“Струва си Киев да се вгледа в опита на своите югозападни съседи, които все пак влязоха в ЕС. Да оцени какво се е изменило в тяхната икономика, увеличил ли се е след това техният брутен вътрешен продукт (БВП), доколко са пораснали или спаднали доходите на населението и каква е динамиката на безработицата. И главното, много ли чужди инвестиции са влезли при тях или напротив – обемите им са се съкратили в пъти”, пише руският премиер Дмитрий Медведев в статия, публикувана в „Независимая газета”.
България, която на 1 декември беше обявена ( уви, незаслужено) от Путин в Анкара за главен враг на Русия като запушалката на замисления от него южен газов потоп, продължава мълчаливо да понася кремълската гавра, подета след това от руски депутати, а вече и от премиера на страната Медведев. Следвайки указанията на своя ментор той продължава в статията:
“След влизането на страната в ЕС през 2007 година за 6 години безработицата се е увеличила от 6,9 до 11,8%. Чуждите инвестиции са намалели за същия период почти 9 пъти (от 9,051 милиарда евро до 1,092 милиарда евро). А нали тези страни с нищо не са по-лоши от Украйна, примерно са съпоставими по равнището на развитие и природно-климатичните условия”.
Всъщност Путин и неговите слуги не правят нищо по-различно от онова, което от много време насам върши пропагандната машина на руската държава, подигравайки се на България с вадене на всичко негативно, което може да се извади на показ от българската действителност с препратка към българското членство в ЕС. Този „братски” номер се върти по руските телевизии и в интернет с производството на руски пропагандни филмчета, оплюващи България за целите на руската доктрина да не се допускат нови бегълци от съветската зона на влияние към богатия Европейски съюз. За целта нашите „братушки” избират нас като негативен пример за назидание.
Един пример от ivo.bg, от 30 април 2014 по повод тази примитивна пропаганда чрез филмчето „Българска чушка”, в което се говори за европейското колониално робство ( не си мислете, че Сидеров е измислил сам тази опорна точка.
„Авторът на филма Аркадий Мамонтов не случайно започва тъжния си разказ „ с имало едно време” ( погребва ни, демек) на фона на пустеещата днес сграда на някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ ( СИВ), създаден по думите му да служи на такива като нас, на които СССР изливал блага почти безплатно, а пък ние сме се отблагодарявали с чушки.
Българската чушка днес не била като едно време, а е станала и тя жертва на европейското иго, страда Мамонтов, който е наснимал в клетата малка България де що види пустееща фабрика, клошари край кофи за боклук ( с които разговаря на руски), благодарни за освобожденията ни от Русия пенсионери, неблагодарни за еврофондовете кметове ( като перничанката Росица Янакиева, която съжалява за еврочленството ни) и всякакви други недоволни българи, каквито наистина има в изобилие у нас.
Но да ги събереш в едно филмче като представителна извадка (без каквато и да било друга гледна точка) е като да направиш документален филм за едно семейство със скрита камера в клозета му. Ще бъди ли вярно онова, което ще покаже? Разбира се!
Мамонтов не пропуска на вплете исторически „истини”, като твърдението за дадени от Русия 200 000 жертви във войната с Турция за нашата свобода ( при общо 178 000 офицери и войници руска армия на Балканите). За повече обективност авторът прави рядкото за един руснак признание, че в двете световни войни България е била срещу Русия. Но ние след това въпреки това обичаме българите, послъгва Мамонтов, който споменава включването на България на страната на Германия през 1914 г. , но „пропуска да спомене”, че две години по-късно руски войски падат Добруджа и биват разбити от българската армия.
Хайде пред Първата световна ни обичат само с някоя и друга дивизия в Добруджа, но през Втората направи пристигат при нас с половин милион обичливи червеноармейци и остават като окупатори ( на българска издръжка) цели три годи, а след себе си оставят продукта на любовта си- толкова влюбен в СССР режим, че час се самопредлага като 16-та република”.
Руски филмов кукиш показа лицата на българската пета колона
Пропага(н)ден филм за\срещу България, с автор Дария Асламова, продуциран от „Комсомолская газета” и наречен „България умира тихо”, съобщава на желаещите да чуят и видят българската пета колона в персонализиран вид основните г(л)адни тези на съветско-руския реванш, застъпвани от петата колона в България.
