На 28 март тази година във в. „Преса“ се появи интервю на руския орденоносец Георги Марков, български историк и академик. Заглавието на интервюто е ориентир за читателя за целта на разговора: „Чърчил е най-големият българофоб“.
В интервюто русофилстващият днес академик продължава вековната традиция на руската пропаганда да насъсква българите срещу Запада.
На лъжите, фалшификациите и откровеното невежество на академика е отговорил в своя статия , публикувана в OFFNnews проф. Евгений Дайнов. Като деликатен опонент той спестява в текста си името на човека, когото изобличава задочно, както и повода, т.е. интервюто в „Преса“.
Като не толкова деликатен съмишленик, публикувайки текста на проф. Дайнов, добавям интересен факт от позицията на същия Г. Марков, регистрирана във в. „Добруджанска трибуна“ на 20 февруари 2006 г. под заглавие : „Проф. Георги Марков: Войските на маршал Толбухин не са освободители, а окупатори“. В статията тогавашният професор Георги Марков ( четири години преди да бъде награден с орден за заслуги към руската пропаганда в България) , говори едни много „съветофобски“ истини:
„Няма второ освобождение, руснаците не са двойни освободители. Между 1944 г. и 1947 г. България де факто е окупирана от Съветския съюз. Войските на маршал Толбухин не са освободители, а окупатори“.
Професорът, преди да обърне радикално палачинката и да започне да защитава публично московските пропагандни тези, в това интервю се възмущава от опитите на съветофилите да възстановят в Добрич паметника на съветския маршал Толбухин, командващ Трети украински фронт на Червената армия, окупирала България. По този повод той той е цитиран от „Добруджанска трибуна“:
„Подобно предложение не е нито родолюбиво, нито европейско. Патриотично е да възкресим спомена за нашите, българските герои, сражавали се за Добруджа и за нейната свобода, коментира проф. Марков. Той сподели, че има идея на пристанището в Балчик да бъде монтирано оръдието, с което е бил даден отпор на руските броненосци, нападнали добруджанския крайморски град по море през Първата световна война…
Възмутително е, че все още не сме направили достатъчно за отдаване на дължимата почит на собствените си герои, а се появяват идеи за връщане на култа към съветските окупатори, които ни вкараха в комунистическия модел на обществено устройство“.
По онова време професорът е директор на Института по история към Българската академия на науките и говори истината за съветската окупация. Междувременно, подобно на Бареков спрямо Бойко Борисов, той се преобрази в противоположна посока, обяснявайки в други интервюта как трябва да пазим съветската окупационна символика, позовавайки се на договора между България и Русия от 1992 г. по същия невеж начин, по който е „заловен“ да ругае Чърчил от Евгений Дайнов в следната статия:
ИСТОРИЦИ
Евгений Дайнов
Повечето българи – и особено онези с претенции – ако имат избор, да направят нещо като хората или да направят имитация (халтура, ерзац според езиковите предпочитания), няма да го направят като хората. Ще скалъпят някой ерзац. А после се чудим защо сме заобиколени от имитации и ментета.
Въпреки наличието на достойни изключения българските академични среди са особено задръстени от ерзац-специалисти. Оня ден един такъв екземпляр (води се историк) доста ме ядоса в свое интервю. Защото вместо да постъпва професиално, т.е. да ни разкаже какво всъщност се е случило, като стъпва върху проверими факти и документи, този човек от десетилетия си измисля и разпространява пропаганда от най-миризливия вид.
Поводът е любимият злодей на българите (поради съществуването на такива „историци“, най-вече) Уинстън Чърчил. Знам защо българите мразят Иван Костов – защото с шутове ги вкара в модерния свят. Но защо мразят Чърчил – това е пълна мистерия. Затова ще се занимая с ерзац-историка: може би, анализирайки неговата пропаганда, ще разнищя мистерията?
Няма да спомена нито името на (пардон) историка, нито на (ще ме извините) вестника, в който той се подвизава. И двата тези субекта са от онези, които с особена наслада диплят многогодишни лепкави скандали. Ползвам ги само като илюстрация за обща тенденция, а не като някакви уникални персонални виновници.
Та, за Чърчил. Нашият историк споделя следното:
„Чърчил зачерква България с червено. В началото на 1942 г. той държи реч, в която казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани.“
Я да видим, какво ще разберем, ако постъпим като историци – като проверим документите по случая. Проверяваме и – очаквано – не откриваме споменаване на България в нито едно публично говорене на Чърчил през цялата 1942 година. За целта ползваме лесно намираеми в интернет архиви (е, трябва и английски да поназнайваме, за разлика от повечето български историци).
Но, бидейки едни истински историци (т.е. вече познавайки архивите „отнапред“, казано на чист миндювски език), ние изначално знаем за какво иде реч. Иде реч не за началото на 1942 година, а за началото на предходната 1941 година. Тогава Англия стои съвсем сама срещу Хитлер, Мусолини, Сталин (който вече е глътнал половин Полша и Балтийските републики) и, в Далечния Изток, – срещу японците. И си търси съюзници из целия свят.
Та, по този повод, в обръщение по Би Би Си от 9 февруари 1941 година, Чърчил споменава България:
„Нацистите, след като погълнаха Унгария и вкараха Румъния в ужасяващи вътрешни конвулсии, вече стигнаха Черно море… Върви подготовката за придвижването на германски войски в или през България…“
И продължава с доста известен (за истинските историци, де) пасаж:
„Трудно ни е да убеждаваме някои от тези (т.е. малките) неутрални държави в Европа, че ще победим. Смаяни сме, че тези страни са толкова недалновидни, та не могат да схванат това по ясния начин, по който го правим ние. Помня, в последната война, през юли 1915 година започнахме да мислим, че България ще направи грешка; и затова г-н Ллойд Джордж, г-н Бонар Лоу и Сър Ф. Е. Смит (министри) и аз поканихме български министър на вечеря, за да му обясним какъв глупак ще се окаже Цар Фердинанд, ако реши да се включи на губещата страна. Клетият човечец просто не можеше да повярва в това, или не можеше да убеди своето правителство. И така България, против желанието на своето селско население, противно на своите интереси, се хвана за опашката на Кайзера; и после с тъга (гледахме), как накрая остава с отрязани територии и (бе) наказана, когато все пак победата беше постигната.“
„Гледахме с тъга“?
