// Благодаря!

В БЕСЕДКАТА

Благодаря!

Вярвате ли в подредбата на нашата земна сцена от някакъв невидим режисьор, който си прави „творчески шеги” с нас ( в чисто суеверния смисъл )? Аз се пазя от такъв атавизъм, свързан с миналото ни на същества от една друга епоха – по близка до ролята ни в йерархията на животинския свят, отколкото в гордата привилегирована ложа на Човечеството.

Суеверен, или не, днес си помислих за случайността да зърна човека, събеседник в моето студио на онзи паметен 8 октомври 2006 г., който е свързан с много важна промяна в живота ми ( благодарение на която пиша сега тези редове именно тук). Случи се днес в може би най-върховния момент на признание, което някога съм получавал.

Близо два часа подписвах без прекъсване екземпляри от книгата си „Мълчанието е злото” в Градската градина в София, на мястото на мавзолея.След този „следобед на моите оскари” , който нямаше да се състои ако съдбата ми не беше взела острия завой преди три години, наблизо премина някогашният ми събеседник Михаил Мирчев. Същият, комуто всъщност зададох въпроса в студиото на „В десетката” дали (след като е в щаба на президента и кандидат за президент Г.Първанов) знае нещо за апартамент, подарен на държавния глава от един оръжеен търговец.

Тази подробност е песъчинка в лавината от емоции, която ме заля на представянето на книгата, но е отрезвяващ контрапункт. Стотици хора се стекоха и стоически изчакаха своя ред на опашка, която така и не намаля поне час и половина. От такова признание, от такъв колективен жест на лично уважение (състоящ се от сбора на личности, дошли да почетат автора) , всеки може да се главозамае. Толкова много позитивна енергия върху една единствена глава, въоръжена само с химикалка, не е лесно да се понесе. Но съдбата ми намигна. Приземи ме.

Исках да кажа друго, но се получи „това” (което в насипно състояние вече написах). А всъщност е толкова просто: благодаря на хората, които дойдоха за единия ми подпис (защото книгата я има и в книжарницата)!

Бяха стотици. Задължен съм на всеки един от тях.

Ако има нещо, което ме тревожи сред щастието да получа толкова голяма подкрепа, това е усещането за невъзможността да се отплатя и отговоря на очакванията на всички участници в най–прекрасната опашка, която някога съм съпреживявал. Имаше младежи, зрели хора, инвалиди с патерици, или с бастуни, семейства, студенти и ученици, хора, дошли от т.н. провинция и …емигранти , които споделиха, че са дошли на площада за книгата като нещото, което искат да отнесат със себе си, напускайки България, защото не желаят повече да живеят тук.

Е, ще опитам да им върна жеста, макар и никога да не успея да направя за всеки един от тях поотделно това, което те, повечето непознати помежду си, всички заедно направиха за мен.

Discussion

44 коментара for “Благодаря!”

  1. Книгата е страхотна, чете се на един дъх! “Изгълтах” стотина страници още в градския транспорт, преди да съм се прибрала!

    Posted by marystaneva | май 28, 2009, 00:20
  2. Хората,които те подкрепят и уважават са много повече,отколкото можеш да си представиш!Продължавай напред.Ние сме с теб,Иво!!!

    Posted by матросит | май 28, 2009, 00:24
  3. Г-н Инджев, може би звучи леко пресилено или излишно, но нека кажа, че ако бях в България щях да дойда и аз. Нека само отбележа, че Вашата скромност може да е симпатична и полезна, но понякога е контрапродуктивна. Жалко е човек с Вашия потенциал на фона на българската действителност да не го употребява напълно, за да не рискува да сбърка в някоя самопреценка. Бъркайте точно там, г-н Инджев, нека това ви е най-голямото прегрешение. Ние ще го простим. :))

    С уважение

    Posted by Кирил Радев | май 28, 2009, 00:43
  4. И във Варна ако минеш да удариш един подпис с печат и да се видим много ще се радваме 🙂 УСПЕХ и дано те чуят повече хора!!!

