Не за всеки е лесно осмислянето на ефекта на махалото , описан и демонстриран от френския физик Леон Фуко в средата на 19-ти век, а в наши дни увековечен като термин за широката публика от писателя Умберто Еко в книгата му „Махалото на Фуко”. Но е прост за разбиране афектът от френските президентските избори като махало на фукнята сред българските социалисти, свикнали да правят помен с чужда пита.
Лесен за „разгадаване” е напънът на поставения временно начело на Партията на европейските социалисти ( ПЕС) Сергей Станишев да се присламчи към успеха на победилия на изборите френски социалист Франсоа Оланд. Поради липса на собствени успехи в България и на фона на гръмовния изборен провал на БСП в три поредни изборни кампании след края на тройната коалиция, бившият премиер Станишев ликува от обръщането на френската палачинка. Но слага тигана докато рибата е още в морето- тази сутрин косвено му го съобщи посланикът на Франция у нас Филип Отие. На въпрос на БНТ за бъдещето на отношенията между Париж и Берлин той допусна с доста голяма увереност, че то може да бъде още по-добро.
Не е нужно човек да бъде тънък познавач на дебелите интереси, които свързват стратегически двете водещи континентални сили, за да съобрази, че координатната система „ляво-дясно”, макар и важна, е второстепенна спрямо подредбата на приоритетите в отношенията между Германия и Франция, взаимодействието между които в много голяма степен определя основните насоки в политиката на най-богатия съюз на държави в най-богатия континент.
Но не така мисли Станишев, който щедро поздрави французите, че са избрали именно Оланд и нарече този резултат „пълно отрицание на лудостта Меркози”. С какво е пълно това празноглаво изявление?
Плачът на чуждите гробища и поменът с чуждата пита е стар специалитет на некадърниците. За тях е характерно също и преиграването- в случая френското махало направо превръща като с магическа диригентска палка Станишев в „пудела на Оланд”. „Оле, хоп” и той маха с опашка, тичайки като пале пред майка си в момента, когато е очевидно за всички, че съюзът между канцлера Меркел и президента Саркози е обречен да смени табелата от Меркози на Мерколанд. Но тук, в Мераколанд, мераците за извличане на дивиденти от „нещастието” на Саркози ( защото французите всъщност гласуваха повече срещу него, отколкото „за” Оланд), ощастливява единствено политиците без собствена позитивна платформа, върху която да стъпят като трамплин за надскачане на дребния си ръст.
Нека видим най-напред как ще се състои официалният развод на Станишев с бившия му ментор Първанов – кой какво ще си вземе от партийното имущество- и след евентуалния разпад на семейство ПърваноСтан, ще можем да се съсредоточим върху оплакването на германско-френските отношения и края на ерата Меркози. Дотогава махалото на фукнята води само до цицини по главата на онези наши доморасли политици, които не внимават с инерцията във въртенето на земята и губят равновесие.
Не по-малко интересно е впрочем какъв анализ ще си направят управляващите от ГЕРБ, отчитайки залеза на още един десен популист в Европа след сгромолясването на Берлускони в Италия. Бойко Борисов обичаше да се крие зад гърбовете и на двамата- къде на шега, къде наистина, съизмерваше се с тях. При последното си посещение в Германия пък застана мирно и козирува с изречението, че слуша, когато канцлерът Меркел говори. Но с типичната си непоследователност, бидейки далеч от Берлин, от територията на Азербайджан след това сметна за необходимо да се накара на ЕС, че не прави достатъчно за диверсификацията на енергийните доставки ( и това го заявява премиерът, който не си е мръднал не само пръста, но и погледа към нашите пристанища- България е единствената морска страна в Европа без терминал за разтоварване на втечнен газ, с което си остава напълно зависима от Русия за природния газ).