А какво стана с твърдението на ерзац-колегата, напомням: „Чърчил… казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани“?
Дотук такова нещо няма. Може би е в заключението? Да видим:
„Имам вярата, че България няма да направи отново същата грешка. Ако тя го стори, то българското селячество и нейният народ, за който във Велика Британия и в Съединените щати съществува истинско уважение, за трети път в рамките на 30 години ще се окаже въвлечен в ненужна и катастрофална война“.
„Истинско уважение“? Къде е чърчиловото проклятие срещу трижди грешните българи?
Няма такова. Има уважение към народа и натъжаване от трижди грешните решения на неговото държавно ръководство.
Няма проклятие. И, докато сме на темата:
а/ Чърчил никога не е споменавал за българския навик да си честитим банята;
б/ Чърчил никога не е поръчвал по 500 бутилки годишно мелнишко вино.
Но нашият доморасъл историк не приключва тук. Продължава с другото българско недоволство от Чърчил:
„На 9 октомври 1944 г. Чърчил казва: аз плюя на българите. Той е номер 1 сред българомразците, най-отявленият“.
По датата се ориентираме, че иде реч за прословутото „листче с процентите“, което Чърчил предлага на Сталин като индикатор за някакви следвоенни сфери на влияние. Ето го и листчето:
Листче има, но на него „поплювката“ не е само върху България. Както виждаме (тия, дето знаем английски, де), участват и Румъния, Гърция, Унгария и Югославия.
За какво иде реч? През октомври 1944 година вече е ясно, че съветската армия ще е онази, която ще окупира (освободи, ако искате) източната половина на Европа. И най-вероятно ще иска да въведе комунистически диктатури. Без да има възможността да противостои на Сталин с въоръжени сили (те са пръснати на други места из планетата), Чърчил се опитва да го накара поне да обещае, че няма да въвежда 100% червен терор.
Конкретно за България Чърчил се опитва да накара Сталин да обещае, че тук ще имаме 25% влияние на Запада (достатъчно, за да няма диктатура). Накрая Сталин спазва договорката само за Гърция, по ред конкретни причини.
Толкова за „плюенето“ на Чърчили само по България. Да видим обаче поради какви причини нашият ерзац-колега смята, че Чърчил цял живот не прави друго, освен да мрази българите:
„Омразата му, разбира се, има известно основание. През пролетта на 1915 г. при Дарданелската операция, когато е трябвало да се извади Османската империя от Първата световна война, Чърчил и Лойд Джордж (британски министър, после премиер) канят България да вземе печелившата страна – на Русия и на Великобритания. Ние обаче, в лицето на цар Фердинанд и премиера Радославов, отказваме. Тогава на Чърчил, като министър на военноморските сили, му искат оставката и така политическата му кариера се проваля, като го пращат на Западния фронт.“
За тази среща вече четохме у самия Чърчил. Тя обаче няма нищо общо с оставката му като Първи лорд на адмиралтейството, която е наложена от:
а/ острия му сблъсък с флотата, отказваща да действа достатъчно решително в кампанията на Дарданелите;
б/ провала на самата кампания;
в/ преструктурирането на правителството, като в него влизат консерватори, чието единствено услови е: „Уинстън вън!“.
Освен това никой не го „праща“ на Западния фронт. Омерзен от интригите в правителството, той сам отива във Франция и оглавява батальон, оставайки на фронта (а не зад бюро) до края на войната.
Нашият „историк“ в следащото изречение ни съобщава и за други световни лидери, които не са правили нищо друго, освен да мразят и дебнат българите. Клемансо, например, бил казал „в Париж“: „Българите малко ги наказахме“.
Нямам намерение да се ровя в архива на Клемансо, за да установя, че и това, най-вероятно, изобщо не е исторически факт.
Не мога обаче да подмина и известен факт, превърнат в мит – бомбардировките на западните Съюзници над София.
Пита (със слугинския маниер, известен преди тридесетина години) журналистът историка:
„Не е ли парадокс – обявяваме символична война и реално не водим активни бойни действия със съюзниците, но се оказваме жертва на техните бомбардировки?“
И, разбира се, получава в ответ очакваната кофа с помия върху Чърчил.
Искам обаче да питам: как точно се обявява „символична война“? В съответния документ на царство България е било написано нещо като: „Обявяваме война на Великобритания, САЩ и СССР – ама само наужким. Символична…“?
Няма такова нещо в международното право. Или си траеш, или обявяваш война. А ако я обявиш, защо после като един Андрешко се чудиш, че по теб започват да падат бомби, които хич не са наужким?
Какъв е изводът? Искате извод? Ето ви извод:
Пчелите трябва да пчелят, мечетата – да мечат, а историците – да четат архиви. А не да си измислят лъжи, с които да замъгляват мозъците на поколения българи, чиито глави и бездруго не са твърде трезви.
Проблемът е, че въпросният продажен “историк” “академик”-а Георги Марков не е единственият, който е окупирал публичното пространство с лъжите си шествайки в медиите!
Имам чувството, че основите на хибридната война срещу България са положени отдавна. И от тогава само се променят и усъвършенстват методите, но никога не се отклоняват от целите си – настройване на българите срещу Запада и пълна дезинтеграция на обществото, с крайна цел освобождаване на територията от “неверните” българи.
Поради тези редове написани по-горе се чувствам излъган,манипулиран, защото в училище ако не издекламираш написаното в учебника по история от такива като Георги Марков – “историка” може и да повтаряш класа, и най-лошото вярваш, че това е самата истина и започваш да спориш с инакомислието. Всеки ден споря с близки и познати за освобождението, плана Ран-Ът, хибридната война, Южен поток, но за съжаление без успех – промити мозъци вярващи на сутрешните блокове и вечерните новини! А ето, че Путин проби тила на Украйна, купи си Унгария за 10млрд.евро http://fakti.bg/biznes/137200-evropa-bie-trevoga-rusnacite-kupuvat-ungaria-za-10-mlrd-evro?utm_source=mobilebg&utm_medium=link&utm_campaign=firstpage
Пък другарят Борисов, в крак с тази “историческа” традиция се изцепи, че Западът бил преглътнал вече Крим…
“Исторически” исорици и политици!
