Има един накиснат в сироп ориенталски сладък деликатес, известен у нас като кадаиф. На това ми прилича поредният тарикатски ход на Кадафи. За да вгорчи живота на току що сговорилите се да го озаптят западняци (подкрепяни дискретно от няколко арабски страни), той захароса и без това заплетената обстановка с “внезапното” си сладникаво миролюбие. И сега се надява ръката на възмездието да залепне върху копчето на военната операция по въздуха, задействана вече логистично. Което е нещо като да се откажеш от скока на дължина след отскока и да разчиташ, че няма да се пльоснеш насред пясъка ( на пустинята, в неговия случай).
Толкова ли е смайващо решението на Кадафи да смени позицията си за по-малко от денонощие и да отмени заканата си към бунтовниците ( и цялото Средиземноморие дори.)? Само вчера им се закани с репресии и кръвопролития , а днес показва готовност за смирение и приемане на международните закони. Това може да учуди единствено онези, които чуват за Кадафи днес за първи път. Защото той е специалист по тези номера. Няма негов съсед, с който да не е преминавал от състояние на комшийска еуфория (до степен на предложение за административно сливане на двете държави), в обратното настроение – на мобилизация и заплаха от война. Тези амплитуди са познати от външната му политика спрямо Тунис, Египет( не случайно вървят слухове, че Египет е готов да въоръжава бунтовниците в Бенгази) и Чад, където спонсорира вътрешни бунтове десетилетия наред. Сега проявява “характера си” и спрямо вътрешната обстановка за външна консумация. Взима обратния завой със скърцане на зъбите пред реалната външна заплаха, която напълно съзнателно сам предизвика в стремежа си да се легитимира като борец за национална независимост още преди да се е наложило да се брани от когото и да било отвън.
Това не е капитулация, не се заблуждавайте. А е калкулиран клин в лагера на колебаещите се държави и опит да бъдат възпрени решителните между тях, като им противопостави останалите. А и какво друго да направи? Колкото и да се прави на смахнат, знае отлично, че не може да противостои агло-америкаканско-френската коалиция. Тя разби могъщите германски войски на либийска земя през Втората световна война, та неговите наемници ли, свикнали да стрелят срещу “вързан” противник, ще я спрат?
Време е обаче този път светът ( каквото и да означава това без Русия Германия, Бразилия, Китай…) да прояви характер. Защото светът и съветът му за сигурност на ООН се докара до необходимостта от резолюция за възпиране на “пустинната лисица” ( вероятно за такъв се има, за нещо генерал Ромел) именно понеже от години му позволяваше срещу известно заплащане да разиграва всички.
“Планът” на Кадафи в случая е да представи задействаната вече пружина на сдържането на неговата военна машина като несправедлив камшик срещу неговото демонстративно миролюбие. Точно 12 часа, след като заплаши с катастрофични последици Средиземноморието, където тече трудна за спиране вече подготовка на съсредоточаване на военновъздушна сила от изтребители, бомбардировачи и въздушни цистерни, Кадафи се превъплати в потенциална жертва, която вече пледира: “не ме бийте, малък съм, не ви ли е срам”?! Прилича на хулиган, който бие беззащитни но при появата на някой с по-големи юмруци си иска правата, които му се полагат по закон. В света, в който все пак има писани правила ( за които обикновено самият той, спонсорът на всякакви терористични групировки от Европа, Азия и Америка пет пари не дава) той се надява те да сработят в негова полза с претенцията, че е няма основание за друго: просто обещава евентуално вече да не бие, да не заплашва (всеки и всички) и да не убива. Това поведение е характерно за престъпниците, умеещи да се възползват от законна, който газят.
Кадафи прилича сега на възкръсващите герои от екшъните, които не харесвам. Обичам приказките, но в живота мъртвите не стрелят и не раздават юмруци – просто мразя да ме лъжат. Поради което предпочитам сценариите, в които художествената измислица има реални измерения и не се превръща във фантастика. А оцеляването на Кадафи, който се държи като шут в лоша комедия, отдавна е фантастика с елементи на ужас. Време е зрителите да се намесят и да откажат да ги правят на идиоти, каквито и без това изглеждат в ретроспекция от периода на любовната история на Кадафи, която си беше по-скоро порно с участието на Изтока и Запада в състезанието за петролните му ласки. Миналото не може да бъде поправено и изтрито, но може да послужи за изводи с послание към бъдещето и като поука за предотвратяване на неприличните сцени с други диктатори, надарени от природата с големи нефтени концесии и неутолимо либидо за изнасилване.
