Ядреналин

Отшумя бурята с “бирата” на Мишо. Както всяко подобно чудо у нас тя беше за три дни, макар в тази корупционна сага да изплуваха както никога досега едрите риби в държавата: премиера Борисов и споменатия от него президент Първанов дори. Неопитните “рибари” на новинарски скандали в мътни води си въобразяваха голям улов, само че въпросните големи риби не се появиха на повърхността с обърнати кореми. Просто поеха въздух и се гмурнаха обратно в дълбокото. На кукичката се уловиха наивниците, очаквали последици от корупционната афера с подслушването на самия премиер, споменаването на самия президент в нея и на останалите важни акули, навързани в схемата за покровителстване на “Мишо бирата”.

Иде нова разправия. Тя е “друга бира” и с доста по-големи залози. Направо е като при сваляне на картите на етапа “победителят взима всичко”. Защото става дума за съвсем други, не толкова пенливи, но още по-горчиви течности, от които зависи оцеляването на икономиката и политическите й проекции във властта. Горивата! Трябваше една клечка граждански протести и на мнозина по върховете на държавата им пламнаха главите.

По горещите следи на протестите с изпреварващ ход под формата на голямо обяснително интервю във в. “24 часа” на 14 март пред публиката се появи главният заподозрян, макари неспоменат от негодуващите срещу скъпите нефтопродукти. В цял ръст пред народния гняв се възправи доброволно шефът на компанията “Лукойл” Валентин Златев.

“- Трябва ли правителството да предложи нови мерки? Вече бе възложено на трима министри да анализират цените на горивата.
– Разбира се, че правителството трябва да предложи такива мерки. Ако ситуацията в страната показва, че икономиката прегрява и не може да понесе поскъпването на нефта, естествено, правителството е задължено да реагира.
Другият вариант е да си дава вид, че не вижда какво се случва, но това ще рефлектира като бумеранг обратно върху него. Мерките би трябвало да бъдат комплексни.
Когато става въпрос за горивата, за нефтопроизводството, ние прекрасно разбираме, че няма как да се намали международната цена на горивата, че са подписани документи с ЕС, които определят сроковете и нивата на акцизи и на данъци. Друг е въпросът, че когато са водени тези преговори, е трябвало да бъде последван опитът на западноевропейските страни и да бъдат договорени диференцирани акцизни ставки за дизела и за бензина, защото дизелът е горивото, което движи икономиката. Плюс това 60% от двигателите вече са на дизел. В западноевропейските страни акцизът на дизела е значително по-нисък от този на бензините, което дава глътка въздух за техните икономики. При нас за съжаление това не е договорено и ставката на акциза на бензина и на дизела е почти еднаква. Даваме си ясна сметка, че едва ли е възможно предоговаряне с ЕС…
– Могат ли високите цени на горивата да попречат на възстановяването на българската икономика?
– Не само на българската, и на световната в това число. Разбира се, че когато прегряваш икономиката, тя в един момент се къса. …
– Какъв е вашият коментар по протеста на превозвачите?
– Ние проведохме среща с асоциациите на превозвачите в България и радостното е, че с едно-единствено изключение срещаме абсолютно разбиране от тяхна страна и те също срещат от наша страна разбиране.
– Кое е изключението?
– Изключението е Красимир Лалов и неговият профсъюз, с когото е абсолютно невъзможно да се проведе някакъв диалог и да се търси някаква логика. Ръководството на тази асоциация манипулира своите членове, преследвайки чисто политически цели. С останалите ние съвсем логично нямаме конфликт – не можем да бъдем щастливи ние, когато превозвачът, камионът зарежда на турската граница, след което отива и зарежда в Словения, минавайки транзит през България, защото му е скъпо…
Намалим ли преработката, значи да съкращаваме хора. Както транспортните фирми не искат да съкращават свои служители, така и аз не искам да съкращавам моите служители.
Все пак в системата фирми на групата “Лукойл” в България работят към 10 хиляди човека. Така че ние нямаме противоречие на интереси. “(“24 часа”)

Както се вижда от тези няколко извадки – първите залпове са в стил “нападението е най-добрата защита”. Всички са виновни: от онези, които не са договорили необходимото от името на държавата, през световните фактори до местните и достойни за презрение субекти, които “нищо не разбират”. Само не и “Лукойл”. На този етап на публиката е спестено обяснението за значимостта на монополиста като “благодетел” на държавата (но и това ще стане), засега се напомня само колко много работни места зависят от него.