Някой трябва да каже на нашите водещи политици, че Европа ( като понятие) не е „врата у поле”, през която само баламите минават- тези шопски хитрини на дребно не минават. Да, баламите у нас са достатъчно много, за да правят партиите на Станишев и Борисов основни играчи в полето на изборите. Но дори и шопите могат да изчерпят търпението си от това подаване на топката между доскучалите играчи и да изберат някой трети. Тази задача всъщност е най-интересната част от въпросите, които хората би трябвало да си зададат в България, наблюдавайки европейското махало, което зяпаме от низините на нашата изостаналост, питайки се :” почему, бе джанъм” в нашия губернски вилает сме все на опашката на Европа? Наистина ли ни са ни калпави „матрялът” и чипът, както се оправдават премиерите Борисов и Сакскобургготски или ни е за смяна „елитът”, както се вижда от залитанията на Станишев? Засега агонията на махалото в БойкоСтан продължава.
Европейските социалиски не са това,за което се смята др.Станишев и не папкали от парите на коминтерна.За европейските комунисти отдавна много малко се чува,защото вече няма кой да ги издържа(няма коминтерн).Така че европейското ляво-дясно,както много вярно казвате,не е това,което си мислят някои и “амплитудата на лашкане” е много малка.
Блестяща статия! Слагам си я в златни рамки 🙂
Благодаря за анализа!!!
Да, баламите у нас са достатъчно много… Но дори и шопите могат да изчерпят търпението си от това подаване на топката между доскучалите играчи и да изберат някой трети.
…………………..
Как и къде виждате този “трети” г-н Инджев?
Това е най-важният въпрос на българската действителност, неслучайно отминаван от купените медии. Всеки ден този въпрос би трябвало да бъде на “дневен ред”, а за него не се говори…
Преди време четох тук Ваши добри думи за г-жа Кунева. Тя ли ще бъде Вашият трети?
Към Еделфиш:
Аз ли да Ви го опаковам и да Ви го поднеса, готов за консумация?
А за Кунева не съм писал друго, освен анализи, в които споменавам премълчавана от другите информация- споменаването на истината у нас явно се възприема като някакъв поклон към някого.
Този третия се нарича ИВАН КОСТОВ! ДСБ е партията, която трябва да дойде на власт, а Костов пак да стане министър-председател. Докато това не се осъзнае, България ще продължава да затъва. Никаква Кунева…
Иво, коментарът ти е абсолютно точен, но махалато у нас така се е замотало в посока “наникъде”,че мнозина няма и да разберат какво точно се случи вчера във Франция.
Като прибавим към това и неадекватното медийно отразяване – картината придобива още по мъгляв вид. Аз лично очаквах – при положение,че вчера се провеждаха избори в три изключително важни точки – Гърция, Франция и Сърбия – поне едната БНТ да си направи труда за извънредни емисии и коментари в студио и извън, но не би. Сякаш опасно пробуждане може да настъпи сред зрителите след по-голямото количество информация и “ограмотяване” за дебрите на международната политика и връзките й с българската такава.
Постфактум сега ще се задоволяваме с контролирано изпускане на коментари, анализи и разтягане на локуми.
И на края, все се каня да ти кажа, сложи един бутон “Харесвам”, защото не винаги има какво да коментира човек, след изчерпателните ти анализи :)!
Поздрави!
Сещам се, че движението на махало има и един, все още ползван инструмент в България, наречен метла. Сещайки се за него, се сещам и за думите на Йоан Предтеча и се изкушавам да ги перефразирам: Права метете пътеката за Четвъртото българско царство!… Като си мисля, че е рано още за Б. Борисов да отстъпва “метлата”.
(На Станишев пожелавам успех на конгреса на БСП, като съм сигурен, че той ще еволюира до до степен – горещ царедворец.)
