Някакъв си Златанов от някаква си комисия за някаква си конкуренция ( мачкана от доста институции и корумпираните им началници) се оказаха в центъра на българското медийно внимание заради разголването на публичната истина за властовия рекет срещу политически противници, намекнати в личното тефтерче на въпросния заподозрян.
Важно е-стига усилието да бъде разплетен чорапът на престъпния манталитет в управлението на България да е истинско. Защото сме се напатили от поръчкови пръчки на институции, мобилизирани да напердашат днешния враг на вчерашната опозиция.
Важни свитъци изплуват не за първи път от тинята, в която важно се разхождат щъркели с дълги червени крака и алчни клюнове .
Въпросът е за жабите и крякането за отклоняване на вниманието от виковете „оставка”.
За Жабокрек ( местност в България край Рилския манастир, в която ранени нейде другаде германски войници намират смъртта си в креватите на български санаториум при героичен среднощен атентат на храбри нашенски партизани), изобщо не искам да коментирам.
Но пък искам да кажа, че пълното затъмнение в масовото разгласяване на истината около други „тефтерчета”, като разконспирирания най-после през 2007-ма година таен дневник на етническия българин, съветския поданик и комендант на окупираната от СССР България Георги Димитров, осветлява факта: мръсните тайни тук се сервират от капкомера на властелините на съдбата ни.
На тях се кланя в тефтерчето си Георги Димитров, както се вижда от следния цитат в напълно неизвестния за широката публика личен дневник, макар той да беше формално изваден от формалина на паметта за неговата мумия преди цели 6 години.
«Скъпи другарю Сталин, заминавайки за България във връзка с депутатските избори, бих желал да Ви изразя моята най-дълбока благодарност за това, че аз имах възможността в продължение на много години да работя под ваше непосредствено ръководство и тъй много да науча от Вас, а също за доверието, което Вие ми оказахте. Разбира се, аз ще положа всички усилия и по-нататък да оправдая Вашето доверие. Но много Ви моля да ми дадете възможност и в бъдеще да се ползвам от Вашите изключително необходими и ценни съвети»
С мъка на сърцето, Георги Димитров се разделя с обожаемия съветски вожд, пишейки му на 3.10.1945 г. това робско писмо след като е командирован от Сталин да управлява окупираната от червената армия България.
Чак ми е неудобно да направя сравнение с тефтерчето на Левски и предсмъртното му „народе???”
Разни идеали, разни тефтерчета, би казал бащата на литературния антигерой Бай Ганьо.
Здравейте г-н Инджев, моля ви да не публукувате този коментар, защото е по-скоро лично съобщение до Вас.
Във фейсбуук тъкмо дискутираме да направим едно протестче пред Руското посолство идната сряда. Адресът на дискусията е тук: https://www.facebook.com/events/475048025915600/permalink/494643320622737/
Ако случайно не можете да се логнете там и не можете да го прочтете:
“Задължително протест пред Руското посолство. Какво ще кажете за сряда, 24 юли!”
Просто не издържам! Тая вечер пак некъпаната Дърева – морален съдник и критерий за духовна и лична хигиена. Наистина щях да повърна. Няколко пъти съм писал за нея и спомените от едни отминали ОФ времена свързани с разни АБФК / нека тези които са ПО-млади и не знаят какво значи тази зловеща абревиатура, да потърсят , което се крие зад нея и какво следва от нея/. Кирлива гнус. ТЯ! Тя ще ми говори за Ботев и Левски! Не съм уверен в ползването на звучните сръбски попържни, които биха изразили най-подобаващо искреното ми чувство и със съответна тежест към личността и морала на госпожица Дърева. За целта ще използвам по-обикновеното, звучно и разбираемо за коалиционните и аркадаши и таваришчи ” АЙ СИКТИР БЕ КЕЛЕМЕ”.
В Чехия имаше град Готвалдов (информирам по-младите: този Клемент Готвалд е бил сталиновият комендант на Чехословакия след 1945, колега на Георги Димитров -гошо тарабата (пиши името на този исторически мерзавец с малки букви!),Готвалд е бил алкохолизиран бетер гошо тарабата, но го е превъзхождал по близостта си с Ленин по линия на сифилиса.
Имаше град Готвалдов- няма го. Днес си е историческият Злин. И на по-възрастните чехи не им се налага да тровят паметта на децата и внуците си с името на този изрод и изверг.