    Posted by duny | май 28, 2009, 01:53
  5. Поздравления! Ето това е истинското признание, сладостта на което ще усети само честният, живеещ достойно човек и журналист. Понеже г-н Инджев, уви, се оказа нещо като “бяла врана” сред журналистите в условията на днешния нравствен упадък на българската журналистика, то признанието му е съвсем заслужено! Доколкото ми е известно и Кеворкян е давал много автографи на представянето на “Кеворк проговаря: тайните дневници…”, но има съществена разлика: в Шератон, дето е било представянето на книгата му, освен Гоце, са присъствали в редичката за автографи всякакви други такива мутри, тузари, доносници, вся остальная сволоч, докато на вчерашното представяне на книгата на г-н Инджев са присъствали обикновени хора, граждани, млади, стари, т.е. хора от народа. Това е най-високото признание, заради което си струва благородният човек да понася и тежките лишения и трудности!

    Не можах да присъствам, понеже живея в Пловдив, ала ще намеря и аз тази книга, написана от един достоен човек и журналист!

    Posted by Ангел Грънчаров | май 28, 2009, 06:18
  6. Аз нямах физическата възможност да се наредя на опашката, но все пак искам и аз от своя страна да благодаря за работата ви.

    Posted by Лъчезар Петков | май 28, 2009, 07:28
  7. Честито г-н Инджев, и благодаря Ви, че не спирате. Чувството на общност все някога ще се пробуди в нас, просто е въпрос на време и явно трябва огромно търпение.

    Posted by Димитър Пенчев | май 28, 2009, 07:34
  8. Поздрави, драги Иво, за успешния старт на книгата!
    Аз живея извън София и нямах възможност да присъствам лично.
    Но ще си я купя от книжарница.
    Надявам се и занапред да общуваме тук в блога по актуалните политически теми на деня!
    Още вднаж успех!

    Posted by Борис Петров | май 28, 2009, 07:38
  9. Господин Инджев,
    Казано простичко,
    Ние много Ви Обичаме!

    Posted by Атанасов | май 28, 2009, 07:56
  10. Поздравления, г-н Инджев. Вие сте доказателство, че професионализъм винаги дава резултат в дългосрочен план.

    Posted by Събина | май 28, 2009, 08:03
  11. Поздрави и от Габрово и успехи 🙂

    Posted by Никола | май 28, 2009, 08:06
  12. Нямах физическата възможност също, да се наредя и изчакам на опашката,
    но гласът ми на присъединяване ми към уважението на съотечествениците,
    ще се чуе,както подобава на Йов.

    Posted by Йов | май 28, 2009, 08:07
  13. Фенера е в режим “отговорно” съхранение,но леля Марийка е получила вече автограф,и обеща да ми върне светилото,преди първите избори,щото ЧОВЕКЪТ!!! бил вече намерен!!!
    Ако търпението срещу всякаква сволоч,както казва Ангел,е и величествено съобразно редкия Ви талант,няма начин,да няма начин,за да застаа,както и където трябва,пред екрана!

    Posted by Диоген | май 28, 2009, 08:44
  14. Господин Инджев бях вчера и видях, че има гражданско общество, което Ви подкрепя за Вашата позиция.Искам да ви подкрепя и за Вашия коментара във връзка с изказването на Ахмед Доган в Хасково и да цитирам чл.1 ал.3 от Конситуцията на РБ ” Никоя част от народа,политическа партия или друга органиция,държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.” Моя въпрос е къде е Президента Първанов,къде е ДАНС,сега разбрах защо нямаме програма за НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ тя се упражнява еднолично от Ахмед Доган.

    Posted by Стефан Стойков | май 28, 2009, 09:19
  15. Уважаеми г-н Инджев,
    Гледката от извиващата се опашка, от чакащи автограф ГРАЖДАНИ, лично мен трогна много. Прибрах се в къщи с приятно усещане и голяма НАДЕЖДА. Пожелавам Ви още много “следобеди на моите оскари”.
    С уважение.

