ПО – ХУБАВО ЛИ БЕ ПРИ ТАТО
Дими Гачев
Вървя по софийските улици и зяпайки във витрините на магазините си мисля, как живяхме до „десети ноември” и дали наистина бе по-добре тогава, както се опитват да ни убедят „другарите“ сега.
„Корекомите” бяха магазини, съществуващи през 70-те и 80-те години на миналия век, в които „левът” – националната валута на България, не беше в обръщение. Там можеше да се пазарува само в така наречените конвертируеми валути, от които американският долар и западногерманската марка бяха най-популярни тогава. Можеше и с така наречените „бонове за Кореком” – хартиени купони без покритие, които банката издаваше след много въртели на работилите в чужбина специалисти или на получилите пари в наследство от Запад българи. Получаваха ги обаче след огромна данъчна тежест, на части, в продължение на дълго време.
Такива бонове можеха да си купят по номинална стойност и в неограничени количества само представителите на висшата партийна номенклатура.
За всички нас – простосмъртните, както сами се наричахме тогава, единствен начин да се снабдим с така жадуваната западна валута беше черната борса – нещо не винаги безопасно. По курс, много по-висок от официалния, купувахме долари от чужденци по морето или бонове от българи, притежаващи ги законно.
Често вратите на „Корекомите” се затваряха, както бяха пълни с купувачи; някой извикваше „хайка” и подът на магазина се покриваше с „ничия” чужда валута. Пред очите на нищо неподозиращите чужденци, влезли да си купят нещо, българите изхвърляха парите си на пода, за да не ги заловят милиционерите с тях. Каква беше работата? По тогавашните закони притежаването на чужда валута от българи се считаше за престъпление от тежък характер.
Сега, след толкова години, когато се сетя за тези моменти, ме напушва смях, но тогава си беше страшно.
Може би трябваше да започна със смисъла на тези магазини.
Сещам се, че за младите, които не са били свидетели на тези времена, ще бъде чудно защо придавам такова значение на „Корекомите”.
Магазини за всичко, както и сега, не така луксозни разбира се, имаше много. Лошото беше, че в тях или често липсваха основни видове стоки, или се продаваха само такива, произведени у нас и в така наречените социалистически страни. По качества и дизайн те далеч отстъпваха на еквивалентните си образци отвъд „желязната завеса”.
Ходенето с дънки „Райфел” или „Леви Щраус”, закупени от валутните магазини, слушането на западна музика и други подобни, официално се наричаше „чуждопоклонничество” и се анатемосваше като западно влияние.
Ние – младите хора, не пропускахме филмите от така нареченото тогава западноевропейско и американско кино. В тях бъкаше от стоки в красиви опаковки, дрехи и други иначе обикновени неща от западния бит, до които копнеехме да се докоснем. Култови филми за нас в средата на седемдесетте години бяха френският „Особен урок” с Натали Делон и американският „Познай кой ще дойде на вечеря” със Сидни Поатие. Сигурно е имало и други, но тези двата са оставили диря в съзнанието ми като нещо много близко до моята възраст тогава и същевременно толкова недостижимо в изолираното общество, в което живеехме. Може би и това е била и една от причините „Кореком” да бъде на особена почит сред нас.
Освен „Корекомите” съществуваха и така наречените „показни магазини”. Това бяха всъщност магазини за плодове и зеленчуци, доста по-големи от кварталните. А също така и доста по-чисти и хигиенични. Разликата от другите им подобни беше качеството на стоките; картофите и морковите бяха измити от калта (заради което бяха и с надценка); възможността преди празници, ако имаш късмет, да попаднеш на цитрусови плодове или банани. В по-редки случаи „пускаха” и ананаси. Преди празниците по радио „Хоризонт” редовно съобщаваха местонахождението на кораба със скъпоценната стока, който всички очаквахме. „Нормална” предпразнична картина бе огромна виеща се опашка на фона на оскъдно украсените витрини и прехвърчащия сняг. Такива магазини имаше на ъгъла на ул. „Раковски” и ул.”Стефан Караджа”, близо до площад „Славейков” и на бул. „Стамболийски” до „Детмаг” срещу Търговската палата.
Другият вид луксозни хранителни магазини бяха „деликатесните”. Такива имаше на улица „Луи Леже”, на ъгъла с „Графа” до 6-то училище, на „Раковски” до театър „Сълза и смях” и на бул. „Стамболийски”, в отсечката между площад „Ленин” (”Света Неделя”) и бул. „Христо Ботев”. В тези магазини на високи цени продаваха няколко вида уиски, английска бира в кутии, деликатесни колбаси, вносни консерви, бисквити, бонбони и шоколади. Беше скъпо за нас и оттам се пазаруваше само на празник, или когато се налагаше да подариш някоя бутилка и кутия бонбони за лекарски преглед или за свършена услуга.
За влизане в езикова или дори обикновена гимназия имаше два списъка: един за деца на безпартийни родители и друг – за деца на така наречените тогава „активни борци против фашизма и капитализма”.
Същите тези “борци против капитализма”, както и техните деца, по-късно станаха ”строителите на капитализма” в нова, демократична България. Те, „активните борци”, бяха привилигеровани във всичко. Освен че получаваха огромни пенсии за онези години, пазаруваха в специални магазини, имаха право на специална болнична помощ, хранеха се почти без пари в ресторанта на хотел „Рила„ и купуваха оттам хранителни стоки, които не се намираха на пазара; имаха и куп други привилегии.
