Съвпадението 41 –то Народно събрание да започне работа в деня на Френската революция ми дава повод за кратък поглед към миналото, което е толкова определящо за настоящето ни и със сигурност ще влияе на бъдещето ни. Господстващата държавна комунистическа идеология внушаваше десетилетия, че Френската революция, макар и буржоазна ( и достойна за презрение по тази причина) е нещо като първи етап на другата, истински важната, единствено истински велика – Великата октомврийска социалистическа революция ( ВОСР) . Самият термин ВОСР е изкован от партийните историци доста по-късно от кървавата касапница в Русия през 1918 г, оглавена от Ленин ( чиято мумия и днес украсява красния площад в Москва за благодарност към вожда на най-масовото братоубийство в руската история). Комунистическата мантра повтаряше, че именно от френската революция до нас е достигнало онова хубаво нещо, претворено в нашия живот от наследниците на френските революционери: техният девиз за свобода, равенство и братство, който бил станал действителност Най-тлъстата лъжа на комунизма, платена с много кръв и страдание от милиони хора по света, е наглото твърдение за свободата, на която се радвали народите в условията на пролетарската диктатура. Първо, тя е била донякъде пролетарска само там, където изобщо е имало достатъчно пролетарии ( не и в Русия, или България), а на по-късен етап си е типична тирания на шепа функционери, наложили властта си над всички чрез терор- включително над пролетариите. И второ, което е по- важно, диктатурата и свободата са съвместими точно колкото огъня и водата. Ако имаше някаква основна характеристика на живота при социализма, това беше именно несвободата. За да я има и да се поддържа на желаното от тираните ниво, държавата разполагаше с огромен репресивен апарат, армия по границата, инструктирана да стреля безмилостно срещу собствените граждани, когато бягат от „свободната” си родина, с явни и тайни служби за контрол над всеки аспект от нищо неструващия живот в несвободното общество. Липсата на равенството е друг аспект на извращението, наречено социализъм. Хората бяха принудително равни в задълженията си и доходите си, но не и в правата си. Не случайно управляващата върхушка, която се наричаше с отвратителния бакалски съветски термин „номенклатура”, се самоопределяше като „правоимащи”. Фолклорът обобщаваше тази несправедливост , дописвайки лозунга „всички сме равни” с „ но някои повече”. Или пък, продължаваше живковския възглас „всичко за благото на човека” с „ особено за един” ( Иванчо от вицовете дигнал ръка в училище и искал да каже името на човека). Именно разминаването между лозунгите за равенство и действителността подкопа безвъзвратно „строя”, в който деца , като Сергей, растяха в резиденции и ядяха пържоли от специалното снабдяване, което офицери от службите им носеха по луксозните домове. Останалите деца маршируваха под строй в пионерските лагери ( да, храна в купичката имаше за всички във фабриката за бройлери, но специалната храна беше запазена за специалните другари). Колкото до братството, това прокламирано благо никак не се връзваше със състоянието на обществените отношения. Над тях витаеше доносничеството – човек за човека беше по-скоро доносник. Както казва в своята книга „В защита на демокрацията” бившият съветски дисидент Шарански, универсалният тест за демократичността на едно общество, е площадният. Ако противник на властта може да се изкаже срещу нея на площада, без да бъде арестуван, значи все пак има демокрация. Нищо подобно нямаше „едно време”. „Братството” беше термин по-скоро за „външна употреба”. Побратимяваха се градове с братски такива в братския Съветски съюз и други подобни братски държави. За братските народи, пъшкащи под империалистическия гнет, бяха запазени братските усилия на партията и държавата, която снабдяваше безвъзмездно с оръжия и боеприпаси всевъзможни братски международни движения и водените от тях войни- често пъти чисто граждански. Мащабите на разхищаването на средства за такива цели бяха толкова трудни за прикриване, че след сгромолясването на комунизма тази безконтролна дейност на държавата и партията се оказа единствената реална мишена за опитите да бъде търсена съдебна отговорност от виновните ( като Андрей Луканов). Не че се получи кой знае какво, но поне научихме някои факти. Толкова за фундамента под парламента, на който пише нещо, което също подлежи на критичен анализ. Защото с необходимостта от „съединение”, което прави силата, обикновено се спекулира, когато трябва да се размие отговорността за разединението в оценката за причините да сме слаби.
