За антикомунистическото говорене….бележки на един психотерапевт
от Румен Георгиев:
Доста хора споделят едно популярно мнение в публичното пространство -“Стига вече с това антикомунистическо говорене”. Кой ти помни тоя комунизъм….ние сме друго поколение, не ни натоварвайте с вашето нещастно минало….ние гледаме напред в бъдещето! На левите журналисти им отърва да насъскват младите и да насочва въпросите за комунистическото минало в междупоколенчески фокус! Да, ама НЕ е така! Имат младите хора обаче известно право, от- провокативното, антикомунистическо говорене, до – жизнено необходимото, антикомунистическо говорене има разлика!
Прави впечатление наистина, че повече говорят хората, които не са най-трагичните жертви на терора на комунистическия режим. И аз съм от тези хора. Помня репресиите на комунизма и мога да говоря, защото…не съм толкова пострадал. За всеобщ национален срам, все още в България- най-пострадалите нямат публичната сигурност да говорят. И са абсолютно прави! (За повечето български журналисти демократично е – да изправят на диспут!?! жертвата и насилника и жертвата да обясни как точно е била насилена и да се оправдава, а журналистът кротко да прави забележки, че жертвата е агресивна и несъстоятелна! Това е садизъм, а не демократичност). Трябва ли тези достатъчно преживели, измъчени хора, да бъдат повторно травмирани в диспут и да им се сърдим, че не говорят …..ясно, високо и изразително! Разбираемо е и без да си психолог, че не са в състояние да говорят така (симтом на причиненото им посттравматично разстройство). Да ги обвиним,че са насилени и “изкукали”! Срам за българската журналистика! Повечето от тези хора измряха, без да говорят и да бъдат чути, което е несъмненно загуба на национален ресурс и национална памет!
В Аржентина по време на военната хунта, са убити или изчезнали около 30 000 души (при 30 милиона население).Техните близки и приятели не са говорили, от страх да не ги последват. В световната психиатрична практика по този повод въведоха синдром – “синдром на мълчанието”. В България само в първите дни след 9 септ.1944 год. са убити или изчезнали също толкова хора! Да не говорим за последвалите жертви на 60-те концентрационни лагери на комунистическия режим! Моята над 30- годишна терапевтична практика показва, че във всяко 3-то семейство има хора, които са наследници на жертви или насилници. Много трудно им е да говорят за това минало, но то определя съдбата и развитието им! Никоя травма т.е рана, не оздравявя като я криеш, отричаш или прикриваш! Мълчанието възпроизвежда травмата и тя отново ще кърви. Затова, ще си позволя професионална препоръка към младите хора – говорете с останалите живи, които са били по лагери, или с роднини и близки на убити или изчезнали ! Мъчително е, тъжно е, но е животоутвърждаващо и здравословно! Мълчанието е пагубно!
Най-застрашени са обаче, колкото и странно да звучи… децата и внуците на насилниците, което психологическите изследвания недвусмислено доказват! Добре би било и за редовите, принудени да бъдат комунисти, ако могат….ако имат тази смелост… да говорят за тези срамни, травматични и за тях моменти от комунистическото минало, с децата и внуците си, ако не искат те да има психични проблеми… те не подозират,че наследниците им са най-рисковата група за психични отклонения! Трагедията с клана Бокови изобщо не е частен случай, а психологична закономерност!
не само психиатри,ами криминални психопатолози/ като онези от западните филми /трябва да окажат помощ на наследниците на комунистите,защото ситуацията отдавна е извън контрол!!
Румене, в Суходол научих какво значи болка от миналото. А тук в Германия научих как един зрял човек отговаря за себе си. Без да ти противореча, дядото на езна позната немка е берлинчанин, който е бил на шест години в последните дни на войната. питах я “какво ли е преживял този човек?”, а тя ми каза “а, той никога няма да разкаже”.
