Ако не беше финансовата криза, управлението на Джордж Буш щеше да се запомни предимно с войната в Ирак изобщо с неговия отговор на тероризма. Но понеже не може да посети борсата на Уолстрийт и да покаже с това, че тя се възстановява, Буш избра по-малката злина: посети възстановяващ се Ирак.
За финансовата криза Буш не се признава за виновен, но за Ирак пое цялата отговорност. Дори призна, че най-голямото му разочарование е била подвеждащата информация на разузнаването за наличието на химическо оръжие в Ирак, която стана водеща причина за военната операция. Въпреки това обаче той не отстъпва от аргумента, че свалянето на Саддам Хюсейн е било наложително заради войната срещу тероризма, която на 11 септември 2001-ва взе хиляди жертви на американска земя в най-смъртоносна терористична операция в историята. А и няма как да отстъпи-вакуумът в Ирак, ако бъде изоставен в насипно състояние, би предизвикал непредсказуеми последици за страната, региона и вероятно-за целия свят.
Както често става, някоя дреболия успява да „открадне шоуто” дори на световна величина, като американския президент. Две нищо и никакви обувки, запратени в упор по него, направиха център на световното внимание неизвестния им собственик Мунтадар аз Зейди. Кореспондент на Ей Би Си предположи, че иракчанинът бил „превъртял”, но и без да съм бил там си позволявам да не се съглася-човекът си мрази САЩ и техния лидер, и е дал воля на чувствата си, просто защото е могъл да го направи. Виждал съм съчетанието от безсилие и гняв да кара регулировчик в Бейрут да си хвърля…връзката с ключове по нарушител, срещу когото не смее да извади оръжие поради твърде вероятната многократно превъзхождаща го огнева мощ на нарушителя. Познато ми е това емоционално състояние на горещата кръв и разпознавам в случката нещо от този род.
Впрочем самият факт, че на тази пресконференция е акредитиран представител на опозиционна медия, базирана дори в чужбина ( Кайро), известен с яростната си критика на Америка и на правителството в Багдад, е направо уникален за тази част от света. Нищо подобно не може да се случи в радиус от стотици ( ако не и хиляди) километри наоколо в един свят, в който опозиционерите, доколкото ги има, ги смазват или от бой, или с танкове ( като в комунистически Китай).
Не знаем каква ще бъде съдбата на разгневения иракчанин, но знаем, че по времето на Саддам никой не би се осмелил да извърши нещо подобно. Не само защото самият той вече щеше да е обезобразен след зверски мъчения труп, но и заради семейството му, което по обичая на режима щеше да бъде безмилостно заличено от лицето на земята до девето коляно. Саддам не пощади собствените си зетьове ( и доста техни, т.е. свои роднини), които избягаха в Йордания през 1995-та ( заедно с дъщерите му), но имаха глупостта да се върнат след което бяха екзекутирани година по-късно.
Ако САЩ наистина имат в Багдад влиянието на окупационна сила ( което така демонстративно им се оспорва от силните на деня шиитски политически и религиозни среди) би трябвало да го употребят за натиск срещу прекомерна репресия в случая с афектирания журналист. Такава умереност би била убедително доказателство за твърденията, че по тези жестоки места е настъпила реална промяна и че новите управници не са касапи като предишните. С обесването на Саддам новите управници в Багдад пропуснаха този шанс, превръщайки враждата със сунитското малцинство в страната ( и с огромното мнозинство сунити в света) в кръвна вендета, а Саддам-в мъченик.
Но да се върнем на финалните акорди от управлението на Буш, който не се предава ( подобно на Саддам пред екзекуторите си!) и държи да покаже, че усилията му не са били напразни. Не му остава друго. И колкото и да е банално да се каже, наистина историята ще го съди. От значение ще бъдат дългосрочните резултати.
За разлика от предшественика си Роналд Рейгън, който също беше силно мразен в лагера на американските либерали, сред левеещата Западна Европа и особено ненавиждан в комунистическия лагер ( но в крайна сметка допринесе с твърдостта си за разпада на СССР и на отделяне сателитите му от тази „империя на злото”), Буш няма нужда от дълго време, за да бъде преценен в едно отношение: той прояви прагматизъм и склонност към компромис по отношение на „съгласни” съюзници, който им позволи да градят вътрешнополитически позиции от твърде съмнително естество по отношение на демокрацията.