Във филма липсва само емблематичният за петата колона главен символ на имперското доминиране и раболепната му местна подчиненост, декларирана във фундамента на паметника с позлатените думи на благодарност към съветската окупация, обграден в момента с телена ограда срещу „народната любов” в центъра на София. Този пропуск е толкова невероятен, за да е случаен, че чак поражда близката до фантастиката надежда в Кремъл да са решили да жертват невъзможната защита на стърчащия стилизиран Сталин в центъра на една (все пак ) европейска столица. Паметникът също толкова знаково НЕ беше посетен от Путин през януари 2008-ма, когато той поднесе цветя на други, близки до този агресивен символ на СССР и неговата „победа” над коленичилата пред Червената армия България исторически места в столичния център в радиус от стотици метри.
Филмът започва с отвратителното позоваване на авторитета на един покойник като символ на днешна българска драма, който няма как да се защити от злоупотребата с неговото име, защото изгоря в буквалния смисъл на думата. На гърба на Пламен Горанов, лумнал преди близо година в пламъци пред общината във Варна, авторката гради грамадата от внушения за нещастията на „някога проспериращата” (като съветска колония) днешна прозападна България, „пропускайки” да каже, че тъкмо алпинистът Пламен Горанов, като форма на протест срещу политиката на Кремъл, е българинът, наденал цветни качулки на главите на съветските каменни войници в града.
Надарена с торба фактологически оборими лъжи, наследени от съветско време, Дария, мимоходом ( за кой ли път!) умножава повече от десет пъти жертвите на руската армия във войната с Турция 1877-78 г., обявявайки ги за 200 000 хиляди ( т.е. за приблизително толкова, колкото е бил съставът на цялата воюваща императорска войска ).
Тази грозна хипербола, противоречаща на претенциите за благороден освободителен жест, висеше и на входа на храма „Ал. Невски” в София. След развенчаването й ( от руски учени, цитирани в книгата ми „Течна дружба”!) беше премахната без много шум и там сега можете да прочетете уклончивата истина за благодарността към „хилядите” руски воини.
За по-автентично, съветско-руските пропагандни тези са артикулирани във филма единствено и само от говорители с българско гражданство. Нито един руснак няма в кадър (освен авторката, застанала на фона на „Ал. Невски”, където вече я няма претенцията за надписаните като в пиянска кръчмарска сметка 200 хиляди жертви, но кой да чете, когато има комсомолска задача да лъже)!
Няма да назова нито едно име на говорителите на руския интерес с българско гражданство, за да не бъда обвинен, че съставям „списъци” на типичните представители на петата колона. Но е факт, че в 28 минутния филм няма нито една опонираща гледна точка- нито една. Не е дадена думата на нито един намек за някаква друга истина, освен застъпената от застъпниците на петата колона.
От екрана, ту сълзливо, ту с гняв, ту с подигравка ( срещу днешна „прозападна” България) се леят заклеймяващо познатите ни антизападни опорни точки, които в най-чист и откровен вид познаваме от изстъпленията на „Атака”. В случая поотделно и в дует те се леят от устите на известни личности с подобни разбирания, но с други роли, за да формират общата картина: България е поробена от Запада, от САЩ най-вече и по тази причина си няма вече нищо свое, тъй като всичко й е отнето от „гладния капитал” ( по израза на Дария Асламова).
Естествено, нито един от говорителите на руския интерес не споменава интересния факт, че тъкмо Русия източва от десетилетия смъртоносно България чрез една търговия, в рамките на която гигантската страна продава стоки за десет пъти повече пари на малка България, отколкото някогашният съветски сателит е обречен да предложи на не особено дружелюбния руски пазар. Той, също като българския, е залят от чужди, предимно западни стоки за потребление, но пропагандата на Кремъл не смее да вмени този факт като злодеяние на Путин и режима му, неспособен да нахрани най-богата на природни ресурси страна в света със собствено производство.
Както и да го погледнеш, Русия е най-големият търговски партньор на България именно като незаобиколим монополист на най-важната стока за всяка икономика- на суровини за енергетиката ( и химията, съществено перо за българската индустрия), но тази „дреболия” не се връзва с другарската жалейка за уж изтласканата от страната ни Русия. Поради което нито един от интервюираните нашенци не се позовава на явно неудобната истина. Защото тя сама по себе си прави за смях цялата претенция за „слабото присъствие” на Русия в България при положение, че тъкмо цените на тези суровини са главен ценообразуващ фактор, който не говори в полза на плачливите вопли по трасето на течната дружбата с „братушките”.
