Не бързайте да казвате, че в следващата кратка лекция по въпроса за това кога и как са се формирали днешните народи, няма нищо ново. Дори и за отделни читатели това да е така, припомнянето , меко казано, не вреди. За да се освестим малко от заливащата ни комплексарска форма на “патриотизъм”, превърнал се в платформа за всякакви шарлатани- в ноев ковчег за всякаки политекземпляри, борещи се да ни спасяват от глобализацията, която заплашва преди всичко собствената им малоценност и давещ се провинциализъм.
Коментатърът в ivo.bg Socrates е направил това, което само отлично владеещ материята може: в синтезиран вид е разбил митове, поднесъл е сбито чрез паралелни примери заблудата за “древните народи” . Включително и за българския, робуващ днес на пропагандни лъжи, целящи политически манипулации в полза на една чужда доминация, каквато е руската в България, наложена с огън, меч, подкупи и много пластове брутални лъжи, обслужвани от надзирателите на московския интерес.
Българският народ, заплашен да стане ромейски ( не без помощта на фаворизиращата гръцката църква и гръцката пета колона на московците на Балканите), се появява почти по едно и също време с италианския и германския.
Руският народ е най-пострадал в това отношение: търпи перверзни упражнения върху него на болшевиките, опитали се да го превърнат в “съветски”, а в днешно време и в нещо трето- “росийски” народ от “откривателя” на “росияните” н.в. Путин
Ето какво пише Socrates в ivo.bg:
Няма как да има „многовековна дружба” между българския и руския народ, при положение, че на света няма съвременен народ, който да е формиран по-рано от 18 век.
А Н Г Л И Й С К И Я Т
Съгласно днешната историческа наука (а не множеството от национални митологии), най-рано формираният народ е английският – през първата половина на 18 век. Трябва да е ясно, че преди това е имало английска династия, аристокрация, а също и английски език (Шекспир е творил през 16 век). Но този език е бил употребяван само от ограничен кръг от населението. Хоризонталните (т.е. търговските, транспортните, а следователно и генетичните) взаимодействия в обществото са били слабо развити. Дори генетичните връзки са били вертикални (брачното право и т.н.). Затова извън споменатия тесен кръг, са се ширели най-различни говори, само наподобяващи езика на Шекспир, или съвсем различни. Благодарение на силните вертикални (т.е. властови – феодални) взаимодействия е имало кралство Англия. Но мнозинството от простолюдието е нямало етническо самосъзнание на англичани, тъй като не са практикували общ език със съответните МИТОВЕ за общ произход, обща история и т.н. Било е изолация на отделните феодални владения.
Ф Р Е Н С К И Я Т
Същото се отнася и за френския народ, който се формира през втората половина на 18 век. Представете си: – Половината от населението на Франция по време на Великата френска революция, не е разбирало тогавашният вече блестящ френски език!
Г Е Р М А Н С К И Я Т
А немският народ се формира едва през първата половина на 19 век. Италианският (и останалите европейски народи, в т.ч. българският и руският) се формира през втората половина на същия 19 век.
И Т А Л И А Н С К И Я Т
Да не говорим, че италианският език е формиран още през Ренесанса, но макар и „volgare” (т.е. простонароден) това не означава, че цялото население на Италия е разбирало този език. Разбирали са го само в областта Тоскана. В същото време, през Ренесанса, цялата европейска аристокрация говори по италиански (вместо латински, който остава за научна употреба). Общонационални езици и съответни култури са били само за елитите.
Б Ъ Л Г А Р С К И Я Т и Р У С К И Я Т
Обаче, според русофилите и някои бг-патриоти, руският и българският народ били голямата работа! Те взели, че се формирали още през 10 век, когато мнозинството е било крепостни селяни, представете си!), и от тогава, при онази липса на хоризонтални взаимодействия (в т.ч. и генетични) и масова безпросветност – двата „народа” дружат ли дружат.
Специално българите били знаели, че са такива и през 18 век и затова „историкът” Паисий им викнал „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш … и т.н.” Всички сериозни историци са на мнение, че Паисий може и да е имал българско самосъзнание, но от това не следва, че поне славяно-езичното население на Мизия, Тракия и Македония също е имало такова съзнание. Например проф. Вера Мутафчиева смята, че такова съзнание не е имало през 18 век.
Как да си представим, че при онази изостаналост на обществения живот, рупците от югоизтока са се разбирали с торлаците от северозапада, или пък македонците – с добруджанците, при положение че е нямало общ български език, нито нужните хоризонтални влияния? Вертикалните (властови) взаимодействия са били на турски език. Църковните (също вертикални) – на гръцки. В резултат – наличие на рум-миллет, т.е. ромейски народ. Съвсем реалистично! Отделно, че освен славяно-българско население (предполагаемата аудитория на Паисий), и тогава е съществувало латино-българско население (власи), тюрко-българско (гагаузи), гръко-българско (каракачани), албано-българско (арнаути) и т.н. –всичките – християни. Работата е вървяла към ромейска нация на Балканите. Ето затова, русофилът Марин Дринов решава, че началото на българското Възраждане е поставено от Паисий. – Заради „рум-миллета” на османската империя и „мегали-идеята” на гръцките националисти.
И като се е започнало оттогава едно Възраждане и една „многовековната дружба между българи и руси” , та чак докато Балканите се превърнат в барутния погреб на Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА от коментатора в ivo.bg Стамбо:
Сега по темата- приятно ме изненада, че книгата на превъзходния немски историк Хаген Шулце, (той почина неотдавна) “Държава и нация в европейската история”. Там той цитира първото преброяване на студентите през 16 век (1526 г.) в Сорбоната. То ясно показва какви са етническите представи на хората от това време- в списъка има гасконци, бретанци, валонци, провансалци, но няма като етническо определение “Французин”! Поляци, италианци, германци, испанци пък са вписани като “римска нация”. Ха де! Това в най-централизираната административно и културно в сравн. с останала Европа още тогава Франция! Какво биха казали по въпроса пишман патриотарите, начело с циркаджията от НИМ? Че българинът е отгледал маймуната, от която е произлязъл човекът, много ясно!
