След като в търсенето на сериозни оценки за нашето минало анкетата на БНТ произвеждаше серия от абсурди, отразяващи мисленето на точно тази телевизионна аудитория, най – сетне в посочването на най-големия абсурд на миналия век зрителите уцелиха десетката. Посочиха информационното затъмнение около ядрената авария в Чернобил за водещия абсурд на века, свързан с България.
Победителят беше номиниран в категорията “Абсурди и куриози” заедно с идеята за включване на България като 16-а република на СССР, създаването на Софийското море, дупката в Царичина, предаването на “Ку-Ку” за аварията в АЕЦ “Козлодуй” и др.
На пръв поглед изборът на зрителите съдържа символиката на века – братската дружба със съветския колониализъм ни донесе ядрен облак, за който българските слуги на Кремъл не посмяха да предупредят собственото си население, за да не дискредитират “вечната дружба”, формулирана от пропагандата като стока от първа необходимост за българина : “като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. В същото време партийно –държавното ръководство беше взело мерки да се брани от даровете на дружбата, попийвайки тайно от народа бутилирана минерална вода.
На второ четене внезапният пристъп на здрав разум сред зрителите на БНТ, които абсурдно избраха чушкопека за най-великото събитие в българския бит и Димитровград за най-великия строеж на века, има много , много, простичко и също толкова тъжно обяснение.
Ще върна с малко повече от 20 години, за да илюстрирам тезата си за чувствителността на нашенеца по “лични” въпроси.
Говорейки пред аудитория във Враца по времето на перестройката, повлиян от нейния патос, заклеймих престъпленията на Сталин, обосновавайки се с появилите се в съветските медии данни за милиони пострадали от репресиите – според някои от тях ставаше дума за 40 милиона граждани на СССР. В залата се надигна враждебно ръмжене, а след това в коридора ме причака един разлютен слушател от онези, които и след пенсиониране си носят любимите си зелените дрехи, но не от безпаричие, а за да продължават да се ползват от статута на заплашителния, овластения гражданин, който “не е кой да е”.
След като се опита да ме удави в пяната, която му беше избила от яд по устата, гордо ми заяви, че Сталин може и да е репресирал 40 милиона, но това нямало значение, защото е спечелил войната. На което му отвърнах, че ако сега го ритна отзад е много вероятно да си извади пистолета и де ме гръмне. Той зяпна от изумление и във възцарилата се пауза му обясних защо съм познал какво ми мисли: защото, казах му, става дума за твоите си задни части, които са ти мили, но за живота на “някакви си” 40 милиона души пет пари не даваш!
Ето този феномен сработва в съзнанието на доста български жертви – жертви не толкова на Чернобилския ядрен облак, колкото на манталитета да си траеш до краен предел и на всяка цена.
Истината е, че Чернобилският инцидент нанесе смъртен удар на комунизма в самия СССР, както и в България. Хората най-после масово и окончателно се убедиха с кого си имат работа, че животът им не струва нищо пред “висшите съображения” на властта. Човекът все пак има вродена генетична защита, изграждана с милиони години и дори всепроникващият до мозъка на костите на всяко отделно същество тоталитаризъм не е в състояние толкова лесно да блокира тази програмирана система за оцеляване.
У нас оцеляването става поединично ( това е видно и днес от факта колко ефективно бяха смачкани наченките на гражданското общество, в основата но което е сдружаването заради каузи). Чернобилският облак постави обаче всяко едно същество, пъплещо по нашите земи, в еднакво застрашено състояние и така без да иска обедини индивидите в техния уплах и гняв. Вече не беше както преди – някого го бият, депортират, репресират, национализират или “просто” дискриминират – какво ти пука, нали не с ти! Този път беше различно – абсолютно всеки беше застрашен. А онези, които тайно бяха взели мерки да се спасяват поединично чрез привилегията на своята информираност, си спечелиха искрената омраза на застрашения човешки вид, масовия соцчовек, с или без партийна книжка, която, както се видя, не пази от срамната лъчева болест, допълзява от братския СССР.
И точно тук ми иде да попитам същите онези масово намразили своите душмани соцединици от НРБ – какво стана, че забравиха това? Да не би наистина Чернобилският облак да е увредил масово съзнанието на толкова много хора, в които споменът за миналото ни се появява избирателно с някакво умиление пред “предимствата” на социализма?
