Кой ли не се изяви през последните седмици в позата на пророк с прогнозата, че светът вече никога няма да е този, който познаваме. Всички набедени футуролози познаха, но и вкупом с(ъ)грешиха по отношение на причината за промяната, настъпила първо в САЩ, лидер в иновациите, догонван в най-различни области от нациите поне от края на Първата световна война насам. Ето, че и в социалната област Америка се оказва пионер – за добро или не.
Причината за началото на очертаващата се голяма промяна не е в онзи вирус, който под влиянието на забогателия от капиталистическата си икономика комунистически Китай не беше обозначен по заслуги като китайски синдром. Назоваването му с истинското му име беше избегнато поради склонността на държави и политици да се подмазват на силните на тази планета. Китайският вирус беше лицемерно кръстен с кръстоска от букви, за да се избегне в кръстословицата подсказването, че произходът на вируса е китайски.
Повтарям се, но се налага заради тезата ми, че никой не позна що за международен, ако не и глобален вулкан, ще изригне заради вековно сдържаната истина за дълбоко вкоренения ( но замитан досега под килима на проспериращото благоприличие) расизъм в най-цивилизованите и водещи в икономическо, технологично и културно отношение държави.
За останалите сред изостаналите, като България, които нямат африкански малцинства ( поради липсата на собствена колониална история на завоеватели), изводите никак не са радостни насред пожара на нещастието в обхванатите от антирасистки бунтове напреднали ( и в това отношение) държави.
В България тлее кладата на циганомразието. С нисък интезитет все още. Ами ако бъде раздухана?
Много е специфична. Радва се на “съчки” сред всички слоеве на населението с всякакъв обществен статут и образователен ценз. Рано или късно, ако не си дадем сметка за последиците, ще имаме същите, ако не и по-мрачни проблеми с резултатите от балканския си расизъм. За него е характерно, че почти няма изключение в споделянето му сред “белите” у нас. В този смисъл той е много по-опасен по своя антагонистичен заряд за сблъсък между “бели” и “черни”.
Тук, за разлика от страните с дълга демократична традиция, отсъства принципна защита на каузата на “черните” от страна на “белите”, позволяваща буферна зона и смислен диалог между двата лагера. Черно-бялата традиция на омразата срещу “цветнокожите” в България доминира на всякакви нива сред “белите” в България. И, разбира се, получава съответната реакция от страна на “черните”.
Тази констатация апелира не за внезапно помирение и взаимна любов, а към здравия разум.
Ако някой си мисли, че може да победи другия в такава конфронтация, дълбоко се лъже. Взрив на насилието по етнически признак може да доведе ( и тук ) само до едно: до национална трагедия.
Нека всеки се замисли за това преди да започне да сипе упреци срещу призивите за преодоляване на вековната омраза между “черните” и доминиращите “бели” в България. Дори едните да успеят да победят другите в открит конфликт, резултатът в крайна сметка ще е катастрофален за всички- икономически, репутационно ( помнете как “арийците” “победиха” евреите, циганите и славяните и що за петно си лепнаха исторически поради това) и чисто физически във връзка с всеки погубен живот заради човекоподобния инстинкт на противопоставянето спрямо “другото племе”.
Онова, което наблюдаваме от удобната еснафска дистанция на големите разстояния спрямо мястото на буйните действия в редица държави, обхванати от бунтове срещу собствените им колониално минало, не е война между расите, както за удобство на расистите ( и у нас) тя се представя.
Картината там е все пак (много)цветна.
Не става дума за бели срещу черни или обратното, въпреки чернокожия заряд да изригналия гняв. Случва се друго: малцинството, подкрепяно от не малко свои съмишленици сред белите, настоява историята да бъде преосмислена справедливо и да бъде изречена, за да не се повтаря с коляно върху ничие гърло- дори и да става дума за грешник, който има провинения срещу закона.
