Може(ше) ли западният потребител да си представи немислимото допреди няколко седмици – че в магазина няма да има масло? Та маслото е нарицателно в много западни езици! То символизира намазването на сухия хляб с “нещо повече” , т.е. калоричната и вкусна добавка към минимума, необходим за прехраната.
Факт е обаче и го знам от споделянето с познати.
В трите най – близки квартални магазина в Аахен няма масло, казва наша сънародничка за несгодите, причинени от китайската социалистическа пандемия, за успешната борба с която напоследък нашите носталгици хвалят пак същия този Китай заради неговите необятни възможности да бъдат слагани под карантина цели многомилионни градове и така да демонстрира най-сетне предимствата на социализма.
Български студент в Единбург се жалва на майка си по телефона, че няма хляб. Ядял крекери, т.е. нещо като сухари…
Ни най-малко не злорадствам. Тъкмо напротив. Но все пак е поучително за западните ни приятели да се запознаят с така наречения соц, както умилително напоследък се нарича периодът на вечния дефицит на стоки от всякаква необходимост в условията на държавно регулирана икономика, за каквато в момента пледират с половин уста нашите политици от ляво-дясното сдружение в парламента.
А беше живот под постоянна стокова карантина! Дори карантията, която някои по-възрастни хора помнеха като храна на бедните преди съветската окупация, се беше превърнала в търсен и трудно откриваем деликатес. В “Соренто”, първата частна кръчма в центъра на София, разрешена по онзи указ за частната инициатива във все по-гладните години в края на 80-те, предлагаха лелеяния от клиента телешки език в масло. Това беше “гвоздеят на програмата” в менюто, от което човек можеше да се облажи само с връзки за предварителна резервация заради прекомерния наплив от клиенти.
Апропо, винаги съм си задавал въпросът без смислен отговор, къде се дява остатъкът от закланите животни – в случаите когато в месарницата се намираше карантия, а месо нямаше – защото към телешкия език върви и цяло едно теле, нали. Ето ви една от неразгаданите ( поне от моя разследваща журналистическа милост) мистерии на онази планова икономика. Отделната човекоединица, на която според статистиката се падаха тонове чугун, цимент и прочее достижения на военизираната индустрия, можеше да планира в рамките на плановата икономика със сигурност само гарантираното обикаляне на магазините за сдобиване с елементарни храни.
Нашите другари и другарки, облечени във власт, се чувстват явно неуютно да пропагандират от позицията на видимо охранени консуматори на капиталистическия лукс онзи недоимък като добродетел. Хоризонтът им на лакомници се е разширил в отеснелите им дрехи от миналото. Хем им се вижда вкусно да заиграват с популистката идея за държавния контрол над производството и търговията, хем знаят много добре, че споменът за карантията като най-големия деликатес в бедната НРБ е все пак жив и не много примамлив.
Иначе една разходка извън София и днес показва, че комунизмът не си е отивал изобщо на символично ниво. Недалеч от неофициалната столица на татолитаризма Правец подновените с явното (съу)частие на еврофондовете улични табели продължават да величаят окупационната Червена армия и осъществения с нейната “решаваща помощ” ( думата “решаваща” беше задължителна украса при споменаването на нейната роля в НРБ) преврат от 9 септември 1944 година.
Част от България продължава да живее ментално в епохата на карантията.
Ха ха ха!!!
Срива се и митът за т.нар. “синя” София.
Щом има улици с такива имена, ти нищо няма да се промени.
Защо Каролев е арестуван, а Домусчиев – не?
Моралдери, сър!
Стопанино,
Шапо за това есе и за “татолитаризЪма!
Допълвам – тролската армия путиняци от вси страни отново стръвно залая с психарски патос да извоюваме “независимата” си държава, да свалим продалите се на САЩ и Израел управници, за незабавно скъсване с ЕС и НАТО и преминаването ни на страната на Москва. Визирам някакви си “Българи в Италия”; пригласят им подобни девианти от Франция, Каталуния и Корсика. Един екземпляр с ник “Агент Путина” от ТВ Атака” и Челябинска област пък уверява, “Днес Владимир Путин влезе в сърцето на Европа на бял кон”. Идиотизмът стига дотам руснаци да осеферясват в мрежите челобиещи италианци, благодяращи с пламнал “взгляд” на пупи късото за “помощта”. Да ги вразумяват, че този е новият Хитлер, затваря отново противниците си в концлагери и ни светът, ни рАЗИЯ могат да чакат нещо добро от него.
