Защо за срещата между американския президент Барак Обама и премиери и президенти от страните от Централна и Източна Европа е избрана тъкмо Прага? Има ли символика в това, че тя се осъществява днес след като пак там Обама подписва с руския президент Медведев Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия /СНВ или СТАРТ/, който, по думите на българския външен министър Николай Младенов „ има историческо значение не само за САЩ и Русия, но и за всички нас”?
Може да прозвучи на пръв поглед странно, но отговорът на тези въпроси се съдържа в друг въпрос, зададен от самия …Ленин.
В украинския град Луганск, известен от съветско време като Ворошиловград, местни комунисти са проявили типичното чувство за хумор на човекоядеца. Напомнили са за себе си чрез плакат на Ленин, на който той пита народа: „Е, как се живее при капитализма”?
Очевидно тези шегаджии са окрилени от изборната победа на проруското крило в украинската политика. А проруско и днес означава прокомунистическо, колкото и дивашки да е тъкмо руския капитализъм, олицетворяван от Путин и неговата управляваща партия „Единна Русия”.
Точно в Украйна, която Сталин наказва с масов глад заради съпротивата на стопаните да им бъде отнета земята и имуществото по руски комунистически образец, този идеологически майтап е особено зловещ. Защото продължителят на делото на Ленин предизвиква смъртта на милиони хора в непокорна Украйна. Историците още спорят дали са „само” няколко или много повече, между 6 и 9 милиона. Безспорното е, че този държавно организиран геноцид довежда някогашната житница на Европа до масов канибализъм. Запазени са снимки на изложени части от човешки тела, продавани от търговци по пазарищата. Семейства са си разменяли децата, за да не се налага да се хранят с труповете на собствените си рожби. По – дивашки доказателства за „хубавия живот” при комунизма могат да се намерят само в някои от азиатските интерпретации на ленинизма в Китай и Камбоджа.
Така че отговорът на циничния въпрос на Ленин от плаката в украинския град, където се готвят да празнуват тържествено 140 години от раждането на вожда и учителя на руско-украинското братоубийство, се съдържа в избора на Прага, столицата на най – богатата бивша съветска колония.
Прага отдавна мина отвъд прага на бедността по европейски критерии. Там животът изглежда недостижимо хубав, погледнато откъм бившия Ворошиловград . Тъкмо заради капитализма, т.е. заради европейски уредения живот на хората, свободни в своя предприемачески дух. Прага е антипод на всичко онова, което символизира Ленин. В това е символиката в най-проспериращата столица, освободена от съветската тирания, да си направят среща 11 страни, общото между които е, че се измъкнаха от онзи лагер, където ги беше натикала родината на Ленин.
И още нещо – руският президент Медведев подписва стратегически договор за разоръжаване с американците също в Прага и точно по време на тази демонстрация на солидарност между бивщите съветски сателити. Това разоръжаване, което сигурно ще се запомни като „Договора от Прага”, придобива ново значение ( като продължение на стария договор) на земята, на която започна началото на края на съветската легитимност в очите на милиони хора по света заради смазването на чешкия порив към свобода през 1968 г.
И както се вижда този порив към свобода носи своите плодове – включително и материални.
в годините на така наречената демокрация така наречените демократи който имаха безчестието да ни управляват уж от наше име,не успяха в най важното да създадат нетърпимост към комунизна този тъй хуманен строй който избиваше хора на конвейр,и най гадното става тъкмо днес някой си спомнят само хубавите неща,като дошъл от село дет поасял овце по цял ден и станал милиционер и колко бил по добре и апартаменче му дали,а другите е да са могле и те.хората днес са тотално дезинформирани и маниполирани,мързеливи и чакат все някой да ги оправи,дано дочакат.
Браво г-н Инджев!За пореден път се убеждавам,че има същественна разлика в това да бъдеш свободен и това да бъдеш освободен от някого!Поздравления!