“…когато трябва да се размие отговорността за разединението в оценката за причините да сме слаби”.
И … размиването започна(отново) !
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: ЛЕСНО СЕ СЛУЖИ НА ВЕЛИКА НАЦИЯ И ТРУДНО НА НАЦИЯ В ИЗПИТАНИЕ
Да разберат всички , че на Обама му е лесно . Лесно е на всички , с изключение на наша милост.Ние въобще сме по особенни ,Крадем по особенно , не спазваме особенно законите , които не са особенно добри и не важат за особенните .И за престъпленията срещу България от номенклатурата ,и особенно от техните последователи не търсим особенна отговорност . Та както казва един от тях : не ни е лесно .
“Ако противник на властта може да се изкаже срещу нея на площада, без да бъде арестуван, значи все пак има демокрация. Нищо подобно нямаше „едно време”.
Още по-смешно или по-тъжно беше, че човек не можеше на своя глава да излезе на площада и да извика, да речем: “Да живее Тодор Живков!”. Пак щяха да го арестуват.
Имах едни съученици, които в началото на 80-те бяха излезли на площада на едно село (бяхме на бригада в селското стопанство – “доброволна” разбира се), с плакати “Не на неутронната бомба!” Точно такава беше и официалната позиция на държавата.
Обаче си имаха сериозни проблеми после с милицията.
Не може да се отрече,че именно Костов взе решението да махне къщата на Гошо Тарабата от центъра на София.Иначе другарите можеха да решат да му върнат мумията в нея.
mnogo tochno e kazano wsichko w statiata – s drugi dumi suwetskia komunizum e sushto tolkowa prestupen i paguben da ne kaja dori poweche ot germanskia nacizam, no za sujalenie ne dostatuchno osuden i othwurlen wse oshte.
В деня на годишнината и от Френската революция,точно изминалите 20 години от началото на нашия преход,ще се запомнят с едва доловима заявка лъхаща от парламентарната зала,да си “го върнат скоро” на днешни победители в океан от перфидност,
за която по ирония на съдбата,
новодишли “септемврийци” ще
се изправят срещу леви “чорбаджий и изедници!!!”.
И отново нито дума за прошка от народа…сякаш бе вчера,когато Ж.Желев призова хората,да се разотидат по домовете си….докато утихне гнева, стаената омраза и се размият отговорностите,умело,безвъзвратно
и злобно прекършили ,не една съдба ….
Има процеси и явления,които като познание са за равнището на А.Пантев и Б.Димитров !!!
Но сравнени с тези за Франция тъкмо около Априлското въстание,
напомнят идентични процеси връзка с “пречистването” на френските – Революция и оскверняване на провалени
злополучни опити за Реставрация!!!
Но измерени с време за партиен рахатлък и битови удобства,
както личи,…отново ще ни осигурят времево шампионска титла – за жалост на добър – в своето мнозинство, само хитър по-селски,но не и пресметлив и лукав народ,като условие за държавност!!!
С риск, да бъда криво разбран,ще добавя,че елита на други етноси,
добрува за сметка на ограбени блага от труда на нашия,и не му трябват усилия,да отстрани кадърните християни българи
…тъй като по този въпрос от Тангра до днес, сами сме си царе!!!!
И то какви?
По обед даваха откриването на европарламента, речта на Йежи Бузек определено си заслужаваше да се чуе. Доста различно от идващото от нашия.
Според мен най – гадното на комунизма е въздигането на беззаветната преданост към управляващите като най-висша нравствена ценност на обществото. Така на върха на обществената иерархия застават лица, свикнали някой друг да мисли вместо тях, и водени от чуждата мисъл, са способни на най-страшни престъпления и са напълно равнодушни към съдбата на околните, най-често без да го осъзнават напълно. Според мен БСП е притегателна главно за такъв тип хора.
Но ето в какво и как е упрекван Бойко Борисов от самия Ал. Лилов:
(цитат, Александър Лилов):
“Едно нещо не разбирам в неговото публично поведение – защо непрекъснато се заканва на БСП. Това са стотици хиляди и МИЛИОНИ хора, които членуват или гласуват за нея, това е най-голямата, 120-годишна партия. Умната роля на всеки национален лидер е да сплотява, а не да се заканва на ПОЛОВИНАТА България.”
