Въпрос по Швейк: колко стотин хиляди “славославяха” успеха на Слави пред 70 000 гости на уредения от него столичен хаос?

Опонирал съм на Слави Трифонов в пряк и (не)равностоен сблъсък на терена на телевизионната публицистика, т.е. на свой терен. Два пъти съм го канил персонално на диспут в предаването “В десетката” и двата пъти той се яви със своя сценарист Росен Петров, днешния депутат, употребил популистката писта на еквивалента си в журналистиката, “новия политик”  Николай Бареков. Превъзходството “в жива сила” , в случая беше в съотношение 2:1 , винаги е било важно за г-н Трифонов в битките му за налагане на своето его. Дали му се получи победата?

Има едно социологическо проучване, което може и да съм споменавал, но никога никъде , дори и в собственото си предаване, не съм цитирал досега. “По-интересното” е, че никой друг другаде, освен във .в “Новинар”, откъдето знам за него, не е цитирал въпросното проучване.

Правено е през юли 2003 г.( на третата година от приблизително равния старт във времето на предаването “В десетката” , правено солово от моя милост и надвикващото го многократно с ресурса си шоу на Слави Трифонов).

Изследването е на Центъра за социални стратегии. Има въпрос, зададен по следния начин на софиянци (  отговорът би могъл да се използва от победителите в този “кастинг” например за егоцентрични изводи на едни избори в София в съревнование с изгряващата по онова време звезда на Бойко Борисов) :

Когато искате да си съставите обективно мнение за политиката, на кои обществени авторитети бихте се доверили”?

“Най-често посочваното име е на журналиста Иво Инджев”, се казва в проучването, публикувано единствно във в.”Новинар” на 4 август 2003 г. ( и бързо “погребано” от останалите медии- да сте чували някога да бъда представян в някое телевизионно предаване като личността, на която софиянци се доверяват най-много ?).

Класацията, придружена с портретни снимки, е озаглавена “ Публични лица с най-голямо доверие ( в проценти)

1 . Иво Инджев

2. Огнян Минчев

3. Стефан Цанев

4.Слави Трифонов

5.Божидар Димитров

6.Георги Коритаров

7.Андрей Пантев

8.Андрей Райчев

9.Иван Кръстев

10. Недялко Йорданов

11.Нешка Робева

12.Драгомир Драганов

Спестявам процентите ( дори когато с в моя полза). Да си ги броят “бройкаджиите”.

В горната подредба оценката е свързана с качеството на оценявания. Но за Слави Трифонов количествените показатели са важни. Дълги години “дългия”, както някои го наричат, събира количествена подкрепа, ако не броим многобройните подмазвачи от т.н. елит, навядащи се да бъдат поканени в шоуто му. Танцува упорито ( упоритостта му е наистина впечатляваща) върху подиума на развлекателния жанр, който така безотказно му се предоставя вече 16-та година.

Същата телевизионна трибуна не можа да понесе един неудобен въпрос в десетката от страна на журналист, водещ по авторитеност ( според горната класация) към приятеля на Слави Трифонов по онова време Георги Първанов. Той изригна с персонално заклеймяване на питащия, последвано от забрана на предаването (ми) и заплаха с уволнение, което изпреварих с решението си да напусна ( завинаги, както вече се вижда 10 години по-късно) работата си в телевизията.

Жертвах количествените параметри на възможността да се изразявам пред голяма публика като протест срещу сговора между властта и корпорацията, готова да похарчи от своя страна принципи и екранната кариера на отделни журналисти в името на този заговор. Но не и да се откаже от олекотяването на разговора за политиката през едно водевилно присмиване, легитимиращо избирателното заклеймяване на политици и политики в зависимост от незнайни за същата тази публика договорки,  правени по ресторанти, резиденции и ловни хижи.

“Шоуто на Слави”, който беше част от ловната тайфа на президента Първанов, не обича да си признава близостта с него. По му е лесно да откровеничи в интервюта за връзките с владетелите на силовия бизнес Илия Павлов, Васил Илиев, брат му Георги, Поли Пантев и прочее избивани от нечия всесилна ръка “величия” ( превърнати чрез уличния им разстрел в “класици” в жанра).