Тъй като сте благоволил,да ни ощастливите с мъдрите виждания на външния министър,след подранилото пробуждане на предшественичката му, ме наляга покруса относно съдбата на антикризисни мерки,
арести, научни приноси на философи,и не бих могъл да добавя
нищо повече след Прага,освен призив към г-н премиера,да се съобрази и с ерата Обама-Медведев,
и с наглостта на посредствеността у нас,за да каже Б,след като е казал А,когато България е била лишена от своите Валенса , Хавел и др., но сякаш -все повече-не разбира и от “нежни” революции!
Статията Ви е достойна за всяка медия от другия свят. Не отвъдния, а този, в който нашите вагабонти всяка седмица се взират, но не могат да разберат. Поради ниска култура и подстригани мозъци . Защото гледат, а не виждат. Или виждат материалния свят и хигиената на възпитан от столетия същия хомо сапиенс, само, че доста по-различен от балканските ширини. И си правят извода, че парите са в основата на всичко. И това е вярно, но с тези пари там е създадена и една нормална човешка общност, независимо от явления, които са подобни на нашия „исторически” мерзък преход.
Изпитанията, на който са подложени украинците през 1932-1933 г. е връх на нечовешко, зверско политическо назидание. Имам близък, с условно име „Б” който е споделял с мен кошмарът на който е бил свидетел. И който едва не загинал, споделяйки това и със хората в едно опиянено от соцреволюцията село през 1945 г . Току що назначения кмет докладва на съветски лейтенант-комендант, въпросният веднага е арестуван и разпитан от офицера-чужденец в присъствието на кмета. „Б” казва на лейтенанта че е бил свидетел на канибализъм. А офицерът обяснява на кмета-това е вярно, „нашата революция в името на светлото бъдеще на народите премина и това изпитание”. Въпреки, че „Б” случайно оцелява, до края на живота си отказа да приеме факта, че всичко това може да се случи с хора, имащи се за нормални, с претенции за строители на т.н.”най-хуманно” общество.
Затова се прекланям, пред човека Инджев, че взирайки се в миналото прави прецизното послание-преход в наши дни. Този, който може да го разбере, ще си направи извода за непоносимоста, с която сме понесли срамния си шанс на нелепо битие. Което, за съжеление, продължава макар и в друг формат.
А „Б” беше баща ми. Роден през 1892 г. Живял от 1909 до 1933 г. по руските земи.
Господин Инджев, това, което представяте е гледната точка на всеки един нормален, здравомислещ човек. Но, поставете се моля ви на мястото на един нашенски преуспял “другар”. Ами, че неговото щастие е дошло с ботуша на Батюшка, погазил нашата независимост. Ами, че как иначе предците му, неграмотни хора, биха застанали на чело на една държава.
На времето смятах, че нещата са очевидни и вярвах, че ще се оправим за няколко години. После си казах: май трябва да смени едно поколение. Сега, вече не знам.
Нищо не искам да коментирам! Само едно – защо журналистите у нас, които могат да пишат и пишат подобно на г-н Инджев, са толкова малко?
Губещите сме само ние, всички българи, взети като народ, защото все по-малко са хората, които отварят очите на народа, свързвайки в цялост минало-настояще-бъдеще! Повярвайте, без тази връзка не може да има истинска журналистика!
Защо Прага? Съвсем не е случайно. Чехия, макар в същия т.нар.лагер до 1989, е нещо съвсем различно.Те имат 1968 г., винаги са съзнавали, че са впрегнати в един хомот с една гигантска сила, която ги влачи назад в развитието им, имат хиляди истински дисиденти, огромна култура, в това число и политическа. В случая пристрастието ми е лично. А за кошмарите на комунизма винаги трябва да се напомня. Благодаря г-н Инджев!
Дядо ми, светла му памет, си беше свободно мислещ човек и волнодумец, и не цепеше басма на никого по комунистическо време. Спасило го е само това, че живее в относително малко населено място, където безчинствата на комунистите са имали някаква граница (по случайност, или като резултат на остатъците от патриархална нравственост и човешки срам), макар на децата му да им е било забранявано да учат във ВУЗ заради “неблагонадеждност”. (Баща ми например успява да се “промъкне” през отворена за малко прозирка в тази забрана – някъде около 64-64 година; иначе щеше да има съвсем друга съдба, а не тази на уважаван инженер впоследствие).
