Властта ни се подиграва напълно прозрачно в рамките на закона

Не съм коментирал до момента от гледна точка на личния си опит казуса с избрания без реален избор главен прокурор Иван Гешев. Не го познавам и се надявам да не ми се налага да се запознавам “служебно” с него. (Не) мога да си представя на какво е способен зад кадър, след като си позволява толкова  цинизъм, когато е в кадър. Много му отива приписваната на др. Сталин “мъдрост”, според която кадрите решават всичко – в смисъл, че той е олицетворение на кадрите, на които е предоставено да се разпореждат с човешките съдби на избрани от него врагове без някой да може да му възрази. 

Запознах се лично с едно абсурдно по своята (анти)логика решение на прокуратурата преди 5 години във връзка с 4 едновременно отправени към мен заплахи за живота ми в рамките на един ден през февруари 2015 г. от различни анонимници, призоваващи в личния ми блог да бъда убит.

Когато разгласих случая в ефира на БТВ ( на снимката от екрана) полицията прецени, че има достатъчно основание да издирва авторите на заплахите . Полицията така и не обяви резултата официално, но по частен път научих от разследващи, че трима от злосторниците са били открити и “респектирани”, както се изразяват в МВР на своя професионален жаргон за случаите, когато викат някого с цел предупреждение и демонстрация, че е разкрит.

 

 

 

 

 

Прокуратурата обаче постанови след това, че няма основание да повдига обвинение срещу установените лица, тъй като те просто са упражнили конституционното си право на свободно слово.

Ефектът от това поощрение беше, че получих тържествуващо следваща заплаха: този път анонимен кандидат за ( масов) убиец се изяви и като потенциален изнасилвач на всичките ми пет деца. В посланието му в блога ми се казваше, че те трябва да бъдат изнасилени и обезглавени пред очите ми. Пак от русофилска гледна точка си упражняваше правота на свободно от отговорност пред закона слово.

Спазила ли е прокуратурата закона, като е преценила, че заплашващите ( ме ) с убийство имат същите права като тяхната жертва? 

Не се наемам да тълкувам. Оставям това на юристите. От ГДБОП ми казаха по този повод, че според закона трябва най-напред да бъда убит и след това може на убиеца да му бъде повдигнато обвинение. Което ме кара да мисля по-скоро, че прокуратурата ми се подигра законно с постановлението на прокурор Атанас Железчев от Софийската градска прокуратура.

Да виждате някаква разлика по принцип с процедурата по избор на главен прокурор, която допуска да няма такъв и тя да бъде сведена до неговото назначаване с решаващия глас на негови преки подчинение и на агитките, гравитиращи около тях под формата на “трудови колективи”, подкрепящи липсата на алтернатива? 

Ако не виждате такава прилика, значи сте между онези, които смятат за правилно да си избереш началника за още по-голям началник от страх да не си загубиш работата или от солидарност по професионален признак без оглед на справедливостта при прилагането на закона.

Заговорниците, организирали избора на един единствен кандидат, акцентират върху факта, че заговорът им е бил напълно прозрачен. Като за световен рекорд на Гинес, както гордо заяви самият Иван Гешев.  “Браво”!

Понеже протестите продължават и мнозина граждани явно няма да се примирят с цинизма на властта, горда с прозрачността на своята арогантност, заговорниците продължават и с обясненията си. От името на Асоциацията на прокурорите беше обяснено днес в студиото на БНТ…същото. Процедурата била най-прозрачната на света, повтаря прокурорската латерна.

 

Ще прибегна до хипербола и метафора, понеже явно простият преразказ на очевидното не стига, за да стигне абсурдът до съзнанието на обременените с борбата за личния си келепир глави. Пак за глави ще стане дума, но по-друг, “зрелищен начин”…

Оправданията с невероятната, световната по своята уникалност  прозрачност на процедурата по продължаващо овладяване на прокуратурата  ми приличат на мотивацията на онези изверги, които режат глави на живи хора и после разпращат видеозаписа за ползване от телевизиите по света. С две цели: да стреснат враговете и да употребят медиите за своята пропагандна кауза. 

Въпрос на преценка на самите медии в зрелите демокрации е дали да се хванат на тази кука или да интерпретират провокацията със съответните обяснения и дозировка. В недозрелите демокрации вече се е случвало такова рязане на глава, разпространено от руското разузнаване за целите на руската пропаганда срещу чеченската съпротива, да бъде демонстрирано най-брутално. Обяснението на БНТ беше, че истината трябвало да бъде показана в интерес на зрителя, който имал правото да бъде информиран – нещо като “справедливо изнасилване” на заклещена жертва, която няма как да избяга и поради това си го “заслужава”.

Припомням, че онова рязане на руска войнишка глава от чеченски терорист  ( да , терорист е, но това не прави терористи всички чеченци от съпротивата, каквото беше внушението ) беше дословно демонстрирано само в България и в Република Сръбска. Всички останали телевизии в Европа и по света, решили да отбележат гнусния факт, го направиха със съответните уговорки, затъмнявания, приглушавания и съкращения.

Изминаха близо 20 години от случая с показ(а)ното през април 2000 г. садистично клане на живо човешко същество пред очите на милиони български граждани без оглед на възраст, пол и здравословното им състояние. БНТ си призна тогава грешката и даде една жертва за неадекватната си постъпка под формата на оставка на шефката на новините. 

България междувременно стана член на цивилизованото европейско семейство с марка ЕС. Но тук все така ни третират като  производна на евразийските обичаи за манипулиране на публиката – предостатъчно било, че ни демонстрират напълно прозрачно презрението си към логиката и здравия разум при избора на всесилен главен прокурор, какъвто има само в Русия на континента ( макар там Путин би могъл, ако пожелае, да му “отреже главата” винаги, както направи с кмета на Москва Юрий Лужков през 2009 г., макар по закон да нямаше право да “обезглавява” без избори столицата, избрала своя корумпиран началник на този пост мажоритарно ).

Да, с върховенството на закона не трябва да се спори. Но да се оспорва върховното нахалство при изкривяването на неговия дух като подигравка със здравия разум и елементарната справедливост е право на всеки, които не иска да бъде третиран като овца на заколение.