Уважаеми г-н Георгиев,
Никак не разбирам последните редове на материала. Много съм любопитна да видя тези психологически изследвания. И случилото с децата на Боков не е психологична закономерност – самоубийства и загинали при инциденти има във всякакви семейства, породени от различни причини. Става дума за друго – ГЕНЕТИЧЕН ДЕТЕРМИНИЗЪМ! Казано простичко – дървото и плодовете. Колкото и да се отрича това (от лицемерие, разбира се!),фактите са неоспорими! Един криминално проявен тип носи наследствеността на друг такъв. Сред комунистите, оказа се, имало доволно много криминални типове и лумпени. От кокошкари до убийци. Всичките им “герои”, като партизаните например, до един са такива. Лев Главинчев и Чочолу. Други не е нужно да се изброяват. Никога не съм чула или видяла разкаял се комунист! Напротив, чувала съм такива коментари, че просто настръхваш. “…що не ми дадат сега един автомат…, аз мамицата ви ще…” Освен това има различни видове насилие. Да прекършиш човешка съдба е не по-различно от убийството. Или да напишеш донос, от който някой е отишъл в затвора. А такива са хиляди. За да събереш смелост е нужно да се разкаеш. А това пък какво значи – редови и ПРИНУДЕНИ да бъдат комунисти? Вие изобщо имате ли представа как се ставаше член на партията? Кои са срамните и травматични моменти? Може би безкрайните превилегии, които е невъзможно да изброим тук поради липсата на място? Децата и внуците, научени от малки, че могат да имат всичко, което ние простосмъртните не можехме? Ползват си връзките и до ден днешен и капчица от неудобство нямат!!
Ето нещо интересно за случая! В светая светих на партията – история на БКП, пишеше, че на 09.09.1944 г. , определящите себе си като комунисти в България са били 5000 души. Това значи естествено, че са били поне два пъти по-малко, но нека приемем за вярно 5000. Знаете ли колко са били членовете на БКП в началото на 50-те години, само 5-6 години след 09.09.1944? Повече от 500 000 (половин милион)души! На 10.11. 1989 г. вече са 1 200 000(един милион и двеста хиляди)души! Бяха си изсмукали от пръстите 200 000 активни борци-АБПФК! Защо мислите страната е на такова равнище? Голямо събиране на смелост ще да падне! Дано!
@ “За да събереш смелост е нужно да се разкаеш” elena.z
Не е ли И обратното? За да се разкаеш е нужна смелост!
200 000 АБПФС?? Наистина е невероятно! Да не е грешка с една нула?
Наистина,Велизар, травмираните хора не говорят или отказват да говорят дори с близките и лекарите. И твоят личен опит в Суходол сигурно го показва.Когато пипнеш болното място, пациентът инстинктивно се отдръпва, като естествена, защитна реакция. Знаеш, че към 70 процента от зависимите са преживели жестоко насилие, по данни от изследванията. Естествено, не е лесно да те допуснат до раните си. Бавен и мъчителен терапевтичен процес на създаване на взаимно доверие,не винаги се успява, но си струва да видиш лечебен резултат.
И комунистите имат рани,но не си признават дори пред себе си, че ги имат и това ги обрича. С тях особено трябва да внимаваме и да се пазим -раненият звяр е най-опасен и агресивен!
Не се очудвайте, г-н Борисов – няма грешка в нулите. Около шестдесетте години излезе виц по този повод:
Питат радио “Ереван”: “Би ли могла в България да се установи комунистическа власт без помощта на Съветската армия?”
Радио “Ереван” отговаря: “Да. Ако на 09,09,1944 партизаните са били толкова на брой, колкото са АБПФК днес.”
🙂
Не!Не е грешка гн. Борисов!! Да се разкаеш публично е нужна смелост, но първо трябва да го направиш пред самия себе си! Нужна е съвест! А после и смелост! За чест и достойнство не говоря! Първото условие да си партиен член и комунист е да забравиш тези категории!! А грешка в цифрите и нулите НЯМА! Шокиращо е нали? Всъщност, понеже статистиката е нещо относително, тя не уточнява персоналната принадлежност към званието, вероятно в това число попадат и хора от поколенията им, защото и наследниците ползваха певилегии!! Деца и внуци!!! Право да се запишеш в университет без изпит и класиране! Право на специалност, недостъпна за пролетариата(външна търговия, международни отношения, следване в чужбина). Право на жилище преди категориите от нуждаещи се! И други такива нещица! Може да се проверят и документите за пенсии! Те също бяха малко по-различни от останалите. Надявам се да не сте забравили тези работи! Ами специалните магазини?