В книгата на Тони Джъд за следвоенната история на Европа се цитира Чърчил преди срещата с френския министър председател да казва: Русия е един гладен звяр и ние не можем да го възспрем да се налапа, но после ще започнат проблемите с храносмилането.
Относно нашата история, Англия, която е била поддържник на Високата порта ни е направила безценна услуга. На тайното споразумение между Великобритания и Русия, преди руско-турската война, лорд Солсбъри е отклонил предложението на граф Игнатиев България да бъде разделена по вертикал! Така е спрян лъмтежът на руснаците да се домогват по-близо до Цариград. Смятам, че до някаква степен, дължим на англичаните нашия съвременен излаз на Черно море, запазен от руските апетити тогава.
Една подробност, нашите дипломати в Англия са посрещани много радушно от английското правителство и гражданство след бляскавите ни победи през Първата балканска война.
Прекрасно и много поучително е, г-н Инджев, да публикувате горните ФАКТИ, а не изсмукани от пръстите (или от “Наръчник на агитатора”) пропагандни клишета. Па ха дано дежурните по блога Ви фатмаци споделят въпросните факти на чашка ракия в стола на МВР или другаде с тоя-оня, те пък с още тоя-оня, и така от ухо на ухо мълвата да тръгне, че лошата Англия все пак доста пъти ни е искала само доброто. Нещо, което дори дядо Вазов признава в края на живота си (има го в пълните му събрани съчинения, стига комплектът да не е минал през някоя милиционерска ръчица, изскубнала точно тези листя, или цялата кола за по-сигурно). Мисля, че беше лично писмо на дядо Вазов до негов приятел, в което той се кае за епиграмата си относно лорд Дизраели и признава, че благодарение на Англия след Сан Стефано не сме останали безсрочно окупирани от руски войски (каквато е била първоначалната идея на граф Игнатиев и Каулбарс).
Г-н Инджев,
Предлагам тема за количествен анализ на някой млад историк. Да се проследят позициите на водещи путинофили (Сидеров, Г. Марков, допълнете списъка) през годините 2000-2015 и да се оценят по скала – да речем, напълно противоруски/путински е (-5), а напълно проруски/путински е (+5)- и да се представят на графика. Инфлексната то1ка от (-) към (+) ще но покаже кога Путин започва да налива пари в България и как се разширява обхватът на подкупените.
КГБ знае как се деградира едно общество. Най-лесно става като му купиш лидерите. Търсят се гласовити лидери, които да се продадат. Справка Волен Сидеров, акад. Георги Марков… А когато най-върлите й опоненти обърнат палачинката, това действа най-демобилизиращо на обществото. Всеки си казва “И тоя се продаде. Значи такъв е животът, няма спасение..”
Господин Инджев, бомбардировките над София и на други места в България, изобщо не са били нещо случайно или някакъв злонамерен акт на САЩ и Великобритания. Тези бомбардировки са били ответен удар на английската и американската авиации. Преди България да обяви война на САЩ и Великобритания, техните военно въздушни сили летят от Египет до румънските рафинерии в Плоещ да ги бомбардират, като заобикалят българската територия. Така съюзниците помагат на СССР, като унищожават горива на германците които те използват на източния фронт. След обявяването на война от наша страна, ескадрилите от бомбардировачи прелита над България без да я заобикалят, с което пътят им до Плоещ значително се съкращава. Преди това те лятят над Югославия. Когато съюзниците летят за Плоещ в бойна формация, те са недостижими за българката изтребителна авиация. Над Плоещ съюзниците са посрещани от ураганен огън на германските зенитни сили и изтребителната авиация. Било е истински ад. Много самолети на съюзниците са унищожени, а други са лошо ударени. Когато поемат по обратния път, тогава “храбрите български соколи” се нахвърлят върху ударените машини на съюзниците. Свалени са доста машини, но много по-важна е загубата на екипажите за съюзниците. Първите загуби на съюзниците стават около Враца. За това и първите бомбардировки на САЩ и Великобритания стават над Враца. Разбира се, “храбрите български соколи” не си вадят поуки и продължават мародерските нападения над ударените машини на съюзниците и техните ранени екипажи. След тези “храбри” действия на нашата изтребителна авиация знаем какво следва. Впрочем, първите бомбардировки над България стават над Кюстендил от авиацията на Югославия, когато България е фактически плацдарм за нападения срещу нашите съседи.
Te – комунистическите манипулатори – са все още тук и все още на силни позиции.
Много съжалявам.
Захари Стоянов: „…лошо нещо било московлукът…”. Географското ни местоположение е едновременно благословия и проклятие. Благословия заради уникалната ни природа и проклятие поради вековния стремеж на руснаците за завоюване на нашите територии. Моделът по който действат (изключително добре описан от Иван Лилов в „Освободителни” мисии на Русия-Съв. Съюз в и около България) е винаги един и същ. Създаване на Пета колона, корумпиране и деморализиране на управниците, създаване на безредици и/или война с цел последващо окупиране на съответните територии представено пред света като „освобождение”. Справка: освобождаване на Полша от поляците, частичното освобождаване на Финландия от финландците, прибалтийските републики от независимостта им, о. Сахалин от японците и т.н.
Българските борци за национално освобождение ясно са осъзнавали заплахата от Русия. Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов,… дори Иван Вазов от изявен русофил на стари години проумява истината. Лъжата, промиването на мозъци, пропагандата, фалшифицирането на историята (скриване на части от нея и ползване на удобните факти) и купуването на местни политици са обичайни оръжия на руската агресия.
За съжаление възстановяването на нацията ни от избиването на националния ни елит 1944-1949г и подмяната на историята ще отнеме дълго време.
Респект пред г-н Инджев за усилията му!
По времената малко след пражката пролет, докато се разминавали две екскурзионни корабчета по Дунав, едното с българи другото с чехи(чехословаци).
В момента на разминаването българите решили да им махат за поздрав на тези отсреща.