Та дядо ми, през една от ваканциите, които прекарвах при него, ме шокира още като бях пети-шести клас с немислимото за едно пионерче светотатство, че за голямата част от човешките злини през 20-ти век е виновен руският комунизъм, и особено Ленин. (Въпреки че, както разбрах след години, родителите ни са направили всичко възможно да го убеждават да се сдържа пред нас, децата).
За мен шокът беше голям, но пък това се оказа повратна точка в отношението ми към света, в който живеех – въпреки че и през следващите години спорех с часове с него по подобни въпроси, заемайки “правилната” позиция (и сега се дивя какъв късмет сме имали аз и семейството ми с това, че май съм бил достатъчно зрял за годините си да дозирам къде и с кого какво говоря извън семейния кръг), тези разгорещени разговори ме оформиха като личност с позиция. Част от тази позиция е, че комунизмът и неговите метастази в съзнанието и практиката на милиони хора (включително и днес – и в Украйна, и в България) е най-голямата преграда пред свободния живот не само на тези милиони и техните съграждани, но и косвено – на много повече милиони хора по целия свят.
Затова и адмирирам журналистическата смелост и професионализъм на И.Инджев, който е един от малкото у нас, проясняващи същността и последиците от действието на червената чума както за немилия ни – недраг народ, така и за Европа, в която се опитваме уж да бъдем граждани.
Благодаря, г-н Инджев,
Д.Т.Иванов
Аз също да благодаря на г-н Инджев за напомнянето на поредния кървав епизод от куманизма. Аз съм израсъл без моите баба и дядо да са ме подковавали политически, нито за нито против, но от един друг дядо който вече във времето на демокрацията се осмели да каже нещо чух една потресавща история която ще разкажа, ей така да се знае и помни. За съжаление моят дядо не беше жив за да го питам и него. Може би не е искал да ме настройва срещу система която изглеждаше ще трае вечно. Българската армия под новото комунистическо правителство тръгва на бой срещу немците. По някое време обаче докато са в Сърбия ги настигат нови дивизий със новосвормирани офицерски структури които буквално заставят старите части да предадат офицерите си. Много офицери си късат пагоните и войниците не ги издават. Предателството идва от някакъв келеш който в това време бил в арест за контрабанда с цигари. Срещу свободата си (и предполагам и други облаги) той излиза и лице в лице ги посочва всички. Това напомня ли за днешно време където бандитие са на почит, накои като маджо са даже шоу звезди. Офицерите са избити като кучета без съд и присъда и без шанс да видят близките си. … Какво ли е било усещането, да се биеш за родината си а тя да ти изпрати убийци. Те вече са били доказали лоялност към новият строй, това е било абсолютна кървава баня. Но .. все пак са хора, а където има хора има проблеми. Татко Сталин (както и досега много заблудени души го наричат) е бил във вихъра си тогава.
Подобен кървав е бил куманизма и в братската република Кампучия. От първа ръка, от камбоджанец знам, които от 6 членно семейство – 2 ма родители и 4 деца е останал той с брат си, че над 3 милиона са умрели по най-различни начини. Мнго от недохранване защото правителството е искало да покаже колко е плодовит е техният строй и са прибирали всичко. А е имало и лагери като нашите, но с много хора и там на моя приятел сестрата е умряла от недохранване. Те са могли д я гледат, но не и да направят нещо.
Ние не можем да се мерим с Чехия, Полша, Унгария и т.н. Те са други геогравски ширини и къде по-прозападна нагласа. Те си имат пражката пролет, Ян Палах, Лех Вленса. И унгарците имаха един но го забравих. Ние си имаме войски които са били изпратени да ги смазват. Заедно с руските. Имам познат който е бил точно по това време в ШЗО-то. Той си го казва директно – Така бяхме надъхани от политофицерите, че ако ни пуснеха, щяхме да изпребиваме.
При нас куманизма е много трайно вкоренен. Мисля, че цяло поколение трябва да отпадне за да поизъхнат добре смазаните му релси.
Колко вярно! Ужасно сте прав, г-н Инджев. И аз се питам защо повечето журналисти не мерят пулса на случващото се толкова точно…