В предаването „Малки истории“ по БНТ цитирах погрешно по памет извадка от „История на комунизма в България“ на проф. Диню Шарланов, на която се позовавам в книгата си „Течна дружба“. Точният цитат от публикуваната справка на ДС, извадката от който има отношение към разсъжденията ми в този текст, гласи, че по политическа принадлежност най-голямата група участници във въоржената съпротива на „Горяните“ срещу режима в НРБ към 1 януари 1951 г. са
николапетковистите- 422 души от общо регистриани в тази справка 3133 нелегални „престъпници“. Втората по големина група са бившите членове на БКП и младежката й организация РМС-206 души. Едва след тях следват „обичайните заподозрени“ легионерите, бранниците, бившите полицаи ( Шарланов,Д. История на комунизма в България, том Д.С. ИК „Сиела“, 2009 г., с 48).
Грешката да кажа в емоционалното си изявление по БНТ, че бившите, разочарованите комунисти са най-голямата група сражавали се българи с оръжие срещу комунистическия режим, е невярна само в частта, че те не водят тази „класация“. Но и второто място в нея е забележително, нали! Някой смее ли да каже, че понеже (все пак) преди са били комунисти, тези хора не заслужават поклон за саможертвата им ( защото са минали под ножа на режима)? Ако е така, защо днес да бъдат отблъсквани българите, които биха желали да бъдат припознати като демократи и да бъдат полезни с активен принос в политиката на страната на дясното, заклеймявани обаче с расистки лозунги от рода на този, че нямало бивш комунист и негър?
Като съм казал вече „а“, при това пред национална аудитория, не виждам причина да не развия мисълта си в собствения си блог. Защо е време да се замислим над въпроса за спецификата на България и неуспха на демократите, обозначавани с условното название „десни“, да се обединят достатъчно ефективно за противодействие на маршируващите под строй противници в лявото пространство.
Много са митовете, на които робуваме по инерция. Един от тях е, че бедна България е обречена на бедността си и произтичащото от нея левичарство. В началото на 90-те години, когато демокрацията ни беше подарена от разпадащия се СССР и беше затисната агонизиращо от неговите отломки, отчаянието от континюитета на страта власт чрез преливане на демокрачина легитимност с помощта на плуралистични избори избиваше в често споделяната надежда сред мнозина българи, че лявото ще отмре само по остествен път поради геронтофилската болест на т.н. столетница. Но както виждаме,макар и догонваща по популярност в момента, уж изчезваща след провала й от 1997 г., тя все още е най-голямата партия с достатъчно електорална подкрепа, за да храни надежда за завръщане във властта.
Провокирайте малко обаче мисленето си със следния въпрос: кое определя мястото на един днешен българин в координатната система „ляво-дясно“? Не е ли преди всичко материалното му положение? Ако е така, нима добре поставените в това отношение българи са преди всичко чистокръвни по наследство антикомунисти? Не са. Дори напротив. Всички го знаем и дори ругаем, как комунистите са се преродили в капиталисти. Не е ли обаче доста по-прагматично демократите да започнат да припознават като свой единствен реалистичен електорален резерв масата заможни ( да наречем така т.н. средна класа) българи без да им поставя условието да са доказани борци срещу комунизма вчера и онзи ден? Защо пък да не им бъде дадена възможността да станат такива от днес или от утре, бранейки икономическия интерес на своите семейства от посегателствата на лявото?
За сведение на скептиците, да припомня широката заблуда, че някак по природа, едва ли не, българинът бил ляв. Нищо подобно! Българинът по традиция е по-скоро консервативен, което е свързано с патриархалното у нас, наследено от времето, когато българите, макар и поданици на Падишаха, са били собственици в огромната си част. За разлика от руските крепостни селяни и дори от западноевропейските закрепостени пейзани,винаги са имали какво да губят. Едва, когато централната османска власт се е оказала неспособна да поддържа реда в държавата и беззаконието по българските земи е взело връх, възрожденските българи са започнали съпротивата си.
Друг е въпросът, както пишат редица автори, като Симеон Радев, че т.н. либерали са се оказали изведнъж смазващо мнозинство в нова България спрямо консерваторите по простата причина, че имотните българи от времето на султана вкупом са получили етикета на турски мекерета, свързани със старата власт поради неизбежната необходимост да общуват с нея и дори да бъдат част от администрацията на Османската империя.
Но да се върнем тук и сега в днешната действителност. Според публикувани днес данни от социологическо проучване 21% от анкетираните българи са се определили като леви симпатизанти. 37% от тях живеят в селата, 43% са пенсионери, а 46% от тях определят доходите си като ниски.
Симпатизантите на десните партии са 26%, тяхната средна възраст е 46 години, 37% са жители на областни градове, а 32% оценяват доходите си като средни.
Както виждате, не си измислям. Определящите себе си като хора с десни възгледи българи са мнозинство. Време е да се направи така, че да получат полагащото им се политическо представителство.
„Изненадата“ съм си запазил за финала. Защото е адски модно да се ходи на гробищата на СДС и ДСБ, където ги няма, за да им се предрича за пореден път кончината. Но не искам да съм нито модерен, нито ляв. Скромната ми преценка е, че тяхното постоянно, систематично, упорито и в крайна сметка- преждевременно закопаване, е дело преди всичко на пожелателната кампания на техните „благожелатели“- конкуренти и опоненти.