Тихото умиране на България, илюстрирано с демографската криза и емигрантската вълна (обърната към виновния заради своята привлекателност Запад, а не към любящата ни Русия, с общия ни език и славянските корени, за които Асламова не пропусна да въздъхне със зле прикрит упрек към неблагодарните българи, дали всъщност писмеността и дори 50 процента от лексиката на руснаците), е обяснено във филма по превратен, за да не кажа перверзен начин в стила на изнасилвача, който обвинява жертвата, че й е било хубаво и сама си е виновна.
Дружно е обрисувана идеалистичната картинка, според която сме имали прекрасно селско стопанство и мощна индустрия по времето на СССР ( когато сме били съветски паразит, както със самодоволна усмивка мазохистично заявява известен социолог- за радост на авторката зад кадър). Всичко това обаче е нарочно унищожено. Виновни са Горбачов, Западът и най-вече САЩ.
Направо да се чуди човек защо им трябваше на червените превратаджии да си сменят шефа, името на партията, козината ( но не и нрава) след онова процъфтяване, наречено в доклада им на пленума на БКП от ноември 1989-та АПОКАЛИПСИС.
Да не би пък др. Георги Първанов да се окаже сега виновен за онази оценка- нещо като Трайчо Костов, обвинен и обесен за антисъветизъм?
По данни на колегата Григор Лилов, партийните архиви разкриват тайната, че тъкмо Георги Първанов, заедно с още двама другари от Института по история на БКП, е бил натоварен от Андрей Луканов да изработят спешно свръхсекретен доклад за истинското състояние на соца веднага след свалянето на Тодор Живков. Тримата са получили свободен достъп до всички поискани от тях анали на тогавашната държава.
И как да не е свръхсекретен докладът им- няма по-голяма тайна за самите партийци от истината за грабежа и безхаберното управление на партийните велможи от времето на съветския колониализъм, от който и днес не можем да се окопитим сред тропота на копитата на петата колона!
Повествованието за тихото умиране на България хлиа и в рамките на шумното му филмиране и за слабостта на русофилските организации в България. Те били наивни и загубили битката за България ( т.е. битката на Русия за нейната България), защото имало мозъчни тръстове, които не си признавали, че са проамерикански.
Познайте какъв главен акцент се появява към края на филма- всички пътища водят към остров Белене. Можете сами да се досетите как тук изригва и се фокусира страстният гняв като кулминация на вайкането от пропадането на България, обречена на смърт без съживяването на руско-българския атомен призрак, бродещ из мочурищата на Белене, където са погубени незнайно колко българи в концлагера, срамна ( и затова неспомената срамежливо от говорителите на петата колона) рожба на българо-съветската дружба.
Честно казано, не съм се надявал, че петата колона ще произведе толкова от(к)ровен автопортрет на своя примитивизъм.
Забележително е, че преди три дни в доклад на руското външно министерство България беше упрекната за надигаща се ксенофобска вълна, но в този филм виждаме потвърждение на ширещата се и подклаждана от Москва избирателна омраза на българската руска пета колона към всичко западно в България. Вероятно така разбират ксенофобията в Кремъл – като чудесно, патриотично явление, щом е насочено срещу западното влияние от страна на руски патриоти с българско гражданство.
Изявите на видните говорители на петата колона, събрани ударно в 28 минути в този филм, са бойно помагало за атакисти и подобните им, макар нито един от показаните в кадър социолози, журналисти и политици да не е формално представител на „Атака”.
Това обяснява, защо в споменатия по-горе доклад на руското външно министерство си позволяват луксозното дистанциране от своето протеже „Атака” с мъ(р)м(о)рене за крайния национализъм. Разпалването на омраза под формата на русофилство от антизападни позиции, си има достатъчно говорители тук и за Москва няма проблем при нужда да откачи от хранилката атакисткия обоз от своята българска композиция, за да го замени с други средства за транспортиране на троянския си кон в съответни конски вагони, нато(ва)рени обилно с пропаганда.