В Полша имаше град Берутовице. (информирам по-младите: този Болеслав Берут е бил сталиновият комендант на Полша след 1945. Жулил е водката доста по-скромно от гошо тарабата, но го е превъзхождал по близостта си с Берия по линия на курварлъка (командировал е някои полски другарки литераторки специално за тази цел в Кремъл).
Имаше Берутовице- няма го дори от 1956 г.!
В ГДР имаше Карлмарксщат. Няма го, много ясно,изчезна заедно с Хонекер и ЩАЗИ. Да не говорим какво се случи с наследството на съветския окупатор в Естония, Литва,Латвия. Изтрити са и румънските Петру Гроза и Георгиу-Деж.(информирам по-младите: тези двамата кървави катили пък са били сталиновите коменданти на Румъния след 1944 г.)
Дори Русия махна името Ленинград.
В България обаче си имаме Благоевград и Димитровград. И ще си го кътаме навеки, както изглежда.Повтарям нещо казано: народите, с които теглихме заедно съветските пранги, днес са много по-добре от нас икономически, защото първо спечелиха символичните битки и сражения. Пълните кошници в супермаркетите там и вече видимата западна по периметър и стандарт средна класа са най-пряко следствие от изпълването на историята и националната памет със смисъл.
Не можах, обаче, да разбера срещу кое от двете тефтерчета (срам за всяка достойна нация!) протестират т.н. “протестиращи по жълтите павета”. Впрочем, ако те въобще протестираха прогив комунизма (както се опитват да се представят) щяха поне веднъж да заклеймят най-позорното наследство от комунизма – МОЧА. Още повече, че всяка вечер минават покрай него.
Ето това е най точното: Разни идеали, разни тефтерчета…!
Към Joro:
Така е, благодаря за корекцията- обърках го с Жерково ,където като ученици, войници и т.н. ни водеха на поклонение на един мемориал за някакъв подобен партизански удар.
БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ДНЕС
Гео Милев
Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание:
… помощ не иде,
отникъде взора надежда не види…
Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик.
Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?
Това чувства всеки. Това чака всеки.
*
Нещастието на българския народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа…
„В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. И ето че тези „управници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморени от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа.
*
Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване.
И възврат към светлите завети на миналото.
Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.
Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието?
Не.
Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.
Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.
Този нов лозунг – чужд на всички досегашни партии – означава техния разгром и изникването на една нова „партия“, която ще донесе желаното обновление, като обедини народа под единствения възможен в България социално-културен принцип: трудовия принцип. И тази партия ще изникне из недрата на народа и трябва да бъде не партия, а целият български народ. Така народът ще изнесе начело своите истински, най-добри синове: честните свои синове, ония, които досега са били или потулени зад шума на безчестието, или доброволно отлъчващи се от оная обществена гнъсота у нас, която се нарича „политически живот“.
Трябва – време е! – народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни – и скрити досега – синове. Само те – тия нови хора – ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип – трудовият принцип – ще обедини българския народ.
Защото той – българският народ – се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете).
Бъдещето и спасението на българския народ е прочее в обединението на народа от селото и народа от града; а то е възможно само под принципа на труда – честния културен труд.
С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.
Това, мисля аз, е всеобщото желание днес, което спи неизразено в душата на народа: нови хора!
И само така – и само тогаз българският народ ще може да разгърне в пълен обем своята жизнена енергия и в пътя на своето културно призвание да създаде онова, което ще бъде пиедестал не само на неговото благоденствие, но и на неговото културно възвеличаване. Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на култура и културно творчество в бъдещето – народа, който в миналото създаде едно от най-силните духовни течения в историята – богомилството.
Tova tefter4e e iarko dokazatelstvo za prestapnoto upravlenie na GERP i ne se samniavam 4e e delo i na voda4a im.Niama zna4enie tova prestapno delo koi go e var6il desen ili liav kabinet to si e prestaplenie i ne se pravete 4e e malovajno.
Чудят се как да отвличат вниманието от протеста.Дърева не смогва да плюе .Извадиха тефтерче с инициали. Правят се, че не разбират, че протеста е против всички корумпирани , потънали в мръсотията на ограбването лъжеполитици.Не само се кълнат в руските идоли -Газпром, Внешторговбанк, Лукойл, Атомстрой,но искат и да гонят европейски посланици. Но има и по лесен вариант за тях- хайде марш в Русия, като толкова много я обичате.
