Руски експерт разбива хидравлично мита за руската шистова непорочност

В статията на руския експерт Марсел Салихов се обяснява популярно не просто технологичното изоставане, а направо технологичната неспособност на Русия да развие основния източник на доходи за своята държава без западна помощ. Обяснява се популярно като за популисти като нашия премиер Борисов, който се опитва да оправдае угодничеството си пред Москва, играейки по свирката на т.н. “шистови революционери” в България ( на които после на практика приписа комплимента, че били свалили правителството му, което сам разтури, за да си запази шансовете за преизбиране).

 

За да не си признае вината за прекратеното сътрудничество със Запада в проучването на потенциалната възможност България да се измъкне от руската зависимост в снабдяването с газ Борисов продължава да настоява, че му трябвали доказателства за безопасността на фракинга ( прилаган широко в самата Русия, която чрез подставените си лица успя да препъне България по пътя към енергийната си независимост от нея).

Позоваването на евентуалните опасности при използването на бурно развиващите се нови технологии е като да спреш да стоиш магистрали, защото високата скорост по тях убива хора. Или почти като да не режеш лентички твърде често заради вероятността да се порежеш.

Въпросът , който читателят основателно може да си зададе, прочитайки статията за невъзможната “шистова революция” в Русия е: някой ще потърси ли сметка на виновните за привързването на България към изоставащата руска каруца и пропуснати ползи от този факт?

Руска “шистова революция”?

 

Без съвременни технологии Русия не може да направи своя “шистова революция”. Руските компании са зависими от западни партньори, и ако санкциите се усилят, много перспективни петролни проекти ще пропаднат.

 

“Варварски” метод за добив

 

Активния добив на шистов петрол продължава въпреки усилията на традиционните износители и спада в цените на петрола. Малките петролни компании в САЩ увеличиха добива с 50% за последните три години. Шистовите технологии в петролната индустрията се използват от дълго време, но едва през последните години успяха да направят качествен скок. Въпреки факта, че шистов опит имат най-вече САЩ, новите технологии за добив влияят на индустрията в цял свят.

 

Според неотдавнашно проучване на IHS Energy, по-голямото използване технология на хидравличното разбиване е способно да осигури допълнително увеличение на доставките на петрол за световния пазар на 19 милиарда тона – около пет пъти повече от сегашното световно производство. Разбира се, този ефект ще се проточи във времето, но става дума за допълнителен добив от съществуващи находища, а не за нови проекти. Потенциалният ръст на добива от по-голямото използване на фракинга е по-голям от общия обем на доказаните петролни запаси на Русия. Най-големи перспективи имат Иран, Русия, Мексико и Китай. Същото проучване показва, че допълнително увеличение на руския добив чрез разширяване на използването на хидравличното разбиване може да бъде до 1,7 милиарда тона.

 

В масовото съзнание на руснаците използването на технологията хидравлично разбиване (или фракинг , hydraulic fracturing) има противоречив смисъл. От една страна, Путин наскоро посочи фракинга като “варварски” начин за добив. От друга страна, използването на високотехнологични методи за повишаване извличането на петрол от стари находища е една от причините за увеличаване на добива в страната през последните години. Това е добре известно на всички професионалисти в индустрията, тъй като тези технологии отдавна се използват от руските петролни компании.

 

Накратко, използването на тези технологии могат да бъдат представени като комбинация от хоризонтално сондиране и фракинг. През 2014г., според ЦДУ ТЭК, в Русия са направени около 6000 фракинга. Допълнителният ръст на добива само през изминалата година в резултат на тези операции е около 13 милиона тона.

 

Без използването на хидравличното разбиване, производството на петрол в Русия, най-вероятно, щеше започне да намалява още през 2012г. В момента хоризонталните сондажи са около 30% от общата дълбочина, а относителният им дял се е утроил през последните пет години. Обикновено, хоризонталните сондажи са в съчетание с хидравличното разбиване. Всеки хоризонтален сондаж с прилагане на многостепенен фракинг може да осигури от 2 до 5 пъти по-голям добив в сравнение със стандартния сондаж през целия период на експлоатация. Това позволява да се извлече повече петрол от съществуващите полета, увеличава доходите на компаниите и бюджета. Най-голям дял в хоризонталното сондиране имат “Роснефт”, “Газпромнефт” и “Славнефт”.

