Аналогия от аналите на “журналистиката” с реална репресия срещу журналист заради зададен въпрос

Скандалът със заплахата на Бетинова Жотева в качеството й на член на СЕМ срещу журналистката Къдринка Къдринова отмина, но ще се запомни с вълната от възмущение, под която се подписаха предимно нейни другарки и другари, доколкото Къдринова е виден представител на русофилщината в българската журналистка.

 

В крайна сметка Бетина Жотева се отказа да защитава незащитимата си позиция и се извини. Къдринова не само не пострада, но и беше героизирана като острие на съпротива срещу властта – доста различен резултат от онзи, при който си загубих работата преди близо 11 години .

Припомням с факсимилиета как в един и същи ден, на 12 октомври 2006 г., най-тиражният вестникарски инстумент на властта “Труд” ми посвети авторски коментар на Валерия Велева на първа страница и не по-малко лъжлива и злобна статия във вътрешността на книжното си тяло. Вместо да проявят нещо като журналистическа солидарност или поне да положат усилие да покажат опит за безпристрастност  Велева и компания се подмазаха на Първанов и “танцуваха на гроба ми”. Зарадваха се, че съм бил бил уволнен основателно по “американските стандарти” ( опровергано от самия Държавен департамент на САЩ по-късно), защото съм бил участвал в “активно мероприятие” .

IMG_6575IMG_6577

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имам и други подобни биографични примери от 1993, 1994-та г, но ще спестя многословието, за да дам думата на друг автор, който написа във в. “Култура” що за (безнаказано ) безобразие беше репресията срещу моя милост, за която никой така и не се извини .

Култура – Брой 36 (2430), 20 октомври 2006

bTV. Провалът

Миналата седмица в тази рубрика ставаше дума за желанието на bTV да бъде обществената телевизия на България и за неумелия начин, по който се опитва да изпълни своето желание. Тогава предаването ‛В десетката“ още се излъчваше по bTV и то беше едно от основанията за надеждата, че все пак първата българска частна телевизия има ресурс да се въплъти и в първата българска обществена телевизия. Днес вече тази надежда е мъртва – bTV, за жалост, се превърна в поредното доказателство за зависимостта на българските медии от политически и корпоративни интереси; превърна се в поредното доказателство за тяхната несвобода. С уволняването (или, както предпочитат да евфемизират от ръководството на телевизията – освобождаването) на Иво Инджев Албърт Парсънс и Люба Ризова демонстрираха не спазване на правилата, а страх от властта. Голям страх. Но нека изясним.

Първо, Иво Инджев беше освободен заради нещо, което навсякъде по света минава за най-нормалното журналистическо действие – задаването на въпрос/и. С всички уточнения, изисквани от точно този въпрос: че е от анонимен източник, че е изпратен на имейл-адреса на предаването, че журналистът не се ангажира с неговата истиност, а с неговото изясняване. След като се разбра, че източник е същият ‛Джеймс Бонд“, пуснал в публичното пространство партенката за ‛агент ‛Виктор“, предположението за лъжа и манипулация се усилва, но нали за това все пак е необходимо въпросът да бъде зададен?! И след като е сторено, да се уволнява задалият въпроса – няма такива правила никъде по света, а ако има в bTV – жалко за bTV. Прочее, по същата логика Тошо Тошев отдавна трябва да е наритан от ‛Труд“ заради ‛агент ‛Виктор“, да не говорим за Николай Бареков, който в ‛Тази сутрин“ посвети към 4-5 предавания на тоя прословут ‛агент“.

