Въпрос по Швейк: колко стотин хиляди “славославяха” успеха на Слави пред 70 000 гости на уредения от него столичен хаос?

Опонирал съм на Слави Трифонов в пряк и (не)равностоен сблъсък на терена на телевизионната публицистика, т.е. на свой терен. Два пъти съм го канил персонално на диспут в предаването “В десетката” и двата пъти той се яви със своя сценарист Росен Петров, днешния депутат, употребил популистката писта на еквивалента си в журналистиката, “новия политик”  Николай Бареков. Превъзходството “в жива сила” , в случая беше в съотношение 2:1 , винаги е било важно за г-н Трифонов в битките му за налагане на своето его. Дали му се получи победата?

Има едно социологическо проучване, което може и да съм споменавал, но никога никъде , дори и в собственото си предаване, не съм цитирал досега. “По-интересното” е, че никой друг другаде, освен във .в “Новинар”, откъдето знам за него, не е цитирал въпросното проучване.

Правено е през юли 2003 г.( на третата година от приблизително равния старт във времето на предаването “В десетката” , правено солово от моя милост и надвикващото го многократно с ресурса си шоу на Слави Трифонов).

Изследването е на Центъра за социални стратегии. Има въпрос, зададен по следния начин на софиянци (  отговорът би могъл да се използва от победителите в този “кастинг” например за егоцентрични изводи на едни избори в София в съревнование с изгряващата по онова време звезда на Бойко Борисов) :

“Когато искате да си съставите обективно мнение за политиката, на кои обществени авторитети бихте се доверили”?

“Най-често посочваното име е на журналиста Иво Инджев”, се казва в проучването, публикувано единствно във в.”Новинар” на 4 август 2003 г. ( и бързо “погребано” от останалите медии- да сте чували някога да бъда представян в някое телевизионно предаване като личността, на която софиянци се доверяват най-много ?).

Класацията, придружена с портретни снимки, е озаглавена “ Публични лица с най-голямо доверие ( в проценти)

1 . Иво Инджев

2. Огнян Минчев

3. Стефан Цанев

4.Слави Трифонов

5.Божидар Димитров

6.Георги Коритаров

7.Андрей Пантев

8.Андрей Райчев

9.Иван Кръстев

10. Недялко Йорданов

11.Нешка Робева

12.Драгомир Драганов

Спестявам процентите ( дори когато с в моя полза). Да си ги броят “бройкаджиите”.

В горната подредба оценката е свързана с качеството на оценявания. Но за Слави Трифонов количествените показатели са важни. Дълги години “дългия”, както някои го наричат, събира количествена подкрепа, ако не броим многобройните подмазвачи от т.н. елит, навядащи се да бъдат поканени в шоуто му. Танцува упорито ( упоритостта му е наистина впечатляваща) върху подиума на развлекателния жанр, който така безотказно му се предоставя вече 16-та година.

Същата телевизионна трибуна не можа да понесе един неудобен въпрос в десетката от страна на журналист, водещ по авторитеност ( според горната класация) към приятеля на Слави Трифонов по онова време Георги Първанов. Той изригна с персонално заклеймяване на питащия, последвано от забрана на предаването (ми) и заплаха с уволнение, което изпреварих с решението си да напусна ( завинаги, както вече се вижда 10 години по-късно) работата си в телевизията.

Жертвах количествените параметри на възможността да се изразявам пред голяма публика като протест срещу сговора между властта и корпорацията, готова да похарчи от своя страна принципи и екранната кариера на отделни журналисти в името на този заговор. Но не и да се откаже от олекотяването на разговора за политиката през едно водевилно присмиване, легитимиращо избирателното заклеймяване на политици и политики в зависимост от незнайни за същата тази публика договорки,  правени по ресторанти, резиденции и ловни хижи.

“Шоуто на Слави”, който беше част от ловната тайфа на президента Първанов, не обича да си признава близостта с него. По му е лесно да откровеничи в интервюта за връзките с владетелите на силовия бизнес Илия Павлов, Васил Илиев, брат му Георги, Поли Пантев и прочее избивани от нечия всесилна ръка “величия” ( превърнати чрез уличния им разстрел в “класици” в жанра).

Г-н Трифонов, естествено, не се нареди сред възмутените от намесата на Първанов в закриването на най-успешното публицистично предаване в БТВ. А че имаше скандал, личеше от декларацията на държавния глава срещу моя милост в лично качество, макар същият най-нахално да отричаше, че имал нещо общо с упражнения пред хиляди зрители натиск.