Преди много години в началното ми училище се появи,за съжаление за много кратко(заместваше нашата историчка,по майчинство)един изключително възпитан и ерудиран преподавател!!Никога няма да забравя в какъв ужас изпадаха колегите му когато се обръщаше към тях с “госпожо или госпожице,или господине..“!Настояваше да не му рапортуват,а кротко да му кажат кой отсъствува от час..винаги ни питаше,деца,желаете ли да поговорим за НЕНАПИСАНИТЕ факти от БГ историята!!От него научихме например че името на полуострова на който живеем е съставено от две стари български срички,а именно БАЛ-означава голям,силен,всемогъщ..и КАН-цар,владетел,император и т.н!!Тоест че живеем на територията на Великите Български Владетели!!Все още много БГ историци използват названието Хан,от незнание или просто защото фонетично К и Х са близки,както примерно С и З..!!Още нещо много интересно от този учител във връзка с излючително богатият БГ език-няма в света друг език при който да кажеш или да прочетеш отзад-напред дадено изречение и то да не си губи смисъла…ще цитирам онова което ни написаха тогава на дъската-БЯЛ ХЛЯБ..тогава той ни каза че е “открил“ над 30 такива!!Според него(съжалявам,не си спомних името му) а и проф.Петър Добрев правилното название на България е Болгария,над 1300г е историята на Дунавска БГ след Кан Аспарух,на поне още 6000г.се датират арх.разкопки в земите на Памир и Хиндукуш,справка-индийският епос “Ведите“,арменската история с името “Ашхарацуйц“,в много арабски източници също има предостатъчен материал!!Следва продължение!!
Колко комплексиран трябва да бъде човек за да обича поробителя си и да го нарича “освободител” като славослови империята на злото?!?
Днешните “патриоти”, които са си баш фашисти и достойни последователи на национал-социалиста Хитлер!
Полезно за мен , благодаря !
Пред широкия мироглед и далековиждане на Георги Господинов , онези двамата изглеждаха като слепоци в клетка!
Единият със святкащ от (какво ли )поглед , а другият снишен в зелената гора нагаждач!
==================
Ако баба ви е можела да гледа на боб , а вие днес нямате тези умения , не се отчайвайте , кръговете оригами овесени на полилея ще ви помогнат !
Те не са обикновени разноцветни кръгове , които се връткат и нагаждат според посоката на вятъра… съвсем не !
Това са вълшебни кръгове измерващи степента на политическа дифузия.Те днес са ви все още разноцветни и все още се движат, но при това движение се сливат постепенно до единно монолитно мнозинство с бозав цвят(като на изборната тениска на ББ).Стигнат ли това съвършенство след уморителното връткане , да знаете , единството е победило и пролетарски мостове ги свързват от всички страни .
Съединени и обединени , движението ще е спряло за 4 години , защото целта е достигната, вътре са вече – в гювеча!
Жертват се за вашето благо, тези “нови апостоли “на правдата!
Ако не вярвате в чудните свойства на кръговете , пуснете си ТВ АЛФ.
Какво се случва с кръговете …… аааа … видяхте ли как се тръшкат до полуда , като пред клек магазин.Гърмежи от шампанско , чуват ли се …. А …. Чуват се !
Опааааа…. Удари ли ви тапа по главата … опаааа… още една ….
Вълшебни кръгове , видяхте ли щом от вълнение … и … с тапи ви замерят!
Я сега си пуснете БТВ , ааа… честушки звучат …а кръговете се връткат в такта им .На екрана Ташко,….. онзи , ….. с …двата .. знаете го от преди ….сладур…….
Аааа …. другата част кръгове(със синкав оттенък ) се блъскат нервно един в друг ,като големи чинели от духова музика(онези дето правят бух.. бухххх..),сякаш искат да притискат с ударите си Ташковите червенотиквеновчета .
Проверете кръговете и в интернет как действат .
Сложете си лаптопа под тях и заредете някоя информационна агенция , ще се ориентирате по танца на кръговете ,за какво искат да ви излъжат отново и да ви манипулират.
Ама …. Волгчо не го пускайте , щото сините кръгове ще скъсат вървите .Недейте го пуска … от него и полилея може да ви угасне !
А сега заредете , ivo.bg , върнете се с месец, година .. на коментарите на общата ни приятелка Dафинка.S—– и ги индикирайте .Кръговете започват да танцуват в нежен танц , нещо като “нежна революция “по музика на ИК – блага работа за окото и ухото , кеф.Сега отидете и на друг коментар на Дафинка , отново , валс за ухото и феерия от цветове !
Сега отидете на дафинкиния коментар от 22-ри , магията изчезва , нали , и кръговете започват за се мазнят един в друг ,други се мяткат нервно от приятелски огън , сякаш някой ги стреля в челото на врачански планински връх , или са видели ловешкия поп Лукан!
Това не може да бъде , кръговете грешат , Дафинка е от центъра на София , а от там наред с минералната вода на банята , извира и истината.
Е…. извират и много пари за крадене ама , да не говорим за това !
Баня…… , написах баня ,…. не Банкя , че колко му е да ме налупате със словесни бухалки .
Една крива дума и айде …..
За сега в това безвремие всички бягат към турската баня (някои първо минават по Беловодски път за одобрение, други имат слабост към посолствата ), там те “окъпват” и те слагат първи ,водач на листа му казват , ставаш бял ,чист …като ханъма , .а мислите ти се реят като на ангел небесен изпълнен с добрина!
А…щях да забравя ..изворът на истината в Банкя, го пускат след два месеца.Каква мътилка ще тръгне от там ,още не се знае, ама от сега са се наредили с празни туби пред него, навалица като пред Горнобанския !Този последния , как не са го спрели още , …пречи на бизнеса !
Не…не… няма да дойдат танковете, щото оператора снима друг филм.
Пфууу… то да не я споменаваш тази Горна баня , веднага се стряскат тези с тубите на опашката.
