На вълната на промяната във властта отново изплува публичният разговор за необходимостта от реформи. Той се води чрез медиите. Но осмелява ли се някой да постави въпроса за реформите в самите медии и в порочната система, която ги прави раболепен придатък на силните на деня?
В неделния 12 юли този задочен въпрос отново демонстрира своята актуалност в едно предаване на държавното радио чрез сервилността и нищонеказването на водещия, поднесено обаче като някаква форма на микрофонна мъдрост. Чеснто казано, срам ме хвана за професията да слушам баналностите на водещия в телефонното му интервю с победителя на изборите Бойко Борисов. Отгоре на всичко повечето обаждания от студиото изобщо не бяха формулирани като въпроси, а бяха някакви подмятания по списък ( „ а бюджета”, „ а гласуването с карти” и т.н.)
Не беше много отдавна времето, когато с Борисов като събседник опитният интервюиращ можеше да покаже превъзходство в познанията за политиката. А и самият Борисов нямаше претенции – правеше в неподражаемия му стил, обезоръжаващи признания в това отношение. Обичаше да се застрахова със самоирония от рода на „ аз съм малък”. Именно в предаването „В десетката”, на което бях домакин, той изтърси знаменитото си определение на вътрешната политиката „ като изпражнение в целофан”.
Борисов обаче порасна. По метода проба – грешка добави към останалото си самочувствие и увереността на политик. На въпроса ми защо реши все пак да разопакова онова нещо от целофана му той ми каза в студиото, че това се налага, ако иска да постигне нещо. И го постигна.
Ето че опитният вече в политиката Борисов буквално си играе като котка с мишка с дългогодишен водещ на предаване в националния ефир. Но не само защото той, партийният водач, е претърпял развитие. А и също така не само, защото срещу себе си има желаещ да се съгласява с него журналист. Тъжната истина е, че картинката беше илюстрация на застоя и дори регреса на българската журналистика, която има крещяща нужда от промяна в крак с времето.
Не е важно името на водещия – въпросът не е личен. По-лошото е, че по-скоро е представителен за положението в лагера на „господарите на микрофона”.
Ако не беше трагично, щеше да е комично подаването на отговори от страна на водещия на „Неделя 150” към Бойко Борисов с надежда той да се съгласи. А когато това не личеше достатъчно ясно, говорещият в студиото непрекъснато изтъкваше, че лично той е съгласен , и че казаното от събеседника е важно.
Особено абсурдно изглеждаше това поведение в случаите, когато Борисов (който и в това отношение е „дръпнал”, вече не се кара откровено на журналиста, само леко го вкарва в правия път и намира начин да го направи с някоя шега), отхвърляше предварителните тези на водещия, който тутакси си сменяше мнението в унисон с победителя на изборите.
Кулминацията някак естествено настъпи в края на предаването. Водещият изпадна в противоречие със себе си. Най –напред се разграничи от „младите репортерки”, които питали по 15 пъти за имена на министри, но той нямало да постъпи така. После все пак помоли да му кажат поне едно ново име, защото имало конкуренция.. Впрочем, запазена марка на упоритото питане за едно и също нещо никак не е белег на младостта и неопитността в нашата журналистика – тъкмо обратното, тя е запазена марка на друг опитен разпитващ в националния ефир.
Но и тази смешка бледнее пред финалната. За капак водещият реши да предложи още един предпоставен отговор с тезата си колко било важно бъдещият финансов министър да се разбира със социалния в същия кабинет. На което получи любезен шут в зъбите. Абсолютно основателно бъдещият премиер го репликира през смях с азбучната истина, че финансовият министър НЕ трябва да се разбира с останалите министри. И като за хора, които чуват това за пръв път, даде пример с казармата: финансовият министър трябва да е като старшината в, който да казва, че „в склада няма”.