Редовите симпатизанти, които не участват в апаратни игри, наистина не разбират какво имат да делят разделените сини партии и всъщност искат обединение между тях. И ако то се казва „коалиция“, поради невъзможност да се върне миналото назад към един единствен политически субект, вероятно ще приемат този компромис. Но при едно условие: отваряне на коалицията към потенциала на предпоставено симпатизиращите й по социален признак българи. Само така ще се преодолее живуркането на ръба на опасността от парламентарен аборт на следващите избори. Ако сините не покажат сила, набирайки подкрепа от споменатия ресурс, като си върнат по този начин отблъснатите към ГЕРБ и натирените към резервоара на негласуващите естествени съюзници сред заможните хора, ще бъдат обречени да претакат самоцелно лустрацията, конфискацията и декомунизацията на вечеринки за хора, които нямат нужда от убеждаване в антикомунизъм.
И не забравяйте една подробност: България е на първо място в света по показателя собственици на жилища. Това са собственици! Собствениците, макар повечето да са станали такива при комунизма и някои от тях да са му благодарни за това ( макар да са го направили напук на същия този комунизъм) , са по дефиниция податливи на демокрация като имунизация срещу споменатата конфискация, незабравимата колективизация и насилствената национализация.
Така погледнато, потенциалът на демокрацията в България е уникален. Разпиляването му не е случайно и трябва да срещне отпор чрез съединението, което прави силата.
Абсолютно точно!
Т. нар. “арийци на демокрацията” /по израза на Георги Коритаров/, направиха достатъчно много, за да отблъснат от себе си маса хора, които напуснаха БКП /не заради конюнктурни съображения, господа евентуални опоненти!/. Броят на напусналите БКП в края на 1989 и началото на 1990 г. беше около 900 000 души. Разбирам резервите на онези действителни антикомунисти, които изстрадаха своя антикомунизъм по лагери и затвори. Но тъкмо те – най-пострадалите, се оказаха и най-толерантни към хората, които срадаха от живковия режим заедно с милиони българи, осъзнаха своите заблуди и не търсеха привилегии и постове в дясното протранство. А т. нар. “арийци на демокрацията” допуснаха в редовете си хора, принадлежали към комунистическата номенклатура /Асен Мичковски/ или т. нар.безпартийни като Румен Воденичаров например. Резултатите за дясното пространство от тази надменност, късогледство и страх от конкуренция днес са видими. Да не забравяме и онзи десен президент, който необяснимо, поне за мен, отмени по време на управлението на ОДС Закона за лустрацията. Нека отговори един от онези,за когото фразата “Няма бивш комунист, както няма бивш негър” беше като мантра – Любен Лачански.
Десен ли е все така актуалния девиз: Моето си е мое а чуждото е общо?
Може ли собственоста като такава да е достатъчна за да има десен мироглед една общност?
Парадокс е, че “проучванията” сочат 26% симпатизанти на десни партии, а в България няма дясна партия. При това няма дясна партия откакто бе въведена еднопартийна политическа система (след Съветската окупация от Осми септември 1944 година). След рухването на Берлинската стена у нас не можа да се създаде дясна партия (консервативна или републиканска), защото всички богати българи бяха членове на лявата партия, която за нула време се обвърза с кадесарската мафия. Ако някой счита, като такава, самопровъзгласилата се за дясна партия консуматорска групировка на Бойко Борисов, то той е изпаднал в дълбока заблуда!
С обикновенни и достъпни за всички думи е казано това, което искаме да се случи. Г-н Инджев, жалко, че не пишете по често подобни анализи. Сигурен съм, че който трябва и който не трябва – Ви четат и “първите” биха се вслушали във вашите думи,за да не се радват “вторите” на следващите избори. Очаквам с нетърпение следващите Ви статии, по тази изключително важна за бъдещето на България тема.
“Всички го знаем и дори ругаем, как комунистите са се преродили в капиталисти. Не е ли обаче доста по-прагматично демократите да започнат да припознават като свой единствен реалистичен електорален резерв масата заможни ( да наречем така т.н. средна класа) българи без да им поставя условието да са доказани борци срещу комунизма вчера и онзи ден?”
Разделителната линия е в различните видове капитал и капитализъм, т.е. капитализма, капиталообразуването не е просто обратен процес на социализъм/комунизъм. Голямата част от българските капиталисти са забогатели от държавно преразпределение, лобизъм, корупция и т.н. Това ги прави богати, но презирани /дори мразени/,накратко – те абсолютно заслужават определението НАЗНАЧЕНИ БИЗНЕСМЕНИ, някои достигнали до нивото ОЛИГАРСИ. Вълната на осребряване на властта роди “Червените мобифони”. А истинския капитализъм прави повече хора собственици и награждава предприемачите – изключително дефицитна категория у нас. За това си мисля, че не размера на богатството е определящото, а начините за постигане на личен успех, за което естествено е необходима демократичната система,правова държава. Т.е. демократите трябва да предложат схемата за излизане от режима на партокрация и лобизъм и път за възвръщане на демокрацията като гарант за развитие на обществото. Струва ми се, ние сме много далече от европейска демокрация и много близо до Путинизация…
Тук ще си позволя да не се съглася с г-н Инджев. Обрисуваният профил на “десния” избирател съгласно написаното, напълно съвпада с профила на средно статистическия гербер. Ако си позволя да продължа хода на тези мисли, би трябвало да достигна до извода, че изобщо синьото пространство е абсолютно неактуално. Разсъжденята опиращи се на имотния ценз при определяне на политическата ориентация, винаги за мен са били крайно погрешни. Има нещо много по-важно от имуществения ценз. То се нарича морална ценностна система. Именно тук би следвало да се търси разграничителната линия.