Може да СЕ проверите и вие , …………ако не ви е страх какво ще кажат кръговете !
(Рисковано е като тест за интелигентност!Ако е добро , всички ще разберат ,а инак снишаване !)
Няма, няма …. Не се стряскайте , ние десните , не лъжем и не крадем …))
Те другите…ние не сме такива….
…………………………
PS
Това е последният ми коментар.
Вземат ме в ДПС за дюлгерин.Ще строя мостове , за пълната дифузия на кръговете в единен обединен кръг , до превръщането им в единна мафия !
Цял живот като ахмак опъвам каиша ,държейки под контрол дребната си Ганьова душица , време е дъ съ нъмърдъм и аз в келепира !
Оставям ви в наследство кръговете(да ви отварят очите ) , които направих , преди да се продам !
Те вече не ми трябват, аз съм вътре в тях !
Петата колона в София си е приватизирала читалище “Факел”, където четат лекции прафесари като Стамэн Стамэнов, “енергиен” експерт, а за днес е обявена лекция на праф.Иво Хрыстав на за опасностите от глобализацията.
SMS, браво за правописа на рубладжийските имена! Аз обаче преминах на по-радикална русолюбска. версия, що се отнася до адашите. С образец “Га-га-га-га! – сказал Гитлер Гимлеру” аз скалъпих ыва грыстав №1 (президентския) иыва грыстав №2 (бэсэпаския).
Сега по темата- приятно ме изненада, че книгата на превъзходния немски историк Хаген Шулце, (той почина неотдавна) “Държава и нация в европейската история”. Там той цитира първото преброяване на студентите през 16 век (1526 г.) в Сорбоната. То ясно показва какви са етническите представи на хората от това време- в списъка има гасконци, бретанци, валонци, провансалци, но няма като етническо определение “Французин”! Поляци, италианци, германци, испанци пък са вписани като “римска нация”. Ха де! Това в най-централизираната административно и културно в сравн. с останала Европа още тогава Франция! Какво биха казали по въпроса пишман патриотарите, начело с циркаджията от НИМ? Че българинът е отгледал маймуната, от която е произлязъл човекът, много ясно!
https://www.helikon.bg/books/50/-%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_31366.html
…да добавя липсващото в поста ми,
“че книгата на Хаген Шулце “я има и на български”.
Шапо!
Хайде да се освежим с безсмъртна публицистика, особено актуална днес-когато се активират социалистическите бесове. Видяхте и чухте какво бълваха Йотова и Нинова..
ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ – из “Социализъмът в България”,1887г
Безнравствените подкладки , т. е. социалистите, които ние сме били честити да срещнем в България, презират и се смеят на всеки българин, който се занимава с патриотизъм (узкия) . Въпроси за съединение, за Македония, за конституция, за държавен глава, за българска войска, за разширявание на граници и пр., и пр. за мекеретата на Москва са въпроси за тях отживели, безполезни, па даже и вредителни.Грозната тирания в тяхното отечество Русия така смазала и отхранила тия нещастници ,щото те представят шпионството и хайдутлука на руското правителство спрямо България за социализъм ,а рубладжийството за ,,освобождение на труда,,В нас социалистите са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва. Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия душевно болни хора, за които Отечество не съществува. От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели, да се стреми към запазванието свободата и независимостта на България и да поддържа и насърчава само онова правителство ,което строи и гради Нова България и ония деятели, които са доказали вече своя патриотизъм. А който иска подкладки, освобождение на труд ,мискинлък ,славянство и социализъм, нека иде да продава краставици в Русия на мужиците и бабулите.
Европейска България няма нужда от такива ципори! ,,
ОТ ВИТОША ПО-ВИСОКО…
Не зная дали нещо друго в историята на човечеството е причинило повече мъки и страдания на хората от това налудно пламъче в очите на някои представители на човешкия род, наречено патриотизъм. На пръв поглед изглежда, като че необяснимо как нормални, разумни хора внезапно загубват чувството си за реалност, разсъдливостта си, чувството си за хумор и самокритицизъм, и стават плячка на истинско психо-патологично състояние, което ни отнема естествения контакт със себеподобните, за да им даде в замяна единодушието на стадото.
Нашата махала, нашето село, нашият град, нашата страна, нашата история, нашите плажове, нашите ябълки, нашата армия… са по-силни, по-красиви, по-смислени, по-вкусни, по-богати, по-изключителни, по-храбри от всички други в света.
Като не правя никаква съществена разлика между патриотизъм и шовинизъм, в съвременния им контекст, мисля, че това е трагикомичното противопоставяне на мъничкия „свой“ свят срещу огромния „истински“ свят. Като психология може би това да е продиктувано от душевната необходимост да отдаваме на себе си, и на своето място в живота, по-голямо значение, да търсим някакви източници на себеуважение и пълноценност и да намираме всичко това в произволното ни съпоставяне с другите. В края на краищата грамадното мнозинство от хората на този свят се смятат за щастливи, само когато знаят, че другите са по-нещастни от тях и обратното — чувствуват се нещастни, ако мислят, че другите са по-щастливи.
Обикновено е прието да се казва, че патриотизмът не е нищо друго освен любовта към родината, родния език, история, красоти. И аз ще се съглася, че няма нищо неестествено и лошо в това човек да обича езика, който говори, да обича страната, в която живее, дома, в който се е родил; да уважава рода, от който е произлязъл и да бъде свързан с историята на този род. Разбира се, нека веднага отбележа, че няма нищо неестествено и в обратното, т.е. да не обича нито страната си, нито рода си, нито историята си, нито езика си, за което всеки може да си има своите причини. Но ние не трябва и не можем да отъждествяваме естествената привързаност и любов с патриотизма. Защото тези чувства са дълбоко лични, интимни, те са в сферата на индивидуалната човешка душевност, докато патриотизмът е явление, което принадлежи на площада.
