Радвам се да науча от директора на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа” Данчо Данчев , че „българинът се завръща към историята“ си, което се усеща на Шипка (Фокус).
Какво обаче се усеща като завръщане към най-новата ни история от страна на едни специфични българи, които ни управляват?
През седмицата се усети, че министърът на културата Вежди Рашидов се обадил специално да нареди на демонтираният от центъра на София паметник на Ленин да бъде монтиран на видно място пред музея на тоталитарното изкуство ( който, ако се съди по споделените пред медиите възторзи на самия Рашидов, се очертава по-скоро като апотеоз на въпросната „естетика“). По някаква причина това явно му е много важно в навечерието на насроченото за 15 -ти септември откриване и се е заел лично да надзирава реставрацията от дистанция.
Усети се и друго: че управляващите продължават да бягат от решаването на проблема с демонтирането на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) , стърчащ над столицата. Вместо да изпълни решението за неговото преместване от април 1993 г., което не е отменено и до днес, общината обяви, че щяло да има международен конкурс за него и това щяло да реши въпроса. Ако някакви „международни“ пари ( познайте дали няма да са с дъх на уралски петрол) застанат зад проект, разкрасяващ въпросния монумент, общината ще ги приеме ли като решение? Защото няма друга държава в света като Русия, която е склонна да похарчи толкова милиони, колкото трябва, за да съхранява и множи монументалните белези на влиянието си. Как точно ще ги прикрие въпросните средства- няма значение. Лакоми и продажни творци винаги се намират навсякъде по света. Могат да си ги напазаруват с петродоларите на килограм.
Българинът може и да се завръща към историята си на Шипка, но на държавния връх в България явно са се завърнали властници, изповядващи принципа: първо да угодим на Путин, който открито скърби за кончината на СССР и неговата символика, а после ще мислим как да обясним това пред някакви си българи. Номерът засега минава- „българинът“ си трае и чака някой пак да оцвети съветския окупационен тотем в София, за да изтича да се снима със семейството си пред него преди следочистачите на Петата колона да са му върнали сивотата.
Но историята не свършва с тези управници. Ще дават обяснение пред нея някой ден.
Мултакът на Републиката няма с какво да ни изненада. Общинарите, също. За един пробит долар, пардон рубла са готови на всичко. Защото няма държава, няма държавност, няма национална гордост и историческа последователност на традициите на Стамболов. А преди изборите никой няма да направи радикален ход (виж Белене, Лукойл, Моча…), защото путинците ще дръпнат шалтера и уиде коня от балотажа.
Тези ще са вечно на власт дами и господа, да му мислят тези които остават в това смърдящо на фекалии корито наречено България.
Г-н Инджев , тъй като нямам връзка с организации защитаващи паметника МОЧА, нито пък с международната комисия по неговото съвременно ъпгрейдване а е ясно че винаги намират време да посетят блога Ви, бих искал да предам идеята ми за неговата трансформация така че НАЙ-ПЪЛНО ДА ОТРАЗЯВА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА.
На това ме наведе разглеждането на следния сайт в който са дадени линкове към съответните предвоенни руско-чуждестранни военни разговорници от 1940 – 1941г.
http://zhistory.org.ua/index2.htm
Такива има издадени за английски, немски, финландски, румънски, унгарски, турски, персийски, китайски и прочее езици – по всички направленя на освободителния поход. Руско-български освободителен речник не е публикуван но навярно е имало и такъв. Все пак различията в братските езици са значителни а и руският не се е изучавал масово в страната ни до освобождението. Понякога може да се изпадне в конфузни, даже в сложни ситуации поради тия различия и едва ли на съветските военни стратези им е убягнала такава подробност.
Спомних си и една истинска случка чута преди много години от един участник в знаменития поход , т.е. освободител.
Частта на Червената Армия в която той служил се настанила в сръбско село. Освободителите отишли в кръчмата, докато разказвали за освободителните си подвизи на местното население и пиели сливовица проблеми нямало. Проблем се получил когато на бара отишъл един освободител и поискал (естествено да си купи) кибрит (спички). Там обаче била само дъщерята на кръчмаря и като чула какво иска освободителят направо изхвърчала на горния етаж на къщата където пък живеело семейството на кръчмаря. След малко оттам се спуснал по стъпалата и самият кръчмар с едно чифте в ръцете и настръхнал вид и повтарял. “Кой е тоя дето иска пичка?” Но по думите му до ексцесии не се стигнало, обезвредили го някак.
