(грозна истина в три части)
Като човек, който професионално следи руския печат, отдавна съм обръгнал на всевъзможни подмятания, хули и клевети по отношение на България и българите. Според мен приказката за някогашната любов на руснаците към българите е съчинена от предшествениците на днешните платени руски тролове.
Ала когато през март 2016-а видях в интернет изданието на единствената опозиционна руска радиостанция „Ехото на Москва“ едно есе, написано от уж обективния и интелигентен журналист Дмитрий Биков, не се стърпях. Биков беше дал своята лепта в общия хор от ругатни и жалвания, загдето руският президент не бил поканен да присъства на празнуването на годишнината от сключването на Сан-Стефанския предварителен мирен договор.
По това време имахме адекватен президент и за такива идиотски покани и дума не можеше да става.
Написах отговор в същия обем и го изпратих до автора, главния редактор на радиостанцията и на главния редактор на изданието, пуснало за пръв път тази клевета срещу България и българите.
Като се позовах на правото си на отговор – принцип, който е свещен за всички демократични медии, – поисках отговорът ми да бъде публикуван. Както и очаквах, никой от тях не благоволи нито да ми отговори, нито да махне пасквила от своето издание или авторски блог.
Този факт разкрива колко дълбока пропаст ни дели от руснаците. Или, по-скоро, пропасти – защото те не са една или две: културна, нравствена, генетична, езикова и какви ли още не. За тях обаче ще напиша друг път, а сега се запознайте с превода на една оригинална свинщина по руски.
ЕДНА СВИНЩИНА КАТО ПОВОД И ДА РУГАЕМ, И ДА СЕ ЗАМИСЛИМ
Дмитрий Биков,
писател и журналист
Не поканиха Русия на празнуването на поредната годишнина от Сан-Стефанския договор, в резултат от който България е получила независимост. Това, че Русия е спасила България от турското иго, в самата България се признава от всички. Че в Руско-турската война тя е решавала и свои собствени задачи, е отделен разговор.
Тези задачи в основни линии се отнасяха до реванша за Кримската война и отдавнашното противопоставяне с Англия, която така наречените геополитици смятат за наш най-зъл враг.
В осмата част на Ана Каренина“ Лев Толстой доста скептично е описал изблика на патриотизъм в обществото и всеобщия възторг по повод братята християни, за които до вчера никой не се интересуваше. Но ентусиазъм е имало, и независимост е имало, и братята християни сме спасили, и турците сме ги посъкратили, и за зверствата на башибозуците сме отмъстили. Въпреки всички временни неудачи и жертвите Руско-турската война от 1877-1878 г. е славна страница от родната история, а не само от военната: името на Юлия Вревска, героичната баронеса – медицинска сестра, умряла от тиф, е навеки записано в руската и в българската история. Това, че не канят руснаците на тържествата, посветени на освобождаването на България или Освиенцим – само по себе си е свинщина, която не изисква коментар, защото загиващите за свободата руски войници и превързващите ранените руски аристократки по никакъв начин не отговарят за днешната Русия. Но това е повод не само да ругаем, а и да се замислим.
Би следвало, според мен, да се замислим, че днешна Русия не просто разваля своя образ в очите на света – това не би било голяма беда, но и хвърля твърде мрачна сянка върху собственото си минало. Трябвало е здравата да се постараем, та руската армия, която винаги е била възприемана от славяните като освободителка, да стане за тях символ на опасността и враждебността. Това е започнало не от вчера и дори не от Пражката пролет. Ние си развалихме не настоящето, а миналото, не репутацията, но историята, и след нашата крайно цинична геополитическа риторика дори бившите подвизи на солидарност със съседите започнаха да се възприемат с подозрение: имало ли ги е тези братски чувства и изблици на народен ентусиазъм, или са били измислени – както се прави сега – от придворните идеолози?