Дори и бивш престъпник не заслужава съдбата през 21 век да бъде екзекутиран без съдебно решение чрез садистично задушаване пред очите на света от страна на държавен служител в униформа. Никой не го е упълномощавал да бъде палач по своя воля на когото и да било – вчера беше бившият затворник, а утре може да бъде и всеки друг, ако това ужасяващо своеволие бъде допуснато да му се размине.
Ако в развития свят, както ( не без основание) сме свикнали да го наричаме тече процес на реабилитация на вековно сдържано изричане на истината, кога ли нашата недоразвита страна ще ги я настигне същата съдба?
Жалоните на робското ни отношение ни спрямо държава, която настоява за нестихващи благодарности за нашата свобода, прегазена от нейното съветско превъплъщение брутално през 1944 година, стърчат в България като упрек към собствената ни чувствителност по отношение на историческата истина.
Както разпадът на съветската колониална империя не ни подмина, така и започналото в напредналите общества преосмисляне на запушеното столетно премълчаване на реалната история ще допълзи и до нашите земи.
Никога не трябва да бъде забравяно, че българския народ, в едно с всичките си етнически съставки е живеел в разбирателство до идванети на варварите от москва и налагането на разпарчетосване на нацията и противопоставяне на отделните етноси, някой от които измислени. Ако помните, това варварство беше отразено и в паспортите ни. Всички сме били, и трябва пак да бъдем братя българи!
Кат юрист за мен за да има нормална социална хармония трябва да има работещо правосъдие пред което всички да сме равнопоставени.
И още едно много силно мнение по темата. Статия от флагмана на скандинавският печат “Svenska Dagbladet”
https://www.actualno.com/analysis/svenska-dagbladet-ravnopravie-ili-podchinenie-news_1470712.html
Стана тя, каквато стана. Много лоша вест за безхаберните ни властници отвъд голямата вода.
https://www.state.gov/reports/2019-report-on-international-religious-freedom/bulgaria/
Само живеещите в Америка виждаме ежедневно различното отношение на полицията към различните раси!Как полицията се отнася към въоръжен бял американец и към невъоръжен просто вървящ си по улицата афро,или латино.Много пъти съм си казвал колко е добре че не съм един от тях.При тръмп Америка се превръща във една полицейска диктатура пред очите ни!Затова и той е така близък с путин,ким корейски и саудитският касапин!
Как можеше да загубим Южното Черноморие
проф. Пламен Павлов
През декември 1941 г. Сталин бил категоричен, че на България е достатъчно да има едно морско пристанище – Варна
“…Проф. Спасов с основание поставя акцент на искането на Сталин „… на България да бъдат отнети земите по западната граница и включени в пределите на Югославия…“ Следва най-неочакваното съветско предложение, поне с оглед на традиционните ни знания и представи – съветските управници настояват Бургаският район да бъде даден на Турция! Сталин е категоричен, че „… на България е съвършено достатъчно да има едно морско пристанище – Варна…“ Ще припомним, че в тогавашната Бургаска област влизат и днешните с центрове Сливен и Ямбол.
Външният министър на Обединеното кралство Антъни Идън на посещение в СССР разисква предложенията със своите домакини, но отклонява подписването на протокола. Това е невъзможно без съгласието на американците, предвид договореностите между Чърчил и Рузвелт.
https://trud.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BC-%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5/
Тъмнокожите не протестират за равни права (те ги имат!), а за равни резултати (но за това трябва яко да се образоваш и да работиш!).
Има обаче проблем: тази концепция поражда разделение.
Който иска, учи и просперира. Расизмът е оправдание за крадците и мързеливите.
Към Stancho Stancev:
Вече обявих, че няма са се оставя да бъда въвличан в разговори с расисти, но лъжата за равните права на черните в Америка е толкова дебела и очевидна, че ще направя ( последно) изключение.
Нима черните не искат да учат? Как да стане обаче равният старт при положение, че образователната система е основана на териториален принцип. Ако живееш в гето, имаш право да учиш само там в държавно училище.Това ти гарантира невъзможност да продължиш в колеж.
Да наричаш по колективен признак мързеливци и крадци онеправданите по дефиниция е класическа проява на расизъм. Не ми отговаряйте. Няма да стане разговор – точно както с терористи не се разговаря.