Има нещо доста шизофренно сред някои седесари, които от една страна се гордеят с най доброто правителство на прехода, това на ОДС с министър-председател Иван Костов и в същото време, сега не желаят коалиция с ДСБ начело с него.Някак не върви правителството 1997 – 2001 да е била успешно пък Костов да е бил неуспешен.Е точно това е непонятно за обикновенния десен избирател, който поне се опитва да мисли и не се влияе от коняктурата.Не само, че правителството беше най успешно, а Костов най добрия държавник, който има смелост и воля за необходимите реформи ами и на фона на пишман седесари като Бакърджиев, Софиянски, Бонев,П.Стоянов и още десетина имена беше най последователен и точен в политическите действия и тези.Нарицателното костовисти, което медии и разни политикани лепят на последователите му едва ли не като упрек в сектанство за мен е чест и гордост.
Тънък лед и тънка червена(синя) линия едновременно!
Подкрепям г-н Киров за бъдещи Ваши публикации г-н Инджев по темата, макар да знаем в какво ще бъдете обвинен …..
А иначе, колкото повече се пише по темата за съществуването на Синята коалиция, толкова повече хора, могат да я подкрепят на бъдещите Парламентарни избори, което ще е добре за България.
Тази тема беше дебатирана най-малко два пъти в сайта на Едвин Сугарев. За “новото дясно”. Макар авторските материали на г-н Сугарев да не започваха с признанието за допусната грешка, че най-върли антикомунисти са били комунисти. (Друг е въпросът, г-н Инджев, колко от тези 206 комунисти и ремсисти са били пратени със задачи при горяните… Кой знае защо, в момента се сещам за маршал Жуков, който изпращал войниците да вървят пред танковете…)
Не оспорвам идеята Ви, г-н Инджев, че сред комунистите има много свестни хора. Има ги. Но свести ги прави – най-вече – фактът, че са патриоти. И този факт веднага измества темата: не какво е състоянието на десницата – а какво е състоянието на националния ни суверенитет? И след като националният ни суверенитет, най-вече в частта енергийна независимост, е като съдран парцал, налага се и изводът, че е нужна национално обединение. Срещу подръжниците на “течната дружба” – срещу петата колона… А после ще мислим за леви и десни партии. (Ако искат, нека и подръжниците на “течната дружба” да си направят партия и, ако суверенът им даде доверието си, да управляват.)
В сайта на г-н Сугарев си позволих да предложа изграждането на Национално движение “Подкрепи Бойко” (НДПБ). Защото мисля, че националния суверенитет е национален проблем.
До Vlady | май 12, 2012, 20:04
Напълно съм съгласен с вас, когато казвате: То се нарича морална ценностна система.
Нещо се изместват нещата!!!В основата на десните партии и политики е средната класа.Такава в България е имало и има до днес.Това са не заможните,а знаещите и можещите,които се справят с живота без чужда и партийна помощ.Това са хората със средно специално и висше образование. Те движат икономиката и всички сфери на живата зависят от тях.това са хората,които могат да разберат и приемат различните политически послания.Това са хората,след които върви и останалата част от населението. Когато тези хора имат реализация и сигурност,безопасност за домовете, спестяванията и собствеността си,те ще подкрепят безрезервно дясната политика.Правителството на ОДС пропусна да осигури това на тази “класа”,да осигури икономическата им независимост и това съчетано с масовите манипулации на общественото мнение,предопредели сегашното “дясно”затишие.Сега всеки човек с дясно мислене е икономически зависим от комунистите и мутрите,без сигурност за живота, собствеността и бъдещето си,което го прави зависим и манипулируем.
@Kalin
Защо си мислиш, че проблема е в средството а не в количеството?
Огледай се, ослушай се и ще видиш огъня в очите и устите ни.
Нима омразата не е и към по-красивия, по-умния, по-талантливия?
Любов, любов ни трябва…. Не имане златно!
Докато не ни просветне тази истина, ще се пържим в собствен сос във балканския тиган.
Напусналите БКП след 1989г не малка част се “вляха” в редиците на СДС с едничката “идейна ” мисъл,че това е новото БКП.Други бяха “вляти” за контролери на “термоядрения разпад”.И “…последните станаха първи”.”Средната класа” съсдала се със собствен начален капитал и най вече собствени можения и труд биваше постоянно подлагана на унищожение.С пристъпването на власт на неговото величество,първото нещо което направиха властимеющите беше да смачкат окончателно “средната класа” на работещите законно никому непоклонени и не дължащи.Истинският десен на първо място поставя моралните ценности (10-те “морални ценности”),после париците.”Честен и умен комунист” – няма такава “света тройца”.Мързеливият и поради таз причина лъжлив и крадлив е лявовъртящ,независимо колко либерално се е боядисал по Маркс.В ГЕРБ е пълно с “бивши” комунисти били седесари първи първенци НДСВ царисти “бизнесмени” либерални.