Същата тази любов и привързаност към страна, история и език, напускат интимния си кът в човешката душа в момента, когато се появи съпоставянето или още по-добре — противопоставянето: „Знаете ли ви, кои сме ние?“
При всички случаи патриотизмът винаги е бил израз на комплекс за малоценност, и най-силно е бил изявяван от национални комплекси за малоценност и, може би, в това е неговата масова сила. Нормално патриотите образуват най-единните, силни, устремени, безмозъчни стада, лесно експлоатирани от амбициозни вождове или хитри политици. И затова патриотизмът е онзи дивашки, варварски фактор, допринесъл най-много за противопоставянето на едни народи на други народи, за отчуждаването на едни народи от други народи. Патриотизмът е може би най-силният алкохол за масите, най-опияняващ и вдъхновяващ, и не рядко мъдри и трезви хора са ставали негова жертва, тъкмо защото патриотичното общение въздействува върху инстинктите, върху най-първичните и примитивни човешки усещания, и се противопоставя на разума. Логиката е безпощадна — там където има силен разум — няма патриотизъм, там където разумът отсъствува — патриоти колкото щете.
Чудесно е, че на нашата малка планета историята е оформила толкова много и различни народи, с различни особености. Чудесно е, че на земята се говорят толкова много и различни езици, които звучат като различни чудесни песни. Чудесно е, че различните краища на земята ни предлагат най-различни природни хубости. В последна сметка цялото това многообразие, е пъстротата и богатството на един букет. Ужасното, патриотичното започва от тяхното противопоставяне, което е противопоставянето на един народ на друг народ. И още по-лошото — патриотичната акция на едната страна, предизвиква патриотичната реакция на другата страна. Всички стълкновения са винаги между патриоти. Всеки ще се съгласи, че нито материалните предимства, нито историческите приноси, които различни народи са дали, не им дават абсолютно никакво основание да се смятат за повече от други народи. Произволните обобщения в народностните характеристики, с които всички сме свикнали (като някакъв вид игра на знания), са повече или по-малко неверни, защото всеки, който е пътувал достатъчно из света, е срещнал във всяка страна добри и мили хора, както е срещнал във всяка страна груби и невъзпитани типове, които винаги са патриоти.
Някои полуинтелигентни писатели и полусмахнати общественици свързват патриотизма с чувството за национално достойнство. На мене никога не ми е било ясно какво значи чувство за национално достойнство — може би да реагираш на обидните подмятания на някакъв патриотичен простак или да се разбунтуваш срещу твърдението, че свети Кирил и Методий не са българи? Или, като бай Ганьо, да се удряш в гърдите и да крещиш „Бюлгар“? Може би в известни исторически времена, при известни условия, чувството за национално достойнство да е имало някакво значение, но днес то се явява израз на душевна човешка осакатеност, ако не е плитка политическа игра. Не зная нито един случай, когато човешкото достойнство на един човек да е уронило националното му достойнство, но в замяна на това зная безброй случаи, когато националното достойнство е уронвало човешкото.
Нека хвърлим за момент поглед върху някои характерни черти в психиката на патриота. Както казах вече, това е човешко същество много по-инстинктивно, отколкото разумно, което означава преди всичко отсъствие на жизнен опит и жизнена мъдрост — резултат на беден и ограничен духовен живот. Обикновено патриотът е невежа, а когато е образован, той е типичен полуинтелигент. Той няма навика да разсъждава, да подхвърля на съмнение, на критика, а приема нещата аксиоматично. Обикновено всичките му оценки са в суперлативна форма — най-добро и най-лошо. Поради слабата си способност да разсъждава, е твърде трудно той да бъде убеждаван или разубеждаван. Поради твърде ограничения си личен живот, той намира известна необходимост и компенсация в живота на стадото. Поради липса на уважение към себе си и на сигурност в собствените си познания, той чувствува постоянна нужда от закрила и я намира пак в стадото. Като индивид патриотът е слаб, като част от стадото той е сила. Тъй като дълбоко не вярва в себе си, и е абсолютна жертва на комплекса си за малоценност, патриотът има нужда от някой, който да го води, някой който да направлява живота му, и застава естествено зад някакъв патриотичен вожд. И накрая, може би най-жестокото — като няма смелостта да поеме отговорността за собствените си действия, най-често насочени срещу други хора, като не може да оправдае ужасните и безобразни последици на инстинктивната си дейност, на омразата и насилието, той намира благородното извинение на патриотизма.
От тези набързо нахвърлени щрихи става ясен портретът на патриота и ние виждаме колко далече е той от първоначалната, безобидна любов и привързаност към родина и език. За мен патриотът е потенциален престъпник, а патриотизмът — средство за масово човешко душевно осакатяване.
Затова може би едно от най-големите постижения на съвременното човечество, преди всичко в Европа, като горчива поука от жестокостите на Втората световна война, е приближаването на народи и хора един към друг, създаването на едно младо поколение, за което опиумът на националното чувство свършва с етнографията. И което не смята, че родът, от който иде, превъзхожда другите родове. Като че най-после много хора в Западна Европа проумяха какво са дали на национализма и все по-рядко са ония примитивни същества, които съсредоточават умствената си дейност, за да доказват, че Франция е по-велика страна от Германия или обратното. Едно общо, естествено чувство на интернационална взаимност се просмуква навсякъде на Запад, заличавайки постепенно гранични бариери и национални претенции. Всеизвестно е значението на Общия пазар, на тенденциите за обединяването на Европа и на всички ония нови и чудесни начинания за трайното разрешаване на всички национални противоречия. Дори консерватизма на англичаните, които векове наричаха останалия свят презрително „континента“, се изпари, когато те почукаха на вратата на този континент и чуха приветственото „Влез!“
Като че за всеки здравомислещ човек тук стана ясно, че той не е длъжен да смята града, в който се е родил, непременно за най-хубавия град в света, или езика, който говори, за най-богатия език. Някога Гьоте беше казал: „Моята родина е там, където ми е най-добре.“ И хората виждат сега колко смислени и човешки са думите на великия поет.
