Седмица преди деветосептемврийския празник на дружбата, на който московският кмет Лужков и българският премиер Борисов откриха руски туристически комплекс насред резервата в Камчия, написах следното за в. “Седем”:
“Енерги(ч)ен руски проект е на финала
Кипи бурна дейност по завършване на поне един нов руски голям проект в България. Втренчени в многомилиардните амбиции на енергийния фронт, не забелязваме неговото „финализиране“ ( нали така е модно да се говори). Пък и самият „проект“ не е от стърчащите, като някои съветски символи: разположен е хоризонтално сред вековната гора на уникалния природен парк край устието на Камчия, чиито статут бе сменен с цел да бъде закупен от московския кмет Лужков. Там са пред завършване два огромни корпуса, скрити дискретно в гората. Вече и крановете са демонтирани. За сметка на това пък монтираха километрична желязна ограда- величествена и непристъпна, досущ като на съветското посолство в София едно време.
От любовта на братушките ли се пазят? Или от диверсанти, ако чужда държава реши да изпрати подводница с такива по подобие на съветско-българските, чието лобно място в устието на Камчия, маркирано в НРБ с паметник ( но поне с български надпис), вече е обозначено на руски език? Кой знае – ей къде е Грузия на отсрещната страна на морето; малка и православна, освободена от турско от Русия, но адски неблагодарна; направо застрашаваща съществуването матушката със своето неподчинение.
Тук обаче няма проблем. Цялата туристическа инфраструктура на комплекса в резервата беше систематично унищожена и остатъците от нея постепенно преминаха в грижливите ръце на руския богаташ Лужков. Така съблекалните станаха „раздевалки“. На гърдите на българските продавачки се мъдри надпис „продавчица“, за да не си помисли някое русначе, че се продава самата тя.
Построените вече корпуси са надлежно охранявани. Тук гъмжи от полиция както никъде другаде по българското Черноморие. Обичайно е веднъж на ден да ви спре полиция и внимателно да си запише нещо от поисканите документи. Безмълвно, без обяснения и глезотии. За респект ( а и да се знае кой обикаля наоколо?!). Спира се движението на коли, за да прекосят няколко метра организираните руски групи деца. За целта бди не само мигаща светлина: винаги има въоръжен униформен, който строго препречва с тялото си пътя и жестикулира по адрес на шофьорите, макар полегналия полицай на пътя да е свършил вече работата по принудителното забавяне на автомобила.
Така е сега. А какво ли още предстои, особено ако се окаже вярно, че самият премиер Путин ще открие през септември комплекса?”
И ето че откриването се състоя. Но без Путин, макар дълго и напоително медии тук да ни подготвяха за неговото благоволение точно по същия начин, по който подгряваха трепетните (неоснователни, като се оказа) очаквания за участието му в енергийния форум на Първанов през април 2009 г. в София и за съпътстващото му награждаване във Великотърновския университет с Доктор хонорис кауза.
Ето какво писа “Стандрат” на 20 юни за Путин като гост на откриването:
“Чакат Путин за 9 септември в Камчия. Догодина приключват руски проект за санаториум
неделя, 20 юни 2010
Варна
Година преди финализирането на най-мащабната инвестиция край морето – в детски лагер “Камчия”, се очакват руският премиер Владимир Путин и кметът на Москва Юрий Лужков, съобщи Красимир Тодоров, кмет на община Аврен, на чиято територия се намира комплексът.
Визитата ще бъде на 8 и 9 септември, а високите гости ще бъдат посрещнати от премиера Бойко Борисов и кмета на София Йорданка Фандъкова.
Не само община Аврен, а цяла България ще се готви за събитието, каза кметът. …
През следващите месеци започва строителството на водопровод “Камчийски пясъци”, което забуксува заради съдебни дела. Новият водопровод ще осигури дебит на водата от 600 л/сек., а сега той е едва 22 л/сек.
Инвестицията е за 7,5 млн. лева. Кметът на община Аврен ще поиска от премиера Бойко Борисов да бъдат деактувани 450 дка държавна земя край Камчия за изграждане на лагер за български деца. Теренът е на бивше военно поделение, където сградите са съборени.
Кръстина Маринова”
Аз пък попитах на 5 юли – отново, за кой ли път си питам без ( право на) отговор: кой прати бетоновозите в един от най-ценните природни резервати на България?
“Край Камчия (строителен) шум се вдига – Путин пристига!
5 Юли 2010
Иво Инджев
“…наблюдавах бурната строителна дейност на огромен хотелски комплекс в устието на уникалната българска река Камчия. Строителството вероятно е законно. Нищо, че вече започна активният туристически сезон. Формално в община Аврен не става дума за туристически комплекс, където строителите са длъжни да спрат да работят (и ако може да не мачкат пришълците с бетоновози, както вече се случи с една шотландка на друго място на красивото ни Черноморие).
Кранове, камиони с кални гуми, десетки спрели край пътя, стесняващи и без това трудния достъп към реката автомобили. Това част от гледката в резервата, който предстои да бъде посетен през септември от самия руски премиер Владимир Путин. Ще прерязва лентата на комплекса, известен като „обекта на московския кмет Юрий Лужков“.
…Да попитам още веднъж дали някой ще започне операция „наглите“, за да чуем отговора на въпроса: кой прати бетоновозите, платени с парите на московската община, в резервата „Камчия“?
На самото устие на реката има паметна плоча за подводничарите, изпратени от СССР в България с диверсионна мисия през войната. Тази плоча, на фона на всеобщата разруха в околността, осеяна с изтърбушени бунгала и пустеещи някогашни ресторанти и механи, явно с радва на специално внимание. С нови, големи букви, на нея е написано на руски „Вечная память“. Грижат се хората за покойните съветски граждани от български произход , пострадали от „монархофашизма“.
А дали тази епитафия не подхожда повече за уникалната природа на резервата, над който сега стърчат огромните стрели на строителните кранове?”
И така, Путин не дойде и никоя туземска медия не посмя да шукне по въпроса- все едно, че нищо не се е случило с поредното несбъднато посещение на руския автократ в България.
Но нямаше как да мине без московският кмет Лужков, когото в поредния си лигав репортаж днес същият “Стандарт” угоднически нарича “ държавник”. Подробно е обрисуван като бащицата, който веднага бил забелязал как някое дете може да падне от една площадка и веднага наредил да бъдат взети мерки.