Разликата между фашите на „Атака” и фъшкиите от тези конски вагони е удобството фъшкиите да бъдат представяни за интелектуален продукт с принадена стойност за пренадалите се да открият истината за своето нещастие българи.
Ако някоя местна телевизия се осмели да покаже този филм, за да се видят представителни за петата колона угодници на Кремъл, атакуващи от руски позиции България (както и „Атака” не успява да го направи при цялото си верноподаническо старание) , трябва да го придружи с жестомимичен превод с един единствен жест в кадър: юмрук на протестиращите българи с намърдан в него, стърчащ срещу България руски палец, който го превръща в руски кукиш.
Кукишът ни обяснява защо България (наистина!) гасне като амортизирана електрическа крушка в епохата на енергийната си свръхзависимост от една мащеха, която определя най-напред цените, а чрез тях и беднотията и скъпотията у нас, след което се опитва да ни купи на безценица доверието за обречената кауза на омразата чрез долнопробна пропаганда срещу своя въображаем западен враг.
Р.S. Снимките към текста са от e-vestnik
И още един послеслов, но с въпросителна интонация: след като българското правителство ( на Близнашки) реагира чрез външния министър Даниел Митов да обиден статус на вицепремиера Дмитрий Рогозин по адрес на България във виртуалното пространство, дали началникът на Рогозин, премиерът Медведев, не заслужава още по-голямо, дължимо на поста му внимание по същия повод?
Ако не съм се изразил достатъчно ясно, да кажа направо: няма ли най-после премиерът Борисов да постъпи като премиер на суверенна България в отговор на руските предизвикателства?
Има ли България намерение да се защити от зачестилите нападки на “братушките” ако не за друго, то поне за баланс на влиянието на петата колона на Кремъл тук, която е истинската котва, крепяща страната на европейското дъно?
Пред написаното този път ме напуска дарът слово… Вече официално лае срещу България не някой си вмирисан на борш, водка и сельодка от бюфета на государствената дума ушанкаджия-депутат, а коскоджамити премиер… Да чакаме подобаваща политическа и дипломатическа реакция в София? Има си хас! Наистина нямам сили за коментар, оставям гласа на ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ от отвъдното да изрече:
“Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя!”
Расия се срутва пред очите ни. Срутва се псевдоикономиката й, срутва се рублата, срутва се авторитета й пред света. Войната в Донбас срутва мита за “непабедимая и магучая” армия на Расия, която извън парадите и пропагандата е победима и опозорена дори от армия, започнала от нулата като украинската, разчитаща на доброволчески батальони и касички с волни пожертвования на гражданите по площадите.
Расия е в нокдаун.
Расийското, по-точно рашисткото имперско самочувствие обаче ще си иде последно. Фанатизмът на рашистите се родее с фанатизма на нацистите, биещи се ожесточено на стълбищната площадка между втория и третия етаж на срутения Райхстаг и вярващи в крайната победа и в мантрите на фюрера им. Рашистите са болни хора, при това заразно болни от бездушевна болест – омраза срещу света в неговата нормалност и в частност срещу тази скъпа нам частица от света, наричаща се България. Онзи ден “Левада центр” обяви резултати от някакво допитване в смисъл – В каква страна предпочитате да живеете – в “могъща супердържава” или в “малка уютна държавичка” – познайте отговора на 70-80%. Опитах се да поспоря с фанатизираните расияни. Казах им така – руският език произхожда от българския. На български и на руски език думата “могъщ/магучий” идва от думичката “мога/магу”. Тоест, “могъщ” е МОЖЕЩИЯТ. В съвременността могъщ е можещият да прави компютри като в Калифорния, образование и медицина като на Запад, парфюми като във Франция, мода, дрехи и дизайн като в Италия, коли като в Япония и Германия и т.н., списъкът е безкраен. Изостаналият в мисленето си индивид си представя могъщия като да може да граби и убива безнаказано… Толкова по нивото на мислене на министър-председателя на разпадаща се Расия. Какво следва от гореказаното? Имаме уникален шанс да се откъснем още повече от лъжливия и корумпиран свят на изостаналите расияни. Имаме шанса да се еманципираме като мислене, възприемане на света и начин на работа, да намерим истинската си, неизмислена история и идентичност. Расия е минало!
