Имаше една шегичка на Радой Ралин на ръба на „политически коректния език”, както биха казали далеч от нас – на Запад:
„Арабски студент в парка целува наш крокодил.
Носталгия ли го обхвана по родния Нил?”
Нещо подобно ми хрумва, когато чета за германски колега журналист, който казал на семинар в Копривщица ( на пръв поглед основателно), че най- големият ни медиен проблем е неясната собственост на медиите в България:
„ Германец студено ни с(ъ)ветва за нашия прескрокодил.
Не рони ли сълза напразно, че нещо бил преоткрил?”
Досещате се – българският печат е доминиран, такъв, какъвто го описва германецът ( накратко, по неговите думи : все по-жълт и по-малко достоверен) в голяма степен благодарение на германската намеса на местния пазар чрез концерна ВАЦ.. Делът на изданията на българския пазар, контролирани от концерна, е зашеметяващ. И не случайно българската журналистика е зашеметена. Както и публиката, която вацовите издания вече зашеметяват с подвацване на новия победител.
Греши колегата. Собствеността на медиите е ясна. В случая с ВАЦ е повече от ясна. Ясна е и собствеността на т.н.медийна империя, която гради една „императорка”, довчерашна държавна служителка, чието синче също разиграва държавата.
Да, има медии, чиято собственост е неясна. Ясно е кои са те. На онези, които им дърпат конците, всичко им е повече от ясно. И цялата тази яснота е всъщност истинското зло. То е не показ, но никой не смее да му се опълчи. Перчи се като банда селски пехливани срещу „гражданчетата”, които имат наглостта да минават покрай техния мегдан. И успяват. Защото „гражданчетата”, макар и не малко на брой, не се обединяват в банди за рекет, изнудване на читатели, слушатели и зрители. Ядат бой поединично.
Имаме четвърта власт, която всъщност е пета колона, използвана за разклащане основите на демокрацията, за която вече открито ни предупреждават отвън, че може и да не оцелее.
Добро утро Г-н Инджев,
Чета ви със сутрешното кафе и намирам, че последната ви публикация е в тон с мои много пресни мисли по темата. Снощи като се прибирах от работа слушах по National Public Radio (нещо като американския еквивалент на програма “Хоризонт” ) едно предаване за двама журналисти, които се занимават с качеството на храните ; благодарение на тях в публичното пространсво излиза на бял свят, че производителите на пилета слагат в храната арсеник;естествено, след изнесеното -тия вече ги няма в бизнеса. Другото което ме впечатли беше, че за да се доберат до автентична информация какво точно се случва в една птицекланница, единият от тях работи няколко месеца като общ работник в една такава фирма окло Чикаго. Събраната информация след това е предадена на компетентните служби, които естествено установяват, че информацията е истина -та в крайна сметка резултата е, че се въвеждат законови изисквания и норми за тоя вид бизнес. А след тяхна публикация, някаква фабрика за някакви хранителни добавки вече е затворена. Та докато го слушах това предаване, си помислих, че Доган май наистина си е напазарил медийна империя; нищо не намирам писано за него по електронните издания. Напоследък имаше много предавания за Кронкайд,и аз естествен за пръв чук, че след неговите репортажи от Виетнам, тогавашния президент казал, че е загубил “умерената Америка”. Опитах се да свържа това, с един материал наскоро, в който беше споменато нещо за кончината на проф. Веселин Димитров.
След това по-късно слушах запис на едно предаване на БиБиСи послучай 40 год от “човек стъпи на Луната”; то по скоро беше обзор на проникването в Космоса, защото се споменаха имената на много съветски космонавти, които дори вече бях забравила. И сега тук е интересното-беше спомената и България. Та когато Г. Иванов ходи в Космоса и не можаха да се закачат за станцията, май доста е било напечено, макар че имаше едни красиви снимки в едно списание, как всичко е минало по мед и масло. Та това е положението с българската журналистика. Това, че се намират от време на време журналисти, дето ги уволняват, или ги бият заради правдиво слово, не променя тъжната картинка. И това едва ли започва от идването на ВАЦ в България. И за да вляза вв тона Ви с епиграмите -ситуацията май се описва добре от следното: “Ще извадим страната от това положение; въпросът е къде ще я сложим” (авторът не ми е известен)
Бъдете здрав и само в десятката.