 

Технологиията “хоризонтално сондиране + хидравлично разбиване” активно се използва в Русия като ключов метод за увеличаване на добива на петрол от съществуващите полета и при новите проекти за разработка на трудноизвлекаеми залежи. Можем да смятаме, че американската “шистова революция” вече е в Русия за brownfield – проектите. В бъдеще, тя ще обхване шистовите greenfield – проекти. Въпреки това, реализацията на този потенциал в голяма степен ще зависи от запазването на режима на технологичните санкции, наложени от западните страни.

 

Слабото място на руските “нефтохимици”

 

Отличителна черта на хидравличното разбиване е, че на практика услугите в тази област са осигурени от западни компании, най-вече от САЩ. В много от ключовите технологични направления – интегрирани системи, помпени станции с голяма мощност и други компоненти – на пазара практически няма алтернативи извън западните доставчици. Смята се, че около 20-25% от руският добив на петрол пряко се осигурява от технологии, които са западни, предимно американски и европейски, компании.

 

Наложените от западните страни санкции включват забрана за внос в Русия на оборудване, технологии, предоставяне на услуги за руските проекти в дълбоководния шелф, в Арктика и за находищата на шистов петрол, който в руската терминология се нарича трудноизвлекаем.

 

Фракинг – технологиите, ако се използват за добив на петрол от битуминозни шисти, са забранени за доставка, а ако са за действащи находища – не. В действителност, става дума за едни и същи технологии, различни са само обектите за тяхната употреба. В кои случаи може да се достави, и в кои не може, определят доставчиците. Въпреки това, доставчиците ги заплашват наказания от американските правителствени агенции за нарушение на санкционния режим. След последните многомилиардни глоби, които банките платиха за нарушение на санкционното законодателството, никой няма да рискува да нарушава правилата.

 

Американците имат сравнително лесен вариант за по-нататъшно затягане на санкциите – забрана за предоставянето на всякакви фракинг технологии на Русия. Това ще се отрази не само върху бъдещите инвестиционни проекти, но и за текущото производство в старите находища. Това имаше предвид шефът на Лукойл Вагит Алекперов, когато посочи, че “фракинга е слабото място на руския петрол след американските санкции”. По същите причини, “Роснефт” планира да създаде своя собствена компания за хидравлично разбиване с цел постепенно да се намали зависимостта от външни доставчици за ключовите технологични решения.

 

Външната зависимост не може да се намали изцяло

 

Много се говори за заместители на вноса в петролната индустрия. Въпреки това, конкурентното предимство, което изключително трудно или дори невъзможно да се замени е, че западните доставчици имат огромно количество натрупани данни след многогодишнен експлоатационен опит, осигуряващ адаптация и корекция на използването на технологията. Често това е от ключово значение за ефективното използване по принцип на известни технологични решения. И това предимство не може да бъде заменено с родно, най-малко през следващите години.

 

В някои сегменти руските доставчици могат и вече успешно заместват западните конкуренти, този процес неминуемо ще се засили. Рисковете, свързани с възможното затягане на санкциите, диктуват на петролните компании необходимостта от диверсификация на доставчиците и да се търсят местни и незападни алтернативи. Въпреки това, производството на петрол и газ е глобално. Не е възможно да се развиват модерни технологии, без да се прилагат най-добрите практики, затова не е възможна пълна независимост от вноса.

 

Например, изолиран от съвременните технологии, Иран в момента е с доста ограничен капацитет за увеличаване на производството на петрол, дори и след премахването на финансовите и търговски ограничения. Според Агенцията за енергийна информация на САЩ (EIA), залежите на Иран се изчерпват с 10% годишно, с изключително нисък коефициент на извличане на петрол (20-25%). В съседен Ирак коефициентът достига 33-40% при сходство на общите геоложки характеристики. От 2007г. насам Иран не е разработил нито един нов проект.

 

Иранският опит е, че изолирана от модерните технологии и знания Русия не може да направи своя шистова революция. Освен това, пълна забрана на доставки на оборудване за фракинг, в случай на по-строги санкции, ще доведе до спад в добива за поне няколко години. При сега наложените санкции “шистовата революция” в Русия ще бъде отложена за неопределено време.

 

Урокът, който може да се научи от американския шистов опит – за технологична революция при добива на петрол и газ, са необходими развит сервизен сектор и активна конкуренция при доставчиците на технологии и оборудване – както вътрешни, така и чуждестранни.

 

Марсел Салихов

4.08.2015г.

rbc.ru

Превод за ivo.bg Васил Костадинов