Идеята за „Мерколанд” изразява истината в по-голяма степен отколкото предишното съчетание „Меркози”. И това е не защото моторът Франция-Германия би бил по-ефикасен след включването в себе си на алтернативна (социална) предавка, не, той „просто” ще я елиминира включвайки директната такава преминавайки на германо-германски режим, „made in” страната на Меркел – MerkoLand. Френските избиратели сами казаха „Сбогом на Франция” предоставяйки управлението на държавата си в ръцете на човек дипломирал се за висш бюрократ (има такава и то свръх престижна школа във Ф-я) но отхвърлил всякаква друга възможност да научи нещо различно от партийните постулати (кариерата му е осъществявана единствено от позициите на социалистически представител). Французите, които както и българите, трябваше да избират между две злини – популистки десничар и хайверен левичар – избраха по-голямото зло (въпрос на вкус, както казвала котката докато се облизвала под опашката). Пропагандния имидж на страната като „люлка на правата на човека” (всъщност е Англия), който левицата размахва пред огромните имигрантски маси за да гласуват за нея, както и любимите на по-крайните „лоши” американски капиталисти и техните френски „лакеи”, солидарно биещи по негрите в света на капитала, дето се вика, задължава. Трябваше човек да види прякото предаване от следизборния митинг на Оланд в Париж проведен на площад Бастилия (като символ на революцията свързан с крепостния щурм, е не по-малко бутафорен от халосния изстрел на Аврора) и да се опита да открие (с много големи усилия) някое и друго френско знаме сред морето от червени, гей, арабски и латиноамерикански такива, за да добие ясна представа за „здравите сили” сред електоралните маси на социалистите. Впечатлението за извънвремева действителност се затвърждаваше още повече и от помпозните, куходрънчащи слова на новоизбрания камарад, който след типичните за французите „бла бла” за равенство (е, някои са по-равни от другите, например, синът на Оланд беше основна фигура от началните репортажи измествайки по този показател дори вниманието някога към сина на Саркози) успя все пак да формулира приоритетите си, между които, освен кукиш на фискалната дисциплина, успя да вмъкне и нещо като дадзибао приканващо към правосъдие и предимства за младежта (нова „културна революция” а ла сос франсез). Не по-адекватно звучаха и приказките му за социална справедливост предназначени за левите му слушатели имайки впредвид, че държавните служители и работници са и по-високо платените и с несравнимо повече привилегии от тези в частния сектор. Трябва да се знае, че Ф-я е държавата с най-голям дял държавна икономика измежду всички европейски – цели 56 %, тоест, тя поддържа държавен капитализъм (както и Китай) и на практика не „пролетариатът” работещ едва 35 часа седмично а частният сектор има нужда от закрила и равнопоставеност. При това положение, аз не мога да си представя, че канцлерката на Германия, основния донор на ЕС, ще си позволи реално да предостави на социалистическото домогване за преразпределение и живот на вересия възможността да подкара съюза към финансов колапс. Убеден съм, че Мерколанд ще има, но участието на французите в него ще е по-скоро символично, на приказки – каквото е то и в приказния им Дисниленд в околностите на Париж във владение на чичо Сам.
Прекрасен анализ и много точен отговор на Г-Инджев към ЕДЕЛШАФТ.Споделям напълно мнението на ИМИГРАНТ.
П.с.Грешка–ЕДЕЛФИШ.
догодина няма да има и мерколанд, меркел ще я отнесе лявата вълна, както отнесе саркози, ние да му мислим…
Всъщност точно Иван Костов е причината да нямаме трети избор.
