Ще оставя настрана факта, че Бойко Борисов си сменя мнението за Ахмед Доган както се извърташе и за АЕЦ „Белене”. Възхищението, което изрази в петък, 13-ти, по БНТ от Доган обаче, извън хипотезата за някаква задкулисна договорка ( каквато той упорито отрича), трябва да има все пак някакво обяснение.
Обяснението, до което видимо Борисов иска да стигне телевизионният зрител, когато без видим повод нарича Доган „най-добрият политик на прехода”, който бил сложил всички български политици в джоба си, е в уж невидимото изключение от това обобщение.
Само срещу ГЕРБ Доган бил загубил мача, гордо оповести Борисов на базата на статистически верния факт, че ГЕРБ управляваха сами, а ДПС бяха в опозиция по изключение.
Опитът на Борисов да се самоизтъкне, създавайки на непобедимия образа на величие, победено единствено от него, е помпа за егото му. Но е също така типично плитък, издайнически дори щрих от подсъзнанието му.
Ако се погледне в дълбочина, от хвалебствията на Борисов към Доган изплува класификатор на качествата, които трябва да притежава „добрият политик”.
Ето от какво, по логиката на неговите комплименти към Доган като „най-добър”, се възторгва ББ. Вижда се от собствените му квалификации срещу Доган през годините.
През годините Борисов е заклеймявал Доган като:
1. Мързеливец, който не ходи на работа.
2. След като Доган беше атакуван с пистолет на конференцията на ДПС Борисов обясни събитието с това, че Доган подклажда езика на омразата.
3. В предаване по Нова телевизия това лято го обвини, че „дърпа конците на диктатурата” в момента.
4.В последната си изява като премиер от трибуната на Народното събрание на 21 февруари Борисов хвърли бомба с твърдението, че Доган е поръчал убийството му.
Да обобщя само тези 4 обвинения ( а има още много, което човек може да прочете по темата в книгата ми за Борисов „ Премиер на РъБъ”):
Излиза, че Борисов смята Доган за номер едно, защото е мързелив, подклажда езика на омразата, дърпа конците на диктатурата и е поръчител на убийство на един български премиер.
Как да не го класираш на първо място сред политиците!
Оказва се, че притежателят на всички тези ужасяващи грехове заслужоава аплодисменти, защото въпреки тях и благодарение на тях дори е заксулисен победител „във всички мачове”.
По ясен начин да си признаеш, че целта оправдава средствата, направо не е измислен от Макиавели насам!
Всеизвестна е амбицията на Борисов, който често се е самоопределял като роден да побеждава ( наричаше Господ „началника”, т.е. единственият, който е над него), илюстрирайки това с изборните си успехи. Той едва ли би се отказал да стане номер едно НА ВСЯКА ЦЕНА, независимо от средствата, както се вижда от адмирациите му към пороците на Доган, чието превъзходство признава- засега.
Направо не ми се мисли какво ни очаква в състезанието по критериите на мързела, омразата, диктатурата и престъпното поръчителство на убийства, ако Борисов реши да се пребори с типичната за него целеустременост, за да стане все пак „най-добрият политик”, отнемайки първенството на Доган.
Ако пък не е искал да каже това, макар на практика да го заявява с възторга си от „най-добрия политик на прехода”, толкова по-зле за него. Защото никак не е умно да целиш едно послание, но да постигаш обратното. Само с едната интуиция, на която пък мнозина се възхищават у „политическото животно” Борисов, политика не може да се прави. Иска се и малко мисъл за онези два-три хода напред, за които самият Борисов се възхищава на неназовани от него противници.
Мога да ги назова, вместо него: това са един шахматисти, които местят пешките у нас по волята на царя в Кремъл, който прави рокадите на дъската в България. Доган е само пешка, която за момента е скрил за резерва при рокадата и ако реши-ще я жертва, за да открие простор за своите офицери да атакуват фронтално с подкрепата на троянските си коне.
Докато Борисов се прави, че не знае за тези шахматисти, не бива да се чуди, че хората ( и политиците), които той смята за длъжни да се съюзяват с него, отказват да го възприемат иначе, освен като част от същото задкулисие, което той на думи кълне, но всъщност подклажда с отклоняването на вниманието от истинския проблем на България. Защото неговата „слепота” по въпроса е много по-дискредитираща образа му на десен демократ, отколкото дори е възхищението му от пороците на Ахмед Доган.
Съвсем в тона на статията ще кажа, че за мен Доган никога не е бил политик, а още по-малко – най-добрият.
