“С речта си Доналд Туск спечели завинаги сърцата на българите”, заяви днес в интервю за Нова телевизия министърът на външните работи Екатерина Захариева и…”позна”.
Ако Туск беше поставил акцента върху ръста на доходите в България след присъединяването към ЕС – или върху тяхното увеличение през миналата година с 14 процента ( както направи в интервюто си Захариева), най-малко половината български зрители и слушатели просто щяха да го пратят по дяволите.
Справедливо или не спрямо фактите и цифрите, но такова е отношението на българите към икономическото развитие на страната, съотнесено към личния им джоб. Защото не се сравняваме с България от 2006-та, а с Германия или Великобритания през 2018-та. Няма как в рамките на такова сравнение да не “открием” колко продължаваме да сме изостанали.
Друг е въпросът, че в резултат на умората от борбата срещу посткомунистическата пропаганда, жилава и нахална като руска мечка, пусната да вършее в предния ни двор, все по-малко българи правят връзка между отдалечаващото се минало на комунизма и днешната ни неспособност да догоним ефективно и в рамките на собствения ни живот по жизнен стандарт високоскоростните локомотиви на европейския влак, към който се прикачихме като последен вагон.
Уловката е в това, че вагонът крета с приблизително същата скорост като локомотива, а би трябвало да развие паралелно двойно и тройно по-висок икономически ръст, за да могат пътниците да придобият качеството на живот на пътуващите в първа класа в първите вагони. Но в държава, в която се краде толкова наедро, колкото масово се крадеше на дребно при социализма ( т.е. по навик), това няма как да стане – ако и начело на крадливата ситуация да стои пазвантинът Борисов, който може и да може да уплаши с вида си всеки древен тракиец ( по думите на Туск), но прилича много повече на съучастник, отколкото на противник на голямото крадене.
Само от приличие възпитаните европейци наричат голямото крадене у нас “корупция”. Но ние си знаем, че става дума за раздаване на порциите от върха на пирамидата, за което фараонът няма как да бъде невинен наблюдател. Вместо да носи отговорност и да си плати политическата цена за зрелищното си върховно (съу)частие в този процес, той получава подкрепа от достатъчно поданици, съгласни да ги управлява по този начин само и само да не стане по-зле – с което го крепят на върха.
Всичко това се вижда кристално ясно и от Брюксел, но по липса на друг български гръб, който да тупат бащински, окуражават кондуктора на нашия последен вагон. Доволни са, че все пак не дерайлираме като Великобритания или не се клатим сепаратистки като Каталуния. Влачим си се по коловоза и не създаваме проблеми на пируващите в първа класа, които ни се отплащат с признание за това колко сме древни, колко сме Спартак, Стойчков и … Борисов.
В този смисъл Екатерина Захариева наистина “позна”: думи като маниста изскочиха от устата на Туск и зарадваха сърцата на аборигените,” друг път невидели” ( по Вазов) европейци да говорят врели-некипели (за приемствеността между траките и Борисов).
Трябва да призная в същото време, че Туск е първият представител на Запада(?), който се обръща към нас по …руски маниер. Демонстрира пълен отказ от западния прагматизъм в изтъкването на материалните предимства на западния свят, признати де факто и от най-блеещия русофил у нас, “принуден” да живее сред западните предмети, както и самите руснаци, неспособни да предложат тяхна алтернатива.
Ето защо, учейки се от руския подход в битката за влияние в България, Туск извади историческата баданарка и хубавичко лакира посланието си, което ние приехме със сърцата си. Факт!
Само Бил Клинтън, който пя с множеството на площада край руската катедрала “Александър Невски” на 22 ноември 1999 г. ( две години след посткомунистически колапс на българската икономика), беше успявал да постигне подобен успех на емоционално ниво. ( на снимката : Клинтън аплодира двата химна, изпълнени акапелно от оперната певица Росица Павлова, бъдещата госпожа Инджева)
Предполагам, че руските наблюдатели на този феноменален успех на европейския началник си гризат ноктите завистливо и ще вдигнат мизата при първа възможност в битката за българските сърца на терена на същия фриволен прочит на историята ( на друг нямат шанс в битката за сърцата ни).
“Боят настана, тупат сърца ни…”
…ето ги близо наште душмани…
Та, кои са “душманите” на българите. Въпрос за милиард евро. Защото, знаем ли ги, лесно разпознаваме приятелите си. Само дето в главата на средностатистическият нашенец е пълна каша. Докога?
За пропусналите снощи изявата на Иво ето линк. Накрая е.
https://www.arte.tv/fr/videos/079056-010-A/arte-journal/
И пак по инициативата на СИЯ “Левче за Иво”.
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
А руснаците съвсем сериозно ще възраждат крепостничеството, даже започнали да употребяват в ежедневието си специфични за средновековието думи като “холоп”(роб, крепостен)и “люди царские” (господарските хора).