Второ, не е важно вече има или няма мезонет за 100 000 евро Георги Първанов, подарен му от Петър Манджуков. Вече е важен фактът, че един журналист беше санкциониран заради това, че е задал такъв въпрос. Оттук насетне можем само да гадаем: дали Прессекретариатът на Президенството в лицето на Бойка Башлиева е оказал натиск да бъде скастрен Иво Инджев, или скастрянето му е самоинициатива на шефовете на bTV? Но и в единия, и в другия случай е ясно: властта притежава лостове да се намесва в управлението на една телевизия (а случаят е още по-тежък, защото става дума за най-голямата българска частна телевизия) и тези лостове вероятно са или влезли в употреба, за да се санкционира непослушният журналист, или са влизали някога в употреба поради същата или по друга някаква причина. Изводът и в двата случая е: властта продължава да манипулира телевизиите, ‛червените“ и други партийни мобифони не престават да звънят, а телевизионните ръководства треперят от страх да не настъпят някое временно величие по мазола. Което значи, че четвъртата власт в България не е никаква четвърта власт, а само се озърта на четири.

Трето, разпокъсаността на медийната гилдия в България. Българската медийна коалиция излезе с декларация срещу освобождаването на Иво Инджев, доц. Весела Табакова от Комисията за етика в електронните медии пространно, надълго и нашироко, с най-големи подробности обясни, че такова нещо като нарушаване на етичните журналистически норми в случая няма и няма как да има. Обаче! Обаче в. ‛Труд“ скочи като един Саша Матросов да брани уязвимата позиция на ръководството на bTV, а Валерия Велева чак провидя в действията му ‛американски стандарти“. Но защо, след като е толкова чуствителна тя към спазването на тия ‛американски стандарти“, не си подаде преди време оставката от вестника, в който работи, заради това, че в случая с ‛агент ‛Виктор“ той ги престъпи драстично? Ясно е: никакви стандарти не ги друсат ни ‛Труд“, ни Валерия Велева, а корпоративни и партийни интереси. Което е поредно доказателство, че в България медиите не са независими, а са обвързани в тесни, нерегламентирани, дори мерзки връзки с властта и капитала; и тези връзки предопределят тяхната т.нар. ‛редакционна политика“. Подменяйки по този начин истината с интереса на своите ментори и спонсори.

Четвърто, учудва готовността на доскорошните колеги на Иво Инджев да скъсат с него, преодолявайки всякакви граници на съпричастност и прогонвайки далеч от себе си усещането за несправедливост (а ако нямат такова усещане – нещата в журналистиката ни наистина са много печални). Николай Бареков – дали доброволно, дали под натиск, но веднага се появи на екран в часа 10.30, неделя, 15 октомври 2006, сякаш нищо с неговия колега в телевизията, в която работи, не се е случило. Ни лук ял, ни лук мирисал. И ако не беше Кирил Маричков да каже, че ситуацията всъщност не е нормална, а е ненормална, Бареков щеше да си се отцепи в разговори със социолози и други, все едно няма нищо. Това също е странно, поне за мен: онези, които уж са призвани да сформират националната общност и да бранят обществения интерес, нямат никакви рецептори за общност. И може би това е една от причините за доста хилавото състояние на българската журналистика.

Уволнението на Иво Инджев е провал. Но това е провал не единствено на bTV, макар нейният да е най-голям; провал е на цялата медийна гилдия и на цялото българско общество. За пореден път гилдията показа, че се ръководи от интереси, твърде различни от интересите на обществото; обществото пък показа, че не му пука от несправедливостта. Но докато тук справедливост означава само за мене си, а несправедливостта към другия е сляпо петно, дотогава ще се лутаме – слепи и глухи – в търсене на онова, което можем да имаме само с един достоен акт:

Да осъждаме винаги и навсякъде, независимо от пристрастията си, несправедливостта.

Митко Новков

14 мнения за “Аналогия от аналите на “журналистиката” с реална репресия срещу журналист заради зададен въпрос”

  1. Да, да това беше началото на олигархическият погром над ЖУРНАЛИСТИКАТА и тя стана “джурналистика”.

  2. О, така приятно бях затворила страницата на тази духовна дрипа мадам В., дето мнението й се върти с интересите й, а проблемите си ги решава предимно вагинално. Журналистическа отрепка. Фактът с уволнението на Иво Инджев си беше доказателство за истината за Гоце, но свалянето от ефир на хубавото предаване е голямо лишение за нас и още се надяваме да дочакаме отново предаване на Иво Инджев.