Но ако ние можем да се радваме и да приветствуваме този процес в западноевропейските страни, то за най-голяма изненада и съжаление в Източна Европа картинката е коренно различна. Като че умишлено, в противовес на онова, което става в свободния свят, на Изток и особено в страни като България и Съветския съюз, се развихря може би най-крайната националистическа и патриотарска кампания, която сме виждали.
Почти веднага след войната — вероятно сепнат от впечатленията, които руските войници събраха по света, вероятно обезпокоен от потискащото сравнение, което обикновеният русин е направил между сламения покрив на своята неосветена селска къща и цивилизованите красиви домове в Чехия, Унгария, Германия, Австрия и другаде — Сталин започна истински поход за възкресяване на руското национално и патриотично чувство. Мнозина си спомнят как за часове светът узна, че почти всичко значително на нашата планета е било създадено изключително от руснаци или руси, както казват по-старите българи. Оказа се, че първата печатница не е на Гутенберг, а на някакъв неизвестен руски мужик, че законът за съхранение на веществото принадлежи не на Лавоазие, а на Ломоносов, че Маркони откраднал тайните на радиото от Попов и т.н., та чак до шегата, че Адам и Ева са били руси. Една неудържима патриотична вакханалия се разигра по цяла Русия с цел да върне самочувствието на руския народ.
Доколко този Сталинов театър успя, е съвсем друг въпрос. Но когато човек знае, че едно от най-силните оръжия на съветския комунизъм винаги е бил неговият деклариран интернационализъм, не може да не си зададе въпроса — защо се играеше и се играе патриотичната игра? Защо в изкуството дори съветската, комунистическата тема отстъпи мястото си на патриотичната? Спомням си серия от ужасни патриотични филми, като например този за Модест Мусоргски, където знаменитият композитор беше представен в гротескната светлина на кръчмарско патриотче. Или филмите за Римски-Корсаков, за Пушкин, последния филм за Глинка и цял потоп от литература. Защо марксистът-ленинец Сталин се превърна и във вожд на патриотизма? Защо денонощно по съветските радиостанции гърмеше „Широка страна моя родная“ и се появи лозунгът, че комунистът е преди всичко патриот и че интернационалист значи патриот. Защо дори философите — марксисти се заеха да свързват несвързваеми неща и, разбира се, обясниха всичко като необходимост на преходния период? Защо?
Отговорите са много, но като че най-съществен е един от тях. Интернационализмът се оказа неспособен да работи върху низшите човешки инстинкти, защото предполага по-високо интелектуално ниво. Следователно, за да повлияе по най-ефектен начин на полуосакатените, полуграмотните маси, Сталин прибегна до изпитаната магия на патриотизма. Можем да добавим, че съставът на самата комунистическа партия претърпя известна промяна, като мястото на комунистите-революционери, мечтатели за „световната революция“, се зае от обикновени патриотчета, които винаги са образували ядрото на всяка дребнобуржоазна партия. Така Сталин и хората след него вляха прясна, макар и напълно чужда кръв, в изтощеното тяло на съветския комунистически идеал. Близко е до ума, че за характера на съветския режим ограничеността на патриотите е далече по за предпочитане, пред интелекта на интернационалистите. Същевременно съветската пропаганда заклейми неведнъж различни интернационални тенденции като „космополитизъм“, „капиталистическо гражданство на света“ и т.н.
Естествено в България нещата са отражение на онова, което става в Съветския съюз. Все пак, за „честта“ на Вълко Червенков, може да се каже че той провеждаше своеобразна политика — интернационална по отношение на България и патриотична по отношение на Съветския съюз. Той не беше далеч от идеята да обяви България за съветска република и сигурно това щеше да стане, ако не бяха международните съветски интереси. В този период БКП атакуваше остро и непримиримо всяка проява на национално чувство и пробългарски патриотизъм, като смяташе, че това уврежда на верността към Съветите. Същите хора — които днес се бият в гърдите като най-последователни български патриоти, през ден освещават патриотични паметници и произнасят най-пошли свръхпатриотични тиради — преди 20 години не смееха да произнесат думата българин, кръщаваха децата си с руски имена и говореха помежду си на руски език.
Но някъде в началото на 60-те години БКП узря за идеята, че спасението е в патриотизма. И внезапно отвред започнаха декларации: „Ние сме българи.“ Претърпели провал в опита за създаване на комунистически добродетели, основани на интернационализма, стреснати от апатията и безверието на младежта, днешните български идеолози се обърнаха за спасение към старото изпитано оръжие. Така „Интернационалът“, химнът на СССР и „Мила родино“ зазвучаха заедно. Армията от писатели, художници, композитори… се хвърли да разработва патриотични теми във всички посоки, историци се хванаха да откриват нови страници в нашето минало, в казармите отново екна „Велик е нашият войник“ и „Бдинци, лъвове, титани“, презреният от червенковци паметник на Гюро Михайлов отново стана предмет на уважение, а вестниците се пълнеха с най-неокачествими заглавия, пред които дори крайните шовинисти от миналото биха свалили шапки. „Българско значи висококачествено“, „Светът се прекланя пред подвига на българина“, „Българската култура завладя света“, „Българската музика шествува из света“, „България смая света“ и т.н.
И точно както в Съветския съюз, в партията се вля користно или искрено, цялата мътилка на родното патриотарство, за което дори никой не забелязва, че е доста далеч от идеалите на Ленин и Димитър Благоев.
Много по-важно се оказва за момента използуването на патриотизма като средство за отричане на чуждите красоти, чрез превъзнасяне чара на собствената си страна. И така „От Витоша по-високо няма“ не е вече израз на шопска дебелоглавщина, а патриотично чувство, предназначено да охлади желанията на българските граждани да изкачат Алпите или Хималаите. Безспорно българската природа е облагодетелствувана с чудни красоти, но аз не зная една страна в света, която да няма свои собствени красоти. И защо любовта към родната къща трябва да се превръща не само в култ, но и в задължителна омраза към родните къщи на другите?
Когато човек прелиства днешните български вестници, изпитва болезненонеприятното чувство за жестока-примитивна игра, която цели осакатяването на един народ и откъсването му от хуманната общност на съвременното човечество.