Много интересен материал и много дискусионен. Мислех да се включа в коментариите, но реших да го направя след волейболния мач с Германия. След като го загубихме не ми се пише по-дълго и ще оставя коментара си за утре. Само искам да кажа, че още като показаха Първанов на трибуната и ми стана ясно, че ще загубим.Получи се някакво “де жа ву”. На този човек трябва да му забранят да се появява даже и на волейболни мачове!
Блъскат се насам-натам, някой попрочел – хвърли термин, друг се изцепи – даде формула, пишат и бришат, с две думи отреагират си, но ялово, без идея, без да знаят как да постигнат онова, което искат.
Така ли е?
Това ако било, онова, ако не било… Положението и преди, и сега е точно такова, каквото е! С леви и десни мантри, партии и “заготовки” няма да стане – необходим е морал! А морал няма…
Имам и аз някои несъгласия с автора на статията.
Битието определя съзнанието е марксистка формулировка, която е вярна само когато се отнася до „масите”, под които се разбират хора ръководени от интереси а не от ценности. Може да се приеме, че заможната т.н. средна класа би изповядвала „дясното” ако е забогатяла следвайки принципите си (ценностите си) – например, протестантите изповядващи специфичната си етика – но в българския случай тя се появява основно по пътя на интересите – куфарчетата на партията, прането на пари, монополното положение, директните кражби, мафиотската дейност, корупционната практика, данъчните измами, номенклатурното облагодетелствуване… Всичките те, заможната класа, са за запазване на статуквото осигурило им непомерните печалби. Една истински демократична държава, което означава между другото и приоритет на правосъдието (ценност – справедливостта) не кореспондира на действителния им интерес – ненакърнимост на заграбеното. Обратното, голяма част от обеднелите висшисти, интелектуалци и въобще мислещи хора, които не са оскотяли от материалната си мизерия, имат ясна представа наследството на чия система ги е докарало до сегашното им състояние.
Идеята за обединение в дясното е чудесна сама по себе си (и мен ме боли за разцеплението на демократите на СДС и ДСБ), но именно защото не се поставя под въпрос синята идея като идеал, можем да се запитаме защо има такъв голям отлив от двете партии. Отговорът не е никак труден – ръководствата им отблъскват (или най-малкото не са привлекателни) с поведението си, минало и настояще. Едвин Сугарев в поредица от свои статии, както и публикуваните от него и други мнения в тази посока, много добре е обосновал необходимостта от нова формация или движение в дясно, не защото е назряла необходимостта от нова визия за десните ценностите, а поради неспособността сегашните сини лидери да видят по далеч от поста и привилегиите си, отблъсквайки по този начин тези, които искат да работят за идеята а не за лидерството им.
Искам да се присъединя и към коментара на Борислав за „арийците на демокрацията” (в голямата си част набедени дисиденти), попадение на иначе неуважавания от мен за двойната си игра Г. Коритаров. Те бяха (са) истинска проказа за прохождащото ни наново общество, от чиито допир и до днес мнозина се страхуват да не се заразят.
Левски ни е завещал, че за да вървим заедно, първом трябва да си кажем кривиците. Докато това не се случи като откровен разговор-анализ с досегашните представители на десницата за изгубеното доверие на гласоподавателите, или пък поне да поемат отговорността си чрез оттегляне от блокиращите инициативите позиции, лично аз ще продължавам да търся по-перспективен път за политическо представителство на десницата.
Но за какъв потенциал на СДС говорим? Какво е СДС? Проект на БКП, който изчерпа потенциала си отдавна, и ще отиде на бунището на историята. Как може една партия (движение, преди Костов да я направи партия) да се нарича “демократична”, когато при създаването й сред редиците й беше бъкано от комунисти? Дори и като махнем комунистите, там всеки си прави сметка как да ръфа кокала и затова не е учудващ отливът на функционери към ГЕРБ и др. Кунева. Провеждайки непоследователна политика, те отблъснаха и симпатизантите си. Какво обединение да правят и с кого? Със Софиянски? Че неговата дъщеря е гадже (а дали не се ожениха) със сина на Черепа. Костов няма шанс да възвърне огромната политическа подкрепа, която имаше преди 15 години, а в СДС е провалилият се като президент бракоразводен адвокат Пешо Коня. Във всичките тези лидери аз не пропознавам своята партия, ако и да се самоопределям като консервативен собственик със средни доходи. Всъщност, дошъл е моментът за нова дясна партия със силен лидер.
Vlady : “Има нещо много по-важно от имуществения ценз. То се нарича морална ценностна система. Именно тук би следвало да се търси разграничителната линия.”
При по-подробен анализ вероятно ще се окаже, че голяма част от българите, които са ‘със средни доходи” и по имуществен ценз отговарят на очаквания “десен тип” ЕДНОВЕРМЕННО споделят и ценностната система, чийто изразител се опитва да бъде Синята Коалиция. Моето мнение е, че Vlady не е прав.
Според скорошно проучване България е едно от най-нещастните места в света, защото огромното мнозинство от българите са напълно неудовлетворени (не частично) от действителността в страната ни.
Логичният (и неизбежен) извод от горното е, че, ще го подчертая, МНОГО от българите осъзнават своя нереализиран потенциал за развитие и НЕ приемат корупцията, престъпното забогатяване, мафиотизацията или най-общо, ЧАЛГАРИЗАЦИЯТА в България.