Ето малко цитати от атмосферата, пресъздадена от вестника от мястото на събитието:
“Хлапета от Москва, социално-слаби руснаци и пенсионери от войната вече имат своя български рай.” …
Още от ранната утрин на 9 септември комплексът беше огласен от празнична музика и оцветен в знамената на България и Русия, многобройни балони, детски глъч и разноцветно облечени малчугани, които по групи изпълняваха своите учебни занятия. Всички бяха в очакване на пристигането на кмета на Москва Юрий Лужков, а по-късно и на премиера на България Бойко Борисов. Пръв долетя руският държавник и макар че самолетът му закъсня с час, той успя да получи пълна информация и да разгледа всичко, което строителите са направили за тези кратки срокове…
Веднага му направи впечатление, че верандата на жилищното крило, където има открита тераса за забавления и поглед към морето, е с висок парапет, но ако някой ползва стол, може и да падне. Затова препоръча да се вдигне и допълнителна преграда, за да се запази детският живот. ..
При последвалото обхождане той разгледа столовите, на които биха завидели и петзвездни ресторанти, а след това в залата за пресконференции със задоволство отбеляза, че идеята е от 1992 г., когато московското правителство се договаря с българските власти и местната управа за създаването на детски лагер в Камчия…
“Хубавото е, че тук нашите деца ще общуват с българските и ще обикнат още повече България ( доста несъстоятелно твърдение- комплексът е отцепен като военно поделение с непристъпна ограда и се пази зорко от въоръжени униформени, които съпровождат всяка стъпка на водените под строй руски деца,това видях аз-бел. авт.). Има и други ползи, освен оздравителното значение на този лагер. Ние ще помогнем на икономиката на България, като осигуряваме тук 400 работни места на специалисти. Освен това ние купуваме всичко, което е необходимо за целогодишната поддръжка на този лагер и за живота на лагерниците. И това ще разшири още повече нашите връзки”, каза Лужков…
Вече като запознат с комплекса, Лужков стана гид на Борисов. От името на премиера на Руската федерация Путин приветствие за събитието поднесе неговият специален пратеник Юрий Петрович Сентурин. Путин специално отбелязва благодарността си към правителството на България и лично на неговия приятел Бойко Борисов. Лужков продължи суперлативите към премиера, обръщайки се с “дълбоко уважаеми приятелю Бойко. Пред вас искам да кажа на всички “привет, ребята”, и в отговор избухнаха бурни скандирания, с които децата на Москва го приветстваха. “Харесва ли ви”, попита Лужков и получи гръмогласно “Да”. “Ще се лекувате ли тук”, продължи той – “да”. “Ще дружите ли с българските деца”, отново “да”. “Сега съм убеден, че всички заедно ще имаме полза от това, което сме направили. Това е голямо събитие за нашата страна и потвърждава стремежа ни за дружба с България, с която имаме дълбоки корени и които трябва да изучаваме, укрепваме и развиваме”, каза на децата кметът на Москва. “Догодина 11 000 московчани ще отдъхват тук и ви обещавам, че в строителен план през 2011 г. ще завършим този комплекс напълно”, завърши той с обещание и с “Ура” за щастието на всички и за успеха им.
…
А когато приключиха, Лужков му отговори, че за всичко, което са направили, получава едно голямо московско “Спасибо”.
Добромир Радушев”
Както виждате нито някой пита, нито пък им казват, защо Путин отново е решил да не дойде- на началника въпроси не се задават.
Осмелявам се обаче да задам въпрос, все пак: някога ще стане ли ясно как така точно един природен резерват се оказа строителна площадка на най-голямата подобна руска инвестиция в чужбина. И изобщо- чужбина ли е България за олигарси, като Лужков ( когото в книгата си “Ръката на Русия” американският високопоставен дипломат Стоуб Талбът, лично запознат със “случай Лужков”, недипломатично го обвинява в откровени връзки с престъпния свят)?
Ако критерият за уважението към чужденеца у нас са много пари, които той влага ( където си поиска, успявайки да промени статута на един резерват), тогава трябва да очакваме тук и италианската мафия – нали сме си близки с Берлускони ( който пък е сочен за какво ли не от италианската преса). Само че италианската, за разлика от държавно спонсорираната в Русия, няма тук такива братски корени.
Както се пееше в презрителната по наш адрес руска песничка “България не е чужбина, както кокошката не птица”!
Не знам защо, ама този комплекс в устието на Камчия ме натъжава дори повече от грандоманщината АЕЦ Белене. Може би все пак причината е, че не вярвам някога АЕЦ Белене да бъде завършен, докато Камчийската свинщина (всъщност не свинщина, няма защо да обиждаме свинете) ми заявява право в лицето, че част от моята държава е подарена на отвратителни мафиоти и че аз нямам никакво право да си мечтая дори да я искам обратно. Все пак говорим за Лужков, който не благоволи да си прекъсне отпуската по време на пожарите.
Плаче ми се.
В денешният си брой вестник позвънете излиза с голяма снимка на прерязването на лентата в Камчия. Българският премиер рамо до рамо с Лужков. Зад тях се вижда огромният лозунг “Рссия и Болгария-вместе навсегда!” !!! Интересно дали е споменал за дядо си?
pozavanete.bg
имаме си паметик на съветската – червена армия насред София от признателният български народ/мен не са ме питали дали съм признателен/, празнуваме си 9-ти сеп. с ликовете на правешкия и на терориста от с. ковачевци, защо да си нямаме съветски почивен дом в резерват…
попаднах на интересен поне за мен коментар в mediapool по повод F1:
“Относно: говедизацията в България
Автор: един
Получено на: 8 Септември 2010 20:32
Господи ,каква удивителна простотия,и такива прости, като гъзове ни управляват. Не бива да се учудваме,че държавичката е на това ниво. След 50 години комунистически идиотизъм,самата способност за нормално възприемане на обективната действителнсот е изтрита от съзнанието на социалистическите индивиди. В резултат , обективно идиотията в мисленето се претворява, като реален резултат в поведението на индивида. Ето резултата:- На всеки 7 часа ,според статистиката, умира по един индивид на пътя в резултат на птп, изобщо представата за всичко е изкривена. Обществото е в гърч ,тотален наивитет и заблуда в общестевите представи за добро ,цло ,законност и пр. Ето начина им на мислене.”Ще привличат чужди инвеститори, които ще ни дадът пари и ние ще сме добре” Ето типичен манипулативен идиотски механизъм на съждение. Ужас и безумие.Това всъщност е безумие. Ето сега този прост човек, моторист се обяснява, как бил сбъркал. Този с извинение гъз, не може да си представи,че преди да започне какъвто и да е проект , трябва да си отговори на редица въпроси свързани с правото например. Изобщо пълен криминаломилиционероидиотски начин на представи ,мислене и действие. Циганоидно криминално поведение,разкриващо ужасяваща простотия и тъпота, но в същото време претендиращо за висока степен на рационалност. Ето такива гъзове с криминализирано съзнание , ни “светкат” ,как да станат работите ! И освободените довчерашни роби вярват,вярват в безумните криминални идиотщини. Умопобъркавено за съжаление е и в едната и другата страна.Криминализираното съзнание се проявява и в така наречения “бизнесмен”, довчерашен роб, и в онези които го вземат на сериозно и вярват в безумните му лъжи. И точно поради това ,за съжаление трябва да минат поне ощ 30 години, за да може обществото бавно и полека да осъзнае реалностите от обективния свят. Т.е да си смени чипа !?? За съжаление българския народ ще плати скъпа, много скъпа и тежка цена. Още по-вече ,че през това време на осъзнаване ,други страни и народи ще са постигнали такова обществено ускорение,че ние отново ще се окажем н а точката на замръзването.”