Явно не е съвсем така. Изборът на абсурда на века показва, че остатъци от колективен здрав разум има. Това е добрата новина.
А лошата е, че колективният отпор у нас е възможен само при екстремни обстоятелства. Така стана и с демонстрациите през януари и февруари 1997 г., когато огромната част от българите почувстваха лично сгромолясването на собственото си финансово състояние. Това най-накрая ги извади на улиците. Но след като разбунената общност се обедини временно и си свърши работата, остави спекулантите да извлекат печалбите си от това, за да се стигне дотам днес Георги Първанов най-нагло да си приписва заслугите на “спасител” на нацията, защото благоволил да върне мандата за управление, иначе…
Иначе какво? Иначе хората бяха решени на следващата стъпка и нямаше да го има сега Първанов да си приватизира историята, която поне веднъж през последните 60-70 гражданите на България сами сътвориха без санкцията на съветско – руските кукловоди и техните тукашни пинокиовци.
На всеки, който се подразни от включването на Първанов като елемент от този анализ, препоръчвам да се замисли: след всяка война ( ако приемем, че сме били на ръба на такава, по думите на самия Първанов), говорят победителите. Така че, виж кой говори днес и тогава се запитай кой се оказа на върха в крайна сметка и си прави каквото си иска вече 8 години, включително като си присвоява лични заслуги за единствения реален акт на колективното гражданското творчество в най-новата ни история!
И аз подкрепям този избор, но ме мъчи един въпрос – колко зрители са се ангажирали с тази оценка / не чух да обявяват броя гласували, съобщиха само процентите/. Колко българи се вълнуват още от това престъпление на БКП? Хиляда, 10 хиляди… Или това е само шоу и е все едно колко сме активни?
двадесети век не започва с 1944г и не завършва с 1989г.
прекрасна дисекция на нашата народопсихология
Въпроса на който нямаме компетентен отговор (защото нямаме Съдебна власт в България която да ни каже) е -на кого служи президента Георги Първанов на Червеният Октопод и на олигархията в република България или на Българските Граждани и Държава.Този по горе посочен въпрос без отговор е достатачно основание за всеки Български Патриот, за да застане пред президенството на Георги Първанов и да му поиска мирно и убедително оставката.
А най- логичният край на “на- големия абсурд” е днес Русия да изнесе “даровете на дружбата” като построи тук Чернобил, пардон Белене… Братушки! Някои задници вярно трябва да бъдат сритани, тук в България!
Аз искам и друго да припомня: кой беше на вълната на “организирания” протестен митинг, който беше ПРОТИВ НАТО и кой сега говори с гордост за положителните ни трансатлантически взаимоотношения? Май пак Гоце, май пак човекът оттатък барикадата. Пусто и жално ми е на душата, че проектът, мечтата обединена Европа, беше осъществена през мандата на миналото ни прогнило управление. Нима не бяха тия, които толкова години с трепет на устата и ръце в общия джоб не приказваха за комунизма, като последна фаза на социализма. Точно тези, които построиха стената, разделяща не само Изтока от Запада… Те разделиха бащата от сина, отцепиха майката от детето си, разпарчатосаха и отмъкнаха земята от хората. И Волтер е настоявал, че Господ е мъртъв, но не е убивал милиони, за да заздрави това статукво.
Нека ние помним и заради онези, които сега не искат да си спомнят. Нека ние помним, защото те днес вече пренареждат и преструктурират и нашите спомени.
Това за протестите от 1996/97 е абсолютна диагноза – хората скочиха едва, когато изчезна и хлябът, но те спокойно изчакаха да фалират банките, да им вземат парите, бензина и всичко останало. Това е изключително тревожно, защото явно е притъпен рефлекса да се реагира, когато трябва, а не когато стане неизбежно… Като историята на онзи протестански пастор, чиито дневник бил намерен а един концлагер. “Арестуваха комунистите, а аз мълчах, защото не бях комунист. Арестуваха евреите, а аз мълчах, защото не бях евреин. Когато арестуваха мен, нямаше кой да протестира”… Ключово за спасението на обществото ще е възраждането на способността ни да формулираме, следваме и защитаваме национални каузи, защото личното благосъстояние и просперитет са невъзможни без обществено благосъстояние и просперитет.
Абсурда на миналия век е КОМУНИЗМА!
Всички други са негови производни, а тези измислени анкети на националната телевизия са поръчкови и опити за манипулиране на историята.