На жаргон на този групов секс му казват “кадаиф”. Дано участниците в него да са се преситили и да сложат край на срамните сцени, които нямат нищо общо с приличието в международните отношения.
Кадафи трябва да си получи заслуженото; казано е: “За бясно куче – бесен прът”!
http://aig-humanus.blogspot.com/2011/03/blog-post_6949.html
Велоколепно, Иво!
Удивителна е огромната разлика между зрелостта на японското и либийското общество!!! За жалост нашите комунисти уверено работят в продължение на вече 75 години да ни отдалечат колкото е възможно от едните и да ни наредят до другите, които за жалост не са японци !!!
Рим разрешил проблемите си с Картаген по единствения известен безусловен начин: Мир чрез смърт. Кадафи/Кадаифи + обкръжението му + наемниците му са подходящи за тази рецепта безусловно. А относно либийците – оставени сами на себеси хората винаги са намирали решение да се самоорганизират и да продължат напред. Нека да не подценяваме народа, който живее на територията на тази държава. Искренно се надявам този път да успее да загуби своя диктатор завинаги!
Виновен си Кадафи, виновен … как може държавата ти да има такива залежи на нефт!! Сега като си толкова богат ще те разкъсат натовските кучета, бензин, дизел им трябва. Ако беше беден като църковна мишка, примерно С.Корея никой нямаше да те закача, те това е то демокрация в действие! плячката е голяма и веднага се събра глутницата, та дори и норвежците и те мераклии за парче от баницата!
Имаше едно време и един виц за кадаифа и червеите. Хайде Кадафи си е “заслужил” лошата слава, ами другите участници…
Не разрбахте ли, че Кадафито ще остане на власт. Щом американки, англичани, французи и т.н. тръгнаха да питат ООН, пък след това тръгнаха да се събират и умуват какво да правят, работат ами стана ясна. До 2-3 дни Кадафи ще е превзел Бенгази и така ще се сложи край на бунта. Кадафи използва най-големите страхове на западните държави (от износ на тероризъм и бежанци) и те капитулираха пред него. Скоро май няма да има износ на демокрация в тази африканска страна.
“Докато умните се наумуват,лудите се налудуват”-според последните сведения
Ще добавя към поста си,че според последните информации,по улиците на Бенгази се водят сражения а стотици хиляди хора бягат от града.А в това време,бюрократите от ЕС и НАТО умуват как да възпрат “къдравия”.Той се окупити след първоначалния шок от случилото се в Джамахирията,и познавайки добре туткавостта на споменатити по-горе,дори им се присмива,заплашва и безсрамно лъже ,че ще спазва резолюцията на ООН!…..
Отдавна е ясно, че Кадафи е патологичен случай: и то не просто “особняк”, а като медицинска диагноза. За това свидетелства включително отношението от страна на политически фактори, които са близки нему по култура, религия, убеждения и манталитет. “Лудият от Магреба” е прозвище, измислено не от Европа или Америка, а от съседите и съюзниците му.
Как подобен индивид се е оказал – и се е задържал толкова време – начело на една държава с немалко значение като Либия, е отделна тема. Но тя вече е за анализи в минало време. Актуалната тема е колко още международната общност ще търпи въпросния екземпляр, и доколко категорична ще бъде в действията си.
От което ще си проличи има ли аджеба въобще такова животно като “международна общност” – или това понятие съществува само в пожелателното мислене на идеалистите-глобалисти.
В някаква статия прочетох, че е дошло време да се види кое е по-силно: интересите или идеалите. Наистина е така – и либийският казус е отличен тест. Цялата световна политическо-военно-логистична машина прекрасно може да защитава интереси, в това сме се убеждавали неведнъж. Сега да видим дали може да защитава идеали.
Единственото, за което съжалявам, е че България не взема пряко участие в детронирането на екземпляра. Не толкова в административното му отстраняване от властта, а в развенчаването и низвергването му (което би било и истинското му отстраняване). Мисля, че ни се полага по право – след като толкова време използва цялата ни нация като заложник, освен което ни принуди да правим разходи и да си “гърмим патроните” на дипломатическия фронт точно когато ни беше критично важно да използваме тези си оскъдни ресурси за себе си.