Водещият мигновено се съгласи и с това, но в желанието си да подсили ефекта от откритието си колко не е бил прав да си мисли друго, промърмори нещо за собствената си тежка казарма ( т.е. разбира ги тези неща) и призова на помощ повечето слушатели, които също разбирали, защото също са служили.
Това вече си беше направо глупаво, като се знае, че едва ли може да се очаква повечето слушатели да са именно мъже над определена възраст, което би изключило основния електорален корпус на Борисов, жените, към които той в същото предаване направи огромен реверанс, но леко смутеният водещ не схвана намека.
Ако това жалко състояние на българската журналистика остане на власт, въпреки смяната на властта, очакванията ни за по-добро бъдеще на българската демокрация ще си останат излъгани независимо от това кой е и какъв се кани да бъде новият силен човек в държавата. Защото се оказва, че Борисов е в състояние да се научи да общува с медиите ( дори и да е лицемерен, показва разбиране за необходимостта от развитие), докато медиите нищо ново не са научили. А повечето от хората научават от медиите онова, които самите медии не са научили. Абсурдът е налице и докато не бъде преобърнат наопаки нищо добро не ни чака.
Ако става дума за Величко Конакчиев нещата са ясни. Когато Станишев стана премиер му беше хрумнала великата идея /може би по образец на Путин/ да прави годишна среща с журналисти, на която да отговаря на техни въпроси. Първата мина как да е, на втората точно Конакчиев го избави от неудобен момент като нахално взе думата за въпрос преди Станишев да бе отговорил на неудобен за него въпрос. Получиха се едновременно два въпроса и Станишев избра да отговори на величковия, разбира се. Трита и четвърта среща не се сещам да е имало. Ако съм ги пропуснал значи са били наистина широко отразени в медиите, а аз съм бил за гъби 🙂 🙂 🙂 Та тогава някои маски паднаха. От друга страна то за какви ли маски да говорим при такова професионално дълголетие в тези бурни времена. Явно човекът отдавна е намерил формулата за оцеляване и кара по нея. Както виждаме тя действа безотказно.
Да видим дали механизмът за контрол на медиите ще бъде разглобен, при тези бомбастични заявки за промяна, има и логични очаквания. Интересно ми е и дали в новата обстабовка някоя медия ще се осмели дададе пространство за Вас като обществено значим журналист. Виждам, че Економедия поне рекламират книгата Ви 🙂
Въпросния индивид е срам за журналистиката.Бих го оприличил на памперс.Стилът му на водещ ми напомня осемдесетте години на миналия век.Пълно недоразумение.Винаги изключвам радиото когато той води в неделя.
Работата е там, че самочувствието и убедителното излъчване на журналиста /публициста/ е функция на неговата способност /и талант!/ да изрази лична позиция.
Не може когато го слушаме /още повече и гледаме/ да не разбираме какъв е той, кой е той, откъде идва и накъде се е запътил, мъж ли е, жена ли е или хермафродит.
В този смисъл примерите от водещи /или пишещи/ в национални или многотиражни медии са направо застрашителни.
Защото повечето читатели и слушатели продължават да се позовават “писаха във вестника”, “казаха по телевизията”…
А кой го написа? Валерия Велева? Или кой го каза? Бареков?
Жалка история.
Какво да се направи?
Как малцината “последни мохикани” на честната и талантлива публицистика, и на първо място Иво Инджев да се върнат отново в националния ефир?
“В неделния 11 юни …”
може би – 12 юли.
Проблемът, както казва Иво Инджев, не е в качествата на конкретния журналист, който достига трагикомични висоти в жанра в стремежа си да се хареса на интервюираните от него политици. Проблемът е, че медийната среда продължава да насърчава точно такъв тип “журналистика” и на хора като Конакчиев се гледа едва ли не като авторитети в радиожурналистиката.
Във връзка с въпросите на “младите репортерки” за членовете на кабинета, не откривам в медиите достатъчно информация, анализ и коментари на предполагаемите кандидатури, някои от които са доста противоречиви. Например тази на Лъчезар Иванов.