този коментар поне за мен мисля дава много реална оценка.
г-н Инджев,
Оттърваване от наглата руска империя няма!Целенасочено е втълпявано на българина,че руснаците са ни дарили два пъти свободата и това се е загнездило като бавноубиваща отрова в съзнанието му.Трябва търпелива просветителска работа и непрекъснато поднасяне на факти и доказателства.Благодаря на такива журналисти като вас и политици като Иван Костов,който не се поколеба да изгони трима руски дипломати и спря нахлуването на руски войски в Сърбия!Но колко хора си спомнят тои факт,след като такива руски шпиони като първанов манефистираха срещу НАТО,а сега са най-големите му радетели!Срам ме е за България!
Интересна е тая работа, защо премиера на България козирува на московският кмет Юри Лужков, като на руски господар, който е дошъл на посещение в задунайската си губерния Ръ Бъ. С това свое страхопочитание Българският премиер потвърждава верноста на съветската- руска поговорка която е валидна и до днес,курица- не птица Болгария- не заграница или кокошката не е птица България не е зад руската граница.
Путин идва в БГ или ББ ходи в Москва, САМО И ЕДИНСТВЕНО КОГАТО НЕЩАТА СА СЕ ЗАКУЧИЛИ И НЕ ВЪРВЯТ!
Така, че не виждам причина да идва насам. Както е тръгнало и тръба за нефт ще си имаме. То другите неща са си ясни. 🙁
За господин Христомир Йорданов :
не се бях замислил над тази страна, наистина е тъжно и болно… на човек който поне малко се чуства българин, но реалист/ а аз съм и от тези дето обикалят БГ планини и обичам територията наречена България/ му идва да си поплаче.
поздрави.
Руската инвазия в българския резерват”Камчия” не е от вчера. Преди десетина години някои алеи в курорта бяха затворени за туристи, за да може да тренира там руски отбор по биатлон. А с това, което се случва сега ,вероятно ще бъде унищожена българска природа, за да се превърне това прекрасно място в руски курорт(може би и забранен за българи)
към Костадинова:
Още през 2003 г. написах по въпроса в “24 часа” ( тогава още си “говорехме”) и илюстрирах статията си с моя снимка до табелата на плажа на Камчия, на която пишеше следното: “Само за руски туристи” ( може да беше и “руски групи”). В статията отбелязах, че липсват само картечните гнезда, защото бодливата тел около гората вече беше факт…
Такива табели са позор за всяка власт. Това припомня годините,в които в хотели като Гранд хотел Варна имаше барове само за чужденци и не ни допускаха там.Но това сега е оше по-ужасяващо, защото например няма да може да има спортен риболов по устията на реките ни. Наи-малко това
заправка cb435a
или ще ни е необходима руска виза за това
заправка лазерного принтера
Толкова ми е противна тази история, че дори не можах да изчета цялата ви публикация, г-н Инджев. Не зная дали има думи, с които да опиша гневът и обидата, които изпитвам. Защо няма медии, защо няма гражданско общество? Защо на обществото не прави впечатление тази наистина вечно траеща “дружба”?
Дали другият голям приятел на Лужков, Ст.Софиански, знае как се дава теитория на резерват – дали не е политически разврат… А за мутрите природата е чалга и силикон,тъжно и жалко Калчомания!
Как да я разбираме тая руска работа в България, след като те ни смятат за кокошки от техният окупиран задунайски кокошарник, а ние ги смятаме за наши освободители и кога най после ще изгоним руските кокошкаровладелци от властта на Ръ Бъ, за да заживеем свободно и достойно, както другите народи от нашият Европейски Съюз.
Днес по БНТ видях само края на едно предаване с някакъв русофил,който организира събор край язовир Копринка за укрепване на дружбата
,мисля че беше за 11 септември.По подхдяща ми се вижда датата 5 септември,когато СССР ни обяви война,но не това е причина за възмущението ми от този Куислинговец.
Този юнак имаше наглостта да ни поучава как да сме преодолели демографската криза като си внесем
тук руснаци.Позававаше се на статистиката колко имоти били закупили те вече тук и т.н.
Идваше ми да повърна.Водещият разбира се само климаше .
мисля тук може да видите нещо интересно: http://kalchomaniq.blog.bg/novini/2010/09/10/66-godini-pozor.603609
поздрави
Няма обяснение нашто поведение и аз икам да попитам тез “родолюбци”, като обичат толкос матушка Русия, защо не си купуват руски автомобили ами карат немските? Или май сме си избрали перфектната комбинация, да пием с руснаци да работим като руснаци, а да караме немски автомобили. Е кажете ми кой ще се откаже от таз привилегия. Или може би купуваме немски коли, че издържат повече на дупките(така наречените неравности)рационално мислещ човек е българина няма как да се отрече. Да учим история и да вникваме във фактите това също е добре но то е твърде затормозяващо.
Г-н Петров, сега сериозно Вие сте безумно прав и вместо непрекъсното да се оправдаваме, че нищо неможе да се направи да започнем наистина едно ограмотяване, може и да сгрешим някъде едвали сме най-правите но друг изход за излизане от този омагьосан кръг няма. Предлагам на първо време да поговорим за Г.С.Раковски, като за начало ще напомня, че той е най-малко изучаван в училище ЗАЩО?
Наградата за журналистика да се прекръсти от “Черноризец Храбър” на “Гъзоблизец храбър” и да бъде връчена на журналиста от “Стандарт”,както и на лицето Б.Б.. Немедлено!