Много мога да разказвам за абсурдите, на които като ученици бяхме подложени тогава. Ще се огранича само до някои от тях. Ежедневните проверки на входа на училището за дължината на косите на момчетата или за дължината на полите на момичетата може би бяха едни от малките унижения, които бяхме принудени да понасяме. На задния вход на гимназията, сутрин, когато отивахме на училище, стояха по двама преподаватели – мъж и жена. Тяхна задача, освен проверката на дължината на косите и полите на техните питомци, бе и да следят дали всички са с униформи и с фуражки на главите си. В Европа по това време бяха излезли на мода минижупите. У нас те, разбира се, бяха забранени. Въпреки това момичетата си позволяваха да ходят с къси поли и това им костваше неприятности с доброволните отрядници и униформените „пазители на реда”. Не бяха редки случаите, когато милиционерите удряха неизтриваеми печати по бедрата на нещастните заловени късополи девойки. Тази „мода” полицията въведе по време на Международния фестивал на младежта и студентите, проведен в София през 1968 година.
Нас момчетата, преследваха за по-дълги коси; стрижеха ни насила, но не можеха да ни забранят да слушаме „Битълсите“, чиято музика бе забранена да се слуша официално, но всички ние притежавахме на магнетофонни ленти, презаписани от плочи, прекарани тайно през граничните контроли.
Да пътуваш на Запад, както се казваше тогава за обикновените хора
/разбирай безпартийни/, бе почти невъзможно. Ако все пак се престрашеше и подадеше документи, това ставаше само с покана от роднини в чужбина, или с екскурзия по линия на „Балкантурист”- в компанията на куп ченгета , на които нещастните туристи плащаха екскурзията, тъй като в цената бе калкулирано и тяхното пътешествие, заминали на твой гръб със задача да те следят неотлъчно. Но обикновено ти отказваха.
След получения отказ за задграничен паспорт и ако не те беше страх, можеше да провериш причината в паспортното на булевард „Георги Димитров”, сега „Мария Луиза”, в една мрачна, плашеща сграда. Въпреки страха си (младите хора, които не са живели по времето на социализЪма, както казваше другарят Живков, няма да ме разберат), веднъж, след пореден отказ, се записах по надлежния ред и бях приет от някакъв офицер. Канцеларията беше почти празна, приличаше на караулно помещение; имаше само едно бюро и един стол, и хартиено „килимче” /кувиорче/ на стената. Натрапчива миризма на казармена пот допълваше общото впечатление.
Офицерът важно започна да разлиства дебела папка с жълти корици (вероятно досието ми). Попита ме какво искам. Казах му, че съм канен в Швеция, но паспортът ми не „излиза”. Запита ме къде искам да ходя, като тук е толкова хубаво. Аз пък му отговорих, че искам да видя как работят колегите в чужбина, за да пренеса този опит у нас. Той изръмжа и изтърси, че както съветските космически кораби достигат винаги до целта си, така и аз, ако е необходимо на Родината, ще пътувам?!
Имаше и други начини човек да замине и остане в чужбина: да бягаш като куче през границата. На ухо се разказваше как границата ни с южните ни съседи е представлявала всъщност една своего рода гробница, където са оставили костите си повече от хиляда млади хора, немалка част от които източно германци. Нашите граничари са стреляли на месо без да си дават сметка, че извършват престъпление. Не са имали друг избор: ако не изпълнят заповедта, щяло да ги сполети тежко наказание. Но са получавали и награди във вид на отпуск за всеки убит или заловен жив „диверсант”, както наричаха нещастниците, решили да преодолеят телените заграждения.
Другият, по-безопасен начин за бягство на Запад, след получаване по някакъв начин на задграничен паспорт, бе просто „да забравиш” да се върнеш. Това обаче създаваше големи проблеми на близките ти, останали в България, които биваха репресирани от органите на Държавна сигурност. Собствеността на „избягалите” в повечето случаи се конфискуваше в полза на държавата, а самите те получаваха задочна ефективна присъда от няколко години затвор. Всъщност, заминавайки отвъд „желязната завеса” по този начин, човек си затваряше вратата за връщане в Родината завинаги. Имаше хора, толкова наплашени, че десетина години след промените на Десети ноември не смееха да стъпят в страната.
Съществуваше и легален начин да се „чупиш”, като се ожениш за чужденка от западна държава. На това властите не можеха да попречат заради международно сключени споразумения по правата на човека, но правеха всевъзможни спънки на кандидатите да встъпят в брак.
Да си купиш лека кола, ако си обикновен безпартиен, също бе героизъм. Нов автомобил, разбира се съветски, или в най-добрия случай чешки или от ГДР, можеше да се вземе от „Мототехника” – единствения държавен „автосалон”, след чакане на ред около 20 /да, двадесет години/, като през всичките тези години депозитът, който трябваше да се внесе, а той не беше никак малък, стоеше в банката без да му се начислява лихва. Ако искаш. Ако пък имаш излишни пари и държиш да си притежател на лека кола, можеше да си я купиш нова на но втора ръка, на петорна цена от хора, които живееха от направени вноски. Да си внесеш от чужбина кола на старо също не ставаше – митото бе 200% от цената, която ти определят на митницата, т. е. на стойността на нова. Другарите се подмазваха на руските си господари и не допускаха западни автомобили да се движат по родните шосета.
Ако обаче си дете на партиен шеф ти издаваха бележка, с помощта на която отиваш в магазина и на часа се сдобиваш с нов автомобил.
Така живеехме тогава, в така наречения „социализъм с човешко лице”. В интерес на истината, трудово – възпитателни лагери вече нямаше, вие по – младите преценете сами, кога сме живеели по добре…
Така е,Дими, всичко, което казваш е вярно. Проблемът обаче не е, че тогава е било така, а че сега е още по-зле.Чувството за несправедливост и несъстоял се живот е още по-голямо.
Каскетаджиите, които ни заробиха през 1944г. имаха поне страх от партията си и един от друг. Сега техните издънки не се спират пред нищо и наглостта им е умопомрачителна. Жестокостта -още по-голяма.
А ние ги търпим. Що пък? Нали сме търпяли 500години…
To4no taka beshe…
Е, всъщност още по-подробно описание за ситуацията, както и на личните си опити да избяга можете да намерите в книгата на Румен Антонов.