Как хубаво беше замислено всичко от руснаците.Не можаха да вземат газопреносната мрежа въпреки кръвният данък/Луканов и Илия Павлов/.Жан Виденов не отстъпи, Костов -съвсем.И замислиха фифти/фифти-50 %.От Анапа до Виена и Венеция.Работници,техници,инженери,охранители интенданство.Да се повтори пътят на Сиулеман Беликолепни.Корумпиране,покупко-продажба,заселване,заробване.Този път завинаги.За сега ни спаси цената на петрола и до някъде санкциите.Но до кога.
Б.Борисов не ми вдъхва доверие.Този човек не познава взаимотношенията с Русия.Той сигурно не знае,че Русия е създадена 400 год след нас.Не знае, че Русия е воиувала винаги срещу нас.Че ни е заробила за 45 год.Че желае неистово отново да ни зароби.Че от изказванията на нейните лидери струи злоба към България.Такава отмъстителна злоба за българските граждани никой не си е позволявал.Но от Борисов не очаквайте нищо.Той е страхлив човек.Той има силна интуиция за оцеляване в личен план.Но той не е Стамболов.Не е Костов.Въпреки,че има насреща си решителни хора от РБ и Президента.Дано да се спасим от руснаците и този път.
Ей, няма отърване от това зло. Баба ми палеше печката с руски вестници (задължаваха хората да се абонират за тях), но тя ги ползваше по предназначение и при всяко запалване на печката чумосваше руския ботуш. Но никога не загуби надежда, че един ден ще се отървем от тях.
Модерният свят не вярва на Русия, защото винаги се е управлявала от мерзавци. От година насам това се вижда съвсем ясно.
Що се отнася до нашия премиер проглушиха ми ушите много хора да ме убеждават, че много се бил променил и не е същия. Според мен това не е вярно. Той си е същият страхлив селски тарикат, част от руската пета колона. По темата за Русия винаги се е разсейвал, а видяхме вчера повтори същото представление с профсъюзите, както през 2009г.
Не зная докъде ще стигне РБ в компромисите. Май са затънали здраво в блатото ГЕРБ.
Добре е, че Даниел Митов е реагирал навреме на поредната руска наглост. Коригирам песимизма си за подобаващата реакция:
Ако бях на мястото на критиците ни в момента, бих бил много-по притеснен за състоянието на собствената им икономика. Това заяви пред журналисти външният министър Даниел Митов във връзка с изказването на руският премиер Дмитрий Медведев, че членството в Европейския съюз е донесло негативи на България, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Стана неприятна тенденция да ни се отправят критики, оттам откъдето не е редно да бъдат отправяни.
Да, филмчето е просто гнусна пропагандна дрисня (съжалявам, не се сещам за по-подходяща дума) от най-добнопробен вид. Genosse Гьобелс, ако можеше да стане от гроба, щеше да е много горд от своите кремълски Kamaraden. Няма и как да е другoяче, нали всички ТЯХ червеното знаме роди ги. Неслучайно Владимир Илич Улянов-Бланк и бъдещият “дуче” Бенито Мусолини като студенти делят една квартира в Лозана, а Адолф Шикългрубер, още неизвестен млад художник, редовно “джитка” шахмат с Льойба Бронштен, по-известен като Лео Троцки в салона на … мадам Ротшилд във Виена.
Който има по-здрав стомах, може да изгледа този рАЗИЙСКИ “шедевр” в Ютютб:
https://www.youtube.com/watch?v=j_n7ue35A9s
И, г-н Инджев, “не” е отговор и на двата ви въпроса – никое телевидение у нас няма да излъчи въпросния филм, защото ефектът от него ще е точно обратен, и най-заблудената русофилска овца (без платените газолизци) просто ще се отврати от имперския подход.
Второто “не” е за банкянският ни лилиПутю – не очаквайте от него да постъпи като премиер или като мъж, това са твърде възвишени и отговорни неща, не го товарете с тях, та той е само алчно, просто и страхливо ченге. Всичко извън филията с мас (буквално и преносно) му идва в повече!
Браво … Браво….Браво …. Перфектен!
….коментар разбира се 🙂
В Женева, не в Лозана, разбира се, mea culpa!
“той освен това съветва новите украински власти да се поучат от негативния според него опит на страни като България след присъединяването им към ЕС.”