Точно тук се крие и опасността от всичко, което сега твори руската власт при пасивното наблюдение на народа, който е махнал на самия себе си с ръка (и наистина, смешно е това да се представя като всенародна подкрепа). Ние не просто се лишаваме от съюзници, не просто оставаме в самота, не просто си разваляме бъдещето. Ние посягаме на собственото си минало, безнадеждно цапаме най-добрите му страници.
Българската неблагодарност е очевидна и за нея трябва да отговарят българите. Но е трябвало и наистина да се постараем, така че без каквато и да било помощ отстрани така да компрометираме собствените си подвизи и победи. Ето къде е проблемът. В това, че настоящето е невъзможно да се изолира: наши заложници са и децата и прадедите ни.
ПРАВО НА ОТГОВОР
Уважаеми Дмитрий Биков,
Колега,
Като български писател и журналист смятам за свой дълг да кажа няколко думи по повод Вашето есе „Една свинщина като повод и да ругаем, и да се замислим“.
Искам от самото начало да отбележа, че отчитам факта на многовековното промиване на мозъците на руските интелектуалци и руския народ и затова ще припомня на Вас и Вашите читатели някои факти, които в Русия/Съветския съюз са били старателно изопачавани или премълчавани.
Руско-турската война от 1877-78 г. в съчетание с тайните Райхщадско споразумение (1876) и Будапещенска конвенция (1877) между Русия и Австро-Унгария доведе до невъзможност да се обединят всички българи в рамките на една държава. Действията на руските дипломати доведоха до разкъсването на България на Княжество България и Източна Румелия.
Когато през 1886 г. българският народ осъществи своето Съединение, Русия поиска от Турция да му попречи по военен път. Когато през 1908 г. княз Фердинанд обяви независимостта на България, Русия отново се възпротиви.
Накратко казано, политиката на Русия винаги се е ръководела от антибългарски съображения, свързани с желанието да излезе на Проливите (Босфора) и да превземе Константинопол (Истанбул).
Това съвсем не изчерпва всички недоброжелателни действия на Русия срещу България, но мисля, че и така става ясно, че претенциите за вечна благодарност са малко прекалени. Ще отбележа само, че в България има повече паметници на руските воини, отколкото на българските, украинските, финландските и румънските, въпреки съизмеримостта на загубите.
Трябва също да се има предвид, че през 1878 г. самите руснаци са определили своите войски като окупационни – също както и след Втората световна война. Какво, в крайна сметка, е Русия за българите – освободител или окупатор?
Вие пишете: „Руснаците не ги канят на тържествата“. А кого да поканим? Вашия президент, който преди година и половина обяви края на Руския поток с такъв тон и такива изрази, че стана ясно, че всъщност му се иска да накаже България за самостоятелната ѝ политика? Но това, прощавайте, е малко встрани от въпроса.
Кой би следвало да изпитва благодарност? Аз донякъде изясних въпроса за благодарността на България за това, което е получила от Русия.
Да погледнем какво Русия е получила от България.
1. Писмеността и висшия слой от руския речник. Всички възвишени руски думи като „вдъхновение“ и „достойнство“ са пристигнали заедно със свещените книги, донесени от българските свещеници.
2. Православното християнство. Княгиня Олга е била българка. Йоан I митрополит Киевски и на цяла Русия и Киприян митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия са само двама от дългата поредица български първосвещеници на Украйна, Литва и Русия.
3. Историята. Първият летописец на Русия е Йоаким Български.
4. Държавността. Митрополит Киприян е бил вдъхновителят за обединяването на християните и борбата срещу Златната орда.
Неблагодарността е налице, но тя не е там, където Вие я търсите.
В очакване, че ще намерите у себе си доблест да се извините,
Кънчо Кожухаров
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Както вече разбрахте, никой от тримата така наречени руски интелектуалци не само не се извини, а дори не отговори. Което ми дава правото да поразсъждавам за корените на руската омраза към българите и България.