Вероятно сред останалите има доста такива, които са останали на ниво щракане с пръсти в такт с „Креслава” или „Цицана” пред шише с ракия и са разочаровани, че не са успели да се включат в забогатяването и мафиотизирането, но те логично не са обект на нашите разсъждения.
Напълно съм убеден в горното!
Забележете, че „политически проекти” се създават (и намират финансиране) само като „алтернатива” на БСП и „в дясно”, като се преливат едно в друго.
НДСВ на мадридския мошеник !!!
ГЕРБ на МУТРАТРА!!!
„България за/на (все тая) гражданите” на Кунева!!!
В това време АБВ-то на Гоце се спихна преди да се е надуло – няма място за „проект” „в ляво”!
И сега, най-тъжното – неизменно „десните” проекти печелят изборите. Това за мен е безспорно доказателство, че десните, анти-чалга избиратели в България са мнозинство* (пояснявам за четящите драскачи на БСП и ГЕРБ, мнозинство означава „болшинство”).
Мнозина обвиняват Костов, че „разцепил” СДС, че „отслабил десницата”.
СДС се разцепи заради „петата колона” на ДС в редиците си. Заради кариеристите и мафиотите търсещи бързо забогатяване чрез властта, без да скъсват пъпната си връв с БКП и ДС. СДС бе съзнателно взривено отвътре и не Костов е виновникът.
Единственият политик направил категорични и безспорни промени в България и до днес е обект на очерняне и сатанизиране в „медиите”. Всички тук в блога знаем как „информират” „медиите”.
„Медиите” в България изградиха на една МУТРА образа на „спасител” …от мутрите ??!!, на „борец с престъпността и корупцията”??!!. Превърнаха един, според Уйкилийкс, „организатор на трафика на амфетамини през Турция” в „десен” „политик”.
„Медиите” превърнаха дявола в „спасител”!
Колко му е да превърнат Костов в сатана!?
Разцепването на СДС бе ЗА ДОБРО! Отдавна политическите куртизанки като Курумбашевци и Курнелии се завърнаха в скута на „партията”. Последните наскоро заминаха – „обидени”.
Сега добрата новина – обединяването на ДСД и ДСБ.
ВРЕМЕ Е!
Останахме само нормалните и при едните и при другите. Няма какво да делим!
Сега е нужно да намерим отново път към умовете на ония, които гласуваха първо за негово царското мошеничество, после за мутренската „борба с престъпността” и ссега са напът да се излъжат от „партията” на Пръмовица!
Ще повторя, че за президент гласувах за последната, защото:
– СДС наложиха смехотоворен „десен” кандидат,
– Прочетох анализите на Иво в блога и
– Вярвах на прочетеното, защото вярвам в мотивите на Иво, когато пише!
НО сега е време да се спре с търсенето на поредния „спасител” – тук Иво отново е напълно прав!!
Не подценявайте резултата от комунистическата индоктринация и чудовищният икономически абсурд наложен ни от дивашка Русия.
Ние нямаме още пълна демокрация.
Ние нямаме електорат и партии с опит и разбиране на демокрация.
Самостояелност все още липсва
Ще дойде след 30-40 години.
“Дясни ” са тези честни българи които мечтаят за
демокрациите на Запада.Те са необременени от престъпленията на комунизъма и от “благодарността” им към варварска Русия.
“Лява” партия в България НЯМА!
БСП е партия на богати МАФИОТИ и ПРЕСТЪПНИЦИ не на “бедните и унижените”!Електората на БСП е възпитан в грабеж и насилие.
Истинска лява партия ще има 30 40
години след като в България се развие СВОБОДНА ПАЗРНА ИКОНОМИКА.
според Чърчил “ако на младини не си комунист нямаш сърце, ако на зряла възраст не си консерватор нямаш разум!”. Може да замените комунист с “ляв”, “социалист”, а консерватор с “десен” или “демократ” в контекста на писаното в поста на Инджев, но сега разума на всеки един от нас подсказва на кого да дадем доверието си в избори.
Лошото при мен е че не припознавам такава партия от много години. Не че съм нямал приятни изненади от политиките и действията на някои, за които не съм гласувал, много повече са били разочарованията. Няма съществено значение дали в СДС ще надделее разума и инстинкта за оцеляване и ще се обединят с Костов или дали в БСП ще посочат на Първанов къде му е мястото. И едното и другото не създава никаква надежда за подход и принципно управление на страната за излизане от батака.
Превъзходна статия, г-н Инджев!Благодаря Ви от името на сините избиратели.
Давате ми повод да попитам дали не считате за необходимо сините да създадат и собствена медия, собствен телевизионен канал. Не приемайте въпроса ми като провокация, просто все повече се убеждавам, че липсата на такъв прави прокарването на синята политическа визия до всеки български гражданин доста трудно.
Hямaм впeчaтлeниe, че българитe ca лeви и дecни, по-cкopo ca “за” или “пpотив” БCП/ДС. Дecнитe пaртии (СДC и ДСБ) cтpaдат прeди избopи винаги oт cкъпo cтpyвaщи интpиги, кaтo лaйтмoтивът винaги e “Kocтoв дa ce маxa!”. Kaто дeceн cимпaтизaнт ce възмyщaвам вceки път oт опитите дa мe лишaт от моя лидep, yбeждaвaйки мe, чe cъм paзoчаpoвaн oт нeго, бeз дa знaм за кaквo. Oтдaвнa ce питaм, зaщo вcички пapтии, коитo ce пишaт дecни, нe ce oбeдинявaт помeждy cи, но бeз Kocтoв? Moжe би защoтo им ce плaщa дa paзпaрчетocвaт дяcнoтo? Ceгa пycнаxa и Kyнева пo тaзи пиcтa – и тя щe мe “спacявa” oт Kocтoв… Cтo пъти AMAH!
