Не претендирам за всеобхватност в наблюдението на факта, но дори да има изключение, той е такъв: българските медии доста единодушно, за да бъде случайно, не „пожелаха” да превърнат в тема факта, че България осъди в ООН руската агресия в Крим заедно с мнозинството държави в света.
Минаха две денонощия, а на българските медии не им е „интересно” да коментират рядкото изключение в българската история от поне 70 години насам, когато страната ни се присъединява към световното обществено мнение с осъдителна позиция на външнополитически акт на Москва, която е по-самотна от всякога в това отношение от времето на болшевишкото братоубийствено клане в началото на миналия век.
Интервенциите на СССР в Унгария, Чехословакия или Афганистан имаха дежурната подкрепа на съветските васали от т.н. световна социалистическа система и гравитиращите около нея афро-азиатско-латиноамерикански режими, експериментиращи отглеждането на екзотични форми на социалистическа диктатура. Тези дежурни помагачи на СССР бяха достатъчно много, за да му гарантират фалшивото самочувстви, че всяко действие на огромната държава може да бъде обяснено като международно приемливо на базата на бройка подкрепящи го държави.
И да добавя: никога САЩ, с които СССР и Русия обичат комплексарски да се се сравняват, съревновават и оправдават в случаите, когато са нагазили в нечистотиите си и не могат да ги представят за китни цветя, не са се радвали на подобен автоматизъм на подкрепата сред своите съюзници. Ако беше обратното Рейгън щеше да се наложи на западноевропейските си партньори през 1982-ра, когато буквално ги молеше да не правят стратегическата грешка да се обвързват с доставките на енергоресурси от империята на злото, за което един ден горко ще съжаляват.
Парадоксално и с обратен знак, но Рейгън се оказа пророк, колкото и Ленин, който се подиграваше на лакомия за суровини бясно развиващ се Запад, че болшевишка Русия е готова да му продаде въжето, на което да бъде обесен.
Примката днес стана видима за Европа, която с изцъклен поглед се бори да се освободи от нея и се пита със задна дата дали не не е било по-правилно вложените гигантски средства в инфраструктурата ( за каквато СССР нямаше нито средства, нито технологии) за пренос на течни енергоресурси от СССР и Русия да бяха употребени за алтернативни източници на снабдяване и производство.
В резултат на това проглеждане под натиска на реалностите старата Европа, подкрепена (почти) изцяло от привлечената от нейното добруване Нова Европа, се обърнаха за помощ към… стария съюзник САЩ, осигурил с могъщия си военен чадър възможността на западните демокрации да харчат по-малко за отбрана десетилетия наред и да постигнат чудесата на високия жизнен стандарт на своите народи. Този висок стандарт всъщност днес е главното оръжие на ЕС срещу бруталността на руската енергийна хватка, с която Москва се опитва да задържи насила в орбитата си колкото се може повече съседни държави.
Ще цитирам отново един западен външен министър, който в частен разговор ми каза през февруари следното: Ние от ЕС действаме със силата на примера, а Русия- със сила.
Смея да прогнозирам, че силата на примера ще бъде окончателен победител, защото самите руснаци ще пожелаят това. Но това е друга тема.
Въпросът, към който се връщам, е: как е възможно на българските медии да не им направи впечатление изключително редкият случай, при който България се позиционира в групата на държавите, осъждащи силовата политика на Русия?
Ако потърсите коментар по темата в интернет, ще видите невярното твърдение, излъчено по БНР, че нямало изразена позиция от българска страна. Тази лъжа легитимно отлежава в разни сайтове и други медии.
Истината е, че в ранни зори след гласуването в Общото събрание на ООН в ivo.bg цитирах говорителя на Министерството на външните работи Ивайло Кашканов, с когото разговарях по телефона. С изричното му съгласие да бъде цитиран от мен написах, че говорителят е обяснил гласуването на България като част от позицията на ЕС.
Не пледирам да съм извършил „журналистически подвиг”. Всяка редакция е могла да вдигне телефона и да се поинтересува от мнението на говорителя, ако не и мнението на на по-високо ниво, недостъпно за един самотен блогър, „въоръжен” единствено с надеждата една държавна институция да му обърне внимание. Фактът, че това масово не се случи и продължава да не се случва, може да означава само едно: че темата се смята за „неудобна” в българското медийно пространство. С или без указания за премълчаване, тук безотказно работи автоцензурата!