Така говореше един друг могъщ бизнесмен от близкото минало, който обичаше да протяга ръка да му я целуват медийно с напомнянето, колко гърла храни чрез фирмите си. Той дори прописа ( макар посмъртно да му оспориха авторството), публикувайки в далечната вече 1995 г. онази “знакова” статия в социалистическия официоз “Дума” за необходимостта “гущера да скъса опашката си”, т.е. бизнеса с неясен капитал, особено по отношение на неговото първоначално натрупване, да се отърси от неудобното минало и да излезе “начисто”. Казваше се Илия Павлов и беше смятан за всемогъщ. Отдавна е вече покойник. Защо? Гущерите трябва да знаят. Държавата се прави, че е познава този терариум.

Илия Павлов беше атакуван открито поне от тогавашната опозиция от СДС ( а после и от кабинета “Костов”). Докато за Златев нищо подобно не се беше случвало до момента. Ако не се брои една изтекла разсекретена грама на американския посланик Джеймс Пардю, за Валентин Златев цари пълно мълчание в медиите, които с всички условности на българската действителност могат да бъдат смятани за меродавни. И ето че пламналите цени на горивата подпалиха нечия черга и в навечерието на фатално важните за България преговори с Русия по стратегически обвързващия за поколения напред проект АЕЦ “Белене” Валентин Златев беше уличен , че се меси в тях.

Във вестника, който всички свързват с нашумелия Алексей Петров, а после и в сайта “Гласове”, се появи следното съобщение:

“Генералният директор на „ЛУКойл” Валентин Златев е присъствал на преговорите между руската компания „Росатом”, която би трябвало да осъществи строителството на АЕЦ „Белене” и българска правителствена делегация. Скандалният факт, който беше съобщен от в. „Галерия” в сряда беше потвърден пред агенция КРОСС от зам.-министъра на икономиката и енергетиката Марий Косев, който е водел българската делегация в Москва. По думите на Косев, Златев който официално няма нищо общо с проекта „Белене” се появил на „втория-третия” час от началото на преговорите.
Самият Косев уверява, че босът на „ЛУКойл” не е канен за консултант по проекта за АЕЦ „Белене”, нито пък си е предлагал услугите, след което дава следното абсурдно обяснение на присътвието на Златев по време на преговорите: „Разговорите бяха започнали, вече имаше два или три часа преговори и той се появи доколкото схващам вероятно някой му е казал, може би президентът на руската държавната корпорация “Росатом” Сергей Кириенко или някой друг. Златев си има някакви причини да се появи, но в интерес на истината той не си е позволявал да се намесва в разговорите или да дава мнения, за мен беше по-скоро изненада, че се е появил на такива преговори, но доста сърдечно се поздравиха с Кириенко и в никакъв случай това не е официален или неофициален български консултант по преговорите за АЕЦ „Белене”.
В заключение Косев казва, че е положително всеки човек в България, който можело да допринесе за успешни преговори и намаляване на цената на АЕЦ „Белене” да помага, но бърза отново да повтори, че Златев нито си е предложил услугите, нито е викан за консултант.”

Прилича ли това на отговор на намеците на Златев срещу държавата, че не си върши работа в областта на енергетиката? Преценете сами, все пак информацията за “появата” на Златев на преговори, на които не му е мястото, произтича от засегнатото (едва ли само на чест) ведомство на ниво заместник-министър. А че информацията му е вярна, ни уверява в. “Сега” след още 2 дни.

“В. СЕГА, 19 март 2011

Шефът на “ЛУКойл-България” Валентин Златев е един от консултантите на руската държавна корпорация “Росатом” за АЕЦ “Белене” и в това си качество е присъствал на преговорите между България и Русия през февруари, информира “Сега”. “Д-р Валентин Златев, доктор на науките, специалист по въпросите на енергетиката, Балканите и България е участвал като консултант на “Росатом” в един кръг от преговорите между България и Русия. И именно като такъв специалист ще участва и в началото на април т.г. в българо-руската икономическа комисия, в подкомисията по енергетика отново от руска страна”, обяснил съветникът по медийните въпроси на Златев Диана Дамянова.”

Мога само да добавя от свои източници, че това не е единствената намеса на Златев в преговорите за АЕЦ “Белене” и трябва да е имало сериозна причина този път да го “издадат”, на което пък да отвърнат с неистина, че едва ли не случайно и следователно – еднократно, се е появил на тази стратегическа сцена.

Залозите са вдигнати. На ход е вече министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който “хвърля на вълците” Лукойл като субект на народния гняв за скъпите горива. На пресконференцията присъства ( отново неофициално, както на преговорите за АЕЦ “Белене”) и репликира бурно министъра пред репортери. Ден по-късно за медиите е разпространена вече не реплика, а истинска обвинителна пледоария от името на Златев, насочена лично срещу министър Трайков, в която има обидни квалификации за неговата квалификация.