Понеже Г-н Инджев повдига тук един много интересен въпрос за махалото като процес в политическия му аспект, ето част от един текст, който съм пратил като коментар под една статия “Играта с подаването на топката” на Г-н Едвин Сугарев от 29 Февруари 2012 в неговия блог “Свободата”:
БЪЛГАРСКОТО МАХАЛО
…целта е не самото „клатене” в политиката, а „равномерния ход на стрелките, които да показват точно времето” – просперитетът и напредакът на обществото. Какво обаче силно отличава Българското (политическо) махало от останалите? Там в оста на махалото има една сила, наречена руско влияние, която настойчиво и неравномерно чука по оста точно перпендикулярно на равнината на клатене и тази аксиална и неравномерна сила прилагана на тласъци предизвиква въртеливи движения на махалото и то не се клати в една равнина, а на практика извършва въртеливи движения описвайки конична повърхност! Всички знаем, че имаше и такъв период, когато аксиалната сила на руското влияние, приложена постоянно и яко в русофилската опорна точка наложи повече от 45 години Българското политическо махало да се върти в откровено кръгова орбита (конусът се беше изродил в едно конично сечение с равнина перпендикулярна на оста му, наречено окръжност) с център рубинената звезда на Кремъл! Е, какво очаквате да показват стрелките на Българския часовник? Няма какво да очаквате, просто го вижте, не сте слепи! 100 години изоставане и 45 години в страни от нормалния свят, това показват! И ако искате добро управление трябва най напред да се премахне аксиалната сила на руското влияние и русофилските и проводници! За това драги господа никога не е късно, докато все още я има България…
Пълният текст може да прочетете на:
http://www.svobodata.com/page.php?pid=8456&rid=154
но трябва да се разбира в контекста на статията там.
@ETERC Не, господине, такива като вас бавят развитието на България, такива като вас спъват, манипулират, лъжат и маргинализират всичко класно и читаво в БГ! Вие със сигурност сте човек на Гоце, на ДС и на петата колона…Иван Костов е човека SUPERMAN, Иван Костов е Стефан Стамболов на българския преход…и това че вие все още можете да се наречете европеец пак се дължи на Иван Костов! И за това го мразите толкова, защото е над вас светлинни години, защото челото му е по-високо от вашето, защото клеветите ви рикушират в интелекта му като куршум в берлинската стена, защото колкото и лъжи да използвате истинските българи пак го обичат, вярват и гласуват за него!!! In Kostov we Trust!!!
@ETERC Не, господине, такива като вас бавят развитието на България, такива като вас спъват, манипулират, лъжат и маргинализират всичко класно и читаво в БГ! Вие със сигурност сте човек на Гоце, на ДС и на петата колона…Иван Костов е човека SUPERMAN, Иван Костов е Стефан Стамболов на българския преход…и това че вие все още можете да се наречете европеец пак се дължи на Иван Костов! И за това го мразите толкова, защото е над вас светлинни години, защото челото му е по-високо от вашето, защото клеветите ви рикушират в интелекта му като куршум в берлинската стена, защото колкото и лъжи да използвате истинските българи пак го обичат, вярват и гласуват за него!!!
Привет вам,
и се чудя кога господин Инджев няма дори и индиректно да споменете Бойко. Нежели в заглавието, тоже в края на статията. Понеже тия работи се четат, сире4 от не-интелигенти.
Вие като Първанов лубител бихте ли се наел с прогноза за изхода на “бахти битката”. Серго ще спечели, ама Джери няма да се заличи. Той ще каканиже и пак ША ИМА повече кинти от нас.
Аз викам да се съсредоточим върху това, което ни връхлита. И да си обичаме децата.
Мерколанд не може да функционира, да заработи някакъв ортаклък и да произвежда с някой който се прави че работи 35 часа в седмицата и все повече ще се прави че работи при Оланд е празна илюзия.
Четох му програмата на Оланд, празни надежди са да се получи оживление на икономиката като скастряш индустриалците, сега можем да започнем да водим статистика на бегълците от Франция заради мерките които е намислил да прилага срещу тях. Щял бил да се опълчвал и срещу финансовите пазари, да видим как ще стане и ми е много любопитно какво ще стане когато започне да го прави. Може да забравим и за гръцки, испански и португалски проблеми защото френските ще бъдат такива мащабни и евро-разоряващи че ще засенчат всичко когато Франция получи ответният им удар и започнат спекулативните атаки срещу нея. А преди ЕС да реши да започне да спасява Франция, по-добре да се откаже че ако се огласи подобен ход на ЕС май членовете му ще се юрнат да се спасяват поединично.
