Статията ми „Евроизборите: важни за България, но не толкова за българите”, която читателите на този блог първи прочетоха на 1 юни, от днес, 4 юни е достъпна и за читателите на парижкия седмичник „Courrier international”.
Той е издание на престижния „Монд” и доколкото знам има също и японска версия. Може да се каже, че е френски вариант на американския „Интернешънъл хералд трибюн”, който осведомява английско говорещите по цял свят за важни международни събития чрез подбор на статии ( или такива, специално написани за вестника) от цял свят. Та това е нещо като френска версия.
Освен, че е чест за мен, да бъда препечатан в такова престижно европейско издание, усилието на „ Courrier international” да освети събитията в България чрез такъв маргинализиран тук анализатор ( като моя милост) за състоянието на българската политика, е показателен за разбирането, с което Европа се отнася към ситуацията в нашите страна и в медиите.
Защото повечето от медиите тук май вече не могат да бъдат наречени наши в гражданския смисъл на думата- те са на едни други граждани от предимно селски произход, които обаче са обсебили демокрацията в България за лична, партийна и кланово-олигархична употреба.
Изданието, което държа в оригинал в ръцете си ( получих го по самолета от Париж днес, в деня на отпечатването), ми е оказало и чисто формалната, но все пак – чест, да помести статията ми на особено видното място на фолиото, посветено на главната тема на броя: изборите за европейски парламент.
Бих искал да кажа: затегнете коланите, излитаме в европейска орбита през медийната мъгла, която се стеле над България. Но който броди из небесата, губи почва под краката си. Тъй че продължаваме както досега: авторът в мое лицe със своите текстове ( там където е възможно да бъдат публикувани), а вие, ако желаете, бъдете насреща.
И все пак, макар и да става дума за една единствена публикация, нека ми бъде позволено да споделя окриляващото откритие за мен като автор, че това е редкият случай, когато и една птичка пролет прави! Поне в очите на моята не особено разглезена през последните години публицистична душа.
Поздравления! И свикваите.А да си маргинализиран в една зоологическа градина,означава,че не си маймуна.
Pozdravlenia g-n Indjev !!!
Поздравления 🙂
Господин Инджев, поздравявам ви за успеха, знам че го приемате повече от личен.
А на мен това ми говори че там знаят какво е положението в нашите медии и търсят обективна преценка.
Поздрави.
Г-н Инжев,поздравявам Ви? От опит зная, че да попаднеш във френска медия е голям успех и признание. Тук лабаво няма – или си кадърен, или – не. Друг критерий няма.
Странното е,че французите,дори и да не знаят езика,усещат хубавия текст.
Тъжното е,че нашите медии са задръстени с материали-олигофрении,канят се хора,не като Вас, а недоразумения. Но всичко е замислено – а след това се чудят защо е тази простотия и оскотяване. Мижте само какво се лее тези дни – ужас…Колко пари, какви средства и какво…бездарие на PR-екипите…Има медии,които просто да те е гнус,извинете за думата, да гледаш -какво лизане на властта,какво слагане…Тези “журналисти”,ако са във Франция,веднага ще бъдат изхвърлени,тук обаче минават за велики…
Сбъркана държава,счупена,сбъркани медии…И все пак – добре,че има Париж!
Поздравления! Когато видя във вашия блог, преведена някоя статия, тайничко се надявам да я окрили някоя европейска медия. Затова ще се порадвам малко с вас.
Чакаме още много птички.
Чакаме и истинска пролет, за медиите и за държавата.
Поздравявам Ви г-н Инджев.Много се радвам за Вас.
Това само потвърждава, че съм достатъчно умен и знам чий блогове и анализи си струва да чета. 😉
Поздравления Господин Инджев!
Позволявам си да твърдя, че Вашия успех е и Наш успех – хората които Ви четем, разбираме и най-искренно уважаваме:))
Крайно време беше някой да отдаде заслуженото от вас признание!!!Жалко само че трябваше да дойде извън България но все пак показва че доброто винаги ще тържествува въпреки злобните опити за маргинализиране и малтретиране на един от най достойните български публицисти!Честито уважаеми г-н Инджев дерзайте и успеха неминуемо ще бъде с вас!!! Честито!