До тринадесети век, когато се появява Московското княжество, чийто днешен наследник е Руската федерация, съставляващите го племена се намират на изключително нисък стадий на обществено и културно развитие. Толкова нисък, че не е било възможно те сами да създадат собствена държавност. Колкото и да е било неприятно на някогашните (а и на днешните) руски/съветски князе, царе, генерални секретари и президенти, тяхната държавност е зачената от трима неруски бащи: българите, монголите и варягите.
Нашият проблем е, че освен държавност, ние сме подарили на въпросните племена писменост, култура и религия. Това ги поставя в непоносимата за тях и техните потомци ситуация да ни бъдат безкрайно задължени, а усещането за собствената им незначителност добавя към това и товара на завистта.
Мисля, че завистта е в основата на продължаващата вече три века руска атака срещу българския идентитет. Нейните отровни плодове са видими за всички – хора, организации и партии, които уж са български, но защитават руските интереси и се изявяват като духовни майкопродавци и братоубийци.
Благодарността е тежко бреме. Единствено духовно издигнатите и интелигентни личности и народи могат да я понесат. Нищо учудващо, че на пръсти се броят руските интелектуалци като академик Дмитрий Лихачов, които са се опитали да измият срама от руската неблагодарност. Руските управници и огромното мнозинство от народа се държи според нашата поговорка „Да чакаш от умрял писмо.“
И тук проличава огромната пропаст между българския и руския манталитет.
Повече от век ние пълним страната си с паметници на загиналите през 1877-78 г. чужди воини и кръщаваме улици, читалища и културни институти на хора, които не го заслужават – заради едничката идея, че техните сънародници все пак са направили и нещо добро за нас, колкото и то да се е случило против тяхната воля.
За разлика от нас претендиращите за вечна благодарност техни потомци не притежават нито благородството, нито духовната широта на българите. Като народ ние живеем на принципа: „Направи добро, па го хвърли в морето.“
Понякога се чудя дали – отново като народ – не си патим, защото предците ни са действали на този принцип, вместо да следват библейската заръка „Не хвърляйте бисери пред неблагодарниците.“
Автор: Кънчо Кожухаров
Т.н. братушки я карат по схемата на оня италиански филм: “Измъчвай ме, но ме обичай”. Те са мъчителите но искат само като се сетим за руско-турската война 1877-1878г. лигите да ни потекат от благодарност. Каквото и да ни причинят, да целуваме “сапога” на казаците. Няма да стане.
Прекрасен текст на Кънчо Кожухаров!
И още малко четиво за многоуважаемата опонентка Живка Караджова. На любимият ѝ съвеЦкий диалект е.
https://a-nikonov.livejournal.com/
Чудесно написано, но струва ми се, че неблагодарността на руснаците към българите и България за ролята им в създаването на държавата им не е нещо изключително, а е по-скоро норма за тях. Давам пример – аз лично не съм чувал или виждал дори споменаване на програмата Заем-Наем (Land-Lease)като някакъв фактор за победата на СССР във ВСВ от руснак. Всъщност наскоро се зачетох и разбрах за какъв мащаб става дума – точните числа лесно могат да се намерят и прочетат, но общо взето Червената армия е нахранена, обута и превозена от американската икономика. За което “великият” СССР с множество предоговаряния и отлагания до края на съществуването му през 1991, вземайки предвид инфлацията, заплаща под 0,4% от стойността на доставеното. И тази неблагодарност е за нещо, на което все още има живи свидетели. Та какво ли остава за събития от 19 век… Та Русия явно си е такава. Нея не можем да поправим, но се надявам ролята на българите в изграждането на Русия да се изучава поне от нашите деца, за да знаят и помнят.
Руснаците забравят бързо много неща. Забравят и че “неблагодарните” Българи не участаваха в бойни действия срещу тях, въпреки, че червените комунисти тормозеха жестоко държавата ни! За огромна благодарност ни заразиха със болестта си а внуците им сега безобразно недоволстват от липса на вечна благодарност, когато би трябвало да ни молят за извинение!