и на мен ми е тъжно, уважаеми господин инджев, задето толкова много тукашни обитатели толкова мирно кротуват докато ги отстрелват по улиците въоръжени и пияни пазители на властта от народа й. и аз се запитвах много пъти, пък то било пред очите на всички – психология и приложението й. някога са светкали пред очите на кучето и му потичали слюнки без да му дават мръвката, после развили тези методики. обаче всички ние можем да придобием имунитет срещу такова влияние – моделиране на мисленето и поведението – след прочитане на една неголяма книга, наречена “brainwashing manual” и намираема на много места в киберпространството. така ще успеем да разпознаваме на съзнателно равнище старите болшевишки номера, с които и до днес ни прецакват, защото механизмът е ясен – заобикаляне на съзнателните бариери. бих допълнил, че не са пили след чернобилската атомна катастрофа някои гузни предводители вода от бутилки, ами им я носели със специални самолети от глетчери далеч на север, както и всякаква друга храна, отглеждана на другия край на кълбото. още веднъж, пожелавам на всички да прочетат електронната книга “brainwashing manual”, за да придобият имунитет срещу действията на човеконенавистниците, поробили българите след втората световна война. онези, за които смисълът на живота и символът за национална идентичност е водката.
Не се подразних ни най-малко,защото това е Истината,а тя трабва да се казва така ,както го правите Вие г-н Инджев.Наясно съм, защо биха се подразнили някои,но това не е проблем.Благодарение на вашите статии(чета ги редовно,а и коментарите след тях,които също са много интересни) съм в час ,за което Ви благодаря сърдечно.Толкова сте прав, че се спасяваме поединично,а “съединението прави силата”. Поздрави от Холандия,с пожелание да сте жив и здрав ,и си пожелавам да дойде по-скоро този ден ,когато няма да са ни необходими екстремни обстоятелства.Не, че използваме и тях когато ги има ,но надеждата умира последна.
Браво Иво! Отвсякъде брилянтно!
Не гледам БНТ и затова не участвам в анкетите им. Донякъде съм съгласен с г-н Каменов, че комунизмът е най-големия абсурд на XX век, но според мен още по-голям абсурд е оцеляването му в България и през XXI век в лицето на Гоце, Станишев и много, много други. Търпението на българския народ е впечатляващо.
PROSTO NE MOGA DA SE IZRAZJA KOLKO TE UVAJAVAM,IVO!!BADI JIV IZDRAV I VSE TAKA NEPRIMIRIM KRITI4EN!AKO TE SR6TNA V PLOVDIV ,BIX TE PREGARNAL!
Донякъде съм съгласен с г-н Каменов, че комунизмът е най-големия абсурд на XX век, но според мен още по-голям абсурд е оцеляването му в България и през XXI век в лицето на Гоце, Станишев и много, много други. Търпението на българския народ е впечатляващо.
Г-н Пл. Иванов, тази анкета за ХХІ век, ще се проведе през 2110 година. Тогава трезвите хора ще установят, че комунизма, безвъзвратно си е отишъл, не само от България, но и от Куба, Северна Корея, Венецуела…, но за съжаление ще отбележат, че комунистите в България са останали/и са си същите от ІХХ век/, като единствената атракция в известните им светове.
Включването на “релейчика” Гоце Първанов никога не е излишно. Релейчик, защото е служил като такъв в зенитно поделение и е останал в спомените на наборите си като изключителен натегач и подлец. Може би поради покъртителната бедност в която е израсъл. Но тук ще задам два въпроса като Катилина или Катон (не помня, Стамен да помогне), който започвал речите си винаги с: “Картаген трябва да бъде разрушен!” Първият е към Кирчо Кирчев (НРС): Има ли отдел в българското разузнаване, който да следи руската резидентура или са оставили американците да вършат тази работа? И вторият е: Ще отговори ли някога някой дали Газпром имат собствена територия с въоръжена охрана в Благоевградско, до която български гражданин не може да припари? Само питам.
към Севделин Панев:
Катон Старши е, който винаги завършвал речите си ( края на 3 век, нач. на 2 век пр.Хр) с “прочее, Картаген трябва да бъде разрушен”, както и станало.
Преразказаният пример на г-н Панков е чудесен, защото е едновременно житейски изстрадан и по трагически красив. Да можеха само чушкопековците и те да достигнат до подобно прозрение, за да пребивават в трагедията си поне малко по-възвисено.