Благодаря ви, г-н Иво Инджев, за статията ви – тя ми даде възможност да видя чрез вашите очи една картина /не на Мърквичка, разбира се/ от българския морски пейзаж в детайли.
Осмелявам се да отговоря на вашите въпроси и да отбележа, че в този резерват /май се казваше устието на р.Камчия, ако не се лъжа :-)/ВЕЧЕ е имало бетоновози – на вече неизползваното военно поделение ли. И се осмелявам също така да напиша като профан, че парите /инвестициите/ идват от руската държава, и по-точно от руската столица /Москва, която между впрочем е един от най-богатите градове в света, ако не и най-богатия, т.е. скъп :-)/, която в момента се олицетворява от този т.н. олигарх Лужков.
Е, разбира се, ще призная през стиснати зъби, че почивката ще е за социално-слаби руснаци – като идея..която все пак трябва да я има в нашето хуманно общество.
цитат от вас: ..”ще стане ли ясно как така точно един природен резерват се оказа строителна площадка на най-голямата подобна руска инвестиция в чужбина. И изобщо- чужбина ли е България за олигарси…”
Господин TZONEFF, относно идеята Ви с преименуването на наградата за журналистика от „Черноризец Храбър“ на „Гъзоблизец храбър“ рискувате да си навлечете гнева на русофилски настроената част от природонаселението и най-веротяно ще Ви препоръчат да целувате задника на Костов и световните империалисти. Да си кажа правичката, за нас е много по-изгодно да целуваме негърския задник на Обамата, отколкото да се кланяме на руския самодържец Путин и придружаващите го олигарси.
До ДМ : веднага ще ти кажа ЗАЩО не се изучава Г.Р.Раковски в училище 🙂
Просто защото не е написал нищо свестно 🙂
Абе що няма тук малко време да се редактирам…:-)
Исках да добавя, че Г.С.Раковски не е написал нищо свестно като уважаемия тук Иво Инджев 🙂
Към Боги:
И аз ви благодаря за ценния принос с посочените от вас с тънко ехидство детайли. Към тях трябва да добавя, че Русия като цяло е сред бедните на глава от насалението страни, но не и ако главата е на такива като на несменямия от близо 20 години Лужков и неговата съпруга, спрягана за най-богатата рускиня. Тези двамцата станаха милиардери по времето на незаменимото кметуване да човека, чиято глава неизмено популистки е увенчана с каскет- нещо ориентир за неориентирания избирател.
Оставете ме мен, простия и дважди профана ( спрямо вас).
Но в спомената от мен книга на Строуб Талбът “Ръката на Русия”, смятан за един от най-блестящите американски дипломати , ахритект на отношенията с Русия от времето на Клинтън ( бивш журналист от “Тайм”, преводач на спомените на Хрушчов, заместник държ.секретар 1994-2001 г. и, един от най-големите познавачи -лично- на СССР и Русия, когото уважават и опонентите от Републиканската партия) в цялата си книга “Ръката на Русия” не казва крива дума за нито един Руснак-дори и Путин щади.
Но за Лужков( защо ли?), по едно голямо изключение, на стр. 235 стр. пише:
“Лужков беше руската версия на типа Бос Туийд. Повече от всяка друга изтъкната фигура, той беше развил близки ЛИЧНИ ( курсивът-мой, като за вас) отношения с важни клечки от руските престъпни групировки. Освен това, в молбата си за подкрепа към крайно-десните националисти, той бе направил провокращи изявления за руските права и претенции относно Балтика и Крим”.
Такъв е кафяво-червенеещият , иначе безцветен, голям приятел на България, когото тук величаят като “държавник” и посрещат като такъв, а той не се свени да размахва московските милиони като личен благодетел.
Лужков предизвика отвращението на критично мислещите руснаци с опитите да прикрие и премълчи некомпетентността на властите в потушаването на пожарите това лято – той се произнася по всички глобални въпроси, но за пожарите край Москва мълчи, пишеха коментатори в сайтовете за него, преди той да се сепне и да се втурне с обичайния си популистки хъс да демонстрира загриженост ( понеже видя, че пожарите няма да стихнат сами и около него става политически напечено).
Кокото до военните и бетона- това ли ви е извинителното обяснение, че години наред в България местните власти, солидарно със съдии и с правителства, методично “препираха” статута на резервата, за да го трансформират в “земеделска” земя и да го харижат за жълти стотинки тъкмо на Лужков- вашият богат интеститор?
Впрочем, богатстовото, спечелено от нефт, газ и произтичащата от тях гигантска корупция ( парите, отиващи в корумпирани джобове в Русия, се равняват на около 50 на сто БВТ на страната – ако ви трябва източникът на информацията, намерете си го , има го в интернет), е по-скоро унизителен белег за държава с претенците за световна величина, като Русия-това го признава и президентът им Медведев.
Такова богатство не предизвиква у мен нито възторг, нито умиление, още по-малко раболепно “уважение”.
Забогатели от природните си ресурси , разчитащи главно на тях, са също такива като Саудитска арабия, Нигерия, Венецуели и т.н.В някои от тях обаче общото жизнено равнище е по-високо , отколкото в Русия …
Нямаше ли да е доста по-добре за руските дечица, ако чиновниците крадяха по-малко и родителите имаха достатъчно средства сами да решават дали да ги пращат някъде под строй на лагер или да ги водят със себе си на почивка където им се прииска- както е нормалния свят.
Но в света на Путин и Лужков, които държат да възпитават по свои тертип ново поколение в лагери, лагерите и маршировките ( с очите си видях как строяват руските деца всеки ден и ги водят под строй под зорка въоръжена българска охрана) на плаж и обратно.
Комунизмът в Русия само се е видоизменил- управляват ги богати политици, на които батюшката в Кремъл е позволил да станат такива( докато го слушат- иначе ги чака затвор, както стана с Ходорковски), но йерархията, подчинението на центъра,потисничеството и лъжата си царуват по комунистически.
И тъкмо по тази причини тукашните другари и другарки безпогрешно припознават в държавния руски капитализъм своя закрилник и модел за подражание. Много им ( ви?) харесва!
“Интересна е тая работа, защо премиера на България козирува на московският кмет Юри Лужков,”
Otgovariam s vapros:
E tova veche ne e li iasno zashto e taka?