Един Ирански професор ми беше казал: “Крива или права, марксистката идеология окончателно бе погребана от съветския комунизъм”.
Г-н Инджев,годишнина от Френската
революция съвпадаща с важен етап нашия парламентаризъм като
фундамент на държавността,
п р и в и д н о
изглеждаше удачен повод за ретрпоспекция на етапите от “пречистване” на деветосептемврийската
революция и “революционно” оскверняване на Реставрацията
…но не бе възможен,по причини,които най-добре си знаете..но не ме вълнуват!!!
Благодаря Ви много за честта,да се възхищавам на талантливо перо и Ви желая здраве с девиза на
Т а л е й р а н о в ц и:
“Нищо,освен Бога!”
Темела или фундамента на нашия живот-Началото на мъдростта е страх от Бога.
Е,е,е,…..х,х,х,х, набори, набори, знаем за какво пише Иво, cъпреживявайки удоволствието от умението му да сложи на книга горчивината от изживяното равноправие и свобода сред братята и сестри – другари и другарки. След двадесет години в които тези братя и сестри еволюираха многократно от кърваво червеното, през нюанси на синьото до многоцветието на дъгатa надвиснала над родното country от няма и десет дни насам. Какъв тюрлю-гюбеч забъркан от бивш пазвантин на бившият човек на който и Иванчо знае името. Погледнете новата председателка на Народното събрание: бивш член на БКП, бивш член член на СДС, а сега другарка в ГЕРБ. Рапърче става народен представител, а “на мама акулчето” (Пеевски) или “на чичо булдочето” (Стоянов)продължават да ни народо-представляват.
Колко е само свободно, справедливо и братско, нали?
Скоро тютлю-гювеча ще забъка и ще повдигне капака, изпускайки аромати които ще се понесат за кой ли пат, от урва на урва, та цели четири години.
Тогава народа отново ще се пита “Кой ми … в гащите?”, a Иванчо комай му знае името, oще от сега.
Моля се, повече Българи да прочетат тази статия.
БРАВО! Още една прекрасна статия!
И понятията ни са от времето на Френската революция. Ляво – дясно, комунисти, демократи, националисти, червени, сини, лилави, пембени. А Глобализацията се настанява неуправляема по света. Няма ги вече старите държави, политиката няма необходимата власт, а във властта няма политика. И Папата е безсилен и призовава за Нов световен ред, за световно правителство, което да озъптява що годе Властта. А ние сме още по темата – моя ляво, твое дясно.
Не знам защо никой не се сеща за това, че след Първата световна война Блгария е победена страна, с откъснати територии, принудена да плаща репарации, залята от хиляди бездомни бежанци и само за 21 години – до 1939 година се превръща в цветуща държава – със силна валута, подредена и давана за пример на Балканите. Децата и на селяните учат в чужбина (не само на депутатите), храната е евтина, хората се поздравяват дори когато не се познават, а влаковете пристигат навреме. Няма блокове, а пред всяка къща е чисто – баба ми и съседките и си имаха този навик до края… Всъщност, ако махнем смутните времена, замеделското управление и царския “режим” остават само около 10 години… А сега за 20 – какво направихме – нищо. Имам готов отговор защо – социализмът ни превърна в мързеливи, крадливи и без морални и духовни ценности хора.
БРАВО!!!
Още по-силна статия,ето това е самата истина,Г-н Инджев ,поздравявам Ви , статията има стойност на урок за всички българи,но изпитвам съмнение,че ще я прочетат много хора,а тя трябва да се научи НАИЗУСТ, тя е за учебниците по история. Заставам морално зад всяка една дума,искрени поздрави,кийп дъ левл!
Това трябва да се чете всеки ден в Народното събрание,за да могат повече същества да разберат истината. Когато таза статия,загуби актуалността си в България,тогава може да кажем,че евентуално би могло да се направи нещо у нас. Докато валидността й е непроменлива,НИЩО,ама АБС. НИЩО няма да се промени.