В новото средновековие (евразийството), според Дугин, в Русия щяло да се върне средновековното социално устройство, щяла да бъде възстановена империята, а православната църква щяла да получи контрол над образованието и културата.
На руснците определено им харесва идеята за възраждането на крепостничеството, защото виждат себе си като новите “опричници”, господари, а “холопите” са народите в окупиранитe територии. Нас сигурно ни виждат като “болгарские холопи”, ще има “молдовские холопи”, “украинские холопи”, “грузинские холопи” и т.н.
http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/srednovekovnite-mechti-na-putin-ili-zashto-rusiya-vazkresyava-ivan-grozni
В битката за сърцата на българите руснаците са като фокусници, демонстрират висша форма на пилотаж. С думи като “кирилицата, която е дошла от македонската земя”, “съветската армия, която е спасила българските евреи” и публичната констатация, че “вече са изкупили половината България”, все едно казват на конкуренцията: Как ще ни стигнете? Вижте! Можем да го управляваме “велосипеда” на бъгаро-съветската дружба без ръце, с вързани очи, даже без крака, защото така сме ги препрограмирали българите през последните 140 години те САМИ да се управляват правилно – русофилски патрЕотично!
Прекрасен текст.Подкрепих го с СМС.Направете и вие същото.
Изгледах вклюването на Иво по френския АRTE journal с надежда, но и със съжаление, защото в толкова малко време не е възможно да се разкаже и покаже какво става в “европейска” България. Би трябвало да се реализира поредица от поне стотина части по райони и теми, за да добият европейците реална представа за мащабите на неудържимото нахлуване и постепенно поглъщане на българската държава от студенокръвната имперска руска боа.
Тенденциозно беше и представянето на “безобидното” семейство руски пенсионери в Поморие, което говореше стриктно по спуснатите им (преди заселването в България) опорни точки, че са дошли тук, защото имали общ (славянски) произход с българите, говорели близък славянски език, споделяли една вяра и най-вече им повярвах, когато декларираха без да ги питат, че “не се интерсували от политика” при положение, че организираното им заселване у нас е следствие точно на целенасочена, колонизаторска политика на държавата ИМ.
Господин Инджев, други медии ви плагиатстват. На доста места се появиха сравнения на речите на Туск тук и в Естония! Вие обаче пръв обърнахте внимание, но никъде няма линк към вашата статия.
Към Стоян:
Най-коректно са ме цитирали в Медиапул. Както и Клуб Z…
Има такива, които са си приписали моя превод ( като за автентичност са добавили от себе си превод на последния абзац от речта на Туск, игнориран от мен поради факта, че той не говори нищо на българската публика), а има и други, които са направили свой превод ( след моята публикация по темата – радвам се, че съм им дал идеята)…
Направо се чудя що са стръв и ревност е това да не признаеш чуждата находка и да се опитваш да я представиш за своя. А после се чудим защо все нещо не ни се получава единството. След като на такова ниво не можем да преглътнем егото си, какво остава за политиците, партиите и прочее…
Сега, като прочетох и статията ви “Руската ревност веднага роди фалшива новина за Туск като за българска консумация”, си мисля че може би използват сравнението с естонската реч за да смекчат ефекта на речта на Туск в България. Разбира се не това беше целта на вашето сравнение и за това не върви да ви цитира. Интересното е, че Туск се хареса най-много на ГЕРБери, патриоти и други русофили. Мои познати, откровени любители на всичко руско, първи качиха “българската” реч на своите страници във “Фейсбук”
Респект на Стопанина и благодарности на колегата G.NIKOLOV за линковете. За жалост единият вече е “счупен”, вторият “забранен в нашата локация”, а третият е овърфишнат, тоест се зарежда отчайващо бавно, та желаещия да го види да изгуби търпение. В Олгино не си губят времето, види се.
Пуста политическа коректност, вместо двойката сАвеЦки пенсионери, от които мъжът със сигурност военен или от ОНИЯ служби (само такива получаваха преференциални банкови кредити и гратисен период за покупка на “недвижимост в Булгарии”), да бяха поканили французите днешните областни управители на София, атакистки хардлайнери, полуграмотни шпицкомандаджии на фюрера сидоров – николай пехливанов и илиан тодоров. Ама от вретето, когато ходеха увити в бяло-синьо-красния рАЗИЯтски парцал и с якенца с надписи “СССР”! Да се види какви “европейци” са ни начело!
Впрочем, да не ги клеветя на неграмотност, може и да са си купили вече дипломи, цените в ЮЗУ, БСУ и Пернишкия вече са паднали до само 1,200 инфлационни лв за докторска и 900 за бакалавърска. Че ще ме изправят пред независимата, обективнао и безпристрастна Темида на Задунайския Милиционеристан, та ще ми писнат ушите…
От яд и бързане пропуснах нещо, което шета из форумите от миналата година относно като какви рАЗИЯтски богатири въртят бизнес из Задунайския Милиционеристан на бойка барисав, особено в рАЗИЯтския анклав в Паморие. Добавям само, че освен със зловещия си и унил вид на рАЗИЯтското гето “Малая Мацква” се прочу и с това, че за построяването му бе пресушена част от езерото с лековита кал, което влизаше директно в санаториума. Кой даде ОВОС и разреши това престъпление, историята мълчи, а матряла не пита.