Едно голямо браво!!!!!
Поздравления. Пишете.
Вие сте едно от малкото смислени неща в българския нет за политика
Здравейте г-н Инджев,
Обръшам се с въпрос към Вас, който въобще не е по темата, но тъй като няма форум тук, го поствам под последната Ви статия. Става въпрос за системата за изчисляване на гласовете при гласуване в България и по-специално за това, какво става с гласовете, подадени за партии, които не минават бариерата (било то за евро или национален парламент). Чисто интуитивно си мисля, че те се разпределят пропорционално сред партиите, които влизат. По тази логика, не би трябвало, човек, който не подкрепя БСП и ДПС да гласува, за например, Зелените, защото след разпределяне на гласа му, 20 стотни биха отишли за БСП и 10 за ДПС (грубо закръглявам социологически прогнози). От известно време убеждавам мойте познати, че да се гласува за партия, която няма шанс да влезе, е същото, като да не се гласува, защото гласовете после пак се преразпределят пропорционално. Обаче не съм сигурен в това и много бих се радвал, ако знаете каква е системата, да дадете разяснение какъв е механизмът на изчисление. Ако пък имате линк със страница, където това е обяснено, също би било от полза.
Поздравления!! Пролетта е в разгара си 🙂
Никак не съм изненадан, г-н Инджев. Радвам се с Вас.
Поздравления и от мен г-н Инджев! Навярно много означава за вас! А също и за нас-вашите читатели! Заслужавате го!
Напълно споделям еуфорията и се радвам заедно с Вас на оказаната чест. Аз също съм малко или повече творец (в съвсем друга област) и напълно разбирам обзелите Ви чувства – признание за добре свършена работа, меко казано. Продължавайте нагоре. Ние сме с Вас.
Браво г-н Инджев – поздравления. Още едно потвърждние на това което всички ние знаем – че сте талант и творец в журналистиката! Както вече съм казвал вие сте от НОВИТЕ БУДИТЕЛИ на България!
Мисля че е време да помислите за превод на (някои) от вашите статии на чужди езици. Знам че невероятните игри на думи и словосъчетания, които изобретявате (аз лично се наслаждавам много на вашите попадения) е много трудна, но може би има добри преводачи, които да уловят и предадат на друг език духа и закачките в статиите ви. Това би било пробив и възможност за хора говорещи чужди езици също да оценят и да се наслаждават на таланта Ви.
P.S. Не бива да се разколебавате от факта, че дори на български някои читатели се “затрудняват” да разберат играта на думи – това е друг синдром и той преследва други цели – дребнавости и дребни заяждания за хабене времето и енергията на автора 😉
Поздравления!!! Целият сайт е уникален и, заедно със svobodata.com, представляват квинтесенцията на опозиционен вестник, значим, както се вижда, не само у нас, а и в чужбина! Още веднъж – Поздравления!!!
Боже, колко положителна енергия струи от този блог! След всичките тези години на усещане за разпад и обреченост! Г-н Инджев, не мога да остана встрани, искам да се потопя и аз! Поздравления както за задграничнита Ви публикация, така и за книгата Ви, а така също и за всички други Ваши текстове, които поддържат вярата в мен, в нас!
Честито!! На теб и на всички нас, които имаме удоволствието да те четем. Представям си, какво чувство изпитваш!Поздравления!
И още нещо, преди два дни открих, че мога да чета материалите ти и на мобилния си телефон. Който не знае, да знае, вкарва се адреса в телефона и материалите излизат. Само не мога да коментирам от там, но се четат превъзходно, заедно с коментарите.
ПП Извинявай, за “ти”то но те чувствам близък.
Поздравления г-н Инджев и наистина продължавайте все така!
Браво Иво !!! От сърце ти желая много , много здраве .. и все така хубави неща да стават около теб , а това и значи , че и ние ще четем с удоволствие твоите интересно написани разсъждения за всичко около нас ..
