Кой иска да спести днес някой Лев(ски) от истината за неговите завети точно по отношение на нашата свобода? Кой ли не!
Чрез “спестяването” на истината за Левски можем да си обясним много от уж необяснимото за нас самите днес. Защо сме такива, каквито сме и каквито не искаме да бъдем? Защото ни “спестяват” истината, а ние се примиряваме с лъжата въпреки заветите на Апостола, които никой не дръзва да оспори. А “само” премълчава…
“Спестовниците” не смеят да посегнат на огромния авторитет на Дякона, от който се опитват да точат легитимност като буйно вино от дъхава бъчва. С ръка на канелката й дозират истината за заветите му, за да ни лишат от трезвата преценка за самите нас.
Никой не оспорва авторството на словата му, предадени в едно отношение както и самият той е предаден: в самота. Няма свидетели. Ретранслаторът на заветите му Захарий Стоянов сам хвърля предизвикателството с обяснението, че Левски старателно е заличавал всякакви следи след себе си. Но го цитира възторжено и предизвикателно с ясното съзнание, че трябва да му вярваме. Както и правим, но, оказва се, не съвсем…
И най-вероломният циник , какъвто иначе винаги се намира между нас, не смее да се надсмее над автентичността над издълбаните в съзнанието ни велики фрази и изречения. Чужди посланици на велики държави ги наизустяват на български и декламират “ Времето е в нас и ние сме във времето”. Монархисти дори кимат с разбиране пред неговата “чиста и свята република”. Турците го боготворят заради туй, че в порива към свобода не правел разлика между, българи, цигани и турци. Цял народ е спечелен от неговото “ Ако спечеля – печеля за цял народ- ако изгубя, губя само мене си”. Защото е убеден в искреността му и знае, че го е правил “ в ползу роду”, “за да бъдем равни с другите европейски народи”.
Е, щом е така, защо ни “спестяват” завета “ който ни освободи, той ще ни пороби”? Само той ли подлежи на съмнение или става дума за подлагане на съмнителни цели? Да сте виждали и чували някой от онези, които точат от авторитета на Левски на гроба му, да пие от точно тази горчива чаша?
Време е да им я поднесем и да го понесем. Казал го е и ще го припомним днес, 138 години след неговото обесване. Ще бъдем и ние там, в центъра на София на неговия паметник, с портрети и с точно този завет върху тях. С венец и с точно този надпис върху него. Точно ние. А вие? Искате ли да се знае и помни онова, което искат да забравим и да не споменаваме, за да се питаме и лутаме “какво ни се случи”, че не се харесваме и дори се мразим?
Това е което ни се случи – не изпълнихме най-важният завет на Левски и се крием гузно от себе си.
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…“, казва най-великият от сънародниците ни. Интересно! През същата онази години руският цар Александър Втори получава прозвището “освободител”, защото освобождава крепостните селяни в огромната империя от тяхното робство. А пък поробените българи надигат глас за свободата да имат своя църква и въпреки интригите и съпротива на Русия, която се бои от порива към тази твърде българска свобода, я постигат малко преди Левски да бъде обесен.
И не друг, а най-заслужилият български русофил, народният поет Иван Вазов, припомня на “Руските войни” в стихотворението си от 1916 г. , че се опитват да ни заробят и не могат да бъдат носители на свободата , която за нас е КУМИР:
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
Авторът на “Под игото” предупреждава, че няма превием врат и пред руското иго.
А какво се случи? Стана така, че цветята и венците, полагани пред паметника на Апостола, който предупреждаваше за новото робство, тайно, разбойнически подло по късна доба биваха местени няколко дни по-късно пред паметника на окупаторите в София, на който пише, че българският народ им е признателен за свободата си! Паметникът на Левски осъмваше за празника на Съветската армия ограбен в нощта, когато петата колона местеше цветята и венците пред паметника на онези, срещу който Апостола предупреждаваше.
Дано и този път посегнат и да преместят пред символа на червената им армия нашият венец с надписа “ който ни освободи, той ще ни зароби”. Ще бъде добре да е там, когато, както вече заплашиха, отново ще да пеят и празнуват на 23 февруари в чест на погребания порив към свобода, завещан от Левски!