И знаете ли кое е най-интересното? Мълчанието е издайническо и потвърждава подозренията доколко властта у нас се чувства неудобно пред Москва. И още нещо: онова унизително пропадане на България в класацията по свобода на словото, регистрирано от „Репортери без граници”, още не е дъното. Пропадането продължава. Това е нещо като самоубийството- ако човек много страстно го желае, ще му се получи все някак.
ОКУПАТОРЪТ е потърсил контакт, позвънил е на Обама (АМАН-ЗАМАН-СПИРАЙ-САНКЦИИТЕ!!!).
Ще очакваме с интерес развитието на процеса, но отсега не е сложно да се предвиди излизането на сцената в пълен блясък на дясната ръка на АЛФА-МИРОТВОРЕЦА – др. Сергей Лавров ( a.k.a. COMPLETE ASSHOLE в дипломатическите среди) с новите предложения за мирно урегулиране на украинската криза, разоръжаване, взаимноизгодно сътрудничество и други вектори на традиционната, последователна, неуморна и непрестанна “борба” за мир на вселенския “освободител” на народите – Российската Империя.
Като първа “конструктивна” стъпка са предложенията за инновативната референдумна трансформация на украинската държава в нова федеративно-разпарчетосана структура за “по-гъвкаво” управление на украинското общество, издигнати от лявата ръка – др. В.Янукович (a.k.a. ЗЕКА – ЗОЛОТОЙ УНИТАЗ в конкретното украинско политическо пространство).
Това е естествено на СЦЕНАТА, а в “ПАРТЕРА” , на медиите (a.k.a. СМИ – Средства за Mасова Измама) вече са раздадени и методичките с ОПОРНИТЕ ТОЧКИ по всички украински теми без изключение.
http://rus.newsru.ua/ukraine/28mar2014/temniki_rf.html
Значи поне до 25 май когато е насрочен изборът за президент ще има ожесточена борба на място която КГБ директно ще води и ще доказва тезисите за “бЕндеровците, неонацистите и фашистите”, “несъстоялата се държава – Украйна” и др. с всички сили и средства (мы за ценой не постоим) без изключение. В Крим имаше само няколко отвлечени и убити, повече изнудени, голяма част купени и т.н. а на континенталната част ще се стигне и до “по-ярки” успехи, това е сигурно. Целта – ПРОВАЛЯНЕТО НА ИЗБОРИТЕ И РЕФОРМИТЕ е поставена, условията са доста по-различни предвид официалната “неуморна борба за мир” която ще се развива НА СЦЕНАТА и това идва да ни подскаже колко подлости, кръв и мръсотия ни очаква в идните два месеца.
Самият АЛФА-ДОГ ще стои под прикритие естествено, зад живия ЖЕНСКИ щит който си е избрал, както и в Крим където просто чистосърдечно си призна че ще стои зад живия щит на местните жени и деца. В новата континентална обстановка трябва нов щит, от по-висок ранг и той е определен и отново се очертава да е ЖЕНСКИ, в лицето на МУТИ и ЮЛЬКА. Два наистина “ЖЕЛЕЗНИ” щита, каквито са двете железни лейди, по един във всяка ръчичка. Европа естествено ще подкрепи тактиката “В ИМЕТО НА СТАБИЛНОСТТА”. Вече се нарисува още един ЖЕНСКИ щит, по-точно като кандидат-щит, като потенциална резерва за в бъдеще в лицето на французката желязна лейди, и тя не устояла на очарованието на синеокия левент. На “ботуша” също има надежден щит, като там полът не е от особено значение, и в двата възможни случая щитът е ЖЕНСКИ по характер.
И ето ви една абсолютна терористична тактика, в най-добрите традиции на Хамас и Хезболла. Г-н Инджев знае много по въпроса, от самия му зародиш и ни е разказвал неведнъж и в блога за тази тактика на терористите в Ливан.
Изводът за мен е прост – в Европа липсва ИСТИНСКАТА ЖЕЛЯЗНА ЛЕЙДИ като оная която ни напусна неотдавна, както и един ДОСТОЕН НЕИН КАВАЛЕР като онзи отвъд океана.
