В чакалнята на зъболекарския кабинет, където заведох вчера двете ми дъщери, се разигра интересен сюжет с участието и по инициатива на рускиня, живееща от 20 години в България по нейните думи. Била удивена да види на живо “най-големия русофоб” в България. Приех титлата за съмнителен комплимент със забележката, че този етикет у нас се лепи от гузните русофили на несъгласните с тях българи и тя се съгласи, че всеки има право на мнение. Лично тя ме слушала с голям интерес ( и дори с уважение?!), защото говоря много умно и с факти, а не с обиди и епитети. Пък и всички сме хора- ето на, довел съм децата си на зъболекар ( сякаш това е подвиг, какъвто не се очаква да извърши един “русофоб”, почти човекоядец).
Разговорът ни тръгна от желанието й да се снимаме с нейния телефон, за да учуди всички в своя профил във Фейсбук. За да ме “склони” към подобен жест, жената опита още няколко похвали по мой адрес ( в стил “май не си толкова страшен”), но най-вече ме разсмя с констатацията си, че съм много висок, поради което настоя да се снимаме седнали. Аз пък й предложих да приклекна както подмазвачите на Путин при постановките в негово присъствие по време на снимка.
Покрай съгласието, че имам право да не харесвам руската политика ( и нейната констатация, че Путин наистина е “карлик”, т.е. джудже) стопихме напълно ледовете, заровени в самия термин “русофоб”, който тя упорито използваше въпреки всичко по мой адрес. “Моля ви да ме снимате с най-големия русофоб “, обърна се тя към появилия се от съседния кабинет лекар, който ме погледна смутено- един вид очакваше да види реакцията ми на абсурдната комбинация между комплимента и обидата. Медицинската му сестра си предложи услугите във възцарилата се неловка пауза и свърши работата по снимането ( очаквайте евентуално тиражиране).
Рускинята, чиито 4 деца са пръснати по света ( а един от синовете й загинал в Афганистан по съветско време) се изповяда в любов към България, където е избрала да остане да живее въпреки обстоятелството, че българският й съпруг , бивш гурбетчия в Коми, е починал междувременно. “Щях ли да стоя тук ако не ми харесва”, риторично попита тя сякаш се оправдаваше. Нямаше нужда да се съгласявам с очевидния факт.
Разделихме се със същата любезност, с която започнахме разговора, но остава въпросът какво точно се случва в “загадъчната руска душа”, настанила се в България по любов, която обаче не може да се отърве от клишетата на омразата дори в случай, когато се опитва да се хареса на един български “русофоб”. Не е точно като “война и мир” в душата й, но си е мъка…
Страхотен разказ кат за учебник и по литература и по история, две в едно, за “загадъчната руска душа”. И същевременно, както и да го тълкувам, голямо признание за Иво.
Чакаме с нетърпение снимката. Даже съм склонен да му се “разсърдя” за малко де, ако не я тиражира.
По инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
И най-актуалното за ДНЕС.
По делото РУБЛОФИЛА илиян тодоров срещу БЪЛГАРОФИЛА ИВО ИНДЖЕВ пълните координати:
Софийски Районен Съд-Наказателно отделение, адрес бул “Скобелев” 23, ндчх 17036, 7-ми февруари от 14,30часа, 109-ти състав, съдия Славчев в 16-та зала.
Всички съблогари и читатели които имат възможност нека подкрепят Стопанинът на БЛОГА НИ с присъствие. Очаква се И “агитка” на атакистите. Не се поддавайте на провокации.
Снимката е добра, макар малка. Може да се уголеми с Ctrl+ и тогава се вижда ясно как младежа точно до путин е приклекнал, придърпван надолу от достолепната дама в зелено до него – тя изглежда е преценила, че никой не трябва да бъде по-висок от президенто, особено голобрадо 15-годишно хлапе.
“Загадъчната руска душа” е тюрлюгювеч от невероятен мързел, безкрайна неосведоменост, космическо чувство за имперкост, накиснато в тонове водка, а в последно време поради липса на денежни хартийки – в препарати за миене на интимни части.
Не вярвайте на подмазването на сибирските “данайци”!
Когато са поединично и се чувстват слаби, руските “данайци” любезничат, правят “мили очи” и са по-католици от папата, по-българи от българите.