Е, ние стигнахме единодушно до заключението че жертви при нас не е имало, не сме вадили оръжие на освободителите. Защо тогава освободителят размахва шпагин след като освобождението е станало по мирен път??!! Защо посрещачите на освободителите от другите монументални композиции налитат на целувки (сърбите вадели чифтета, ние вадим езици ще рече някой) ??!!. Не е ли малко тенденциозно всичко това??!! Съгласен съм че хора с такива наклонности е имало и ще има винаги, но те ли са определящите??!!
Но да не ставам многословен да премина към предложението:
1. Да се махне шпагина (несъответствие с реалността, отсъствие на въоръжени сблъсъци) и на негово място да се постави пачка банкноти ( съответстващо на руските разговорници).
2. На кръста на освободителя да се постави органайзер за различните разговорници вместо патрондаши , муниции и др. подобни
3. Да се премахнат ( или да се скрият на по-закътано място ако трябва да сме толерантни към съответната част от народонаселението) сценки с извадени езици, целувки уста в уста, обарване по части от тялото и др. подобни. Съгласни сме че такъв елемент е имало но поне тогава действителността е била такава че такова поведение не се е вадело на показ както сега.
4. В общите монументални композиции да се включат върволици от бедстващи сънародници готови да предоставят имуществото си и разни други благини, кой кошничка с яйца, кой шише с ракийка, кой дамаджанка с винце на освободителите (срещу заплащане , съгласно разговорниците)
5. Да се премахне надписа от паметника водещ до национално разединение даже 70г след случилото се и да се постави загадъчният, вълнуващ и съвсем автентичен надпис WE SHALL PAY YOU (взет от руско-английския освободителен разговорник, стр.85 http://zhistory.org.ua/txtmem/engrus.htm а и звучи по-европейски). Може да се добави в скоби (IN DOLLARS) за да се даде съвременна визия на посланието.
Надявам се някой творец-монументалист да се заинтересува от предложението ми.
Предварително се извинявам на автора и на цялата аудитория за това че не е пряко по темата:
Без да изпадам в лигав патос, кух национализьм и най-малко “филизьм”.
Краят на август 1877;Плевен под обсадас 30’000 турска армия. Руската войска отстьпва в Южна Бьлгария. Сюлейман паша с около 40’000 армия се изправя пред единственото препятствие кьм Северна Бьлгария. Една шепа хора с изчерпващи се муниции, опьлчение (а не редовна армия) спира турските войски. СЛЕД боевете на Шипка Плевен се предава защото не са могли да се сьединят с другите армии и 30’000 армия на Осман паша е аут, Сюлейман паша “се запилява” някьде из Родопите и Гьрция (и се явява в Истанбул около 2 седмици след Сан-Стефанският мирен договор). 10 войни е водила “великата” руска армия преди 1877, но ако Сюлейман паша е преминал Стара Планина 99% вероятност е да са натикали обратно “великата” руска армия обратно в Дунава. Бьлгарското опьлчение спасява хода на цялата война.
на Шипка е била сьздадена в Бьлгария,а не в Сан-Стефано.
НИТО ЕДНИ УБИТ СЬВЕТСКИ ВОЙНИК не е имало 1944 при нахлуването на СССР в Бьлгария. Само болен мозьк на безродник може да ги “братушкосва” и да ги нарича “освободители”.
Не ангажирам никого с мнението си но истинските национални празници на Бьлгария са точно 21-и август и 6и септември.
За този ли паметник на Ленин става въпрос?
http://www.lostbulgaria.com/index.php?cat=9&paged=6
Симеон
Този път съм почти съгласен с теб, с едно изключение. Съветски войници има убити в района на Видинско. Изглежда историята си я чел през страница.
рез седмицата се усети, че министърът на културата Вежди Рашидов се обадил специално да нареди на демонтираният от центъра на София паметник на Ленин да бъде монтиран на видно място пред музея на тоталитарното изкуство >>
г-н Инджев затова ли Дянков се репчи на Цветанов, че ще прехвърли една част от над 1 млрд. лв. бюджет на милисионерите към културата ?
Найстина има убити съветски войници край видинско.Това става при битката край Кула.До местността “Връшка чука”.
Ето че и сегашните управници си показаха истинското лице: страшливи като зайци пред руската мечка!Къде са сега Стмболов и Захари да ги изобличат? Куклата Фандъкова, НИКАКВЕЦЪТ ВЕЖДИ а след тях и ….Бойко! Няма ли българи в тази нещастна страна?