За “да бъдем равни с другите европейски народи”, наистина “зависи от нашите собствени задружни сили”, както ни заръчва Левски. Обаче нямаме равни сред всичките народи, безподобни сме в лицемерието да обичаме националния си идеал избирателно – защото Петата колона обича повече окупаторите и държи да ни го демонстрира!
Браво г-н Инджев!
А за народа ни Левски ясно е написал
“народе????”
Васил Левски е свят Български патриотичен символ, на Българската нация и държава, с който днес крадливите политици на Ръ Бъ се подиграват, с гарванският си плач и като критят олигархичните си роги и олигархичните си дела зад портретите, на тази наша Българска национална светиня.Ако ние Българските граждани наистина обичаме Апостола на Българската Свобода, колкото ТОЙ е обичал България, тогава трябва днес да го докажем с мирни протести, срещу крадливите власти на криминално- олигархичната република в България.
Г-н Инджев,
Маля ви подавайте чрез Вашия блог обективна информация за актуалните събития в София. В противен случай ние от провинцията сме принудени /макар и с отвращение/ да се примиряваме с образите от “кривите огледала” на официалните медии. И се получава като в анекдота – не били компютри, а компоти и …
Поне на дни като днешния ни се иска да знаем какво и как се е случило и кой от “любимите” политици как се е представил.
Като заваляха “държавници,та цяла неделя!”,започвайки от самия бивш президент Ж.Желев,който и видял
-не видял,как политически шушумиги
като него топят отново прозорлив аналитичен и управленски капитал,
бърза, да ни уведоми КОМУ ОТИВА да бъде добър президент,когато истинския диалог с обществото,и днес,куца така както и в края на 90-те години.
Колко години струваха на България експериментите”с марксиста”Желев и с Д.Попов с Л.Беров а колко тези на бележития му “социален колега”Г.Първанов?.
Но нали се вяват,че са били участвували голямата политика,а сценаристите -както подобава,си остават избирателно безмълвни!
Както и националният завет!
Към Павел Тинков:
Ако Вие сте “провинцията”, то не знам какво да кажа за заспалите столичани…
Предсмъртното писмо на Васил Левски:
“Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. ”
“За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.”
Светла Му памет!
Поздравявам КАРДИНАЛ РИШЕЛЬО!Не съвсем по темата,но все пак каточели свързана с нея,е инициативата във Фейсбук :”Да опазим българските исторически паметници”.Чудесна идея,но организаторите са качили снимката на БКП-БСП капището на Бузлуджа!Това,разбира се ,не впечатлява явилите се многобройни,предимно млади,подържници на идеята.Ако бяха качили снимката на паметника на Апосола,чиято трагична смърт отбелязват всички българи днес,или тази,да речем на Докторскя паметник в София,вероятно и аз безрезервно,щях да се присъединя към нея.Но споменатата снимка за която говоря ме накара да мисля,че в тази инициатива се ВПИСВА неприкосновенността на Мемориала на Червената армия в центъра на столицата ни.Като зная изобретатилността на комунягите,споделям с вас настоящето.Интересно ми е мнението ви ,приятели.Или може би ме гази някаква параноя по темата?!
“Байовци
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “ Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби“. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди“ Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате“ Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”
По моето скромно и крайно частно мнение, единственият българин, който заслужава импозантен паметник в София е Левски.Такъв паметник няма още.Но место за него има – там където днес е позорния за всички ни паметник на Съветската армия-поробител.Ако моята идея се понрави и на други – защо господин Инджев да не я превърне във всенародна подписка не само за граждани, но и за институции от всякакъв тип? Мисля, че шансовете на масова подкрепа биха били много високи.
Към инженер Лазар Маджаров:
—————————
Прав сте и ако има макар и “малко частично страничено изпускане”,се дължи на болката ми от тази жалка невъзможност на по-па-най първите в управленския екип,”да не изпадат в паника”,когато иде реч да се овладее усещането за хаос,и надделяват интригите.
Омръзнал съм ви с цар Дарий,който биел по главите подмазвачите си и хулителите на Ал.Македонски!