Ако си спомняте изобретателя на скоростната кутия и още други неща.
Всичко това което е написано,съм преживял както се казва от А до Я.Когато чета подобни неща,за мен няма нищо ново което да не знам,но винаги живота ми минава като на лента пред очите ми.
Мога само да добавя,че не бях дете на “другари” и затова за мен нещата в живота бяха по трудни,а имах “благоразумието”да не съм съвестен комсомолец и така пред мен навсякъде вървеше една характеристика на “неблагонадежден”,която се пишеше от съответният партиен секретар,и беше друг вид печат който върви с теб през целият ти живот.
Сигурно за това съжаляват другарите,че не могат да поставят печати по краката ,по челата на различните от тях и да пишат характеристики и доноси.
Поздравления за текста!
Според мен е нужно в медиите ( 🙂 да, блогът на г-н Инджев е медия) да се напомня , отново и отново, на по-старите и да се обяснава на младите поне веднъж месечно какво изпитание е било просто да се съществува при “социализЪма”
Защото “старите” май няма да изпълнят едно основно свое задължение и да разкажат на “младите”.
Липсата на памет у българите изумява.
В момента има пенсионери, които лековерно се хващат на плоската БСП манипулация как Станишев бил им “увеличавал” пенЦиите всяка година, а “Бойко” не и за това БеСиПету било по-добро.
А за кражбите, за корупцията, за спрените фондове – няма спомен, май!
Както няма спомен за издевателстват над човешите във времето “преди”.
Че се милее за младостта,това на всички ни е ясно..Но да се твърди,че се е живяло по-добре-Ей това е вече неверочтно просто
Позолете ми да прибавя и още един фрагмент,към доброто “живеене” в онези(добри)времена,г-н Инджев! Като дъщеря на” враг на народа “,тогава ми се отказваше достъп за кандидатсване в техникумите ,а по късно и във Университета.Съществуваше и такава безмълвна дискриминация,от тогавшните Първанов-(и)-Те!
С интерес прочетох статията.Но понеже нямам достатъчно съзнателен спомен и живот от онова време, бих попитал следното,защо за пореден път само се вадят негативите на историята, а не се посочи и това, което съм чувал и виждам като резултат, а именно спокойния живот, истинските продукти, построените магистрали, проходи, пътища и други!
Кога освен да критикуваме и търсим негативи ще започнем да бъдем обективни и с гражданска позиция!
Много добре написано.Могат да се добавят и други детайли, като негласната забрана на религията, за агентите шпиониращи и докладващи “където трябва” кой е предпочел да иде на цъква пред Великденската “супер” програмата на националната телевизия, излъчвана веднъж годищно. И въпреки това ходехме, един от малкото ни “бунтове”! Дори понякога пускаха и “Хей Джуд” по националното радио, (без последните 4 минути на акорди невписващти се в “социалистическата доктрина”), като връх на перфидността, за да “покажат”, че ето на и “Бийтълз” запяха кротко и мелодично (по Съветски)! Последното пиша и в памет на Джон Ленън. Написано е за да помним какво беше и осъзнаем от какво сме се спасили, макар че по точно е да се каже, (други) ни спасиха. Защото точно е описан и страхът, който ни е сковавал да направим нещо, каквото и да е било за избавлението си. Написано е за нас старите, за да помним и да не се подвеждаме от днескашните трудности. Защото имаще и неща по които изпитвме тъга. Не само отминалата младост, но имаше и спокойствие, тъй като репресивният апарат смачка и престъпността. Имаше и някаква “справедливост” в еднаквата бедност на всички, на която овчедушно се радвахме, забравяйки за привилегиите на активните “борци”, пък и тези привилегии ни изглеждат много малки в сравнение с “привилегиите” на днешните мутро-комуняги.
Не мисля, че е добре да натрапваме всичко това на младите! По-добре е да не знаят. Те трябва да са свободни и необременени от миналото. Така ще бъдат много по-борбени за правата си за подобряване на живота си. Няма по-голяма опасност от това да спреш да се бориш, като се утешаваш с това, че все пак било е много по-зле! Пък и заблуда е да мислим, че младите, които не знаят за миналото докараха всички тези събития от прехода. Те дори са малък процент от застаряващата ни нация. Виновни сме точно ние, които би трябвало да знаем и помним всичко това, описано по-горе, същите ние, които се стрхувахме да се опълчим тогава. Смятахме се безсилни и се надявахме на естествения колапс на системата. А това ни направи роби. Дори Филип Тотю е бил по-свободен защото е живял с идеята, че може да събори турския султан и се е борил за да го постигне! Не дочакахме естествен колапс, комунягите направиха изкуствен такъв със всички последствия, които сега изпитваме. Набивайки това в главите на младите, само ще получим въпроси, от които би трябвало ушите ни да почервенеят. По-добре младите да са свободни! Спомнете си и за Мойсей! Поуките са за нас самите.
Поздрави г-н Инджев,за това че публикувате статии на този човек.
Да-а-а, спомняме си през смях (а понякога и през сълзи!) всички тези “дребни неуредици” на социализма, които всъщност правеха живота ни ужасен! А целта на “другарите” беше пределно проста и ясна: да живеем супер зле и да паднем дотам, че да се радваме ако сме “се уредили” с портокали за Нова Година или родителите ни са успели да ни купят китайски кецове… Точно така – дори китайските кецове и тениски се намираха трудно или с връзки… Но разликите със сегашното положение не са много големи! Същите тъпи селяндури са си на власт! И дори успяха да установят така мечтаната работническо-селска власт: след като един продавач на сергия получава в пъти по-голямо възнаграждение от университетски професор не можем да се съмняваме кой е на власт!
В подкрепа на изнесените факти от г-н Инджев ще спомена, че аз чаках 15 години за лека кола “жигули” с вноска от 1500 лв, докато ни “нападна” демокрацията. Накрая я изтеглих, защото имаше опасност и да не ми я върнат след разпадането на тези магазини.
