Червената депутатка Корнелия Нинова издаде днес фарса, който БСП разиграва чрез нейния колега Георги Кадиев, пускайки го напред в ролята на „бунтар” да върши дела в полза Петата колона – дела, каквито столетницата по тактически съображения не може или не иска в даден момент да афишира като свои.
Никой не иска оставката на Кадиев в БСП, каза в студиото на БТВ Нинова. Нещо повече, тя декларира, че е присъствала на сцената, разказана от Кадив публично по съвсем друг начин, представяйки се за една ви ле гонена от червената инквизиция вътрешнопартийна жертва.
Таза лъжа платените медии използват като кюспе за шарани, градейки „борчески” образ на Кадиев, чиято задача е да обира така наречния периферен вот за партията в средите на разочарованите, колебаещите се, но гравитиращи по инерция от столетната традиция избиратели. „ Ето заради такива честни младежи все още си струва да се гласува”, си казват подведените другарки и другари.
А честниият другар Кадиев може да си позволи чисто екзистенциално всякаква материална независимост, защото е семейно подсигурен с дял от най-тлъстата търговия в страната, тази с продажбата на електричество.
Казвайки ( по изключение ) истината, че Кадиев се хвали с като „преследван” за иканомислие, Нинова неволно направи за смях целия прозрачен театър с тръшкането му пред медиите в ролята на „асистемен” играч, пуснат вече да оправя отношенията с ДПС. От централата не могат да си позволят да демонстрират открито реверанс към бившия си коалиционен партньор в момента заради гнева на собствените си избиратели
Както всички чуха днес от трибуната на Народното събрание председетлят на ДПС Лютви Местан отигра своята част от сделката като благодари лично на Кадиев за свършената от името на ДПС работа по върпоса агитирането на майчин език, но не каза нито една крива дума за онези в столетната партия, които уж били адски гневни на Кадиев за „соловата” му акция. Нима Местан би спестил поне намек на съпричастност към уж преследвания в БСП Кадиев, ако не участваше в договорения зад кулисите мач?
Самият Кадиев пък се похвали вчера, че не можел да бъде изключен от БСП. Ако някой искал да го изключва, трябвало да стане с тайно гласуване. С други думи той призна косвено, че всъщност прави нещо от името на партията и има тайната й подкрепа.
Заради неудобството по „европейска линия” БСП нямаше как например да бойкотира бойкота на цяла Европа срещу Путин и неговото шоу на Червения площад на 9 май. И какво измислиха? Ами пуснаха Кадиев да се прави на едноличен организатор на антиевропейския по същество митинг под прозорците на президента Плевнелиев и да го заклеймява, че не е направил изключение от европейското бламиране на Путин.
За да изглеждат ходовете му автентични, пуснатият да върши работата на снегорин насред пустинята Кадиев съответно пък си пуска слухове за уж голямата нетърпимост към неговата персона в ръководството на БСП. Както вече споменах веднъж, преди предаването „Лице в лице” по БТВ на 8 май, в което направих глупостта да участвам с Кадиев в обещаната ми „културна дискусия” с него, без да бъде питан, той заразказва възмутено колко много му били ядосани на Позитано ( за това, че върши тяхната мръсна работа срещу президента Плевнелиев ???). Тази „вътрешна информация” явно беше предназначена за консумация на водещата Цветанка Ризова и за моите уши с надеждата да разпространим „истината”, чута от него като „достоверен източник”.
Нещо подобно върши и с Татяна Дончева с нейния напреднал (в сравнение с този на Кадиев) проект уж извън БСП, но тичащ по подобна паралелна писта, проправяйки път на Петата колона. Общото между Кадиев и Дончева е липсата им на „мръсно минало” по линия на невъзможното за тях по онова време членство в БКП по чисто възрастови причини. Те „само” са направили своя избор в БСП в годините, когато там останаха фанатиците, наивниците, или интересчиите, разбрали, че преходът е нагоден така, че да бъде употребен тъкмо от преименуваната партия и верните й кадри. Верните й доскоро Кадиев и Дончева са същевременно от котилото на „Мултигруп”, чиито метастази са плъзнали къде ли не в държавата днес и служат чрез спящи, дремещи и крещящи клетки на своите московски началници. Но е дошло време да докажат верността си чрез участите си в паралелни проекти за приобщаване на неверниците, гравитиращи около Партията.
Мимикрията в лявото пространство е само огледален образ на така нареченото дясно в лицето на ГЕРБ най-вече. От протоколите за пълния синхрон в гласуването между БСП и ГЕРБ в Софийската община по болезнения за Петата колона въпрос за Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) , публикувани в ivo.bg преди два дни ( на 27 май т.г.) всеки може да види, че това не е празен упрек, а протоколиран факт.
