Княжеската градина в София – Център за леки и екстремни преживявания за хора от всички възрасти?

АВТОР: ГЕОРГИ ЧУНЧУКОВ

В центъра на Княжеската градина е Паметникът на съветската армия (ПСА), в последните години получил популярност с наименованието, дадено му от Иво Инджев: Монумент на окупационната червена армия (МОЧА). Ако той остане на мястото си, статуквото, наложено насила от нея преди 75 години, ще продължи да обслужва 3 дни в годината по 10-20 служители от руското посолство и още 100-200 души признателни й българи. А голямото празно пространство между бул.“Цар Освободител“ и ПСА/МОЧА остава неизползвано от тях през всички останали дни. И то спорадично се заема за провеждане на общински инициативи и ежедневно – от различни неформални групи, преобладаващи сред които са скейтърите (каращите скейтборд), хиксърите (каращите колела тип БМX) и блейдърите (каращите кънки ролери). Именно там, където е най-старото, известно и предпочитано от тях място в София, се е родил скейтбордът в България и са израснали поколения негови страстни привърженици. Но времената бързо се менят, с тях и изискванията към условията за упражняване на различните видове спортове – стари и нови. За скейтборда – като нов спорт, е необходима специализирана спортна база, т.е. скейтпаркове, такива като построения през 2011 г. „Скейтпарк София“ в Студентски град. При откриването му председателят на Българската скейтборд федерация Борис Атанасов заявява следното: „Няма дете на света, което да не иска, освен футболна топка, и скейтборд.“ Очевидно интересът у нас и по света към този екстремен спорт расте както на любителско, така и на професионално ниво. Доказателство в това отношение са и думите, споделени от Борис Атанасов и Марин Сладкарoв – треньор на националния отбор по скейтборд, в сутрешния блок на БНТ 1 на 21.06.2019 г. (Световния ден на скейтборда). Те изразиха задоволството си от дългоочакваното признаване на скейтборда като олимпийски спорт и от първото участие на скейтъри на Олимпиадата в Токио през 2020 г. Изказаха и благодарност на Националната спортна академия за нововъведената от 2019 – 2020 учебна година специалност „скейтборд“ – треньорски профил. Борис Атанасов заяви още: „Единственият шанс за скейтборда, особено в България, да се развие, както трябва, е да се отделят сериозни средства за изграждане на спортни бази.“ Точно в този момент на екрана в студиото се излъчваше клип, който показва 9-10-годишни момчета и тийнейджъри, каращи скейтбордовете и колелата си на площадката между бул. “Цар Освободител“ и ПСА/МОЧА. Изводът се налага от само себе си: това е естественото и най-подходящо място за една от бъдещите спортни бази, т. е. за скейтпарк, разположен в разкошната Княжеска градина в центъра на София върху терен от 4-5 декара, съобразен с всички най-нови изисквания и съдържащ необходимите модули. Така построен, той ще се превърне в скейтпарк еталон, представителен за България. Ще бъде годен за организиране и провеждане на национални и международни състезания. Ще е от огромна полза за българските деца, младежи и девойки. С него ще се гордее българската

столица. Идните поколения няма да ни простят, ако не реализираме идея, която не е фантазия, а напълно осъществима реалност.

Ако предложението стане факт, ПСА/МОЧА ще се окаже в промененото пространство чуждо тяло, обслужващо руски интереси. На 3-ти септември тази година МВнР излезе с декларация. В нея дипломатично се признава, че след 9 септември 1944 г. България де факто е окупирана от червената армия. А надписът върху паметника/монумента й я прославя като освободителка. И отново стигаме до въпроса, който 30 години си задаваме: докога ПСА/МОЧА ще стои на сегашното си място и с противоречивата му оценка на „паметник на освободителя/окупатора“, напомняща ни безсмислицата „дървено желязо“, ще разделя българската нация? Крайно време е да бъде преместен там, където е редно – в музей! Това ни се подсказва по европейски деликатно и в Резолюцията на Европейския парламент(ЕП) относно 80-ата годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа. Приета е на 19 септември тази година с мнозинство от 535 гласа „за“, 66 – „против“ и 53 – „въздържали се“. В т. 18 от Резолюцията пише: „Запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите факти оносно последиците от Втората световна война и за

(По

разпространението на тоталитарните политически системи.“ информация от блога на Лъчезар Тошев). Т. 18 е резултат от редактираното първоначално внесено предложение: „В някои държави членки паметници, възхваляващи съветската армия, която е окупирала същите тези държави, създават условия за изкривяване на истината.“ Като имаме предвид констатациите, установени в Декларацията на МВнР и в т.18 от Резолюцията на ЕП, за да се избегнат последиците от тях, трябва ПСА/МОЧА (и не само той) да бъде демонтиран и поставен там, където стана дума по-горе. И вместо него „да имаме нещо, което е българско“ (арх. Борислав Игнатов пред BG ON AIR) и което наистина трябва да бъде възхвалявано. Това „нещо“, освен българско и засужаващо възхвала, за да се впише в Центъра, трябва да предлага преживявания, каквито предлага съоръжението скейтпарк. Tакова съоръжение е „колелото за удоволствие“ (pleasure wheel), популярно като „виенско колело“. То ще бъде важен компонент в Центъра за леки и екстремни преживявания най- малко по три причини. Първата – само по себе си извисяванeто на колелото нагоре, последвано от „пропадане“ надолу, си е един вид преживяване – за едни хора леко, за други екстремно. Втората причина е, че колелото дава възможност за опознаване на града отвисоко (от „птичи поглед“) за кратко време. И третата, най-важната, е, че тя дава изпреварващ отговор на въпроса: „Какво му е българското на виенското колело?“ А той е: „ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО Е ИЗМИСЛЕНО В БЪЛГАРИЯ“, каквото е заглавието на статията във в. „Лечител“ (бр. 17, 24 – 30 април, 2014 г.) с подзаглавие „Какво светът смята, че сме му дали“. С този исторически факт ние, българите, само можем да се гордеем! Доказателства за него ни предоставят две страни: САЩ, чрез авторитетното си сп. „National Geographic”, в кратка статия и снимка към нея от февруарския му брой на 1931 г., препечатана в броя му от октомври 1997 г., и Великобритания, чрез световноизвестната си  новинарска агенция BBC NEWS, в статията „Eyes in the sky”, 28 December, 1999. Тя е по повод откриването на London Eye – лондонското „виенско“ колело, символизиращо влизането на човечеството в третото хилядолетие – Милениума. Като допълнително косвено доказателство може да се приведе и абзацът от пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“, където той нарича видяното в Чикаго 85-метрово колело с българското му наименование „карнушка“ (вж. в. „Лечител“ или пътеписа).

Дотук с миналото. Да се вгледаме в настоящето и бъдещето! Къде сме ние?

Виенските колела стават все по-популярни по света (вж. интернет). В последните десетилетия се забелязва необявена надпревара за построяване на все по-високи и по-високи. Въпрос на престиж е градовете (и не само те) да имат на територията си такива колела за удоволствие. Ето няколко

Празното пространство между бул. „Цар Освободител“ и ПСА/МОЧА „в очакване“ на проектантите и строителите на бъдещия скейтпарк еталон. В дъното: колаж на виенското колело на мястото на разделящия българите позорен монумент.

Както казва Шимон Перес „Няма място за малки мечти“.

Невероятното не е невъзможно! Стига българският интерес да бъде поставен преди руския, а не обратно, както е ставало в много случаи досега !