  3. Г-н Инджев,
    Чест ,почитания и най-добри пожелания!
    И моето най -искрено уважение и възхищение!
    Нищо няма да коментирам!
    Само ще разкажа една легенда.
    …Диоген си берял от бурените край пътя диво зеле.
    Някакъв богаташ минавал със свитата си по пътя. Един от робите поизостанал от другите и се подиграл на Диоген:” Уж си много умен! А стигна до там, че да ядеш диво зеле!”
    Диоген му отвърнал:” Защото се научих да ям диво зеле, затова не съм роб! И за това мога да си позволя да говоря ИСТИНАТА!”…
    Та всичките тези дЖурналисти- помияри и лакеи ще си заминат като „катър без история”!
    Е, не чак колкото Диоген, но съм сигурен, че Вие ще се помните много дълго и след като вече Ви няма!
    И НЯКОИ от вашите БИСЕРИ, статии-есета-коментари /дори формата им е особена и НОВАТОРСКА/, ще се помнят и изучават . Е не чак като баладата на Ботев, част от която е изписана със ЗЛАТНИ БУКВИ в Сорбоната.
    Още веднъж , моето най -искрено уважение и възхищение!
    От Клюкар.

  4. В бързината пропуснах да напиша, че тоалетната хартия с марка “Волен Сидеров” е N-та употреба: визията и уханието не са сред най-добрите страни на въпросната марка.

  5. Каквото и да напише човек по темата,няма да сбърка като обобщи,че БГ журналистика(смазки изключения)
    е огледален образ на демокрацията ни.

  6. Чест и почитания,
    Свободата на словото е един от най-големите проблеми на българското общество и Иво Инджев е сред малкото които си позволяват да говорят истината и да отварят дебат по този и много други въпроси.
    А в нашия обществен живот няма дебати. Няма дебат по въпроса с корупцията, няма дебат по въпроса със съдебната система, няма дебат по демографския проблем, няма дебат по руската зависимост на журналисти, медии и политици и български президенти.

  7. Иво, повечето от събитията, припомнени тук, ги бях забравила, но защо си пропуснал Люба Кулезич (ЛК), не вярвам да си забравил какво слово ти посвети тя по TV7. Сега тя води предаване “Честно казано” по BiT, която пък била собственост на българи в Америка. Питам се дали ще те покани Люба Кулезич в предаването си “Честно казано” и ако те покани, дали ще отидеш?
    Надявам се някой да намери видеото с коментарите на ЛК за Иво Инджев, да си поопресним паметта.
    Иначе не е само bTV нереализирала се обществена телевизия. Струва ми се, че сега се опитват с новата програмна схема на BiT да поизперат малко имиджа като пуснаха на екран нови, доста разголени амазонки. Но си мисля, че няма как да им се получи, щом казаното от/при ЛК е критерий за истината.
    Благодаря още веднъж за припомнянето. Нещата трябва да се припомнят, защото забравяме.
    Да ти е яка клавиатурата и пожелавам на всички едно синьо лято.

  8. С тия апартаменти сякаш държат в зависимост основните пионки в България. Защо ли Биволъ пише за някакви си апартаменти на младата кандидатка за еврокомисар Габриел.

  9. Поклон Иво! Чест е за мен да влизам във Вашия блог!

  10. @СИЯ
    Благоваря Ви за приложения клип, който ни доказва за сетен път, как медиините проститутки, по инициатива на които е инсцениран “другарскя съд” НАРУШАВАТ етичния кодекс на журналиста, в което обвиняват и наказват професионалният и талантлив журналист Иво Инджев!!?? Осъждат неговите дейстния и поведение в негово отсъствие (в което го обвиняват спрямо “резидента” Гоце)! Когато по телефона, той се опита да защити тезата си, всичката тази “глутница”, заедно с водещия Дудуков, го репликираха и прекъсваха постоянно и преждевременно прекратиха неговите защитни слова! Кажете ми, кой сега нарушава етичните правила и норми на журналистиката (ако това са журналисти, а не лица от публичен дом-меко казано)??? 🙂

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.