Саркози ясно му каза в телевизионния дебат – Аз искам да има повече богати, Вие искате да няма богати.
Е, ще го видим Оланд как ще се справя в тази си програма, Франция само ще загуби, не може с такъв безличен политик като президент да задържи позициите си, най-вероятно е обаче нищо от това което той гръмко огласи да не бъде направено а се прокарат само тези незначителни и заобикалящи привилегиите мерки.
Вероятно на Германия ще и трябва съюзник-заместител на Франция, защото ако Оланд направи нещо от това което е намислил тя едва ли ще може да изпълнява тази роля.
Меркускони естествено беше немислимо да се образува поради силна двупосочна неприязън, но кой да знае, може пък в създалата се нова ситуация тази невъзможна амалгама да се осъществи във вид на Меркомонти и да заработи. Почва за това има, още повече че италианската ИНДУСТРИЯ е по-силна от френската (справка CIA World Factbook), това че във Франция има повече бръснарници, козметични салони и разни други социални мастурбаджийници под общото название services вярно че прави икономиката и по-голяма но не и по-силна. Ако се съпоставят сумите на industry+agriculture на Франция и Италия в абсолютни стойности в същия този Factbook ще се види че първата губи (450 млрд. е по-малко от 500 млрд.) и затова тя не е втора а е трета в Европа. Силна е тази икономика която има по-голям и динамичен продуктивен компонент. Жалко че на европейската сцена “мускули” показват такива страни като Франция, може би заради статута и на “велика сила”, даден и за “решаващия” и и “огромен” принос за победата във ВСВ или заради няколкото ядрени фишека които притежава с които фактически може да плаши гаргите най-вече или заради неоправдано свръх-високото самочувствие на французите, наследство от имперското и минало-свършено а страни като Италия не успяват освен всичко друго и поради ужасното наследство във вид на гигантски държавен дълг и неимоверно увеличение на паразитизма което е всъщност е привет от социалистите там.
За родните социалисти какво да говорим, повече от ясно е че всяко вредно за ЕС явление е добре дошло и полезно за тях защото тях ги влече повече ЕАС.
А пък когато дай Боже след 5г начело на Европа застане Меркомонти де льо Пен което е правилната формула, това ще е най-доброто за ЕС.
Към Еделфиш:
Аз ли да Ви го опаковам и да Ви го поднеса, готов за консумация?
………………..
Явно не искате да се ангажирате с позиция, но защо с този тон?
Питах за мнението Ви, нищо повече…
Имигрант: “Този третия се нарича ИВАН КОСТОВ! ДСБ е партията, която трябва да дойде на власт, а Костов пак да стане министър-председател. Докато това не се осъзнае, България ще продължава да затъва. Никаква Кунева…”
Към Rossen Iordanov:
Харесвам анализа Ви. Имам само една малка поправка – за французите миналото им е в несвършено време и ако в нещо наистина са успяли, то това е, че тази тяхна гледна точка са я наложили и на другите. Дали обаче най-доброто за ЕС е формулата, в която участва и льо Пен (освен може би като доказателство от обратното)само бъдещето ще ни покаже.
Използвам случая, за да се коригирам за една неволна грешка в предишния ми коментар – вместо “кукиш на фискалната дисциплина” да се чете “кукиш на бюджетната дисциплина”.
Страхувам се, че и “третият”, “четвъртият” и всеки следващ ще са просто поредният инструмент в ръцете на хората, които притежават всеки политик и всяка медия. За съжаление всички сме роби на чужди приумици и интереси.