Също така имах жилищно-спестовен влог за покупка на жилище и всичките си мизерни спестявания влагах там за някакви лихвоточки. Така лишавах 3-те си деца от много привлекателни лакомства и най-обикновени неща от живота. След 18 годишно чакане, когато сериозната сума, която се беше събрала по този влог се беше превърнала в една смешна сума, с която можеш да си купиш едно кило салам, се отказах.
Имаше някакъв начин да си купиш жилище, след което ти възстановяваха някакви пари в зависимост от събраните точки, но трябваше много свободно време да ходя и да се разправям, което аз нямах. Някои “хитреци” успяха да се възползват от “благината” на собствените си спестявания и купиха след което продадоха, но аз така и не успях.
Еле по едно време успях да купя една малка къщичка с предимство като многодетно семейство. Но колкото и опити правих да купя по-голямо жилище, не ми позволиха, тогава се разрешаваше да имаш само един жилищен имот, а децата бяха малки и не можех да купя на тяхно име друго жилище.На моите възражения, че децата растат и са разнополови, нуждаят се от различни стаи, ми отговаряха: “Другарю има и по зле от вас”. Така останахме да живеем в две стаички с размери 3х3 метра и една кухничка на приземния етаж в която имаше влага и не ставаше за преспиване. Така се наложи в една стая да спят дъщеря ми и двете ми момчета на двуетажно легло. Имаше място само за едно бюро, и те се редуваха да го ползват.
На една среща на випуска от гимназията на 24 май, не помня гидината, бяхме сюрпризирани от една история. Наш съученик музикант беше излязъл на турне навън и беше “забравил” да се върне. Не разбрахме как са успяли да го върнат, но той беше принуден да излезе пред нас, пред цялото училище непосредствено преди манифестацията и публично да се разкае за “глупавата” си постъпка и да ни каже колко е “лошо” отвъд, за да ни “предпази” от подобна “грешка”. Може би това беше цената, за да не го приберат на “топло”, защото иначе имаше влиятелни родители.
Благодарен съм, че живея в момента в друга държава, която се отнася към мен-чужденеца така както и към своите граждани. Тук мога да кажа, че живея един нормален живот.
Благодарен съм, че се спасих от “комунистическия рай” в който мина младостта ми!
ха, на запад! че те и “на изток” не пускаха по същия начин!
подавам документи заедно с един колега да ходим в гдр(така камунясите наричаха източната част на германия тогава, ние по сръбски наричахме двете германии “източна НЕМАчка” и “западна ИМАчка”). той току-що беше закупил трабантче(още едно соцчудо) и не смееше да тръгне сам, защото не беше готов да посрещне евентуалните насрещни пътни изненади, които то щеше да му поднесе, ако е соло.
при подаването ни обявиха, че трябва да изчакаме 45 дни(!!!) и тогава ще имаме някакъв резултат. минава месец и кусур, идва депешата, че трябва да се явим намкъдеси, за да ни обявят решението на мвр. отиваме и – изненадаааа!!! оказва се, че са ни одобрили! донесете, викат по две снимки и по 15 лв. за паспорт. носим ние на другия ден и – изненадаааааааааа!!! оказва се, че аз имам отказ! защо, питам, нали вчера… абе вчера, оняден- грешка явно е станала. отказ, тук пише!
през тези 45 дни дс те проучва. ходят по квартала, питат съседи(кой да каже добра дума, ами ако избягаш? нали после него ще дърпат?!), в работата ти – питат шефове и колеги… там нещата са по-различни – колегите , според партийността си те формулират разнопосочно, а шефът в началото казва “да”. защо “в началото” ли? ами защото след първото ченге минава и второ, да не би нещо да не е както трябва. на второто ченге вече шефът казва: “виж сега, другарю, аз казах да, ама това е, защото този човек е работник и утре пак трябва да разчитам на него за плана. но като на другар споделям, че всъщност не съм сигурен дали няма да избяга(къде и как- това остава загадка! всички граници в соцлагера бяха запечатани не по- зле от нашата). и(дори да допуснем, че до този момент всички комшии и колеги са сипали суперлативи за теб) познай от три пъти дали ще имаш “ок”?!?
за това, че и в самата страна не те пускаха навсякъде няма да говоря много. само ще кажа, че когато работех с “тангра” и “щурците” на концертите в места като ивайловград, неделино и където и да е, сравнително близо до границата, с още един колега си стояхме в окръжния град(където обикновено ползвахме хотел), а нашата работа (в по- голямата си част тежка хамалогия) се поемаше от музикантите. защото за открит лист(разрешение за пребиваване близо до държавната граница) се правеше същото проучване както за чужбина.
идиот е всеки, който смята, че “преди” е било по- добре!
Спорем мен се повтаря само нашата безпаметност. И сега познавам – моя съседка- дете на активен борец ,която по професия детска учителка беше порасла в йерархията като директор на Обединено детско заведение. Наред с това и зам-партиен секретар. Тези хора и до ден днешен са на бойна нога, а пенсията й е 700 лв. Това са поддръжниците на Станишев,нелишавани от нищо по време на комунизма и живееки и днес съвсем прилично.На вече почтената си възраст те не пропускат да посетят Събора на “нашите” на връх Околчица. Двете Българии и до днес съществуват.Жалкото е, че средната класа беше унищожена съвсем съзнателно.
Наистина беше по-хубаво тогава – бяхме млади… Но само толкова 🙂
“Пуснаха” хладилници, печки, месо, сирене, каквото и да е… “Дадоха” апартамент… “Дойде ми реда”… за Москвич.
Като си спомням сега, тези неща ми се струват пълен абсурд. Ако не беше тъжно, щеше да е може би весело. Както и да е, слава на Бога това време си отиде. Но за жалост метастазите му са все още осезаеми…
Към Евгени:
Прав сте да питате, но по логиката на нацистите, които държат да напомнят , че Хитлер е дал хляб на народа, построил е аутобани и т.н.