Но нещата рязко се променят, ако са в глутница или в многохилядна орда, както допуснахме да е по Черноморието ни. Тогава изведнъж се превръщат в нахални и жестоки примати, които без никакви задръжки изяждат или прогонват околните, защото “не са наши”. И тъй като ние, българите, не сме от техните…. лошо ни се пише! Така че най-мъдро е да не приемаме дарове от сибирски “данайци”, да не се унижаваме с любезности, да не сваляме гарда и винаги да ги държим на санитарно разстояние от всякаква власт, поне 2-3 поколения напред, докато “се разреди” окупационният им нагон, резултат от болшевишкото им “патриотично” възпитание!
Za syjalenie moga samo misleno da sym s vas dnes, g-n Indjev.
Pojelavam vi pylen uspeh na deloto sre6tu rubladjijata!
Тя нашата работа стана като по Оруел.
Русофобите са русофили и обратното.
Аз съм русофоб защото ненавиждам режима на путин и русофил понеже ми е гадно за руските хора превръщани в зомбита.
Г-н Инджев,
Не знам дали следите предаването”Денят” на Веселин Дремджиев по ТВ1 и ТВ+ ,но от известно време започна цензурирането му до снощи.Отначало започнаха да го заглушават с музика,след това да излъчваха стари предавания.На въпросите ми към главния редактор на предаването и програмния редактор на ТВ1 Олга Бузина отговорът беше,че не знаят нищо и,че предаването се излъчва “на живо”.Струва ми се,че всичко това се прави,защото г-н Дремджиев много често остро поставя въпросът за хибридната война на Русия към събеседдниците си.Не отминава и подмазвачеството на нашия премиер.Ръката на цензурата в България е навсякъде!Ужас!
Между другото може да има и друга хипотеза за снимката – ученикът да не иска да скрива хората зад себе си.
Казвам го като човек, който в повечето от случаите в бил по-висок от околните и на групови снимки винаги гледам да съм на задните редове, защото иначе се чувствам неудобно от хората зад мен.
Разбита се, като имаме предвид руската народопсихологие, това може би не е същинската причина.
Г-н Инджев,Вие сте роден дипломат!Аз не мога да ги изтърпя така.В училището,в което ходя всяка седмица има доста руснаци,но имам непоносимост към тях.
Честно, аз не бих дал на такава жена да ме снима и в същото време да повтаря русофоб, въпреки ясното уточнение, че е налице несъгласие с конкретна политика. Тя е рязко враждебна и в същото време вярва, че може да и се върже някой.
А малката подробност с приклякането е толкова хубав образ на българския русофил, че е просто брилянтна. Тази отрова не е заслужавала въобще диалог, защото се проявява през цялото време като провокатор.
В Русе има паметник на съветския войн, който също заслужава почтено отношение, а не само този в София.
Много хубаво го е написал Илия Бешков:
“Не е необходимо сравнението между българина и русина, ако не беше създадена необходимостта да „станем едно“. Не бива да се отрича разликата поначало. Русинът обитава огромно земно пространство, което той не успява да насели и да овладее – то доминира над него. Оттук идва първото чувство на подчиненост. Един огромен труп, който търси за своята неограниченост (пространственост) една глава, която да координира действията и движенията му, за да ги доведе до какъвто и да е порядък, подобен на човешкия. И ако тази глава е в Кремъл, той я приема за своя, каквато и да е тя. Какво би правил този огромен труп без глава? Съвсем основателен страх, тъй като не са достатъчни костният и мускулният мозък, за да гарантират безопасното съществуване на това живо туловище. Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. И естествено, най-много се хвали с нея, не познава и не признава друга, боготвори я и задължава всички хора към това. Русинът е дълбоко и абсолютно невярващ – в нищо невярващ, защото е дълбоко опорочен. Неосъзнал и непознал себе си, той непрекъснато лъже, лъже без мярка и без полза, защото не знае какво му е потребно, нито за какво е нужен на другите. Той убива, плаче, моли се и краде едновременно само за да не пропусне едно от тези неща, за да не изглежда недостатъчен, непълен човек. Порочен и не вярващ, той е в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство.
Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света. Бои ли се русинът от света? Не, но той съзнава, че е ненавистен, непоносим или в най-добрия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете. Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията.
„Православна“ Русия води единадесет „освободителни“ войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя – това правоверно православие бе заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови „освободителни“ войни срещу България, Полша, Турция… и целия свят. Христос бе заменен със Сталин (досега успешно!). Иконките под ризите на мужика са заменени със Сталин, без да се е извършила някаква промяна в мозъка му. Църквите са пълни с „богомолци“ и всички те любят всеотдайно своя вожд и баща на човечеството, който е първият, откритият и най-ожесточеният хулител на Бога и Христа. Това би могло да се дължи на едно разюздано свободомислие, ако русинът можеше да мисли, но той е негоден за мислене – този процес за него е приключен или не е започнал.”
Откъс от личния му дневник, „Черната тетрадка“
http://www.ploshtadslaveikov.com/iliya-beshkov-nyama-po-zloveshto-ot-tova-da-chuete-ot-ustata-na-komunist-dumata-mir/
И още:”Кой народ се е хвалил така нахално с едно православие, взето назаем, с една азбука, подарена му от българите, със социалистически атеизъм, взет от немския евреин Маркс, с поети от Абисиния и Шотландия, с художник (да речем Репин), чиято картина, изнесена от Русия, струва само разноските по превоза? Това се отнася до цялата руска живопис и не става дума за някакво майсторство, а за това, че в картината неизбежно се отразява същината на русина: лъжлив, нескромен, развратен, преднамерен. Русинът няма духовно състояние. Той писа по подражание дълго време за Бога и светия Дух, докато убеди и света, и себе си, че му липсва. От 30 години крещи за социализъм и труд, справедливост, правда, мир и благоденствие, за световно водачество, докато убеди света, че всичко това е пълна негова липса. Русинът е въобще нуждаещ се – той няма дар и когато е дълбоко убеден, че дава – той всъщност взема, защото откъде ще вземе бездарният, за да даде? Защо русинът отрече с новата си материалистическа идеология (по-право религия) дара Божий, именно защото му липсва. Та дарът Божий наистина не съществува за русина и у русина, и той излишно бе задължен и обременен с Него от властническата руска църква. Дарът Божий изисква боязън и смирение, а русинът е годен за животински страх и дързост.
„Ради Христа“ – казва вярващият русин, прекръства се, убива с нож заспалия си приятел, взема му часовника и заминава. Продава часовника, напива се и плаче неудържимо за приятеля си, за да се похвали с него, със сълзите си, с „голямата“ си съвест, да се похвали, и то пред целия свят, със своята мерзост, с безкрайната си богата „душевна“ амплитуда. Това е огромното туловище на руския ихтиозавър с мъничка глава – ехидна и зла.
„За Сталин!“ – казва сегашният русин, взима ти венчалния пръстен и часовника и заминава без изражение, без срам, без злина дори. Среща другиго, който се оказва без часовник. Русинът изважда десет часовника, които цъкат весело и безразборно в шепите му, и предлага настойчиво, с дълбоко осъзната добронамереност, да си избере който желае часовник. Трогателно! Горкият русин, той няма друго съзнание, освен на обиран и обирач. Между тези две фази стои неизбежното напиване – бързо, стихийно „до чертого“. Тогава той заплашва, хвали се и безутешно плаче.”
Пак там
Преди доста време(поради което не помня подробности)гледах дневно предаване на Милен Цветков.Репортер вземаше интервю на живо.Към него се приближи възрастна рускиня,настоявайки да говори пред микрофона.Беше много развълнувана и бъркаше думите,но беше нещо в смисъл,че не знаем,какво е истински терор и ,че Путин е страшен.”Милички,милички”-повтаряше и да сме се радвали на свободата си.Случайно или нарочно ,бързо и взеха микрофона.Но,аз бях страшно потресена.В руски документален филм гледах майки,които години наред пътуват из Афганистан,търсейки безследно изчезналите си деца във войната.Аз също имах разговор във влак с рускиня,възпитана и деликатна жена,чиято всяка трета дума беше за сина и студент,когото беше ходила да посети в София.
Пиша всичко това,защото има изключения.И защото ние не сме русофоби просто от някаква злоба или неблагодарност,а защото си има дълбоки и основателни причини.И ние най-добре можем да разберем човешката трагедия на нормалните хора там.