Имигрант: „Този третия се нарича ИВАН КОСТОВ! ДСБ е партията, която трябва да дойде на власт, а Костов пак да стане министър-председател. Докато това не се осъзнае, България ще продължава да затъва. Никаква Кунева…“
Дa!!!!!!!!!!!!!!!!”
“Не, господине, такива като вас бавят развитието на България, такива като вас спъват, манипулират, лъжат и маргинализират всичко класно и читаво в БГ! Вие със сигурност сте човек на Гоце, на ДС и на петата колона…Иван Костов е човека SUPERMAN, Иван Костов е Стефан Стамболов на българския преход…и това че вие все още можете да се наречете европеец пак се дължи на Иван Костов!In Kostov we Trust!!!”
Точно така, точно така, точно такаа! Не съм много сигурна, че ЕТЕRC е човек на Гоце. Вероятно е от онези, на които им СЕ СТРУВА очевидно, че има нужда от появата на няк’ва нова партия.
Но! Стефан Стамболов ли? Я сега, да видим: политически убийства, фалшифициране на избори, вечерен час (какъв ли може да бъде този вечерен час, освен полицейски?!), опит да се откъснем от лапите на Русия, като се скочи в тях (поканил Фердинанд – не можело без цар!!). Само едната антипоробителска политика за мен не е достатъчно условие за да сравним Костов със Стамболов. Иван Костов е нещо много по-добро! Като изключим Александър Батенберг и д-р Петър Дертлиев, всички останали наши “политици” от миналото (преди Костов), не заслужават да им се отдава почит. Упадъчната линия съпътства най-осезателно цялата ни история още след Симеон I насам. Не мисля, че това е конструктивен начин на разглеждане нашата история, с оглед изваждането на поуки. “Великата ни история” се е изтъркала от повтаряне и вече можем да я оставим на мира. Може да греша, но мисля, че вече можем и трябва да се концентрираме в настоящето.
In Kostov we Trust!!!
Хайде де, щяло да има бегълци от Франция!И къде ще бягат бе господа?Вярно ,ако льо Пен се намеси може и да се наложи,живеещите на гърба на френските данъкоплатци пришълци от целия свят, да дигнат палатките.Така че,не се отнасяйте подценително към френски президенти с името Франсоа!Да живее краля т.е. президента!
“Всъщност точно Иван Костов е причината да нямаме трети избор.”
Причината да нямаме трети избор е на г-н Симеон Сакс…, и то по-точно на един кръг от манипулатори които задкулисно дирижираха неговото много хитро “завръщане”.
Към Имигрант.
Уважавам Иван Костов като добър икономист и човек на когото му стиска да каже “НЕ” на руснаците.
Не мога обаче да забравя че има главната заслуга и за спечелването и на двата президентски мандата на агент Гоце.
Първият път не застана зад Стоянов когато беше вацно за България.
За вторият мандат със ” мисията невъзможна” наречена Неделчо Беронов.
Никога няма да забравя че благодарение на Иван Костов на мен ми се наложи да избирам на балотажа
Между комунист и фашист за президент на България.
И до ден днешен се чудя дали всъщност фашиста не беше по-малкото зло!
Така че съм съгласен със ETERC че точно Костов е причината да нямаме трети избор.
Ако той не беше подпоногнал агент Гоце и комунистите и не се правеше на обиден на народа си можеше наистина да имаме трети избор, дори бил и самият Костов този трети избор.
Да им е честит на французите и гърците бъдещият социализъм! Можем да им пратим Жан Виденов с целия му екип за предаване на опита.
🙂
Към г-н Танушев.
Бях в движение и не можах да отвърна на поста Ви.
Аз също харесвам Вашите коментари още повече че за Франция специално са “от извора” така да се каже и че ни откриват невидими за нас неща. Това което съм написал навярно няма да стане пък главно поради необяснимо ниското им самочувствие на италианците в международните дела за разлика от французите.
