И при комунизма си имаше ключови думи, които не се нуждаеха от разшифроване. „Връзки” беше една от тях. Никой не подразбираше връзки за обувки, а онази всеобхватна корупция, без която нищо не се постигаше в кариерата, в кварталния магазин, за евтина почивка на море или добре платена работа в чужбина- и да е имало изключения, те потвърждават правилото. Точно значението на „връзките” обяснява търпимостта към днешната корупция, за която се чудят откъде била дошла.
Друга „адски” важна дума беше „служби”. Нямаше нужда да си правиш да обясняваш какви точно: „служби” беше кристално ясно.
Ясно е и сега, че пушилката около службите е димна завеса. Наскоро бивш американски шпионин обясни в български вестник, че огромната част от информацията си събирал навремето в България от т.н. „открити източници”-стига да знаеш къде и какво да търсиш. Сигурно е така. Решавам да проверя.
Отгръщам най-прясното от серията интервюта на президента Първанов, този път в „ Стандарт”. Прилагам един простичък критерий: за какво е най-многословен, къде го стяга най-силно президентският чепик? Лесно е да се отговори: отново това е енергийният проблем, в който е накиснат ( и накисна България). Посвещава му половината интервю за да внушава…неистини.
Опитвайки се да свали от себе си отговорността за „Южен поток”( проект, който вече дава фира, след съобщението на Москва, че се отлага поне с две години) и който настрои срещу сегашната българска власт могъщи съюзнически сили, Първанов се опитва да заблуди най-вече „шпионите”, за които всеки нюанс от казаното има значение. Казва им, че нямал важна роля за сговора с Путин ( а колко се гордееше само- наистина , само дето не игра казачок пред самолета на Путин в София). Или както се изразява скромно : „ подпомогнал съм преговорите по трите стратегически проекта, подписани през януари”.
Съвсем иначе се изразява Първанов на 25 юни 2007 г. на енергийния форум в Загреб, на който след среща с Путин предпоставя въвличането на България в алтернативата на аналогичния западен проект „Набуко” за пренос на газ през страната ни ( и с това го торпилира в угода на Путин). Тогава той заявява категорично: „ България гледа с интерес към проекта „Южен поток” и ние сме готови да се присъединим към него”. По-нататък обяснява, как , като се прибере в София, ще нареди ( ! ) да бъдат направени съответните разчети.
Присъединихме се. Това стана на 18 януари под доволния поглед на Путин и след разпявка и разпивка на двамата в един софийски бар-те самите се похвалиха за тогава. Което обаче Първанов, разчитайки на нечия къса памет, отново преиначава, казвайки в интервюто си в „ Стандарт”, че го били информирали са сключеното споразумение „постфактум”.
След този януарски триумф на трите подписани с Русия договора ( т. н. от самия Първанов „голям шлем” за България), постигащи десетилетно стратегическо обвързване на страната ни с и без това доминирищата над икономиката ни руската енергийна диктатура, Първанов, тихо и полека, се оказа нежелан събеседник за държавите, с които, за разлика от случая с Русия, официално си дружим като съюзници. И по този повод лично президентът ни се чувства уязвен. Опита да си изпроси милост като смени тона и след посещението на премиера Станишев във Вашингтон през юни, изведнъж заяви, че (вече!) „ Набуко” ни бил приориотет. Гъвкав ни е той-така се отметна и от приятеля си Милошевич, на когото пишеше умилителни писма, водейки демонстрации срещу НАТО в центъра на София.
Президентът твърдеше, че „ Южен поток” и „Набуко” са ни еднакво интересни. Нещо повече, Първанов , който в нарушение на конституционните си задължения не беше свиквал Консултативния съвет по национална сигурност повече от година по никой от тежките проблеми на държавата, изведнъж събра подчинения му орган именно по темата за енергетиката и съответните проекти. Но и с това, очевидно, не умилостиви онези, към които намига като селски ерген, който иска да го забележат засуканите моми.
Сега, в интервюто си в „Стандарт”, Първанов се тръшка как бил посетил Брюксел повече от 10 пъти ( да, така беше, но след 18 януари никой никъде не го кани), а пък ходил напоследък и в Азербайджан-което си е точно „никъде”. Готвело се негово посещение и в Туркменистан и в Узбекистан. Мъка, мъка с този Абсурдистан в Булгаристан…
Изобщо, прословутият израз за цената на обяда, има своето потвърждение: присядат му на държавния ни глава ” кифтетата” – ” га яде кифтетета” с Путин му беше радостно, сега скимуца и се умилква на предадените съюзници-именно на тях им говори в поръчковите интервюта, а не на гражданите, които, уви, в огромната си част слабо се интересуват как точно е „подпомогнал” едни проекти за вековно закрепостяване на България към енергийното кранче на една единствена държава . Лошото е, че пушилката около службите ще се слегне, правителството ще се смени, а държавният ни ръководител, застанал като запушалка на гърлото на държавата, има да си стои още цели три години там.
Първанов – Презареждане :))))))))
Би трябвало да ми е тъжно личицето, обаче Г-н Нео и Г-н Чист са толкова абсурно нелепи политици, че като видях изречението “Мъка, мъка с този Абсурдистан в Булгаристан” ми стана неудържимо смешно.