Така се стигна до днешния връх на скандала, в който премиерът Борисов взе страната на Златев и също се аргументира с това, колко важен платец е неговата компания. Забележете: не с това, кой прав в този спор, а с обяснението, че цели 40 на сто от данъците в тази държава плаща тъкмо “Лукойл” ( Златев, който твърди, че от две години продукцията му се продава на загуба(!), междувременно ни напомня колко голяма чуждестранна инвестиция представя той в България). Борисов, не забравя да спомене с опакото на устата си, че ако има виновен за всичко, това е продавачът на ”Нефтохим” на “Лукойл”, правителството на Иван Костов. Означава ли това твърдение, че все пак премиерът допуска нередности в дейността на руската компания – питам, защото правотата на “Лукойл” в спора, удостоверена днес от Борисов чрез съюзяването му със Златев срещу собствения му министър Трайков, говори за задоволство от руския преработвач на руския нефт и следователно излиза, че Костов е бил прав да направи с него сделката.

Време е за едно малко обобщение: горивата, Лукойл, Златев и Борисов са обвързани в обща зависимост от тежкия руски натиск, чиято основна цел в момента е на всяка цена, на абсолютно всяка цена да принуди България да подпише за АЕЦ “Белене”. Фаталната дата наближава и поради тази причина картите са вече на масата. Каквато и роля да е отредена на министър Трайков при това разплащане, явно тя не е водещата. Трайков изговори сто пъти мантрата, че строителството на АЕЦ “Белене” зависи от цената и икономическата съобразност, но работодателят му в Министерския съвет го опроверга и по тази линия: цената нямала значение, щом друг я плаща ( все едно, че заемите няма да бъдат връщани на Русия).

Не мисля, че в тази конфигурация е важно кой на кого е приятел, с което някои се опитват да обяснят появилата се по важната тема за демонстрираната близост между Борисов и Златев. Просто единият е най-важният играч в икономика, а другият – в политика. От симбиозата им зависи най-фаталното за икономиката и политиката на България за десетилетия напред решение за строителството на ядрена централа, което трябва да се вземе насред невиждана криза на доверието в ядрената енергетика в света. Това явно е по-важно от порива на правителството да пренасочи народното недоволство от цените на горивата към техния производител. По-важно ще се окаже да е доволна Москва за Белене, пък после ще му мислят за цените на горивата!

Впрочем, като стана дума за Москва: за онези читатели, които държат на личните описания, биографичните справки и зависимости, бих обърнал внимание върху нещо от миналото на Валентин Златев извън клюките с кого вечеря и кой му спи в хотела. По интересно ми се вижда, какво е писал в своята дисертация:

“К числу наиболее заметных работ можно от нести лишь диссертацию болгарского исследователя
Златева В.В. Он отмечает, что ключевым во просом балканского энергетического пространства являются вопросы транзита и транспортировки нефтегазовых ресурсов на рынки сбыта.
Собственно борьба за влияние в балканском регионе сводится к проблеме транспортных коридоров, и поэтому проблема трубопроводов превратилась в мощный механизм политического и экономического воздействия на государства региона.
Таким образом, Балканы оказались в центре борьбы за прокладку коридоров для транспортировки энергоносителей. Исход ее имеет огромную
стратегическую значимость, затрагивая существенные интересы сверхдержав (США, Россия,
Китай), складывающихся региональных сверхдержав (Турция, Иран) и всех без исключения
прилегающих государств.
Автор предлагает исследовать происходящие на Балканах процессы именно на фоне глобаль
ных трансформационных процессов, когда становится очевидным, что обладание энергоресурсами
и создание транспортных коридоров для их вывоза в XXI веке будет иметь намного большее значе
ние, чем 100 лет назад.”

Човекът е стратег по образование, може да се каже, че е направо идеолог (не, че само той се е сетил) по въпроса на значимостта на стратегическото обвързване на целия ни регион с вноса и транзита на горива от Русия.

Борисов ( дали е знаел накъде отива работата- мисля, че да) трябва да почерпи за днешната проява на безпомощност от страна на Брюксел. Както съобщава “Уолстрийт джърнъл” там енергийните министри на страните от ЕС не са стигнали до решение на извънредното си заседание за единна методология за преценка на ядрения риск. Така, без защитата на колективната стратегия, те улесняват извънредно желаещите да бъдат напъхвани в устата на руската мечка чрез преки преговори с нея.

EU: No Agreement On Possible Nuclear Stress Tests
March 21, 2011
EU energy ministers, after an emergency meeting, did not reach an agreement on how and when to conduct any sort of stress tests on the nuclear power plants in the region, The Wall Street Journal reported March 21, citing a statement by German Economy Minister Rainer Bruederle. Bruederle, after the meeting, said that the differences of opinion within European Union countries over nuclear energy meant that it would be impossible to subject countries to EU-mandated tests, adding that the responsibility for nuclear policy would remain fully at the national level.