Утре генералът ще посочи героите на непознат ред през последниет 20 години и ще му е от полза,да знае, според Макиавели,че ако не се справи с враговете на новия ред – бил той републиканки или монархически,управлението му ще е краткотрайно,ако позволи и на хората си,да остаряват “вацвайки се” по местата си…
Поздрави, Иво! Това е и моето мнение!
Г-н Инджев, вчера стана ясно лично от устата на Р.Овч., че БСП е създала РЗС! Видеото от тази реч беше качено още вчера в youtube, но нито една българска медия не го е отразила още. Споделете Вашите мисли и информация по тази тема. http://www.youtube.com/watch?v=l3BK-0WqZks
Червен Премиер ни завърза за руския газ-крокодил.
Носталгия ли го хвана по соца ни мил?
http://focus-news.net/?id=s2513
И аз изразявам подкрепа на статията,само се съмнявам,че България е демократична страна. най-добре звучи фразата,че българската журнаистика е зашеметена АБСОЛЮТНО защеметена е ,спор няма!Сия,списанието в което беше публикуван репортаж за съединяването на кораба със станцията,се казваше “Наша Родина”. Там се описваше как нашия космонавт почерпил с български,люти чушки съветските космонавти, след “съединяването”,което не се осъществи. Така и българската демокрация не се осъществи,не е възможно да има истинска демокрация и толкова много комунисти,при това,много силни и богати.
Нашата държава е като наколно жилище – колче до колона, дирек до стълб. Ако вземем да преброим колко са петите колони в нея, най-добре ще е да се изнасяме, че се крепим само на един гол…
До Пекан!
Благодаря за уточнението. Преди 10-на години, един колега донесе този знаменит брой,толкова дълбоко го бил скрил, че не можал да го намери дълго време. Дори подозираше жена си, че тайно го е унищожила, защото беше опасно да имаш това списание. Ти кога ще идваш във Ванкувър? Обещаното си го търся като наследство. Поздрави!
България е на 76 място от 195 държави по свобода на медиите. В графата “частично свободни”. Парадоксът е, че ВАЦ се посочва като светъл пример в медийния ни пазар – голяма частна компания, с най-голям дял в него. Нещо, което би трябвало да е предпоставка за обективност на изданията. Чудя се къде се губи логиката. От една страна силни икономически, политически и криминални интереси натискат яко (дори до физическа саморазправа) от друга страна собствениците на големите медии не могат(или не искат) да защитят собствените си журналисти. И естественото спасение е в автоцензурата. И кръгът е затворен. Да не говорим за регионалните медии, където местните феодали си имат собствени медии.
Остава Интернета…засега.
До Сия и Петкан
Още едно уточнение:
Списанието се казваше “Български воин”. Военната редакция ползвала привилегията да знае предварително кога е полета, изпечатали тайно броя, и го разкарали по РЕПа. И тофгава е имало по-равни в достъпа на информация
Е,Сия,ама разбира се,че ще се видим,само предложете как ще се свържем,другото е лесно…
Благодаря на Гларус за уточнението. Между другото за списанието ми се в и въртеше нещо като Българска армия, но не бях сигурна и за това не го написах. Ти само Гларус ли си или си и варненски.
До Петкан:
Направо да се видим в Borders bookstore. Там има хубаво кафе, правят и еспресо, а обстановката е много приятна.
Да,абсолютно сте права,невероятна обстановка е там,тишина и елегнатност,и невероятен избор на литература,музика,преса,засега зная само zip code на В-вър,остава да се свържем и по телефона и вс. т.