Знам, че това е отлконение от темата, но поне отношенията между Путин и Лужков не са от най-розовите. Лужков беше от хората на Елцин и беше търпян от Путин дълги години като кмет на Москва именно заради силната му позиция в московския престъпен свят, върху който Путин искаше да има някакъв контрол. Сега когато на Путин този контрол вече не му трябва (понеже успя да консолидира цялата държава, че и почти целия бивш СССР под шапката си), и когато Лужков е на път да си приключи кариерата като политик в Москва, явно последният си е намерил място, където в бъдеще да се оттегли.
А Путин не би дошъл след отрязването на руските интереси и плановете за ракетен щит. Просто ще изглежда твърде слаб в очите на пияния си народ.
Но в България вече почти се създадоха прецеденти за сделки за значителни суми, развалени поради факта че са били правени по втория начин. Кой знае дали в бъдеще тази няма да се окаже една от тях?
Поздрави на всички участници в блога и най-вече на неговия автор!
В духа на темата ще си позволя един кратък превод на текст, написан преди две седмици от руска журналистка:
В отношенията между Москва и Сухуми се появи цепнатина – страните не могат да регулират въпросите със собствеността, коите се отнасят, както потвърди източникът в МВнР на РФ, до жилищата, къщите, санаториумите, и дори плажовете, купени в Абхазия от гражданите на РФ. Покупко-продажбата се е състояла в това време, когато абхазците се бориха за своята независимост, а като я получиха, не пожелаха да признаят сделките, според които цялата курортна зона на републиката става руска… и т.н и т.н.
Господа противници на блога, как ще обясните мародерското поведение на руските богаташи, които си купуват плажове и бази на Черно море? Да ви прилича всичко това на нещо, описано от автора на блога малко по-горе, в статията му?????
Много съм любопитен да получа що-годе нормален отговор.
Поздрави на всички, които не са продали българска земя на чужденци. Тези, които се пишат за най-големи патриоти, комай са и най-големите търгаши.
Довиждане, Камчия. С огромно съжаление четиричленното ни семейство се разделя с тебе след години вярност. Оградите, които видяхме преди два месеца, и униженията, които предстоят да бъдат изтърпяни от българите там, ще си ги спестим.
Г-н Инджев долната информация копирана от вчерашния “Дневник” хвърля известна светлин по въпроса Ви “Кой прати бетоновозите в Резервата Камчия?”
“Неочаквана новина
С “Дорогие друзя” церемонията бе открита от Станка Шопова. “Инвестиционната програма на правителството на Москва е пример за това как едно общество може да се грижи за човека, за своите деца и ветерани”, каза изпълнителният директор на “СОК Камчия” и думите й потънаха в детските овации.
Същите посрещнаха на микрофона и кмета. “Мы две державы, два народа, но сердце на двои одно!”*, каза той и продължи речта си, посветена на възможностите за сближаване на Русия и България, които руският проект в Камчия открива. “През 2011 г. ние ще завършим този комплекс и тогава той ще бъде най-прекрасният на Земята! Съгласни ли сте, деца? Ура!”, извика Лужков.
В своята реч премиерът Бойко Борисов най-напред припомни благодарностите, които е получил от руския си колега Владимир Путин за работата на българските пожарникари в Подмосковието през летните месеци на тази година, а след това потвърди казаното от Лужков, че центърът създава повече от 400 работни места за хората от околните села и градове, а снабдяването му с хранителни продукти ще се извършва само от местни производители.
В края на изявлението си Борисов почти произведе и политическа новина: “Като кмет на София ходих на гости на г-н Лужков и тогава той ми каза: “Трябва да станете премиер.” Вечерта го бих на футбол на стадион “Лужники”, а след това станах и премиер”, разкри Борисов и многозначително допълни: “Догодина у нас има президентски избори. Явно пак ще трябва да отида на гости на г-н Лужков, а той да падне на футбол.”
След прерязването на лентата към небето над Камчия полетяха няколко хиляди разноцветни балона! “Честит празник! Честит празник!”, продължиха да се ръкуват присъстващите, позирайки за снимки с първата група руски военни ветерани, донесли за специалното събитие по време на почивката си в България всичките си медали и военни отличия.
Договорът за изграждането на комплекса, изграждан от “СОК Камчия”, бе подписан от бившия министър на социалната политика Емилия Масларова през септември 2008 г. и одобрен от правителството на Сергей Станишев на 17 юни м.г. За да улесни реализирането на руските инвестиции, Министерският съвет отпусна 7.7 млн. лв. за изграждането на 10 450 м магистрален водопровод.
Проектът на открития вчера детски лагер бе реализиран на терен, включен в списъка на потенциалните зони от екомрежата “Натура 2000”, но през 2007 г. Националното управление по горите поиска обхватът на защитения район да бъде намален и така реализацията на отдавна заявените руски интереси към устието на Камчия получи зелена светлина.
В справката на варненската областна администрация “СОК Камчия” фигурира със сделка за близо 80 дка в землището на с. Близнаци, община Аврен, до устието на р. Камчия, купена през 2008 г. по 9.72 лв. на кв.м. Като управител и мажоритарен собственик на компанията “Агенция Русия днес” пак през същата година Станка Шопова купува терен в землището на Близнаци, този път от 21 дка. Цената е малко под 14 лв. на кв.м.”
От себе си мога да прибавя някои мисли, които ме вълнуват в тази връзка.
Земята е “продадена”, а не подарена за да не може никой да бъде обвинен в комуняжка дупедавщина-последен и висш стадий на русофилството ни. “Цената” е от 14 лева, колкото струва един квадрат долнокачествен мокет!Ето колко нашият комунист цени (оценява) Отечеството! Ами заслужава сега да накараме Станка Шопова със спечелените пари от тази крупна сделка да купи земя в Швейцарските Алпи за да направим лагер за нашите български дечица. Те не заслужават ли? Ама парите няма да стигнат и за 20 кв. метра, а толкова малки парцели там не се продават!
Второ, Москва е многомлионен град, сигурно над 10 милиона и 6000 места в лагера на Камчия очевидно не стигат за всички московски дечица. Чудно ми е кои от тях и как ще се избира да почиват у нас, пардон вече не у нас, а на тяхната територия в ЕС! Понеже всички дечица са равни явно Лужков трябва да намери начин да определи кои са по-равни, за да се намерят измежду тях най-равните! Ами по стара традиция това са КГБ дечицата (бодрата смяна), или деч
Г-н Инджев долната информация копирана от вчерашния “Дневник” хвърля известна светлин по въпроса Ви “Кой прати бетоновозите в Резервата Камчия?”
