Мирослав Дърмов: Кукловодите дрогираха Виденов
Сряда, 12 Януари 2011, автор: Стойко Стоянов
Мирослав Дърмов е депутат във Великото народно събрание от листата на ДПС, а в следващия парламент е народен представител от БСП. По-късно е главен съветник на парламентарната комисия по национална сигурност, ръководена от Николай Добрев. От 7 години живее и работи в Лексингтън, Кентъки, САЩ, доктор е по психология. След 15 г. мълчание пред „Торнадо” бившият политик говори за пръв път за тайните
– Г-н Дърмов, във ваш анализ за началото на прехода в България, публикуван в електронния сайт Frognews.bg, загатвате, че бившият премиер Жан Виденов през последните месеци от управлението си е бил подложен на медикаментозна зависимост. Каква е достоверността на тази информация, как стигнахте до нея?
– Тази информация беше факт, но има обстоятелства, които предварително трябва да бъдат обяснени, за да стане ясна цялата задкулисна картина от този период.
Какви са тези обстоятелства?
– В началото на управлението си Жан Виденов беше много комуникативен, можеше да се говори с него, да се обсъждат проблеми. Но изведнъж се откъсна от всички, стана некомуникативен, подозрителен. Това е периодът, когато го обградиха орионци (приятелският кръг „Орион”, ръководен от Румен Спасов, собственик на фалиралата БЗК, б.а.), там всички бяха първаци (бивши служители на Първо главно управление на ДС, б.а.). Комуникацията с премиера стана много трудна, неизвестна. От друга страна, независимо че Виденов стоеше и начело на партията, вътре бяха всеки срещу всеки. От едната страна седеше Краси Премянов, а от другата Николай Добрев.
Като организационен секретар тогава и шеф на комисията в парламента по национална сигурност Кольо може и да е имал лидерски амбиции, но проблемът му беше за информацията. Добрев не беше сигурен, че всичко важно, ставащо в държавата, стига правдоподобно и обективно до него. От една страна, се опасяваше, че Краси Райдовски (тогава шеф на пресцентъра на МС, б.а.) и други от ПГУ около Виденов филтрират и манипулират информацията. От друга страна, покойния Любомир Начев го бяха нарочили за министър на вътрешните работи, който да не върши нищо. Работата му минаваше в хапка – пийка, после поспи малко, а вечерта го поемаха девойките от „Визаж”. От него надеждна информация не можеше да се очаква. Реално в МВР управляваха Цветко Цветков и Иван Бояджиев. Поради тази ситуация Кольо реши сам да си събира чрез свои канали паралелно информация от Виденов.
– От каква информация се интересуваше Добрев?
– Течаха актуални скандали в държавата и беше важно да се знае какво става в новоучредените банки, какви кредити се раздават, как се източват и от кого, какво става със зърното? През този период бях помощник на Добрев и съм участвал в събирането на такава информация. Срещахме се с хора, добре разположени към нас лица от различни структури на властта. По такива канали при нас попадна и предупреждение за състоянието на Виденов. По време това съвпадна, когато премиерът отричаше за изнесеното зърно и празния резерв, за създаването и фалитите на банките. Не съм сигурен дали той имаше истинската и цяла картина по тези теми. Скандалите се разиграваха през периода на лятото и есента на 1996 г. Тогава стана факт и сериозната конфронтация между премиера и „Мултигруп”. Виденов явно не харесваше начина, по който Илия Павлов искаше да спасява държавата. В началото, когато започнаха конфликтите с мултаците, той се почувства, че е саботиран от средния ешелон, реално хората по тези нива бяха свързани с предишната номенклатура.
– С какво заблуждаваха Виденов?
– Всичко започна от историята с житото – има ли го, няма ли го в резерва. Жан до последно смяташе, че това е пропагандна измислица, за да го компрометират. После се повтори и с банките. Всъщност той не искаше да приеме истината – резултатът от управлението му не бе това, което му се искаше. Просто беше употребен. Най-лесно беше да го изолират и да го направят некомуникативен. Тогава се опита да мине на ръчно управление, но това се оказа невъзможно, особено за сам човек. Зопочна да работи по сума ти часове през денонощието, времето не му достигаше. Тогава е поискал някакви стимуланти, за да бъде по-работоспособен. Но явно под формата уж на стимуланти са му давали медикаменти с различно въздействие, които до голяма степен удължават мисленето, стимулират самочувствие и създават някакво еуфорично състояние. Тези медикаменти реално не са му давали възможност да взима адекватни решения и така са подготвяли краха на управлението на БСП.
– Откъде бяха информаторите?
– Предупреждението получих от един от заместник-шефовете на Военното разузнаване тогава. С него редовно обменяхме информация, поиска да предам думите му на Николай Добрев.
– Източникът ви изрази ли предположение по чие нареждане става тази медикаментозна диверсия, кой е имал интерес да се влияе върху състоянието на премиера?
– Становището на службите беше, че поръчката идва от групата на „Орион”, но аз бях скептичен към тази версия. Орионци нямаха чак такива възможности за въздействие. Вероятно тази следа ни е пусната за заблуда. Нашите анализи показваха, че най-вероятно това дрогиране става по поръчка на хора, близки до „Мултигруп”, или от среди на бившата номенклатура, които са искали Виденов да бъде по-малко ефективен. А той през този период изобщо не беше ефективен.
– Колко време Виденов е бил под тази зависимост?
– Нямам реална представа, но вероятно всичко е започнало от пролетта на 1996 г.
– Как реагира Добрев, когато му казахте опасната новина?
– Беше доста емоционален, беше шокиран, а и може би уплашен, но точният му коментар бе: “Предай му, че който се опита да каже това на Жан, ще му бъде отрязана главата още преди да може да слезе от първия етаж на Министерския съвет (където е кабинетът на министър-председателя – б.а.) до изхода.” Реакция, която еднозначно говори, че лицата, които манипулират политическата реалност в България, имат интереси, за реализирането на които животът на отделната личност няма стойност. Тези играчи не бяха дребни, по-скоро зад тези истории стояха големите кукловоди, които после хвърлиха Виденов на кучетата.