В нашия случай Буш допусна Първанов да се присламчи към него и не реагира, когато той се възползва от великодушието на своя американски гост в София да се самообяви в негово присъствие за „еднакво близък с Джордж и Владимир”-поза, колкото смешна по своята претенциозност, толкова и ревизионистична по отношение на ясния ангажимент на България да бъде доста повече съюзник със САЩ и Запада, отколкото с Русия и с всичко, от което уж успяхме да избягаме като наследство от прекомерната близост със СССР. Така Първанов покруси демократичната общност в България с тази единствена фраза под усмихнатия поглед на Буш, обезоръжавайки и без това разединената опозиция.
Да не говорим за знаменитата по своята неадекватност ( спрямо еднозначното мнение на ЕС за България, изразена в официален доклад) оценка за личността на друг наш ръководен другар, премиера Сергей Станишев като „ господин чист”. Направена за човека, който оглавява най-корумпираната държава в ЕС ( пак по европейска преценка), тази публична награда за социалистическия лидер, оказал се и шеф на кабинета, не възмути червените. Те не са гнусливи, приемат всякакви подаръци, дори и от ръцете на политици като Буш, когото, стига да можеха, щяха да удавят в капка водка. Но подаръкът хвърли в смут още веднъж мъждукащата опозиция в парламента и в обществото.
Колкото до шегата на действащия американски президент, който в самолета, на път от Ирак за Афганистан се пошегувал, че не се сеща за някаква шега, свързана с обувки, мога да го подсетя. Най-големият „обущарски” виц роди самият Никита Сергеевич Хрушчов на 31 март 1960-та година, когато беше вбесен от изказване на един филипински дипломат за погазването на човешките права в СССР и за лакомията на Кремъл да погълне Източна Европа. Вбесен, Хрушчов „се пошегува” (как иначе да наречеш това тъпоумие, освен като съветски хумор), блъскайки в знак на протест с обувката си по банката на мястото си в залата на Общото събрание на ООН. По-късно шегаджията се пошегувал, че ООН било нещо като парламент и трябвало да намериш начин да привлечеш вниманието-така разбирал той парламентаризма.
Три години по-късно светът беше изправен не на шега от шегаджията Хрушчов пред ядрена война, който разположи ракети в Куба.
Днес, след първо по рода си посещение в Никарагуа ( чиито режим призна на практика анексираните от Русия Абхазия и Южна Осетия) от 1990-та насам, където руски офицери дариха компютри ( интересно, защо ли не самовари?!), руски боен кораб е на път към същия карибски остров, за да демонстрира руските претенции за световно влияние край бреговете на САЩ. А това е факт, който няма как да не бъде свързан с края на управлението на Буш, от когото се очакваше да не премълчава смазването на Чечня от Путин, превърнал тази разправа в начало на своя възход не на последно място заради благосклонната разсеяност на Буш, пожелал тогава да разпознае в автократа от КГБ свой съюзник във войната с тероризма-нещо, което властолюбивият Путин отлично употреби за да се укрепи и да покаже зъби на Запада.
Вярно, администрацията на Буш наследи проблема с Путин и Чечня, но тогава все още можеше да повлияе превантивно на Кремъл, за да не се стига до кризата в Кавказ и до тревожния въпрос, който и други съседи на Русия си задават: кой ще е следващият обект на руската мечка ( нали когато мечката играе при съседите…).
Впрочем, една подробност при обективното оценяване на наследството на Буш: ако е вярно, че бил виновен за скока на цените на петрола ( заради войната в Ирак) и за шеметното забогатяване от това на Русия, то как да отделим това твърдение от факта, че на тръгване от Белия дом американският президент оставя барелът нефт на световните пазари толкова поевтинял, че лесно спечелените руски милиарди се топят като сибирски сняг на калифорнийско слънце? Или може би онези, които го проклинаха заради скока в цените на горивата, сега трябва да му целунат ръчицата( ако има логика в техните твърдения и са последователни в съжденията си-точно това трябва да направят)?
Острият тон на отиващия си американски президент срещу разправата на Путин с Грузия беше прощална за Буш качулка, която нямаше как да компенсира състоялия се вече проливен дъжд в Кавказ, който удави надеждата за друго решение, базирано на превенцията срещу надигащия се руски имперски реваншизъм.
В друг вариант на арабската поговорка „ който сее вятър, жъне бури” бихме могли да кажем, че който гледа безучастно побоя над малките, ще си има големи проблеми с побойниците.