Какво получили като отговор обаче – всички в купом се обърнали с гръб към тях – демонстрация на отношение по повод скорошното поведение на България!!!
Предполагам че историята е от началото на 70те, бях дете когато я чух.
А нашите тикви тук точно в нашенския си стил, са готови утре да прегърнат с любов всяка бутка на “Лафка” и да плащат с лубов всяка такса измислена от синчето на Тошо Тошев в подопечната му ЦГМ!!!
Сиромашка история…
Тааа, толкова по темата “Как ще ги стигнем”!!!
Години наред хора,които наричат себе си професионални историци са обсебили публичното пространство и ръсят комунистическа пропаганда.Внушава ни се,че сме неизвестни никому по света,което не е вярно.Известни сме на образованите хора,а това,че таксиметров шофьор или стругар от САЩ не знаел нищо за българите е нормално.Англичаните имат кадри-дипломати,политолози,журналисти,които по добре от нас познават нашата история,икономика и политика.Вярно е,че в исторически аспект често сме противници,но това не значи,че не може да имаме обща европейска политика и икономика.Какво да кажат французите,които са вековни врагове с англичаните?Това не им пречи да правят съвместни проекти,търговия и икономика.Защо някои хора виждат международните политическите отношения като спор между Нане и Вуте в селската кръчма?Извинявам се на достойните български историци,които са малко,но все пак ги има-професионалните български историци с дипломи по комунстически прочит на българската и световна история от Москва да се пенсионират и да вършат нещо полезно за себе си и семействата си.Да спрат на пакостят на България и на българите!Въпреки лошият Чърчил,стотици хиляди българи оцеляват и печелят във Великобритание,а не в братска Русия,нали академик Марков?
===============================================================
Омбудсмен по торговле Андрей Даниленко
Китай отказал России от расчетов в рублях. Это не валюта и даже не деньги
————————————–
Китай отказал России в переходе на рубль в межгосударственных расчетах. Российскую валюту здесь назвали «слишком нестабильной и рискованной», пишет главная государственная газета Китая «Жэньминь Жибао».
Центробанк России пытается сдерживать пикирование рубля практически ежедневными валютными интервенциями. В отдельные, особо неблагополучные дни эти вливания составляют от 800 миллионов до 1,2 миллиарда долларов США. Однако сдержать падение курса если и удается, то лишь на весьма короткое время.
Не вызывает у эксперта оптимизма и перспектива двусторонней торговли между Китаем и Россией. Причем даже вне зависимости от того, в какой валюте осуществляется оплата.
— Столь стремительная девальвация российского рубля влечет огромные риски для китайских предприятий-экспортеров, которые заключили контракты с российскими покупателями продукции с оплатой в рублях, — констатировал Ли Хайшань. — К счастью, таких у нас очень немного. Но и для поставщиков, заключивших контракты с оплатой в долларах США и юанях риск также весьма значителен: ведь из-за девальвации рубля российская сторона может не суметь выполнить взятые на себя обязательства, а договоры могут быть нарушены.
Эксперты считают, что отношения Китая и России все больше напоминают попытку Москвы ухватиться за последнюю соломинку. Недавно стороны подписали заведомо невыгодный для России контракт о поставках газа в Китай, причем даже газопровод «Сила Сибири» придется строить за российский счет. А на торжественное мероприятие по началу работ, в котором принимал участие лично Путин, китайская сторона демонстративно прислала чиновника гораздо более низкого ранга, дав понять статус Путина и России перед Китаем.
===============================================================
Кога българските историци ще признаят факта,че църковните и национално освободителните възстания и борби на българите са дело на българската буржоазия-чорбаджийство?Българи,заможни,образовани,пътували по широкия свят са двигателя на тези борби.Те давали пари за въоръжаване,техните синове са умирали за свободата.Позор за проф.Пантев,който безцеремонно се изказа-“Да даваш пари е лесно,ама кръвта си да дадеш е трудно!”Знае ли професор Пантев социлното и материално положение на ботевите четници и на българските опълченци?Не го изучават,защото става дума за заможни хора,които искат свобода,а не богатства.Дори само един Давид Тодоров оставил костите си на Милин камък е достатъчен,за да опровергае мастития професор.Чие дело е българското Възраждане?Кои са членовете на Добродетелната дружина?Не те-професионалните историци още робуват на комунистическия прочит на българската история за кръвопийците чорбаджии.Продължават да ни внушават ,че ние сме едни мизерници,които без Русия,сме загубени,защо?Една голяма част от тях го правят от егоистични цели,защото нямат силата да признаят,че са били слуги на руса пропаганда и политика във вреда на собствената си държава и народ.Трябва ли да минат 40 години,за да се родят поколенията свободни българи?
Първо, мнението на Чърчил е СУБЕКТИВНО, и отразява английската гледна точка, или персонално тази на Чърчил, относно хода на Първата и Втората световни войни! Когато България се включва в тези войни, тогавашните правителства са имали основание да се включат на противостоящите на Англия коалиции. Чърчил е имал едни основания, България други!
Чърчил не е могъл да спечели Дарданелите само с флота, защото там е стоварен десант, но изключително некадърно и разпръснато, за което той няма вина. Самата сухопътна операция е трябвало да унищожи бреговите батареи на Дарданелите, за да може англо-френският флот да достигне до Истанбул и да прекрати блокадата на Русия в Черно море. Като с това повлияе на България да избере Антаната ,а не Централните сили. Обаче без сухоземен успех в Дарданелите, флота не може да достигне до Истанбул, и дава големи загуби. В България си правят съответните изводи.
Освен това победата на Англия и Франция не е била сигурна, още повече без Русия, след 1916г.. САЩ също не са били сигурни участници. САЩ СПАСЯВАТ Англия и Франция през тази война. Чърчил говори постфактум за “победата” в Първата световна война.
През Втората световна, положението на Англия е още по-несигурно, защото е сама, поне до средата на 1941г., а САЩ се включват с основната част от доставките след Пърл Харбър.Влиянието на Чърчил върху основните му съюзници – СССР и САЩ е меко казано доста ограничено. Върху поведението и решенията на българските правителства през войните също не е повлиял особено.