Следва текстът за сАвеЦкия и рАЗИЯтски павиан Бородой, военно-престъпник, забранен да влиза в ред евродържави, но въртящ без проблеми бизнес в Милиционеристанията:
“Шефът на Донбас строи само за руснаци, пише на 13.08.2014 01:08 МАРИЯ АТАНАСОВА на сайта ФЛАГМАН. “Ако купувате апартамент, да знаете, че с българи не работим, а само за руския пазар”.С тези думи ни посреща служителка в офиса на строителната фирма на бившия премиер на бандитите от отцепилата се от Украйна проруска “Донецка народна република” Александър Бородай в Поморие.”Да, тук е офисът на фирмата. Какво искате”, отговаря една от служителките. Въпросът ни къде е Александър Бородай и как можем да се свържем с него предизвиква видимо напрежение в офиса. Името му като собственик очевидно не е тайна за никого във фирмата. “Бородай го няма тук. В Русия е. Не знаем дали е идвал скоро, питайте управителката. Само тя поддържа връзка с него”,
казват служителките.
Управителката Юлия Георгиева пък изведнъж категорично отрича да познава Бородай.
“Такъв човек не познавам. Собствениците на фирмата са други, има ги в търговския регистър.Нямам представа защо служителите са ви казали друго”, отсича Георгиева. След това обаче променя версията си и си спомня за Бородай. “Този човек ни беше само клиент. Купи си няколко апартамента в една наша сграда. Но аз дори не съм го виждала,защото сделките бяха сключени с негов пълномощник”, каза Георгиева.
Всъщност в Поморие няма човек, който да не е чувал за Александър Юриевич Бородай. Местните хора го знаят по име като собственик на мощната “Болгарстройгруп”. Никой обаче не подозира, че всъщност строителният бос и “премиерът” на терористите от “Донбаската народна република” са едно и също лице.
Купувачите на апартаментите са много интересни. Според официалните регистри Бородай е собственик на апартамент в Поморие, който се намира на ул. “Софроний Врачански” 4, вх.1, ет.З, ап.17, току до офисите на фирмата. Уличката е малка пресечка на главната транспортна артерия “Проф.Парашкев Стоянов”, от която започва руското гето “Малката Москва”. Кооперацията на Бородай е една от най-луксозните в района, а точно пред нея са засадени две липи за разкош (иначе атмосферата, въпреки скъпарските строителни материали е като в панелките на “Столипиново” или “Аспарухово”. Сградата си има и име-“Парус”. Построена е от “Болгарстройгруп”. На партерните етажи преди време е имало ресторант и магазини, но в момента всички помещения са под ключ, а на витрините стоят обяви за наем и продажба. В сградата, където е апартаментът
на Бородай, не се влиза свободно. Входната врата е под ключ, вероятно има монтирани и дискретни видеокамери.
Засичаме възрастна рускиня, която казва, че не познава Бородай и бързо се скрива. Млада двойка руснаци пък “не помнят” от кого са купили жилището си. И тримата обаче видимо се изнервят при споменаването на Бородай” (направо се нас.рат от страх, щото отстрел – б.а).”
Респект!
PS илиан сашов тодоров се оказа “магистър по икономика” и по “национална сигурност и отбрана” – Господ да ни е на помощ. А според некои публикации в Мигнюз и др, и любител на чужди булки. Мейд ин Атака, супер качество! Добре, че 2 февруари иде!!!
Поздравления за проницателното заглавие, както и за цялата статия!
Да се надяваме, все пак, че “българските сърца” поддали се на евтината заигравка на Туск, не са прекалено много. Дано има и хора, които да разбират, че и мотото на БГ-председателството “Съединението прави силата” (United we stand strong?!) няма нищо общо с ценностите на ЕС. “Силата” може да е ценност за Евразийския съюз (военна, ядрена, ретроградна и пр.), но не и за ЕС, който се гради на коренно противоположни принципи – мир, свобода, просвета, благоденствие, култура, толерантност, хуманизъм и т.н.
Още Чърчил обръща внимание в прочутата си реч във Фултън, че Изтокът уважава преди всичко материалната сила и презира слабостта. Добре ни е познавал, след като и днес една източно-европейска членка на ЕС си позволява да издигне един остарял националистичен лозунг от 19 век като мото на своето председателство.
Така и не им стигна въображението на герберите и техните ортаци, да допуснат, че да се говори за “сила” в европейски контекст е крайно неуместно и дори противопоказно. Че дори и техният задочен приятел Путин избягва да използва този термин на международната сцена и предпочита да го употребява само за вътрешно-политическа консумация.
Общо взето, очерта се поредното “оливане” на международно равнище, този път – от самото начало. И славно минало и много яки! Ашколсун!