?ARTHUR
Нима не се делим на хора, способни да носят отговорността на собствения избор и на неспособни, желаещи да я прехвърлят на някой спасител или враг (с партиен билет или пък зад желязната завеса)?
Не е ли това границата между така нареченото ляво и дясно, демократично и авторитарно, проспериращо и загниващо, раждащо и убиващо?
Нима идеологиите не са шаблони, които улеснявайки ни, ни отнемат правото на ясен поглед върху собствения ни живот?
Куртизанки е имало и ще има. Какво значение имат имената им? Нима не ни е ясно, че те си отиват само след като оглозгат кокала, или пък с пръчката не ги удариш, през очите ненаситни?
Не мога да разбера, защо никой не обърна внимание на факта, че разрушената с идването на комунягите на власт политическа система в България, след 1989 не беше възстановена. От една страна отдавна бяха унищожени историческите предпоставки за това, от друга – в периода на т.н. преход безкомпромисно бяха задушавани, без оглед на методи и средства, всички плахи опити за движение в посока към нормализиране.
Комунягите, запазили до днес и власт и капитали, никога не са изповядвали леви убеждения. БК/С/П никога не е била и не е лява партия. Милионите, изпълнили площадите на страната ни с гнева на 1990-та и 1997-ма в мнозинството си съвсем не изповядваха десни убеждения.
Според мен, в режим на клептокрация, вулгарен атеизъм (богато декориран от КГБ/ДС- източноправославие и микс от суеверия) и легитимирано беззаконие, всякакъв опит за създаване на нормална политическа система, респ. – политическа сила, е безнадеждно начинание. Днес разделителната линия няма и не може да има ляво-дясно измерение. По мое мнение, тя би трябвало да се постави на границата между:
-духовност и материализъм /във всичките му уродливи форми/;
-морал и безнравственост;
-законност и престъпност;
-отечественост и петоколонно безродие;
-изкуство и чалга.
Имуществен ценз не би могъл да реши въпроса, по простата причина, че в настоящия момент поне 80 процента от капиталите и материалните активи на страната ни са в ръцете на хора, по един или друг начин погазили закона. Подобен контингент нито изповядва дясно мислене, нито покрива същността на категорията „средна класа”.
Към ЕТ:
Прочетох със закъснение поста Ви, иначе не бих писал по темата.
Адмирации!Точно и ясно казано!
Отнемането на свободата не започва задължително с оръжие, особено в съвременното общество. Най- елегантният начин е, чрез манипулация, основана на липса на истинска информация. Първият начин е животински, вторият,- човещки. Което обаче, не го прави по- морален, даже напротив! Освен това, фактът, че си антикомунист, не те прави автоматически “седесар”. Както и това, че си специалист в дадена област, (дори и да си най- добрият), не те прави човек с МОРАЛ или демонстрираното високо самочувствие,- умел управляващ. Причината, Костов да мрази комунистите е, (както каза леля му в интервю пред Кеворкян), “че не са го приели в БКП”! Освен това, 1) Не отвори досиетата. 2)Управлението му беше тоталитарно. 3) Не каза нищо за смяната на министрите и се “разсърди” на народа, (както суекът на гората). 4)Предложи не, а НАЛОЖИ неизбираемият Неделчо Беронов, ката условие за “коалиция” на двете части на разделеното (ОТ НЕГО!) СДС, като така даде възможност на Гоце, да стане президент. 5) Издигаше за кандидати хора, за които беше ясно, че са негови марионетки и на глухите баби от планинските махали. Да не говорим, за приватизацията, “Лукойл”, “фондацията” на жена му, 200- те хиляди долара с “неясен произход” и т.н. и т.н. 6) Всичките му уважавани, или не толкова съпартийци се отказаха от него. 7) Всички разбраха, че разните проекти и коалиции с него, не са нищо друго, освен за неговото ЛИЧНО оцеляване. Затова, независимо от името, длъжността, “експертността”, или авторитета на агитиращите за него НЕ ИМ ВЯРВАМ! Накрая ще кажа само, че знам какво говоря, защото от `89 г. участвах активно в политиката, (вкл. и на ръководна позиция), а в нашето семейство имаме традиции от преди 1800- ната година и прадядо ми е бил в първото Велико народно събрание.
Нямало дясна партия. Да не би пък да има лява! Също няма. Има само клики борещи се за властта, сиреч кокъла. Каква е принципната разлика между БСП, ДПС, ГЕРБ и т.н. от „братята” Галеви например. Че едните са легални и парламентарно представени а другите не и съответно методите и размахът тоест мащабът на корупцията, пърдон на „политиката”. „Братята” десни ли са или леви! И изобщо какви партии може да има в общество от бедняци потънали в мизерия, които ежеминутно мислят само с какво ще напълнят тенджерата! А мизерстващите по-скоро ще се продадат за жълти стотинки отколкото да мислят за демокрация и права и как да ги постигнат. И в този смисъл разочарованите от всичко това бивши комунисти заслужават много повече доверие за една дясна партия от всякакви други, които гледат на това, като на клика за власт и забогатяване. Но трябва много да се внимава и прави разлика между истински недоволни и изкуствени патици „пръмовици” създадени пак от „лявата” клика БСП, за да обслужват нейните интереси. Затова Г-н Инджев е много прав, че вратите на синята коалиция не трябва да са затворени и тя да остане само, като бутик за демократи „арийци”.