– Кои са големите кукловоди?
– Това са тези, които днес са най-богатите в България. Свързани са с бившото Политбюро на БКП. Не трябва да има съмнение, че тези, които държат сега икономиката на страната, са свързани с върха на режима на Живков.
– Предупредихте ли все пак Виденов?
– Не, не съм, отношенията между Кольо и Жан бяха доста напрегнати тогава.
– В какъв смисъл напрегнати, не бяха ли близки съратници?
– Досега не е казана публично истината, че Кольо не знаеше, че Виденов го назначи за министър в МВР. Научи го от медиите. Той не беше щастлив, че го набутват с този пост. Като чу, че влиза в правителството, първите му думи бяха: „Жан е мръсник”. Кольо знаеше, че правителството отива на кино и разбираше, че ангажирането му с този кабинет е еднозначно на съучастник в целия провал. Но нямаше как да откаже на партията си.
– През този период Георги Първанов беше плътно до Виденов, бил ли е наясно с тази афера?
– По принцип цялото поведение на Първанов до избирането му за секретар беше да е по-нисък от водата и по-тих от тревата. Насоката на поведение, която му е била дадена, е да бъде винаги с лидера, независимо кой е той. Фактически Първанов беше най-слабата фигура в Изпълнителното бюро. И ако прочетете внимателно стенограмите, които той е много горд да ги публикува и се изтъква, че едва ли не той е взел решението за отказ от мандат на БСП тогава, съвсем ясно ще се види иронията, с която Кольо Добрев разговаря с него. Доколкото знам, Първанов е стратегически готвен за това, което стана.
– От кого е стратегически готвен?
– Първо, трябва да се види кой е Първанов? Той работи като сътрудник в Института по история на БКП, който е звено на ЦК на БКП. Научните сътрудници в този институт имаха ранг на инструктор в ЦК на БКП. Въпреки че е бил научен работник, той е бил функционер на комунистическата партия. Тоест той е бил в много добра позиция, въпросът е как момчето от Сирищник се оказва в тази добра позиция? Вероятно прозират неговите връзки с историята „Гоце”. Стартът му в новата политика бе даден като кандидат за депутат от националистическата ОКЗНИ, а по-късно беше избран в ръководството на БСП. Първанов никога не се е отличавал с някаква инициативност, твърдост на характера, ясна личност. И изведнъж бе поставен на мястото на Жан Виденов. Явно Кольо Добрев е бил неудобен на кукловодите за този пост, в тази ситуация.
– Принадлежността на президента Първанов към ДС беше ли известна на Николай Добрев?
– Да, той беше наясно с досието много преди то да стане публично достояние.
– Допускате ли, че хората, които са подготвяли Първанов за лидер, са имали интерес паралелно с това Виденов да бъде под медикаментозна зависимост?
– Това е тактически ход. Според мен Виденов е използван само за масовата приватизация да я направи и толкова. Определени хора са имали интерес от нея и резултатите показват, че тя си е чист пладнешки обир. Всичко друго си е просто саботаж на правителството на БСП – от средната номенклатура, до банкерите, службите. Това с прословутата хиперинфлация също е много загадъчно, как така после тя приключи само за една седмица? Това си беше дирижиран ход да се обърнат левове в долари, а после по кредитите да не се върне почти нищо, а, от друга страна, да се компрометира БСП и Виденов като невъзможност да ръководят страната. Просто управлението на Виденов е било само един планиран елемент в прехода – да направи масовата приватизация, после друго правителство – касовата, и се вижда как се разпредели собствеността.
– Казвате, че Добрев се е отнасял със снизхождение към Първанов, но президентът формира друго усещане в обществото, че двамата са били изключително близки и са действали като екип.
– Това абсолютно не е вярно. Първанов започна да говори за Добрев след смъртта му. На Първанов му трябваше авторитет на заем, защото в БСП беше никой. Спомням си, че когато го избраха за лидер на партията, брат и сестра Бокови коментираха пред мен, че са ги ударили с мокър парцал. После обаче пропагандата го наложи като големия реформатор на БСП.
– Хора от НСО сигурно са били въвлечени в тази конспирация с дрогирането на премиера?
– НСО е наследник на УБО. Информацията за охраняваните преди отиваше при Живков, а след това вероятно пак е събирана, но е донасяна на бившите ръководители. Добрев беше наясно също с тази структура и когато стана министър, отказа официално да има охрана от НСО. Ген. Владимирав го убеждаваше колко е опасна ситуацията, но Добрев го отряза, че ще намери от МВР кой да го пази. Трябва да е ясно, че тези хора, освен да ти носят куфарчето и да ти отварят вратата, другата им работа е да събират информация за охраняваните.
– До Добрев стигала ли е информация от личния живот на Виденов?
– Да, получавал е такива сведения. За тях не можеше да има друг източник освен НСО.
– Какво разпространяваха гардовете?
– Например за някои негови лични изживявания, излизаха пикантерии. Тогава коментирахме с Добрев как може да допуска до дадено място да го кара кола на НСО и после да го връща и да вярва, че нищо не се знае. Той надценяваше ролята на тази служба, което показваше, че не я познава. После обаче с тази информация те пържат на бавен огън.
– Ако Добрев не е бил окалян с кабинета на Виденов, можеше ли да има друго развитие в партията и да направи реформи, различни от Първанов?
– Да си кажем откровено – Кольо беше пич, имаше и трески за дялане, но принципите му бяха ясни. Реално нещата с него нямаше да бъдат кой знае колко по-различно, защото формулата е зададена и един човек не може да промени ситуацията. Но с него нещата в партията и държавата щяха да бъдат по-принципни. Той можеше да прави компромиси, но без да загуби лице. Нямаше да е така пладнешко както при Първанов.
