Независимостта на българската журналистика отдавна бере душа и плодовете на бездушието чрез равнодушието към настъплението на властниците срещу нея. Уволнението на Лили Маринкова от БНР и лекотата с която разкарват една толкова емблематична за държавната медия и за журналистиката ни личност е поредният симптом за разпада на самозащитните реакции в средите на българските журналисти.
Вече е традиция подобни скандални случаи да минават без съпротива от страна на т.н. гилдия- освен, ако не се намесят възмутени партийни другари, както в случая с олелията около уж уволнения от БНР Петър Волгин, който направи всичко възможно да бъде превърнат в страдалец с демонстративно провокативното си поведение на разпасан агитатор за създаване на крайно лява партия по негов личен вкус в България, но беше „наказан” с отказ от уволнение да се мъчи героично като несъстояла се жертва на управленския терор чрез още по-често явяване на микрофона в националния радиоефир.
Зад Лили Маринкова обаче не стои партия и левичарите, които с удоволствие биха я използвали за своите цели ( засега) си мълчат- знаят, че тя не става за употреба, подобна на онази с Волгин. Нея различни политици и партии си я мразят „безплатно” ( както пишеше на един лозунг на демонстрант срещу управлението на Орешарски по време на уж платените протести ) . Колкото и да е подозирана за лява по убеждение, заради острата й позиция срещу дясното управление от края на мандата на десния кабинет на Иван Костов, тя все пак беше припозната за коментатор в софийското бюро на радио „Свободна Европа” по онова време. Странно е, че никой не припомня този факт.
Да си „устат”, аргументирано при това, не е печеливша позиция в българската журналистика, а да си печеливш е превърнато в основна задача на успелите в „гилдията”. Такива са например Славка Бозукова, несменяем главен редактор на в. „Стандарт”, толкова любима на властта, че тя едва дочака нейна закръглена годишнина, за да й връчи орден „Стара планина” от ръцете на един от основните валяци на свободното слово у нас Георги Първанов. През 2014 г., уви, гербаджийската власт направи същото с орден „Св.св. Кирил и Методий”, връчен й от президента Плевнелиев ( за назидание на всички, които не са слуги на всяка власт, като нея).
Някой може ли да цитира поне един журналистически „подвиг” на тази най-награждавана персона в медийното ни пространство, освен умението й да се включва в разни бизнес инициативи на страната на силните на деня?
Същото се отнася и до нейната конкурентка на този терен Венелина Гочева. Репортерката от „24 часа”, която с нищо не е запомнена в професионално отношение, направи шеметна бизнес кариера след трамплина на личния си слугинаж към президента Първанов през двата му мандата. В един момент тя се оказа собственик и на най-голямата печатница в България, а докато Лили Маринкова я уволняваха научихме някак между другото, че продала тези активи ( на стойност около 80 милиона лева според неофициални оценки) на Делян Пеевски- същият, който уж бил напускал България, според неговия говорител в публичното пространство Бойко Борисов.
Бащата на търгашеството в съвременната българска журналистика Петьо Блъсков се оказа дребен играч в сравнение с Гочева. Но занаятчията ( както сам се определя) има непреходни заслуги за опраскването на медийното ни пространство, скроено до голяма степен по мерките, които той му зададе като калъп в началото на 90-те години с „часовите” вестници и техните подобия, нароили се след това. Не случайно Блъсков се изправи със самочувствието на създател на вестници пред комисар Нели Крус на злополучната й среща в София с (уж) журналисти. Тя пък го прекъсна с убийствена ирония във въпроса си дали случайно вече не му е издигнат паметник по този повод.
Като споменах злополучната среща, да припомня защо беше такава. Тя се осъществи по искане на пишещи в интернет български журналисти ( и авторът на тези редове се подписа под писмото до нея). Вместо с независимите инициатори на срещата обаче, еврокомисар Крус беше уредена със среща с лицата на несвободната българска журналистика и предимно с босовете , като Ирена Кръстева, Тошо Тошев, Петьо Бълсков, обслужващия властта Николай Бареков и прочее журналистически ментета. Подборът на правоимащите да говорят на срещата с регламент от по 5 минути беше направен от приближени до властта , като загрижената за нейното дигитално обслужване Гергана Паси.
http://offnews.bg/news/Balgariia_1/Sram-i-samohvalstva-na-sreshtata-s-komisar-Neli-Krus-snimki-i-video_103906.html
Причината да се върна бегло към онази срамна случка от 20 септември 2012 г. в София е в това, че комисар Крус не се остави (напълно) да бъде подведена и изпрати писмо с неприятни въпроси за състоянието на българската медийна свобода до премиера Борисов ( с пълното съзнание, че тъкмо той е адресатът). Той пък отвърна, че въпреки всичко, нямало в България санкционирани журналисти (?).
Не изключвам, прочее, мътилката в блатото да се надигне този път. Уволнението на Лили Маринкова е твърде кален случай, който най-вероятно ще събуди апетита за възползване от него, за да бъде овъргалян в калта някой политически дивидент за партийни нужди и представен като чиста проба принципна борба за медийна свобода. Усещането за тиня и затъване в нея обаче няма да бъде преодоляно, докато на върха на пирамидата от зависимости стои властник, като Борисов, който си позволява в най-тържествена писмена форма да лъже за чудесното състояние на медийната свобода в поверената му държава.
Резултатът от дългогодишната селекция на лицата на българските медии в периода на властването на Първанов и Борисов вече общо 15 години , не се нуждае от коментар към снимките:
(Не)случайно ми идва наум едно интервю с немски свещеник, преминал през концлагер в Германия на Хитлер. В него той говореше за мълчанието.