Тоест ние, българите, имаме пълното право не само да го съдим, а и да го наказваме. По този въпрос едва ли има две мнения.
За съжаление, днес от българска страна не се зачува дори едно ясно осъдително изказване. “Водещите” ни политици или мълчат като ******, или само примяцват с тънки гласчета че, разбира се, сме солидарни с международните усилия за овладяване на кризата и, пак разбира се, ще действаме заедно с големите батковци (ама не щем много да се пъхаме там, все пак). Даже иначе устатият Борисов се задоволи да каже само, че ще дойде ден да си потърсим едни милиони (които така и не стана ясно колко точно са). И после като че ли някой му изшътка да млъкне. И той наистина сви перките и млъкна, чак да не повярваш!
А за това, че сагата с медиците нанесе ужасяващ удар върху националното самочувствие на българина (и то точно когато имахме крайна нужда от такова) – нито дума. То падна като collateral damage на “тихата дипломация”. Битият – бит, …
Имам обаче една идея, като скромен принос за (поне частично) възстановяване на справедливостта: какво следва да се прави с Кадафи, след като бъде свален от власт.
Мисля, че най-полезно – и за самите либийци, и за целия свят – би било той да се вкара в една клетка, заедно с любимата си палатка и други атрибути, включително зелените му книжки и оня паметник с ръката, дето смачква самолета. И да се превърне в туристическа атракция. Естествено, надзираван от квалифициран персонал в бели престилки.
Така хем ще бъде пример как свършват недоразуменията, които по стечение на обстоятелствата са успяли да се доколат до абсолютна власт, хем Либия с пълно право ще стане родоначалник на ново направление в туризма: политически туризъм. (То и ние можехме, ама не се усетихме навреме.)
И не на последно място: един Кадафи в клетка би бил прекрасно, отрезвяващо напомняне към всички мераклии за подобно поприще. Нещо като прословутото “Memento mori”.
А и би бил едно сериозно доказателство, че – поне този път – идеалите не са паднали жертва на интересите. И че, включително и в политиката, винаги идва моментът, в който ти носят сметката.
До инж. Л.Маджаров,
Не е проблем да се възпре “къдравия” къмпингар, проблемът е, че не е ясно какво да се прави после. Нали не им пожелаваш на либийците иракския вариант. Защо обвиняваш НАТО – ами взели са си поука, че мир с война трудно се прави. Промените в една държава трябва да се правят постепенно от обществени сили вътре в страната, не с външна или вътрешна военна намеса. Сещам се за Испания като страна, която успява по-нормално да се реформира след диктатура.
Което идва да покаже, че е време да разберем, че и Брюксел няма да ни помогне, а и не трябва, а трябва сами да си изискваме от нашите парвителства доброто управление, което заслужаваме.
Иво,
кефиш ме. Как разгада хода на Кадафи преди той да покаже какво ще направи.
кефиш ме определено. Давай все така и им еби мамата на всички лицемери, подляри ти прочие комунистически отрепки
Господин Инджев, по ми се връзваше точно вие да можехте да четете между редовете на новинарските бюлетини, но ето че и вие сте подхванал главния рефрен от тяхната песен- “свобода за либийския народ”, “душманина Кадафи” и прочее. И понеже далеч не сте глупав, не мога да се отърва от натрапчивата идея, че в конкретния случай просто сте решил да си затворите очите, поради някакъв си ваш личен интерес или на ваши приятели. Само да припомня:
* Либия има едно от най-ниските нива на публичен дълг на глава от населението в света
* Помощи за безработица – 730 $.
* Заплата на мед. сестра – $ 1000.
* За всяко новородено се плаща – $ 7,000.
* за всяко ново семейство- $ 64 000 – за апартамент.
* В началото на частния бизнес – еднократна финансова помощ – 20 000 $.
* Големи данъци и налози – забранени.
* Образование и медицината – безплатни.
* Образование и стажове в чужбина – на държавни разноски.
* Вериги магазини за големите семейства – със символични цени на основните хранителни продукти.
* За продажбата на продукти с изтекъл срок на годност – затвор.
* Част от аптеките – с безплатно обслужване.
* По отношение на фалшификациите – смъртното наказание.
* Наеми – липсват.
* Начин на плащане за електроенергия за населението – безплатно.
* Продажба и употреба на алкохол – забранен.
* Кредити за покупка на кола и апартамент – с облекчен режим .
* Сделки с недвижимо имущество – забранени.
