А хич?

Реших да видя какво е да си поръчков журналист-приемам поръчката на хората, които ми предлагат да напиша нещо оптимистично. И решавам, понеже не съм социолог, а още по-малко „баща на българската социология” като Иван Хаджийски, да избягам от неговата „Оптимистичната теория за нашия народ” и да се съсредоточа върху „Оптимистична практика на нашия народ”.

Няма да мине обаче съвсем без теория. Защото макар на практика да сме далеч от нещастието да бъдем най-бедният народ, се оказахме, по собствените ни признания пред социолозите от Евробарометър, най-нещастният. Поне в ЕС. А това на теория може да ни изпълни само с оптимистични очаквания, защото тази нагласа може да се променя само нагоре. В най-лошият случай можем да си останем най-нещастните, но по-нещастни няма как да станем. Така че имаме основания за оптимистични очаквания.

На същия принцип работят и фондовите борси: когато индексите ударят дъното, идва времето на възстановяването и растежа.

Който е следил съобщенията за проучванията в световен мащаб няма как да не е забелязал, че щастието и материалното благосъстояние не вървят непременно заедно. Има народи, които обичат пачангата повече от пачката и се самоопределят като доста по-щастливи, отколкото други, които са значително по-напред в класациите по натрупани богатства.

В едно отношение България се представя на практика изумително добре. Наш е световният рекорд по притежаване на недвижима собственост ( апартаменти, къщи, вили) на глава от населението. Като се замисля българите се оказахме най-големите антикомунисти-напук на марксистко-ленинската теория на практика се съпротивявахме срещу основния постулат на червената религия, която проповядваше яростно борбата с частната собственост. Така беше на думи. А се оказа, че тухла по тухла, панел по панел, година след година, българите сме придобивали собственост напук на господстващата в тоталитарната държава идеология ( нищо подобно, не и в приблизително подобни мащаби, не се случи в нито една друга заразена с комунизъм страна, най-малко пък в самия СССР) . Постъпили сме на персонално ниво като най-голямото прасенце от приказката, което си направило къщичката от камък.

И когато големият озъбен световен ипотечен фалит духна от Запад милиони американци са заплашени от свободното и унищожително падане на статута им от върховете на заможния живот ( на кредит) до състоянието на абсолютни бедняци, загубили всичко за една нощ, досущ като прасенцата с къщичките от клечки и от слама. А огромната част от българите се чувстват много по-защитени от този катаклизъм в предимно скромните, но и предимно собствените си жилища.

Практиката показва също, че българинът не просто обича недвижимата си собственост, но и е готов да й се посвети. Първо пести и работи с години, за да се сдобие с жилище, а когато това стане е готов да работи какво ли не, само да не се налага да се разделя със своето пожизнено капиталовложение. Докато американците се местят като свободни електрони по огромната си родина в зависимост от изгодните предложения за работа, българинът се задоволява с малко, стига да е край изстраданата лична придобивка. И ако може-достроява я, че да нагоди към себе си и своето поколение.

Колко българи с жилища в градовете или къщи на село, които отдавна не са им по мярка, станали са им широки след напускането на децата, са готови да се нагодят към новите условия и да се откажат от по-голямата жилищна площ срещу по-добър живот с парите, които биха получили от такъв трансфер? Аз лично познавам не малко възрастни хора, мизерстващи в крайния смисъл на думата в потенциално скъпи апартаменти, които обаче не дават дума да се продума да се преместят в по-скромно обиталище и със спечелените средства да заживеят достойно старините си.

Българите не сме колонизатори. Не че не сме искали,може би, но определено сме закъснели. Самият Хаджийски посочва това обстоятелство при анализа на българския манталитет и обяснява злините, които си причиняваме взаимно с факта, че не сме могли да ги сторим на други народи, догонвайки останалите при натрупването на капитала чрез преразпределяне на богатствата в рамките на националната ни млада държава.