Ако си е говорил някакви неща , то те са били предимно за негова собствена употреба, защото той е министър-председател от 1940г. до края на войната, а през Първата световна даже не е бил в действащ политик след Дарданелите.
П.П. ДОНОСНИЧЕСКИТЕ “историци” се занимават с Чърчил. Хубаво. Но НЕ Чърчил ОКУПИРА България през 1944г., и я поставя под колониален болшевишки ТОТАЛитаризъм.
Чудно е дали тези “историци” ще отговорят на ОСНОВНИЯТ въпрос – КОЙ е ОКУПИРАЛ НРБ след 1944г.?!?!?…..
Едва ли е Чърчил!
Смути ме факта,че в цитата за обявяване на война ,фигуриращ по-горе,проф. Дайнов твърди,че “Обявяваме война на САЩ,Великобритания и….СССР”е извадка от документа за влизане на България във войната. Ако цитата е верен,излиза че БГ наистина е била в състояние на война с СССР,обстоятелство което в никои документи от историята на ІІ та св- война,респ.в историята на България от този период,които са ми известни,НЕ ФИГУРИРА.
Моля г-н Инджев,коментирайте това,ако е възможно.
Маските падат. гм, ап, бд и ко са срам за гилдията. Чудесно е, че в Блога статията на Евгени Дайнов, плюс тази от “Добруджанска трибуна” от 2006г.на самият маркав намериха трибуна и тук. Единственият начин да се противопоставим на заливащата ни дезинформации, пропаганда, манипулации в руслото на хибридната война на кремъл е да се дава непрекъснат отпор и то само с факти независимо от източниците.
Защото усвояването на новият транш от 20 милки евраци засилен преди по-малко от месец върви на мах. Има и за продажните медии и за услужливи историци, социолози, политолози, за политици да не говорим. Намират се и “полезни идиоти” сред псевдоинтелектуалците но те са пренебрижимо малко. У нас, “баламите” отдавна изчезнаха. Чакам с нетърпение кога, щото никой не е вечен лилипут.ин ще опразни трона и как всички вкупом ще рипнат да развенчават “култа към личноста” МУ. Дежа вю!
СОТИРОВ, нещо много си се объркал за бомбардировките! Първо Плоещ доставя нефт и за Източния и за ЗАПАДНИЯТ фронт, за подводници, самолети, армия…!
Второ бомбардировките от Египет са много малко, по-скоро това са първоначални ОПИТИ, които НЕ са успешни, и са проведени 1942-43г., когато де юре и де факто сме във война още от декември 1941г., НАЛИ!
Трето, българските изтребители са могли да достигат съюзническите бомбардиривачи.
Това в реакция за защита на националния въздушен суверенитет.
Нашите изтребители са нападали бомбардировачите на връщане от Плоещ , защото от военните е преценено, че можем да загубим всички изтребители , ако се нападат гъстите формации на отиване, докато след въздушните боеве в Плоещ, бомбардировъчните формации са поразредени ,защото има и повредени и свалени машини! Това позволява с малобройните ни изтребители да дадем някакъв отпор в защита на въздушния съверенитет, който ДЕМОНСТРАТИВНО се нарушава от нашите противници. Те са можели да бомбардират Плоещ и без да нарушават въздушното ни пространство, както при рейдовете от Египет, но са решили да минават безпардонно над наша територия!!!
Четвърто, тъпата ти ирония на “храбрите български соколи”, показва само твоето ниво! Защото с ограничените си сили те са се опитали да ограничат политическите и икономическите вреди за България.
Опитите за доставка на нови изтребители за ВВС, не са били одобрени от Хитлер. Той е доставял само трофейни изтребители или такива , които са втрора ръка от Луфтвафе.
От България са поискани нови модели и новопроизведени самолети за защита на въздушното пространство над България, например като ФВ-190 , но Хитлер е отказал.
С каквото сме разполагали , с това сме се защитавали от бомбардировачите!
Защото ниКОЙ НЕ е могъл да гарантира, че бомбите които носят са само за Плоещ, а не за София и Враца!!!
Унищожението на Хамбург, Кьолн, Есен,….., и т.н. са били обеца на ухото за управлявалите тогава!
П.П. Ако имаш информация, че няКОЙ от противниците ни тогава е договорил с нашето правителство гаранции за това,че бомбите са били само за Плоещ, можеш да ги предоставиш!
Но без гаранции, единственият отговор е свалянето на всеки бомбардировач!
Друга груба, по комунистически, провокация е изопачаването на историческите факти, че бомбардировките са били насочени срещу мирното население на България. Това е абсолютна лъжа и измислица на съветската пропаганда, с цел насаждане на антиамерикански и антибритански чувства в българския народ. Баща ми, преживял почти всички бомбардировки в София през 43-та и 44-та, който в последствие беше, и професионален летец – изтребител, разказваше съвсем друго. Съюзническата авиация е имала строго определени цели. Това са на първо място, дворецът, след това Централна гара и единствените батареи ТЗА (тежка зенитна артилерия), каквито Бг не е притежавала тогава и които са били германски, разположени в с.Княжево. Тези 2 или може би само една, тежка батарея, с т.н. германска оръдейна прислуга, е била предназначена за защита на почиващите след раняване германски войници разквартирувани там, в Княжево. Това бе потвърдено и от един от героичните български пилоти – Конзов, когото имах щастието лично да познавам и да чуя неговите разкази, от първо лице, за участието му като изтребител с Bf109 G6 в защита на София. Това бе потвърдено и от друг защитник на София, възрастният Стоян Г. от с.Подуене, дядо на мой съученик и пряк участник като оръдейна прислуга, в МЗА батарея, разположена на слатинския редут. Същата, неговата, батарея, успешно обстрелва летящият на „бръснещ полет“ силно повреден и опитващ се да кацне някъде, американски бомбардировач (вероятно Б17 крепост), който в отговор се освобождава от бомбите и убива цялата прислуга на следващите две оръдия от същата батарея.