    Posted by Офелия Георгиева | май 28, 2009, 09:31
  16. Uvajaemi g-n Indjev, maystorat si e maystor, Bog Vi e dal darbata da vijdate dalboko v neshtata i ostroumno pero da go otrazqvate, mislq che trevogite Vi za blagodarnostta ne biva da sa prioritet za Vas. Kak mi se iska i na men, ot moqta profesionalna pozitziq na himik, da dam za edno po-dobro badeshte na Rodinata pone 5% ot tova, koeto Vie davate s talantlivoto si pero!

    Posted by Georgi Georgiev | май 28, 2009, 10:17
  17. Поздравления! Благодаря за истините, които намирам и тук и в книгата. Много хора ценят високия професионализъм и изключителен талант с които ги поднасяте. Пожелавам още по-големи професионални и лични успехи.

    Posted by Вергинов | май 28, 2009, 10:22
  18. Искам само да кажа , че дългата опашка(без купони), е най силното доказателство за нещо истинско .
    Моята майка днес ще ходи до книжарницата . От сърце – успех !!

    Posted by Kirov | май 28, 2009, 10:29
  19. Радвам се за Вас Г-н Инджев!

    Позволете ми вместо комплимент да спомена една мисъл (доста актуална за предизборната ни кампания), която би могла да е кратко резюме на това което правите.

    “Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо” – Едмънд Бърк

    С уважение,

    Румен Янакиев

    Posted by Румен Янакиев | май 28, 2009, 10:50
  20. Аз си поръчах книгата и я очаквам с нетърпение!!

    Posted by Иво | май 28, 2009, 10:58
  21. Поздрави и от Бургас. УСПЕХ

    Posted by Галя | май 28, 2009, 12:06
  22. G-n Indjev, radvam se s vas i za vas, zastoto vie ste nai-vidnijat predstavitel i splotitel na grajdanskoto obstestvo u nas! Mojata maika mi razkaza kolko mnogo hora e imalo vchera i kak vie ste uvajil vsichki s avtograf. Njamam tarpenie da procheta knigata vi, kato si doida v Bulgaria ljatoto.
    Pojelavam vi da izdadete i vsichkite si statii ot vashija blog, koito sa mnogo kachestveni, za da sa dostapni na shirokata obstestvenost.
    Prodaljavaite da utoljavate nashata jajda za istinata i toku vij, edin den, tja naistina vaztarjestvuvala!

    Posted by Teodora Burnand | май 28, 2009, 12:23
  23. Сърдечни поздрави,г-н Инджев!Страшно съжалявам,че не можах да присъствам вчера на представянето,но се надявам,че ще се решите да направите една малка “обиколка” на страната,за да дадете възможност на повече хора да се срещнат с вас…защо не започнете от Пловдив 🙂
    Поздрави от този слънчев град!!! 🙂

    Posted by Ангел Калинов | май 28, 2009, 13:00
  24. Радва се и аз.
    Пожелавам Ви поне още няколко красиви и щастливи триумфа!

    Убеден съм във великолепието на преживяването от непринуденото признаване. Най-великолепното усещане на света. няма друга такава награда за отдадения човек.

    Поздравления от сърце, г-н Инджев!

    Posted by бойкоСтефанов | май 28, 2009, 13:26
  25. Господин Калинов,

    Обсъждаме с издателите възможност за Пловдив ( ако стане, след изборите за европарламент). Имаме желание и за Варна, но в началото на юли…
    Поздрави!

    Posted by Иво Инджев | май 28, 2009, 13:44
  26. Успех!

    Posted by Borislav Stankov | май 28, 2009, 14:03
  27. Благодаря ви
    Трябва по често да се вижда ме

    Posted by Боби Стаменов | май 28, 2009, 14:07
  28. Все още има достойни хора в България и един от тях си и ти.Искрени поздрави и пожелания за успех.

    Posted by Никола Керанчев | май 28, 2009, 14:08
  29. Дано стане, чакаме в Пловдив, да разберем кога и къде точно.

    Posted by Маринов | май 28, 2009, 14:57
  30. Поздравления и да сте жив и здрав!