1. Политикът се занимава с въпросите на добруването на своята страна. До тук не виждам с какво Доган допринесе за това. Нито се занимаваше с нещо, нито държавата добрува след намесата на Доган и на партията, която ръководеше.
2. Ако беше добър политик, след него щеше да остане следа в политиката – някаква идея или постигната цел. Някой може ли да ме подсети с нещо, което е напарвил … Нито политическа логика, нито постижения след управление с негова намеса. Тъкмо обратното – България изпита най-тежките си моменти във времената, когато Доган беше в управляващата схема. Самите му изяви никога не идваха по болните за страната теми, а обикновено служеха за зараждане на някакъв конфликт, от който трябваше да последва политически положителен резултат за управляващите. И винаги за комунистите и проруските партии.
3. Какъв беше смисълът от присъствието на Доган в българската политика? Крепял етническия мир!!! Ама той като Тодор Живков е вършил нещо, от което няма нужда. Онзи се криел без да го търсят, а този подпирал тавана на лятното кино. Че къде беше етническия конфликт и предпоставките за него, че да седи и да крепи етническия мир.
4. След като е бил такъв “голям политик”, някой ще подскаже ли каква политическа теория остана след него. Какви бяха политическите цели и идеи, които преследваше този “политик” и за които се “бореше”.
5. Като си мисля, че стана на 60 и се оттегли от политиката излиза, че по-скоро е излязал в пенсия (в някои държави сигурно се служи до 60 годишна възраст). Реално едни от най-големите политици са работели на възраст далеч над 60-те. А този се отказа в най-активната си възраст. А що се отнася до “болестта” от която страда, то тя дойде като резултат от последния конгрес, когато вече реши да се оттегля, а не послужи за причина за неговия отказ от политиката.
6. Кой голям политик се крие зад дебели стени и охрана, като се страхува да излезе и да живее сред хората. Точно обратно – големите политици са търсени в страните си и в чужбина от университети и други институции като висши експерти в областта на политиката. А този “голям политик”, като гледам, май само от своите аркадаши е посешаван. Сигурно няма какво да си кажат освен да изпият едно кафе.
И ако на всичко това Бойко Борисов казва, че е “голяма политика” излиза, че е или много прост, или нищо не разбира.
Пак факс от Космоса (или летящата чиния по Доган) получи Бойко! За разлика от “позициите” му, особено постоянна черта при него е мазненето, което пък е характерно за слуга, който се прави на мутро-тарикат.
Въобще, какво трябва да ме “грее”, самомнението на бат Бойко, като сме на опашката по какви ли не критерии (понеже ни има още като нация)?
Едно смислена и последователна политическа позиция не е изразил, нито артикулирал последователно и компетентно с поне малко “немутренска” естетика свеждаща се до егото. Властолюбие+Его+Некомпетентност = ББ е типичен инструмент.
Отвъд дребните конюнктурни сметки и финтове, отвъд и конкретните имена, самото славословие на Боко по адрес на Доган е много жалка сцена: “лидерът на европейското развитие” се възхищава публично от ориенталските шмекерлъци, кюляфи и нагли тепегьозлъци на един нагъл ориенталски шмекер и тепегьозин, захранван с конвертирани рубли! В коя що-годе прилична цивилизована страна “политик” като Доган нямаше отдавна да е на бунището (политическото, разбира се, Аллах и Путин да му дават здраве!)
Нашите политици ( не се забелязва някакво изключение ) изобщо не се интересуват от дереджето на хората и държавата. Техните цели са личното благо и се борят както могат да са по-дълго във властта и да се обогатят от нея максимално. А кой най-добре се справи в това? Прав е Бойко. Има дълго да му дишат пушека, защото Доган имаше като даденост това, което другите политици постигнаха със старание и години забавяне – неграмотен и уплашен електорат, лесен за управление като стадо. Не само от некадърността на политиците сме в това положение. Мисля, че има и умисъл в този геноцит. И непрекъснато ни размахват безнадежността ни – колко са те всесилни и нищо не ги плаши.
Г-н Инджев, дано този задълбочен анализ на явлението “БОЙКО” стане достояние на групата около г-н Е.Сугарев и г-н Е.Михайлов, които ще учредяват ново движение, за да бъдат по-внимателни, ако се прегърнат с Бойко да не ги задуши в прегръдката си и да не им прекърши гръбнака. Лично аз си имам книгата Ви “Премиер на РъБъ” с автограф, но явно някои хора не са прочели тази книга и имат много къса историческа памет. Днес в предаването на г-жа Л.Кулезич, г-н Р.Кънев беше пределно ясен по отношение на “десния политик” – Бойко. Нека всички да си припомнят как Бойко крадеше депутати от парламентарни групи – малко от РЗС, малко от Атака; как разби един политически съюз – “Синята коалиция”, чрез внедряване на карловския кмет в СДС. Той “Бойко” пропусна историческия си шанс в началото на предишното Народно събрание, когато високомерно отхвърли подадената му от “СК” ръка, за съвместни действия – нали помните какво заяви тогава: Ще управлявам сам дори със 117 депутати, за да си нося сам отговорностите по управление на държавата. Е това време дойде, нека си ги носи сам отговорностите!