Г-н Инджев, поздравления и от мен! Толкова се радвам, както за вас самия, така и за България! “Някой да умие лицето на България!”
Благодаря ви най-искрено и сърдечно!
Pozdravlenia! Kakto se vika, moje i edna svetlina da sveti v mraka, no se vijda otdaleche.
Иво , за това че ти пиша на ‘ти’ – за това ли не ми публикуваш коментариите .. пиша на ти – щото от сумата ти години съм твой верен фен – за това което пишеш ..
Честито, г-н Инджев! Тяхна е честта да публикуват Ваш текст. А наша-радостта, че светът ще чете точни и критични коментари за България като Вашите. Дължа Ви контакт, забавих се, поради дълго отсъствие.
Към niki:
Май пак има някаква грешка – не съм ти спирал никакви коментари.
Due to US President,s crucial speech “New beginning” in Cairo,was possible
to mention it duly in exchanged messages,between David A x e l rod Senior Adviser-y/or Mitch Stewart,
Director of “Organizing of America” (long-term Plan),as the only example
of free and not pledged press in Bulgaria.
G-n Indjev, iskreno se radvam, che sa otzenili umenieto vi s malko dumi da kazvate mnogo neshta ot neveroqtnata shareniq na balgarskata deystvitelnost, pri tova s edno zavidno ostroumie, koeto me kara da si ostana Vash pochitatel dori “da zagubite pochva pod krakata si”, kakto ste se izrazili v teksta.
Искрени поздравления!Здраве и нови попадения/изключвайки ловния смисъл/в тази принципна и морална битка със сънотворните/медии/,които удължават летаргията българска.Вие сте дарен да го будите и го правите.А дали ще се събудим някога като общество-как,като хапчетата вече безплатни ги тикат в ръцете на пациентите във хранителните вериги или дори им ги изписват ПО ТЕЛЕФОНА.Днес един лекар бил дежурен а утре шефа на отделението.
Още веднъж поздравления към Вас и семейството Ви за заслуженото признание.
Поздравления,г-н Инджев!
(Моля, да проверите функционира ли системата за подкрепа на блога с SMS,защото се получава отговор, че тази услуга не се поддържа.)
Иван Славчевски
Bravo !
Към Иван Славчевски:
Не знам дали функционира, но ще се поинтересувам…Идеята за подкрепа на блога беше повече експеримент и в този смисъл беше успешна. Не съм имал за цел нещо повече и съм доволен, че се получи по принцип ( количествените измерения не са без значение, но макар и да са по- скоро символични напоследък, благодарен съм на всеки жест).
‘иво стара муцуно’
едва ли тонът ми е подходящ сред толкова почитатели на явлението Инджев в родната ни публицистика, но за пореден път се възмущавам на този идеен буламач дръзнал да се появи и в “Mond” *. Какво занимавате европейците с неясните си брътвежи/вместо да се напънете малко да разбутате облаците във вашите мисли –
та вие вече двайсетина години бърборкате подобни творения гн Инджев!
Жалко, като интелигентно момче започнахте навремето
С поздрави от Париж
към Гергана Гетова:
Вижте, това за буламача, е малко специфично, въпрос на вкус. Защо се мъчите да гълтате буламач- яжте си трюфелите, които сигурно с лекота изравяте с деликатната си зурла.
А и никого не занимавам- въпросните европейци сами са решили да се занимаят, ако схващате за какво би могло да става дума…
Поздравления за отпечатването на статията ви, господин Инджев! Аз с удоволствие чета вашите статии, и мога само да съжалявам, че нямате по голям форум в мизерстващата, от гледна точка на отношението си към свободното слово и качествения журнализъм, България.
Поздравления, г-н Инджев!
Искрено се радвам на уважението, което са показали французите към вас и вашата мисъл.
Гн Инжев ясно е че вирнатият Ви нос и господ не може да стигне!
И тъй като сте следван и слушан в родината си би следвало особено да сте отговорен как ще се тулкува гласът ви и думите ви от чужденците.