– Как приемате амбиците на Първанов да прави нов политически проект?
– Единствената му цел е да се запази като лидер. Освен това има хора, които са заинтересовани той да остане в политиката. В момента няма значение дали ще бъде популярен или не, сега се залагат перспективи за след 4-5 г. Явно тези, които го съветват и са инвестирали в него, смятат, че той може да се оформи като обединител и лидер на лявото пространство. Въпреки моята неприязън към него, той е много по-харизматичен от Станишев. Целта им е да има позиция, от която може да се преговаря.
ПОСЛЕСЛОВ С КОМЕНТАР ОТ АВТОРА НА БЛОГА
Това интервю е интересно лично за мен с потвърждаването на някои от тезите, които съм застъпвал в мои анализи и обобщил в книгата си “Президент на РъБъ”. Повечето от тях са “публична тайна” – като описанието на кариерата на безличния Първанов, наложен от кукловодите най-напред като националист в ОКЗНИ, а след това и като парашутист в ръководството на партията от Александър Лилов ( как и кога е станало това описвам в книгата, но макар това да е “екслузивна новина” , обясняваща генезиса на събитията у нас, тя така и не беше разказана от българските медии и политици – едно от много подобни премълчани новини в книгата, впрочем).
В интервюто се потвърждава широко развитата в книгата ми версия за двете служби, подчинени на президента, като източник на тайната му власт в нарушение на ограничените му по конституция правомощия. “Невзрачните” по длъжностна характеристика гардове от НСО са мощен инструмент за нерегламентиран шпионаж в полза на един прикрит автократ, стига той да е достатъчно безочлив да се възползва от неяснотата, от съзнателно замъглените законови разпоредби за контрола върху тази служба ( както и върху разузнаването – някой замисля ли се, че тъкмо то разполага в България с най-големи възможности да произвежда и в наше време т.н. СРС?!).
Мирослав Дърмов става първият отлично информиран бивш важен фактор в държавата от средата на левите, който проговаря публично по темата ( подчертавам – публично, защото съм разговарял неофициално и с други, но страхът от Първанов, около когото паднаха покосени от смъртта няколко близки другари, ги кара да изчакват). А Дърмов не е бил кой да е – имал е достъп да най-чувствителната за една държава тайни. В този смисъл свидетелството му, че от шпионажа на НСО се е страхувал самият “силен човек” в БСП, кадровикът на партията Николай Добрев, е забележително разкритие.
Че Добрев беше решителен човек и не се шегуваше, знам от личен опит. Заплаши ме с компромати, ако не престана да критикувам БСП. И понеже не спрях, започна да ме засипва с копия от документи, които съм подписвал, за да замина на работа в Ливан ( в тези стандартни бланки, разбира се, се декларира вярност към държавата и партията и т.н.), с което ми демонстрира, че събира подобен род материали за политически противници. Владееше мръсните номера ( нищо , че в БСП и лично Първанов се опитват да го канонизират като светец след смъртта му) и както се вижда от свидетелството на Дърмов, е очаквал срещу него да се постъпва по мръсен начин.
Ако Дърмов е първият проговорил бивш важен фактор в държавата от средите на левицата по чувствителната тема за тайния източник на президентската ( уж необяснима) власт, защото се чувства на завет в САЩ, скоро ще го последват и други. Да се готви да го сготви вторият.
Очевидно управляващите днес имат причини да не “ровят” в опасната за тях територия на главнокомандващия шпионирането в държавата. Ако в контраразузнаването и в МВР се сменят и борят различни лобита, то в НСО и разузнаването президентът е пълновластен господар вече близо 10 години. Но, по ирония на съдбата, именно бивши другари на нашия властелин, ще свършат повече работа в разбиването на омертата около тайните източници на неговото самочувствие да се озъби на всеки, включително на премиера, да си затваря устатата.
Който и да се кандидатира на президент тази година, ако иска да “респектира” в рамките на предизборната кампания преторианската гвардия на Първанов и нейната смазана със страх и облаги машина за шпиониране на българския административен и политически елит, трябва ясно да заяви, че ще разследва НСО и разузнаването за превишаване на правомощията през двата мандата на Първанов. Това го казвам вече не просто аз, някакъв си журналист – този път имам “свидетел” ( извън прогонените от НСО бунтари, които могат да бъдат заподозрени в лично отношение), като бившият Главен съветник на парламентарната комисия по националната сигурност Мирослав Дърмов.
Скъпи ми Инджев,
От доста време се каня да ви питам – какво чакате, та се не кандидатирате за Президент?
Така, като гледам, кандидата отляво отсега е изгубил – независимо дали е Станишев или Калфин. Отдясно нов Беронов ли чакате?
Волен е ясен – малко шум, малко лай, България на три планети, циганите на сапун, евреите в Израел, Македония обратно при нас – най-много до 3-то място.
Сериозно ви питам – няма ли да се кандидатирате?
Най-малкото, като правоверен седесар, можете да разчитате на Костов и Димитров за подкрепа.
И тогава ще имате възможност да изчистите Авгиевите обори на властта у нас.
НАРОДЪТ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ,
ГОСПОДИН ИНДЖЕВ!!!!
(БКП?)–>ДПС–>БСП–>САЩ…
Само тази биографична верига ми стигна, за да реша, че не ми се губи времето да чета интервюто.
Еми така си е баш!
А Гуце си вози червения задник в нов мерцедес на 1 милион лева. Плъзнаха слухове, че са взети от Българска коледа, но това са гнусни инсинуации – взети са от бюджета на същото подвластно само на Гуце НСО, което значи че са взети от държавния бюджет – от теб, от мен, от нас! И понеже те са взети оттам, вместо да отидат напр. за лечение на болни дечица, се налага и Гуце да прави бг коледа.