„историята да бъде преосмислена справедливо и да бъде изречена“
Според мен, за разлика от България, в Щатите нямат проблем със справедливото историческо тълкуване на робството. Дори и за това, че Северът е победил във войната и измежду различните причини е акцентирал върху най-хуманната – премахването на робството. Сигурно и там има идиоти, които смятат победата на Севера за най-голямата геополитическа катастрофа на 19 век, но те не са във властта (или дори да са том, си траят). Докато при нас е победил Изтокът и е изфалшифицирал историята, представяйки робството за свобода. Генерал Лий може да е воювал за лоша кауза, но не съм чул да е избил 20000 цивилни, несподелящи неговите възгледи. Затова основанието да се премахнат паметниците на мочите и альошите е много по-голямо от това за неговия паметник. Това не е укор към премахването на паметника на Лий (жалон на американското робство), а към непремахването на жалоните на нашето….
Лъжа е че черните в САЩ не могат да учат! Напротив, всички университети имат т.нар. афирматив с който на чернокожите се дава предимство. Тази практика впрочем в момента е в съдебен процес.
Истината е че Демократическата партия има монопол над черните гласове и има интерес черните да са бедни, необразовани и зависими от държавни социални помощи.Не случайно протестите и сблъсъците са там където от 40-50г. управляват демократите
Уважаеми Господин Инджев, в отношенията “бели-черни” (образно казано) в Щатите и у нас има някои нюанси, които е важно да бъдат отбелязани. В България проблемът не е българи срещу цигани (както привидно изглежда), а българи срещу мафиотизираната държава, която толерира циганите за сметка на останалите етноси. По-нагледно, проблемът може да се представи като “труд срещу мързел”. В Щатите (и не само там) социални помощи се дават срещу полагане на обществено полезен труд. При това, към социалните служби има назначени инспектори, които проверяват качеството на свършената работа. При констатирано несъответствие, инспекторът има право да намали размера на определената месечна сума. Тоест, всеки, който разчита на помощ от държавата, има всичкия интерес да свърши поставените задачи максимално качествено, за да вземе “тавана”. В България държавата раздава помощи за лежане на дивана вкъщи и за правилно гласуване на избори. Забележете: не твърдя, че циганите са изначално мързеливи; твърдя, че държавата ги стимулира да не правят нищо и да не търсят лично развитие. Изобщо, да се вменява на българите, че са расисти е много, ама много силно преувеличено и за мен, лично, е по-скоро проява на национален нихилизъм. В крайна сметка, освен цигани, в България има и турци, евреи, арменци, а отскоро и руснаци и англичани. Поправете ме, ако греша, но аз поне не съм чул за кой знае какви проблеми с тези групи от хора. Така че, ако в Америка и в някои страни от Западна Европа държавата толерира “белите” за сметка на “черните”, то у нас е точно обратното. В качеството си на гражданин – който в казармата съм си създал приятелство с много цигани; който излизайки сутрин от вкъщи пожелавам “Лека работа!” на циганките, които метат улиците; който съм помагал финансово на цигани, когато съм бил във възможност – смятам, че не е проява на расизъм да не съм съгласен с държавната политика по отношение на циганския етнос; смятам също, че не е проява нито на расизъм, нито на дискриминация, да настоявам за въвеждане на образователен ценз за гласуване. Защото цигани, които се учат и се трудят, на мен не ми пречат. И друг път съм посочвал, че ако икономиката може да се представи като “влак”, то за мен грижата от стана на държавата за “локомотива” трябва да е на първо място, а за “вагоните” – на второ. Обратното е популизъм. Затова дефинирах проблема като “труд срещу мързел” – защото проблемът не е само етнически! На 9-ти септември 1944 година на власт в България са дошли най-големите мързеливци и калпазани в страната (с помощта на чужда окупационна армия, разбира се), които и до ден-днешен толерират мързела и невежеството и поддържат статуквото на своята власт с различни фокуси, в това число и заиграване с етническата карта. На мен тези именно “фокусници” са ми проблема, а не циганите или които и да било други.
