Търговията в медийния храм у нас – business as usual

Независимостта на българската журналистика отдавна бере душа и плодовете на бездушието чрез равнодушието към настъплението на властниците срещу нея. Уволнението на Лили Маринкова от БНР и лекотата с която разкарват една толкова емблематична за държавната медия и за журналистиката ни личност е поредният симптом за разпада на самозащитните реакции в средите на българските журналисти.

 

Вече е традиция подобни скандални случаи да минават без съпротива от страна на т.н. гилдия- освен, ако не се намесят възмутени партийни другари, както в случая с олелията около уж уволнения от БНР Петър Волгин, който направи всичко възможно да бъде превърнат в страдалец с демонстративно провокативното си поведение на разпасан агитатор за създаване на крайно лява партия по негов личен вкус в България, но беше „наказан” с отказ от уволнение да се мъчи героично като несъстояла се жертва на управленския терор чрез още по-често явяване на микрофона в националния радиоефир.

 

Зад Лили Маринкова обаче не стои партия и левичарите, които с удоволствие биха я използвали за своите цели ( засега) си мълчат- знаят, че тя не става за употреба, подобна на онази с Волгин. Нея различни политици и партии си я мразят „безплатно”  ( както пишеше на един лозунг на демонстрант срещу управлението на Орешарски по време на уж платените протести ) . Колкото и да е подозирана за лява по убеждение, заради острата й позиция срещу дясното управление от края на мандата на десния кабинет на Иван Костов, тя все пак беше припозната за коментатор в софийското бюро на радио „Свободна Европа” по онова време. Странно е, че никой не припомня този факт.

 

Да си „устат”, аргументирано при това, не е печеливша позиция в българската журналистика, а да си печеливш е превърнато в основна задача на успелите в „гилдията”. Такива са например Славка Бозукова, несменяем главен редактор на в. „Стандарт”, толкова любима на властта, че тя едва дочака нейна закръглена годишнина, за да й връчи орден „Стара планина” от ръцете на един от основните валяци на свободното слово у нас Георги Първанов. През 2014 г., уви, гербаджийската власт направи същото с орден „Св.св. Кирил и Методий”, връчен й от президента Плевнелиев ( за назидание на всички, които не са слуги на всяка власт, като нея).

НА СНИМКАТА: Ирена Кристева и Славка Бозукова, две от най-представителните лица на медийната търговия в България, доволна от парите и ордените си

 

Някой може ли да цитира поне един журналистически „подвиг” на тази най-награждавана персона в медийното ни пространство, освен умението й да се включва в разни бизнес инициативи на страната на силните на деня?

 

Същото се отнася и до нейната конкурентка на този терен Венелина Гочева. Репортерката от „24 часа”, която с нищо не е запомнена в професионално отношение, направи шеметна бизнес кариера след трамплина на личния си слугинаж към президента Първанов през двата му мандата. В един момент тя се оказа собственик и на най-голямата печатница в България, а докато Лили Маринкова я уволняваха научихме някак между другото, че продала тези активи ( на стойност около 80 милиона лева според неофициални оценки) на Делян Пеевски- същият, който уж бил напускал България, според неговия говорител в публичното пространство Бойко Борисов.

 

Бащата на търгашеството в съвременната българска журналистика Петьо Блъсков се оказа дребен играч в сравнение с Гочева. Но занаятчията ( както сам се определя) има непреходни заслуги за опраскването на медийното ни пространство, скроено до голяма степен по мерките, които той му зададе като калъп в началото на 90-те години с „часовите” вестници и техните подобия, нароили се след това. Не случайно Блъсков се изправи със самочувствието на създател на вестници пред комисар Нели Крус на злополучната й среща в София с (уж) журналисти. Тя пък го прекъсна с убийствена ирония във въпроса си дали случайно вече не му е издигнат паметник по този повод.

