Забележително е как с толкова малко думи в. “Дума” е в състояние да изгради истински монумент на лъжовното слово. Малка пластика на голямата лъжовност! Постигнали са невероятното: с пестеливи средства, без да пестят глупостите, са смесили лъжите и абсолютните истини по изключително успешен, взаимно допълващ се начин, тъй като истините идеално допълват лъжите.
Лъжа е, че някой иска да “събаря” любимия им паметник. Става дума за негово преместване, за да могат да му се любуват в подходяща среда, а не пред някакъв си български Софийски университет, и не край някакво си българско Народно събрание.
Лъжа е, че става дума за “руски войници”. Червената армия е била многонационална и е цяло кощунство да се отнасят към останалите националности в нея като към неодушевени предмети. Защо не смеят да произнесат думичките “съветски войници” и що за шизофрения е това, щом пък се кълнат във вярност на паметника на Съветската армия?
Лъжа е, особено нагла и тлъста, че някой в България искал да унищожава и премества “руските паметници”- измислят си враг и го громят в най-добрите традиции на болшевизма!
Истина е обаче, изречена от руския дипломат ( впрочем, защо ли посланик Юрий Исаков е “пропуснал” да придаде тежест на “мероприятието” с присъствието си?), че това е паметник на “нашето минало”. Така е. Символ е на е налагането на съветската окупация и на обслужването й от българската Пета колона, която служи толкова предано и всеотдайно на лъжата за “освобождението” ни чрез комунизъм, че България се оказа единственият обитател на съветския лагер извън СССР, в който не се налагаше пряко военно присъствие за охраняване на съветските интереси. Българите надзиратели с гордост изпълняваха тази функция и продължават да го правят.
Истина е най-сетне, при това безспорна, че става дума за “деня на Отечеството”. Така в Русия прекръстиха деня на Съветската армия, имайки предвид своето Отечество. Само че българските му поклонници и тук изпадат в противоречие: те не поднасят венци на паметника на “Отечеството”, а на паметника на Съветската армия, чието название самите руснаци заличиха от календара си. Така се стига до абсурда българи да празнуват деня на “Отечеството” (си).
Абсурд ли? Нищо подобно – закономерност за Петата колона!
Ето го и самият “шедьовър” на “Дума”:
Почетоха Деня на защитниците на отечеството
24. Февруари 2011 г.
Павлета Ветева
Денят на защитниците на отечеството бе отбелязан в София вчера. На митинг-концерт пред Паметника на Съветската армия се събраха стотици, които отдадоха почит на руските войници, нанесли съкрушителния удар срещу хитлеристка Германия.
Сергей Фошкин от посолството на Руската федерация изрази удоволетворение от добрите взаимоотношения между двата народа. Той не пропусна да отбележи, че наличието на паметника на Съветската армия в центъра на София е символ на нашето минало. Това е пореден знак, че двата народа няма да забравят своята дружба и ще поддържат добри взаимоотношения, каза дипломатът.
Грета Ганчева, хорът при Съюза на офицерите и сержантите от запаса и мъжкият фолклорен състав от Велинград се грижеха за тонуса на събралите се. По време на честването вървеше и подписка против унищожаването и преместването на руските паметници у нас. Основен акцент бе изразяването на протест срещу събарянето на Паметника на Съветската армия в София.
Сред организаторите на събитието бяха Българският антифашистки съюз, Националното движение “Русофили”, българо-руската търговска палата и др. “
Тези са непоправими. Не мога да разбера каква е причината, желанието да служиш на чужда държава за сметка на своята, да е толкова разпространено и витално в България. Наистина има хора, които са облагодетелствани от различни обвързаности с руската официална власт, руските тайни служби, руския бизнес или руската мафия (което май е едно и също лице) – за тях е разбираемо. Но има и доста хора, по никакъв начин не-намазващи от тази своя “любов”, които наистина не мога да разбера.
“удоволетворение”-то кой го плаща?
Данъкоплатецът ли?
нямам думи …. техния празник пред нашия университет и на метри от БЪЛГАРСКОТО Народно събрание
Няма на какво да се чудим,нима не виждахме как от неизкоренените корени на съветската руска република в България, израстна новата милиционерска- руска република в България, която копира олигархичният модел, на управление от Русия и с помоща, на перестройката (мирният преход към новата тирания в България)и полудемократичните избори ни пороби отново.Ако Българската нация реши твърдо и непоколебимо, да освободи територията на нашата Българска държава от символите-паметниците, на съветските-руски тирани в България това ще означава, че ТЯ тръгва по верният път, към освобождението на Българското ни Отечество.