Г-н Трифонов, естествено, не се нареди сред възмутените от намесата на Първанов в закриването на най-успешното публицистично предаване в БТВ. А че имаше скандал, личеше от декларацията на държавния глава срещу моя милост в лично качество, макар същият най-нахално да отричаше, че имал нещо общо с упражнения пред хиляди зрители натиск.

Първанов не само беше приятел на Слави, който се прави на голям борец срещу статуквото при всички власти –  Първанов го олицетворяваше и беше най-яркият му представител. Правеше правителствени коалиции, рекламираше и генерираше руски енергийни схеми за корупционен грабеж в невиждани когато и да било преди размери. Какво още вършеше зад кулисите, знаят мнозина, които се страхуват да говорят за това или се дават сметка, че са били съучастници. Сред тях е и “борецът за истината” Слави.

Може ли някой да си представи, че г-н Трифонов, споделил амбицията си да бъде “лидер на обществено доверие” в сравнително маргинален кръг от хора от БТВ ( ще стане дума за това по-долу), не е използвал близостта си с действащия всесилен по онова време президент за постигане на същите цели?

Част от припомнената дотук фактология съм споделял и преди. Позволявам си повторението, за да обясня защо и доколко се разминавам с борческата претенция на Слави Трифонов. Публицистиката не би трябвало да разчита на шоуто, наситено с “баджаци” ( ако използвам изразните средства на Бареков, временна стълба за Росен Петров в катеренето към парламента, който пък беше ментор на Слави в шоуто).

Фойерверките, с които снощи шоуто освети орлите на един мост в София, беше продължение на дългогодишен процес.  Шоуменът винаги е имал апетит да бъде водач на многотия от хора, но никога не е успявал да впечатли онези, които са готови да вървят срещу налагания от него съмнителен вкус на масовата култура в рамките на съответната конюнктура.

Чувал съм презентацията на амбициите му лично от неговите уста в един монолог при единственото ни лично общуване в рамките на вечеря с други “говорещи глави” от БТВ преди 15 години. Лайтмотивът на срещата беше формулиран от инициатора за нея Слави Трифонов по следния начин пред шепа журналисти, шефката на новинарите и прохождащите в тв шоуто Иван и Андрей ( на които Трифонов непрекъснато обясняваше, че трябва да го слушат, ако искат да успеят): “ ние трябва да бъдем лидери на доверие в обществото”, заяви нашият неформален лидер и благодетел, поел разходите за яденето и пиенето (  нещо из рубриката “Платен монолог”).

Иначе Слави отдавна се прави на комик, но определено не е Швейк. Аз пък нямам претенцията да съм като чешкия Хашек ( макар да имам прабаба чехкиня).

При цялото това несъответствие все пак се мъча да реша една задача в духа на онези забавни абсудризми, които Швейк сервира в едноименния роман на Хашек.

В условието на задачата стои величината от 70 000 зрители на неговия концерт, оповестени предварително по данни от екипа на самия Слави- твърдение, което всички приеха за вярно по условие. Не ми е ясно – при положение, че не става дума за продадени билети – как с такава точност са били изчислени на зелено почитателите на концерта. Преброяването щеше да е досторевно, ако имаше билети, които да бъдат преброени, но пък дали щяха да се явят толкова много хора, ако трябваше да си платят мръзненето ( отделно от цената за пътуването до София)?

В едно шоу обаче трябва да е заложена идеята за печалбата от него. Не питам за пари, нито за краткосрочна полза. Явно печалбата ще да е замислена като нещо безсребърно и дългосрочно. Слава, нахранено честолюбие или направо задоволено усещане за мисия?

Ок, приемам, че печалбата би трябвало да може да се измерва и в нещо нематериално. Като любовта на 70 000 души,  заради което си струва цялото това усилие с едночасовия концерт насред София, блокирал знаменитото кръстовище на столицата за ден и половина.

Въпросът обаче е – ако ще се мери ползата – колко слава си е спечелил Слави и колко “славославяне” е предизвикал в автомобилните задръствания? Нищо чудно този път количествената му сметка да е на червено.

Швейк би попитал: спечелвайки за час съпричастието на 70 000 души , колко (стотин хиляди) софиянци е вбесил трайно Слави?

Едно е сигурно: ако е решил да влиза в политиката, Слави няма да се кандидатира за столичен кмет, вървейки по стъпките на своя  бивш приятел Бойко Борисов. При такова съотношение между припяващи Му и псуващи Го това би било самоубийствено.