Да, за което разбира се Русия има огромна роля, държейки икономиката и политиката на страната чрез комунистическите си подлоги от самото начало на прехода. А такива и в Украйна има много, така че със сигурност ще се постараят и там. Русия е враг на България. Русия е враг на съседите си.Путлер и кагебистката му клика открито проповядват българофобия с цел да насърчат неприязнените отношения между двата етноса, руския и българския, както направиха с украинския и руския.Кагебистчето медведев защо не даде за сравнение Естония или Литва, те бяха заедно с Русия (като Украйна) в СССР. А сега къде са? На светлинни години пред бившите си колеги, и то без да продават природни суровини, като Русия.
Руската Централна банка посред нощ вдигна основния лихвен процент на 17%, а Рублата само днес загуби 10% от стойността си. Русия стабилно се е отправила към дълбока рецесия и безкрайна обезценка на рублата. Както и с гравитацията, законите на пазара действат.
Министърът на външните работи Даниел Митов реагира остро на коментарите на руския премиер Дмитрий Медведев, че членството в Европейския съюз е донесло негативи за България.Даниел Митов беше категоричен, че цитираните в статията данни са извадени икономическия контекст в България и в света след 2007-а година, когато последва глобален спад на заетостта и инвестициите:
Аз, ако бях на мястото на нашите критици в момента, бих бил много по-притеснен за състоянието на собствената им икономика, за отлива на чуждестранни инвестиции в момента оттам, за изолацията на тяхната икономика, за сриващата се валутна единица на тяхната държава, а не бих давал съвети нито на България, нито на Украйна, нито на която и да била друга държава как да се държат и какъв геополитически избор да правят.”
СТАМБО, Медведев е толкова “коскоджамити” “премиер”, колкото беше и “коскоджамити” “пРЕЗИДЕНТ” , преди това.
По-скоро е КУКЛОконцити-дог на алфа-сабаката от КГБ.
Русия тихо умира… Последният и жален писък е опита да стисне за гушата и да повлече със себе си в гроба най-слабия и най-близък до нея- България.
Това са и силиците на путинстката медведка. Защо не се изрепчат така на Румъния..? След това предсмъртно свръхусилие мечката ще издъхне. А. Немските консултанти рехабилитатори ЩЕ върнат България от руския гроб. Правили са го и пак ще го направят. Прошчай Россия Путинская.
Да очакваме “героя” бабаит от Банкя да се опълчи на “господаря” си от северните руски степи е повече от наивно! Този лакей може да се репчи само на по-слабите за които е получил разрешение и е бил насъскан от по-висшестоящите. Бойко Борисов няма да отговори подобаващо на руските болшевики за пренебрежителните им изказвание относно България. По-скоро това можем да очакваме от Даниел Митов или Христо Иванов, които и преди отговориха достойно на фашистките нахалници.
” … жертвите на руската армия във войната с Турция 1877-78 г., обявявайки ги за 200 000 хиляди … ”
„ … Число убитых русских солдат и офицеров в этой войне составило по дунайской армии 11 905 человек, а вместе с кавказской армией – 15 567 человек.”
„ … Броят на убитите руски войници и офицери в тази война са: в дунавската армия – 11 905 човека, а заедно с кавказката армия – 15 5667 човека.”
[«Военно-медицинский отчет за войну с Турцией 1877—1878 гг.» Дунайская армия, ч. 2, Спб., 1886, стр. 3.
Итоговые данные. «Война с Японией 1904—1905 гг. Санитарно-статистический очерк», Пгр., 1914, стр. 248.].”
Като “руски войници” се разбира – на руската империя, а не САМО И ЕДНИНСТВЕНО етнически росси, сиреч угро-фини !!!
Войници от ЦЯЛАТА империя – финландци, грузинци, осетинци, татари, ЕВРЕИ, украинци, германци и “так далее” … !!!!!
Към БЪЛГАРИНЪТ57:
Точно така, в книгата, която предстои да се появи на 17 април ( защото тогава ще бъде представянето, най-вероятно в зала “България”,на 16-ти, на 60 годишнината ми предишния ден, не беше възможно да се резервира помещението)цитирам отново тези данни.
Ето източника:
Военномедицински отчет за войната с Турция 1877 – 1878 г.
Военно-медицинский отчет за войну с Турцией 1877—1878 гг.» Дунайская армия, ч. 2, Спб., 1886, стр. 3.