“Неочаквана новина
С “Дорогие друзя” церемонията бе открита от Станка Шопова. “Инвестиционната програма на правителството на Москва е пример за това как едно общество може да се грижи за човека, за своите деца и ветерани”, каза изпълнителният директор на “СОК Камчия” и думите й потънаха в детските овации.
Същите посрещнаха на микрофона и кмета. “Мы две державы, два народа, но сердце на двои одно!”*, каза той и продължи речта си, посветена на възможностите за сближаване на Русия и България, които руският проект в Камчия открива. “През 2011 г. ние ще завършим този комплекс и тогава той ще бъде най-прекрасният на Земята! Съгласни ли сте, деца? Ура!”, извика Лужков.
В своята реч премиерът Бойко Борисов най-напред припомни благодарностите, които е получил от руския си колега Владимир Путин за работата на българските пожарникари в Подмосковието през летните месеци на тази година, а след това потвърди казаното от Лужков, че центърът създава повече от 400 работни места за хората от околните села и градове, а снабдяването му с хранителни продукти ще се извършва само от местни производители.
В края на изявлението си Борисов почти произведе и политическа новина: “Като кмет на София ходих на гости на г-н Лужков и тогава той ми каза: “Трябва да станете премиер.” Вечерта го бих на футбол на стадион “Лужники”, а след това станах и премиер”, разкри Борисов и многозначително допълни: “Догодина у нас има президентски избори. Явно пак ще трябва да отида на гости на г-н Лужков, а той да падне на футбол.”
След прерязването на лентата към небето над Камчия полетяха няколко хиляди разноцветни балона! “Честит празник! Честит празник!”, продължиха да се ръкуват присъстващите, позирайки за снимки с първата група руски военни ветерани, донесли за специалното събитие по време на почивката си в България всичките си медали и военни отличия.
Договорът за изграждането на комплекса, изграждан от “СОК Камчия”, бе подписан от бившия министър на социалната политика Емилия Масларова през септември 2008 г. и одобрен от правителството на Сергей Станишев на 17 юни м.г. За да улесни реализирането на руските инвестиции, Министерският съвет отпусна 7.7 млн. лв. за изграждането на 10 450 м магистрален водопровод.
Проектът на открития вчера детски лагер бе реализиран на терен, включен в списъка на потенциалните зони от екомрежата “Натура 2000”, но през 2007 г. Националното управление по горите поиска обхватът на защитения район да бъде намален и така реализацията на отдавна заявените руски интереси към устието на Камчия получи зелена светлина.
В справката на варненската областна администрация “СОК Камчия” фигурира със сделка за близо 80 дка в землището на с. Близнаци, община Аврен, до устието на р. Камчия, купена през 2008 г. по 9.72 лв. на кв.м. Като управител и мажоритарен собственик на компанията “Агенция Русия днес” пак през същата година Станка Шопова купува терен в землището на Близнаци, този път от 21 дка. Цената е малко под 14 лв. на кв.м.”
От себе си мога да прибавя някои мисли, които ме вълнуват в тази връзка.
Земята е “продадена”, а не подарена за да не може никой да бъде обвинен в комуняжка дупедавщина-последен и висш стадий на русофилството ни. “Цената” е от 14 лева, колкото струва един квадрат долнокачествен мокет!Ето колко нашият комунист цени (оценява) Отечеството! Ами заслужава сега да накараме Станка Шопова със спечелените пари от тази крупна сделка да купи земя в Швейцарските Алпи за да направим лагер за нашите български дечица. Те не заслужават ли? Ама парите няма да стигнат и за 20 кв. метра, а толкова малки парцели там не се продават!
Второ, Москва е многомлионен град, сигурно над 10 милиона и 6000 места в лагера на Камчия очевидно не стигат за всички московски дечица. Чудно ми е кои от тях и как ще се избира да почиват у нас, пардон вече не у нас, а на тяхната територия в ЕС! Понеже всички дечица са равни явно Лужков трябва да намери начин да определи кои са по-равни, за да се намерят измежду тях най-равните! Ами по стара традиция това са КГБ дечицата (бодрата смяна), или дечицата на Олигарсите и приближените им гангстерски групировки! Какви глупсти говоря, та те са едни и съши тези дечица на КГБ и мафиотските групировки, значи няма чак да се стрелят по улиците за места в лагера.
И накрая ядец за кмета на Мичурин, пардон Царево. Не случи на мафиоти! Слабички са от Уралмаш на са като юнакът от Москва, Лужков.
То да си малко русофоб е добре, но и с тия неща не трябва да се прекалява.
Лужков е голям мошенник и корупционер, но да го записваш в мафиоти е просто несериозно. Макар, че московските чиновници са си цела мафия, но чиновническа и не трябва да ги бъркаш с криминалната.
Тия истории за Лужков тръгаха от това, че той е голем приятел с певеца Йосиф Кобзон, а тоя някога бленуваше за славата на Френк Синатра и се правеше на приятел на големите мафиоти от 90-те години. И даже доста преуспя в това, че престанаха да го пускат в САЩ. Но Кобзон не е Синатра, а просто клоун.
Но както и да е тоя лагер не е лична собственност на Лужков, а на град Москва в лицето на неговото правителство. Самия Лужков работи на тоя пост последни месеци- нов срок няма да получи- това е вече решено.
Но както се казва не е луд тоя дето яде баницата, а тоя който я дава. Московски чиновник който се занимава с тия проекти каза, че миналата година са получили много предложения от българската страна за купуване на парцели по черноморието, но поради кризата са решили да довършат тоя обект, а не да инвестират в нови. По неговите думи тоя лагер в устието на Камчия, ще стане по-голям от Артек, защото в България е общо взето по евтино отколкото в Крим.
