Паметниците на нашата безпаметност

 Варна – разрушения от руската бомбардировка на 14 октомври 1915г., сп. „Аз знам всичко”

Невежество или родоотстъпничество

 

 

 

На 24 септември тази година на нос Калиакра бе открит архитектурно-мемориален комплекс „Военноморска слава на Русия”. Новопостроената арка е своеобразно допълнение на издигнатия през 2006 година грандиозен паметник на адмирал Ушаков. На нея са окачени 18 камбани с имената на корабите, сражавали се под предводителството на адмирала. Издигната е по инициатива на форум „България – Русия”, посолството на Русия и Община Каварна по случай 220-ата годишнина от победата му над османския флот. Върху нея с големи букви е изписано: „Слава на черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България”.

 

Възмутително и оскърбително! Защото нищо в този текст не отговаря на истината! Защото само на броени километри от този мемориален комплекс преди 94-95 години са ехтели оръдията на руски бойни кораби от същия този руски черноморски флот и са обстрелвали Варна на 14. X. 1915 г., Балчик, три пъти – на 7. IX., 9.IX. и 13. XII.1916г., Каварна на 7.IX. 1916 г., Шабла през 1917г. При това посочените обстрелвания са успешни –  разрушени са сгради, пристанищни съоръжения, убити са жители на Варна. Балчик – при третото му обстрелване, е почти изравнен със земята, убити са негови жители.

 

„Дора Габе, посетила града няколко месеца след последното неприятелско нападение, описва тягостното впечатление от видяното, като го сравнява с гробище, и потресена възкликва: „Мъртвият Балчик”.

 

А ето и нейното свидетелство: „Вечер. Нито един фенер. Из улиците няма жива душа. Слаба бледнина от хоризонта показва пътя. Висока порта, а над портата – къща… Ето ни горе, в стаи, които не гледат към морето. Само в тях се пали свещ и само в тях се живее вечер в Балчик. Разправяха ни как неотдавна ги изненадало морето, как са бягали като стадо към гробищата, зад баира – сипели се гранати връз града, сякаш самото море ги изригало. Писък на малки деца, премръзнали ръчици, полумъртви от ужас майки, бащи, безпомощни пред своята разпиляна сред опасности челяд. Когато настане вечер, от черната паст на морето сякаш гледат тайнствени топовни гърла. То ги дебне. То е техният черен враг, техният изневерил приятел – и те се крият от него, боят се него. Още е в кошмарен сън Балчик.”

 

И писателят Стилиян Чилингиров посещава Балчик и споделя: „… Човек би помислил, че влиза в мъртвия град, макар никога невидян, но много познат нам от приказките. А по всичко личи, че тук някога е кипял живот, който е бил с пулса на едно достойно за завиждане охолство. Къщите, някои от които поглеждаха страшно през своите изпочупени прозорци или болезнено показваха голите стени, полуразрушени от неприятелски гранати, най-ясно свидетелстваха за това. Балчик е бил малък, но заможен град… Но не ще и съмнение, в мирно време градът е бил по-угледен и по-приятен. Тогава много къщи, сега запустели и празни, са били обитавани от работливи стопани, в много от тях е кънтял непрестанно писклив хор от детска глъч, в много от тях се е живяло и мечтало. А днес: разкъртени стени, пробити покриви, разрушени комини и ужасът на едно запустение. Животът е спрял, за да живее войната.”

 

“Разрушаването на Балчик от отряда руски бойни кораби е исторически факт, предопределящ прекъсването на неговия стопански възход и обуславящ в определена степен последвалото икономическо западане на града.”

 

Каварна е по-слабо ударена – „градът и житните магазии, разположени на брега са бомбардирани” – свидетелстват българските архивни източници.

 

Регистрирани са и много други набези с опити за обстрелване на обекти по добруджанското крайбрежие, парирани от българската брегова охрана.