Реално, съюзническата авиация е имала за задача да бомбардира нефтените кладенци на Плоещ (Румъния). Но германската „луфтвафе“ и в не малка степен българската истребителна авиация са противодействали усърдно и това е довело до неочаквани загуби на съюзническата авиация и то над България. Лично поручик Стоянов описва своята първа победа над Б24 „Либерейтър“, който той сваля с челна атака в района на Враца. Има свалени бомбардировачи и от Бг изтребители в района на Скопие. Тази недалновидна политика и глупавото обявяване на война на съюзниците е довело до бомбардировките, но пак повтарям – целите са били строго определени военни обекти и складове, а не мирното население на страната. Разбира се несъвършенната тогава авиационна техника е довела до множество жертви сред цивилните граждани. Това дава и основание в последствие за една неистова, злобна и провокативна кампания срещу „англо-американците“ „бомбардирали варварски българските градове“, с цел въвличане на България в орбитата на СССР и спечелване на изборите от БКП. Същевременно комунистите не признават, принизяват и омаловажават храбрата българска съпротива на военните ни летци, опитващи се да защитят българските градове и техните жители. Нещо повече, тихомълком голяма част от тях са „освободени“ от авиацията ни, независимо от младата им възраст, професионална подготовка и боен опит. Като царски офицери те са натирени от армията с т.н. „вълчи билет“, т.е. без пенсия и без право да заемат каквито и да са „отговорни длъжности“ в цивилния живот. Така, героят от небето на София, поручик Стоянов, става ескурзовод в Рилския манастир, просто защото е знаел немски език. Късметлия, за разлика от жестоката и зла съдба на хилядите български офицери, честно и почтено изпълнили своят войнски дълг по бойните полета на Югославия и Унгария, но имащи само един порок, че са били офицери на негово величество!?
в списъка на рублофилите, путинофилите и гласовитите “лидери” зачислете и т.нар.”професор”, лапацалото и страдащ от тежка логорея юлиян вучков. този клет, обезумял от глад човечец е вероятно скоро да се сдобие отново с лелеяното от него предаване в проруската тв7(нюз7) или както там се нарича. едвам не си прехапа езика днес от бързоплюене(срещу Европа) и самооблизване в предвкусването на лелеяното възнаграждение за това си деяние. отвратителни синове ражда тази българска майка юнашка. макар че е трудно да наречеш “син” този изкуфял и прегладнял дъртофелник.
От горната статия кристално ясно се вижда, че Евгений Дайнов е учен, а Георги Марков е “учен”.
За да престанат отровните дилетантски упражнения по история на продажния “академик” Георги Марков може би е крайно време да бъдат преведени от някое българско издателство шесте (6) тома мемоари на Уинстън Чърчил (The Second World War). За тях Чърчил получава Нобелова награда за литература през 1953 година. Дано тогава да се дигне мъглата от потъналия в полуистини мозък на този треторазреден историк. Макар надеждата ми да е слаба.
Прав е г-н Николов.Непрекъснат отпор с факти трябва да се дават на такива като този продажник Г.Марков.Сега поне има достъп за всички на информация.А Г.Марков трябва знае,че може да му се посочи точно часа и датата на *обръщане на палачинката*и превръщането му в услуга на друга държава.А това се нарича *национално предателство*.
И Г.Марков трябва да знае ,че аз като споменавам името му ще започвам с*националният предател*.Какъв учен е той щом може да си сменя позициите и да подменя фактите.Шарлатанин.
Ето тук за още един “учен” русофил:
http://vevesti.bg/za-nezavisimostta-na-edin-politolog-ili-za-neochakvanite-koreni-na-rusofilstvoto/13984/
@ инж.Лазар Маджаров
Струва ми се, Дайнов разсъждава относно как става обявяването на символична война, а не твърди, че България е обявила война на СССР.
Дайнов: Искам обаче да питам: как точно се обявява „символична война“? В съответния документ на царство България е било написано нещо като: „Обявяваме война на Великобритания, САЩ и СССР – ама само наужким. Символична…“?
Британия бомбардира България за първи път на 6.04.1941, вечерта. След това на 7 и 14.04.1941/ или на 14 и 21.04, непомня точно/. По това време България не е обявявала война на никого. На 30.07.1941 самолети от 2 английски самолетоносача Victorious и Furious правят безуспешен опит да бомбардират Киркенес-Норвегия и Петсамо- Финландия. Резултатите са отчайващи за нападателите, но това са подробности. Интересното в случая е, че Финландия не е обявила и никога не обявява война на Британия. От своя страна, Британия обявява война на Финландия на 06.12.1941. Смятам, че тежки бомбардировки през 1943-1944 щеше да има независимо дали сме обявили война или не. Което не означава, че решението на парламента ни от 13.12.1941г. не е една от най-големите глупости вършени от български политици. Покрай лъжливите цитати на Чърчил се сетих за един друг приписван на него: ” Ще вляза в съюз и с дявола, но ще победя Хитлер!”. Незнам дали го е казвал това, но ако е така, тези думи не са просто красива метафора. Визирам съюза със Сталин. Моята позиция е, че Чърчил,Рузвелт,генерал “Бомбър”Харис и генерал Спаац са военнопресъпници. За мен няма разлика дали избиваш жени, деца и мъже в лагери или ги избиваш като сриваш градове със земята, следвайки теорията на италианския генерал Дуе за бомбардиране на цивилни обекти с цел деморализиране на противника. Руснаците не ги споменавам, защото там цари еманацията на чистото зло и всичко при тях е ясно.
И ти ли, Бруте*?
*акад. Г. Марков
Нямам никакви колебания да цитирам хубави лафове на Чърчил, като тия за “евангелието на лъжата и катехизиса на завистта”, обаче да попитаме, защо беше нарочена два пъти нападнатата и неподкрепена от никого Финландия за “агресор” и беше два пъти рязана територия от истинския агресор, под благия поглед на Чърчил, защо Чърчил тогава предупреждава Финландия през 1941 г. – да не прави никакви враждебни действия при положение, че отново е била нападната от СССР, както година по-рано!
Защо не са подпомогнати от Чърчил България и Финландия – да бият шута на Оста, след като е ясно, че те още от 1939 г. са заплашени от СССР с ликвидиране и анексиране, и това е основна цел-минимум на Сталин, къде е будната демократична съвест на Чърчил тогава?