Но какво става?На 9 януари ревнахме до Бога за паметници,а сега същите другарчета под строй ще почистват паметници и т.н.,и т.н.
Момента и бюджетно и исторически е изпуснат още 1989 г.,така че идеи благородни,каквато е Вашата,безспорно са добри,но бившият премиер вече освен младежи
за чистене на паметници,зове и
старата гвардия на протести!!!
Току що слушах Мартин Димитров срещу когото скочи Волен Сидеров…и какво по-хубаво от това за комунягите.
Иска се по-висша изобретателност от тяхната,и по висш пилотаж и по злободневните теми…
Иначе и този герберски порив ще потвърди най-ранните ми коментари,
че иде реч за явление”П ъ р в и к о н с у л”,а преди да го превърнат в наконтен и елегантен пашклул,ще го ползват за излюпване
на какавида някаква си…
Много е жестоко!!!но нали затова амбициозните най-напред трябва да се учат много и след това да посегнат към яйцето,след като са измерили анусното си отвръстие…
18 април 1871г.
Левски до Филип Тотю:
“…искам да докажа на горните родолюбци, че българите, ако се бяха повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирюва България чак един век още…”
Вазов: “Селяните прости, светец го зовяха.” Днес е един от най–тъжните дни в историята на Б–я.Изминаха 138 години от гибелта на Апостола на свободата. Тязи свобода,за която загина най–святият българин все още я няма–чиста и свята република. Господа управляващи, не украсявайте помпозните си кабинети с неговия портрет. Левски пожертва личния си живот за благото на народа , а някои от вас жертват благото на народа за личния си живот. Вечна му памет на Апостола!
Кой има полза от това?
Днес, в деня на почитане памета на Апостола на Свободата Васил Левски се провеждат много и най-разнообразни мероприятия. Наред с официалните, много хора ще отдадат дължимото му по свой личен начин. Някои ще минат незабелязано покрай паметника или бюста му в града в който живеят и ще поставят цвете. Други просто ще помислят или по-скоро почувстват за няколко мига нещо. Трети само ще видят по телевизията или в нета, че се чества нещо и ще си кажат „аха…”.
Но освен официалните и личните има и едни други мероприятия, които се явяват на пръв поглед случайно във времето, изглеждат навременни и ни карат да почувстваме не само национална гордост, но и гняв към националните ни врагове, довели не само до несбъдване на най-съкровените ни въжделения, но и до поругаване на нашата чест и гордост.
Ето например днес в град Босилеград пред паметника на Левски ще има поклонение. Имало го е и миналата година. Всъщност вече от пет години. Тази година, обаче на поклонението ще присъстват и много българи от България (за съжаление, това не е тавтология, но такива са реалностите). Включително и официални лица. Като кмета на Кюстендил. Кмет на областен център. Още от вчера са тръгнали за на там. А пък сръбските власти им пречат да се поклонят пред паметта на Апостола. Нарушават им правата. На граждани на Европейския съюз. Нарушават правата и на местното българско малценство. Как да не изпиташ гняв и справедливо възмущение.
Само че нещо липсва. Нещо не се връзва. И не само едно нещо. Какво всъщност правим днес? Много лесен въпрос. Почитаме паметта на Апостола на свободата Васил Левски. Но като почитаме неговата памет, какво правят някои организирани групи, че и официални лица в Босилеград, Сърбия? Какво правят в друга държава? Може би там е обесен Левски. Или там е роден. Може би това е едно от важните места в неговата дейност. Разбирам поклоненията в София. До мястото където е обесен сме издигнали прекрасен паметник и на него винаги има свежи цветя. А днес ще бъде претрупан. Разбирам поклоненията в Ловеч и Къкрина. Разбирам и тези в Карлово. Във всеки град в България (надявам се) има паметник или поне бюст на Васил Левски. На дали има по-безспорна и по-положително възприемана личност в новата и най-новата ни история. Не се сещам за друга личност, за която при споменаване на името и да има толкова силен положителен консенсус в отношението към нея. И всеки лесно може да отиде на едно такова място и да отдаде своята искренна признателност. Ако не му е достатъчен паметника или бюста в града в който живее, може да отиде на място, което е свързано по някакъв начин с Апостола. По-горе споменах няколко такива. Нека ми бъде простено невежеството, но Босилеград такова място ли е? Ако е такова, ще се откажа от всичко тук написано и ще се извиня по възможно най-публичния начин. Аз обаче твърдя, че Босилеград не е място свързано по какъвто и да е начин с живота и дейността на Васил Левски.