За да е свободен човек първо трябва да не е материално притеснен. Едва тогава осъзнава, че трябва да се бори и отстоява статутът, който е завоювал в обществото и разбира, че най-ефективна е тази борба, когато се спазват законите и се отстоява тези права и на другите. Когато това стане не куха декларация а принцип на едно свободно общество, общество на граждани не на роби ще се родят първо десни партии и едва след това по-младите и по-сърцати и жалостиви от тях могат да проявят и по-леви идеи и да направят и леви партии. Сега такива за съжаление у нас няма. Преходът продъклжава и ако всичко е наред се очаква да приключи някъде към 2050 г. Защо тогава! Ами ние сме българи и си имаме собствен исторически опит. Няма нужда да гледаме към Мойсей и 40 годишния му поход (преход). Ето ви една сметка за да поразмърдате и мисълта си:
1939 – 1878 = 61 следователно 1989 + 61 = 2050!
Поздрави на всички!
Ха дано най-после светне син или зелен светофар за демокрацията в България, че от 11 години буксуваме на: червено, жълто, червено, жълто, червено…
Тезата, че българина се определя в координатната система “ляво-дясно” според материалното си положение е много, много спорна. Ако беше толкова просто, то ние си имаме много силно дясно в лицето на БСП и ГЕРБ /където са най заможните българи/ и няма за какво да се тревожим. Разделителна линия не може да бъде и “комунизъм-антикомунизъм”. Има много свестни комунисти и много нечитави антикомунисти.Според мен най точно е това деление да става според това дали човека споделя основните ценности на демокрацията-разделение на властите, върховенство на закона, свобода на медиите и т.н. Обаче как да разбереш какво мисли човек ако не го провериш на практика, а и как да стане това като лъжата, демагогията и лицемерието са станали норма на поведение на болшинството от политиците ни. А ако има някой читав сред тях всички стрели се насочват към него с цел дискредитирането му. В сложно време живеем и края не изглежда никак добър.
Аз съм ЗА обединение на СДС и ДСБ с нов лидер, млад, с харизма. Всичко останало ще си дойде само на мястото.
“Има нещо доста шизофренно сред някои седесари, които от една страна се гордеят с най доброто правителство на прехода, това на ОДС с министър-председател Иван Костов и в същото време, сега не желаят коалиция с ДСБ начело с него.Някак не върви правителството 1997 – 2001 да е била успешно пък Костов да е бил неуспешен.Е точно това е непонятно за обикновенния десен избирател, който поне се опитва да мисли и не се влияе от коняктурата.Не само, че правителството беше най успешно, а Костов най добрия държавник, който има смелост и воля за необходимите реформи ами и на фона на пишман седесари като Бакърджиев, Софиянски, Бонев,П.Стоянов и още десетина имена беше най последователен и точен в политическите действия и тези.Нарицателното костовисти, което медии и разни политикани лепят на последователите му едва ли не като упрек в сектанство за мен е чест и гордост.” ДСБАР
“Hямaм впeчaтлeниe, че българитe ca лeви и дecни, по-cкopo ca „за“ или „пpотив“ БCП/ДС. Дecнитe пaртии (СДC и ДСБ) cтpaдат прeди избopи винаги oт cкъпo cтpyвaщи интpиги, кaтo лaйтмoтивът винaги e „Kocтoв дa ce маxa!“. Kaто дeceн cимпaтизaнт ce възмyщaвам вceки път oт опитите дa мe лишaт от моя лидep, yбeждaвaйки мe, чe cъм paзoчаpoвaн oт нeго, бeз дa знaм за кaквo. Oтдaвнa ce питaм, зaщo вcички пapтии, коитo ce пишaт дecни, нe ce oбeдинявaт помeждy cи, но бeз Kocтoв? Moжe би защoтo им ce плaщa дa paзпaрчетocвaт дяcнoтo? Ceгa пycнаxa и Kyнева пo тaзи пиcтa – и тя щe мe „спacявa“ oт Kocтoв… Cтo пъти AMAH!” МНEНИE
Няма какво повече да добавя към казаното от ДСБАР и МНEНИE. Просто искам да се подпиша под техните коментарии.
М.С.А.
Абсолютно точно, ARTHUR! Пoздpавлeния за бpилянтния aнализ!
“Така погледнато, потенциалът на демокрацията в България е уникален.” казвате, г-н Инджев. Аз съм на мнението, че в България съществува една заблуда, че само десните са демократи и съм изключително изненадан да видя, че и вие се поддавате на тази откровена лъжа. Това, че в България единствената лява партия е БСП, бившите комунисти, не означава, че левите партии попринцип са недемократично настроени. Аз съм млад студент и до скоро се смятах за десен, точно защото както вас свързвах дясното с демокрацията. Но най-сетне прогледнах!
Аз съм човек с леви възгледи, който обаче няма за кого да гласува. Също така мисля, че масата от българския народ прави същата грешка като вас да приравнява демокрацията с дясното мислене и затова…да гласуват за ‘десни партии’.