 

„Следва да отбележим една любопитна подробност. Варна е бомбардирана на Петковден / според православния календар – ден на есенните жертвоприношения – б.а. Г.Ч./, Балчик на Андреевден (13.XII.). За руските военни моряци този ден има символично значение”. Символично, защото на Андреевден е патронният празник на руския флот (с патрон Св. Андрей Первозванный). Вместо празнуване – воюване. И то срещу братята, едноверци, изповядващи православната  вяра и „дали на вси славяни книга да четат”.

 

„Неволно се създава впечатлението, че противникът планира своите нападения, съобразявайки ги с празниците от религиозния календар. Във всеки случай подобно съвпадение говори, че неприятелят грубо потъпква християнските норми и порядки, пренебрегвайки общоприети традиционни духовни ценности. Парадоксално е, че тези действия са извършени от военноморския флот на страна, възприемана навсякъде като исторически стожер на Източноправославната религия”.

 

На опонентите, които биха казали „на война, като на война” предлагаме следния цитат:

 

„Нанасяйки артилерийски удари по незащитени градове, противникът погазва принципите на международното право. Съгласно IX хагска конвенция относно бомбардировките от морски сили във време на война от 1907 г. бомбардирането на неотбранявани пристанища, градове, села, жилища или сгради е забранено. Международното право забранява и безсмисленото разрушаване на градове или други населени места и унищожаването на неприятелска собственост, ако това не е предизвикано от военна необходимост”.

 

Интересно е да се знае, че зад действията на официална Русия (както би се изразил незабравимият Захари Стоянов) застава и голяма част от руската общественост. „И журналисти, и професори, и офицери, и хора без обществено положение – всички открито изказват своята ненавист. И всички говорят с един тон, в който ясно личи желанието да бъдем „наказани”. Руското Дружество за побратимяване на славянските народи в Петербург малко преди „българо-руския военен сблъсък в Добруджа” излиза с апел, съдържащ констатации и препоръки: „1. Отговорността за политиката на правителството и на царя пада върху българския народ, който е по-виновен, отколкото неговия цар. …4. Понеже българският народ показва своята неспособност сам да се управлява, управлението на страната ще бъде поверено на комисари от Антантата, освен това, границите на България ще бъдат променени в полза на Сърбия и Румъния. България трябва да плати военно обезщетение на Сърбия”.

 

Московският славянски комитет отива по-далече: „Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните и славещи сръбските царе и паметници свидетелстват за сръбските права над Македония… Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал Възраждането си с борба срещу майката-църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветeния свят черна неблагодарност. Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува.”

 

И това са позиции на просветената част от руското общество по онова време. Общество, за което извоюването на българската църковна независимост през 1870 г. е „борба срещу майката – църква” /разбирай руската православна църква – наследник на византийската, гръко-фанариотска/. Общество, в което се говори за наша „черна неблагодарност” за освобождението ни, но което би трябвало да знае, че България се е „отблагодарила” на Русия с част от земята си /Северна Добруджа/ и с пари, и то много.Съществува архивен документ, който доказва това.

 

Защо нашата освободителка Русия тръгва по суша и по море на война срещу България, на страната на Румъния? „Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” – пише в. „Балкански куриер” след бомбардировката на Варна. След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се е стигнало до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София в „Св. св. Кирил и Методий”! Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването.

 

/България дава около 200 хиляди реални жертви в петте войни за национално обединение, на което „създателката” й Русия с цялата си мощ пречи да се осъществи/.

 

И накрая: „…бойните походи на неприятелския флот се оглавяват от висши морски офицери, които заемат високи длъжности в йерархията на черноморския флот (адмирали, вице и контраадмирали). … В три от нападенията участие взема лично главнокомандващият руския черноморски флот /вицеадмирал Александър Колчак – б.а. Г.Ч./ ”

 

Текстът е наситен с цитати. Те са взети от капиталния изследователски труд „Морският бой при Балчик – 1916 г.”, „Военно издателство”, 2009 г. Той  е дело на балчишкия историк-патриот Дарин Канавров. Написан е изцяло на базата на български и руски архивни документи.  Задължително е да бъде прочетен от българските русофили.