Срещу господата Нео и Чист стоят дамите и господата Сън (Морфей) и Прост. Това в рамките не шегата, иначе не бих искал да обиждам обикновения трудов народ.
Стига бе, г-н Инджев, откакто открих блога ти, престанах да гледам телевизия, престанах да купувам вестници. Отварям го по няколко пъти на ден, за да видя новините. Та, видя аз какво си написал, прегледам пресата в “кафенето”, посмея се заедно с “д-р Филипов” и денят ми е пълен.
Златно перо имаш и ти пожелавам все така наточено и остро да го държиш.
Благораден съм, че те има. Бъди жив и здрав!
ПП: Просто не вярвам, че нещо ще се оправи. Има нещо генетично увредено у нас, за съжаление.
Гоце – поне лично за себе си – май ще се окаже пророк с лапсуса си “большой ЧЛЕН” (вместо “шлем”).
И аз съм като г-н Маринов! Да сте здрав, г-н Инджев!
Браво Иво, доживяхме в България да четем истински журналистически текст с позиция противоположна на официалната и при това блестящо написан.
Желая ти здраве, перото си го имаш.
Защо под предишната статия не мога да коментирам???
ОТГОВОР:
Не знам, има някакъв проблем, дано е просто технически…
С “правителството” на Стани-Шеф ТРЯБВА да си замине и “президенто”
Вече казах,защо се въздържам от излишната аполгетика,за да не Ви е уроки,но и аз като Георги и останалите ще добавя с удовлетворение,че доживяхме -и то в какво време-да усетим колко ни е било нужно истинското перо…
Тъй като, освен сбъркани, те са и нагли и объркани,все се надявам в недалечно бъдеще,да се срещнем и да го отбележим по подходящия начин..дай Боже!
Ми то под другата статия за бремето само едно “Амин!” може да се добави.
Иначе не е зле да посети Туркменистан президентът на Абсурдистан, я вижте какво става тук.
всичко е вярно само че те всички са такива некадърници, изобщо комунисти
По повод блестящата статия, мога да кажа само “браво” – прекрасно написана и с толкова чувство и истинност. Но къде сме ние, какво правим, на къде вървим? Проблемът с енергетиката е една малка брънка от цялата какафония, безумие и хаос, в която е въвлечена България. Не само порочната корупция, която е единствената същност на нашите управници, но и тяхната некомпетентност, наглост и лъжелицеизражение – това са факторите изграждащи управлението на бедната ни държавица, на този нещастен и безкрайно търпелив народ, това е лицето на България пред света. Къде да търсим светлия лъч в тази тъма, в която сме потънали, на къде да вървим – не мога да кажа, не съм достатъчно силна и може би знаеща, но си мисля че просто ни трябва водач, един истински водач, който да помете всичко това, койта достойно да отдаде себе си за този народ и таз държава. Но преди всичко, нека да променим нашето мислене, нашите знания, нашите цели и морал, за да сме готови за едно по добро бъдеще.
Г-н Инджев,факта,че политическият консултант и анализатор Стефан Гамизов възторжено желае,да изчисти името на Иван Драшков чрез подлагане на процедура за конфликт на интереси в частна компания на Западна Европа,а последният не се усеща и като “галено момче от елитно котило” поучава “малкия” за неговото “самовнушение,че не..”разбира от Национална сигурност”,а от енергетика!!?.
Иване,Иване /беше от Плевен и е започвал гимназията когато завърших!/…в Ловеч учеха и на друго,но чуждо на тшеславието…
Разбира се,че боли,но с твоя ранг,лампази и в такава служба,не е нужно,да ти се обяснява нищо…след напускане,а ти geehrter Mitschuller наливаш оше вода във воденицата и на свои и на чужди…
Няма да те забравят…
Ама много хубаво пишете!
де го чукаш, де се пука 🙂 на това му се вика политическа шизофрения. обаче като го вържеш с изпуснатата реплика на минчо спасов за нашето следене на западните ни съюзници и толерирането на службите на големия ни източен брат, изобщо ми се струва, че мизата за енергийно участие се вдигна, а нямаме вече право на карта – натикаха ни в ъгъла и изпуснахме да изиграем по добър начин геостратегическото си положение. обаче: QUI PRODEST?
Не хубаво, а смислено! Все пак трябва да сме оптимисти. Много хора четат такива блогове и мислят и търсят…Е, верно, често и се лутаме, но ми се струва,че скоро и ще действаме. Радвам се на хора като г-н Инджев.Поздравления
Ааааа, този път ударихте в десетката на десетката, г-н Инджев! Чудесен материал!
“Гъвкав ни е той” – това е брилянтно! Напомняте ми на Захари Стоянов.
На прав път сте!
Tova ne beshe ianuarski triumf, a nacionalno predatelstvo !
Bravo g-n Indjev !!!
Великолепно!
Тъкмо си мислех, че го удряте най-вече на каламбури…, но не се връзваше с представата ми за Вас.
10х
____
И тях харесвам, но това тук е друго ниво.