По същите причини не сме и откриватели-каквото е имало за откриване е било открито и без нас. Представители на по-напредналите народи са откривали протоци, полюси, че и цели континенти. Ние сме доволни и когато представители на властта открият няколко километра околовръстен път край София и това откритие ни се поднася като коледен подарък.

А хич?

Това е възклицанието, което в най-кратка форма изразява прагматизма на българина. В този въпрос, съдържащ и отговора, гениално по своята краткост е изразена победата на оптимизма над дремещия в него потенциал за песимизъм. Практиката на компромиса може и да не е най-възвишеното достижение на колективния интелект на един народ, но май върши работа.

А хич?

17 мнения за “А хич?”

  1. Проблема при положение, че вече сме ударили дъното е да не започнем да копаем тинята… Но като гледам прогнозите за следващата година, май сме започнали..
    А когато ни удари пика на световната криза през февруари и в скъпоценните обиталища на българина залипсва хляба, тогава по стара но добра традиция ще се съберем пред парламента…

  2. Реституцията изяде морето,а новите реститутки, на мястото на вече обезщетените още преди 9 септември,изядоха Студентския град.
    Пълна амнезия!
    При това,с 4 начина “да гушнеш общински имот,от които 3/три/ “законни!!!”
    У нас след италианци,французи,
    “Ваймар”-ци си броим републиките,
    доколкото новите “втори” и “трети” овластяват повече народа от предишните,както бе у тях!
    Но ние не щем,дори след драпането на румънците за чиста мжоритарна избирателна система….
    Според Касим Дал,парите на коалиционните партньори у нас,били “чисти и ясни”.
    За крадливите олигарси вдясно !!! – вече с партии – г-н Костов,”щял да си остарее,че не им бил взел главите…..”
    Остава да добави и знаменитата фраза на Царя …”за времето и т.н.”
    Пак, според Командира,Станишев гледал като попарен,защото бил разбрал,че няма,как да се промъкне в ЕС с мафия на гърба си!
    А хич?
    ……………………………
    Весели праници на всички!

  3. Чудесен анализ, ние сме най – нещастните, следователно смне и най – щастливите, защото сме НАЙ, поне по нещо :)) Г-н Инджев, весели празници и дано новата година ни изненада с нещо наистина позитивно !!!

  4. На този ден си мисля, че май би било по-продуктивно да мислим за това, което искаме да сме, да мислим и пишем какви и кои хора искаме да ни управляват, какъв искаме да е нашия живот тук и сега! Да се опитаме да привличаме позитивното. Признавам, че силно ми повлия филма “The Secret”, но и днешния ден сам по себе си предполага доброта и оптимизъм. Дори Вашата ирония е добронамерена, г-н Инджев.

  5. Богатсвото на един народ винаги се е
    мерило по броя на невероятните умове
    и забележителните хора които се
    раждат, не по броя на ракетите ; )
    или пък икономическата му мощ ,
    щастието от друга страна също лежи в
    това човек сам да строши оковите на
    ума и да стане Свободен – да виждаш
    света в прашинка, а светлината в
    усмивката на дете , това е истинско
    Богаство : ))

  6. Г-н Инджев,
    а Вие какво жилище имате? Малко или голямо? Изплатено изцяло или още е с ипотека?
    Готов ли сте да идете и да работите в Пловдив, Варна или Сливен? Ще продадете ли апартамента в София, за да имате повече средства в тези по-бедни градове? Иначе не е лошо да се критикува… властта.

  7. Така е г-н Lazarov,а криериите Ви за богатството на един народ,ми дават повод почти преди Нова година,да изразя вече без апологетика,удовлетворението си,че Иво Инжев събра,невероятни и забележителни-вероятно -“блуждаещите свободни атоми” – така наричам свободните хора (в т.ч. и тези като мен),които не се срамуват от избора си,че са се предпочели, да не се обвързват с обречена кауза,а да се посветят на друга, независимо,кога и как й е предвидено ,да се осъществява във времето и географското пространство,от Историята.
    Няма да сме единствените,които са останали неразбрани от духовната сиромашия,която понякога в безсилието си отмъщава на дребно й се чуди окъде и как намираш сили!!!
    Ето,това е то и Чудото и “истинското Богатство” дар от Спасителя…

  8. ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

    На всички мислещи, ангажирани, съвестни, обезпокоени за бъдещето на България и добри хора, посещаващи този превъзходен блог, искам да помогна да се настроят душевно към повече истинска вяра и надежда с един необичаен текст, ето този: Прекрасното царство на духа и свободата.