Разновидности на дислексията в България има “от време оно”.Томалевски в есе за Св.Княз Борис казва цитирам дословно”Не е проблема дали християнството в България е католицизъм или православие.Проблема е че българина е БЕЗверник.Не става въпрос за неверник – неверието е емоционален,психологически или личностен акт на отричане. БЕЗВЕРИЕТО е съзнателен избор на празнота във вяра; съзнателен избор на липса да вярваш”.
Освен религиозен аспект БЕЗверието е повсеместно и култивирано от 70 години до днес от безродниците-комунистите от БСП,ДПС,НДСВ,ГЕРб (да ме простят останалите мърши от БКП които съм пропуснал).БЕЗверие в духовен (чалгализация),национален и политически(ментета от всякакъв цвят и вид) аспект еманация на което е т.нар. наказателен вот – “Е нема пък да им гласувам”. И това въпреки купоните за храна и 3’000 лв/$ (БСП), милиардите откраднати от нашите джобове(НДСВ и ГЕРБ), проклятието на България по Иван Костов(ДПС) с един общ корен – ДС командвана от КГБ/ФСБ.
Да се счита за закъснял коментар към всички:
1. Убеждаващи ме за “по-малкото зло” което ми прилича да ме убеждават че пиеш ли ракия менте било по-малкото зло отколкото да пиеш водка менте.Е,все си е менте
2.Някакви ментета подскачащи като ощипана гимназистка и тропайки с краче че не им разбирали вкиснатата боза в главата+подскачащи като мулета пред майка си хунвейбини какви сайтове и на какъв език да четем.
Изтъркано клише е, НО сега е “време разделно”. И когато деца и внуци след време питат “Защо?” и “Какво направихте тогава?” отговора с “дислексията” или пък “Малка бях,излъгах се” дано мине и дано можете да гледате деца и внуци в очите
P.S.Хунвейбините,”културни революционери” винаги забравят една стара българска мъдрост: “Заради Илия не мрази Св.Илия”
Но нали е по-лесно да в(т)рещим с Bulgarien uber Alles, буквален превод от Панорама в петък.
Много интересна серия по въпроса https://www.youtube.com/watch?app=desktop&persist_app=1&noapp=1&v=Nosq94oCl_M (ето защо децата трябва да учат английски, за да не им се промиват избирателно мозъците).
Мисля, че всеки трябва да прочете разсъжденията за “Съвременният български патриотизъм”: https://ids777.wordpress.com/%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/ както и другите статии от автора.
За мен определено беше удоволствие!
Паисий пише “История СлавноБългарска”, познайте после кой я прави славяноБългарска 🙂
Без да навлизам в дълбочина, ще отбележа няколко факта които са в противоречие с написаното.
1. Няма никакви архиологически факти доказващи съществуването на каквито и да са славяни.
2. Преди Мауро Орбини няма никакви писания за някакви славяни/освен доказани фалшификации със задна дата/
3. Доказано е , че славянството е руска имперска доктрина за отглеждане на предателско самосъзнание в неруски територии.
4. Т.н. славянски език е старобългарският език. Там където се говори, в различни периоди е имало български държави и впоследствие са се оформили местни „диалекти”- нещо което става пред очите ни с македонският език.
5. Според руски лингвисти/по памет, от „Течна дружба-2”на Иво Инджев / около 65% от руския език са старобългарски думи.
Това го казвам, защото такива са известните на мен ФАКТИ.
И с ясното съзнание, че тогавашните държави/и по форма и по съдържание/нямат нища общо с днешните.
Нито от някакъв „патриотизъм”-нито аз, нито който и да е от съвременниците, е възможно да има някакви заслуги за миналото.
За патриотизма. Умерен патриот съм. Веднъж се усъмних в това, но времето доказа грешката ми. Колчем чуя и прочета нещо лошо за България и българите, сърцето ме стяга! Oсобено, когато е истина. На едно ниво, идентификацията винаги работи. В последното си интервю ИВАН КОСТОВ е казал нещо за ‘патриотизма’ и ”патриотарщината, споделям го напълно.
За история разговарям, но не споря. Причината е загатната в един цитат на Леополд фон Ранке; за съжаление, не откривам оригинала в момента. Звучи горе-долу така: “It is striking how history, when resting on the memory of men, always touches the bounds of mythology.”
До Димитър Симеонов
За древна история много добър е блога на Павел Серафимов “cnarotok”.Там има една стара статия “На лъжата краката са къси” в която става дума за Петър Добрев. В смисъл че Петър Добрев извежда тезата че сме дошли от Иран, а Павел Серафимов извежда тезата ( а и не само той ) че сме автохонтно (местно ) население.
Към клюкар:
Не искам да се меся в спора, но май няма място за спор. Socrates е цитирал разпространеното под руска диктовка мнение за славяните , но акценът му е другаде. Впрочем самият автор на тезата може сам да обясни, ако желае…
О.К
Но според мен, дори не трябва да се цитира разпространеното под руска диктовка мнение за славяните, без ИЗРИЧНО уточнение и опровержение.
Защото поради целенасочено възпитание и образование още от люлката, славянството е закодирано на подсъзнателна и рефлекторно ниво у българина!
И га казвам не от някакъв патриотизъм:” …И само истината ще ни направи свободни…”
@Иво Инджев
О.К
Но според мен, дори не трябва да се цитира разпространеното под руска диктовка мнение за славяните, без ИЗРИЧНО уточнение и опровержение.
Защото поради целенасочено възпитание и образование още от люлката, славянството е закодирано на подсъзнателна и рефлекторно ниво у българина!
И га казвам не от някакъв патриотизъм:” …И само истината ще ни направи свободни…”
Изразявам своето скромно мнение , с което не искам да обвързвам и противопоставям на коментиращите и на Socrates!