Финландия се оправя сама и избягва окупацията, защото бие СССР отново,ама трябва да води и война с германците пак съвсем сама и без помощ. Защо не помага, макар от това да печели именно Чърчил, защото Лапландската война задържа германците в Норвегия и Финландия, а това е огромна територия, вместо да се предислоцират лесно в Белгия и Франция, примерно и да убиват британци.
Къде е съвестта на Чърчил, когато корабите с еврейски бежанци вървят непрестанно към британската територия Палестина и там ги връщат блокадите?
Къде е Чърчил, когато след войната са безчовечно предавани на СССР – не само руските военопленници, за да бъдат откарани да мрат в сибирските лагери, ами и старите емигранти на германска територия още от 1920 г. Според него казаците на разходки с лодки ли са ги карали по Дон през 1945? А нашите българи от Крим и Молдова, нали има съозническа комисия в България защо не е взела отношение към депортацията, нали са много загрижени за човешките права?
Пък малкият Лихтенщайн, без да е световна империя и без да раздава кратки курсове и сертификати за демокрация, не предаде никого. Нито един.
Ако сте гледали внимателно филма Джей Хувър, за дългогодишния директор на ФБР, изигран блестящо от Леонардо ди Каприо, сигурно сте обърнали внимание на един детайл относно самото създаване на ФБР. 1919 година в Щатите има редица случаи когато АНАРХИСТИ по фабриките подцокласват работниците да правят ГЛУПОСТИ като подобно на Русия ги лъжат, че уж ще свалят капиталистите, ще раздадат всичко на “хората” и после ще дойде светлото бъдеше. Значи това е един ранен момент от историята на тоталитаризма, когато както в щатите, така и в Европа – Германия се дигат анархистите, пръкнали се от свободията на либералните демокрации, от щетите след Първата световна война и от заразата на Ленин (идейна и сифилистична). АНАРХИСТИТЕ по това време още не са комунисти или фашисти или троцкисти или каквото и да е, те си дават тези имена по-късно когато се НАПИВАТ ХУБАВО С КРЪВ, там където успяват да се докопат до властта. Но в щатите за всеобщ исторически късмет, успяват да решат този проблем доста кардинално – всички тези АНАРХИСТИ, които ги мързи да бачкат и докато чакат пролетта да влезе през някакъв прашен прозоцер на тавана и слушат как до тях “другарят кашля лощо” а тях ги мързи още по-лошо, БИВАТ ОЧИСТЕНИ от специални “летящи” шерифски команди, които по-късно са обединени във федералната агенция за разследвания. Така щатите се спасяват от тази чума, разбира се не само с помощта на агенцията, а също и масовото отхвърляне на случаите на вандализъм от нормалните хора, наследниците на които днес живеят по гръцките или малдивски острови, нищо че цял живот добросъвенстно са завивали гайка М75, също като в “Модерни времена” на Чаплин, изгонен от щатите поради обвинения в педофилство и транспортиране на малолетни с цел печалба. Така е то.
Тук някакъв непознат пише за моето ниво без да ме познава. За разлика от него, аз пиша под моето име. Това е моето ниво, каквото и да пиша, то е под името ми.
Репликата на Иво, полемиката на Дайнов и коментарите правят излишни и излиянията, и публичното съществуване на медийните джидии, червени ченгета, рубладжийски подлогани и -най-буквално казано- неуки хора- носители на висши академични титли като гэоргый маркав и бэздар дмытравич шыбыдрывав (андрэй пантэв е по-специфичен подвид в рубладжийската кохорта “историци”- той знае, освен езици, и доста неща, не твърди, за разлика от бэздар дмытравич , че Адам е българин, но си трае, според повелите на партията родна или на Кремъл, то,впрочем, е едно и също.) Но, повтарям, тези невежественици и рубладжии добруват и мъдруват по всички медии благодарение на академичната и журналистическата общност.
Г-н Инджев, с този си текст бъркате в най-тежката рана, нанесена от т.н. българска историография върху националното ни съзнание. Като не знаем кои сме, от къде идваме, как да разберем накъде да вървим?
СОТИРОВ, точно по този въпрос не си показал “нивото” си! Ако имаш нещо да допълниш, но конкретно – всички ще приемем твоите тези, но подкрепени фактически, а не обща пропаганда!
SANCHO, Чърчил не е могъл да повлияе нито през 1939г., когато още не в изпълнителната власт, нито след 1940г..
Англия е във война с Хитлер, и косвено със Сталин! Как е могъл да повлияе при положение, че е изтикан на собственият му остров, където е бомбардиран от Луфтвафе, германските подводници са преполовили търговският флот, а ВМФ също е понесъл загуби?
Положението на Англия след войната също не е особено благоприятно, и това се доказва от разпадането на империята й.
За “правата” на робите от СССР и на окупираните от него колонии в Европа , ии по света се “грижи” “бащицата на народите” – Сталин! Чърчил губи поста си веднага след войната!
П.П. Разбира се Чърчил е правил огромни грешки. Той е въоръжавал и финансирал всякакви банди в Европа , особено комунистическите, които се обявяват за “партизани”. Едва ли всики са били такива! Т.е. той е правил почти същото ,както и Сталин, чрез Коминтерна, КГБ, ГРУ и другите си бандитски “институции”.
Може би това е имал предвид, като е казвал, че ще се “съюзява с дявола”?!?
Огромна част от тази “помощ” е доставена в Югославия , за Тито. Но въпреки ,че Тито е коминтерновски “кадър”, т.е. слуга на Сталин, в крайна сметка с тази помощ от Чърчил, Тито успява да се отдели от Сталин след войната. Парадокс!
Друга много спорно решение, което лежи на съвеста на Чърчил, е това за безразборното бомбардиране на цивилни обекти през войната, което води до огромни разрушения и над 500 000 жертви.
Но за много решения , особено тези вземани в Москва и Вашингтон, Чърчил не е могъл да повлияе, защото е зависел от тях!