Така че „шегичките” на тема обувки ще продължават, но по-скоро ще става дума за ботуши, които подковава най-бързо превъоръжаващият се режим ( на значима държава) в света, запасен и без това от десетилетия с планини от оръжия за масово унищожаване, върху които гради своето самочувствие, купено с труда на поколения бедни руснаци-бедни в най-богатата на природни ресурси държава.
Тази статия е предел и аналитична съпоствка на хилядолетен, и сигурен растеж на човешкия разум,след последния ледиков период …
А и този,който би мотъл,да…” настъпи!!!” в промеливия ход на океан от събития….
В него,днес, е едва съзирана (от човешка слепота спрямо напредъка на историята-б.м.)съдбовна връзка на всички с всички за по-одухотворен свят…
Майсторлъка,тук е приложеното от И.Инджев,изкуство за почти художествено пресъздаване и отделяне на зърното от плявата,за съсредоточаване върху ядрото и същината….
Иначе би,било досадно изреждане,уморителен низ от подредени факти…..
А тук,както казва Жан Жорес е взет огъня на пепелта…..
…………………….
The events,as they evolved in the Era Bush and might mark in 2009 even tomorrow,the Era Obama, are certainly called to explain, why God bless America,s people in it,s permanent struggle and challenges,renewing and crafting a constant “Resurrection” on the Earth….
Извън темата:
Чудих се защо никой от придружаващите президента журналисти не го пита за лова в Узбекистан, и днес ме “светнаха”, че нарочно всички медии изпращали в президентството тези журналисти, които НИКОГА не биха му задали подобни въпроси.
Прекрасен анализ! Сигурно и не с претенциите за някаква абсолютност, но с различна перспектива, асоциативно мислене и хоризонти. За възможнен нчин намислене, но непредполагащия, пък дори и клийн ,неразумен юрод.:)))
Моля, поправка:
За възможнен начин на мислене, на непредполагащия, пък дори и клийн ,неразумен юрод.:)))
Никъде не съм казал , че Никарагуа е остров в Карибско море, а че след Никурагуа руският кораб се насочва към острова в карибско море, т.е. Куба, което е ясно за всеки, стига да не е запленен от желанието си да покаже, че знае повече от автора-въросният ще се разпознае и нямам намерение да споря с него за безспорни неща…
Моят коментар по същата тема: За основанията на неистовата радост, така неочаквано обзела сърцата на антиамериканистите у нас и по света
Seria muy ingenuo,subestimar la capacidad inventiva,el temple en un criollo,y el en un producto de la raza indiana,para tejer inutiles sugestiones a la altura de la maestria en un Lincoln y/or Heminguey….
Ello no excluye sorpresas en cada navigacion….
Si he entiendo bien, se trata de algun otro titan del pensamiento,pero …
………………
Би било доста наивно и простодушно,да се подценява изобретателната надареност,закалката на мелези от креолската и индианска раса,за плетиво от ненужна сугестология на равнището на майсторството у един Линкълн или Хеминуей…
Но това не изключва изненади “в карабоплаването!!”
A ако съм разбрал добре става дума за някой друг “титан на мисълта”…
Здравейте,г-н Инджев!Имам едно запитване към Вас(извън темата),как бихте коментирали филма “Zeitgeist”
Здрвейте, никак-не съм го гледал.
Реакцията на този журналист ми хареса и дай Боже, и у нас да се намерят журналисти с обувки, че бактън от цървули и галоши, лачени.
Откъде на къде арабите трябва да посрещат Буш с нефт и петрол или с отстъпена безплатна земя за американски бази?
Да му бъдат признателни, че ги “освободи” от Саддам, с който друг американец преди Буш ги обзаведе с него?!
Гневът на египетския журналист може да е понятен, но реакцията му е нецивилизована, първоосигнална – журналистът не трябва да ползува друго оръжие за да изрази мнение освен перото си.Презирам и тези, които му ръкопляскат. Лично аз не бих хвърлил маратонката си в лицето на Първанов, колкото и вреден да го съзнавам за българския народ.
Кога ли ще хвръкнат първите обувки към Станишев или Първанов? А може би ръкавица, но едва ли – това се случва само между джънтълмени!
Ружке, който нема акъл, използва обущата си. Пример: таварищ Хрущьов, който от безсилие – понеже нима е могъл да каже нещо след като ораторът преди него е казал, че в СССР човешките права не се зачитат?! – почва да блъска с обущата си по трибуната на ООН!!! Нима Хрущьов е твой идеал, Ружке?!