За компенсация, че отказвам да коментирам егоцентричното развлекателно изригване на Орлов мост, предлагам анализа на политолога  Антоний Гълъбов, чиято същност споделям.

http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Referendumat-na-Slavi-e-otkaz-ot-demokratciia_638782.html

13 мнения за “Въпрос по Швейк: колко стотин хиляди “славославяха” успеха на Слави пред 70 000 гости на уредения от него столичен хаос?”

  1. Не е съвсем по темата. Слави прави шоу взаимствано от американците. Бюра, диванчета, оркестри.. лесно се копират тези неща.. Но пусто не можем да копираме това което е в сърцата, душите и главите на американците. Седиш и го гледаш Славито в американският декор и ти се плаче. То е едно мръщене, то е едно надуване.. всичко се върти около него.. Славито, погледми малко по далеч от диванчетата бе човек. Не виждаш ли че американците са хора преди всичко а не надувки.. отношенията им един към друг са на коренно различна плоскост.. базирани са на уважение, и естествени човешки чувства които вие във вашето шоу нямате представа как да постигнете. Обяснението е просто – възпитание, светоглед. Славито е рожба на общество от руски тип.. В такива общества преобладава фалша и пошлостта.. Истинското, човешкото е на заден план..

  2. Цифри, числа, пропорции…Черна гора е малка, православна, русофилска,но ето как се справя с попълзновенията на кремълския октопод! У нас такова нещо няма да се случи, а и няма защо да се случи- властта отдавна е в пипалата му и без преврати!

    http://www.faktor.bg/novini/svjat/85311-chernogorski-ekspert-v-opita-za-prevrat-sa-uchastvali-ruski-grazhdani.html

  3. Отечеството е в опасност!
    Сега или никога!
    Трайчо Трайков-Президент!

  4. Съгласен съм напълно с „духа и буквата” както на написаното от г-н Инджев, така и с това на г-н Гълъбов. Но сценариите с „пряка демокрация”, които се разиграват напоследък както в България, така и в други страни като Унгария, Великобритания, Гърция и Крим, са толкова показателни за съпротивата срещу съвременната представителна демокрация, че допускат и едно съвсем „доктринерско” тълкуване на темата. Става въпрос за очевидното от идеологическа гледна точка, противопоставяне на националните олигарси (каквито са нашите проруски, тези на Путин в Крим, бизнес-елитите около В.Орбан или магнатите около н.в. Английската кралица и т.н.) срещу пазарната експанзия на транснационалните корпорации навсякъде по света. Битката е неравна и с предопределен изход! Процесът на транснационализация на капиталите вече е надхвърлил 80% от оборота в Сев.Америка и клони към тази цифра в Зап.Европа и другите високо-развити страни по света. Повече от половината от световното богатство вече е съсредоточено в корпорации със смесена (мултидържавана и частна) собственост. Това изправя националните олигарси (дори и такива като Тръмп) пред необходимостта да окажат последен отпор с политически средства на неумолимата логика на пазарната конкуренция, която решително работи против тях. Тези „политически средства”, разбира се, няма как да бъдат кардинални и остри. Националните олигарси, все пак, не са пролетарии, и затова търсените решения на национално-олигархичните проблеми приемат меките форми на . . . референдуми. В интерес на истината, следва да се признае, че понякога това води до отчасти желани резултати за организаторите: Например, Крим беше обсебен напълно от руските олигарси, а в Британската икономика настъпи известно оживление след Брекзита. В Гърция и Унгария, обаче, се получи „затъване” след уж успешните референдуми. Общо взето, резултатите са почти козметични, каквито са и средствата. Предизвестените кончини се отлагат само временно. Наистина жалка е подобна ялова употреба на референдумите, които по принцип могат да бъдат и конструктивни форми на демокрация.

  5. Няма да коментирам “изригванията” на дългия – 16 г на екран с едночасовото му ток шоу предаване, 10 души сценари-
    сти, оркестър, балет, много пари – разноцветни, за да сияе емблемата СТ и децибели до небесата – да се чуе чак до наше село Учиндол…
    За разлика от Мишо Белчев, за когото “от “Руски” започвал денят, за мен деня започва с най-точния и обективен коментар на Иво Инджев за политическите събитията у нас.