* Закупуването на автомобил – до 50% се заплаща от държавата ,а за милицията – 65%.
* Петролът е по-евтино от водата : 1 литър бензин = $ 0,14 .
Ако още не сте усетил накъде бия, само ще напомня, че горепосочените неща са всичко друго но не и характерни за страните от “свободния свят”. Може би една от причините правителствата на толкова много от тях да са “загрижени за освобождаването на либийския народ”. Вие сте умен човек, вие сам ще прецените. Ето какво мисля аз, че се случи:
Банди бяха подбудени (платени) и изпратени в Либия, за да се инсценира гражданска война, но либийският народ се оказа не толкова прост и разгада хода. Хората се събраха, къде спонтанно къде не, и се вдигнаха, за да се противопоставят на външната намеса, да запазят начина си на живот и за да са солидарни с лидера си.
Медиите свършиха това, което се очакваше от тях, предвид на това кой ги контролира. Никога не е имало въздушни нападения срещу ‘либийския народ’. Нападенията бяха срещу платени бандити, който бяха пратени от ООН и САЩ да ‘се борят’ срещу Кадафи. Тъй като Ирак е тотално замърсен от обеднения уран, остатък от повече от милион бомби, пуснати през войната, САЩ се нуждаят от нов богат на ресурси пост в региона, който да не е нездравословен (убийствен) за служителите им.
(google: depleted uranium iraq & gulf war syndrome)
Към Руско Вълчанов:
Не знам дали не разбирате или не искате да схванете: и най-добре нахраненият роб има правото си поиска свободата. Някои ( и не ставайте смешен с твърденията за внесените от Запада либийски демонстранти) си я поискаха и колкото повече се изтъква менюто, с което добре са ги хранили в клетката, толкова повече бутнът им е впечатляващ. Останалите, освен наемниците от чужбина ( тъкмо тази платена с парите на либийския народ намеса на чужденци е абсолютно доказана и видима с просто око- вгледайте се в африканските наемници от телевизионните репортажи) ,за които животът в клетката е готин, служат на господаря си да оцелее, избивайки сънародниците си.
Имах предвид, че банди са организирани и платени, включително и внесени от съседни страни, не че и самите либийски демонстранти са внесени, разбира се. Не е върху това акцентът ми, господин Инджев. Навсякъде по света се намират бедни хора, които биха убивали за пари. Има ги и в България, разбира се несравними по мащаб и културна предподготовка, но все със същото мото “царица е парица”. Техният избор да убиват (все им тая дали сънародници или не), може да го коментираме, но не виждам какво бихме постигнали с това, освен излишна мелодрама и отдалечаване от същността. Важно в случая е кой организира (плаща) на наемниците и не виждам къде се вижда това от телевизионните репортажи.
И понеже и аз няма как да виждам в репортажите неща, които ги няма в тях, предпочитам да направя изводите си от историята. В случая нищо потайно и далечно, а нашата собствена и съвсем скорошна история. За да не изпадам в подробности, с които всички сме добре запознати, само ще напомня, че преди 22 години в България дотогавашните добре нахранени но затворени в клетката си роби бяхме освободени от същите тези “благородни мисионери” на демокрацията, само за да се намерим години по-късно с ограбени ресурси, с тихомълком подменени ценности и с излъгани (да не кажа изнасилени) надежди. В тази връзка метафората ви с клетката е чудесна, но ще ме разберете защо пак ми бие леко на мелодрама и защо считам, че метафората за спасителния остров е по-реална.
Не ме разбирайте погрешно, не съм привърженик на авторитаризма и осъзнавам напълно, че такъв тип управление е морално остаряло и трябва да бъде заменено от нещо ново. Просто считам, че особено от позицията на опита който точно ние имаме, сме длъжни да се запитаме какво точно е това новото и дали наистина води към нещо по-добро и да имаме едно наум, дали “освободителите” действително носят със себе си това, което публично обещават или може би нещо коренно различно…
Какво различно? Докато новина номер едно в медиите е мелодрамата Либия, в Европа и в САЩ институциите усилено обсъждат кога и как точно следващите няколкостотин милиарда държавни пари да влязат в помощ на банките. Вижте на кое място се намира Либия в списъка от 128 страни, подредени според публичния им дълг. Вижте и диаграмата и преценете сами дали с тъмно зеления си цвят Либия прилича повече на клетка или на остров…
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_sovereign_states_by_public_debt