@RADIVOICE
Към казаното от Вас искам да добавя, че Тиквата и неговата “партия” пропуснаха и вторият си шанс, като след подадената си оставка, отхвърлиха предложението на Иван Костов и Синята Коалиция за съставяне на коалиционно правителство в рамките на предишното Народно Събрание с цел изработване на нов Избирателен закон и осъществяване на определени неотложни реформи в Съдебната система, Здравеопазване, Образование, Икономика и др.сфери на общесвенно-икономическия живот. Но тъй като единственната цел на “милиционера” бе разбиване на Синята Коалиция и неправилно направените “кръчмарски” сметки за спечелване на изборите, приеха с пренебрежение подадената ръка. А сега “плачат” (да не казвам, като какви), че Реформаторите и партиите от ЕНП не ги приемат между тях. А и като опозиция (въпреки най-голяма по численност до сега) показаха своята безпомощност и неадекватност, в рамките на сегашното Народно събрание да играят някаква положителна същественна роля за промяна на статуквото.
Интересно е да се помисли върху личните черти от характера на Борисов.
Една такава е
не въздържаното клюкарството, която при него се примесва с клакьорството(спрямо силните) на една политическа цветарка,(защото не бива да забравяме, че съвременния български политик е на първо място цветар, и длъжен да се грижи за нашенските две цветя, едно мъжко и едно женско а през тези цветя, текът вадите от изток и от запад, напред и назад…))
Та воаяжа до Тел-Авив ако се анализира на патерица(на две), дава да се разбере, че бъзикането с Доган, не издава друго освен, желанието да покаже, че и той знае вече два хода напред и чака дуспа в игра на шах, може и терца, само да е нещо на готово и да е майорно, абе да победи, няма значение как и на какво, важна е тук наградата и удовлетворението от “победата”…
Проблема е за нас, защото, никой не знае каква е играта,кой я играе и чии са правилата.
На което родени “победители” като Бойко биха отговорили:
– че кой го интересува?!
– Дуспаа, коз коз и две пешки метър
– Хубав мач беше…Аз по хубава филия с маз не бях ял…
П.П Организаторите на спортното мероприятие, постановяват циганската баница за победителите(а тук няма губещи щом са на терена) да бъде осигурена от зрителите на това състезание!
Поведението на Боко е доказателство за задкулисие, което винаги има и план “B”.Само и само олигархията да си запази позициите, вадят следващия вариант за управление ГЕРБ+ДПС.Но водещия пак е Доган, а Боко е за пълнеж.Борисов си постели за този ход, още докато беше на власт – пострада само барбекюто на Доган, а самия той си живееше спокойно в сараите си като бей.
Следя какво правят пичовете от Реформаторският с надеждата да ги припозная като “мои” за следващите избори.Капиталисти, с десни мерки, достатъчно визия и воля да започнат да обръщат посоката…
Не ми се вижда обаче да се получава- краткосрочни хоризонти, някакви бълнувания за Велики Народни Събрания, което означава 2 загубени години, изказване на “окончателни” политически мнения когато знаем, че окончателно е само едно нещо… Ако някакво сътрудничество с ГЕРБ ще помогне да се изгонят комунистите- да се прави.
Не чувам нищо за икономика, работни места, намаляване на адмиснистрация…някакви мечтания на група идеалисти, малко връзка с реалността. Тоя Р. Кънев май няма да се окаже човекът…
“Излиза, че Борисов смята Доган за номер едно, защото е мързелив, подклажда езика на омразата, дърпа конците на диктатурата и е поръчител на убийство на един български премиер.
Как да не го класираш на първо място сред политиците!” – Много хубаво казано! Искрено се смяхме като четох на глас статията. Поздравления за Иво Инджев и за коментарите на Тео, инж.Симеонов и др.
Доган къде ли се изявява като “политик”, след като 20 години не е стъпвал в Парламента?!?!?
Само в България и на изток от нас “политиката” се “практикува” извън правителство и парламент.
И по тези източни “критерии”, Доган е намбър уан.