Ако руснаците наистина не харесваха щяха да а отворени към нашето общество. Нямаше да се държат на затворени групи, които никога не научават нормално български език. Щяха да са отворени и към света, а не вглъбени в хибридната си история пренаписвана от кгб комунисти. Русия е толкова затънала в себе си, че е загубила качеството да контактува нормално с други народи равноправно , а не като със сирийците на Асад.
Русия се изживява като империя, но за разлика от други бивши империи като Великобритания, Испания, Португалия, Москва не е притегателна сила за бившите си колонии и сателити. Всички избягаха от Кремъл. Русия няма съюзници – има васали и платени рублофили. В момента , в който рублите спрат, спира и любовта на русофилите. Решетникови го знаят и затова се държат като с второ качество хора тук. Затова и Гундяев се държа така. Безцеремонни са руснаците към своите, а какво остава за чуждите. В Русия човешкия живот не струва нищо, защо живота на чуждия ще е по-скъп?!
Руснаците потъват в своите подвижни пясъци съставени от чекисти, корупционери, бандити и милиардери.
П.С. Първото ми изречение по-горе трябваше да изглежда така: Ако руснаците наистина ни харесваха щяха да са отворени към нашето общество. Бързам-бъркам.
Хубав текст, който не е по темата, но е в широкия контекст:
http://clubz.bg/67511-falshivite_novini_koito_rusnacite_chuvat_u_doma
По темата: Сигурен съм, че и Алексей Навални би държал подобни цени на газта за България, каквато държи и Путин. Това обяснява и поведението на Биков.
Аман бе! Четете какво пише в тоя пуст договор – на българите се дава АВТОНОМИЯ а не независимост!
Всяка жаба да си знае гьола.
http://www.prikol.ru/wp-content/gallery/march-2018/nadpisi-24032018-016.jpg
Без да искат, от неграмотност де, ватниците в плакатите за день победа-9 май са признали и неоценимият принос на янките във ВСВ и даже са почели Луфтвафе.
https://newizv.ru/news/society/03-05-2018/opyat-dvoyka-na-plakatah-ko-dnyu-pobedy-ne-nashi-soldaty
Великая Россия – Великая Тартария или Великая Болгария?
——————————-
Что мы сегодня знаем о России? Что нам известно о таком народе как россияне?
Интересно, а вы знаете, что несмотря на то, что мифическая нация к которой себя причисляют, назовем их наиболее точно московиты – великороссы или россияне, или даже русские , вроде бы как существует, но на самом деле места на Земле ей нет!
Нет на Российской Федерации – ни российской, ни русской республики! На всей территории так называемой России нашли себе место множество народов, но среди 22 республик нет места коренной российской республике!
Представляете – у мифического народа россияне нет даже своего дома в рамках Российской Федерации!
Ну да ладно, ну нет дома у мифической нации, а что же есть?
Язык Московитов
Современный русский язык, в основе своей, является украинским языком обильно приправленным солунским диалектом болгарского (читай тюркоского) или церковно-славянского языка. Русский язык как таковой зародился в конце 17 века, после того как Москва обманом присоединила к себе Украину, и вывезла практически всех ведущих украинских просветителей на Московию.
Религия Московии
Современное православие – это, опять же, религия, которую изначально принесли с собой болгарские просветители. Свой современный вид она приобрела также в 17 веке, так как реформы в московском болоте ереси и мракобесия провели все те же Киевские монахи.
Фактически, лишь благодаря их труду Москва практически отказалась от несторианской ереси и приняла Русскую веру Киевского Патриархата.
Великая Россия – Великая Тартария или Великая Болгария?
Происхождение Московии
Наиглавнейший город России, начало-начал: Москва. Город, несмотря на многочисленные мифы и легенды, основал булгарин (тюрок) боярин Стефан Кучка.