Интересно ще е да се види колко от подписалите се в защита на ПСА са “съветски” граждани или мъртви и публично да им се неутрализира гласът.
Какво ще не почиситха?:
———————–
1.България и Румъния изостават с годни, и от централноевропейските си съседи, като най-бедни страни от ЕС.
2.Г-н Борисов не води война с Алексей Петов,а по-скоро вътрешният министър с бившата барета!
3.Но пък Калин Георгиев в никакъв случай няма да ни изненада,че било
в МВР, било в ДАНС изпълнява каквото му кажат като войник,но не уточнява-а и защо ли?-че като е войник на съдбата,му е все едно,каква ще е неговата съдба!
4.Много брадати попски глави килимявки, са се били оставили на комунизма ,да ги хване и за брадите и сега се тресат в паника,кой и какво е изпазарувал след Девети за сребърници!
5.Тъй като тепърва ще настъпят изненади,най-ясни са от НДСВ,МИЛИТЕ ТЕ-когато мълчат като “комунисти на разпит!” уважил ли е техният лидер поканата на Сокола,да стане прездент.
Разбирам,как и някои журналисти,
биха “пожелали” ,един социалист да бъде поне още век,но Камбаните вече бият за либерАл-демократ и при товА 105% европеец.
Точно това не мога да простя на г-жа Христина Христова – тези 5% отгоре!
Убеден съм,че липсват й на Минчо Спасов и на г-жа Ангела Меркел!
Начинът на съществуване на българските “комунисти” винаги е бил или “чрез”, или “благодарение на”, или “посредством”, но никога от първо лице, затова те толкова често и с такава лекота се отказват от поредната си, приета по целесъобразност самоличност.
Животът в нравствена нелегалност е изкривил съзнанието им. За тях простите, човешки добродетели нямат стойност, думите са изгубили смисъла си, жестовете – своята автентичност. Комунизмът е безнравствен по дефиниция, защото няма обща вина нито, колективна отговорност.
От бункера на нравствената си неразличимост те съдят света.
“ТЕ” са “Народния” съд, безличният, национален убиец, за който няма възмездие и чиито кървави идоли ще ухажват и чистят до края на дните си с маниакална обсебеност.
Чудно ли е, че ги откриваме да шетат за празника на чуждо отечество?
За първи път ли слугуват под ново име на преименувани господари?
Парите не миришат за разлика от ботушите на господарите.
Кой го е грижа за имена щом благата възникват с познатите аромати?
Така е, българските кириакстефчовци няма да поднесат и едно цвете пре паметниците на загиналите във войните за национално обединение от 1912 – 1918 г., но с особена мазохистична наслада го правят пред паметник на чужда армия, окупирала страната ни без всякаква военна необходимост. Това се казва кучешка вярност /нека кучетата ми простят за сравнението/ към поробителя и символизира моралните “ценности” на тези хора – да слугуват на сатрапите. Те дори не почитат паметта на загиналите милиони съветски войници,представители на различните народи от Съветския съюз, те демонстрират твърдоглавия си инат и необяснимия за здравия разум култ към болшевишкото робство. Понеже прикриват съветофилството си с израза “руски войници”, много от тях биха се затруднили да посочат поне един от големите руски пълководци от Първата световна война например. А онези от тях пък, които знаят кои са генерал Деникин, адмирал Колчак и пр., ще ви кажат, че това мръсни контрареволюционери, т.е. контри, по болшевишкия калъп. И това най-красноречиво ги разобличава. Тъжно е, но се налага да попитаме: къде, в коя държава се празнува денят на армията на чужда държава с такова раболепие и лицемерие?!
Горките предатели на българския национален интерес, горките уж „български“ поклоници на своето „съветско отечество“, до какви умилителни и смехотворни словесни салтоморталета са принудени да прибягват за да представят в що-годе примлив вид душевната си низост!
Комунизмът израсна от купища лъжи, подкрепяше се през цялата си история от цели планини от лъжи, при него лъжливостта разцъфтя в най-пищни и ярки цветове, накрая, даже и в агонията си, комунистическата ненормалност продължава, подобно на вампир, да се упойва от кръвта, от соковете на неувяхващата лъжа.
Затова не се чудете защо първият лъжльо на республиката ни Гоце Перванавий, като примерен комунист, не може да отвори устата си без от нея да потече мръсен поток от лъжи: лъжата е първичната субстанциална основа на комунизма, жизненият модус на неговото битие.
Истината пък, разбира се, е убийствена спрямо комунистическата душевна патология, защото е подобна на отрова спрямо чудовищната лъжливост на комунизма, на комунистите и на комуноидите!