Или по логиката на масовия убиец пред съда, който настоява да му се зачете умението да свири виртуозно на пиано, което го прави ценен за човечеството.
И ако в столицата се разхождахме с пръст в уста като простосмъртни,
какви бяха тогава милионите хорица от Долно Нанагорнище и Тъмни Дол ??
Твърде, твърде много смъртни..
Ех, да можеше да обградим с бодлива тел (ТЕ така правеха)една малка част от България, за да си “живуркат” там на воля другарите със всичките си “ценности” от социализЪма..
И няма да е необходимо да им търсим за нищо сметка.
До Евгени:
“спокойния живот” – не мога да съдя за Вас, но това не беше спокоен живот, а живот в страх.
“истинските продукти”: дотолкова, доколкото ги имаше и освен това при каяеството им не мога да се съглася, че могат да се наричат истински.
“построените магистрали, проходи, пътища и други!”: МОЛЯ?! Какви магистрали, какви пътища?! И освен това, като в Дания например, са си нямали “тато”, да не би да нямат магистрали или в Швейцария да липсват тунели.
То бивà, бивà, ама чак толкова не бивà.
Всичко е много правилно казано, самата истина като бих добавил само и прословутият (Андроповски член) чл.40а(1)от Закона за народната Милиция
Пълнолетно трудоспособно лице,което по неуважителни причини не по малко от четири месеца в продължение на една година не упражнява ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН труд и получава нетрудови доходи от експлоатацията на чужд труд,спекулация,валутни нарушения,контрабанда,хазарт,изнудване на близки, неморален живот или има други прояви, които представляват опасност за обществения ред или за сигурността на страната, ако извършеното не съставлява престъпление може да бъде установено принудително в друго населено място за срок от една до три години./КОЛКО ВЕЛИКОДУШНО ИЗСЕЛВАНЕ ВМЕСТО ДИРЕКТНО В ЗАТВОРА/
(2)Мярката по ал.1 се прилага от районен съдия по реда на Указа за борба с дребното хулиганство в седемдневен срок от получаване на предложението на НАЧАЛНИКА на окръжното управление на МВР.
Питам се колко ли щяха да ме изселят пак след като съм за трети път на борсата /вследствие незаконно уволнение/?
Забравих,че след прибирането от изселване сте под наблюдение и еземесечни писменни справки в районното у-ие на МВР от страна на Директора /началник/ в предприятието където работите.
Младите трябва да го знаят това и НИКОГА да не допускат това.
Най-доброто описание и анализ на миналото време направи Георги Марков в “Задочни репортажи…”! Препоръчвам на всички млади хора, които са родени след промените и не са живяли по времето на т.нар. социализЪм, да я прочетат и да не забравят, че той плати с живота си, за да научим истината!
Всичко това е ужасяващо вярно. И аз съм живяла в тези години. Веднъж започнах да разправям на моите ученици (учителка съм) за проверките на вратата на училището за късите поли, черните обувки, емблемата на училището дали е зашита и други такива радости и изведнъж осъзнах, че те ме гледат някак особено, сякаш съм изперкала. Сигурна съм, че половината не ми повярваха. Само се надявах, родителите им да потвърдят тези ежедневни за нашата младост неща…
По време на смешният и страшен тоталитарен режим в НРБ, софиянеца Тодор- Камбаната расказваше на всички, че капитализма още не е дошъл в България, но вече си е отворил магазините -Кореком и добавяше към казаното случки, за далавераджийският бизнес на недосегаемите деца на високопоставените комунистически вождове. Младежите в България трабва да знаят, че Българските комунистически БОСОВЕ (на безбожният съветски комунизъм в НРБ), изградиха червената корупционна стена пред тяхното бъдеще в България.
Уж лошият опит бил най-добрият опит, а при нас все едно и също.
Самата дискусия е обидна…
Дали било по-добре или по-зле.
За 20 години щом учебниците по история за средните училища не съдържат изрази от рода “комунизмът е рак за всяко общество” и “комунистите са престъпници, които узаконяват своите престъпления след преврат и последващо управление чрез терор и страх”, то какво има да се обсъжда? Естествено е да има хора, които да милеят за онова време. Ами те биеха по мазетата на районните управления, съсипваха човешки животи чрез тайни доноси, проклинаха завинаги цели родове, изтриваха историята, както по-късно изтриха и собствените си досиета… Харесвало им е онова време и още им харесва, защото беше достатъчно да си долен отпадък, за да живееш добре. Сега казват, че тогава е нямало престъпност и животът бил спокоен – каква кретенщина!!! Да те смачкат от бой в милицията, защото си седял на бара в “Тримонциум” до двама шведи и си разговарял с тях не било пестъпност? Да те пратят в макаренковското “училище” в Бойчиновци на 13 години, защото си откраднал (разбирайте отхапал едно парче от) баничката на дъщерята на партийния секретар било спокоен живот???
Не се шегувайте. “Тогава” си беше кошмар. Комунизмът раздели душата от тялото и превърна народа в зомби.
А на другаря, който намекна, че тогава били построили магистрали… как пък точно магистралите се сети, ама … и още други работи, дето били направили – другарю, моля Ви, идете някъде, където не са вилнели комунистите и вижте ТАМ НАРОДЪТ КАКВО Е НАПРАВИЛ. Примерно в Дания… Вижте я на картата каква шантва държава е, къде е, разпокъсана една такава… северна. Сега можете да хванете нискотарифен полет до някое летище около Копенхаген, да идете от летището до центъра на града с рейс или влак, да погледате на воля и да се върнете след ден-два. Вашата лична карта ще е достатъчна, което за милиони българи преди само 20 години беше пълен абсурд. Може и до Белгия – много сме близки с тази страна, а защо не и до съвсем капиталистическа Швейцария. Вижте там какво са правили, а после сравнете. Ще ви струва около една средна надница в ЕС или около 8 средни в БГ. Едновременно с това ще разберете и ЗАЩО разликата в надницте е такава.