Ще се радвам, ако подпишете петицията против назначаването му за министър докато съдът не се произнесе по делото на дъшеря му срещу него за домашно насилие: http://www.bgpetition.com/ne_na_lachezar_ivanov_za_ministur/index.html
Точно днес, 13 юли, по ТВ “НОВА” господин Борисов твърдеше, че основният му електорален корпус са …мъжете. сега няма как да каже “аз съм малък” – дано да не е скоро денят, в който други да го кажат.
Марк Твен беше казал,че писателите са два типа.Такива които не могат да не пишат и такива,които не бива да пишат.Това се отнася особено силно за професията на журналиста.Цитираният водещ на предаване е илюстрация на втората група “творци”,докато авторът на статията е от “малцинството” на първата група.И доказва това всеки ден.Поздравления за което :)))
Всичко в тая държава е сервилно ,но не искренно любезно ,а с цел да си осигурим живота.на тая база са певиците -проститутки ,а майките им още на 7 години ги обличат със сутиени и гикарат да играят кючек на подпийнали “приятели”.Всичко е на основния инстинкт за самосъхранение ,а също и на нейно величество парата.
Да си осигурим светло бъдеще чрез задник,предник,каквото и да е -само да сме добре.
Че са тежки времената-тежки са.
Но аз все пак смятам ,че бат Бойко ще направи нещата в България да надобреят.И Българина да има по-голямо самоуважение и достойнство.А и целия народ трябва да почне да променя сам -себе си.
Не, наистина, въпросът за абсурдното израждане и автоцензура на родната ни журналистика е ГОЛЯМ проблем. Политически проблем! И с него трябва час по-скоро някой да се заеме от името на обществото…
Не е случаен фактът, че именно двете ‘обществени’ електронни медии БНТ и БНР за най-комични. В частните медии проблемът с автоцензурата вярно, че е на дневен ред, но все пак пазарните закони на които неизбежно се подчиняват ги карат да се движат някакси и нанякъде. Докато БНТ и БНР са в някаква безжизнена гротескна поза от миналото. Личният състав знае, че колкото по-неадекватен си, толкова по-сигурно изкачване в йерархията те чака. И не става дума само за горещи области като политиката. Вижте спортната редакция на БНТ! Добродушният иначе г-н Манченко и атрактивния (ако си на опиати обаче) г-н Алипиев се утвърдиха като топжурналисти. А ‘младите’ след тях им подражават и постоянно ме карат гневно да изключвам звука!!! И ако само моето настроение беше ефектът от този абсурд – нейсе! Само че това показва как задължителната липса на всякакви качества е условие за вървене нагоре в йерархията. А България, като всяка друга страна, има нужда от своите модерни будители
Справка: ВВС!
Великолепен разбор, който ми дава повод за размисли относно национално отговорните медии…
На фона на Бойко Василев Величко Конакчиев си е направо върхът!
Nika, малка препоръка, не бива да се изразява каквато и да е надежда за сериозни работи(резултати),докато все още няма тенденции за такива. Започне ли се с думи като ,дано,може би,пожелаваме му успех,смятаме че,този път нещата ще са по-различни, според моя опит,сериозни стъпки не би могло да се очакват.Много пъти е лъган нашия народ, нещата се объркаха,не може да се вярва на никого. Плюс това,ББ има някои смущаващи факти в биографията си,да, човек се променя,трудно,но може. Ако е разбрал самата истина за живота у нас и иска истински реформи на държавата,да,това е друго. Но според мен,ще са нужни не повече от два-три месеца,за да блесне посоката на движение,засега,по-добре е да запазим самообладание.
Поздравления г-н Инджев.Най-после някой да постави въпроса за нивото на днешните “журналисти” и тяхното безумно сервилничене пред поредния “нов месия” за страната.
Благодаря, че има хора като вас.