На този фон в ЕйРе са засечени вече 3 души, заразени с 2 и повече варианти на китайския вирус:
https://faktor.bg/bg/articles/virusolozi-v-probite-na-koronavirusa-se-nablyudava-otpechatak-ot-genno-inzhenerna-modifikatsiya
Както писах преди няколко дни, въпрос на време е да бъдат засечени и онези “маладцы” с хладен ум и чисти ръце (мъ да, бе) от под.29155 в мАцква, ръсещи версии на щама по света, като новичок доскоро.
Респект!
Много добре казано.
“Демократична България”: Предложените от МС мерки нито са за 4,5 милиарда, нито отговарят на мащабите на кризата
https://faktor.bg/bg/articles/db-predlozhenite-merki-nito-sa-za-4-5-miliarda-nito-otgovaryat-na-mashtabite-na-krizata
Mnogo dobre kazano.Pozdravlenia za avtora!
Za sajalenie vsichko e tochno taka!
Аахен е в Германия. Има масло във всички големи супермаркети. Всичко има. В Аахен пазаруват (в момента не може, но по принцип) десетки хиляди нидерландци и белгийци, защото е по-евтино. Затова може би Аахен го свързвате с Нидерландия.
В Нидерландия има всичко. И в Белгия има всичко. Познавам като петте си пръста триъгълника Аахен, Маастрихт, Генк. Въпреки че са в три отделни държави, между тези градове има редовни автобусни линии тип градски транспорт. Масстрихт и Аахен имат общо летище. В момента се строи жп линия от Маастрихт до Хаселт (столица на област Лимбург в Белгия).
Възможно е в отделни махленски магазини (които са най-приятните места на планетата с най-вежливите и усмихнати хора) да няма едно-друго, но като цяло няма никакви дефицити.
Още нещо. В този район на света НОН-СТОП по телевизиите излъчват поздрави на внучета към баби и дядовци, написани с подръчни средства на двора или на терасата и снимани с дрон. Дроновете летят над градове и села и снимат клипове с послания, смешки и разни оригинални решения за справяне със скуката по време на карантина, а след това ги пускат в новините Навсякъде прелива от състрадание и взаимопомощ БЕЗ да има кампания или специален призив за това. Това, което със сигурнос го няма, е някакъв простак с маска на брадата или на очите, който да се фука колко е велик от сутрин до вечер по всички телевизии и който да рязкарва като панаирджийска мечка някакъв генерал-професор със себе си и да го унижава публично.
Не се притеснявайте за хората на запад. Инда нямат нещо днес, ще го имат утре. На запад стоките, парите, лекарствата, тестовете и тръбопроводите не ги дава някой си там дебел простак. Там има работещ свободен пазар, работещи електронни правителства, работещи общински структури (също електронни), работещи профсъюзи и работещи хора.?Концентрирайте се върху познанията си по дисциплината “оцеляване поединично”, защото това предстои в бегето, където няма нито едно от гореизброените.
Но пък има Гешев…
Zdraveiyte, priyateli! Pazete se ot virusa, no ne zabraviayte, che ima i po-opasen – petolqchkov! RESPECT, Stopanino!!!
Наистина, по онова време не ми е идвал на ум въпроса , а къде е телето към езика, който ядем?
Спомних си обичайните семейни разправии, обикновено преди празници, когато баща ми носеше от месарницата предимно кокал, но на цената на месо, и не ставаше за кюфтета. На масовите оплаквания, че слага само кокал, кварталният месар отговаряше безапелационно: “А кокала, който също ми се “води” месо, какво да го правя ?”
И аз имам тесни връзки с Аахен и се радвам, че продоволственото му положение в момента е добро. Току-виж се оказало, че се познаваме 😉 Иначе тук в Баден-Вюртемберг, където съм сега, има тежък проблем най-вече с… тоалетната хартия. Това ми напомни позабравени моменти от детските ми години, когато посещавахме роднини в провинцията с тоалетна на двора и нарязан вестник вместо тоалетна хартия. Но за предприемчивите и свикнали c охолство баденци гледката на празни рафтове в магазин е необичайна и шокова и ще остави траен, мобилизиращ отпечатък в съзнанието им, който както винаги бързо ще ги изправи икономически на крака.