И така – Не трябва да смесваме народ и нация. Националните държави се появяват след 18 век . Тогава се формират съвременните НАЦИи и държави. Но народите ,етносите племената са формирани преди хиляди и десетки хиляди години. Те са имали свои собствени езици, обичаи и даже култури, доколкото ги признава съвременната нАука за такива. Имаше изследвания ,че езиците по света намаляват, заедно с народите ,които ги говорят. В света остават все по-малко говорими езици, а населението по света се е увеличило десетки пъти. За това има дрревни езици, които вече никой не говори, а даже не ги изучава – няма келепир в тая работа.
И смятам че проблема не е в народите и НАЦИите, нито в езиците им, а във тяхната същност и общественото, културното и цивилизационното им развитие.
През последните векове са водени много НАЦИоналистически войни между т.нар. “велики сили”. А ,в последният век към тях се присъединиха “малките НАЦИи” с не по-малка ожесточеност от “великите си покровители”. Като само за 20 години през 20 век имаше две световни НАЦИоналистически войни. Последвани от интерНАЦИоналсоциатическата Студена война. След това избухнаха регионалните неоНАЦИоналсоциалистическите войни при разпадането на СФРЮгославия и СССР
И днес неоНАЦИстите от интерНАЦИналсоЧиалистичекият кагебистки бандитустан искат да оправдаят собствената си несъстоятелност и желание за тотална власт, чрез неоНАЦИстките си опити да формират неоНАЦИстки райх, няколко века след формирането европейските и американските НАЦИи, и над 100 години след формирането на малките НАЦИи.
След като не успяха да формират нито руска НАЦИя , нито сАвеЦка НАЦИя през това време.
Предлагам да разгледаме следните „странни” въпроси: 1. От колко време съществува съвременният български народ (етнос)?; 2. Възможно ли е било етно-съзнанието на българския народ през 18 век да е било ромейско?; 3. Защо след това се е развило българско етно-съзнание сред „славяно-езичното” население?” 4. Коя велика сила е имала интерес от развитието на „славяно-българско” етно-съзнание?; 5. Какъв е бил интересът на българския народ от развитието на свое етно-съзнание?
Колкото и да са „странни” подобни въпроси, те заслужават да бъдат обсъдени, тъй като освен, че имат чисто научен смисъл, имат и практическо значение за съвременната ориентация на България в световната политика. В тази връзка, ще се наложи да приложим историческата наука в един по-конкретен вид, наречен историческа социология, https://en.wikipedia.org/wiki/Historical_sociology, която засега е пренебрегвана от повечето руски и български социолози, може би защото обезсмисля тяхната „многовековна дружба”. Че тази наука е пренебрегвана, се вижда от факта, че изразът историческа социология е неоткриваем на български език в интернет, и почти неоткриваем на руски.
Нека сега се опитаме да отговорим на поставените въпроси:
1. От колко време съществува съвременният български народ (етнос)?
Първо следва да изясним научното съдържание на термина народ (етнос). То се различава от това на сходното понятие нация, въпреки, че буквалният смисъл на трите думи е един и същ, съответно на български, гръцки и латински. Като правило, нацията има основен етнос, към който се присъединяват и други етноси, които в последствие могат да се асимилират, интегрират и т.н. Спорен е въпросът, дали етносите са по-древни от нациите. Защото има и нации (римска, старогръцка, макар и изчезнали.), които са по-древни от днешните етноси. Затова на понятието народ (етнос) се отделя особено внимание. Съвременната историческа социология изхожда от определени основни маркери (атрибути, характеристики), които дефинират това понятие. Така например, известният исторически социолог Anthony Smith https://en.wikipedia.org/wiki/Anthony_D._Smith определя 6 колективни характеристики на понятието етнос (народ): 1. Етноним (народностно име); 2. Мит за общ, (най-вече древен) произход (Тук му е мястото да отбележим, че така нареченият примордиализъм приема древния произход за даденост, а не за мит. Това гледище, обаче, се смята за ненаучно); 3. Споделена историческа памет; 4. Специфичен елемент на обща култура (например – общ майчин език, религия или традиция); 5. Определена Родина на общността; (6) Чувство за солидарност в общността.
Тези характеристики са необходими изисквания за етничност (ethnicity) на колективната група (общността) като ЦЯЛО, но не и за етничността на отделни нейни части и членове. Така например, в книгата
https://books.google.bg/books?id=NzFHDAAAQBAJ&pg=PA100&lpg=PA100&dq=formation+of+Bulgarian+ethnicism&source=bl&ots=YN0QrDHRgi&sig=QgWjvmV-ymOQ7jLdDsYPLzfTmhQ&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwj74K7iyYzSAhUD6CwKHSqwBk8Q6AEIKjAB#v=onepage&q=formation%20of%20Bulgarian%20ethnicism&f=false
е разгледан случая с българската общност в Истанбул, за която характеристиките (5) и (6) (както и доброто владеене на общия майчин език) не са изпълнени, но въпреки това, членовете на общността имат българско самосъзнание.
Но ако някой от 6-те атрибута не е изпълнен за ЦЯЛАТА общност, тогава не може да се говори за народ. Така например, в Османската империя е имало различни общности като каракачани, цинцари, гагаузи, арнаути и др., за които не всяка от 6-те характеристика е била изпълнена, поради което те не могат да се разглеждат като народи. За съжаление на нашенските патриоти-многовековници, същото се отнася и за българското население преди Възраждането. Въпреки множеството факти на ендоними (самоназвания) и ендоними (чужди названия), установени от страна на различни пътешественици, изискванията (2), (3), (6) и особено – общият майчин език, си остават неизпълнени. Поради тази причина, няма сериозно научно основание да се твърди, че е съществувал български етнос през 18 век. Това не означава, че е нямало хора, които са се считали за българи. Паисий е бил един такъв и сигурно не е бил сам. Но български народ през 18 век (а и преди това) по смисъла на изискванията (1-6) не е имало. Това не следва да се приема като национално подценяване и повод за „докачение”, тъй като същото се отнася и за почти всички европейски народи. Дори и през критичния 18 век е имало отделни хора (и дори селища) с българско самосъзнание, но от това не следва, че е имало български етнос, удовлетворяващ необходимите изисквания (1-6). Противното, както вече беше отбелязано, се смята за примордиализъм.