Първанов не само беше приятел на Слави, който се прави на голям борец срещу статуквото при всички власти –  Първанов го олицетворяваше и беше най-яркият му представител. Правеше правителствени коалиции, рекламираше и генерираше руски енергийни схеми за корупционен грабеж в невиждани когато и да било преди размери. Какво още вършеше зад кулисите, знаят мнозина, които се страхуват да говорят за това или се дават сметка, че са били съучастници. Сред тях е и “борецът за истината” Слави.

Може ли някой да си представи, че г-н Трифонов, споделил амбицията си да бъде “лидер на обществено доверие” в сравнително маргинален кръг от хора от БТВ ( ще стане дума за това по-долу), не е използвал близостта си с действащия всесилен по онова време президент за постигане на същите цели?

Част от припомнената дотук фактология съм споделял и преди. Позволявам си повторението, за да обясня защо и доколко се разминавам с борческата претенция на Слави Трифонов. Публицистиката не би трябвало да разчита на шоуто, наситено с “баджаци” ( ако използвам изразните средства на Бареков, временна стълба за Росен Петров в катеренето към парламента, който пък беше ментор на Слави в шоуто).

Фойерверките, с които снощи шоуто освети орлите на един мост в София, беше продължение на дългогодишен процес.  Шоуменът винаги е имал апетит да бъде водач на многотия от хора, но никога не е успявал да впечатли онези, които са готови да вървят срещу налагания от него съмнителен вкус на масовата култура в рамките на съответната конюнктура.

Чувал съм презентацията на амбициите му лично от неговите уста в един монолог при единственото ни лично общуване в рамките на вечеря с други “говорещи глави” от БТВ преди 15 години. Лайтмотивът на срещата беше формулиран от инициатора за нея Слави Трифонов по следния начин пред шепа журналисти, шефката на новинарите и прохождащите в тв шоуто Иван и Андрей ( на които Трифонов непрекъснато обясняваше, че трябва да го слушат, ако искат да успеят): “ ние трябва да бъдем лидери на доверие в обществото”, заяви нашият неформален лидер и благодетел, поел разходите за яденето и пиенето (  нещо из рубриката “Платен монолог”).

Иначе Слави отдавна се прави на комик, но определено не е Швейк. Аз пък нямам претенцията да съм като чешкия Хашек ( макар да имам прабаба чехкиня).

При цялото това несъответствие все пак се мъча да реша една задача в духа на онези забавни абсудризми, които Швейк сервира в едноименния роман на Хашек.

В условието на задачата стои величината от 70 000 зрители на неговия концерт, оповестени предварително по данни от екипа на самия Слави- твърдение, което всички приеха за вярно по условие. Не ми е ясно – при положение, че не става дума за продадени билети – как с такава точност са били изчислени на зелено почитателите на концерта. Преброяването щеше да е досторевно, ако имаше билети, които да бъдат преброени, но пък дали щяха да се явят толкова много хора, ако трябваше да си платят мръзненето ( отделно от цената за пътуването до София)?

В едно шоу обаче трябва да е заложена идеята за печалбата от него. Не питам за пари, нито за краткосрочна полза. Явно печалбата ще да е замислена като нещо безсребърно и дългосрочно. Слава, нахранено честолюбие или направо задоволено усещане за мисия?

Ок, приемам, че печалбата би трябвало да може да се измерва и в нещо нематериално. Като любовта на 70 000 души,  заради което си струва цялото това усилие с едночасовия концерт насред София, блокирал знаменитото кръстовище на столицата за ден и половина.

Въпросът обаче е – ако ще се мери ползата – колко слава си е спечелил Слави и колко “славославяне” е предизвикал в автомобилните задръствания? Нищо чудно този път количествената му сметка да е на червено.

Швейк би попитал: спечелвайки за час съпричастието на 70 000 души , колко (стотин хиляди) софиянци е вбесил трайно Слави?

Едно е сигурно: ако е решил да влиза в политиката, Слави няма да се кандидатира за столичен кмет, вървейки по стъпките на своя  бивш приятел Бойко Борисов. При такова съотношение между припяващи Му и псуващи Го това би било самоубийствено.

За компенсация, че отказвам да коментирам егоцентричното развлекателно изригване на Орлов мост, предлагам анализа на политолога  Антоний Гълъбов, чиято същност споделям.

http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Referendumat-na-Slavi-e-otkaz-ot-demokratciia_638782.html