Страхът и недоверието не се изкореняват лесно. Комунизмът съсипва бъдещето, а ние точно в това комунистическо бъдеще живеем. Все още сме жертви, все ще сме на кантар – по-хубаво ли беше или по-лошо. Идиотия…
Затова хората се изнасят с милиони.
Към ЕВГЕНИ.ВъпросътВи,млади човече,е законен.Но отвайки към него,би следвало да Ви запитам:1.Нали знаете от историята,че в патриархалните общества,каквото е било нашето след освобождението от турците,пък и преди това,се е живеело спокойно,крадците и разбойниците са били много малко,хората на село са се бъхтели на нивата от сутрин до вечер,но през зимата са седяли на топло и са си пиели ракийката с мислите за идващият работен сезон.И в градовете е било горе-долу същото.Така че спокойният живот не е бил емблемата на социалисЪма.Нито пък строежа на пътища,жп.линии,електроцентрали ,мостове и т.н.Към 1878г.,България е една затънтена турска провинция,без пътища,модерни сгради и други комюникации.По какъв начин щяха да се придвижват германските войски през 1940г. и съветските,през 1944г,ако нямаше пътища ,мостове жп.линии и т.н.Естествено е,че споменатото е базата,върху която стъпва държавата след 1944г,но със страхотните негативи изтъкнати в статията.А в основата на неспокойният живот след 1989г стоят продуктите на социализЪма,в лицето на борческите групировки,на откраднатите и изнисени в чужбина капитали,вече върнати изпрани,за да се градят онези “градове” в градове,заснети в последните дни от хеликоптери на НАП.И яхти,частни самолети,свърхлуксозни коли и начин на живот,с пътуване и имоти в далечни и по-малко далечни страни.За тези неща гузно не говорят изтърсаците на бившата номенклатура,която досъспа държавата ни чрез три тяхни правителства:две на Луканов и едно на Ж.Виденов….Май се поувляках,но Вие млади човече,трябва да поразсъждавате на това което Ви написах,за да не задавате в бъдеще подобни въпроси.
Поздравления за автора , както и за предишната му статия.
Мисля че трябва да се говорят тия неща за да се припомнят абсурдите на миналото а и да се разкаже на по-младите истината за това какво е било.
Понеже асоциацията на моето поколение за миналото са за нещо като казарма си спомних и за един мой приятел от казармата. За неговата по детински чиста , наивна и всеотдайна любов към футбола. За това как като вкарваше гол в мачлетата които си правехме в свободното време, всеки път задължително правеше невероятни шоу представления имитирайки своите футболни кумири. Как ми даваше да му рисувам с химикалки футболни екипи върху бельото което ни даваше старшината с всичките му там емблеми и номера за да изглежда като тях когато играе мач. Как падаше на колене пред телевизора опиянен от щастие след гол на неговия любим отбор….
Затова всички го обичахме като талисман, още повече че беше и изключително порядъчен и безкористен със всички. Имах чувството че не го интересуваха политика , работа, кариера , жени , коли или каквото и да било друго освен футбола и че можеше да живее единствено с него.
Срещнахме се случайно , 10 години след уволнението, в «цивилизацията», както я наричахме и естествено седнахме да се почерпим и «да разкаже всеки от нас» , досущ както в известната на всички песен.
Та моят приятел «Н» разказваше как се хванал на «доходоносна» , естествено тежка и вредна работа , как заделял и събрал пари , как се кандидатирал най-накрая за екскурзия за световното в Мексико 86 година. И как му отказали. Обезумял от ярост се решил на отчаяна постъпка – да минава границата. Разказа ми с подробности всичките си приключения по този епизод. Накрая си повдигна и фланелката да ми покаже какво му е останало.
Така са го били разпрали, че имаше ужасен шев от гърдите до под колана. Едва оживял.
Ето това беше нашия «спокоен комунизъм» – това трябваше да бъде стадо охранявано от вълци и ако някои тъгуват за това време, значи искат да са овце и да се върнат обратно в кошарата.
Взимам повод от „музикалния” отговор на Иво Инджев до Евгени, за да разкажа и аз нещо за двойнствения стандарт по онова време. Добър приятел съм с един, който, според някогашната формулировка произлиза от семейство на отявлени другари, АБПФК – съкращението тип „Сезам отвори се” за пещерния строй в който живяхме. Та, неговият по-голям брат беше завършил пиано в консерваторията и разбира се нямаше никакви проблеми да отиде да се доучва в Париж в продължение на години, като постоянно удължаваше легалния тогава срок от 6 месеца за пребиваване в чужда държава със съдействието на приятеля на семейството, по съвместителство и български посланник тогава в Париж. По-късно и моят приятел се възползва от същата възможност и сега всички от това семейство живеят за постоянно във Франция. Но любопитното е и друго. Въпреки, че те вече имаха два рояла и две пиана в дома си без да са наследствени музиканти или бивша буржоазия, майката, на която привилегиите й по онова време даваха такава възможност, снабди за жълти стотинки децата си и с още един роял, закупен от разпродажбата на нечии вещи под формата на дървен материал за огрев. В същото време родителите ми, виртуални наследници на отчуждена от държавата двуетажна къща, не можеха да ме запишат в музикална школа да уча пиано, въпреки тяхното и моето желание, защото нямаха необходимите средства, за да ми закупят пиано…
А иначе, искам да се присъединя към казаното от GB и МОНД. Аз също смятам, че срещата със справедливостта не се е състояла и че за мнозина удовлетворението от досегашния им живот рискува никога да не се осъществи.