Имам една мечта!
Българският народ масово да научи истинската си история – и да се вбеси – на лъжите, кражбите, манипулациите, злобата, завистта, опитите да бъде подменена идентичността му, откраднати световните му постижения, и златния му резерв, и източването на държавата му от всякакви ресурси. И вместо да полага цветя под строй, да хване чукове и кирки и кой каквото може и да измете жалоните на робството веднъж завинаги и категорично. И никога повече в общественото пространство да няма спор по този въпрос – дали Русия била окупатор или освободител, и никога повече руските граждани в България да не изискват специално отношение и привилегии, и да се държат като че ли сме им длъжни, а да се държат прилично, и тези от тях, които искат да живеят тук, да научат български.
Както виждаме днес, колкото по-дълго се потиска гневът, толкова по-яростно избухва след 200 или повече години…
С нами Бог!
Към Luben Stanev:
Ако опитвате да кажете, че съм написал нещо от рода “черните не могат да лъжат” лъжете най-безсрамно или не сте чели коментара ми.Във втория случай си говорете с онзи, който Ви е излъгал.Защото формално те имат същите права, като белите, но са принудени да бъдат “втора ръка” на практика в това отношение.
Написах, че и те също искат да учат и не могат да бъдат обобщавани като крадци и мързеливци, обаче живеят в порочния кръг на социалния си статут в ( по) бедните райони.Някои се опитват да купуват скъпи имоти в престижни квартали само, за да могат да си изпратят децата в по-добро държавно училище, но това също не е лесна работа за тях. Автоматично са принудени от образователната система, изградена на териториален принцип да учат там, където живеят. Т.е. много трудно могат да стигнат до колеж и това за огромното мнозинство от тях е предопределено.
Според моето аналитично разбиране на въпросът с чернокожите в САЩ и паралелите с циганите у нас, има доста големи прилики. В САЩ расова дискриминация е има(ло) и все още остатъчно има въпреки, че се опитват да я прекратят. Причината дори за една сегрегация в този смисъл съществува и се подклажда от факта, че има социални различия. Те преди всичко се дължат на липсата на начален образователен ценз, които поради не задължителност и лична незаинтересованост, предизвикват съответното лице да отпадне от нормалните начини на живот. От там на татък, следват трудности за прехрана, които въвеждат в криминалните среди, след което започват деликти свързани с репресии и затвори. Ето, виждаме, че дори при Реган, един уважаван политик, опълчващ се с пълно основание срещу ширещата се употреба на опиати и дилърство, най-многобройните клиенти на полицията се оказват хората най-много от средите на така наречените цветнокожи. Това преди всичко поради липсата на не криминален начин на препитание. Така за съжаление затворите се препълват с тях и не могат да отбягнат на статистиката, а от там се диктува и на общественото мнение. Не споменавам насилието на белият расизъм Куклукс клан, защото той, въпреки наличието на привърженици, беше успешно законно забранен. Освен това и пандемията също показа, че тези среди, като социално най-слаби, са най-много засегнати от нея. Ами ако направим паралел с покупката на избирателни гласове у нас, която също е не по-малко криминален акт и ако законодателят ни би си вършил работата, поне като американската полиция, няма ли да се напълнят затворите, и няма ли нашите мургавокожи да са най-големия контингент там? Научавам, че в Америка се дават известни помощи, с известни предпоставки, но ако те не бъдат изпълнени какво става? Сега научавам за желанието да бъде въведен у нас така нареченият „безусловен базов доход“ (с европейски средства), който по направени изследвания в Индия, някъде в Африка и в други страни, показва, че се получавало едно откъсване от криминалността, като същевременно поощрява(л) и желанието за допълнителна работа. Бих казал, дано да го въведем и да се надяваме, след като иначе тези средства, поради липсата на друг контрол и както добре ни е известно, иначе с голяма сигурност ще бъдат окрадени от олигархичните (бели) среди.