Не разбрах кое френско минало е в несвършено време, аз имах в предвид имперското, а това че следствие от това е и настоящото им прекалено високо самочувствие ми е повече от ясно.
Това което казвате г-н Танушев за празнуването на площада го видях днес на запис и ме шокира не толкова самата еуфория колкото погледната на фона на мъртвилото и гробната тишина която аз видях в деня на изборите във френската периферия където бях в същия този ден. А това за цветовете на знамената го спомена и Саркози в телевизионния дебат, но той не можеше да говори кои са и какви са тези които ги развяват тия знамена. Но беше задължен да подчертае че на митингите на левицата се развявават червени, гейски и разни други знамена а не френския трибагреник. От този дебат ми остана и негативното впечатление от новия президент който не правеше нищо друго освен да прекъсва Саркози и да му пречи да говори. Любопитно е и за мен как ще се представя за в бъдеще – ако продължи с тази си линия на пречене на другите и експресивни възклицания придружени с тъпи провинциални ръкомахания, най-малкото ще бъде да му обърнат гръб повечето с които ще си има работа.
Тъй като подочух че Саркози е обявил че слиза от политическата сцена и тъй като никой не изкоментира това ми се ще да изкажа тук моето голямо УВАЖЕНИЕ към политика който след като беше един много силен вътрешен министър (друг такъв не съм запомнил), на минутата скочи и отиде на хиляди километри да озаптява разгорещилите се руснаци през 2008, не се поколеба нито за миг да скочи в пъкъла на клюките с женитбата си с Карла Бруни, изигра решаващата роля в либийските събития миналата година с помощта на бунтовниците срещу Кадафи и показа решителност във всичките си действия и даже в събитията с българско участие. Това че се оттегля и отива да упражнява адвокатската професия с което дава път на младите е един назидателен пример за политици от цял свят вкопчили се във властта докрай, затова Респект !!!
Това което съм написал за льо Пен пак идва от наблюденията ми от предизборната борба. Ясно беше като бял ден че тя се цели в оглавяване на опозицията на Франция и беше решена да го гони това и преди Саркози да се оттегли от политиката. Аз една льо Пен я виждам много добре в ролята на негов заместник в тандема с Меркел. Би било наистина много благотворно за ЕС да имаме един такъв железен женски тандем начело. Това колко крайна била е за мен лява пропаганда. А застане ли в един такъв въображаем тандем няма начин да не изглади някои грапавини ако има такива. В Европа има и доста по-крайни от нея в някои страни и са на власт или са били и нищо крайно не се е случило, а тъкмо обратното – крайни неща се случват в социални страни като Франция. Има един пределен, критически момент когато соц-политиката трябва да се ограничи, защото после това става невъзможно, трябва вече да се реже на живо – справка Италия, Гърция, Испания. А Франция (външен дълг 5, 633 трлн.) вече има да реже точно толкова колкото тия трите взети заедно – 5, 837 трлн. Тия трите почнаха да режат, ако Оланд е решил да гали с перото, това е друг въпрос, остава да видим как ще се справи.
На анонимния господин който възкликна “Хайде де…”, ще отговоря “Хайде да” се срещнем наистина след година в блога и да изкометираме статистически това което съм казал. Аз имах в предвид бягствата на богатите и милионерите, които социалният Оланд е решил да окастри със 75% от доходите им, а това че социалната Франция е примамливо място за всякакъв вид паразити и ще става такова място още повече със социалня Оланд е повече от ясно. Само че кой ще я вземе в ръцете си тази икономика, магребските, ромски и разните други емигранти ли? Има и сред тях читави хора, да, вярно е, но не са те които ще могат да поддържат нивото и реномето на френската икономика.