Ивооо… 🙂 Не ги прави тия, че взимам лош пример…
Три години по-късно светът беше изправен не на шега от шегаджията Хрушчов пред ядрена война, който разположи ракети в Куба.
Три години по-късно светът беше изправен не на шега пред ядрена война от шегаджията Хрушчов , който разположи ракети в Куба.
Инджев, ти ли грешно го каза, че някой грешно те разбраха, аз ли не схванах.?
Не знам.
Хвърлянето на обувка и акт на презрение в мюсюлманския свят. И ако този акт е възможен сега – значи има промяна, Много точно казваш, че американците не трябва да допускат натиск за репресия . Страхувам се обаче самите иракски власти да не чувстват още мащабността на промяната и за да се харесат на американците могат да изпортят всичко. с неадекватни действия.
Ако изядем канибалите , ще ликвидираме ли канибализма?
Което си е вярно, така си е…
Когато иракчаните “биеха” с чехли и обувки Садам целият свят се смя от сърце и беше доволен,че статутята му бе обругана по този начин.
Когато обувката обаче е срещу Буш,
О, недопустима проява на липса на възпитание.
На такива срещи оръжие не се носи, но в крайна сметка всеки диктатор си получава- обувката.
Въпреки общото в двата случая между Хрушчов и журналиста- обувката, сравнение не може да се прави. По съществена е разликата.
Хрушчов е на световен международен форум в качеството си на диктатор.
Журналиста е представител на един народ, “освободен” от агресора Буш.
Ружке, журналистът не “представлява” “народ”. Народните представители са други. А журналитът представлява медия, в случая египетска, не иракска.
Добра практика: 1. Мислене; 2. Писане. Задължително и двете, задължително в този ред се вършат.
Май само Ружка разбира за какво става въпрос. А журналистът е иракчанин, чиито роднини живеят в Ирак. И номерът, ама той представлява чужда медия , не минава в една непроменена малко от малко страна.
“Добра практика: 1. Мислене; 2. Писане. Задължително и двете, задължително в този ред се вършат.”
Какво цунами, господин Инджев?
Ние сме единствения в света народ с мазохистичната поговорка : “Преклонена главица сабя не я сече”.
Чипа ни е повреден г-н Инджев, чипа! Ние дори нямаме характерното за всяко живо същество чувство за самосъхранение.
През 1875г. Петко Р. Славейков в поемата “Не сме народ…” обрисува съвсем точно облика на нацията ни:
“Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.”
.
W действително се оказа посредствен, дори под първоначалните ни очаквания. Едва ли се държа както можем да очакваме от американски президент. Направи и важни грешки, като започна две войни вследствие на гняв и обида след 9/11, а не след логичен анализ.
.
Още повече, че се поддаде на професионалния вербовчик (днес президент на Русия) Путин В.В. Оттук и вътрешният конфликт: аха-аха да скръцне със зъби на руснаците и приятелските чувства надделяват–Володя е такъв точен пич. И неговите приятели (и агенти – Гоце) са и наши приятели (но не и агенти, разбира се).
.
В резултат Русия получи, простете за израза, аванта, на която не са се надявали. Понякога се шегувам, че сигурно в някоя стая без прозорци на Старая Площадь има статуя на W в естествен ръст от чисто злато. Благодарение на ръста цените на суровините, вследствие на войната и американския монетарен стимул Русия натрупа невиждани валутни резерви ($570 милиарда през Август 2008). Плюс огромна политическа (сори), аванта, като им дадоха да си разиграват коня където искат. Нападнаха Грузия– и нищо. Пращат бомбардировачи да “патрулират” към Щатите–и пак нищо. Едва ли не, правят им евала. И в Кремъл, и обикновените хора си повярваха колко са велики. Ей така за 9-10 години от мизерията станаха богати, силни и вдъхващи страхопочитани. Но.
.
През Декември 2008, нещата не са чак толкоз розови. Цената на нефта е спаднала със 70% до $40-45. Производството е спаднало 10% на годишна база. Ключови производители работят на 30% от капацитета си. Износът на нефт намалява, приходите драстично. Кандидат-глобалната валута (не се смейте), Руската Рубла, се обезценява два пъти седмично. Това не предотвратява изтичането на резерви (днес са $430 милиарда, все още доста значителни). Една трета до половината олигарси са фалирали, и това още не е обществено достояние, но скоро ще бъде.