 

Като споменах злополучната среща, да припомня защо беше такава. Тя се осъществи по искане на пишещи в интернет български журналисти ( и авторът на тези редове се подписа под писмото до нея). Вместо с независимите инициатори на срещата обаче, еврокомисар Крус беше уредена със среща с лицата на несвободната българска журналистика и предимно с босовете , като Ирена Кръстева, Тошо Тошев, Петьо Бълсков, обслужващия властта Николай Бареков и прочее журналистически ментета. Подборът на правоимащите да говорят на срещата с регламент от по 5 минути беше направен от приближени до властта , като загрижената за нейното дигитално обслужване Гергана Паси.

http://offnews.bg/news/Balgariia_1/Sram-i-samohvalstva-na-sreshtata-s-komisar-Neli-Krus-snimki-i-video_103906.html

 

Причината да се върна бегло към онази срамна случка от 20 септември 2012 г. в София е в това, че комисар Крус не се остави (напълно) да бъде подведена и изпрати писмо с неприятни въпроси за състоянието на българската медийна свобода до премиера Борисов ( с пълното съзнание, че тъкмо той е адресатът). Той пък отвърна, че въпреки всичко, нямало в България санкционирани журналисти (?).

 

http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2013/02/08/1999320_borisov_do_neli_krus_vupreki_kritikite_niama/

 

Не изключвам, прочее, мътилката в блатото да се надигне този път. Уволнението на Лили Маринкова е твърде кален случай, който най-вероятно ще събуди апетита за възползване от него, за да бъде овъргалян в калта някой политически дивидент за партийни нужди и представен като чиста проба принципна борба за медийна свобода. Усещането за тиня и затъване в нея обаче няма да бъде преодоляно, докато на върха на пирамидата от зависимости стои властник, като Борисов, който си позволява в най-тържествена писмена форма да лъже за чудесното състояние на медийната свобода в поверената му държава.

 

Резултатът от дългогодишната селекция на лицата на българските медии в периода на властването на Първанов и Борисов вече общо 15 години , не се нуждае от коментар към снимките:

Не случайно правилните хора, от гледна точка на Москва, бяха наградени през януари 2015 г от руския премиер Медведев с държавно отличие и 1 милион рубли за извънредни заслуги към руската пропаганда в чужбина – чест, каквато не беше оказана на никой друг чужденец на въпросната церемония за награждаване на руски журналисти.

14 мнения за “Търговията в медийния храм у нас – business as usual”

  1. (Не)случайно ми идва наум едно интервю с немски свещеник, преминал през концлагер в Германия на Хитлер. В него той говореше за мълчанието.
    “Когато дойдоха и арестуваха комунисти, аз не протестирах. Когато дойдоха и арестуваха социалдемократите, аз не протестирах. Когато дойдоха и арестуваха евреите, аз не протестирах. Когато дойдоха и ме арестуваха , нямаше кой да протестира за мене.”

  2. Лили Маринкова не е по-различна от описаните от Иво Инджев псевдо журналисти. Но е по-вредна, именно защото малцина знаят истинския ѝ актуален образ. А той е – винаги на власт в радиото и на топло местенце с висока заплата, давана ѝ единствено заради щампата “Икона на свободното слово”. Дори и някога да е била такава, отдавна не е, но добре умее да маркира. Никога не защити освободени от радиото качествени журналисти, които също бяха махнати не просто от административните постове, а изобщо от програмата. Напротив, тя стана индулгенция на един от най-тежките съвременни цензури Валерий Тодоров, като влезе с апломб в екипа му и го легитимира. Така беше и с Радослав Янкулов. А докато колегите й протестираха прд оградата на БНР, тя ги подминаваше с надменен поглед и препълнено портмоне. Никак не е случайно, че в момента “Хоризонт” не протестира и не пуска Let it be! Затова стига с митовете и легендите! Не се сърдя на Иво Инджев, защото той не знае много от фактите, а по презумпция застава зад известен колега. Докато Лили от много години стои единствено зад парите и властта, без оглед кой ѝ ги осигурява.