  6. Технология на фалшифицирането на изборите: Всички знаем, че ГЕРБ се готвят да фалшифицират изборите, но не знаем как точно ще го направят. В долната статия, писана по повод предишни избори и партия Атака (на която изобщо не съм фен, държа да отбележа!) се обяснява доста добре как и къде стават фалшификациите, а също и какво е единственото противодействие – достатъчно наблюдатели и застъпници, които да снимат секционните протоколи и да ги пращат в партийните централи на неГЕРБовите партии. Но не мога да намеря кампания за набиране на наблюдатели за президентските избори, тече такава само за наблюдатели за референдума. Но все пак вероятно си струва да наблюдаваме, поне ще убедим другите присътващи да бъдат снимани и пратени секционните протоколи. Нека да се опитаме да предотвратим фалшификацията! Аз лично ще се запиша като набюдател. Тук е записването за наблюдатели за референдума:
    – 02 843 53 56; office.dnes.bg.org@gmail.com
    Изпратете трите си имена, ЕГН, телефон за обратна връзка и населено място.
    http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=64689&format=print

  7. Уважаеми, господин ИНДЖЕВ!
    САМОТО ПОСТАВЯНЕ ИМЕТО НА ТОЗИ БОКЛУК ДО ВАШЕТО МЕ ВБЕСЯВА!
    Вече съм го писал тук – неговото “шоу” е табу в дом Тинкови, защото както казала веднъж тригодишната ми внучка: “суавчо е путак /простак/”.
    Горд съм, че Ви познавам!
    Бъдете здрав! Вие и прекрасното Ви семейство!

  8. Малко ретроспективно четиво за “най-прогресивният строй”:
    https://inforesist.org/strana-prosto-umerla/
    П.П. Реакцията на целият свят срещу войната на брежнев в Афганистан е много по-адекватна от днешната реакция срещу войните на туПлер в Сирия,Украйна, Грузия….
    А пък цялата социкономика направо е унищожена до такава степен ,че се е налагало да се въведе снабдяване на селата в ссср с храна, а не само на градовете. В самото начало на 80-те, преди Горбачов и Чернобил!!!!!!

  9. Явлението Слави Трифонов намира почва в нашата нещастна и обрулена страна вече десятки години.То никога не ме е привличало поради примитивния си хумор и безнаказано обругаване на определени среди и хора.
    Оказа се, с право съм се отблъснал от него поради субектите,които са го създали и движели.Трябва ли да споменавам политическите хамелиони Любен Дилов и Росен Петров с тяхните нелицеприятни чисто човешки качества. Ами сегашния зам.лидер Иво Сиромахов? Колкото и да се пъне като писател и артист той ще изчезне заедно с шоуто на Слави.
    Самият Слави Трифонов стана лидер на тази компания безспорно поради лични качества и скритата поддръжка от определени среди.Помогнаха му многогодишното лустросване и многото пари,с които си закупува добри музиканти и артисти.Довежда си скъпо платени събеседници.Но това е само фасада,която мами.Остава селското. Преди 1-2 месеца пред една от телевизиите сам Слави даде интервю. Бях изумен от неговата немощ да отговаря на въпросите.От тогава никога не пэглеждам шоуто му,защото не мога да понасям измамата.
    Последното сборище на Орлов мост не е без прецедент.То си получи съответната голяма реклама и предварително бяха определени 70000 бройки посетители.Както при социалогическите проучвания преди избори.Такова събиране не се случва за пръв път.Да си спомним големите митинги след “провала” на комунизма,големия митинг на СДС пак на орлов мост.Изпълнените площади при Христофор Събев.Те изразяваха жаждата на хората за свобода,справедливост и антикомунизъм.По изготвени сценарии инерцията беше задушена.
    В противовест се появиха сборищата на хипнотезираните от психото Кашпировски и изпълнените улици и площади при посрещането на мошеника Цар.
    Сега Слави се опитва да им подражава.Не искам да гадая – дали се гласи за политик,или разбърква мъглата,в която таласъмите да си свършат определената работа.
    И така-със Слави,или без Слави,шоуто продължава.
    Къде е храбрият войник Швейк,който да разкаже историята с новопоявилия се гуро Слави Трифонов.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.