 

 

 

Историята на „черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България”, описана по-горе, има своето продължение. Четвърт век по-късно, през 1941 – 42 г., той води необявена подводна война срещу държавата ни, именно чрез своя подводен флот по българското черноморско крайбрежие. Както бях цитиран в книгата „Течна дружба” на Иво Инджев, основните действия при тази необявена война се свеждат до потопяване на български транспортни кораби /например, корабът „Струма” – със 767 души българи и евреи на борда/ и изпращане на подготвени на съветска/руска територия подривно-диверсионни групи за саботажни действия срещу законно избраните български власти. Най-известната от тези групи е на Цвятко Радойнов, стоварена при устието на р. Камчия.

 

Черноморският флот на Русия води сражения по черноморското ни крайбрежие и векове по-рано. Най-известното от тях е при нос Калиакра през 1791 г., когато се срещат руската и османската армади. Руската, предвождана от адмирал Ушаков, побеждава османската. Но, ако за Русия и руснаците адмирал Ушаков е герой и светия, за нас, българите, не е. За нас той е един от висшите военачалници от времето на императрица Екатерина II, чрез които Русия се опитва да осъществи експанзионистичните си намерения за завладяване на Цариград и проливите – вечната й мечта. И, за да постигне тази си цел води поредица воини с Турция и всички те /с едно изключение – войната от 1877 – 1878 г./ са пагубни за българското население, живяло в пределите на Османската империя тогава. Пагубни, защото подир всяка война е следвало масово преселване на българи в пределите на Русия и обезбългаряване на българските земи. И това се е вършело целенасочено от нейна страна. /Виж брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” от Георги С. Раковски/.

 

За неискреността на Русия спрямо християнското/православното население в Османската империя свидетелства и д-р Кръстьо Раковски, родственик на Георги С. Раковски, заемал най-високи партийни и държавни постове в Съветска Украйна, убит по време на Сталиновите репресии. Привеждам цитат от книгата му „Русия на изток”: „През 1774 г. в Кючюк – Кайнарджа /Северна Добруджа – б.а. Г. Ч./ заедно с „независимостта” на татарите Екатерина II извоюва правото да покровителства християните в Турция. След действията на Екатерина в Швеция, Полша и Крим нищо по лесно няма, отколкото да се разбере какво е смятала да постигне с християнското си покровителство Екатерина. А на тези които би останало още съмнение, трябва да напомним проекта й за дележа на Турция. Правото на покровителство беше за нея, следователно един предлог за постигане на тази цел. Тя искаше да достигне целта си с войната през 1787 – 1791 г. в съюз с Йосиф II”.

 

Участието на адмирал Ушаков във войната 1787 – 1791 г. го прави съучастник в процеса на обезбългаряване. /След 1791 г. 360 хиляди  българи напускат родината си – Краев, „Въстания на българите”, София, 1904 г. / Добавяме и факта, че в именията на адмирала в Крим – полуостров Тарханкут, са работили като наемници, а не като собственици, както им е било обещавано много от прокудените от отечеството си българи/.

 

От направената кратка историческа разходка, всеки обективно мислещ човек ще се убеди, че, след като черноморският флот на Русия е обстрелвал български градове, убивал е българи, разрушавал е сгради и съоръжения, потопявал е български кораби, стоварвал е саботажници /терористи/ на българска територия, допринесъл е в някаква степен за обезбългаряването на българските земи, ние българите нямаме никакво основание да го славим като „сражавал се за православната вяра и свободата на България”, издигайки му паметници. Точно обратното! Такива паметници нямат място на българска територия! Те поругават и оскверняват паметта на загиналите и прокудени българи и техните потомци. Унизяват националното ни достойнство.

 

Отново се сблъскваме с познатия ни български синдром – вместо паметници на защитниците и обединителите на българските земи и народ, овластени българи – родоотстъпници, „рубладжии” /по израза на великия Захари Стоянов/, като Цонко Цонев – кмет на Каварна, Светлана Шаренкова – форум „България – Русия”, Панайот Рейзи – кмет на Созопол, и легион други, инициират и строят паметници на агресорите, на мнимите защитници на православната вяра и свободата на България.