Тъжната истина, е че в България няма ляво и дясно, икономическата политика от 1997 година насам е почти идентична през различните управления. Това разбира се се дължи на факта, че се намираме под валутен борд, което спорно е нещо положително за България.
Моето убеждение е, че на България й е нужна една нова лява политика. Под лява политика аз нямам предвид механично вдигане на пенсии и заплати и раздаване пари на калпак. Ние имаме нужда от големи инвестиции в човешкия ресурс на страната. Въвеждане на строга пропорционална данъчна система, която да таксува богатите и да образова бедните и младите би извадила България от дупката, в която се намира.
В заключение само ще кажа, че е крайно време да порастнем и да спрем да асоциираме десните с добрите, а левите с лошите!
Razbiram Vi, che ste s levi vazgledi no niamate za kogo da glasuvate. Pri men e oshte po-absurdno, zashtoto sashto sam s levi vazgledi, no glasuvam vinagi za Ivan Kostov, tai kato samo na nego viarvam.
Kato ste student, saberete se sas svoi samishlenici-studenti i napravete edna istinska socialdemokraticheska partia. Nai-golemiat problem na balgarskia politicheski model e, che BSP e uzurpirala liavoto politichesko prostranstvo (pri tova bez da e liava!).
A drugiat problem, ot koito strada demokratichnoto ni razvitie, e lipsata na politicheska kultura u ogromnata chast ot naselenieto – rezultat ot 23-godishni nechuvani masovi dezinformacii i manipulacii. Zatova balgarinat veche smiata kupuvaneto na glasove i drugi urodlivi iavlenia, za koito pishe “ARTHUR”, za normalni praktiki v edno demokratichno obshtestvo, koeto e absurdno.
до Георги Манолов -Може би защото сте студент разсъждавате така, нормално е и не Ви упреквам. Едва ли има човек който да не е разбрал вече, че само работеща икономика може да ни изведе от застоя. Дори един американски президент се беше провикнал -“икономиката глупако”.Аз съм инженер /вече пенсионер/ и по време на прехода работех в един среден по големина завод и отговарях за новите технологии и инвестиции. Единственото време когато производството се оживяваше и въвеждахме нови производства и инвестирахме беше по времето на Ф.Димитров и най вече при Костов, макар да бяхме вече РМД. Назначихме много нови работници, получавахме нелошо заплащане и имахме договори за две години напред. В годините след това инерцията беше загубена, много работици съкратени и днес завода спря съвсем. Ето ти малък пример как политиката влияе на икономиката и най вече на живота ни.
Всъщност, дошъл е моментът за нова дясна партия със силен лидер.
Posted by Георги Велев | май 13, 2012, 7:10
…………………
Пари няма, действайте!
Странни хора.
Имаме ли си успешен политик който на два пъти е дърпал България.
ИМАМЕ.
Той в момента предлага ли реална алтернатива.
ПРЕДЛАГА.
А СЕГА ВСИЧКИ ПРИ ИВАН КОСТОВ.
СТИГА СТЕ ГОНИЛИ ДИВОТО.
АКО СЕ СЕЩАТЕ ИМАМЕ СИ И ПИТОМНО.
Да, Иване, присъединявам се към вас! Някак неудобно е Костов сам да се хвали, но като го попитаха по тв защо още стои в политиката, той именно това трябваше да отговори – стоя, защото няма кой! За съжаление, никой от десните не посочва друг лидер, затова, да оценим този, който имаме.
Хората в България са два вида: едните, които мразят Костов, но не могат да приведат нито един смислен аргумент защо, освен да повтарят митовете и тъпизмите, изфабрикувани в кабинетите на КГБ, и другите, които са готови да го последват дори и в пъкъла.
Найо Тицин
Проблема според мен е , че агонията в СДС трябва да стигне своето дъно . И ха да кажем ,че това вече е факт и се намери някой да им каже колко са велики и как сами без Костов са предпочитани . Всички – и Герб и Кунева гледат в тези 26% и всячески се опитват да ги приласкаят и се почва вътре една какафония , едни разнопосочни послания – изобщо аз вече се замислям , а явно не само аз докога си заслужава да ги подкрепяме . Няма по – естествено от това да са заедно и обединени са по – силни и за мен разделението им беше безсмислено и изкуствено , ама май не могат да си правят изводи от грешките. На предишните избори впрегнаха цялата държавна машина да ги елиминират . Сега пак ще има подобни изпълнения почти сигурно е , а те се врънкат вътре . И аз се питам вече заслужава ли си да ги подкрепяме като са се събрали едни кухи лейки . Не може да правиш резултат като Светльо от Хиподил и да си мислиш ,че нашето търпение и ангажираност ще са вечни към малоумението на апаратгчиците.
Егати! Да не очаква човек такъв текст от журналист! (шегичка, от журналята всичко може да се очаква 🙂 )
Надявам се Иван Костов да прочете горното писание и да си вземе поуки.
Иване, моля те прати ме пак на избори след дванайсе години!
Е няма що бламираха Мартин Димитров .То не беше Надка , то не беше Петър Стоянов , то не бе Спетема .Тия колко години лидер ще си търсят .То само човек като им погледне сайта и му е ясно – правят Национално съвещание , а в сайта няма и ред.Говорят си сотировци за минали времена , Борис Марков им е гуру .
Ако не изберат избираема личност като Найден Зеленогорски за лидер и ако той не измете половината НС са аут .