Толкова по първия въпрос. Следващият въпрос е:
2. Възможно ли е било етно-съзнанието поне на мнозинството българи през 18 век, да е било ромейско?
За да отговорим правилно на този въпрос, трябва преди всичко да сме наясно, че колективно етносъзнание е едно, а индивидуално – друго. При това, липсата на първото не изключва второто, нито пък наличието на второто гарантира първото. Както вече се каза по-горе, през 18 век е имало и Паисий, и българи, но не е имало български народ, който да се самосъзнава като такъв. Проф. Вера Мутафчиева твърди, че по това време българското самосъзнание е било на изчезване (заради гръкоманията, т.е. РОМЕЙСКОТО етносъзнание, което днес се преоценя като проводник на Европейското (или все едно – Френското) Просвещение http://www.bulgc18.com/occidentalism/Detrez.htm), но преди това (например – 17 век), според Мутафчиева такова етносъзнание е имало. Това едва ли е проява на примордиализъм, но е все пак някаква отстъпка в тази посока. Затова се смята, че твърдението е спорно по смисъла на горе-формулираните изисквания и в контекста на наличните исторически факти. Но дори и през по-ранния 17 век българското етносъзнание да е било по-силно изразено, все пак си остава по-вероятно, през следващия 18 век, предците на днешните българи да са се смятали преди всичко за ромеи.
Отговорите на следващите два въпроса неизбежно са свързани с Русия и другите велики сили:
3. Защо се е развило „славяно-българско” етносъзнание, а не ромейско? и
4. Коя велика сила е имала интерес от развитието на „славяно-българско” етносъзнание?
Руската империя е нямала интерес от установяване на ромейско самосъзнание по днешните български земи. В една по-далечна перспектива, подобно съзнание е заплашвало и Османската империя. И Русия и Турция (а може би и Австро-Унгария) са били заинтересовани от разпокъсването на „рум-миллета” на отделни етноси. Специално Русия, обаче, е имала интерес най-вече от развитие на „славяно-българско” етносъзнание (панславизъм и прочее), в противовес на гръцкото и турското. Така отговорът на въпроса 4. (Русия), води до очевиден отговор и на въпроса 3: Руският панславизъм поне в началото е бил полезен за установяването на българското етносъзнание, което и без друго се е развивало по своя вътрешна необходимост. След това, разбира се, Русия е започнала да вреди, което продължава и до днес.
Последният въпрос е:
5. Какъв е бил интересът на българския народ от развитието на свое етно-съзнание?
Разбира се, че интересът му е бил съвсем естествен и положителен в пълния смисъл на думата. За съжаление, обаче, този интерес се е намирал в обективно противоречие с аналогичните интереси на другите балкански народи, всеки от които е имал също така естественото право да развива собствено етно-съзнание. Получил се е „граматическия” проблем, че в единствено число, патриотизмът е естествена и красива идеология, но в множествено число (патриотизмИ) се превръща в чудовищен проблем. Специално на Балканите, върху този „граматически” проблем са се насложили интересите на имперска Русия и другите велики сили. Резултатите от това наслагване са общоизвестни.
Socrates: “Че тази наука е пренебрегвана, се вижда от факта, че изразът историческа социология е неоткриваем на български език в интернет..”
–
Не съм фен на ‘историческата социология’, но имам страст към фактите:
“Очертания на мълчанието: Историческа социология на колективната памет” – автор Лиляна Деянова, изд. ‘Критика и хуманизъм’, 2009 г.
Лиляна Деянова е професор по ОБЩА И ИСТОРИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ в Катедра „Социология” на СУ „Св. Климент Охридски” – чета го в интернет:
http://www.marginalia.bg/analizi/malchaniyata-v-istoriyata-istoriya-i-istoricheska-sotsiologiya-na-kolektivnata-pamet/
Към EVERYONE ELSE:
Приемам забележката и ви благодаря за информацията. Прочетох и интервюто. Оказа се, че проф. Лиляна Деянова се занимавала с „историческа социология на колективната памет”. Етно-съзнанието е част от колективната памет, но не останах с впечатлението Л.Деянова да се е занимавала и с това. Същностният предмет на историческата социология е развитието на обществата (нации, етноси, племена и пр.) в дълговременен мащаб. Л.Деянова явно е далече от тази същност, което не ме изненадва. Той и проруският проф. Иво Христов се представя за исторически социолог, но досега не съм го чул да каже нещо в подкрепа на украинското етносъзнание, освен това, че било проява на . . . фашизъм. Надявам се, все пак, Л.Деянова да не е от неговото котило.
до EVERYONE ELSE:
Приемам забележката и ви благодаря за информацията.
Обърнете внимание, все пак, че “колективната памет” не съвпада със същностния предмет на историческата социология, който е “историческото развитие на обществата”. Известният проф. Иво Христов (половин украинец) също се представя за исторически социолог, но предпочита да се занимава с политическа история.
В крайна сметка,нито И.Христов, нито Л.Деянова, се занимават ПО СЪЩЕСТВО с историческа социология. За съжаление.
Г-н Инджев,
При мен се получава някакво продължително закъснение с дисплея при натискане на бутона Submit Comment и затова понякога пиша втори коментар, след което се показва и предишния. Не е кой знае какъв проблем, но може би си струва, администраторът да провери системата.
Socrates, oставям критикуването на ‘историческите социолози’ на тях самите. Аз само посочих факта: словосъчетанието го има на български в интернет. Какво пишат И.Христов и Л. Деянова – нямам идея.
Но Вие зачоплихте друг проблем с репликата към Деянова. Разбирането на ‘етно-съзнанието’, което посочихте като значимо за парадигмата ‘историческа социология’, е в теоретичната рамка на разбирането за ‘колективната памет’ и конституиращия общността наратив. Историческото развитие на което и да общество е невъзможно без социобиографична памет. Оттук изследванията върху паметта могат да бъдат от огромна полза за парадигмата, която искрено Ви интересува.
до EVERYONE ELSE:
О.К. Благодаря за отговора!