За онези дето сме чели историята (написана само съгласно класово-партийните постулати) нека ни покажете страницата дето са убити съветските войници, кой ги е убил, защо ги убил и други подробности.
Вече изясних на прост и елементарен бьлгарски език за неподготвените изказвания.Бьлгарската армия не е участвала в НИТО ЕДНО сражение срещу Сьветската Червена армия вьпреки обявената война.Сраженията при Врьшка Чука са срещу Вермахта.
Не ме вьлнуват сьгласията или несьгласията на вресливи комсомолски или милицонерски организми и малоумията и неподготвените изказвания са забавни и смешни,но за малко.
“Безкрайни са Вселената и човешката глупост,но за Вселената все пак не сьм сигурен” Алберт Айнщайн
А що са дирили съветските войници край видинско?От там ли са започнали да освобождават страната,с която Кремъл е бил в дипломатически отношения?
Simeon,
Жалко за хубавото ти име, дано да е псевдоним. Нормалните хора търсят истината а не това което ще им помогне да докажат маниакалните си идеи. Дотук доказа няколко неща:
1. Доста детински разсъждаваш
2. Не приемаш вариант за друга гледна точка – обяви ме за комсомолец, комуняга, etc.
3. Имаш очевидни пропуски в образованието и възпитанието – историята не ти е силната страна и си позволяваш да обиждаш напълно непознати хора.
4. Самоизтъкването, без конкретна причина е .. меко казано, комплекс за малоценност. Никой не те е питал какво работиш и това, че всичките ти колеги са се смеели на еди к’во си е pathetic.
5. Разликата между теб и партийните функционери преди ’89 е минимална. Минималността се изразява в това, че аз, който съм на друго мнение, няма да заплатя с живота си затова.
Помисли върху това, което ти пиша. Пиша го за твое добро, не за да съм ‘велик’ щото съм повече от теб (както смятам, че ще решиш). Интелигентния човек може да погледне на себе си отстрани и от очите на другите. Ти можеш ли ?
г-н Инджев, ако погледнете карето на станицата ви за “кога ще умреш” – мен ми се струва отрварително, а на вас?
Г-н Инджев,проблем ли има?Защо коментара ми не излиза за разпознаване?
За одобрение,извинявам се.
До Росен:
Не виждам смисъл от разни вариации.
МОЧА трябва да се премахне!
Иначе става като трансформациите на стихотворението – “Стоит статуя ,рука поднята…”
“…ако Сюлейман паша е преминал Стара Планина 99% вероятност е да са натикали обратно „великата“ руска армия обратно в Дунава. Бьлгарското опьлчение спасява хода на цялата война.” Simeon | август 20, 2011, 23:49
И малка подробност,в критичния момент на боя руските артилеристи вадят затворите на оръдията и тръгват да отстъпват. За тях позицията и защитата са безнадеждни. Опълченците остават на позициите си въпреки спирането на артилерийската подкрепа и невероятно тежката обстановка. Нещо повече, при вестта за пристигането подкрепление, (сто конника и под двесста пехотинци) контараатакуват и стабилизират позициите си. Невероятен пример за дух, с който се печели не само битка но и цялата кампания. Въпреки това Скобелев, се подиграва на Столетов, че води войска “която не може да марширува” (цит. по памет). Доста показателно за любимата на императорския двор част от генералитета, а и за мисленето и отношетието им към освобождаваните.
Към Христо
Специално си направих труда да проверя къде се намира мястото “Връшка чука”. Търсих го няколко пъти в Google maps, и за моя голяма изненада го открих изписано като “Vrska Cuka” в Сърбия.
Местността, поне според картите които видях, се намира в Сърбия /наистина, съвсем на границата с България/. Явно там е имало сражения между отстъпващи германски и настъпващи съветски части. Убитите руски войници са транспортирани и погребани във Видин, защото командването не е знаело кога /ако изобщо/ ще превземат следващото населено място – град Зайчар в Сърбия.
Така че за мен тази история се оказва поредната съветско-руско-рубладжииска “партенка” за общо ползване на наивниците. Не се знае къде точно са убити съветските войници, но е най-вероятно това да се е случило в Сърбия.
Въпреки това, смятам че българската общественост би могла с удоволствие да предостави МОЧА да бъде поставен някъде в тази местност, за да напомня за съветските 58 жертви. Остава въпроса обаче как да изразим почитта си към близо 40 хилядите българи, убити във втората част на войната?