Дискусиите показват,че българските историци не са свършили работата си-няма факти,снимки,статистика,спомени и т.н.от бомбардировките или са оскъдни.Кои историци,тези след 1944г!Трябваше да има стотици публикаци на тази тема.Историчеси факт е,че бомбардират Александровска болница,има разрушения,ранени,убити-персонал и болни.Александровска болница е евакуирана в Стражица и др.провинциални градчета.Българските историци могат да подготвят публикации на тема бомбардировки и да искаме света да чуе нашето мнение.В Германия имаше план Маршал,а ние българите поехме само негативите.Да бомбардираш най голямата болница в една страна не е хуманен акт,нали?Притиворечи на военните и човешки закони.
В мемоерите си Чърчил е силно негативен към Белгия и Холандия, например. Изобщо не им цепи басма. Възмущава се от боязънта и заигравките им с Хитлер, от отказа им да се противопоставят. Почти го казва – хак им е, че ги премаза.
А бе, ти за кой се мислиш, та ми нареждаш какво да пиша? Нещастен цървул! Айде бегай у лево!
Странни отговори с още по-странно разминаване в датите ми давате. Писах все за събития, все от времето на мандата на Чърчил, на които е могъл да влияе в една ли друга степен. Но да не стане пак объркване, да уточним: преди да встъпи в мандат Чърчил – зимната война с Финландия е току-що приключила, а СССР продължава да си нарушава прясно подписания мирен договор от март 1940 г. и си заграбва финландски територии, които даже не са в договора, като Ханко и Енсо. Никаква адекватна реакция по този въпрос.
През май 1940 г. Чърчил вече е на власт, пък тогава СССР за тези, дето не знаят активно помага на германците, яко, безсрамно и по договор.
Но да уточним, отново – през юни 1941 г. СССР отново напада Финландия, а не обратното, и затова тази част от ВСВ между двете страни се нарича Войната-продължение, която приключва през 1944 г. Чърчил продължава да си е на власт през тоя период, а без да е приключила дори тази война със съветския агресор, за финландците започва Лапландската война в която до 25 април 1945 г. съвсем сама Финландия се бие с германската армия в Севера и така подпомага всички съюзници,включително червената, и включително и британската армия, като им отвлича силите на врага, и през това време Чърчил отново е на власт. Та какво питам получава Финландия от Чърчил, заради едновременната си война с германците.
Нищо, дори едно “тенкс” не са им казали, а пък за агресията на СССР, финландците не само морална подкрепа никаква, ами освен заплахи и военни действия от Чърчил друго не са получили.
Казвате, за холандците пък нямал Чърчил добро мнение. Като гледам колко е помогнал на финландците, толкова и на холандците са им помагали, та да имат да им кажат нещо.
Освен това за холандците Чърчил няма право и гък да каже. Защото холандците не се заиграват и без Чърчил се бият с Германия през 1940 г. и даже доста добре, защото там за първи път германците ядат бой в цялата война. Жертвите на германците там през 1940 са равни на жертвите на холандците.
Но получават ли холандците подкрепа тогава от Чърчил през 1940 – дръжки. Холандците в Зеландия веднага след капитулацията, продължават да се сражават към френската армия. Холандците в колониите и флота,се сражават на съюзническа страна до 1945 г. от Индонезия до Мадагаскар,помагат и на австралийците да се защитят, и на американския флот, без холандците да получат нищо като компенсация след войната. Холандците дават най-много жертви на глава от населението от всички окупирани страни. Разходете се до някога хубавия стар Ротердам да видите дали ще намерите нещо строено там преди 1950 г.
Всички градове ги чакало същото, един по един, а там няма планини, където да се евакуираш.
Значи, да беше станала цяла Холандия на пепелина, и още през 1940, за да е доволен сър Чърчил – да си спечели малко време.
Много глупости сте написали, нямам време за всички. Чърчил и Великобритания осигуряват военните транспорти с конвои по море на ВСИЧКИ страни в Европа, /не само на Холандия/ все още неокупирани от Германия. Тази помощ е НЕОЦЕНИМА, и само руските пропагандисти се правят, че не я забелязват. Да не говорим за огромния военен театър в Атлантика…
Една от най-нахалните глупости /лъжи/, които пробутвате-
“Чърчил не бил казал даже едно “Тенкс” на Финландия”.
-Ето откъс от това, което казва Чърчил за Финландия /и то съвсем официално, по радиото през януари 1940 година/:
-Only Finland-superb, nay, sublime-in the jaws of peril-Finland shows what free men can do. The service rendered by Finland to mankind is magnificent. They have exposed, for all the world to see, the military incapacity of the Red Army and of the Red Air Force. Many illusions about Soviet Russia have been dispelled in these few fierce weeks of fighting in the Arctic Circle. Everyone can see how Communism rots the soul of a nation; how it makes it abject and hungry in peace, and proves it base and abominable in war. We cannot tell what the fate of Finland may be, but no more mournful spectacle could be presented to what is left to civilized mankind than that this splendid Northern race should be at last worn down and reduced to servitude worse than death by the dull brutish force of overwhelming numbers. If the light of freedom which still burns so brightly in the frozen North should be finally quenched, it might well herald a return to the Dark Ages, when every vestige of human progress during two thousand years would be engulfed.
“….Не може да кажем каква ще е съдбата на Финландия, но не може повече остатъците от цивилизованото човечество да наблюдават този печален спектакъл, в който тази прекрасна северна нация трябва да бъде изтерзана и доведена до крепостничество по-лошо от смъртта, от една тъпа скотска сила с преобладаваща численост. Ако светлината на свободата, която все още гори толкова ярко в леденият Север най-накрая угасне, това ще е предвестникът за завръщането на тъмните векове, където всеки знак на човешкия прогрес от последните две хиляди години ще бъде погълнат.” /Преводът мой/
Малко повече от едно “Тhanks”, нали? Така че, стига сте дрънкали евтини съветски лъжи в блога.
–
Репликата ми е адресирана към SANCHO, разбира се.
Да не забравяме че академика беше консултант на финансирания от Овъргаз поход на БТВ и няколко аматьора до Таджикистан да търси прародината на българите в азиатските камънаци.
Щедро подържана от руските служби пълната аматьорщина на тези “изследователи” откри няколко думи, които приличали на българските и така заключи че българите са от Таджикистан.
Научност да видиш и родолюбие, дето се вика – патриотизъм, по руски силен и могъщ