До Rossen Iordanov Тандем Меркел-льо Пен е тотално невъзможен!Националистичните идеи са против ЕС.Една националистка, като льо Пен ,като нищо ще възстанови граничният контрол и ще удари шалтера на Шенгенското пространство!Господине,Оланд смята да ограничи възможността на т.н.Hedgefonds да извършват манипулации на световния капиталов пазар,където се извършват от тях т.н. празни продажби,залагания за падащи и вдигащи си курсове,при което борсата се е превърнала в един вид казино.Това е една и от основните причини за икономическата криза в момента.А икономиката се регулира със закони и по тези закони ще се наложи обиране на паричната маса, напрупана под формата на дългове.Освен това какво има да ги мислите французите-имат огромна територия,плодородна земя от която произвеждат всичко и само на вино и fromage да карат,пак ще се оправят.
До Борис Танушев и Росен Йорданов:
Момчета, извинявайте, че се вмъквам в диалога Ви,но само едно изречение: С удоволствие чета коментарите Ви!… И все по-твърд ставам в убеждението си, че сме мъдър народ.
След като милиони гласуват и за Саркози и за льо Пен, значи има и нещо привлекателно в програмите им. Проблемът е, че и двамата страдат от недъга на популизма, както тук това се разбира, че обединяват около себе си «масите» не чрез предложения за изменения в социалния договор а чрез недоверието и отхвърлянето на другия, пришелеца – Шенген, границите, протекционизма. Льо Пен предлага дори отказ от еврото, което би довело до разпад на общата валута. Няма как Меркел да приеме подобен отказ (слабото евро, в противовес на силната ако отново се появи дойч марка, засилва германския износ). Има и нещо друго – Европейският съюз като цяло се движи към една наднационална и дирижистка политика ръководена от назначени а не избрани висши бюрократи в европейските институции, за които, колкото по-малко демократичност (в смисъл на изборност и пряка представителност) има в отделните държави, толкова по-лесно ще налагат задължителните си за всички членки решения. Парадоксално, но тази тенденция към недемократичност в ЕС – незачитане волята на отделните страни, чрез налагането им на директиви съгласувани от водещите в него държави на ниво комисари – не кореспондира (за да може да се допуска някакво съюзяване) на също тъй недемократичния характер на популистките и националистически партии и движения в съюза. Всичките те са за запазване на националната идентичност и местния протекционизъм. Никоя друга нация освен германската няма историческия опит на работещия федерализъм като наднационална съгласуваност (Белгия е разпадаща се а Австрия и Швейцария само проформа са разделени на кантони и лендове), няма и икономическата мощ, за да преодолява без сътресения завоите предизвикани от политическите смени по върховете и тоталитарните повеи идващи от Брюксел. Затова си мисля, че Германия и сама може да се справи с предизвикателствата на кризата задълбани от непазарното, конструктивистко поведение на «еврократите». Всичко опира до това доколко тя още има нужда да се легитимира пред света чрез членството си в ЕС и ако да, то какви финансови жертви е готова да направи, за да запази облагодетелствуващия я монетарен съюз.
Shte si pozvolia da vi napomnia, che Petar Stoianov sam prodade na Goce vtoria si prezidentski mandat. I kato gledam kade sa Stoianovi sega, me naviava podozrenieto, che shte da e se e prodal dosta skapo.
Shto se otnasia do 2006g., kandidatat na Ivan Kostov za prezident beshe Veselin Metodiev (izkliuchitelno adekvatna i silna kandidatura!), no sashtiat onzi Petar Stoianov se zainati i otkaza Veso da e obsht desen kandidat.
Edinstvenoto ime, na koeto SDS-to kandisa, beshe Nedelcho Beronov, koito, sorry, shteshe da e perfekten prezident na parlamentarna (ne prezidentska!) republika. Vprochem, tova dosta hora go osaznavat edva dnes – sled 10 godini Goce.
I oshte: tezi, koito dovedoha Simeon Koburggotski i tezi, koito ni natrapiha Goce, sa edni i sashti. Tova sa tezi, koito veche 23-ta godina spavat demokratichnoto razvitie na Balgaria.