Nqkoi hora otkazvat da priemat che ve4e e 21 vek. Te si jiveqt v minaloto. Kato vav vica “… zasto ne kazvate, 4e vojnata e svarshila be. Nie tuk oste vzriviavame mostove”
Към уникалната композиция на този паметник, трябва да бъде добавена и фигурата на Кадафи!
тЕ вчера са празнували деня на съветската армия. По този начин празнуват поробването на своята Родина.
Комунистическите истерици наистина са
избрали най-подходящото място, където
да отбележат “празника” Ден на защит-
ниците на отечеството – пред паметни-
ка на несъществуващата съветска армия
-обявила война на 05.09.1944 на Бълга
рия.Тяхното отечество е несъществува-
щия СССР, който искаше да направи Бъл
гария своя 16-та република,който дове
де в България див комунизъм, а след
1989г – див ДС и КГБ ООД капитализъм.
Знаем защо не чистят паметника на Левски.Защото ще трябва да признаят великите му слова – “Който ни освободи ,той ще ни зароби”.
Ако Левски днес беше жив, комунистите- социалисти щяха да го обесят.
Постановление на СНК /Съвета на народните комисари/ на РСФСР от 5 септември 1918 г. за червения терор гласи: „В сегашната ситуация тилът може да бъде осигурен само чрез терор. За гарантиране сигурността на Съветската република е необходимо класовите врагове да бъдат изолирани в концентрационни лагери…, да бъдат разстреляни всички лица, имащи отношение към белогвардейски организации, към заговори и метежи… Да бъдат публикувани имената на разстреляните и причините за прилагането на тази мярка.”
Хитлеристите ще започнат да градят своите концлагери 15 години след др. Ленин. През 1920-1922 г. в Русия броят на убитите цивилни граждани надхвърля два милиона души. Без да се броят десетките хиляди разстреляни в Крим и Източен Сибир, както и хилядите военни моряци, избити от Червената армия след въстанието в Кронщад. И стотиците хиляди селяни, разстрелвани със самолети и тровени с бойни газове от „прославения” маршал Тухачевски през 1921-1922 г.
На Балканите най-старателните ленинци също не изостават. След скромните мандраджийски победи по време на „антифашистката” съпротива, се разгръщат през 1944-1946 г. България става единствената страна, която след края на Втората световна дава ТРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ЖЕРТВИ, отколкото в бойните действия срещу хитлеристкия вермахт. Световен рекорд! Защото организаторите и вдъхновителите на процеса прилагат уроците на двама вождове на световния пролетариат: Сталин и Димитров.
Забележете кой изнася концерт: хорът на Съюза на запасните офицери и сержанти. Това е ярко червената формация, безпрекословно подкрепяща БСП и всички форми на реставрация на червения социализъм.
И двамата председатели на този съюз след 1990 г. се оказаха агенти на ДС (Трето управление, ВКР). Сегашният председател на съюза на запасните комуно-динозаври е агент на ДС със съветския псевдоним “Котов” и се казва Стоян Топалов, генерал-лейтенант о. з., бивш зам.-началник на ГЩ, бивш военен аташе в СССР (Русия), син на активни борци.
По устав съюзът е непартийна, неполитическа организация, но Ст. Топалов само дето не живее на “Позитано” 20, където редовно получава указания от ЦК на БСП. По коридорите на съюза всички си говорят на “другарю” и през седмица се срещат с др. Ангел Найденов – червеният министър на отбраната в сянка, за да сверят часовника си с партията. Ако не погледнете календара, може да си помислите, че живеем още през 1982-83 г., преди перестройката.
Служилите със Стоян Топалов го помнят като човек на чашката и на софрите, а не на волята и дълга, какъвто продължава да бъде и днес.
———————————–
Три имена Стоян Нешев Топалов
Дата на раждане 19.10.1941 г.
Място на раждане гр. Стрелча
Вербувал го служител о. р. Петър Димитров Тарашоев на 06.05.1965 г., регистриран на 28.05.1965 г.
Ръководил го служител о. р. Петър Димитров Тарашоев; о. р. Антон Стойчев
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството Дс, ВКР-II армия-IV
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Котов
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; протокол № 89/ 1990 г. за унищожаване на лично дело IА-21236 и работно дело IР-4375.
Снемане от действащия оперативен отчет 1969 г.
Публична длъжност или публична дейност Зам. н-к на Генералния щаб от 15.08.1991 г. до 10.03.1993 г.
До Ясен Прахов
На това му се вика “скодоумие” и “промит мозък”.