В ПОМОЩ НА МОН ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА В ДЕСЕТИ КЛАС

За да могат българските ученици да осъзнаят по-добре комунистическия геноцид в България е важно да знаят, че той е част от световния утопичен антихуманен експеримент, наричан с най-благовидни имена. Например “построяване на безкласово комунистическо общество”, “постигане на всеобщо равенство” и прочие безсмислици. И оставил след себе си – навсякъде, където е проведен – от Хавана до Владивосток – единствено хиляди и хиляди масови гробове и разруха, бедност и мизерия.

Ето какво пише Стефан Куртоа в “Черната книга на комунизма” /С. 1999, изд. “Прозорец”, 767 стр/:

“За какво ще стане дума, какви са тези престъпления?
Не е възможно изчерпателно да се посочат многобройните престъпления срещу морала, човешката цивилизация и националните култури, които съпътстват комунизма в цялата му история. Сталин разрушава стотици църкви в Москва, Чаушеску унищожава историческото сърце на Букуреш, за да издигне мегаломански сгради и булеварди; Пол Пот събаря камък по камък катедралата в Пномпен и оставя джунглата да погълне храмовете в Ангкор; по време на маоистката културна революция безценни съкровища са унищожени и изгорени от червените кхмери. Но колкото и да са страшни за засегнатите нации и цялото човечество тези разрушения от гледна точка на бъдещето, нищо не може да се сравни с масовите убийства на мъже, жени и деца!
…
Въпреки цифрите, които са приблизителни, занижени и изискват още множество уточнения, може да се направи равносметка, която дава представа за размерите на феномена и позволява да се проникне в сериозността на проблема:
– СССР – 20 милиона убити,
– Китай – 65 милиона убити,
– Виетнам – 1 милион убити,
– Северна Корея – 2 милиона убити,
– Камбоджа – 2 милиона убити,
– Източна Европа – 1 милион убити,
– Латинска Америка – 150 хиляди убити,
– Африка – 1 милион и 700 хиляди убити,
– Афганистан – 1 милион и 500 хиляди убити,
– международно комунистическо движение и комунистически партии, които не са власт – десетки хиляди убити.
Общата сума се доближава 100 милиона убити.” /стр. 9/

“Разкулачването от 1930-1932г., проведено от Сталин, всъщност е разширено повторение на разказачването, а според пропагандата на режима то е обикновено “унищожаване на кулаците като класа”. /Което се повтаря и тук при колективизацията на земята след окупацията на България от Червената армия през септ. 1944 – б.м./ Кулаците, които се противопоставят на колективизацията, са разстреляни, останалите са депортирани заедно с жените, децата и старците. Не всички са избити директно, но тежката принудителна работа, на която са подложени в целините на Сибир и в Далечния север, не създава особено големи възможности за оцеляване.Стотици хиляди оставят живота си там. Големият глад в Украйна през 1932-1933, който всъщност е наказание заради съпротивата на селското население срещу колективизацията, за няколко месеца предизвиква смъртта на шест милиона души.
В този случай геноцидът “на класата” се приближава до геноцида “на расата”: смъртта на едно дете на украински кулак, подложено но глад от сталинския режим, има същата стойност, като смъртта на едно еврейско дете в гетото на Варшава, подложено на глад от нацисткия режим.”
…
“Може да се направи първична сметка на престъпленията:
– разстрел на десетки хиляди заложници и затворници без съд и клане на стотици хиляди разбунтували се работници и селяни в периода 1918-1922;
– глад през 1922, предизвикал смъртта на пет милиона души;
– ликвидиране и депортиране на донските казаци през 1920;
– унищожаване на десетки хиляди души в концентрационните лагери през 1918-1930;
– ликвидиране на повече от 690 хиляди души по време на голямата чистка през 1937-1938;
– депортиране на два милиона кулаци или набедени, че са такива, през 1930-1932;
– унищожаването чрез глад на шест милиона украинци през 1932-1933;
– депортирането на стотици хиляди поляци, украинци, балтийци, молдовци, бесарабци през 1939-1941 и през 1944-1945;
– депортирането на германците от поречието на Волга през 1941;
– депортиране и изоставяне на кримските татари през 1943;
– депортиране и изоставяне на произвола на чеченците през 1944;
– депортиране и изоставяне на ингушетите през 1944…” /стр. 13-14/.

Тези престъпления на комунизма трябва да знаят българските ученици,  а не в учебниците им да пише, че “при строителството на социализма са били допуснати известни грешки и деформации”, както пише днес!

Д-р Михаил Кръстев

ПОСЛЕСЛОВ: Има страни , в които горната статистика не е само въпрос на минало ( заклеймено или не). Например в съвременнен Китай то продължава и днес.http://www.extremecentrepoint.com/archives/6406