БРАВО НА ИВО ИНДЖЕВ И НА КРИСТИЯН!! ВСИЧКОТО,КОЕТО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ КАЖЕ ЗА БРАТСТВОТО,СВОБОДАТА,РАВЕНСТВОТО,
ЗА ФУНДАМЕНТА НА ПАРЛАМЕНТА И ЗА ОРНАМЕНТА-НАДПИС НА ФАСАДАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е К А З А Н О КРАСНОРЕЧИВО И КАТЕГОРИЧНО, КАКТО Е “ГОВОРЕЛО” ИЗОБРЕТЕНИЕТО НА Д-Р ГИЛОТЕН ПО ВРЕМЕ НА ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ! СИРЕЧ,ИВО И КРИСТИЯН “ЗАКЛАХА” ОПОНЕНТИТЕ СИ!
Супер!
Привет Иво, привет Демократи,
Поздравявам Ви по случай празника на Френската революция с идеята за метафорична картина: Гоце се цели в отрязаната си глава 🙂
http://www.rogaikopita.com/analysis/president/133-14juli
Г-н Инджев,
от това по-в десятката не би могло да бъде. По тая тема сигурно можете да напишете повече от една статия; време е за нова книга.
Към Тодор Узунов – имам питане. Ако трябва да изберете за депутат един от двамата – Тодор Йосифов и
Делян Пеевски – кого ще изберете. Представете си, че само от вас зависи кой да седне на депутатската скамейка.
Като чета коментарите в нета, все повече се обеждавам, че хората изобщо не се дразнят, че доган е в парламента, доносници на ДС и… да не ги изброявам. Сега Цецка не ставала за прсседател на НС. Нали имахме Пирински преди това, той си беше точно на мястото, нали. Искам в НС да не се гласува с чужди карти, искам да са всеки ден на работа, да не крадат, да не уреждат другите да крадат, а да измъкнат държавата от блатото. Партиите – до вратата на НС; след като влязат вътре всички са отговорни какви закони приемат и т.н. Прочетете клетвата! Само за неизпълнение на клетвата, всичките т.н. народни представители – в затвора, няма нужда да им се обяснява защо, те си знаят. И вместо хората да настояват за процедура за отзоваване на нар. представители и др. демократични процедури – сега рапърът от Бургас е разпъван на кръст. Провокациите и оплюването тепърва предстоят, хората добре са се подготвили за да дойде доган и ни каже: “Видяхте ли, без мене тази държава не може да се оправи.” Иначе хубаво би било да имаме едни чисти и компетентни хора, ама от Швеция ли да ги внесем. Колкото и да не ми харесва, такъв е “мат’риала”.
Та кого избирате – Йосифов или Пеевски.
edna istoriika stanala predi dni… dvama moi poznati koito jiveiat v dyrjavata X se pribraha v BG… na edinia sa mu razbili mazeto, a na drugia sa mu otkradnali akumulatora na kolata… tova e deistvitelen sluchai… mnogo se smiah, ama mnogo i oshte mi e smeshno :))), syjaliavam… znam che tova e tragichno, no kakvo trugo mi ostava :)))
drugo de, ne e trudo :-)))
г-н Инджев, гордея се, че Ви имаме. Скоро бях на нашето море и в разговор с поляци, на въпрос имаме ли поне един журналист като Михник-гордо изрекох името Ви! Статията Ви трябва да се включи в курс по съвременна история!
За пореден път ми се иска да изразя поддръжка на точните наблюдения на Glarus. В света определено има едно взаимно ускоряване по линията познание – техника – финансова мощност – социален статус, което обезсмисля в много голяма степен както политическото, така и държавното обособяване и прави безсмислено администрирането на обществото да бъде политически доминирано. Един пример: Високото ниво на техниката даде такива мощни оръжия за сдържане, че направи безсмислени глобалните войни, класическия любим аргумент на политиците за тяхната незаменимост. А у нас все още се жонглира с понятието “етнически мир” и то храни солидно доста хора…
Уважаеми Glarus, никак не мога да разбера защо Доган е Сокол, а Вие – Гларус, според мен трябва да е обратното, имате “соколово око” за някои неща.
Доста смущаващо беше изявлението тази сутрин по БТВ на новата шефка на парламента. Цитирам: “Това беше до 1989 г., тогава БКП беше държавата и аз не се срамувам от този факт, защото всеки, който имаше някакви качества беше член на партията”. Странно разбиране.Всъщност така твърдят и от БКП-БСП до сега. Та се замислих – нейния финдамент какъв е?!
