Заглушават ivo.bg в Русия- благодаря за комплимента!

НА СНИМКАТА: Поздрав от сърце за децата и техните родители на 1 юни

 

 

Получавал съм сигнали, чe ivo.bg e в списъка на забранените сайтове в Русия, но все ми се струваше, че е било възможно желаещите да четат блога да са се натъквали на някаква техническа пречка. Вече не мисля така. При многократни опити да отворят блога ми насред Москва миналата седмица мои познати са се натъкнали на категорична забрана със съответния текст, който се изписва на екрана.

 

 

 

 

 

Ще приема за комплимент, че руската държава си е направила труда да забрани общуването с моите текстове на своята територия. При това го е направила без да декларира тази свинщина официално. Т.е. води срещу моя милост тайна хибридна отбранителна война. Каква чест! Предполагам, че поне на своите т.н. дипломати в София Кремъл не може да забрани болката да ме четат. И ако го правят, предавам им искрените си благодарности за тяхната препоръка да бъда заглушаван. Ако пишех безопасни или безобидни текстове ( по Георги Първанов, който ме нарече “безобиден журналист”), едва ли щяха да си правят труда да предпазват от моето слово когото и да било.

 

Ако имаше такова нещо като българска журналистическа солидарност, някой от сертифицираните български кореспонденти би могъл да прояви такава с въпрос на място към руските власти, онагледавяйки го с експеримента да му покаже какво (не) се случва , когато човек се опитва да отвори ivo.bg в Москва. Но това е като да искаш умрели ( от страх, а някои и от чупки в кръста) да напишат “кърваво писмо” до руската мечка.

 

Бившият посланик на България в Москва Илиян Василев е българинът, който беше откроен в списъка на забранените да посещават Русия като форма на контрасанкция срещу западните санкции. Това си е сертификат за качество в ситуацията, в която човек трябва направи избор между поклоните пред модифицираната империя на злото и един противоположен свят, който е далеч от съвършенството, но и в това качество е категорично за предпочитане. Формално и по документи ние живеем в него.

Заради факта, че сме част от този по-добър свят, за който огромна част от способните да работят, учат и мислят българи гласуваха с краката си, става все по-абсурдна напоследък навалицата от български молители на прошка пред високата кремълска порта. Изредиха се просители в диапазона между прекупвача на народна любов по бензинстанции и аптеки Марешки, вожда и учителя на няколко процента от българския народ Вален Сидеров, вечно хленчещия над клоаките на нашата действителност журналист Карбовски, та чак до конкурентите в това състезание по надбягване към Кремъл на колене Румен Радев и Бойко Борисов.   

Какво не им стига, че толкова обичат да ги обичат в Москва?

Това е част от мизерията на българските гласове и гласоподаватели. Обичат за лична консумация европейския напредък на България, виден навсякъде дори с просташко око, но като стане дума за обич към чужда държава мнозина избират да обичат онази, която се е гаврила и се гаври с България и българите от позицията на мащеха, претендираща да ни бъде Матушка. 

Началото на “побратимяването” между нашите народи поставя през 9 век варваринът Светослав, подкупен от византийския император Никифор Фока с 300 000 златни холандски гулдена ( рубли не е имало още), за да удари в гръб и да предаде на тепсия на Византия разгромената от него България.  Замисълът успява и България наистина престава да съществува, погълната за близо два века в рамките на визиантийската империя. 

Северният варварин се отчита с 20 000 ( двадесет хиляди) набучени на кол български военопленници след унищожаването на Филипопол, един от най-древните градове в историята на човешката цивилизация с поне 5000 г. собствена живот, който никога не е прекъсван от времето на своето основаване  с изключение на този апокалиптичен миг на руско разорение. В Манасиевата хроника пише, че  това зверство е нечувано и невиждано по своя мащаб варавство, наред с навика на руските нашественици да тренират стрелба с лък по живи, но вързани българи. 

За византиеца Василий Българоубиец знае всяко българско дете, което е ходило на училище. А за братушката Светослав?

Уникални са онези български граждани, които славят една държава и обслужват разколническите й спрямо европейската ни идентичност цели – държава, която още преди своето възникване е донесла по “роднинска линия” геноцид и масово разорение по българските земи. Става дума за (уни)калните (у)слуги към една политика в угода на политика, която дори основателят на социализма у нас Димитър Благоев определя в своя реч пред Нардното събрание през 1914 г. като “най-голямата пакост” за България.