“Когато дойдоха и арестуваха комунисти, аз не протестирах. Когато дойдоха и арестуваха социалдемократите, аз не протестирах. Когато дойдоха и арестуваха евреите, аз не протестирах. Когато дойдоха и ме арестуваха , нямаше кой да протестира за мене.”
И Путин е загрижен за свободата на словото 🙂
http://www.faktor.bg/novini/svjat/75124-putin-zagrizhen-za-svobodata-na-slovoto-v-rusiya.html
Лили Маринкова не е по-различна от описаните от Иво Инджев псевдо журналисти. Но е по-вредна, именно защото малцина знаят истинския ѝ актуален образ. А той е – винаги на власт в радиото и на топло местенце с висока заплата, давана ѝ единствено заради щампата “Икона на свободното слово”. Дори и някога да е била такава, отдавна не е, но добре умее да маркира. Никога не защити освободени от радиото качествени журналисти, които също бяха махнати не просто от административните постове, а изобщо от програмата. Напротив, тя стана индулгенция на един от най-тежките съвременни цензури Валерий Тодоров, като влезе с апломб в екипа му и го легитимира. Така беше и с Радослав Янкулов. А докато колегите й протестираха прд оградата на БНР, тя ги подминаваше с надменен поглед и препълнено портмоне. Никак не е случайно, че в момента “Хоризонт” не протестира и не пуска Let it be! Затова стига с митовете и легендите! Не се сърдя на Иво Инджев, защото той не знае много от фактите, а по презумпция застава зад известен колега. Докато Лили от много години стои единствено зад парите и властта, без оглед кой ѝ ги осигурява.
Лили Маринкова е ярко име в българската журналистика и по отношение на нея не може да има безразличие.Както научавам от медиите, в нейна защита вече има подхваната обществена защита от адекватната за случая общественост. Аз обаче съм човек юрист и основателно се питам дали тази защита е законосъобразна. Изобщо не стана ясно какви са ЗАКОНОВИТЕ основания на Директора на БНР да й прекрати договора. Ако госпожата наистина има достигнат трудов и осигурителен стаж за пенсиониране, то тази Заповед си е изцяло правилна. Ако г-н директорът на БНР е сбъркал, то Л.Маринкова може да се обърне към съд, който да потвърди или отхвърли мотивите на нейния работодател. Щом не са налице законовите условия за пенсиониране, то съдът ще отмени заповедта и ще я възстанови на работа. Ако обаче директорът е прав- госпожата ще си бъде една заслужила пенсионерка и нищо повече. В заключение искам да кажа – правният нихилизъм не е добра идея. Когато декларациите в подкрепа на… целят заобикаляне на закона, то приликите с отменените от Б.Б. обществени поръчки ей така от въздуха се налагат от самосебе си. Всички се пенсионират все някога, особено по-възрастните.
Чудесно сте го написал !
“Несвободна българска журналистика.”
И като резултат, несвободни българи !
Кривото огледало на българската свобода , в което се оглеждаме вече четвърт век , опитвайки се да се видим успели.
А как ?
Слушах “Неделя 150” с удоволствие заради Лили Маринкова.Отличен журналист,професионалист – в този смисъл няма значение какви убеждения лично защитава,има значение умението да води интелигентен дебат с различни по убеждения политици,да упорства за конкретен отговор, а не за “али-бали лъкардии”…
Гледам снимките и не мого да се освободя от гадното подозрение, че героите от “ФЕРМАТА” на Оруел са нахлули в медийното пространство и изобщо в публичния живот. В нашия живот!
Чудя се, тези хора поглеждат ли се в огледалото?! А може би изглеждат стройни, красиви, одухотворени и благородни в собствените си очи?!
Отврат!!!
@ПАВЕЛ ТИНКОВ
http://bulgariaanalytica.org/2016/06/05/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BD%D1%82/
@ SMS
Повече от виц. Кагебеецът играе тертиплийската класическия трик на мао със ‘стоте цветя’. Испытан наш огонь!
@ ПАВЕЛ ТИНКОВ | ЮНИ 7, 2016, 17:14
Грозни отвътре – грозни отвън.
Или, казано по друг начин, по отвратителния им външен вид, човек може да види колко изродени са душите им.
И Хрисан Хрисанов работи в ” Свободна Европа” и още много други бяха внедрени и продължават да са.Ако оценяваме приноса на журналистите за загубата на изборите от ОДС,,ОКОЛО 5 % ОТ ПРИНОСА СЕ ДЪЛЖИ НА Всяка неделя и поне 15 % НА ЛЪЖИТЕ И МАНИПУЛАЦИИТЕ на Волго донски.
До Павел Тинков
За изроди като горните големият руски писател Сергей Давлатов има брилянтна квалификация: “Само по израза на лицата им трябва да бъдат осъдени”.
@ EVERYONE ELSE:
Преди всичко,благодаря за линка!
Загледах се в снимката на Минев…
Господи, та в сравнение с днешните уроди той е направо красавец!Ако в неговата физиономия Оруел е видял нещо свинско, интересно ми е как и като какви животни би описал нашите днешни вонящи твари?!
Сравнявайки лицето на Минев с тези на гудьо пеевски и мамчето му, неизбежно стигаме до извода до къде ги докара тяхната re:еволюция!
@ ПАВЕЛ ТИНКОВ
Ето книгата на Борис Володарски, която К. Мишев споменава: http://www.lander.odessa.ua/doc/stalin_agent.pdf
Референциите към Стоян Минев alias ‘Степанов’ са само повод да се зачете човек. Съжалявам за отклонението от първоначалния разговор за формалните белези на прасетата. Безусловно си прав за тях.