За голяма част от московските деца- от многодетни семейства или с нисък доход, с хронически заболявания, членове на кръжоци и детски организации- тия почивки са безплатни. Останалите миналата година плащаха около 200 долара за 20 дневна смена- по московските мерки почти безплатно
Общото между Лужков и Борисов (освен неопределения им пембяно-какиев политически цвят) е най-малкото в това, че и двамата са популисти. Оперират с парите на данъкоплатците, но се изказват по този повод в първо лице единствено число. А иначе курортът Камчия беше тръгнал да си заминава още с идването на царистите на власт, когато запустялите, чисто нови масивни постройки в него, издаваха печалната истина, че го обезценяват за бъдеща разпродажба. По онова време обаче, величествените (в пряк и преносен смисъл) български гори се оказаха по-интересни от приватизационна гледна точка. Трябваше да дойде отново времето (не че то е било някога действително преходно) на набедилите сами себе си за социалисти комуноиди, за да се тегли калема (или ако предпочитате, ножа) окончателно под съдбата на курорта – бонус за съветските, пардон руските, другари срещу благи (блажни) инвестиции в българската енергетика. Е, Първанов и Путин не присъстваха на 9-то септемврийската манифестация на “вечната и нерушимата”, но пък не трябва да се забравя и какво са казали класиците по този повод – където има борба, (между олигархични интереси) там има и единство на противоположностите (между Борисов и Първанов, например). По-важното е, че е изпълнен със съдържание лозунга от мястото на събитието – „Россия и Болгария – ВМЕСТЕ НАВСЕГДА!“
…За да се премахнат всичките следи от бурните времена на регентството, князът, след като положи клетва в Търново пред Великото народно събрание, с указ вдигна военното положение в страната. Така даде право на всичките граждани да встъпват отново в своите граждански и политически права. С това Стамболов и князът искаха да хвърлят булото на забвение върху тревожното минало. Те искаха с дохождането на княза в България страната да си отдъхне, да заживее спокойно, да се предаде на своето стопанско и културно развитие. Такова беше и желанието на целия изтерзан, уморен и измъчен български народ. Уви…Имперска русия не мислеше така. Озлоблението на императора Александър ІІІ растеше катадневно. Той не можеше да прости на Стамболова, че той посмя да му се противопостави и да наложи един княз, нежелан, омразен на императора всеросийски. И конспирацията, заговорите почнаха отново да тормозят княза, Стамболова и цялата ни страна.
В първите дни от встъпването на княза Стамболов бе уведомен тайно от Русия, че там се подготвя някакъв заговор против живота на княза и Стамболова, обявени от Русия вън от законите.
Стамболов бе тежко изненадан от полученото известие. Не желаейки да огорчи и разтревожи княза, той се нагърби наново да пази България и нейния държавен глава от неизчерпаемите посегателства на Русия. Дали е мислел Стамболов тогава, колко малко щяха да разберат строгите мерки, които той бе принуден да вземе; дали Стамболов е сънувал някога, че всичката тая епоха ще заплати той със своя живот, не зная, но мисля, че дори даже Стамболов и да знаеше всичко това, той пак последователно, неразколебимо, твърдо би продължил да върви по начертания си път. И докато Стамболов, опрян здраво на армията, се готвеше за нова безпощадна борба, княз Фердинанд се залови да изучи безпогрешно българския език. Съвпадение ли бе, или ново доказателство за голямата любов на княза към армията, която му остана и до абдикацията неизменно вярна, избраният от него учител и преподавател по български език , бе преподавателят във Военното на Н. В. училище Добри Ганчев. „Никога не съм срещал по-даровит ученик от княза ни” – разказваше Добри Ганчев. Той научи български, в най-късо време и то литературно и основно. И действително никой не разбра, кога и как тъй скоро, тъй елегантно, тъй безгрешно князът научи български. Нашето учудване бе неописуемо, когато след много кратко време князът държа с един изящен и литературен език, с избрани и дълбоки изрази своята първа политическа реч на български.
А събитията се развиваха трагични, безпокойни, тъжни.
Какво зло беше направила малката България, тъй признателна, тъй предана на Русия, та тя продължаваше да я преследва все тъй ожесточено?
Нима беше престъпление за един народ, петстотин години подтиснат под робство, да се радва на свободата, тъй щедро дадена му от Царя Освободителя? Где останаха хуманните и рицарски чувства на тоя велик народ, който така алтруистически ни се бе притекъл на помощ? Имаше ли нужда руският император Александър ІІІ да отнема на тоя малък жизнерадостен народ вярата му във великодушието на своята освободителка? Не беше ли единствено той причина за нашата намеса в Европейската война на страната на съюза?
и още:
Падането на Стамболийски и на Земеделческата партия беше посрещнато от комунистите с равнодушие и даже със задоволство. Александър Стамболийски и селската маса представляват една консервативна сила, чието предназначение е да измени управлението чрез еволюция, но не чрез революция. След убийството на Александър Стамболийски комунистите разбраха, че ако досега са били търпими, оттук нататък ще бъдат потиснати и обезсилени. Съветското правителство в Русия се сърди: упреци, мъмрения, незадоволство се сипят върху бездействието на комунистическите водители у нас. Политиката на Съветска Русия спрямо България с нищо не се различава от тая на монархическа Русия: пътят, стремежът е един и същи – Проливите, топлите води, Дарданелите. Българският народ отново ще стане жертва на империалистическите попълзновения на Русия. Третият интернационал с новите свои оръдия на Балканите, комунистите за Съветска Русия.
Една статия на господин Морис Перно, която с дълбок интерес прочетох в Revue de deux от 15 януари 1927 г., потвърждава казаното по-горе. Ето какво пише господин Морис Перно относно политиката на съветското правителство на Афганистан, чието географско разположение съвпада с това на България.
Съветското правителство, едва заздравило се в 1919 год., почва една жива пропаганда, която обезпокоява Англия, докато последната не желаеше нищо по-искрено от това да види един силен, независим Афганистан, който спокойно да се развива под скиптъра на своя господар, с условие само да стане един здрав тампон между Русия и Индия. Московското правителство, макар и да се старае да скрие истинските си побуждения прави една активна, тиха пропаганда. Създаването на една верига от малки съветски републики, като се започне от Кавказ и се завърши с Памир, позволява на съветското правителство да упражнява една невидима, но страшна дейност. Често границата, която разделя съветските републики от Персия и Афганистан, е наводнена от кервани и стада, които преминават непрекъснато границата и с които незабелязано минават и съветските агенти. И те говорят на населението: „Че как търпите вие тиранията на един емир, на един шах, тогава, когато непосредствено до вас живеят хора независими и които сами се управляват?” От две години насам Москва играе на тия струни, възбуждайки ту едно открито въстание, ту една глуха съпротива и незадоволство. Въстание и потушаване на въстанието са еднакво съсипателни. При все това господин Зиновиев нарича тая престъпна дейност…
В Персия англо-руският дуел продължава страшен до дохождането на власт на сегашния шах Реза-хан. Обикновен офицер от жандармерията, Реза-хан начело с няколко изпитани и предани патриоти изпъжда похитителите и взема със здрава ръка браздите на управлението. Днес той ловко и с предвидливост лъкатуши около англо-руската опасност, като се мъчи да извлече от нея само полза за своето отечество.