Искам да напомня да не се използва думата “комунизъм” ако става дума за тези 45 години с БКП начело. Комунизъм, даже и бледо подобие никога не е имало в България и никой никога не е имал и най-малкото намерение да прави. Истинското име на тези мракобесни години е диктатура на една партия с помоща на армията и милицията. Така че ще е много по-коректно да започнем да наричаме периода с истинското си име – ДИКТАТУРА. Истината е че и преди 09.09.44 в България е имало диктатура, така че от единия крачол – в другия, единствената разлика е че партизаните от БКП посегнаха и на частната собственост докато предните поне не ги обираха така. Колкото и песиместично да ви звучи българите, въпреки възрожденския плам и идеализъм след Освобождението не можаха да изградят солидна основа на която да стъпи парламентаризма за да стане успешен модел на управление. Според мен там е заровено кучето и съжалявам че ви връщам толкова назад преди 09.09.44 но според мен лошотията е тръгнала още тогава и е мит че по време на Третото царство България е била модерна и демократична държава – може би това се е отнасяло само за София и по скоро за района около жълтите павета. Може би феодализма по време на Турското робство ни е дошъл в повече, генетично ни е увредил инстинкта за свобода и той вече се предава по генетичен път.
Не съм съгласен с вас, Алекс. Периода след 9 септември си е чист азиатски милиционер-комунизъм. Ако го наречем по друг начин, означава да го освободим от отговорност. Както един комунист би се изразил “тя не е виновна комунистическата идея, а това че имаше грешки на растежа”.
И не ни е дошъл в повече феодализма от “турското робство”, а феодализма от съветското робство.
“Който на 20 години не е бил комунист няма сьрце,но който след 30 продьлжава да е комунист си е просто идиот” Сьр Уинстьн Чьрчил
Истинското име на тези мракобесни години е диктатура на една интернациска партия именована БКП с помоща на армията и милицията. Така че ще е много по-коректно да започнем да наричаме периода с истинското си име .Само дето 65 години вече периода.Поне в гр. Криводо обл. Враца е така.Съвсем на живо тук и сега.Та който не знае що е има автентичен непокътнат.С всичките му “екстри”!
Румен Бърцов Ползващ се от “екстрите”.
Ще допълня коментара си четири параграфа по-горе. Комунизъм е понятие за някаква форма на управление в която членовете са равнопоставени и еднакво задължени към общото благо. За такава форма на управление нашия свят не е готов, скоро няма и да бъде докато има едни 20% население които консумират 80% от световните блага. В България в частност, като една олигархо-псевдо-демокрация, това съотношение е още по-лошо. Когато това съотношение го докараме до към 45-55 или най-добре 50-50 процента в идеалния случай, тогава ще може да се говори за комунизъм. Но понеже това според мен няма да стане в близките 100-ина години, помислете си пък и колко ли е бил готов света за комунизъм преди 100-ина години когато тези движения са набирали сила. За мен това си е било чиста утопия и себезалъгване. Ако някоя държава на света първа почне да прави нещо като комунизъм, това може да е например Япония или Китай в който случай аз даже условно бих го нарекъл корпоративен комунизъм и който според мен би могъл да вирее само във високоразвити и високопроизводителни икономики. Но това мнение си е чисто мое и ако греша ще си поема отговорноста… след 100-ина години 🙂
не очаквайте някога разкаяние от комунист това понятие е непознато за тях.добре е известно че те са не само безбожници но и безродници. да това за съжаление е чистата истина комунистът няма родина неговата родина е “Партията”.тяхната идеология е всеизвестна:”физическо унищожение на всички които имат мироглед и виждания различни от “повелите” на партията.тяхната идеология е по страшна дори от тази на мафията.докато в мафията се води война само между клановета то в комунистическа България партийните централи и техните изпълнители като държавна сигурност армия и милиция водеха война срещу цялата нация т.е.всички мирни граждани на България.репресиите и убийтвата бяха основен инструмент за тази уж бореща се за човешко “равенство” партия.да не дава бог в България да се стигне до реставрация на комунизъма.дано това вече никога не се повтори.