.
Властите се изнервят. Как може Американците да “започнат” кризата, а тя да удари още по-силно върху Русия? Страхуват се от вълнения. Обичайните демонстрации на сила по улиците на Москва стават гротескни.
.
Демонстрация на 200 души на Маяковка се охранява от половин дивизия СОБР, плюс ОМОН, милиция, дружинници, копои, ченгета, шпиони, доносници и още незнайно какви субекти. Улиците и пресечките са задръстени с военни камиони. Планираното съкращение на Вътрешни Войски се отлага. Заради олимпиадата в Сочи през 2014г.
.
Неизвестно докъде ще ги докарат и военните изцепки. Тези 2-3 кораба дето обикалят света за “учения” и “дружески визити” са почти единственото от надводния флот което може да плава в дълбоки води. Същото и със самолетите. Не че не дават пари за армията и флота, ама доста и се краде. Иначе вестниците и телевизията съобщават: приема се на въоръжение нов танк (гранатомет, бомбардировач,…)–Америкосите са в ужас. Така им се пада. А Русия ще влиза в ОПЕК. Там им е мястото, да “осигуряват стабилност на доставките” и да бият по империализма
.
Обама, ако иска да запази някакъв авторитет трябва да спре този цирк. И цената на петрола е много, много, добър способ. А още по-добър щеше да е МкКейн…
.
.
Една грешка, сори, но съм пропуснал да отбележа, че Русия днес имала друг президент, Медведев Д.А.
Ех,Инджев,престараваш се.То че имаш голям опит,професионалистка си както се вика-абе ти си знаеш най-добре.Но този път се престараваш.НаРусия не и дреме-просто тя си има Китай.И Китай си има Русия, с нейните хиляди ядрени бойни глави,които,както виждам не забравяш-то и затова си жив.Не само ти обаче,има и други.Руско-китайският съюз идва-ти му мисли.
АТАНАСЕ, вече си написа глупостите, няма нужда да ги повтаряш-явно ти е мерак да се покажеш, но не злоупотребявай с търпението на хората. Ясен си от пръв поглед.
Ако измислиш нещо още по-велико, като ни заплашиш с Иран , например, опитай пак. Но най-добре-другаде, където си имат приказка с такива като теб.
Защото, АТАНАСЕ, такива като теб се издават като не особено големи мислители с едно : да хулиш автора, когото мразиш, но четеш доброволно ( или по служебна линия?), означава, че не си наясно най-напред със себе си, какво остава пък с другите, трудно разбираеми неща , които “коментираш”.
Относно трудно разбираемите неща-Русия може да унищожи САЩ 10пъти-да,доказано е ,което добре го знаеш.Китай се развива шеметно което добре го знаеш.Също добре го знаеш,че прави ДФ-31А,по данни,неслучайно пуснати в Baidu,вече има поне 32 броя ДФ-31А.
Що се отнася до служебната линия-винаги съм изразявал ясно и мъжки какво мисля,не слугувам на едни,за да се обърна после към други.Пък и е доста плъховско да си изразяваш мнението тайно.Това едно.Друго.Относно Иран-вие се страхувате от Иран по посочените по-горе причини.А защо те чета-2 причини.Едната е вроденият във всеки човек известен мазохизъм,а другата е, че трябва да знаеш какво мисли врага.А ако дрънкам глупости защо си толкова злобен?Явно не са.
Това, че да се криеш зад нищо незначещото АTANAS, когато нападш “врага” ( благодаря, харесвам да бъда враг с такива като теб, не дай си боже да беше обратното, щеше да ме е срам), наистина е плъховско, както сам отбелязваш. А пък си и “скромен”-хем си анонимен по плъховски, хем се самоопроделяш като мъжкар-явно и логиката ти куца.
И последно, защото няма да водя с теб г-н ” по плъховски” безкрайни преписки, радостта ти от това, че Русия можела да унищожи ( когото и да било) те издава като най-обикновен примитив, който се възхищава от грубата сила и от авторитет, граден върху заплаха за околните.
Точно такъв е манталитетът на обекта на твоята възхита в Кремъл. Живей си в 19-ти век, но като си мазохист ( както също сам се опредляш) не досаждай, защото аз пък не съм нито садист, че да ти играя по свирката, нито пък съм стоик, че да те търпя.