Докато от Москва, където на посещение е Цецка Цачева, долита благата вест за укрепването на братската дружба, чието “ядро” ( как звучи само – да не би някой да не разбере за ядрения характер на ядрото!) щели да бъдат ( по нейните думи) трите руски енергийни проекта на наш територия, в Полша се случва следното:
Американската компания производител на хеликоптери и военен подизпълнител “Сикорски еъркрафт” (Sikorsky Aircraft Corp) съобщи, че е произвела първия си “Блек хок” в полски завод, предаде АП, цитирана от БТА.
Базираната в Стратфорд, Кънектикът, компания обяви, че е приключила монтажа на първия S-70i Black Hawk – международен вариант на хеликоптера, предназначен за европейските армии.
Той е сглобен в полския завод ПЗЛ в Мелец (PZL Mielec), производител на самолети, купен от “Сикорски” преди три години и модернизиран. Компанията планира от 2012 г. да произвежда по 20 хеликоптера “Блек хоук” годишно в завода в Югоизточна Полша.
“Блек хок” е “товарният кон” на американските сили в Афганистан и Ирак. Купува се и от други страни и се използва и за цивилни спасителни мисии ( Медиапул)
В Полша развитието на икономиката лети на крилете на “Сикорски”, а у нас се плъзгаме по заледения улей на зависимостта от големия шлем, който Първанов ни нахлупи в дружбата си с Путин. Как мислите, дали от Москва нямаше да предоставят на поляците планиране, финансиране, сканиране, лобиране и всякакво друго подобно миниране само и само да се съгласят да строят руски машини за прелитане от място от на място?
В страна, като Полша, това е въпрос на национална сигурност. Както беше в Чехия, която още в средата на 90-те години на миналия век отказа договор с Русия за внос на газ и сключи подобен на неизгодно високи цени с Норвегия само, за да покаже, че не се поддава на шантажа на бившата си метрополия.
Докато у нас никой и нищо май не може да спре окопаването на руското влияние – тук лопатата и кирката са ни връчени отдавна. Копаенето продължава до пълното закопаване на България като част от онзи свят, чийто стандарт ни докарва пристъпи на завист.
Срамна, лакейска и безсмислена е самата визита на парламентарна делегация в страна, където няма никакъв парламентаризъм.Освен ако е (уж)тънка игра да се изпрати някакъв сигнал към ушанките, който да звучи хем тъй- хем инак, хем като намерения, хем изпълнителната власт има накрая думата. Само че руската дипломация е с рефлексите на булдог. Малка справка покрай Полша – за 19 години след 1990 г. само веднъж румънски президент се е срещал с руски.
Знаех си, че скандала Гоце – Дянков е замисъл да се отклони вниманието.
Сега ще ни сервират вече потготвените новини за вече направените договори.
Докато ние се репчехме, че аха и ще го капичнем Гоцето (както г-н Инджев го каза), и че той не може ей така да се е..ва с нашият любим министър, тя работата се опекла.
Да засечем колко време ще отнеме докато охладнеят страстите Гербови и решат, че театъра може да спусне завесите … на този спектакъл.
Пък и този театър даде на ББ почти десетдневна почивка от преследване (и последващо пускане) на нагли, факири и пр.
Beznadejdno e g-n Indjev. Moeto obiasnenie e, dulgiat komunisticheski rejim, a sled prevrata na 10 noemvri 1989, bulgarite se ostaviha da im dopromiat mojutsite. A osven tova sme i kalpavi. Prost narod – slaba durjava. Yazuk za hubavata strana i za kachestvenite hora v neia (maltsinstvo sa za sajalenie)!
Пак от Медиапул:
Руското издание на “Нюзуик“:
“Южен поток“ е погребан, “Газпром“ губи контрол над Европа
http://mediapool.bg/show/?storyid=163032&srcpos=5
Възможно ли е големия шлем да стане малък?
За ко ривете тук? Народът така иска – гласува за братушките Бойко, Станишев, Първанов, Доган, Сакскобургян и т. н.
Това е демокрацията – където народът, там и ние, нъл тъй?
Срам. Плаче ми се.:((((((((
Някъде, под друга статия написах –
“Шрьодер е виновен”
(лелее, колко е грозно да се самоцитираш).
То ще вземе и така да се окаже (още по кофти е да се окажеш прав).
Търпение. Понякога личността на вестоносеца изадава сериозността на посланието.
“Как мислите, дали от Москва нямаше да предоставят на поляците планиране, финансиране…” Аз си мисля разни неща , ама по тоя повод предпочитам да цитирам една чужда мисъл: ” За какво е нужна Русия на Полша? Само за пазар на не особено качествените полски хранителни продукти и като източник на суровини. За какво е нужна Полша на Русия? За нищо.”
Йежи Урбан, полски публицист, издател и общественик.
Много преди да “полети на крилете на СИКОРСКИ”, полската икономика летеше на крилете на АН-2. Полша беше единственият производител на тези самолети в СИВ. Никой не ни е виновен, че през 50- г. В. Червенков отказава производството им, защото “България ще развива пътническо, а не селскостопанско самолетестроене” Полша произведе на 15 хил. броя от тях, усъвршенстква ги, придоби опит и сега съвсем логично ще произвежда “товарни коне”.