Това което ще поднесете навън ще се повтаря макар и криворазбрано, и
ще ни описва като нация. Смея да мисля че с Вас сме на едно мнение и най добре казаните думи носят своя определен контекст и преминавайки в друга езикова и културна среда той може да е кривиразбран.
В този ред на мисли ако в бг печат твърдите че българите са апатични към изборите признайте европейците са по апатични от нас.
Защо е нужно да се смесва алюзия Португалия в Европа България от онази част на света с комунистическо влияние – средният европеец с още по-голяма неяснота проследява подобни съпоставки. Българите сме със своя културтна и историческа идентичност в Европа и нека с това лице се изправяме пред света
гн Инджев едва ли накратко ще мога да изложа обстойно поредицата от мисли която статията Ви предизвиква в мен. Е публицистиката е за това, да предизвиква реакция на момента към ситуациата.
Вие сам последните дни твърдите Европа цени различието на мислене
По същия начин приемам за комплимент голямата си по български зурла и стремежа да правя разлика в аромата, макар и да не съм глезена с трюфели както смятате.
Към Гергана Гетова:
Когато оприличавате текстовете ми на “идеологически бълвоч” ми давате всички основания да ви отвърна – така че не се правете на безпричинно засегната. Изразът ви е достоен за фразеологията на Ленин – за него идеологическите опоненти са “архи” ( злодеи, подлеци, мръсници).
И не ми казвайте какво да смесвам – това са мои текстове. Напишете по-добри, макар да не ви обещавам да се се запозная с тях и да ви поучавам как да пишете.
Ако искам ще сравнявам Патгония с Индонезия, колкото и това да ви нахъсва към ругаене.
Освен това “българите” сме различни- ако не знаете. И изобщо не сме с едно лице пред Европа – вие самата го доказвате – живеете в сърцето на Европа, а се държите каруцарски като във Вакарел с нападките си към различния от вас
И как да не ми е вирнат носът- когато вони, налага се.
Към Гергана Гетова
“Европейските избиратели наказаха левите. Българските ги поощриха, като отказаха да ги накажат категорично след едно управление, припознато, като най – непопулярното в ЕС. Справедливо ли е това?”
Вместо да наричате публикацията на г-н Инджев в „Courrier international” -идеологически бълвоч , по добре отговорете на въпроса – не е ли истина ,че никъде такова “управление” не би получило и минимална подкрепа ,и справедливо ли е това ? Но честно!
И какво още трябва да се случи , за да гласуваме адекватно ?
За информация , от 25 години живея в Германия и не ми казвайте ,че във Франция трюфелите са червени !
Аз не употребявам думата бълвоч и думите ми не посказват погнуса, а безпорадък и смесица.
И нищо не ви дава повод да определите дали съм политически опонент.
Не се смятам за различна от вас и затова издигам глас когато не съм съгласна,
Дали аз съм каруцар който иска да надвика тълпата от кликата Ви,
или вие натривате носа на всеки друзнал да извика “не съм сугласен”
А и все за този Ленин се сещате странно защо
А пък червеното изобщо не ми отива
E Вие пишете, пишете, нали си имате единомислещи
Към Гергана Гетова:
Виждам, че продължавате да упорствате, че аз съм посетил вашия блог, наругал съм ви, изразил съм ви презрение към вашата идеологическа обърканост и т.н? Така ли е или е точно обратното?
Отгоре на всичко, след като имахте първата дума и сама потърсихте конфронтация, сега пък искате да имате последната дума и вече ругаете и коментаторите, които не са съгласни с вас…
И май наистина си вярвате, че трябва да съм радостен, че все пак ми “позволявате” да пиша.
Да ви кажа честно -този разговор просто не е интересен никому. Упражнявайте се другаде и за сметка на други обекти на вашата омраза. Опитът ви да се произнесете като коректив над идеологически обърканите, сред които и моя милост, претърпя пълен провал, поради вашата пълна нетърпимост към различното мнение- на това му казват оксиморон : пледирате за демократимно отношения към себе си, но демонстрирате обратното към околните.
Потърсете си, моля, друго поле за изява ( в края на крайщата какво търсите сред толкова презрези субекти в този блог?)!