К основанию города Москва не имеют никакого отношения Киевские, Русские князья, и уж тем более Юрий Долгорукий, который не мог назвать никак город не славянским именем. В традиции киевских князей города называли: Владимир, Ярославль, Юрьев и так далее.
История Московии
Сложно сказать какую дату можно считать годом основания России. Первое упоминание о Москве? Так это 1272 год, когда население города описали монголы.
1480 – когда Москва объявила о своем выходе из Орды? Или 1721 год, когда царь Петр приказал более не именовать свою страну Московией, а звать Российской Империей.
Тем не менее, сами россияне считают своей историей до реальной даты своего основания – историю Украины. При этом, они называют датой основания России 862 год, год, когда, якобы, новгородцы призвали к себе на княжение Рюрика. Что примечательно, именно в 862-863 годах славянским народам начали навязывать болгарскую кириллицу. С этим событием московская государственность и правда может иметь куда больше взаимосвязей.
Великая Россия – Великая Тартария или Великая Болгария?
Национальная идеология Московии
Авторство концепции Москва – Третий Рим также принадлежит болгарам. Самоназвание Третий Рим они использовал первыми, и называли так Тырново, столицу своего Второго царства (1185-1396).
Герб, национальная символика Московии
Претензии на трон Константинополя, зародились на Московии во времена Василия Темного. Наиболее явно их описал Иоанн Грозный, назвав себя единственный правомочным наследником трона Византии, о чем даже выписал себе грамоту.
Наследные регалии: флаг, герб и символы, Москва начала использовать при Иоанне III, который женился на якобы последней из рода Палеологов – Софье. А на самом деле Зое – племяннице последнего императора, на которую право наследования не распространялось.
Имена Московских самодержцев
Имена московских самозванцев всегда были греческого происхождения: Иоанн, Василий, Федор, Николай, а это болгарская традиция. Никогда не носили московские властители имен славянских – украинских: Святослав, Олег, Ярополк.
Фамилии Московитов
Удивительная закономерность существует у московитов с фамилиями. Создается впечатление, что у них жестко кастовое государство. Так можно выделить московитов с простыми чисто русскими болгарскими фамилиями, заканчивающимися на ов , а иногда ев и знатные тюркские московские фамилиями заканчивающимися на ин .
Вспомните, практически все великие и почитаемые россияне носят фамилию заканчивающуюся на ин : Сусанин, Минин, Карамзин, Нарышкин (Петр по матери), Пушкин.
Булгарин Ульянов, когда влез на трон Империи сменил свою не знатную фамилию на Ленин! Зачем? Может его кто-то преследовал?
Грузин Джугашвили стал – Сталин! Тоже, скажите – зачем?
Напомнить окончание фамилии последнего московского деспота? Путин!
Великая Россия – Великая Тартария или Великая Болгария?
Население Московии
Титульной нацией Московии являются, являются, являются .
Согласно слов московских сказочников титульной нацией России являются мифические русские . Но топоним Русь, от которого происходит этноним является синонимом названия города, столицы Украины – Киева. Этнонима русский не было вплоть до 19 века!
В договорах Руси с Византией от 911 года народ населяющий Русь называли русинами!
В договоре от 945 года этноним русин встречается семь раз, например: аще ли ключится оукрасти русину от грек что, или гречину от русина
Территорию Московии заселяли булгары и другие тюркские и финские племена, как то вепсы, мордвины (мокша и эрзя), марийцы Сложно сказать, какой крови больше у московитов, но в реальности культуру им свою принесли болгары. Болгарский язык стал скрепляющим языком общности, которую сегодня называют московитами.
К чему я все это веду?
А к тому, что в реальности огромную страну Болгар разделила вера.
Православные булгары смешавшись с славянами живут на Балканах и называются болгарами.