Срам, срам. Колкото повече, толкова повече!
Уважаеми г-н Инджев,разбирам да е някой друг,но точно стопанинът на един и най-талантлив журналист
на България,няма как да не си спомня,колко пъти съм коментирал в неговия блог,болката ми,че децата Живкови,Добреви,
Премянови,Велчеви,Бокови,Пръмови и т.н. и т.н. би трябвало да се поучат от ГОЛЕМИЯ ПИЧ на БКП,при когото изпратих мой приятел,да му съобщи,че Левицата няма защо да стои настрана и да подценява Негово Величество,ТЪЙ КАТО от преторианци,освен “опричници”,
държавници не стават:
Отговорът МУ съдържа гарнитури,
неподходящи за завистници,в психясал свят,но Главното бе:
“Знам,че ще стане така,но няма да ми позволят!”
Кольо обичаше да наднича по щандове с книги на пл.”Славейков”,
а Мирослав Дърмов,е прав за изядения калай от “бъдешия велик наш стратег”, около онзи пленум,
когато моят човек многозначително е хванат под ръка от Николай Добрев!
Точно и “заради калая”,моят приятел никога не пожела да стъпи в Белия дом!
В такъв смисъл и от такива съображения,не Станишев или ББ,а Г.Първанов си е един “перфектен Октавиан!”,когото Волтер нарича “изкусно чудовище”,но нашите различия с Вас не са приключили!
Към Др. Ленин:
Поради връзката с паметника на най-скъпоценното ви нещо, съветската армия, вашите другари напоследък съвсем озверяха със своя спам в скромния ми блог. Налага се да спестявам тъпизмите им на читателите, които , за разлика от мен, са невинни и с нищо не заслужават участта да ги инквизирате чрез проява на глупост.
Но и в глупостта има степени. Когато постигнете някоя нова, превъзходна, прибавям я в хербария.
Благодаря ви като колекционер, др. Ленин!
Здравейте, г-н Инджев.
Първо, поздравявам усилията Ви в борбата срещу комунистическите символи. Но тук искам да направя връзка между ранната политическа кариера на г-н Дърмов, като депутат от листата на ДПС и да Ви попитам как ще коментирате оставката на дясната ръка на Сокола Касим Дал?
Паралелната всемогъща политико-икономическа власт на ДС-Мафията в Бъгария е фактическият господар на Българската нация и държава.И ако искаме да се освободим от този нагъл червен господар, трябва да си възстановим откраднатите закони на Търновската Конституция. Но ако по една или друга причина не желаем да си върнем, тези законни Български закони, тогава ще продължаваме да робуваме в републиката на съветските-руски кукли и кукловоди от ДС-Мафията на Ръ Бъ.
Drugarju Lenin,
poneje az ne moga da bada tolkova vejliv i diplomatichen kato Ivo Indjev shte te pomolia da se obarnesh kragom i da poteglish v posoka Sirishtnik. Tam pod chervenoto zname, koeto vi rodi se sabirat ostanalite sirishtnici na Djihad. Problemat e che ne ostana s koi da se boriat. Shtoto narodat malko po malko si zagiva pod madroto rakovodstvo na partioata i neinite verni sinove: drugarite-donoschici i partiini sinove Goce, Bace, Sokolo, Tzaro, Prokuroro Velchev, Serioaja (shtaih da go zabravia ama toi e tolkova nevzrachen che nishto chudno), Kireto Dobrev, drugarkata Pramova-Kuneva, Hristo Biserov. Ostanalite imena mojete da gi namerite v komisiata po dosietata. V tozi smisal naistina ne ostanaha mnogo svestni kadidati za prezident. No Ivo Indjev e mnogo po svetal obraz i ne bi mogal da otgovori adekvatno na iziskvaniata za prezident. A imenno – chenge ot DS, v gaza komunist i genetichno obremenen prostak. Moje bi vie bihte mogli da pokriete niakoi ot iziskvaniata. Cecko Cvetanov veche kato che li se e nasochil v tazi posoka.
“Другарю” Ленин,
разбирам, че вие и такива като Вас измервате всичко с властта и стремежът към нея, защото като правоверни болшевики много добре знаете, че без властта сте нищо и сте обречени на маргинализация. Озверението, обхванало разлагащата се от липса на власт БСП, така както се разсъхва каца без вода, е доказателство за основния ви порок – стремежът ви да властвате во веки веков. Но за щастие това няма да се случи и осъзнаването на това е, което ви изважда от равновесие. Нормалните хора, за разлика от патологическата ви обремененост с чувството на несменяемост във властта,не търсят власт, както подхвърляте, а се борят за каузата на истината и свободата. И това е най-страшното за вашето царство на лицемерието и лъжата.
” Това с прословутата хиперинфлация също е много загадъчно, как така после тя приключи само за една седмица? Това си беше дирижиран ход да се обърнат левове в долари, а после по кредитите да не се върне почти нищо, а, от друга страна, да се компрометира БСП и Виденов като невъзможност да ръководят страната. Просто управлението на Виденов е било само един планиран елемент в прехода – да направи масовата приватизация, после друго правителство – касовата, и се вижда как се разпредели собствеността.”
Според мен точно в това изказване се загатва за истината за неуспялия преход в България. И тук обаче няма отговор на въпроса: КОИ СА ТЕЗИ “ОПРЕДЕЛЕНИ ХОРА”, които дирижират правителствата в България. Изглежда, че всички се страхуват да надникнат зад кулисите. Първанов е кукла на конци. КОИ СА КУКЛОВОДИТЕ?
Към “Гларус”
Моля Ви да ми позволите да отбележа, че една от причините за инфлацията в края на 1996 г. беше липсата на всякакви пазарни реформи от страна на правителството на БСП начело с Жан Виденов и наливането на 180 млрд. лева /неденоминирани/ в губещи предприятия. Бих се разочаровал много, ако базирате ръзсъжденията си върху теорията за “управленски центрове” извън страната – в крайна сметка всичко това води до “световното еврейство”, “световното правителство” и други “бисери” на почитателите на “световната конспирация”. Както знаете, инфлацията не приключи за седмица, а трябваше да се деноминира българския лев и да се въведе валутния борд, за да се спаси финансовата система на страната, срината при управлението на БСП през 1994 – 1997 г. И още – никой не е пречел на БСП да извърши необходимите тогава на страната реформи. Те предпочетоха както тогава, така и след това, при управлението на Станишев 2005/2009г. безвремието и бездействието.
Г-н Гларус,питате кои са поименно кукловодите.Няма как да бъдат изброени поименно,защото комунистите конспиратори ще кажат: няма доказателства и свидетели!!!Но опитай се да издириш ЕДИН,поне ЕДИН бивш член на Политбюро,ЦК на БКП или Окръжни/областни/комитети, който да е регистриран в Бюрата по труда като безработни,или да е получавал социални помощи по бедност.ТЕ ИЛИ ТЕХНИТЕ ДЕЦА.Така че там са кукловодите и ние с отказа си да приемем очевадното за истина се препираме за ежедневни “събития” и факти,които ни подхвърля тяхната медийна общност.
Интересно защо не ми излезе коментара?!
Към Ангил Грънчаров:
Не знам. Не виждам такъв.
Imenata na kuklovodite!
Gestapoto naprimer?
Chuvali li ste za zeta (ili sina – ne znam tochno) na drugaria Atanasov, bivsh minister-predsedatel na BG?
Drugaria Velchev naprimer nastoiasht prokuror? Drugaria Pramov? Te ne sa edin i dvama. To e ciala mreja ot bivshi drugari i nastoiashti kapitalisti koioto se krepiat i se samovazproizvejdat. A Sirishtnikat im e paravan i officialno lice v sashtoto vreme sreshtu shtedro vaznagrajdenie.
Обърнете внимание на думите: “Предупреждението получих от един от заместник-шефовете на Военното разузнаване тогава. С него редовно обменяхме информация, поиска да предам думите му на Николай Добрев.”
Чудесно признание за НЕЗАКОННАТА намеса на Военното разузнаване във вътрешната политика. За превръщането му в ПАРТИЙНО разузнаване. За продължаващата зависимост на най-мощната разузнавателна структура, която днес се нарича служба “Военна информация”, в политическите борби и прякото й участие във вътрешна битка в БСП. По тогава действащия Закон за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и вътрешните правилници, наставления и т. н. военното разузнаване (наричано РУ-ГЩ – Разузнавателно управление на Генералния щаб) НЯМА ПРАВО да действа на българска територия, НЯМА ПРАВО да участва в политически, партийни и други акции, които нарушават ПОЛИТИЧЕСКИЯ МУ НЕУТРАЛИТЕТ . Принципите на военното разузнаване го задължават да събира, да обобщава, да анализира информация от военен, военнополитически и политически характер за други държави, да подготвя доклади, анализи и прогнози, които да предоставя на висшето държавно ръководство с цел то да взима адекватни, отговорни, оптимални управленски решения.
Ако се съди по периода (1996-1997 г.) въпросният заместник-началник на военното разузнаване е генерал-майор Стоимен Стоименов – политически офицер, служил дълги години в Главно политическо управление на народната армия (ГлПУНА) и пратен в РУ-ГЩ от родната партия да кадрува сред военните разузнавачи. Така др. Стоименов е скрит от “репресии” като съкращения, уволнения поради професионална непригодност и пр. неудобства. Забележете, че въпросният “генерал” не е никакъв разузнавач, а обикновен политически офицер. “Лаладжия”, както казват командирите. След като с укази на президента Желев от 1991 г. политическите органи в БА са разформирани, а със Закона за политическите партии комунистическите партийни организации са изведени от поделенията, БКП/БСП изпраща на “строева” служба част от най-верните си кадри.
Повече от 10 години др. Стоименов предлага и подготвя назначенията във военното разузнаване, за чиято съдба така трогателно се тръшкаше президентът Гоце през лятото на 2010 г. След като достига пределна възраст за генерал, др. Стоименов се пенсионира, но ОСТАВА във военното разузнаване като безЦЕНЕН цивилен експерт. Забележете: без да има каквото и да било ОБРАЗОВАНИЕ за разузнавателна дейност, без да е завършил дори школа за младши сержанти–войскови разузнавачи. Др. Стоименов завършва политически профил (дрън-дрън) на Военното училище “В. Левски” във В. Търново, става началник на комсомолския отдел на ГлПУНА и влиза сред елита на политработниците, след като получава алена диплома в ковачницата на политически кадри за Червената армия и за БНА – политическата академия “В. И. Ленин” в Москва. После усилно гради партийни и комсомолски организации в армията, разследва прегрешили комунисти, участва в издигането и отстраняването на висшите командни кадри в БА.
След като достойният син на партията и народа най-сетне е пенсиониран от Военното разузнаване, продължава неуморния си труд. Днес др. ген. о. з. Стоименов, доктор по изследване на Нищото, оглавява Съюза на разузнавачите от резерва и е временен (на ротационен принцип) председател на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО). Защо човек без професионална подготовка и без професионална биография оглавява съюза на професионалните военни разузнавачи, можем само да гадаем. Предполагам, че др. Стоименов е бил предпочетен пред мъжете, умеещи да играят наяве ролята „И сам воинът е воин”, с протекцията на отдел „Военен” на ЦК на БСП на ул. „Позитано” 20, където др. Стоименов често се отбива за консултации и указания. Но подобни разсъждения биха могли да бъдат наречени „голословни и без доказателства” от изтъкнати ескперти по сигурността като др. Ангел Найденов, който е министър в сянка на силовите ведомства.
Прави крещящо впечатление грубата реакция на този Съюз на разузнавачите от резерва спрямо уж сродния Съюз „Атлантик” през август 2010 г. Атлантиците ясно декларираха несъгласието си със задкулисните маневри на /п/резидента Гоце при подбора и назначаването на новия началник на Военното разузнаване. Червените резервисти от „разведката”, както те обичат да заявяват, публично се разграничиха от съюз „Атлантик”, без да декларират своя позиция. Само заявиха, че приказките за военните разузнавачи не са полезни, че най-патриотичната постъпка била изобщо да не се обсъжда какво се случва в служба „Военна информация” и че никой нямал право да анализира дейността на върховния главнокомандващ. „Молчать, не рассуждать!”, както е пишело върху танковете на сталинската Червена армия, „освободила” ни от държавност, от собственост, от бъдеще.
Останалите „обществени” организации-членове на КООСО са Алианс за Сигурна България (Съюз на биячите) с председател „генерал” Красимир Петров-Сопаджийски; Обединение на българските националисти „Целокупна България” с председател акад. Григор Велев – вечен кандидат за президент; казионният Съюз на офицерите и подофицерите от запаса и резерва (филиал на „Позитано” 20) и Гражданско сдружение „Глас”, водено от президентския съветник и лондонски професор Димитър Иванов. Цветът на българската нация! Според представители на Съюз „Атлантик”, съюзът е отказал да продължи членството си в КООСО заради опитите конфедерацията да бъде ангажирана в политическия проект на Първанов АБВ.
Както виждате, „те пак са тук”. Още са тук. Всъщност, не са си тръгвали. Всъщност ние сме си тръгнали.
Кукловодите са в Москва, затова не се знаят имената им.
Мараба, “артелчик”! Сетих се кой си. И ти ще се сетиш за мен. “Доживяхме да се видим цивилни!”, както рекъл милиционерът в банята.
Прав си за др. ген. Стоименов. На доста хора от нашия бранш подля вода. Искам да припомня случая с Петър Зикулов – бивш военен аташе в Румъния, който бе арестуван за далавери през 2009 г. Заедно с румънския офицер Флоричел Аким Зикулов-младши призна, че е търгувал с информация в интерес на Украйна. Но според румънски медии крайният получател на информацията най-вероятно е Русия. Русия продължава да черпи информация от бившите си възпитаници, които след завършване на школи на ГРУ са били вербувани да сътрудничат на СССР и на онова, което остане след него. Полк. П. Зикулов е племенник на дългогодишния началник на българското военно разузнаване преди 10 ноември 1989 г. (РУМНО) генерал-полковник Васил Зикулов.
Преди година-две старият Зикулов издаде мемоарна книга, в която се обозначи като отявлен сталинист. Бил е шумкар. После – политически офицер. Сам признава, че когато го назначават за началник на РУМНО, нищо не разбира от разузнаване. За сметка на това е комунистически фанатик. Бях учуден как 18-20 години след падането на комунизма някой може да пише и да мисли по този начин. Един фанатик по дефиниция не може да е достатъчно умен, за да бъде добър разузнавач.
Така че, ако ви се стори, че някой ви подслушва, не бързайте да обвинявате МВР, ДАНС или частни детективи. Може да ви дебне Военното разузнаване, за което няма закон вече 20 години.
Хаирлия да е!
Ако ви интересува, руският доброволен агент о. з. полк. Яни Янев работи в ръководството на Съюза на запасните офицери и получава заплата освен пенсията си. Списва книжици и вестничета за героизма на шумкарите през “съпротивата” и в “отечествената” война 1944-1945 г.
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО…МАФИЯ ИНТЕРЕСНО КОЙ Е ПОДГОТВЕН СЛЕД ЕРАТА ГОЦЕ…
Червената мафиотска “мрежа” в България е много яка – почти като тази в Русия – жалко но факт!
А Гоце е една удобна маша в ръцете им.
Опитах на два пъти, но може би защото беше дългичък, затова не е излязъл. Както и да е, не е голяма загубата. Да видим дали сега това ще излезе. Напоследък имам големи проблеми с нета и с бразауърите, та нищо чудно проблемът да е “в моя телевизор” 🙂
Г-н Инджев,Гоце е толкова тепигьоз,че нищо не може да го сащиса!
Д-р Любомир Канов
В последно време започнах да губя вярата си в българското слово и в съпътствуващия го умствен процес. С нарастващ ужас забелязвам, че каквото и да бъде изречено или логически доказано на родния ми български език, няма абсолютно никакво значение.
Съвършенно безразличие посреща каквото и да било разкриване на каквито и да било потресаващи факти и никакво възмущение не предизвиква изричането и на най-необикновените и фрапантни публични лъжи. Каквото и да бъде казано, не само в обикновен разговор, но и в най-отговорна форма от облечени във власт хора, на ниво държава, съд или политика, не носи никакви последствия – и всякакви твърдения, поразяващи със своята абсурдност и фалшивост, биват пускани в циркулация, само за да бъдат забравени от всички на следващия ден.
Своеобразната публична деменция е сякаш символизирана от беззъб квартален алкохолик, интервюиран от случайни и апатични телевизионери, фъфлещ мъдрости от типа, че „всички са маскари!”, без да е имал никога храбростта сам да се погледне в огледалото. Разрушителната ръжда на една много специфична българска корозия на истината и яснотата е покрила ламарините на всяко публично учреждение, властова институция или катаджийска будка – и е оцветила ежедневието на българския човек в особен кафяво-кален колорит на униние и безнадеждност. Удивителен публичен „дискурс” се е наложил навсякъде и особено в „юриспруденцията”, в съда и правораздаващите органи, сякаш елементарната логика, изучавана някога в училищата, е забранена – и на нейно място се е настанила паралогиката на псевдолозите-фантасти, чието подобаващо място е в трактатите за мисловните разстройства.
Мотивите на съд и прокурори звучат налудно, когато свождат своите абсурдни и нелепи решения до суверена, т.е. данъкоплатеца, който им плаща, за да получи от тях правосъдие. Физиономиите на тежки престъпници и техните истински злосторства остават скрити в качулките на якетата им или пък се появяват триумфиращи, когато магистрати от типа на Пенгезов, Сантиров, Георги Марков, Лазар Груев, Спартак Дочев и подобни ги освобождава – и на практика ги защитава с пунктуалистични доводи, или пък ги хоспитализира с нелепи диагнози. В най-лошия случай делото се връща за доразглеждане. Ломброзо тържествува в публичното и медийно пространство, показвайки дегенеративни физиономии и победно дефилирайки от екраните с посткомунистическите черепи на Румен Петков, Алексей Петров, Райдовски, Цвятко Цветков, Гиню Ганев, Цветелин Кънчев, които ни разказват “играта” и ни просвещават в тънкостите на политическия дискурс.
Но вместо публично изумление или потрес, улицата, масовото народонаселение и развеселените цигани – съставляващи, така да се каже, преобладаващото обществено мнение, удрят по две-три гроздови и пускат чалга канала, ако не е дошло още времето за Слави. Българският език е загубил до такава степен смисъла си, че младите хора постепенно започват да го избягват, като носител на зъл, свадлив и безнадежден глас от миналото, глас на лъжата, който трябва да бъде забравен и заменен с логичния и смислен английски. Мисля, че много от тях вече го използват повече като ругателен език, като махленско арго за разпри и обиди, за общуване между простаци, докато те си спелват и даунлоудват истинските неща на английски помежду си или със своите връстници по света. Изключвам Гетото, защото по принцип там младежта не говори български, освен гореспоменатите ругателни изрази, смесени с около 300 индоевропейски думи.
Последните мохикани на българската словесност, в самотно отчаяние и нищожни тиражи, в мъждукащи публикации и затулени блогове се опитват да кажат, да оспорят, да хвърлят светлина. Всуе. Няма кой да ги чуе, няма кой да прочете, никой не се интересува, никой не помни, че съществува “език свещен на нашите деди”. Мисленето е заподозряно като излишно, умствената дейност като безполезно занимание на гламавци, добрият изказ и изящната словесност са за “аутсайдери”, които не принадлежат на днешната българска реалност.
Защо тогава седя и пиша тези редове? Нали знам, че онези неколцина, които може би ще прочетат онова което съм написал, мислят като мен и даже го знаят по-добре от мен, а останалите няма никога да го прочетат?
Това е основният въпрос, който си задавам от доста време и на който нямам достатъчно разумен отговор. Ако наистина имаше някакво значение написаното, изпятото, изкрещяното по площадите, нали днешната действителност щеше да бъде друга, обществото нямаше да е в плен на престъпния криминално-кадесарски свят от нечетящото книги подземие, а щеше да е затворило подземието с изчадията и да е хвърлило ключа в дън гори тилилейски? Нима ще се окаже прав писателят Соломон Волков, когато пише след значителен и сериозен анализ на епохата, че Сталин е титан, защото е променил завинаги историята на планетата със своята безмилостна решителност да действува, докато поетите и интелигентите са хвърляли своите литературни копия с писец на върха към ботушите на бронзовия истукан, обляни в сълзи и затрупани в смачкани стихосбирки, мятали са гневно своите острилки, писалки, ноти и поеми срещу ботуша настъпил здраво гърлото им. И в крайна сметка не са променили нищо, освен шанса някои да останат живи, а други да се откупят и да получат по някоя дребна привилегия… Освен, онези разбира се, несретните, които са замръзнали, клекнали в студа край някоя дупка в леда, служеща за клозет, като поета Манделщам – или пребити с с тояга в главата от Шахо Циганина като Сашо Сладура в кариерата край Ловеч. Способността да убиваш, „това най-просто човешко умение” както го нарича самият Исак Бабел, гениален разказвач и неуместен чекист в болшевишката Конармия, по-късно размазан от същия онзи ботуш, защото е имал неправилната политическа антропология и е носил очила, не е нашата сила.
Ние не се научихме от нашите мъчители, ето вече 65 години, как се измъчва човек, как се режат пръсти с лозарска ножица, как се взимат рушвети, как се бие паднал човек с железни прътове от 20 души с черни якета, как се нанася удар с метален бокс в лицето или от изневиделица – с гола бръсната глава – в носа на някой неподозиращ, уж да си вземеш огънче от него. Как се пребива невинен арестуван човек с тояга и се хвърля на свинете. Как се говори с бездарен, гъгнив глас баналност след баналност за „общото благо” – и след това как се хилиш като хиена над баламосаните глупци, които те избират за президент, макар да си бил слуга на господарите ти от комунистическото Гестапо. Как се става внезапно милиардер от довчерашен копой, пазещ властта на Политбюро – и как от правоверен марксист–ленинец се преобразяваш в масон, а по-късно и в колекционер и ценител на скъпоценни антики, изкопани от нашата земя от иманяри и доставени до “капото” от бивши подопечни кадесари, станали по съвместителство търговци на музейни ценности като Димитър Иванов – Митьо Гестапото?
Това не го можем, това не го научихме; хората на действието, на побоя, на подлостта и насилието, неспирани от никакви вътрешни и, както се вижда, външни или законови забрани, ни „разказаха играта”, разкатаха ни фамилията, прогониха ни или смачкаха когото можеха да докопат – и след триумфалното ни завръщане в „семейството на европейските народи”, седнаха здраво върху главата на стадото, наречено българи. Знам, че е несправедливо да се обобщава за всички наши сънародници, но наистина „лошото” победи България, не без помощта на нашия собствен народ , както разбира се и на неговите бездарни и подкупни лидери. Истината е, че народът е, който съвсем демократично избира постоянно на власт комунисти, подобни на агента Гоце – и търпи Станишев да се усмихва като приказен шебек от някаква лоша приказка със сюжет “Синовете на Политбюро”, които „пак са тука, на всеки километър, от червеното знаме родени”. А от другия етничен ъгъл наднича „народния представител” на ДС Доган, с чаша уиски и пура в ръка, ръководейки криминалната си империя и раздавайки порционите от охраняваните си от държавата сараи.
Стана вече кристално ясна схемата, по която беше тласнато през всичките тези 21 години българското общество. Най-коварните от водачите на Партията в съдружие с босовете на Държавна Сигурност и под закрилата на своите босове от КГБ извършиха социален преврат, маскиран като преход към демокрация. Целта им беше чисто материална, което като материалисти те не би трябвало да крият дори. Методите им на “преход” бяха типични за тях от 9/9/44 и до днес. Първо и най-важно беше да се запази страха, техния най-верен съюзник. Вместо “държавният страх”, страха от институциите на репресията, която беше вездесъща, се появи и насади дифузния страх от неуловимия, ненаказуем и всемогъщ криминален престъпник, който тайно или явно беше закрилян от новата “демократична” държава и от съдебна система, изцяло инфилтрирана и ръководена от ДС. Законът на силата, на куршума, на пребиването и рекетирането, на “силовите бригади” , на масовата битова и ненаказана престъпност стана ръководен принцип.
Това не беше случайно, а съвсем умишлено, първо, за да компрометира истинската демокрация и второ, да осигури “хляб’ за огромната армия от кадри на бившата ДС от ниските звена, пълчищата от биячи, военизирани спортисти от типа на “хранените хора” на прабългарските ханове или “опричниците” на Иван Грозни, съгледвачи те или просто криминалите, които са били винаги “социално близки” по израза на Сталин. Третият и особено полезен ефект за, както ги наричат – “кукловодите” на прехода, беше масовото напускане на страната на всички онези, които се обезкуражиха, че в България може да се започне честен малък бизнес, че има някаква гаранция за човека, неговата и на децата му сигурност и лична собственост и че може да се живее достойно. Това беше истинската победа на злото, защото успя да прогони много от своите потенциални противници и да премачка най-важното в сърцето на един народ: Надеждата, че има смисъл, че има някакво бъдеще, че сме се отървали от изродската система, която ни беше превърнала в безпомощни роби.
За инфлациите, пирамидите, манипулираните недоимъци, контрола върху медиите, присвояванията на собственост е ненужно да се говори, защото всичко вече е ясно за всички, но е вече прекалено късно това да се промени. И резултатът е видим с безпощадна яснота за всеки, който пожелае да го види.
За какво става дума, мили мои сънародници?
Ами, става дума за един измиращ народ, за една история на един измиращ народ, и няма защо да се преструваме, че не виждаме това. Един полумъртъв език, една въздишка от умъртвените села, където някога са живели хора, които днес са само географски обозначения на смъртта. Оставени на доизживяване кретащи бабички, полуразрушени църкви, затлачени с боклуци реки, кални улици, по които се движат изкаляни овце и овчар с гуменяци и бейзболна шапка на която пише NY GIANTS. Няма миризма на хляб и тичащи деца, няма родове, няма сватби, освен циганските, има Скайп и сиромашки преводи от гурбетските спестявания, достатъчни да се продължи още малко агонията. Безнадеждни градове от панелни блокове с ръждясали балконни конструкции, пустинни площади от мрамор с паметници на дебелокраки хора с метални ямурлуци, шмайзери и стиснати в посока на небето юмруци, по които през зимата се пързалят изкорубени от живота хора с такета и пълни с кисело зеле найлонови торбички. По изкъртените улици са паркирали двойно Майбах и Бентли автомобили, а наоколо безразлично обикалят с цигара в уста дебели полицаи, които по нищо не се различават от онова, което някога наричахме “мицове”. Прехода не се състоя, те “пак са тука”, те никога не са си ходили. Ние си отидохме.
И все пак, доколкото ми е дадено словото, доколкото все още съществува нашият прекрасен език на който говоря и който ми е завещан като майчин език, отказвам да мълча, отказвам да се примиря с гибелта на всичко за което са мрели по бойните полета нашите деди и прадеди, отказвам да приема смъртта на езика ни, културата ни, музиката, генетичната ни история и всичко останало, което представлява за мен България. Мисля, че дори да останат една дузина хора, които съхраняват в себе си тази памет, все пак не всичко е загубено. Ако пък дори една дума от написаното има някакъв смисъл за някого и го накара да се замисли, това ще е знак, че не винаги ботуша и злото побеждават, че словото може би е по-силно от оловото.
Д-р Любомир Канов
Този текст ми го изпрати приятел, който не е автора. След прочитането му се разплаках.
Към Радост:
Така е, текстът е страхотен ( четох го във Фрог.нюз) и показва, че и от чужбина, където живее д-р Канов, може да се направи правдива дисекция на тумора, насред който живеем тук, но отказваме дори да заблежим самото му съществуваме, камо ли пък да се борим с него.
Без съпротива той е осъден да победи, а не ми се иска никак. Поради което призовавам да се преборим най-напред с това, което “пропуснахме”: със собствената си търпимост към лъжата, която си има монументално изражение в центъра на София..
Току що научих,че Първанов е дал вечеря на Путин в пиано бара Франк Синатра,София, когато е бил в България предпоследлия път. А собственик на бара е Мишо Бирата. Направете две и две
Властта се взема.Пищова винаги ще бие писалката.Овчаров го каза в прав текст-ние ще бъдем богатите.На когото не му харесва Балкана е свободен (бай Тошо)-но да си пазари и чужда армия.
Матьо:”Пищовът винаги ще бие писалката”.
Партизанинът-главорез от старозагорския край Чочоолу е имал девиз:”Един куршум върши повече работа, отколкото стотици думи”.