София , преди седмица , любимата ми пекарна
приближавайки чувам как две рускоезични същества в женски пол тихичко си шушукаха за това , как когато едното от тях “пришло преди “n” години българите му приличали всичките на “цигане – чорние едни такие ” видиш ли .
Нашествието започва твърде осезаемо да се усеща .
И докато наща прогнила политическа “класа” ни баламосва със нашествието на “варвари ислямисти”
се случва това .И на това трябва да се сложи- КРАЙ!
Явно не сте гнуслив човек, господин Инджев! На всяко руско “Прастите”, високо и ясно отговарям – “Не прощавам!”
“Независимая газета”: ЕС иска да откъсне Балканите от Русия
http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/svyat/-nezavisimaya-gazeta-es-iska-da-otkasne-balkanite-ot-rusiya
Преди няколко години спорим с един познат, определящ себе си като русофил, за анексията на Крим, за Путин, когото явно харесва. Спорът се разгорещява, тонът се повишава. Тогава той казва: “С тая впиянчена сган не може по друг начин”. Аз онемях… И това е РУСОФИЛ?!…
Не сте ли малко крайни, бе хора. Как се нарича, като обявиш всички за еднакви, базирано на националността им?
Русофоб май е български принос в международната лексика.Любопитно беше Как Мария Захарова, говорителката на външното руско министерство, го употреби за американците в интервю насред Ню Йорк за руска ТВ. Повайка се защо ги мразят и пр. Репортерката я попита нещо за обикновените хора, в смисъл мразят ли ги. Не. Била сигурна, че обикновените хора не мислят като властта, медиите и пр.Щяло да стане ясно ако питат човек от улицата. Мария Захарова е живяла в Америка и не може да е толкова неинформирана. Тъй като не се знае на какъв обикновен американец ще попаднеш. На полски американец, украински американец, грузински американец или латвийски, примерно.
@Иса
Kрайно e, да, и тo нe малко. Но е простимо, защото никой не обича натрапниците.
към Иса:
А как се нарича, когато мразиш враговете на България, независимо от националноста им?
Моля определете следните “малко крайни” изказвания, които обикалят Интернет:
„Да бъде проклета оная минута когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!“ – “Кой?” – Захарий Стоянов http://chitanka.info/text/10048-kojy
„Руската държава е позната в света като водещ тиранин, източник на мракобесие, каквато е била руската империя още по времето, когато най-светлите възрожденски умове в България са я наричали „тюрма на народите” Любен Каравелов.
Хр. Ботев – Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината и България – http://www.extremecentrepoint.com/archives/335
„Руското робство е нещо нечуто и невидяно. Зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия.“ – З. Стоянов, Где е най-голямото робство – Из “Непознати страници”, Захарий Стоянов, стр. 117 – 123
“Православието и славянството са две овчи кожи, с които отдавна се прикрива хитрият руски вълк” П.К.Яворов
“Учете руски! Трябва да знаете езика на врага!” Васил Левски.
@ Тодор Тодоров
Не че не ги знам на изуст тези цитати и че не са препрочитани многократно, но пак изчетох с КРАЙНА наслада подбора Ви !
@ Тодор Тодоров:
Мисълта ми беше, че не може да се сложат всички хора от един народ под един знаменател, още по-малко да ги броим всички за “врагове”. Немалко хора в човешката история са умрели именно заради такова мислене.
Опростяване и стереотипизиране се получава. Все пак има разлика между месторождение, тенденции в народопсихологията, индивидуални различия между хората в съответната култура и типажа на управляващите на страната.
Иначе трябва всички българи да попадат в стереотип Борисов-Радев-Нинова, и т.н. хвани единия удари другия. Но подозирам, че повечето посетители тук няма да са много съгласни.
В един стереотип ли са Путин, Немцов и Навални, Висоцки, Солженицин и Шарапова. Като във всеки народ има и прекрасни хора и “мърша”.
И затова попитах не е ли малко крайно.
Иначе – последния цитат от Левски ми е непознат, и не можах да намеря първоизточник – откъде е?
към Иса:
Зададох ви два прости въпроса, но отговор не получих. Бъдете здрава.