ГЕРБ и лично „десният” Борисов се заиграват с тъмночервения Първанов във всичките му роли през годините. И отново: общото помежду им, както и между тях и т.н. левица, е преклонението пред Москва ( която също разиграва цирка със сръднята по адрес на София, знаейки много добре, че троянският й български кон е принуден да тича на европейския хиподрум, на който е на хранилката). Който не вярва, нека ги попита поотделно или вкупом за Крим, за санкциите срещу Русия и за руската версия на историята, която българите изучават в училищата. Разликата в отговорите ще бъде само в нюанса на мрънкането в полза на СССР и Русия.
Има една тема, по която всички споменати по-горе са напълно единодушни без нюанси : това е преклонението им пред окупационната съветска символика в България, свещената за тях пазителка на постсъветското статукво, което дели българите на прозападно настроени ( почти непредставени във властта, но гласуващи с краката си за Запада) и на проруски управленски „елит”. Всеки път, когато им се наложи да заемат позиция по този въпрос, те издайнически пеят в хор в полза на съветското наследство в България. Друг е въпросът, че машината на автоцензурата сред журналистите и политиците тук е така смазващо смазана, че такива неудобни въпроси на практика никой не им задава.
Координатната система в българската политика не е разграфена по линията ляво-дясно, а по цивилизационната разделителна ос Запад-Изток , която всъщност означава бъдеще и минало за България.
Кадиев и Дончева, Борисов и Първанов са от един дол кремълски дренки – маскирани тарани на лов за шарани, които ни разиграват мелодрамата на своите повърхностни различия докато всъщност п(р)обутват напред източния проект в различни електорални опаковки.
Точно “В десетката”!
Пчеличката Кур.Нинова започна предизборната агитация-видите ли колко сме загригени за бедните пенсионери.Един отруден пенсионер взима 150 нека да са 200 лева 10%със колко ще му се увеличи ?Със 15/20 лева,а на червените мухоморки със колко ,горе долу със 100 лева защото те са на максимума пенсий.Стига със този евтин популизъм другарко Нинова!!!.
Първанов, Борисов, Кадиев и Дончева = половин кутия бонбони ‘Амфора’ и четвърт килограм червени карамфили. Дългогодишна традиция в политическия вкус на мърша!
На Путин му потъват гемиите една след друга:
http://www.mediapool.bg/sarbiya-sbogom-drugaryu-putin-news234693.html
Истински десният човек не може да бъде толкова прост.
Колкото е Бойко Борисов.
“…чудовищно неграмотен човек”
И Костов за ББ
Драги съмишленици,
Преди десетина години Председателят на репресираните в Пловдив – лежал като политически затворник седем години след 56 – ми разказа следното за прословутия дядо на Бойко Борисов, убит уж от комунистите след Девети.
“Въпросният дядо на Бойко Борисов е бил от шуменските села. Бил е голям коцкар и по време на войната е задирял десетината млади невясти в селото, чиито мъже са били войници в Беломорието. Бил е много нахален и в селото се е знаело, че при две-три булки е успял. Но войната свършва и младежите са прибират в селото. Научавайки всичко, те просто са го хванали и са го пребили от бой. След което дъщеря му от срам бяга от шуменското село в София и се омъжва в Банкя. Това е майката на ББ.”
Склонен съм да вярвам на тази история по три причини:
– Всичко, което ми е разказвал този човек, се е оказвало вярно.
– Ако наистина дядото на ББ е убит по политически причини, абсурдно е било той да припари до МВР.
– ББ никога не е казал кой е този му дядо и къде и кога е убит.
Моля за мнението ви.
Сърбия: Сбогом, другарю Путин!
“Най-тиражният вестник в Сърбия “Блиц” вчера публикува на челната си страница водеща новина, която твърди, че правителството на министър-председателя Александър Вучич официално обръща гръб на руския президент Владимир Путин. Статията е озаглавена “Сбогом, другарю Путин!” и е илюстрирана със снимка на Вучич и руския държавен глава. Според изданието “Сърбия е направила обрат в енергийната си политика и се е обърнала към САЩ в този сектор”. По този начин властите в Белград за първи път са взели решение повече да не бъдат зависими в енергийно отношение от Русия, пише още изданието и уточнява, че “Александър Вучич е приел призива на САЩ да се присъедини към газопровода, идващ от Азербайджан”.