    Нека да си пожелаем да сме много по-решителни и действени, та на дело да защитим ценностите, в които вярваме – и едва тогава, благодарение на нашите усилия, България ще стане такава, каквато искаме на бъде. Нека 2009 година да бъде годината, в която младата българска демокрация да преживее свой нов подем и възход, което е възможно само ако заедно успеем защитим своите най-големи постижения – и като личности, и като нация.

    Нека ние, хората, обединени от толкова великите европейски и хуманни ценности, да продължим да работим за една достойна, просперираща и силна България в Европейския съюз!

  9. Къде видяхте критика на властта в моя текст?
    Иначе е хубаво да се защитава властта…
    А че притежаването на собствено жилище е вид национална мания, е факт-само че вие не оспорвате фактите( България наистина е на първо място в света по този показател), нито ги коментирате, а смятате за необходимо да атакувате с подозренията си автора.
    А и не съм казал, че стремежът да се притежава жилище е нещо лошо, макар че май ви се иска да съм го казал.
    Няма как да участвам в полемика за това на какво точно съм готов с анонимни, демонстриращи преднамерност срещу човек като мен, който никак не е съвършен, но е на показ.

  10. “А и не съм казал, че стремежът да се притежава жилище е нещо лошо, макар че май ви се иска да съм го казал.”

    Господин Инджев, първият коментар под текста е оставен от мен и гласи “Лошо ли е?” – доста лаконично, но всъщност го зададох точно поради тази причина – от статията не ми стана ясно, вие критикувате или хвалите българина за упортството му спрямо жилищата.

    Моето лично мнение е, че като цяло това е една добра жизнена политика.

  11. Поздрави относно мнението Ви за медиите. По този повод Ви препоръчвам книгата”Хроники от една лудница”на издателство “Световит”.Продават я в книжарници “Пингвини” и “Хеликон”.Ще се радвам, ако прегледате и романа”Ръкопис на Тома” на издателство “Феникс дизайн”. Ако още не е изчерпана.
    Благодаря!

  12. ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
    Много здраве, късмет и благоденствие за вас и за всички обичани от вас!

  13. ЧЕСТИТА КОЛЕДА НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ ИВО ИНДЖЕВ !!!
    МНОГО ЗДРАВЕ И ЛЮБОВ НА СЕМЕЙСТВОТО !
    Поздрави от морето.

  14. Бъдете здрав , г-н Инджев , и Вие и любимите ви хора !
    Не бях чувал това пожелание.
    Много е добро.

    Имате ипотека ?
    Какво да направите ?
    Кризата ще направи по-трудно изплащането на кредитите .
    Но Вие знаехте , че ще трудно следващите няколко години.
    Вие знаехте още преди да подпишете ипотеката,
    че няколко години ще трябва да изчакате и да бъдете внимателни.
    Вие знаехте, че при бсп няма и никога не е имало създаване .
    бсп разпределя.
    Тя е лява партия. Макар да използва десни инструменти е ЛЯВА.
    Нищо лошо няма в бсп. Хората там са откровени.
    Казаха Ви , че ще се социални. Ще разрледзелят.
    На пенсионери ,
    на роми,
    на деца олигофрени,
    на безработни пияници,
    на селата в гората, на …..
    Ще разпределят ВАШИТЕ пари.
    Казаха Ви го хората – в очите.
    Не може да ги вините в нищо.
    ВИЕ сте си виновни.
    ВАШИТЕ баби и дядовци са виновни.
    Защото те гласуваха за похарчване на парите с които щяхте да изплащете кридита си !!!

    Какво да се направи сега ?
    Прочетете целия текст и помислете :

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.