    Posted by Людмил Иванов | май 28, 2009, 15:32
  31. Поздравления!Радвам се за успеха. Бях един от малкото, които бяха там и не си купиха книгата. Не бих могъл да чакам,зареди задължения, а и си казах, че повечето от вашите есета имат силата си и стойността когато се четат часове, дни след събитията. А аз съм Ви чел почти редовно. Натрупал съм толкова книги, а време няма….
    Не бях прав, съжалявам, че не я взех и се радвам за написаното тук. Книгата се поднася за подпис не само зареди автографа. Това е демонстрация на вярата на читателите в идеите и морала на автора. А с това се дава повече вяра и сила и на самия автор за избрания от него път, идеи, морал.
    Казвате, “не бих могъл да се отплатя…на читателите”. …За другите не знам, но аз не бих могъл да се отплатя за онова чувство на гражданско достойнство, което виждам, което показвате, което хората получават като Ви четат.
    Благодаря Ви!

    Posted by Simeon | май 28, 2009, 15:54
  32. Благодаря за книгата и подписа.
    “Книгите и вестниците могат да мислят,говорят и правят зло или добро.Един лош встник или лоша книга са също тъй опасни , както може да е опасен и един лош човек…” “Книгите и вестниците имат душа” Петко Р.Славейков 1871

    Posted by Мара | май 28, 2009, 17:17
  33. Благодарности, Иво!

    Бъди здрав.

    Posted by Павел Лазаров | май 28, 2009, 18:00
  34. Трудно е да се добави нещо още към написаното тук от Вашите (по)читатели. Искрено Ви желая успехи и в бъдеще!

    Моля само да ме информирате как е възможно книгата Ви да се поръча от чужбина.

    Posted by Мечтател | май 28, 2009, 18:38
  35. Към мечтател:

    В рубриката “блоговести” има подробна информация за начините за поръчване на книгата.
    Поздрави!

    Posted by Иво Инджев | май 28, 2009, 19:03
  36. От сърце се радвам заедно с Вас, г-н Инджев.

    Posted by Алекс Димчев | май 28, 2009, 19:10
  37. Удоволствие беше да се види тази голяма опашка в градината,лицата на хората,зачетени,или обсъждащи прочетеното в днешния вестник…И един усмихнат,неуморно,с писалка в ръка Иво.Наистина чудесно!Благодарим!

    Posted by svetlana | май 28, 2009, 21:05
  38. Радвам се заедно с Вас, г-н Инджев! Това е истинското признание, което напълно заслужавате! Атмосферата беше прекрасна, чакащите на опашката-одухотворени и радостни от предстоящата с Вас среща! Благодаря Ви за тази съпреживяна радост! Направих Ви и снимки, но нямам представа как да Ви ги изпратя.
    Следващата Ви книжка май би могла да съдържа статиите Ви от блога..

    Posted by D. | май 28, 2009, 22:20
  39. Господин Инджев, желая Ви успех и всичко най-най-хубаво. Бъдете здрав!

    Posted by victor | май 28, 2009, 23:31
  40. Поздравления 🙂

    Posted by J | май 28, 2009, 23:33
  41. Мълчанието наистина е най-голямото зло. А малко хора не си затварят устата и се мъчат да правят добро.

    Posted by батман | май 29, 2009, 11:02
  42. Г-н Инджев, благодаря за прекрасната книга. Срещата с вас истински ме развълнува и исках още тогава, във връзка с рождения ви ден и печата “54 години не стигат”, да ви пожелая още поне толкова години да бъдете все така Буден. Чета книгата ви с интерес, но за съжаление тя буди известна тъга в мен… много малко се е променило от 1994г. на сам… твърде актуален сте и днес.. а това не говори добре за България. На народа ни явно 65 години комунизъм не му стигат…

    Христина

    Posted by Hris_2013 | май 29, 2009, 17:42
  43. Да Ви дава Господ здраве г-н Инджев. Чакаме новите Ви книги.

    Posted by Драгов | май 29, 2009, 19:16
  44. Иво, радвам се, че си изживял този миг.
    И съжалявам, че не успях да дойда на опашката:-)
    Надявам се скоро да се “предредя”, след като се сдобия с книгата:-)
    Поздрави и за интересния блог.

    Posted by Дарина Сарелска | юни 1, 2009, 13:32

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив