Като лозе на баир им е на “египто – лозите” египтологиката. И май не само у нас.
Гледам и се чудя какво чудно има да се види, щом гледаш, дори и разсеяно да зяпаш, най-видното. Я се загледайте малко в телевизора! Какво(не) виждате? Бройте до три(десет). Ако ви е малко, бройте до шест(десет). Схванахте ли?
Машаалла! В буквален превод от арабски означава “ това, което Алла иска”, а най-кратко се свежда до “браво”!
Познахте! Не виждате онова, което е основна черта на големите, масовите, огромните дори демонстрации в тази ( онази) част от света: не виждате натрапваните от поне 60 години насам символи на омразата, абсолютно задължителни за струпването на големи маси демонстранти в Близкия изток.
Няма го универсалният, вездесъщият пенкилер за всички болежки на тоталитарните и авторитарните режими в най-враждебния на демокрацията ( и същевременно изключително важен за здравето на планетата в много аспекти) регион в света, където вече второ столетие деспотизмът на управляващите се крие(ше) успешно зад систематично подклажданата омраза към външния враг.
Нито едно израелско знаме и неговия американски хастар със звездите не се видя да гори на кладата на народното недоволство в Тунис, Египет, Йордания и ( о Аллах!) – дори в Йемен! Нито едно.
Какво става, да не би американският империализъм и неговата ционистка рожба да се превзели сърцата на арабските паупери и на средната класа ( дори) във въпросните държави?
Нищо подобно. Съзнателно култивираната, канализираната срещу външната заплаха енергия на арабските маси, за която като гръмоотвод служи от поне две поколения насам надъхваната от самите арабски режими омраза към агресорите, ционистите, империалистите, колониалистите ( в някои случаи дори и към комунистите), “изведнъж” отхвърли натрапените лозунги. Няма ги. Драмата се оказа вътрешноарабска.
Това е най-големият кошмар на вождовете, които (не)се сменят по върховете на този равнинен древен регион с илюзията, че могат вечно да надхитряват и да държат в подчинение своите също толкова древни народи.
Да се готвят за “изненади” останалите спекуланти с външнополитическата стока, търгуващи с емоциите на народите в свръхбогатия регион, населен с ненормално бедни широки народни маси, за които важи поговорката “ петрол гази, гладен ходи”.
Чудеса, уважаеми “наблюдатели”, стават не само по Коледа!
Г-н Инджев, мислите ли че в Египет има възможност за повторение на случките от 1979 в Иран?
Към Мартин:
Има такава опасност, ислямистите още не са се свестили от факта, че някой ( в случая аморфна маса от гневни млади хора, които ползват интернет, мобилни телефони и др. подобни западни джаджи) са им измъкнали инициативата.
Ислямистите обаче са като комунистите: бива ги в конспирацията и консолидацията. Няма да е учудващо, ако яхнат недоволството. И тогава ще стане много лошо, защото Египет е за арабския свят е като Русия за православния: ако кихнат в Кайро, в останалите арабски столици настиват.
Историята помни много случаи, когато една революция започва спонтанно с масова енергия, но бива оседлана от малка група добре организирани фанатици. Надеждата е, че египтяните са си взели поука от иранския урок, когато справедливият гняв на беднотията и търговската прослойка (без която бунтът срещу шаха нямаше да успее) беше употребен от аятоласите.
Системата на строгата йерархична традиция на шииския клон на исляма( сунитите, каквито предимно са мюсюлманите в Египет, поне имат “правото”да се обръщат пряко към всевишния), обясняваше ефективността на мобилизацията зад лозунгите на Хомейни.
И най-опърпания квартален молла в света на шиитите е овластен да посредничи между редовия мюсюлманин и Аллах, превръщайки се в ръцете на висшето духовенство в инструмент за контрол над народа от болшевишки тип.
Същевременно ислямският фундаментализъм ( сунитски по своите корени) е …египетски феномен. Цяло чудо е, че досега не се е развихрил на попрището, което му предстовят масовите бунтове в Египет. Изглежда десетките години светски режим в страната, при всичките му авторитарни недъзи, е успял да повлияе на тази страна от традционния обществен манталитет. Интересно е да се види в репортажите, че жени с открити лица и западно облекло ( по дънки) участват в протестите.
Има сведения, че гипетските копти ( най-древните християни в света- “малцинство” от поне 10 милиона в Египет), са много активни участници в бунта- вбесени са допълнително от неотдавнания акт на вандализъм срещу техни църкви.
ано поне това да е ползата от вредата…
Г-н Инджев, не знам дали знаете, но Африка масово се християнизира. Всеки ден по няколко хиляди мюсюлмани приемат христянството. Обратен процес не е забелязан. Високопоставен имам с тревога обясняваше, че ако християнизирането върви със същите темпове, до 20-30 години няма да останат мюсюлмани в Африка.
В известна степен думите ви важат и за щатите. Особено в последните години. Ако навремето комунизма е бил истински враг(а може би по скоро удобно плашило, както капитализма), днес почти никой не вярва на мита за ислямистите и тероризма.
Много сте прав в коментара си Г-н Инджев, но елегантно заобикаляте фактите. Омразата на средната класа и бедняците към агресорите ционисти и империалисти започва и съществува до днес, след прогонването на палестинците от Палестина и образуването на Израел. Тази омраза не е насаждана от Арабски режими и диктатори, а е потискана от тях чрез водене на прозападна външна политика. Ако вие сте прав, бунтовете нямаше да са в Египет и Тунис, а в Иран. Погледнете малко назад в историята и вижте как са живеели заедно евреи и араби преди образуването на израелската държава. За останалото съм съгласен с вас.
Г-н Инджев въпрос и от мен.Мислите ли,че това което се случва сега в Египет някога може да се случи и в РБ.Утре е 1 февруари.Бог да прости избитите от комунистическия режим.
http://www.change.org/petitions/support-the-peoples-revolution-in-egypt-
Подпишете тази петиция! Младите хора там имат нужда от тази подкрепа. За първи път от създаването му Интернет е блокиран в Египет!
Към Мишо:
Тук ситуацията е патова: ние ( в масовия случай) НЕ протестираме за КАУЗА, уви. Само силен ритник по джоба ( масово), както през 1996-97-ма г. е в състояние да изкара на улицата разнородни по своите професионални интереси българи ( иначе гилдия по гилдия всеки протестира за конкретни заплати, проценти и т.н.) и бива лесно “отстрелван” от съответната власт).
Казвам обаче, че е патова тази ситуация, защото нормалнте хора не искат безредици и бунтове и съответно не искат такъв икономически срив, който да ги обоснове…
Точно такова е положението и в Русия, както изрично пише в книгата си “Руски дневник” Анна Политковская, издадена посмъртно…
Към макдейч:
Бунтове имаше и в Иран, огромни и също не беше подпалено нито едно знаме на “враговете”, срещу които режимите в региона традционно насъскват масите, за да отклоняват вниманието от вътрешните проблеми.
Новината е , че не това е водещият мотив за струпването на огромни маси протестиращи и те изобщо не искат да използват обичайните чучела на подклажданата отгоре арабската омраза – десетилетното преиграване в това отношение е постигнало обратния ефект ( не като “любов” към Израел и САЩ, но като отврат от собствените режими, “въоръжени” пропагандно с оръжието на насъскването към външния враг).
Така е – хората в Египет,макар и лишени от чувството за омраза,за това,че някой друг им е виновен,се вдигнаха!И сигурно им е дошло до гуша – работил съм 2 год. с египтяни – те са изключително хрисими, коректни и работливи хора.
А ние – ние ще чакаме някой да ни освободи – май пак ще е Серго…тоя път без трамвая…
ето това исках да разбера,
и друго,
иво, според теб външният свят има ли полезен ход,поне да няма много жертви
към МАЙКДОЙЧ
-Не сте прав в коментара си.
Първо-
“агресорите” – ционисти и империалисти се различават коренно едни от други. Ционизъм е просто доктрината, според която евреите имат право на държава, както всички други народи. Той е “мръсна дума” само в речника на комунизма.
Второ-
араби и евреи живеят заедно нормално и сега в Израел – например в град Хайфа, където населението е смесено.
Трето-
Иран не е арабска държава. Анти-израелските настроения там се насаждат от крайният ислямски фундаментализъм. При някои арабски режими те се насаждат от комбинацията национализъм- фундаментализъм и мил комунистически сантимент.
Последно-думите ви звучат съвсем като комунистически жаргон, все едно човек слуша Брежнев.
Г-н Инджев, зная че сте арабист, затова бих искал да Ви помоля нещо. Ако е възможно и не Ви затруднява много, бихте ли написали един по-обширен коментар за събитията. Но нека да не е свързан с конкретно актуално събитие, а да е по-скоро енциклопедична справка. Признавам, малко неща са ми известни за този регион и за неговите проблеми (освен чутото и набиваното в главите ни от комунистическата пропаганда). Бих искал да зная повече за предисторията на днешните събития, за това кой кой е в Арабския свят и Близкия изток, за това как и защо се стигна дотук, и не на последно място – защо това е важна световна новина (за разлика от други доста по-кървави конфликти). Благодаря Ви предварително.
Лошото, според мен, е че самите араби май не знаят какво ще правят със “свободата”, след като свалят диктаторските режими. Тези от тях, които имат демократични нагласи (образовани, ходили по света) са малцинство и всеки има собствено виждане за бъдещето, различно, дори противоположно на останалите. Самите общества, географски и исторически,са далеч от класическите разбирания за демокрация. А и демокрация се прави трудно(ние уж знаем какво искаме, в Европа сме били и сме, и пак над 20 години сме под прословутата круша!), пък ислямизация – лесно. Иска ми се да не съм прав…
Към ПЕШО С.
От една страна е вярно, че арабите нямат демократична традиция, от друга пък не е правилно да им бъде отказвано “по рождение” правото на такава.
Не друг, а Натан Шарански, третира с голям плам тази теза в книгата си ” В защита на демокрацията”. Този толкова мразен в арабския свят ( и от комунизма – защото беше един от най-ярките съветски дисиденти) евреин, с голямо възмущение отхвърля като расистка и неприемлива теорията за т.н. арабска непригодност за демократичен живот. “Действието на лекарството на свободата е универсално”, възкликва той в защита на…арабите. ( с. 80 ).
Г-н Инджев, очаквах да повдигнете и отговорите на въпроса, за ролята на исляма в Египет. Радвам се, че въпроса на Мартин Ви провокира да го направите сега. Отговора Ви е интересен и със сигурност ще последват още Ваши анализи в тази посока. В Тунис вече исляма стяга редици и е въпрос на време това да се случи и в Египет. Би било много хубаво, ако Мохамед Ел Барадей успее да оглави, даже и временно страната. А дали ще му се даде тази възможност ??
Към kirov:
Истината е, че подготвям нова книга и нямам много време за фундаментални разработки, но каквото мога “на прима виста”- правя.
Смятам този щрих ( липсата на традиционните външни цели на омразата на тълпата) за много важен. Той не може да предреши нищо, но е симптом, който си заслужава да се отбележи: изглежда в арабския свят хората са уморени от насъскването срещу външния враг както у нас бяхме “претръпнали” от насъскването срещу “капитализъма и империализъма”. В
Афганистан, например, не е възможно на публично място да бъдат видени толкова много млади жени с разбулени лица, а в Египет те са на улицата наравно с мъжете и са масово облечени с дънки. И това са кадри, които посестримите им гледат всеки ден ( ако не денонощно) в най-затънтените арабски провинции в Африка и Азия, където за жените подобна свобода е нечувана. Само това е достатъчно, за да наречем ставащото революция. При това виждам такива млади жени на едно място с брадати субекти, 100 процента типични фундаменталисти.
С голямо затруднение след старателно вглеждане в репортажите ва Би Би Си ( която почти изцяло е посветила тези дни програмата си на събитията в Египет) успях да зърна само една ционистка звезда на вратовръзката на чучело на Мубарак, което демонстранти бяха обесили(видът им явно издаваше принадлежност към ислямския фундаментализъм – в други случаи щяхме да ги видим да горят и тъпчат в транс амарикански и израелски знамена).
ТВЪРДИ ЛИ НЯКОЙ, ЧЕ ТЕЗИ “СПОНТАННО ИЗНИКНАЛИ” ДЕМОНСТРАЦИИ НЕ СА ГРИЖЛИВО ОРГАНИЗИРАНИ???? НЕ БЪДЕТЕ НАИВНИ!
Почти всички революции в арабския свят са завършвали или с едноличен режим или ислямистко правителство.Този народ трудно възприема демокрацията. Бих се учудил ако в Египет сега завърши по-различно. Даже да се стигне до избори , вероятно ще ги спечелят ислямистите, както например стана в Алжир и Турция. В Алжир се намесиха военните за да спасят страната от ислямистите. Може би е по-добре една страна да бъде управлявана известно време с диктатура, отколкото властта да бъде взета от комунисти или ислямисти. Пример- Гърция- 1947, Испания -1936, Чили – 1962.Конкректно за Египет- всеки дълго управляващ уморява. В момента мисля , че Барадей е добра алтернатива.
Г-н Инджев, наясно съм каква класа на журналист имате, знам и за професионалния ви афинитет към Близкия Изток и Арабския свят. Забелязал съм също така, че стане ли дума за Америка, сякаш наистина вярвате, че са носители на демокрация по света. Отдавна, мисля, не сте ги намесвали, а и не следя блога ви редовно както преди, но смътните ми спомени от стари статии ми говорят, че имате симпатии към САЩ в политически план.
Не удобрявам омразата под каквато и форма да е. Ала казвате, че вождовете насочвали народната омраза към Израел и САЩ. Как да си изкриви човек душата, че евреите взеха земя, която не беше тяхна, правиха клането, извършиха етничекси прочиствания, геноцид му се вика, но няма кой да подири сметка, това се случи само на победените във Втората Световна война.
А Америка подкрепи и подкрепя всичко това, просто е.
Иначе наистина е похвално, това, което отбелязахте за протестите.
Против съм срещу сатанизирането на коя да е страна, просто ако сме обективни е редно да отбележим несправедливостта така както в Русия, така и в Израел, така и в Америка, така и по всяка точка на света.
Поздрави 🙂
Наистита не бях обърнал внимание на този факт!
Как се променя света, когато интернет и сателитните телевизии са по-силни от бомбите и грубата дипломация.
та беше въпрос това мойто, май не бях много ясен във “въпроса” си…
Отиваме във времето, когато всички народи от целият свят ще разберат, че сме една човешка цивилизация. Всички трябва да се борим /най-добре с мирни средства/ за човешките си права – право на достъп до нормален човешки живот, в нормална среда, неотравяна от нискотехнологични производства и алчност на експлоатори, право на информация, образование,достоен труд, творчество.Глобализъм, но не както си го представят тези, които искат да заграбват повече пазари и ресурси, а глобално осъзнаване на всеки индивид на собствената си значимост. Всеки да е различен, но като цяло всички да отстояваме правото си да живеем нормално, да пазим планетата си чиста и красива, а в отношенията между хората да има доброта и уважение.Ако сега тези ми мечти изглеждат бълнуване, дай Боже да дойде ден да се превърнат в реалност.
Дано е така!
Но все пак възможността за ислямистко управление след това не е изключена.
Либсата на демократични институции е най-големия проблем пред демонстрантите. Тук не мисля че става въпрос дали една група хора, обособена на базата на религиозна, расова или класова принадлежност, са способни на демокрация.
Едно общество, което е живяло в мълчание и бездействие в рамките на поколения, роптаейки само ‘на маса’, събира гнет с десетилетия. Случващото се сега е преливането на чашата за тези хора. Тук не става въпрос за организирана опозиция. Единствената организация способна да отговори на тази дефиниция е Мюсулманското Братство т.е. организирана група лишена от преките облаги на сегашната диктатура.
либсата на социален опит в практикуването на демокрация води до нежелаинте странични ефекти на пост-тоталитарното общество.
истинската демокрация изисква постоянното участие на обществото. постоянно участие. в развитите т.е. опитните демокрации, това постоянно участие е вградено в структурите на ‘демократични институции’.
при либсата на подобни ‘демократични институции’ ефектът от протестите е ограничен във времето. в момента в който тълпата се прибере от улицата и ефектът намалява десетократно.
И в най-добрия край, единствените организирани структури са тези на репресивния апарат. тоест, какъвто и ред да дойде след тези протести, той ще бъда по един или друг начин подчинен на тези структури. А обществото, което не знае че ако иска истинска демокрация трябва да е постоянно активно в постигането и, ще се прибере по къщите и ще се осланя на новия ‘силен на деня’ да им го даде. Да ви звучи познато?
Ето това е основният проблем – знаят ли хората какво е демокрация. В основата си става въпрос за ‘поемане на отговорност’. Свикналият на диктатура (под една или друга форма) народ не е свикнал да носи отговорност. Затова пост-тоталитарното общество, което никога не практикувало демокрация, в повечето случаи се проваля – хората не могат (или не искат) да поемат отговорността за собствената си социална и икономическа свобода.
Ако има нещо по-особенно с арабският свят е факта, че тоталитаризма е нормата, а религиозния фундаментализъм е всъщност радикалната форма на управление. Има ли шанс Египет да се ислямизира? Разбира се.
Добре че станаха бунтовете в Египет за да се досетят Европа и САЩ за 10-те милиона копти-християни в Египет и за другите християни в Близкия Изток НАПЪЛНО ИЗОСТАВЕНИ от уж-християнските страни. Сакън да не си развалим търговията с арабите и да не би да спрат да ни дават петрол. Винаги когато се жертват принципи заради материални облаги нещата се скапват.Нека никога не забравяме думите Христови:” Не само с хляб живее човек…” в отговор на първото изкушение на дявола!