България е Европредседател и по монументална сервилност към наследството на съветския колониализъм

 

 

НА ВНИМАНИЕТО НА СТЪЛПОТВОРЕНИЕТО ОТ ЕВРОПЕЙСКИ ГОСТИ В БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА 

 

В полския град Линдзбарк демонтираха поредния съветски монумент със следния аргумент: това е символ на комунизма. Кратко и ясно е казано в една страна, в която Червената армия е дала хиляди жертви, за разлика от случая в България, но този факт не може повече да обслужва днешната руската претенция на съветския комунизъм като цяло да се гледа “на парче”  и предимно като благодеяние, отколкото като на чужда окупация, заменила германската.

 

 

http://lidzbarkwarminski.wm.pl/496276,Pomnik-wdziecznosci-znika-ze-skrzyzowania-w-Lidzbarku-Warminskim.html#axzz57phcVM1J

България при това дори не е била окупирана от Германия, да припомня и тази “подробност”, за да бъде “освобождавана” след това от Червената армия.

В Линдзбарк премахват “Паметника на благодарността към съветската армия”, защото никога и никъде в правото и по логиката на неписаните правила на хуманността и човешкото здравомислие един позитив сред действията на престъпника не оневинява последващите му злодейства. Никога и никъде, освен в днешна България, която в това отношение се държи като съветски васал и в наши дни. 

 

Ето за илюстрация няколко имена на някои от тях,  днешни участници в поднасянето на цветя в София в деня на отечеството- Руското, разпознаваеми на снимката ( на Веселин Боришев от Klub Z): Захари Захариев, Румен Петков, Калоян Паргов, Таско Ерменков, Антон Кутев…

 

Наследниците на съветската империя настояват да им пазим монументите и да ги почитаме, а местните власти, които отсъстват формално от горната картинка, но са основни крепители на фалшивите съветски капища, козируват на чуждата воля. Държат се като местни надзиратели в нацистки концлагер, обслужващи предано окупатора.

В  трите балтийски държави, в Унгария, Украйна, Чехия, в Полша и Румъния съветските паметници са или изцяло премахнати, или преместени ( понякога по няколко пъти, като в Прага). Доминацията им е сведена до бегла маркировка, че някога ги е имало изобщо.

Когато защитниците на преклонението пред съветската окупация продължават да дават Германия и Австрия за пример с обратен знак, трябва да се запитат защо тези две държави, родилни домове на националсоциализма и на самия Хитлер, все повече се превръщат в изключение от правилото монументите на Червената армия да изчезват от постаментите си практически във всички бивши съветски колонии в Европа ( а и в бившите съветски азиатски републики).

Излиза, че България прилича поне в едно на Германия и Австрия в наши дни: чрез отношението към съветските монументи се оказваме в тройката на най-виновните за Втората световна война ( по критериите на победителите). Сами се приковаме на дъската на исторческата вина, каквато България, поддържала през цялата война дипломатически отношения със СССР, няма.

От гледна точка на мащаба и пропорциите тук сме наказани многократно повече от Германия и Австрия  чрез принудата да търпим подигравката съветската окупация на България, непредизвикана  с нищо, да бъде тачена като “освобождение” – “престараване” в умилкването, сравнимо с онези 2730 смъртни присъди , издаден тук от “народния съд” срещу българи “фашисти” на фона на онези дузина смъртни присъди в Нюрнберг. В Германия и Австрия съветските монументи маркират съветската скръб по съветските жертви, а в България демонстрират триумфа на съветския комунизъм и благодарността на съветските слуги за окупацията.   

 

Какво виждате на снимката на уж познатия ни болка съветски монумент в столицата? Ако не сте обърнали внимание, забележете най-сетне: вижда се един огромен съветски победител и две български джуджета край него. Само тази символика би трябвало да е достатъчно да се засегнат нашенските джуджета на духа.

По-рано в полския град Лвов демонтираха 30 метров обелиск, един от най-високите в Европа, монтирани по стъпките на Червената армия.

 

Съветски гигант, комуто българин и българин стигат като джуджета до раменете, размахва заплашително оръжие – няма за какво да скърби, понеже в България не е загинал нито един съвтски войник. По агресивност и височина той е български световен рекордьор ( най-вече по лицемерие, доколкото в България няма основание за прослава на Червената армия, посрещната без нито един изстрел, за да окупира държавата, отказала се сама от съпротива).

Софийският Монумент на окупационната червена армия МОЧА, е почти без аналог в света по височина на континента със своите 33,5 метра. Това е нещо като съветски небостъргач, построен с български средства, около който не никне нищо подобно по своята внушителност в небето над столицата и нейните институции.

България е Европредседател и по този показател: имаме най-непоклатимия и най-лицемерния топоним на съветското влияние в ЕС, гигант на постколониалната благодарност към съветския колониализъм.

В парламента уж се карат кой е по-голям и по-виновен комунист, обаче не “забелязват” мерилото за приемственост на комунизма, което доминира над същия този храм на местната демокрация, украсен с взаимствания от белгийския му аналог надпис “Съединението прави силата”. Депутатите се обиждат на “бивш комунист”, но не се обиждат от преклонаната ни глава пред символа на окупационната армия, която е наложила същият този комунизъм.

Съединението на силите в парламента , президентската и медийната власт чрез тяхната избирателна слепота наистина прави силата – силата на московската пета колона.

От нашия МОЧА, по-високо, по лъжливо и по -трайно ( за което си траем)  в ЕС нема!

ДОПЪЛНЕНИЕ: Желаещите да се противопоставят на нашествието от монументални лъжи в България могат да подпишат петицията срещу нов паметник на граф Игнатиев в София.

https://www.peticiq.com/signatures/196944/start/1204