 

Георги Чунчуков

 

 

 

 

 

 

 

ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

 

 

 

Научаваме от медиите за открития на 24 септември 2011г. на нос Калиакра архитектурно-мемориален комплекс „Военноморска слава на Русия”. Върху новопостроената арка е написано: „Слава на черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България”.

 

Запознаването с фактите за случилите се събития през вековете по нашето черноморско крайбрежие, ни дава основание да заявим, че черноморският флот на Русия, не само не се е сражавал за православната вяра и свободата на България, а точно обратното! Нека несъгласните с това твърдение го опровергаят с факти и  с контра  примери!

 

А ние питаме инициаторите за построяването на мемориалния комплекс г-жа Светлана Шаренкова – от форум „България – Русия”, г-н Юрий Исаков – посланик на Русия в България, и г-н Цонко Цонев – кмет на Община Каварна:

 

– Преди да започнат осъществяване на инициативата си, консултираха ли се с обективни историци, български и руски?

 

– Ако са се консултирали, дадоха ли си сметка, че построяването на такъв мемориал ще доведе до поредното разделение на българите?

 

– Въпреки специалния статут на нос Калиакра, допустимо ли е Общинският съвет на Каварна и председателят му д-р Евгени Чобанов, който по закон стои по-високо в йерархията от кмета, да не са запознати  с инициативата?

 

– Кой, коя институция и кога овластиха, дадоха право на инициаторите за построяване на мемориала? Имена, дати!

 

– При отслужването на благодарствения молебен Варненския и Великопреславски митрополит Кирил упомена ли УБИТИТЕ на територията на духовната му епархия при обстрелванията ОТ ЧЕРНОМОРСКИЯ ФЛОТ НА РУСИЯ БЪЛГАРИ?

 

– Допустимо ли е да има два паметни знака, славещи едно и също събитие и личност, на метри един от друг? /Мемориална плоча и паметник на адмирал Ушаков/. Не е ли това проява на лош вкус и граничещо с кича?

 

– Има ли мемориал в Русия, славещ черноморския флот на България, например затова, че през 1941 – 1942 г. българският черноморски флот потопява съветски / руски подводници по черноморското ни крайбрежие?

 

– Не смятат ли, че безогледното /най-меко казано/ строене на паметници, славещи една държава на територията на друга има

 

обратен ефект? Това ли е начинът за градене на авторитет на една държава сред населението на друга?

 

– Дават ли си сметка какво би се получило, ако всяка една държава поиска с парите си да строи паметници в България когато и където пожелае?

 

– Колко са руските паметници в България?

 

– Колко са българските паметници в Русия?

 

– В кои други православни държави има толкова много руски/съветски паметници?

 

– Колко и какви паметници е построил Цонко Цонев при кметуването си?

 

– Не смята ли Цонко Цонев, че с делата си превръща Община Каварна в троянски кон на Русия в България?

 

Ние сме на мнение, на позицията, че мемориалът „Военноморска слава на Русия” е славещ чужд военноморски флот /това е очевидно/, разстрелвал с действията си вярата в православието и свободни български градове, допринасял за обезбългаряване на български земи.  Твърдим, че православието е една маска за прикриване на имперските амбиции и истинските интереси на стара и нова Путинова Русия.

 

Този комплекс поругава и осквернява паметта на загиналите българи и техните потомци при бомбардирането на черноморското ни крайбрежие от черноморския флот на Русия, при потопяването на български транспортни кораби. Този комплекс унизява националното ни достойнство!

 

Отново се сблъскваме с познатия ни български синдром – вместо паметници на защитниците и обединителите на българските земи и народ, овластени българи – родоотстъпници инициират и строят паметници на агресорите, на мнимите защитници на православната вяра и свободата на България.

 

ИСКАНЕТО НИ КЪМ ИНИЦИАТОРИТЕ Е МЕМОРИАЛЪТ ДА БЪДЕ ДЕМОНТИРАН!

 

В противен случай това ще е поредното доказателство, че се сбъдва пророчеството па Апостола: „КОЙТО НИ ОСВОБОДИ, ТОЙ ЩЕ НИ ПОРОБИ”.

 

 

 

ОБЩИНСКО РЪКОВОДСТВО НА ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ ДОБРИЧ