С цялото ми уважение към Вас, като журналист ще си позволя да ви разкритикувам за неточния цитат на Левски – Народе????
Въпросителните са 4 и не ви поправям от заядливост, просто ми се струва кощунство неточното цитиране на тази личност.
Прави ми впечатление от години спекулацията и пропагандата с големи личности от българската история.Тези личности имат потомци,комунистите ги игнорират и употребяват техните деди по подходящ начин.Никога не ги канят на юбилеи,за разлика от потомците на комунистическите функционери.Каква е съдбата на потомците на Баба Тонка(внучката Тонка Просеничкова убита без съд и присъда)Райна Княгиня(потомците репресирани,убити)Александър Малинов,Константин Стоилов и много други,чиито имена се въртят по празници.Канят потомците на руснаци,участници в Руско турската война,а никой не кани потомци на опълченци.Руснаците пристигат от далеч,а нашите са под носа им,ама кой да ги покани?Много дефицит на история,г-н Инджев!Благодаря ви,че ни напомняте !
поредното активно мероприятие на цацаратурата. същото като с миро земеделския. хващат някой сгазил лука и го притискат да произвежда лъжливи и абсурдни обвинения срещу ГЕРБ и президента. естествено от тези ‘лични бележки’ няма да излезе нищо, както от заловените бюлетини при капут гейт, но целта не е да излезе нещо, а да се хвърля кал. активно мероприятие. който иска да вярва, че коскоджа ми ти мъж и държавен функционер ще си води дневник като пъпчива 14 годишна тинейджърка и ще си записва кой ще удари за закуска. аз предпочитам да вярвам в дядо коледа.
За да оборя Пламен Орешарски, наричан министър-председател, изпълняващ волята на БСП и ДПС за отричане на всичко, постигнато от правителството на ПП ГЕРБ прилагам направо Споразумението между държавите-членки от Европейския Съвет, проведен на 7 и 8 февруари 2013г. След страница 25 може да се запознаете със споразумението относно общата селскостопанска политика.
1. Бяха увеличени директните плащания с близо 2,3 млрд. лева (а на много страни бяха намалени). За новия програмен период се договаря т.нар. реформа на Общата селскостопанска политика на ЕУ. И ако не е чувал Орешарски се прие единен подход за всички държави – членки относно изравняването на директните плащания. За какви уговорки от 2005 година говорим въобще, като принципът за определяне на субсидиите през следващия програмен период ще е съвсем различен! Историческият подход, ползван за старите страни-членки отпада, дали изобщо се е задълбoчил в новата ОСП или е важно да нагласяме цифри и ги вадим от контекста?! Само за да казват колко лоша партия е ГЕРБ. Г-н Орешарски, истината винаги става ясна, а компетентните няма как да ви вярват.
2. Към този период на споразумението се очакваше намаление от около 300 млн. евро по 2-ри стълб на Програмата за развитие на селските райони. Но, обърнете внимание на стр.27, 28 и 29 от документа! Точната сума се определя въз основа на критерии, които е трябвало да бъдат защитени, но вече от вас! Намалението с общо 500 млн. евро като предложение в момента (което сте получили като писмо от 03.07.) е вследствие на незащитени от вас критерии поне за запазване на обема подпомагане по 2-ри стълб.
3. И накрая – не търсете начин да отхвърляте ваше бездействие на ГЕРБ. Всичко казано по-горе отново е предложение все още. Имате месец два още да РАБОТИТЕ наистина, за да докажете, че все пак има някаква експертност в това правителство и да компенсирате вече двумесечното си работно бездействие, компенсирано с търсене и говорене на всякакви лъжи за ГЕРБ…
По повод цитирането на Гео Милев. Неговото разбиране тогава може да сведа до ” Един народ – една партия” Дали е имал в ума си тогавашните комунисти/под друго име/, не се наемам да споря.Но оценката за тогавашната ситуация и мерките които той си е мислил, че ще доведат до добрините на българския народ удивително се покриват с определението за охлокрация – разбунтувалите се маргинали изтребват членовете на останалите партии и установяват насилническа власт на собствената си партия.Точно с този 70 годишен резултат днес се борим.
Иначе – моето уважение към Гео Милев. Бил е наивен идеалист.Както всички неинформирани идеалисти.