Иска ми се да вярвам, че не става дума за провокация. Спрямо Сърбия. Но само това виждам. И използване паметта на Апостола за някакви неясни цели. И се срамувам. И се страхувам, че консенсусът за който споменах е само привиден. И показен.
В същото време из интернет пространството, а и не само там, има значително активизиране на инициативи свързани с Ньойския договор. Включително такива, да настояваме за връщането на „Западните покрайнини”. И това не е от скоро. Но не е и от отдавна. Лично аз съм го забелязал от преди няколко месеца. Може да е от година. Навярно не съм го забелязъл от самото му начало. От не много отдавна организирани групи започнаха при всеки повод да ходят в Босилеград и Цариброд и да искат ревизия на Ньойския договор. Един договор, безспорно несправедливо наложен на България. С него бяха откъснати от България големи територии населени предимно с българи. Не само в Сърбия, но и в Гърция, Румъния и Македония (за Македония визирам само областта около Струмица. Проблема с насилственото помакедончване на 2 милиона българи в този случай е друга тема). Чудя се защо само към Сърбия е насочен нашия „справедлив гняв”. Защо няма никой патриот в Комотини. Или в Струмица. И защо не ходиха в Сърбия преди няколко години. Когато режимът на Милошевич се опитваше да дебългаризира сънародниците ни, обявявайки ги за шопска нация. Тогава тези хора имаха по-голяма нужда от подкрепа. Или може би пак ходеха, но с композициите с нелегален петрол и оръжие. По времето на Беров и Виденов официално осъждахме режима в Белград и участвахме в ембаргото, но всеки ден композициите не спираха през Калотина и речни танкери от България се редяха на опашка на терминала в Прахово. Ако някой сега се опита да прави такива мероприятия в Гърция и Македония, дали ще намери някакъв паметник, свързан с България за да сложи цвете. И дали местните власт ще го гледат и само ще спорят с него. Най-малко ще го изхвърлят от страната, а по-вероятно ще го вкарат в затвора за нарушаване на обществения ред.
И какво става? Какво се промени в Сърбия, че станахме толкова претенциозни към нея? Влоши ли се отношението към сънародниците ни? Ами, ето какво стана. Вече няколко години Сърбия се мъчи да поеме по нов път. Опитва се да се промени и да поеме към Европа (в Сърбия също има чугунени глави). А ние? Сега ни е паднала. Да си им го върнем. На Гърция и Македония не можем. Ако идем там ще ни бият. И международен скандал ще стане. Ще ни обвинят в ревизионизъм. В опит за променяне на граници, което почти винаги си е призив за война. Но Сърбия днес пази поведение. И не знае как да реагира. Дайте да я сритаме! Имаме да си връщаме!
Де да беше толкова просто. Само да си върнем малко от унижението от преди 93 години. Но тук ясно прозира целенасоченост. Не за да си върнем „Западните покрайнини”. Това е кауза пердута. Всеки първокурсник по международни отношения ще ви го каже. Сега Сърбия се стреми да смени посоката. И май някой се опитва да и пречи. Вади старите супи и на огъня. По-добре е да се мразим. И да сме подозрителни един към друг. Така лесно ще ни водят за носа. По отделно. На нас ни се сервира Ньойския договор. На сърбите им се сервира друго. Ако отворим техните учебници по история лесно ще го намерим. Важното е да се мразим. И да си пречим. А кой има полза от това? Българи и сърби ли? Аз мисля, че не. Тогава кой?
Към Венцислав Кръстев : Благодаря!!!
Колко е било лесно да се напишат грамотни неща. В допълнение на Венцислав,по-приемливо е българите от Босилеград да дойдат в България за подобни годишнини.