Уважаеми Г-н Инджев,
Държа отново да посоча точно фактите около информацията на БНР, която цитирате и интерпретирате: точният текст, предаден от мен, въз основа на дипломатически източници, които нарочно не цитирам поименно, който ще намерите на сайта на БНР е “До момента няма официално съобщение за гласуването от българското външно министерство.” – http://bnr.bg/horizont/post/100380665/balgaria-e-sred-avtorite-na-teksta-na-rezoluciata-na-oon-koato-osadi-aneksiraneto-na-krim-ot-rusia
Той се отнася до информация от мен, излъчена в ефира и новините на програма Хоризонт в 15.00ч, петък, 28 март 2014г. Горецитираното изречение целеше да информира, че за разлика от други бързонаписани похвални прессъобщения на МВнР свързани с незначителни “подвизи” на неговото ръковоство, към въпросния момент, часове след гласуването, Министерството на външните работи нарочно не бъза с публикуването до медиите и на сайта си на информацията за това как е гласувала България, камо ли, че е била и съавтор на текста на резолюцията на ОС на ООН. Очевидно е, че още през нощта извадката от гласуването в Ню Йорк беше публично достояние, очевидно е, че България гласува “за” заедно с останалите в ЕС. Но трябва ли непременно да се обаждам на говорителя на МВнР за да го питам за потвърждение, като че ли става дума за секретни данни, или по-скоро той сам навременно трябва да разпространи тази информация? Оставям въпроса риторичен. Но не приемам да бъда обвиняван в някакъв вид “цензуриране” на тази новина – напротив, твърдя, че освен заради Вашия блог, благодарение на моето съобщение в ефира на БНР, няколко часа след това, в късния следобед, МВнР в крайна сметка публикува на сайта си въпросната информация с половин уста. Подозирам, че ако двавата с Вас, не се бяхме позаинтересували, може би това изобщо нямаше да стане…Но признавам, че ме изпреварихте с г-н Кашканов, по това няма спор.
С безкрайно уважение
Никола Миладинов
Как си обяснявате тази двойственост на властта: хем гласува против Русия – хем се чувства гузно пред Русия? И дали, че това не се тръби по медиите в България компенсира техните действия спрямо Русия?
Ето нещо подходящо за темата : Писмо до Ванка с танка
Радой Ралин
Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.
Към Никола Миладинов:
Не ми се иска да влизам в лична полемика, но цитираният от Вас следобеден час е близо половин ден се търкаля след като публикувах становището на говорителя на министерството- цяла вечност, за медия с възможности за светкавична комуникация и с напълно отворени за нея врати по върховете на властта.
Не си въобразявам, че БНР ( където съм забранен за споменаване и от години не съм стъпвал в “Хоризонт”) ще се позове на моя блог, но да каже, че няма позиция , след като има и съм я оповестил, просто не е вярно!
БНР се “изхитрява” да не забележи дори истински новини, с произход ivо.bg, цитирани от световни медии ( като “Файненшът тамс” и др.), какво остава за нещо толкова елементарно, като рутинното телефонно обаждане в българското външно министерство.
А нима ще отречете, че върху моя милост има наложена цензура в “Хоризонт? Фактът, не се съмнявам, е известен най-добре тъкмо на работещите в БНР. Може да не ми отговаряте- нито желая да Ви карам да лъжете, нито да ви вкарвам в беля. Най-добре премъчете, защото премълчаването е основната форма на цензура в днешна България. То е лесно, безопасно, безадресно и трудно за доказване като цензура в очите на онези, на които не им работа да правят анализи на медийното поведение.
Освен това акцентът ми е върху обстоятелството, че и до момента в българските медии продължава да се мъдри без актуализация твърдението, позоваващото се на БНР, за липсата на такава позиция.
Направил съм изричната уговорка, че изключенията от правилото го потвърждават.
За съжаление Вашата лична почтеност ни най-малко не отменя факта, че БНР като цяло обслужва преимуществено ( и за пореден път) управляващите.
Казвал съм го и друг път, но ще подчертая отново: избягвам да посочвам положителните изключения, когато говоря и пиша за мизерията на българските медийни гласове,тъкмо с цел да избегна подозрението, че заставам в позата на оценител от някакъв самозван пиедестал. Докато критичната позиция за общото състояние на медийната (не)свобода е напълно легитимно становище на всеки критик,включително и за скромната ми блогърска личност. Бих могъл да си го спестявам, за да се умилквам, но съм избрал да бъда откровен и очаквано – отстранен (остракиран) по тази причина.