Православные булгары смешавшись с финно-уграми живут на Московии и называются русскими .
Булгары мусульмане живут на берегах великой Болгарской реки – Болги, название которой просто неверно перевели. Только в московской транскрипции Бабилон – Вавилон, Бизантум – Византия, Болга – Волга!
Великая русская река – названа в честь живущего на ее берегах народа!
Сегодня волжских булгар называют татарами.
Итого:
Если так разобраться, то своем возвышению Москва обязана именно булгарам, именно они сыграли наибольшую роль в ее становлении, а вовсе не славяне – украинцы.
Но Москва добра не помнит. Татарин, он же булгарин, на Московии, практически ругательство. Все достижения татар отрицаются. Подвиги героев булгарского народа приписываются мифическому русскому . В чем смысл? Поему так? В чем задумка? Нам не понять, как и не понять нам, как определили для себя московиты, что они богоизбранный народ.
Использованная литература: источник
Все още е 6-ти май при мен. Вдигам наздравица за Георги Николов, с благодарност и най-сърдечни пожелания!
Те не мразят просто този или онзи народ, а мразят СВОБОДАТА. В това видео, от 0:40 мин. нататък, се вижда как една бетонна глава препоръчва да се изпратят 2 полка в Армения и да потопят всичко в кръв! Ето такива са блядовете: http://www.kavkazcenter.com/russ/content/2018/05/06/116741/eto-vse-chto-nuzhno-znat-o-rusne-chto-nam-stesnyatsya-dva-polka-vysadit-i-utopit-v-krovi-nasilie-dolzhno-byt-s-izbytkom-video.shtml
Затова бой по мордата им от целия цивилизован свят и никаква пощада.
ДО PHILIP MIHAILOV | МАЙ 6, 2018, 18:53: https://www.quora.com/Has-Russia-paid-off-the-USSRs-Lend-Lease-debt
За първи път прочитам нещо толкова ясно и синтензирано, по тема която всичките ни политици, историци и въобще титулуващи се „българи“ трябва да са в 100 процентен консенсус. Според мен омразата, която питаят към нас се основава и на несвободата, която руснаците са си избрали. Те са като дете на България, дете което е пораснало твърде голямо и сега непрекъснато съди своя родител, защото не отговаряме на неговите желания. Вместо да вземе да порасне на акъл, да се еманципира и да живее по начин, по който то реши, свободно.
Позволявам си да допълня г-н „Кожухаров“ относно разликите в българския и руския манталитет. Напоследък на студенти дадох пример с разликата в „манталитета“ на дивата мечка и тази, отглеждана в зоопарка. Едни и същи същества, но средата ги прави различни. Но кой е решил да постави мечката в клетка, заобиколена с бетонни стени? За разлика от мечките, ние хората, вкл. българите, можем да избираме къде и как да живеем.
Честит имен ден, Георги. Жив и здрав! Благодарим за текста от Кънчо Кожухаров.
А по Алфа Болен Лидеров “прогнозира” как Германия и “по-важните” държави в Европа щели да се разграничат от Щатите и били против санкциите.
А другарката Инна Новикова плаче за българските домати и за българските родолюбци , които си нямали партия. Божее какво лицемерие!! Тези същите боклуци правят всичко възможно да задушат свободата на словото и изпращат наемни убийци на истинските Българи. Явно за руснаците истински българи са само тези които им лижат задника и им пращат домати.
“Най-обичам да мразим” е руски калем в българската народопсихология.
На фона на тази “любов-омраза” на русия спрямо “народи” на Балканите може да се каже, че, ако има такова нещо, то се отнася за русия по-скоро относно сърби и гърци. Но по НИКАКЪВ НАЧИН за българи. Към Сърбия и Гърция русия ВИНАГИ се е отнасяла благосклонно – последователно и системно – но не към България.