Два пъти прочетох статията. И защо ли нищо кой знае какво оригинално, интересно и ново не открих в писанията на автора. Нищо, което да заслужава чак такива слОвОсловия. Безкрайно скучен и успивен стил. Аз поне едва не заспах.
Уважаема Нина,
Два пъти прочетох постинга Ви, без да мога да разбера къде минава границата между “нищо кой знае какво оригинално, интересно и ново” и “нещо оригинално, интересно и ново”, освен намирането и експериментално – да се инжектира оригиналност, интерестност и новост, докато престанете да заспивате. Някак си е много сложно и причината е във Вас – можело е директно да възкликнете “какви глупаци са се насъбрали в този блог и колко съм възвисена над тях!”. Не се приспивайте за шяло и нещяло, бодростта ще Ви е нужна…
ПП. От кой край на България беше това име Нина?
Do NG,ако цитирате точно думите на посочената дама-комунистка, това означава,че моята прогноза се е сбъднала,новите управляващи са стари, прикрити комунчета. Комуно-идиотите имат няколко ешелона за управление и прикритие,но народа ни е наивен до глупост и се лъже периодично,на цикли. На следващите избори ще гласуват много по-малко хора,абс. съм сигурен.
Уважаеми Георги, ако Вие сам не разбирате къде е тази граница – никой друг няма да може да Ви я покаже. Казвам, че статията преповтаря отдавна известни неща и то даже твърде скучно. С тези нищо незначещи думички, които са само интересни като форма, но не носят нищо в съдържанието си – може Вие да сте интересен само на новоизлюпени студентки от някое врачанско село. Което да Ви гледат в пленителен захлас, който – вероятно – много скоро ще премине в потрес. Е, явно от този край на България не съм – гадайте! Инджев не успя, ама Вие ме разсънихте – от силния “аромат” на нафталина.
Уважаема Нина,
Боя се, че не сте ме разбрали добре за границата – интересна ми беше Вашата представа за нейното местоположение, а подтекстът на интереса ми беше евентуално да Ви подсети, че това е нещо толкова субективно, колкото проявата на сънливост под влияние на околната среда. А Нина е руско име и затова попитах от кой край на България е – няма такъв! За Ваше сведение нафталинът е органично съединение с две ароматни кондензирани ядра и има просто мирис, това ми подсказаха новоизлюпените студентки от Врачанско след преодоляване на потреса. Аромат в комбинация с ароматно съединение, според тях, било квартален израз… Сега се опитвам да ги убедя, че лишените от новост, интерес и оригиналност текстове по химия просто приспиват някои хора и резултът е нещо, което трябва да отминаваме толерантно. Беля си взех с тези неделикатни врачанки!
ДРАГА НИНА,КЪРМЪЗЪ ОКАРИНА, ГОРЕЩО ВИ ПРЕПОРЪЧВАМ СРЕЩУ ДРЯМКА ДА ЧЕТЕТЕ НОНСТОП “ЗАЩОТО СМЕ СОЦИАЛИСТИ”.ПОМАГА!
Нина,такъв си е живота,скучен,не се случват в ежедневието много нови неща,но статията е основа за много размисъл,добре,нека да е скучна,но при вас,комунистите всичко е скучно,нагло,лъжливо и пр. Нищо от комунистическите лъжи не се е сбъднало,ама никъде няма нито един лозунг,нито една фраза,нито едно заклинание,нито едно обещание, с които ни шамаросваха по главите ,да се е сбъднало. Може статията на Г-н Инджев да Ви е скучна,ама е верна и актуална,докато от комунизма няма нищо актуално и верно,само мръсничкия им манаталитет на комунчетата си е същия.Вие комунистите,дори не направихте отчет за деветата петилетка и последните конгресни решения,а скочихте с такъв захлас в леговището на звяра-капитализма ,не помните ли. Не,нищо не помните,впрочем правите се,ч
че не помните.Само лечение,нищо друго,оправяйте се,ч живота се мина,ето Вие сте над 50години,а все още за комунизма тъгувате.
Г-н Инджев, адмирации за интересната статия, типично във Ваш стил !
bravo Ivo,na prastite na ednata mi raka se brojat dostoinite jurnalisti vbg!!!