Когато и ако някога ме поканят в жури да казвам “този е добър”, а “онзи не става” бих напуснал обобщаващата си позиция, но такива изгледи май няма.Ето защо си позволявам да обобщавам картината, която наблюдавам.
Също така- поздрави!
Изпълнението на заповедите на Масква е в ход:
“Пред “Альоша” Станишев обяви кампания на БСП за възстановяване на антифашистките паметници
БСП започва инициатива за почистване и възстановяване на паметниците, посветени на българското войнство и победата над фашизма, каза пред журналисти в Пловдив лидерът на БСП Сергей Станишев. Той е убеден, че членове и симпатизанти на БСП от цялата страна ще се включат в тази инициатива, започната първо от пловдивските социалисти.
Инициатива започва веднага, преди датите 6 май – Денят на войнската доблест и 9 май – Денят на победата над фашизма. Лидерът на БСП Сергей Станишев поднесе цветя на паметника “Альоша” в Пловдив , заедно с зам.-председателя на партията Димитър Дъбов, председателят на социалистите от града и областта Георги Гергов, зам.-министъра на образованието Атанаска Тенева, депутати, общински съветници и граждани.
По думите на лидера на БСП много от паметниците “са в незавидно, дори окаяно състояние, и ще имат нужда не само от почистване, но и от цялостно възстановяване”. Областните съвети на БСП са натоварени да преценят кои монументи имат нужда от възстановяване. В София инициативата тръгва с почистване на паметника на Съветската армия. “Оттук нататък опазването на паметниците ще бъде изисквано от общините и от държавата, тъй като те са част от българската история и от нашата памет”, подчерта лидерът на социалистите.”
Стигнахме дотам да се чувстваме безполезни до безсилие в тази страна. Днес стана ясно, че ЕК ни е заплашила с наказателна процедура (глобите от която ще плащаме всички ние) за това, че Олигарски и Станишев, под ръководството на Путин, са подготвили за гласуване закон, който изважда Южен Паток от системата на трансгранични газопроводи (попадаща под нормите на Европейско антимонополно законодателство) и то превръща в “интерконекторна връзка”, попадаща само под местното (българското) законодателство.
Какво друга освен безсилие да ни обзема след такива новини, демонстриращи отдавнашното пълзящо анексиране на България от Путинова Русия!?!? Какво да направим, за да се противопоставим?
Ех, “народе”, “народеее”?!?!?!
Предлагам на вниманието на всички в блога оплакванията на жертвата на извиването на ръце от страна на неонацисткия САЩ.
Ето линк към коментар на руски журналист за изолацията на Русия в ООН.
http://grani.ru/Politics/Russia/m.227180.html
Интересно е ,че Черна гора и Македония са подкрепили резолюцията,докато Сърбия не е изпратила делегация.
Турция,Гърция и Кипър също са за.
Ето и заключението на автора Виталий Портников :
” Поэтому резолюцию поддержали и Греция, и Кипр. Но и Турция, фактически контролирующая северную часть Кипра, тоже поддержала. И понятно почему – ни Греция, ни Турция не стали присоединять Кипр к себе, хотя очень хотели и готовы были ради этого воевать. Но даже такой – неприсоединенный, но разделенный Кипр – стал вечной пропастью между греками и турками. И этот пример тоже ничему не научил российское руководство, уверенное, что про Крым уже скоро все забудут и нужно готовиться к продолжению банкета.
Проблема только в том, что на этот банкет скоро некого будет пригласить. Страна, приобретающая друзей при помощи танков, может, конечно, упиваться своим могуществом – но при этом должна отдавать себе отчет в том, что из танка уже не выбраться и что мир для нее сузится до пространства, видимого из танкового прицела. “
Моля ви ,публикувайте поне нещо от “ледоразбивача” на В.Cуворов .дано изродите усетят поне малко от зверщината на капустин ите и сери геьовски изроди.цял ден тъпите журналя хвалебстват един извратен як на 60да им е в устата ,
В предаването Панорама на БНТ И Костов каза, че ако има санкции и Русия спре доставките на петрол и газ, тя като доставчик ще пострада повече, тъй като България би могла да купи тези суровини отвсякъде. И наистина ние не ползваме преференциални цени, даже напротив, у нас цените са монополно високи, наказателни, бих казал.