Всъщност, при сърби и гърци това отношение към русия си е чиста политика. Каквото трябва да бъде навсякъде. Там тяма т.нар. “обич” на сърби и гърци към русия. Няма “обич” към никого. Просто си има интереси и политика, както трябва да бъде, към всички (и към българи и т.н.). Дори да беше в НАТО и ЕС Сърбия, например, нямаше да изгони руски дипломати, защото прави политика с русия, от османско време и от двете световни войни и досега, а не защото “обича”. Между другото, русия добре забелязва това и също прави “добра” политика със сърби и гърци, политика на инетереси и последователност. Поради това, русия не се ЕБАВА с тях като с нас, понеже вижда, че само ние поставяме нещата на основа “обича”, “освобождаване”, “благодарност”. Т.е., действаме резултатно като ГЛУПАЦИ. Независимо, че имаме такива будни като ЛЕВСКИ, ЦАНКО, СТАМБОЛОВ тогава или ИВО, ИЛИЯН, ТРАЙЧО днес – те (ние тук) си остават малцинство в едно русоблизко мнозинство. За съжаление – и аз НЕ ИСКАМ да е така…
Така тече руската мисъл за България, документ от архива на руското правителство ‘Оккупационный фонд’, цитиран от Покровский:
«При ограничении царствующего князя в законодательной власти и отсутствии в Болгарии способных людей для управления государственной машиной, – рассуждали русские генералы, – печать и собрания являются тормозом в правильном течении государственных дел; тем самым является застой в делах центрального управления, и усиливается неудовольствие населения против правительства и иногда даже против верховного главы государства. Тогда является неоходимость в государственном перевороте. ПРИ СУЩЕСТВОВАНИИ В СТРАНЕ ПОДОБНОГО ПОРЯДКА ВЕЩЕЙ БОЛГАРСКИЙ НАРОД ПРИДЕТ К СОЗНАНИЮ НЕОБХОДИМОСТИ ПРОТЕКТОРАТА РОССИИ И САМ ОБРАТИТСЯ К ПОКРОВИТЕЛЬСТВО “ЦАРЯ ОСВОБОДИТЕЛЯ”.»
Накратко… хазари…
Браво, г-н Инджов. За съжаление имам доста контакти с руски поданници и съм се отвратил тотално от отношението им към нас, простите, неблагодарни българи, без самите те да знаят и част от историята ни.
… и е хубаво да добавя че голяма вина за тяхното нагло поведение тук, у нас, имат вина огромната маса наши съграждани които изразяват неадекватната си благодарност за руското си поробване с откровенно руско гъ.олизане. Затова харесах статията Ви, защото слагате нещата от историята на правилното им място.
Една истински огнена статия! Рядко ми се случва да чета нещо на един дъх. Просто, едно проникновение и изобличение на невъзпитанието, наглостта и повърхностната пропаганда. От години руската пропагандна машина сглобява безумия, които тиражира, за да ни втълпява като чувство за вина. Белким просташките им номера продължат да минават. Ако това продължава скоро всички ще си казват: “Руснак ли е бягай.” Не за друго, а защото те плячкосват, каквото може да се докопа и продължават да служат на Кремъл. Там, обаче целите са ясни- да се мине през България и да се ударят проливите. За това им служи активно Цариградското духовенство, което турците подминават самоубийствено учтиво. Да беше само то с мед да го мажеш, но опашките кретени ги има и у нас. Светът, обаче е много по- сложен и не ни позволява да бъдем невнимателни с руснаците. Особено тези, които ги познават много добре знаят защо! Руската самокритика в статията е много подвеждаща и издава една безпомощна жестокост изискваща безпрекословно подчинение. Издава съжаление, че не сме мачкани като чехите и унгарците или поделени като поляците. Това вече е страшно, защото се втълпява на милиони безхаберници, които освен първия поглежда към опозицията, когато се говори за национално съжаление- част от кремълската пропаганда. Не случайно руската опозиция е толкова тъпа- тя служи също на родината.