До Евгени:
Поздравления за това, че питате! Струва ми се, че няма нищо по-лошо от млади хора, не смеещи да зададат и един въпрос от страх, че въпросът им не е особено умен или пък е неуместен и някой ще им се скара. Надявам се, че отговорите, които получихте, са ви показали достатъчно убедително, че положителни страни социализмът просто няма, не и като реалност. Нека и аз добавя нещо – от очевидец знам как е строен проходът Троян-Карнаре – буквално с робски труд, при условия, от които тръпки те побиват (спели са в кочини, и думата хич не е употребена преносно, храна, колкото да не умрат от глад, и пак не е в преносен смисъл),и не са били осъдени за криминални прояви. Моят очевидец е пратен в Ловеч Скравена, защото е имал неблагоразумието да работи в Австрия като градинар до 1944 и да се върне оттам точно след 9.9. Да виждате нещо лошо в това?
Нека го цитирам, така както той го формулирал: “Още дето се вика не бяхме прекрачили бащиния праг и отново се отропаха от “НАРОДНАТА МИЛИЦИЯ”. Прибраха и трима ни в комунистически концлагер. При нечовешки условия на живот и непосилен робски труд строихме пътя “ТРОЯН-КАРНАРЕ”. Без съд и присъда и без никакви обяснения. Не знаяхме кои грехове изкупувахме.” Казва се Йордан Йорданов от град Горна Оряховица.
Поздрави на форума и благодаря на гостоприемния домакин!
А, и още нещо, сещам се за две страхотни книги по темата – “Горещо червено” на Ивайла Александрова и “Кучешки времена” на Илия Троянов.
Казано е: Последният комунист ще умре в България…
няма,няма и някой пак се обади с/у тия комунисти!!!каквото било,било няма връщане,а и няма смисъл!!!Хора махнати от екрана търсещи отново популярност !!! Инджев ли си какъв си,кой този път поръча тази статия?!?!
Същността на горния текст е въпросът – кога и защо хората у нас са живели по-добре…Не само днес, вчера и утре, а в перспектива…В края на крайщата ние сме нещо заедно с историята си, заедно с миналите и бъдещите поколения…Тук-таме в коментарите, а и иначе се подхвърля, че е имало положителни неща и при социализма и че има много недостатъци днес…Според мен, човек в пълност свидетел и на двете епохи, това е естествено. Светът не е нито само слънчев или само мъгла и дъжд…И все пак, въпреки всичко, истината е че социализма направи 2-3 пълни банкрута, което доведе до страшни обществени и икономически разрухи, въпреки че имаше и положителности, които не бива да се отричат, а днес, въпреки всички недостатъци, въпреки кризата и въпреки изключителните трудности, положителното си пробива път…Тази преценка би могла да се приеме за относително вярна – и тогава и днес моето лично обществено и икономическо положение е пропорционално еднакво.
Повечето неща са верни, но авторът или ги е чел някъде или е забравил много неща. Примерно, че “Познай кой ще дойде на вечеря” беше доста скучен филм и не събираше кой знае каква публика, но това е бял кахър. Така наречените показни магазини се появиха доста по-късно а преди тях имаше едни, в които внасяха някои западни стоки и ги продаваха срещу левове. Такива май имаше само в София през седемдесетте. Боновете в “Кореков” не бяха празни хартийки, защото зад тях стояха валутите на хората, които работеха в чужбина, а обменният курс на долара към лева в банката (БНБ – то друга нямаше)примерно през осемдесетте беше 1,25 лв. за долар, а на черно в началото на 1990 – 5 лева. Но за друго ми е мисълта. Не ви ли струва, че както са я подкарали управляващите в кризата ще ни докарат до там, където бяхме преди 1989-та. Малката разлика е, че магазините ще бъдат претъпкани със стоки, но мнозина няма да могат да си ги купят и ще гладуват(има вече такива) по-страшно от преди демокрацията. Така, че по-спокойно когато се пишат исторически “анализи”. А вяроятно истината е една – при социализма имаше хора, които си живееха добре и сега има хора, които си живеят добре – следователно винаги, във всички времена и народи има хора, които си живеят добре и то на гърба на повечето, които не живеят така добре.
Уважаеми Б., размишлявах задълбочено написаното във вашият коментар, защото исках да разбера кой е написал този коментар човека- лисица или човека- орел и стигнах до извода, че в края на крайщата само човека- орел би могъл да види от високо, че ние хората от Българската нация сме нещо заедно с историята си,заедно с миналите и бъдещите поколения…
Към Бърдоквата,
Прав сте, ама подхождате към проблема много наедро, сякаш го гледате някъде от космоса. Винаги и във всички времена има едни, които живеят добре и други, които не живеят добре. Това си е обща закономерност и никой не може да я оспори. Ако влезем в по-подробни детайли можем да кажем, че и при каптализма, и при социализма има едни, които са добре и други, които са зле. И това никой не оспорва. Въпросът е обаче какви са, колко са и кои са тези едни и други! И по каква причина е разликата между едните и другите за всеки строй поотделно моля, тъйкато ако аз ям зеле, а вие свинско от общата гледна точка в космоса може да излезе, че на земята се яде свинско със зеле! И ако се замислим при капитализма по-добре живят по-находчивите, по-работливите, по-предприемчивите, по-умните и така нататък, докато при социализма по-лъжливите, по-угодливите, като правило по-мързеливите, по-крадливите и прочие, което се доказва и със просперитета на съответните строеве сега и това също, честен изследовател, като вас не може да оспори. У нас се захвана, така нареченият преход от социализъм към капитализъм точно поради тази прична, откритието за застоя на социализъм, което води към пълен регрес на практикуващите го държави. И точно тук е проблемът, който коментираме, че след 20 години преход, за което изстрадахме много и продължаваме да страдаме едни същи си останаха тези, които живееха добре и тези, които бяха зле! Сега всеки честен изследовател би заключил, че досега никакъв преход не се е състоял, и тепърва предстои. Явно е, че трябва да го направят младите и дайте, ако не можем да им помогнем, както се вижда от 20 годишните ни безплодни усилия, то поне да не им пречим!
