мога да Ви сравня с такива, като Гоце, Тошо Тошев и подобни. Вие много смело и открито се изправихте пред истината, за което моите уважения. Вярвам, че от Вашето “агентстване” никой живот не е опропастен.
Затова, пишете, Вие сте един от малкото свободни кътчета в медиите, свободни от лъжата, интригите, манипулациите и промиването на мозъци.. Жалко е, че голямата част от хората в България нямат възможност да Ви четат, а от седенето пред телевизорите, гледайки плеядата ТВ програми нищо хубаво не научават.
‘Ускоряването на този процес /ограмотяването на остатъка от процентите/ трябва да е основна задача на всеки индивид, за когото процесът е завършил, както и за политическите сили, които разчитат да управляват чрез общество от граждани и да бъдат избирани от гражадни, за да управляват въобще.’
Съгласен съм с това, адаш! Подписвам се 100% под него!
Г-н Инджев, подкрепям изказаните от вас слова поради простата причина,че вие заставате ЗА добротата, а НЕ срещу лошото и пошлото. Когато на Майка Тереза са и предложили да воюва срещу тиранията, тя отказва под преслов, че е ЗА доброто а не СRЕЩУ лошото. Към каквото се стремим, това ще пожънем. Не война срещу някоя кауза, а подкрепа ЗА/КЪМ … доброто!
Until 11/10/08 the comments are already 121,most positive at 06.35 EEST in favor of Ivo Indzev.
Meanwhile continue also interesting events around ruling circles…by the way,some how confused additionally to the financial crisis,as known worldwide.
А давайте-ка остановимся на этом поподробнее!