  3. Лили Маринкова е ярко име в българската журналистика и по отношение на нея не може да има безразличие.Както научавам от медиите, в нейна защита вече има подхваната обществена защита от адекватната за случая общественост. Аз обаче съм човек юрист и основателно се питам дали тази защита е законосъобразна. Изобщо не стана ясно какви са ЗАКОНОВИТЕ основания на Директора на БНР да й прекрати договора. Ако госпожата наистина има достигнат трудов и осигурителен стаж за пенсиониране, то тази Заповед си е изцяло правилна. Ако г-н директорът на БНР е сбъркал, то Л.Маринкова може да се обърне към съд, който да потвърди или отхвърли мотивите на нейния работодател. Щом не са налице законовите условия за пенсиониране, то съдът ще отмени заповедта и ще я възстанови на работа. Ако обаче директорът е прав- госпожата ще си бъде една заслужила пенсионерка и нищо повече. В заключение искам да кажа – правният нихилизъм не е добра идея. Когато декларациите в подкрепа на… целят заобикаляне на закона, то приликите с отменените от Б.Б. обществени поръчки ей така от въздуха се налагат от самосебе си. Всички се пенсионират все някога, особено по-възрастните.

  4. Чудесно сте го написал !

    “Несвободна българска журналистика.”

    И като резултат, несвободни българи !

    Кривото огледало на българската свобода , в което се оглеждаме вече четвърт век , опитвайки се да се видим успели.

    А как ?

  5. Слушах “Неделя 150” с удоволствие заради Лили Маринкова.Отличен журналист,професионалист – в този смисъл няма значение какви убеждения лично защитава,има значение умението да води интелигентен дебат с различни по убеждения политици,да упорства за конкретен отговор, а не за “али-бали лъкардии”…

  6. Гледам снимките и не мого да се освободя от гадното подозрение, че героите от “ФЕРМАТА” на Оруел са нахлули в медийното пространство и изобщо в публичния живот. В нашия живот!
    Чудя се, тези хора поглеждат ли се в огледалото?! А може би изглеждат стройни, красиви, одухотворени и благородни в собствените си очи?!
    Отврат!!!

  7. @ SMS

    Повече от виц. Кагебеецът играе тертиплийската класическия трик на мао със ‘стоте цветя’. Испытан наш огонь!

  8. @ ПАВЕЛ ТИНКОВ | ЮНИ 7, 2016, 17:14

    Грозни отвътре – грозни отвън.

    Или, казано по друг начин, по отвратителния им външен вид, човек може да види колко изродени са душите им.

  9. И Хрисан Хрисанов работи в ” Свободна Европа” и още много други бяха внедрени и продължават да са.Ако оценяваме приноса на журналистите за загубата на изборите от ОДС,,ОКОЛО 5 % ОТ ПРИНОСА СЕ ДЪЛЖИ НА Всяка неделя и поне 15 % НА ЛЪЖИТЕ И МАНИПУЛАЦИИТЕ на Волго донски.

  10. До Павел Тинков
    За изроди като горните големият руски писател Сергей Давлатов има брилянтна квалификация: “Само по израза на лицата им трябва да бъдат осъдени”.

  11. @ EVERYONE ELSE:
    Преди всичко,благодаря за линка!
    Загледах се в снимката на Минев…
    Господи, та в сравнение с днешните уроди той е направо красавец!Ако в неговата физиономия Оруел е видял нещо свинско, интересно ми е как и като какви животни би описал нашите днешни вонящи твари?!
    Сравнявайки лицето на Минев с тези на гудьо пеевски и мамчето му, неизбежно стигаме до извода до къде ги докара тяхната re:еволюция!

  12. @ ПАВЕЛ ТИНКОВ

    Ето книгата на Борис Володарски, която К. Мишев споменава: http://www.lander.odessa.ua/doc/stalin_agent.pdf
    Референциите към Стоян Минев alias ‘Степанов’ са само повод да се зачете човек. Съжалявам за отклонението от първоначалния разговор за формалните белези на прасетата. Безусловно си прав за тях.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.