Г-н Великов, много се радвам, че сте се заели да мислите по такъв важен въпрос, а сте изпуснали дребнотемието на това, което казвам.
Аз помня от соца може би най – гадните години – 80-те. Наистина си беше подтискащо и мизерно – София беше кална и тъмна, майка ми се редеше по два часа с купони на опашка за един салам – в градовете направо се гладуваше, спираха тока през два часа…И това ужасно чувство, че нямаш никакъв избор и може би така ще се кара до края на света. Но пък тогава се радвахме истински на шоколадово яйце, на бананите и течния шоколад по Коледа, а сега като че имаме всичко, но нищо не ни радва – толкова сме злобни, отмъстителни, бездушни и мрачни. Преди хората живееха задружно, макар и с малко, не се взираха толкова в чуждите чинии, помагаха си, веселяха се заедно и много работеха. А сега много псуват, философстват и се мразят. Тогава бяхме еднакво бедни, сега сме различно бедни- не знам дали има голяма разлика. Освен това и сега сме си държавата на ПРИВИЛЕГИИТЕ – просто се е сменила плоскостта(или обема), в която те върлуват (държавни служители, енергетика, водни и горски ресурси, обществени поръчки, евро проекти, „консултиране” и лобизъм за големи сделки и т.н.). Но не искам да се връща онова време – все пак днес имаме неприкосновеност на законната си собственост, право да говорим каквото мислим публично, и – някакво право на свободен избор въобще.
Какъв страхотен анализ….. 1729 думи описващи битието на средностатистическия безпартиен българин в границите на НРБ…. Наистина страхотно, колко тъжно че само в този блог има още поне 30 подобни анализа….( не са ли си свършили работата, че още един е пред нас?)
Съгласен съм, важно е никой да не забравя времето на лагерите и Мототехника….., но моля ви…дори Филип Димитров вече говори за тези неща само на ежегодната си 9то септемврийска реч….. Мисля, че дойде време да оставим темата за становище от социолизите, който повярвайте биха били доста по-безкомпромисни, а и анализът им по-сериозен.
В обществото ни текът плашещи процеси….. Моля, пишете на актуални теми…..отварайте очите на средностатистическия безпартиен в Република България, очите на безпартийния от НРБ…май вече са отворени, а и да не са…май няма кой да му помогне вече ( (: )….
Все така аткуалните белетристи от края на 18в… не са писали за българина от последните година на Османската Империя…тайната им….иде от актуалността на проблемите в анализите им!
Дано това да са последните 1729 безмислени думи в този блог…..
Позволете ми и аз да се отдам на “носталгията” по времената от преди 1990г…!!
….ученик съм в 6-ти клас и се прибирам по обед у дома,намирам бележка от майка ми : -Митко,бързо отивай в “супера” на базар “Левски”,намери леля си Сашка(тя работеше на касата),тя ще ти даде 1кг. свински дроб!!
Ок,пресичам почти цял квартал на бегом,свински дроб си е това, и се озовавам пред “супера”!!Абе то само имената им бяха супер!! Хора които не са виждали що за чудо е това “опашка”,няма как да разберат как успях сред ругатни и блъскане да се добера отстрани до касата.Леля Сашка ме видя,направи ми знак да се доближа и ми бутна в мрежата някакъв пакет,извинявайки ми се че са получили много малко дроб!!!Успях да се промуша към изхода,отдалечих се и отворих хартиеният плик:3-и броя кремвирши!!Срам ме е и досега за постъпката ми,занесох в къщи едва 1 парче!!
Още малко “весели” спомени…
..8 клас в голямото междучасие за да направя впечатление на всички бях занесъл 2-3 броя на “Nekerrman” и “Quelle”!!Разглеждаме,цъкаме с език,обсъждаме и си мечтаем за какво ли не..!!!Но стана тя една..!!!Докато се дивим на западните стоки,дошла класната и поседяла зад нас,после изрева като усурийски тигър -Всички по местата си!!!Следващата стъпка беше да се извика зам-директора/директора явно го е нямало/и се започна една дълга и много истерична лекция за западното влияние,шпиони,диверсанти,тайни агенти и прочие тъпотии..!!Горките списания бяха публично скъсани,смачкани ,беше ни многократно натъртвано че такива стоки на запад притежават само милиардери,забогатели от труда на прогресивните работници!!!Връх на простотията беше заявлението, че тези списания са дело на ЦРУ,МОСАД със цел да съборят прогресивния комунистически строй,и най вече великият СССР!!!Отървах се само със намаление на поведението с 2 степени,и мнооого проблеми за родителите ми!!!
– „Корекомите” – разликата е само там, че сега има всичко, но все по-малко хора могат да си позволят дори елементарните магазини, а не “деликатесните” (=Корекомите)
– колите – виж горното
– магазините = някога скромно заредени, но с мноооого по-истински продукти от сегашните;
– живеехме по-здравословно;
– смеехме се повече, беше ни по-леко
– сега сме едни мрънкала, завистливи, долни, лъжци, бездуховни твари и т.н.
– вашите деца в какви училища учат и благодарение на какво? мислите ли, че тези сегашни училища са по-добри от някошните? а защо тогава децата стават все по-лоши, направо зли?
– влюбен сте в сегашните американски “бози”, с които ни пълнят главите? жалко за вас …
– не знам защо си мисля, че и някога сте заобикаляли всичко и сте си набавяли, каквото сте искали, и сега …
Уважаема Наташа,ако Ви е много скъпо миналото,защо не заминете за Северна Корея или Куба?Струва ми се,че здравословния Ви смях ще се чува чак дотук.Ще може да ядете съвсем истински продукти(ако ги намерите),а в Куба дори и кола може да си купите(съвсем до скоро бе забранено).Чудя се,дали да не направим резерват за носталгични посткомунисти и да приложим всички номера на бившия строй!Ама ще ревнат,че не е демократично.