Съветското правителство не губи търпение. Сега то се задоволява да изпрати само една научна мисия, чийто началник е господин Мар. Мисията, която трябваше да остане само три месеца в Персия, е от три години вече там под предлог на големия интерес, който представляват за Русия персийската култура и наука. Ето още едно средство, турено в действие от съветското правителство, за да се поласкае и привлече азиатската душа.
У нас съветското правителство използва разколебаните чрез погрома и мизерията български синове и тяхното недоволство от неудачното управление на буржоазните партии. И най-лесно се подадоха на тая разрушителна пропаганда крехките души на учащата се младеж. Двама комунистически водители, чиито имена ще останат паметни в кървавите дни на това въстание – Коларов и Димитров, запалиха фитила на хвърлената бомба и престъпно, подло, гнусно избягаха в Съветска Русия*, като оставиха да загинат стотици млади български деца за една идея, която съвсем не беше тая на комунизма.
*Георги Димитров и Васил Коларов преминават в Югославия след потушаването на Септемврийското въстание. От 11 окт. 1923 г. се установяват във Виена, където на 15 окт. Участвуват в създаването на Задграничния комитет на БКП. През януари 1924 г. заминават за Москва.
В септември 20 1923 г. избухна въстанието на комунистите у нас и бе потушено жестоко, безпощадно, така както можеше само да направи един генерал Русев. Наказание безспорно заслужаваха тия разбунтувани български чада, но аз, която бях виждала комунисти да отиват на бой срещу врага народен, не можех да не бъда покъртена от строгостта и тежестта на наказанието.
Колкото до болшевишката опасност у нас в България, на която Европа се престори, че вярва, тя никога не е съществувала. Българският народ не може и не ще бъде никога заразен от тоя бич божи . Неговото религиозно чувство, неговото национално съзнание, неговите патриархални традиции го пазят и ще го пазят винаги от една доктрина, която отказва съществуването на Бог, на отечество и семейство. Аз ще кажа като господин Перно, че „ако нашето духовенство се сплотеше, за да се противопостави на болшевизма, ако хората изпълняваха добросъвестно християнския си дълг и повече се грижеха за страдащите и бедните, то между богати и бедни ний бихме видели вместо борба, мир да настане и болшевизмът би бил тогава безсилен. Трябва най-вече всичките управляващи да се изпълнят от великото съзнание, че болшевизмът не ще бъде смазан чрез оръжието и насилието, но обезоръжен чрез милосърдието и великодушието.
из “Спомените на Султана Рачо Петрова”
СРАМУВАМ СЕ ОТ ЛАКЕЙСТВОТО НА ДНЕШНИТЕ НИ ПОЛИТИЦИ!
И АЗ СЕ СРАМУВАМ.
И МЕ Е ГНУС.
Варна вече не е България – тя е ТИМ и СССР.
Ликуйте, милиционери!
Руска, руско-мафиотска територия в един от най-хубавите кътове на крайбрежието ни – идва ми в повече! Толкова в повече, че съм бясна. Руска територия, оградена с желязна ограда! И къде останаха забраните да се продава земя на чужденци извън ЕС? Луксозен санаториум за бедните руски деца? А за бедните български деца? Поне ако Лужков беше платил пазарната цена на мястото, увеличена с с огромната цена на загубите от унищожаване на резервата, можеше да има пари и за тяхното лечение.
Ще се наслаждават на придобивката и ветерани – на КГБ, най-вероятно. И на придружаващи ги съгледвачи, т.е. – шпиони. За да “претворят в дела” този ужасяващ лозунг: ” „Россия и Болгария-вместе навсегда!“ Голямата им цел! Не дай, Боже, не дай, Боже!
Наистина ли никога няма да се отървем от тях?
За КОЛЮ МИТЮ ЧИЧИН
Ами какво искаш – сега нашите управници са в положението на дюкянджия с почти фалирал дюкян.
Ние сега просто живеем на вересия- външен дълг 50 милиарда, отрицателен търговски баланс и по голмата част от БВП е не за сметка на това което сами произвеждаме, а за сметка на това, че продаваме и обслужваме произведеното от други.
И те като тоя дюкянджия се радват и се стараят да угодят на всеки редък купувач та да закърпят някак си бюджета до следващия път.
Някой тук сам се е нарекъл СЕРСЕМ! Лоша, но за съжаление доста вярна характеристика за нас, съвременните обитатели на България. Как иначе да наречем представата за родината, като фалирал дюкян, ако не серсемлък! И проблемът е точно в това. Информацията на “Дневник” е показателна, но е непълна. Никъде не се споменават условията на договора за продажба, ако изобщо има такива. Земя се “продава” и другаде, напрактика навсякъде. Както мнозина споменават и в Кипър, и в Турция, пък и в Англия, защо не. Но или се продава за определен срок или само се преотстъпва право на строеж. И Хонг Конг беше продаден на англичаните, но за 90 години. И после си го върнаха на Китай, като попове. Но такива, като Станка Шопова (генерален секретар на Димитровския комсомол от Бай Тошово време) и сие комуняги едва ли имат и най-малкото чувсво за собственост, а камо ли за национална такава. Ами да вземат пример от любимата си Русия. След, като беше продадена по такъв начин Аляска на САЩ, сега тя е един от Американските щати. И като сме “обеднял дюкян” какво сега. Да вземем да го продадем ли, или да го дадем под наем? Става дума за родината, за която са загинали и Левски, и Ботев и още хиляди знайни и незнайни българи, “народни синове”, както обичаме да гърмим по тържествените зари. Тая земя да продаваме на квадратен метър по цени на крива теракота, че и по-малко. Ами това не е и русофиство, това си е точно серсемлък!
Колкото до русофилството то си е главният симтом на тежкото ни генетично заболяване, което се предава и понаследство,Русофилията. Това е за щастие едно много рядко заболяване от гледна точка за света. От 6-7 милиарда страдат едва 3-4 милиона и е обособено само в България. Характеризира се с подмяна на патриотичната любов към отечеството, което е нормално за здравия човек, с такава към друга държава, в случая Русия. Има неясна етимология и най-вероятно се дължи на “генните” мутации на историята ни. Карайки така обаче има сериозна надежда най-после да “оздравеем”, защото чрез изкупване (един от начините на завладяване) ще станем най-после мечтаната от всеки русофил задунайская губерния на Русия и тогава русофилията ще се превърне в нормалния патриотизъм на здравия човек! И тогава ще сме здрави, но вече не българи! Терминът русофоб е серсемско обяснение за случайно запазилия се здрав (незасегнат от русофилията) българин. След очертавашото се “оздравяване” обаче е обречен изчезване!