Кадиев – едно от многобройните руски перекендета в България, в ролята на офицер за специални поръчки под прикритие, възложена му от Кремъл (още по времето на българския клон на руската мафия “Мултигруп”) сега изпълнява поредната текуща задача: подавайки си топката с Местан да се опитат да създават напрежение чрез яловия въпрос за проповядването (пардон! – агитацията) на майчин език.
Проблемът на Кадиев е, че след шутовската му акция (този, както го нарича Иво, “младеж” май наистина си вярва, че е много изобретателен и остроумен) на 9-ти май пред президентството, когато, уж почитайки паметта на загиналите във ВСВ българи, всъщност се поклони пред Кремъл за празника му, закичен с жълто-черната панделка (знак за лична преданост към вожда Путин) и едва не беше набит от представителите на конкурентното (за благоволението на Кремъл) предприятие, вече е напълно осветен по руска линия и от този момент насетне, политическият му път ще следва този на партайгеносе Сидеров. До пълно отдаване…
Брилянтно както винаги!
“Повтарям: По-просто нещо на по-високо място не сме имали”
15.01.2012г.
Тони Филипов, д-р за Бойко Борисов
Ние хората не сме способни сами да създадем щастие, хармония и любов на Планетата. Това е голям проблем и ни доказва, че нямаме тази мъдрост и сила да го направим сами! Развитието на знанията ни и постиженията ни напредва но ето, ние до никъде не сме стигнали. Опасностите пред човечеството и пред живота на планетата растат вместо да намаляват. Количеството глупаци, садисти, убийци, крадци, мошеници, алкохолизирани и дрогирани маниаци вместо да намалява с помъдряването на човека, то като че ли следва свои собствени закони на развитие независещи от постиженията на човека. Колкото и добри примери да намираме за уредено общество, паралелно с това наблюдаваме и противоположната картинка. На планетата ври и кипи от борба на доброто със злото и края му не се види. Тази борба кипи и в самите нас. Дали да ударя или да подам ръка. Дали да дам или да взема. Дали да излъжа или да благословя и дам съвет. Колко пъти този избор стои пред нас и колко пъти сме избрали едното или другото. Колко пъти сме били мотивирани от едно или друго чувство, омраза, любов, алчност, себелюбие, страх, смелост, благодарност и т.н. Сякаш Създателя ни е дал нарочно от всичко, за да няма мира в нас и извън нас. Много хора го осъзнават но и още толкова не го осъзнават. Тези, които искат мир, избират любов, избират благодарност, избират разум, честност, потъпкват егоизма си, за да видят усмивка по лицето на друг човек. Това носи мир и щастие на Планетата не само за нас но и за всички! Излиза така обаче, че натрупването на познание и богаства се оказва тежест, която трудно се носи. Натрупването на познания ни поставя пред още повече дилеми, пред още повече избори и това вместо да успокои и освети живота ни, прави така, че ние да се объркваме и оглупяваме. Натрупването на богаства пък ни прави още по-егоистични, страхливи и мнителни. Натрупването на богаства, води до жестокост в името на опазването му, когато искаме да го задържим за себе си. А самото му имане поражда завист и нещастие у другите. И тези дилеми ние не можем да решим а напротив те се разрастват с нашето израстване.
Ето затова Божия Син Иисус Христос каза, Остави всичко, което имаш и тръгни с мен!
До Отбелязвам
Тази история 1:1 съм я срещал из мрежата още преди няколко години. Винаги ми е правило впечатление, че банкянско слънце който умира да влиза в обяснителен режим в случая я кара съвсем наедро. Примерно, не уточнява кой точно дядо е “убит от комунистите”. И се питам, няма ли да се намери поне един разследващ журналист който да провери “фактите и обстоятелства” от биографията на биспремиера която е изцяло основана на неговите хаотични-селектирани-героизирани спомени.
Това донякъде през 2011г., т.е. към него момент го направи Цветозар Томов. После обаче и неговата успа беше запушена със синекур в ЦИК.
http://reduta.bg/v2/article/%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%B0
“Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев алармира, че е включен в руски „черен списък”. „Бях предупреден, че съм попаднал в забранителния списък за посещение в Русия. Вчера констатирах със съжаление, че за това вече има официално доказателство. Човек попада в какви ли не списъци не по своя воля, но това не го променя по никакъв начин”
Точен,ясен ,с блестящо перо!Поздравления,г-н Инджев
До Georgi Nikolov
Щом тази история сте я срещали из мрежата “едно към едно” това означава, че пак аз съм я писал тогава. Отдавна я пиша.
Но сте прав – как за толкова години не се намери един журналист да го пита: “Г-н Борисов, къде е убит от комунистите Вашия дядо?”
Не че няма да излъже – това му е стихията – но просто да го питат лъжеца.